Лидерът на една от националистческите партии в сутрешния блок на "Нова 
телевизия" поиска електронно гласуване - 12 000 секции - 12 000 компютъра и без проблеми с опашки, преброяване, купуване на гласове и предварително задраскани бюлетини - това каза той приблизително. Прав е, но...

Някой трябва все пак да го каже - няма как да стане. Това десетилетие. Няма кой да направи проект. Няма компетентен възложител, още по-малко одитор, няма изпълнител с опит. Не се разбра има ли избор на фирма преброител, която да автоматизира обработките. Всичко остана на хартия, в чували и на ръка. Сърцераздирателни гледки как бременни жени, хора с патерици носят чувалите... А Европа, а XXI век ?

Основният отговор на въпроса "Защо?" според нас е доверието.

Най-важното - няма доверие в бранша. Ако някой не си дава ясна сметка - ИТ браншът очевидно загуби политическо доверие в сегашното правителство. Тежък удар по бранша нанесе случката с бившия служител на държавната фирма "Информационно обслужване" АД, замесен абсолютно неправомерно в злобен политически PR.

Все още няма публични данни за връзката между информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП) и Митническата администрация, което също си е минус и за бранша, и за бюджета. Да не говорим за безобразията и резила със смяната на личните документи на българите, за което вътрешният министър изпадна в изключително конфузна ситуация без лична вина. Историята с детските градини, Здравната каса ...

Колко пъти по време на предизборната кампания 2011 чухте от кандидатите от някоя политическа формация нещо за "информационни технологии" - чухме многократно безспорните "детски градини", "инфраструктура", "чистота", "паркинги", "модернизация" и много други разбира се. Но не и "информационни технологии"!

Посланието между редовете е ясно - без нови проекти, без или със съвсем малко пари за ИТ. Иначе всичко е информация, нали?