Йорданец или йорданец с палестински корени?

21.04.2013 | 11:00
по статията работи: Петя Бързилска
Всяка монета има две страни. Какво става с една арабска страна, пълна с бежанци
Йорданец или йорданец с палестински корени?

Автор: Силвина Минкова*

Темата за Палестина и неоправданите страдащи палестинци вълнува света вече повече от 60 години. През някои години това внимание е по-засилено, през други не чак толкова. Може би защото вече няколко поколения са свикнали да слушат новини за Близкия изток и в тях задължително да присъства Палестина. "Състрадателното” западно общество заема ту страната на палестинците, ту на евреите. А последните настояват, че просто "искат да си водят мирен и спокоен живот”, ако може обаче в него да не присъстват дразнители като араби.

Аз винаги съм била пропалестински настроена и винаги съм смятала Израел за агресор, като не мисля, че някой може да ме убеди в обратното. Напоследък обаче се замислям за това, че винаги монетата има две страни и въпреки че съм смятала палестинците за жертви и винаги в съзнанието ми, чувайки думата „палестинец” са изниквали кървави сцени от Газа, умиращи и гладуващи деца и т.н., може би през погледа на някой друг, палестинците са не само неоправданите бедни хора, загубили земята си, а именно те са „агресора”.

Тук, не говоря за конфликта „Палестина – Израел”, защото според мен всеки достатъчно образован човек, четейки в интернет за не повече от час-два, може да стигне и сам до извода, че няма как да оправдаваш принудителното изселване на хора с твърденията "Това е земята на „избрания от Бога народ”. Не може причина да е твърдение като "Мойсей е този, който е стъпил пръв на нея” и това да ти дава правото за лозунга "На народ без земя – земя без народ”. Добре, че само Израел е стигнал до такива мисли - с любезното съдействие на Великобритания, разбира се. В противен случай, ако всеки предяви претенции за земя, която преди столетия е била негова, съвременната политическа карта на света щеше съвсем да не е същата. Жалко, че България няма такава подкрепа от Запада, защото нека да не забравяме "България на три морета”.

Какво се случва с Йордания и Палестина?

След войната през 1948 г. около 1 милион палестинци са принудени да напуснат домовете си. По-голямата част от тях бяга в съседни арабски държави като Ливан, Сирия, Йордания. През 1950 г. Йордания официално дава гражданство на палестинците и от бежанци те се превръщат в пълноправни граждани на Йордания, без да се отменя правото им на връщане в Палестина. През 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг и ивицата Газа, има нова вълна на избягали палестинци в Йордания като броят на палестинските граждани в Йордания е почти равен с този на йорданците.

Населението на Йордания е 6,5 милиона, като според официалните статистики на йорданското правителство, йорданците са повече от палестинците. Но ако попиташ някой йорданец, колко точно са йорданците в държавата и колко палестинците, той ще се замисли дълго време преди да отговори. Ако е човек с по-голямо чувство на национална принадлежност ще отговори: „Разбира се, това е Хашемитско кралство Йордания, разбира се, че ние сме повече”, но всъщност палестинците в Йордания са повече от самите йорданци. Някой йорданци настояват за спирането на притока на бежанци, защото Йордания не е „спасителна лодка”.

 

127598

Снимка: Thinkstock/Guliver

Демографският проблем в страната се задълбочава все повече с всяка изминала година – първо палестинските бежанци, после след войната в Ирак - иракчаните, и накрая след кризата в Сирия – и сирийците.

В първия момент, когато чуеш някой да реагира толкова рязко, когато се заговори за приемането на нови бежанци, те обземат чувства на възмущение. Та нали тези хора не са виновни, че домовете им са разрушени и че се страхуват за живота си в собствената си родина. Но както казах монетата има две страни. Всъщност те идват в държава, в която хората имат проблеми с безработицата, с ниските доходи, с невъзможността за осигуряване на нормален жизнен стандарт, с корупция, общество, в което средната класа почти не съществува. Йорданецът има всички тези проблеми и при пристигането на хиляди нови бежанци годишно, неговите проблеми се удвояват. Той трябва да се съревновава при търсенето на работа, не само с йорданци, но и със сирийци, иракчани и палестинци. Правителството отделя средства за бежанците – построяване на лагери, училища и болници.

Може би всеки добър човек би могъл да преглътне всичко това най-малкото от състрадание. Но какво се е променило в отношението на йорданеца към бежанците и най-вече към всички палестинци от 1950 г. до сега?

През 50-те и 60-те години в Йордания присъства чувството на признателност и благодарност от страна на палестинците, докато не идват 70-те и това чувство се изражда в опити за сваляне от власт на крал Хусейн от палестински организации. Това води до въоръжен конфликт, продължаващ от септември 1970г. до юли 1971 г. Днес това чувство на благодарност ни най-малко не съществува. То е заместено с дискриминация и желание от страна на палестинците да основат своя държава на мястото на Йордания.

Повечето палестинци отричат, че са йорданци, дори и да са родени и живели целия си живот в Йордания. Те носят куфия (традиционен палестински черно-бял шал), а йорданците носят техния шмар (йорданският традиционен шал – червено и бяло). Твърдят, че без тях Йордания до ден днешен е щяла да бъде бедна и безперспективна държава, защото Йордания е „построена” върху палестински инвестиции, благодарение на тях, йорданското общество е започнало да процъфтява.

Чувството на благодарност отдавна е заместено с презрение и неспиращи обвинения. Този път в този „спор” не мога все още лично да отсъдя, кой е виновникът и кой е жертвата. Разбирам йорданците, защото бих била ядосана и безкрайно тъжна, ако например българските турци, родени и живели в България, искат да основат своя собствена Турция на мястото на родината ми. Но разбирам и палестинците, защото ако те започнат да отричат своята национална принадлежност и станат йорданци, ливанци, българи, французи, този народ ще бъде „претопен” за по-малко от две поколения. Не знам кое от двете е правилно – йорданец или йорданец с палестински корени? Но може би никой никога не би си задавал този въпрос, ако в съседство не се намираше Държавата Израел.

*Силвина Минкова е българка, която в момента учи в Университета на Йордания. Тя е студентка сп. "Арабистика" в СУ "Св. Климент Охридски".

Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Свободна Безмитна Зона – Бургас АД Първокласни мултифункционални складове, митническо агентиране.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 16.11   1384 г. – Ядвига е коронована за кралица на Полша. 1491 г. – В Испания са осъдени от инквизицията на изгаряне на клада 5-ма марани по случая със светото дете...