Автор: Борис Николов, ICYGEN

Снимка: Corbis.com

В IT сферата това е може би един от най-наболелите въпроси. Ако питате някой CEO (изпълнителен директор - бел.ред.) на голяма компания от бранша, той разбира се ще ви каже, че няма значение, стига човек да покаже необходимите знания. Е да, ама не. Дори почти перфектните професионални познания и умения изискват наличието и на образователен ценз по специалността, т.е без диплома не става, но дали става с диплома?

Още в самото начало на процеса, наречен „търсене на поле за професионална изява", се сблъскваме с неработещи, изкуствено създадени спънки и изисквания, които водят до нежелан за нас краен резултат. Най-често всичко започва с преглеждане на обяви за работа. Това е първата стъпка към кариерното ни развитие. Няма да давам примери, но повечето от вас са виждали част от изискванията на фирми - диплома от ВУЗ, опит 5+ години за неща, които реално съществуват от по-малко време, и други. С елементарни изчисления става ясно, че едва ли не човек трябва да се е захванал с това в 6-7 клас най-късно, за да отговаря на всички изисквания. Това е просто нереалистично.

Отделно от това обърнете внимание на посланието, което ни се изпраща с дадената обява. Тя би следвало ясно да синтезира спецификата на работата, за която евентуално ще бъдем наети, качествата, нужни за нея - подчертавам не раздути, както в повечето оферти, и ясно конкретизирана заплата (поне долна граница). Ако човек прочете няколко оферти за работа една след друга, ще види, че те са напълно шаблонни. Както някъде бях чул, „писано, писано и накрая 0 бита информация". Изискват какво ли не, но какво предлагат? Каквото и всички останали - работа в млад екип, развитие, интересни проекти, добро възнаграждение - неща твърде неясни и съмнителни. Доколко е ефективна подобна обява? Лично на мен ми прилича на обява в сайт за запознанства тип „търси се мъж, финансово осигурен, с чувство за хумор и добре изглеждащ".

Това е един от проблемите. Въпреки тези имагинерни условия, ИТ компаниите се оплакват, че трудно се намират достатъчно квалифицирани кадри. Кадри има, но голяма част от тях се чувстват недостатъчно подготвени на фона на изискванията, поставени в обявите.

Да се спрем на изискванията. Винаги първият ред от тях е „запазен" за заветния документ - диплома или друг, удостоверяващ образователен ценз. Но доколко това е правилен подход? На фона на образователната система в държавата ни, едва ли това би трябвало да бъде от най-голямо значение за един уважаващ себе си работодател, особено в IT. Масово хора си купуват дипломи, „избутват" университета, и т.н., т.е това не би трябвало да е мерило за обективна преценка и отсяване на кандидатите. Следва да се обърне внимание и на качеството на преподаване и съответно усвояването на знания и умения. Ситуацията в страната ни е такава, че в тези институции рядко се намират хора, които наистина искат да те научат на нещо. Професори и доценти влизат, „изпяват" си лекцията и си заминават, без въобще да се интересуват разбрал ли е някой нещо. Пaрадоксалното е, че после същите тези ще търсят дипломирани и квалифицирани кадри за собствените си фирми. Качеството на преподаване е на ниско ниво. Стажантските програми изискват успех, който реално човек може да си осигури без полагането на труд за усвояване и показване на кой знае какви знания. Тук е мястото да се спомене и елементът на субективност при оценяването на даден студент, което води до още по-некоректна представа за знанията, които притежава.

Пределно ясно е, че в IT само теоретичната подготовка не е достатъчна, а практическата, която предлагат университети и курсове, е на много ниско ниво. Ето защо отсяването на кандидати още на първо ниво само „по документи" за мен е много грешна стъпка от страна на работодателя. Те просто не могат да служат по предназначение. Затова и напоследък все повече се налагат така наречените freelancer-и - хора, несметнали за нужно да доказват знанията си чрез дипломи и т.н., те просто изпълняват това, за което са наети.

Тогава ще зададете въпроса защо ни е диплома? Тя е важна дотолкова, доколкото да ни отвори вратите към кариерното ни развитие. Ясно е, че никой няма да назначи на ръководен пост човек без образование, освен ако не се е доказал във фирмата. Ето тук идва дипломата. Тя би могла да те изстреля до ниво в йерархията, за което човек би чакал доста повече време при отсъствието й. За никого не е тайна, че на хора с формално образование се гледа с по-добро око. Докато учим също така можем да създадем много контакти и приятели, които биха могли да ни бъдат от полза, хора на които можем да разчитаме при нужда от помощ за справяне с определен проблем.

Какво следва от всичко това? Самоподготовка или подготовка? И двете трябва да бъдат опорните точка на всеки IT. Четене, опити, четене, разглеждане на готови проекти под ръководство на съответните преподаватели. Това, придружено с желанието за самообразоване и амбицията за развитие, са единствените неща нужни за подготовката с цел успешната реализация на един IT специалист.

Изводът? Оставям всеки да реши сам за себе си. Безспорно дипломата е необходима. Но липсата на самообучение и развиване на уменията извън схематичните учебни изисквания би довело до ниско ниво на професионална подготовка. Лично аз се надявам да не съжалявам за студентските си години, когато се върна назад в по-късен период от живота си. Връзките и контактите, които съм създал и се надявам да продължавам да си създавам занапред, са от изключително значение и не смятам, че ще бъдат обезсмислени след време.