Автор на коментара: Митко Хитов, mhitov@dir.bg

Икономическата криза, разразила се по целия свят, е индикатор за края на една система, съществувала през последните векове. 

Тази система се базираше на финансирането на научно-техническия прогрес чрез кредити с лихва и на постоянната експанзия на капитала. Както знаем, капиталът винаги е търсел нови възможности за приложение (инвестиране), като днес тези полета за приложение се изчерпаха, тъй като светът не е безкраен.

Друг ограничаващ фактор, достигнал своя предел, е невъзможността за увеличаване на производителността на труда, която досега е нараствала благодарение на увеличаващата се специализация на глобализиращите се производители, но която достигна до такива равнища, след които следва единствено и само регрес.

Невъзможно е оттук насетне светът да живее според парадигмата, господствала до днес.

В текущата ситуация страните, първи осъзнали този факт, ще получат огромно предимство пред всички други участници в глобалната икономика, които още дълго време ще търсят рецепти за лекуване на болните си стопанства, без преди това да са направили елементарното усилие да анализират причините за тежките проблеми, т.е. причините за кризата.

По-конкретно, икономическата криза, дошла от САЩ, се разрази толкова яростно заради огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка - диспропорция, която възникна вследствие на политиката, получила името "рейгъномика" и стартирала през 1981 г.

Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични и кредитни емисии. Замисълът беше чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.), като по този начин се спечели икономическото съперничество със социалистическата система (рухнала точно поради неосъзнаването на съвременните възможности за поддържане на икономически растеж).

И така, в резултат на тези емисии, в САЩ се стигна до колосално натрупване на дългове, включително от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупният обем на тези дългове достига 50 трлн. долара - сума, която е равна на цялото производство на света за една година.

Друга проява на това непрекъснато вливане на нямащи никакво реално покритие книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни "балони", които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията.

Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ достигнат равновесна точка. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целият свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.

Когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешният единен в икономическо отношение свят ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове.

Дори в този си вид народите няма да имат никакви реални алтернативи за своето развитие, защото днешната система на развитие достигна своя апогей и от нея чудеса не бива да се очакват.

Какъв е изходът за малката страна България? С ограничения суверенитет, който ни е останал в рамките на ЕС, ние можем да се опитаме да признаем пред колективната си обществена съвест, че последните двадесет години сме вървели в противоположна на правилната посока, без ясна стратегия и без конкретно зададени цели за развитие и за повишаване на стандарта на живот. 

(Тук е уместно да спомена, че през 1982 г., въпреки трудностите на стопанството, България е на 22-о място в света по жизнен стандарт. И още един любопитен факт - един от посланиците на Южна Корея в страната ни в първите години на прехода съвсем чистосърдечно признава в официално интервю, че към 1990 г. България има по-добър стандарт на живот от южнокорейския.)

Изводът може да не се хареса на всички, но е очевидно, че е необходимо зачеркване на либерално-монетаристките догми и клишета на днешните апологети и търсене на опита и поуките от цивилизационния скок, осъществен в страната ни до 1989 г.

Това разбира се не означава връщане на Народната Република, но е факт, че именно тази епоха изгради съвременна България, която ние, днешното поколение, все още не можем да разрушим докрай, въпреки искрените ни и титанични усилия да го сторим.

От друга страна, все още тук-там се намират висококвалифицирани и все още мотивирани специалисти, които през последните двадесет години са съхранявали (и развивали) банката-знания за пътищата за балансирано развитие на стопанството ни при различни външни (обективни) икономически условия.

ГЕРБ трябва да даде шанс точно на тези хора, защото въпросът днес е за оцеляването на нашата България!