В края на март управляващите побързаха да се похвалят, че „за пръв път след 2009 г. се очаква излишък по [консолидираната фискална програма] за първите три месеца на годината”, което е, наистина, добра новина. Бързината на Министерството на финансите да оповести предварителните данни за март изглежда целеше да засенчи публикуваните в началото на април данни за изпълнението на бюджета за февруари 2015 г. Те също носят добри новини, но в същевременно крият и някои опасности.
За първите два месеца на 2015 г. разходите нахвърлят приходите в консолидирания бюджет със 105,5 млн. лева, което е значително по-добре от дефицита за същия период на предходната година в размер на 688,2 млн. лв. По-доброто изпълнение изцяло се дължи на приходната част, която е с 558,8 млн. лв. по-висока в сравнение с миналогодишната, което е увеличение от 13,3%, въпреки продължаващата дефлация в страната. Най-голямо увеличение в сравнение с двата месеца на 2014 г. се наблюдава при постъпленията от данъчни приходи – близо 600 млн. лв. и от неданъчни приходи – над 120 млн. лева, докато помощите от Европейския съюз намаляват с над 160 млн. лв.
Повече от половината от ръста при данъчните приходи се дължи на по-високите постъпления от ДДС. Тук трябва да се отбележи, че това е резултат изцяло от сделки в страната, докато приходи от ДДС от внос намаляват в сравнение с предходната година заради „привнесената” дефлация основно по линия на енергийните ресурси, като петрола. Причина за това може да се търси в по-високото потребление и инвестиции в края на миналата година, които най-вероятно продължават и в началото на тази година, но не бива да се изключва и подобряване на събираемостта.
Другият основен „виновник” са приходите от социални и здравни осигуровки, които се увеличават съответно със 132 млн. лв. и 64,7 млн. лв. Основната причина за по-високата събираемост може да се търси първо в увеличаването на минималните осигурителни доходи средно с 4,4% и на максималния осигурителен доход, който беше увеличен от 2400 лв. на 2600 лв. Положителен ефект върху събраните осигуровки може да се търси и в по-високата заетост в края на 2014 година, която може да се очаква да е продължила и в началото на тази година, макар този ефект да е с неясни размери.
Повод за съмнение дават данните за събраните приходи от данъците върху доходите на физическите лица, които за първите два месеца на 2015 г. са с 66,2 млн. лв. по-малко в сравнение с предходната година, което е спад от 14,3%. На фона на ръста на заетите в края на миналата година, обяснение за по-малкото събрани приходи може да се търси в договорите за полагане на този труд. Въпреки че работещите в икономиката се увеличават, наетите по трудово и служебно правоотношение в края на 2014 г. са по-малко в сравнение с края на 2013 г. Това означава, че ръстът се дължи на повече самонаети и/или повече наети по договори, различни от трудови (например граждански и авторски), по силата, на които има нормативно признати разходи, намаляващи осигурителния доход и данъчната основа, а оттам – приходите от осигуровки и данъци.
Още по-интересна е ситуацията с разходите, които, изненадващо, се увеличават. В други години изненадата можеше да дойде от това с какъв темп се увеличават разходите, но не и заради самото увеличение, защото всяка година заложените в бюджета консолидирани разходи бяха по-високи в сравнение с предходната. Тази година е първата от много години насам, в която консолидираните разходи (без вноската в бюджета на ЕК) се очаква да са по-ниски в сравнение с предходната година - със 149,3 млн. лв. или близо 0,5%.
Как да си обясним тогава увеличението на разходите за първите два месеца на годината с 23,8 млн. лева?
Едното обяснение са по-високите разходи за лихви – с 50 млн. лева, но това не е изненада, тъй като МФ очаква с 267,5 млн. лв. по-високи годишни разходи за лихви. Изненадата идва от това, че по прогноза тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани основно от по-ниските разходи за заплати и осигуровки – понижение с 333.5 млн. лв. Добре, но за първите два месеца разходите за заплати са с 20,5 млн. лв. по-високи от същите през 2014 г. През последните три години е имало само четири месеца, в които месечните разходи за заплати са били под същите за съответния месец на предходната година, което сериозно подкопава тезата, че сега разходите са високи, но в следващите месеци ще бъдат намалени, така че да бъде изпълнена бюджетната цел. Нещо повече – предстоят местни избори, което почти сигурно предполага по-високи разходи.
Още по-лошото е, че при групи разходи, при които за годината се прогнозира ръст – текуща издръжка и социално осигуряване, се наблюдава свиване през първите два месеца на годината. Независимо от развитието на бюджета през следващите години това ще се превърне в сериозен проблем поради една от следните причини. Ако се изпълни бюджетната прогноза и тези разходи започнат да растат в сравнение с нивата си от предходната година, това, при равни други условия, ще постави под риск изпълнението на фискалната цел. Ако увеличението на тези разходи е съпътствано с преизпълнение на приходите, това ни връща към ситуацията от 2008 година, когато управляващите целенасочено подценяваха приходната част, за да могат да правят допълнителни разходи в края на годината. Ако тези разходи към края на годината са по-ниски от предвидените в бюджетната рамка за сметка на други разходи, като заплати например, това означава че бюджетът се управлява „ръчно” без изпълнителната власт да се съобразява с гласувания от парламента закон.
През изминалата седмица вече се чуха заявки, че постъпленията в бюджета от данъци и осигуровки могат да са с около 1,5-1,6 млрд. лв. повече в сравнение с предходната година при заложен ръст от 613.7 млн. лв. С други думи говори се за преизпълнение на приходите с около 1 млрд. лв. На този фон веднага се чуха и заявки за повече разходи, независимо че планираният консолидиран дефицит за годината е близо 2,5 млрд. лв. И той беше споменат покрай разговорите за повече приходи и по предварителни сметки, ако има сериозно преизпълнение на приходите, целта на правителството ще бъде намаляване на дефицита с близо 165 млн. лв. Това си заслужава да се повтори – при очаквано събрани с 1 млрд. лв. повече от очакваните приходи намалението на дефицита ще бъде с близо 165 млн. лева!
Според чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет, който беше в сила до началото на 2014 г. присъстваше следният текст, какъвто отсъства от настоящия Закон за публичните финанси: „Министерският съвет по предложение на министъра на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници”. Предлагаме текстът от този член да бъде върнат в настоящия закон с допълнителното ограничение това да става само и единствено при нулево или положително бюджетно салдо.
По този начин няма да се занимаваме два месеца с притесненията и страховете на един или друг народен представител относно необходимостта и размера на емисия на дълг, чиято основна цел е покриването на стари задължения. Ако управляващите и/или опозицията не искат да се теглят нови заеми, да използват преизпълнението на приходите изцяло за намаляване на дефицита, така че да се забави, а в последствие и прекрати, трупането на нови задължения. По този начин и те, и ние, ще спим по-спокойно.
Автор: Калоян Стайков, И.П.И
