Дойде време да се приеме законодателно решение за личен фалит – българските домакинства продължават да се задъхват под тежестта на необслужвани и невъзможни за обслужване кредити.
Едновременно с това, финансиращите институции също изпитват сериозни затруднения в изчистване на портфейлите си от „лоши кредити”. Тези и други въпроси обсъждахме днес на кръгла маса - „Личен фалит” и предлаганите промени на Директива 2012/30/ЕС, която бе организирана от Българския финансов форум, заедно с Betterfinance, Асоциация „Активни потребители”, Асоциация за финансова коректност и Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.
Участваха изтъкнати икономисти и финансисти, между които омбудсманът Мая Манолова и проф. Искра Балканска от Икономическия институт на БАН . Бе отчетено, че към юни 2017 г. брутните необслужвани кредити са 12.1% от всички отпуснати заеми и аванси, което е три пъти повече от средното ниво за ЕС ‐ 4.6%, показва работен доклад на Европейската комисия, разпространен в края на миналата седмица.
Според него в по‐неизгодна позиция от нас са само Гърция (с 46.9% лоши кредити), Кипър ( с 33.4%), Португалия (с 15.5%) и Италия (с 12.2%). При лошите заеми в частния сектор положението е още по‐тревожно. България е трета ‐ с 19.2% след Гърция и Кипър. Възможно решение на този проблем е приемането в спешен порядък на законодателство, което въз основа на балансиран подход между интересите на кредитори и длъжници, да позволи финансовата система да бъде „отпушена” и да се даде възможност за минимизиране на катастрофалните социални последици от съществуващата до момента ситуация. Днешната кръгла маса е продължение на друга, която се състоя преди 2 г. в сградата на КНСБ с участието на омбудсмана, на нашия уважаван икономист проф. Кръстьо Петков, който вече не е сред нас, на финансисти и на синдиката. Темата беше същата.
В Директивата на ЕС, която в момента се одобрява от европейските държави-членки, изрично е записано, че би било добре да се приемат законодателни промени в областта на личния фалит. Тя третира основно фалита на фирми, но се казва в нея, че същото може и е добре да се приложи и за физическите лица. На базата на точно тази Директива е препоръчително да си направим наш закон за фалит на физическите лица. Въпросът е дали имаме воля за това, защото сме едни от последните европейски страни, в които този въпрос все още не е уреден.
В моята презентация направих едно сравнение между Директивата и един интересен доклад на Световната банка, който третира несъстоятелността на физически лица и който е, може би, един от най-сериозните документи по темата. Разбира се, Директивата е много по-тясна от самия доклад на СБ, защото тя препоръчва доста неща да се приемат в националните законодателства на отделните държави, в които акцентът е върху реинтеграцията на длъжниците. Изключително важно за обществото е този тип хора отново да получат шанс отново да влязат в стопанския оборот. Докато нашият подход досега в България е наказателен. От една страна длъжникът се третира като полупрестъпник, а от друга страна е налице даже един вид стигматизация. Той търпи изключително негативни последици от това, че е длъжник и че не е успял да си върне дълговете. Ще попитате как да стане така, че системата да се успокои и уравновеси?
Има редица примери. Например, във Великобритания можеш да фалираш като подадеш дистанционно документи, която услуга струва около 600 паунда и парите могат да се платят разсрочено. Самата процедура отнема около година и след този период ти си освободен от задълженията си. Опасността от вечния длъжник е, че той няма друго спасение, освен да влезе в сивата и черна икономика.
В България имаш ли проблеми с банки, финансови институции и най-общо – кредитори, единственото решение е влизането в сивата икономика, а в един красив момент дори да емигрираш от страната. Законодателството в момента стимулира емиграцията на работна сила, на онези българи, които имат финансови проблеми, извън страната. Директивата е опит да се хармонизира законодателството на европейско ниво и тя е едно, но всяка държава-членка на ЕС си има собствени правила за фалит на физическите лица.
Решенията са в доста широк диапазон – във Великобритания всичко е облекчено и е в полза на длъжника, но има и лоши примери – като в Германия и в Ирландия, в които страни производството може да се влачи от 6-8 години, докато длъжниците не бъдат изстискани откъм средства максимално. Въпросът е, че ние в момента имаме основа – Директива 2012/30/ЕС и сега трябва да се подходи разумно, а не да се затлачва проблема със създаването на работни групи по въпроса – сигурен начин нищо да не се получи накрая.
Моето мнение е направо да се пристъпи към законопроект с облекчен вариант за длъжниците. Защото мога да ви изредя колко работни групи са правени досега без резултат. Проучвания също има, и то не малко, по въпроса – и от тях вече няма нужда, защото проблемът е пределно ясен. Цялата работа е да се вземе най-доброто работещо законодателно решение от друга европейска страна и да се адаптира към българската действителност. И това да стане максимално бързо – няма нужда за пореден път да се убеждаваме, че водата е мокра.
БГНЕС Десислав Данов, финансов експерт.
