Автор на коментара: Христина Цонева (на снимката вляво)

Изключването на Югозапада от одобрената и приетата от правителството през 2009 г. стратегия за развитие на културния туризъм у нас, за съжаление разкрива нашето бездействие в популяризирането на богатството на Пиринския край.

Ето защо, за да не сме и занапред пренебрегвани, трябва поетапно и постепенно да разкрием пред българското общество нашата природа, история, археологическо богатство, да създадем за себе си представа за един от най-важните региони в България.

Пиринският край не отстъпва по нищо на Добруджанеца, на Тракиеца и на Шопа, тъй като има:

• Природно-архитектурен резерват Мелник,
• Национален паметник Самуилова крепост,
• Римски и късноримски град и епископски център при Сандански, и такъв в община Гърмен - Никополис ад Нестум,
• Изключително важен по значение за цяла Европа праисторически обект при с. Ковачево,
• Раннохристиянски комплекс при с. Микрево,
• Скален параклис с уникален релеф при вулкана Кожух,
• Пръстени от крепости около Благоевград...

Изброеното, разбира се, са само една малка част от това, което наистина притежаваме. Явно дълго време научните, културните, неправителствените организации и местните ни власти са били безучастни и с това са допринесли за погрешното отношение към нашия район.

Смятам, че вбъдеще всички усилия в посока на популяризиране на Пиринското богатство трябва да се обединят и да се провокира интереса на българина към този край.

Археологическо богатство и усилията на археолозите от Югозападна България за запазване на археологическото наследство:

В Благоевградска област работят едни от най-изявените специалисти в полето на археологията – д-р Малгожата Гребска-Кулова, н. с. Цветана Комитова, Юлия Божинова, Илия Кулов, Владимир Петков и др.

Благодарение на тях и на проведените научноизследователски експедиции „Струма”, ”Места” (с участието на студенти и преподаватели от Краковския университет, Полша – под ръководството на М. Домарадски), „Мехомия” и „Скаптопара” са уточнени и регистрирани редица археологически обекти в Благоевградска област.

Проведените от нашите специалисти проучвания разкриха в последните 30 години значителни обекти, които допринасят за изследвания в праисторията, елинистическата епоха, античността и средновековието и изясняват редица въпроси, отнасящи се до историята на нашия регион.

Голяма част от откритите по време на археологически разкопки материали са уникални и от изключително значение за своето време.

Ето защо много от тях са включени в национални международни изложби и са показвани – в Германия, Испания, САЩ и т. н. Такива са например тракийското въоръжение от с. Плетена, златните елинистически накити от обектите при с. Рупите, маските на вакханки от свитата на Дионис и пр. Няма други обекти в България, които да притежават такова богатство.

Поради важността на обектите от долината на Струма можем да се похвалим и с международно участие в археологическото проучване. Така например обектът при с. Ковачево, който разкрива най-ранната епоха в Европа, е изследван в продължение на повече от 20 г. съвместно с френска експедиция.

С международна известност може да се похвали и раннохристиянската епископска базилика от Сандански, която предизвика интереса на Австрийската академия на науките.

Особен интерес в последно време у нас предизвикват раннохристиянските паметници. И тук трябва да кажем, че в цяла България няма толкова много разкрити раннохристиянски мозайки и стенописи, колкото в Благоевградска област.

Само в нашия край откритите мозайки дават възможност да се обособи и да се разгледа развитието на цяла художествена школа от късната античност, която е работила на територията на град Сандански. Великолепните паметници от Сандански, Микрево, Катунци, Кулата и други разкриват едно съвсем ранно проникване на християнството в долината на Струма.

Въпреки 20-годишната криза в България, по време на която се стигна до негативно отношение към паметниците, до тяхното разграбване и до процъфтяване на иманярството, трябва да кажем, че нашите археолози успяха да спасят огромна част от културното ни наследство.

Благодарение на тях бяха спасени на Митница Кулата от износ редица паметници. Скромността на нашите археолози породи болезнено мълчание, което им помогна да се изправят срещу иманярската напаст и така с мълчанието си, да спасят редица обекти да не се превърнат в "лунни полета”.

През този период се наложи археолозите от Благоевградска област да работят без много шум и повечето от техните постижения останаха записани единствено в отчетите на Археологическия институт.

Освен иманярството и финансовата криза археологическата дейност днес е затруднена и от абсурдите на държавата – и тук ще дам само няколко примера, но те всички сами по себе си са много показателни.

Изключително интересен е случаят на адвоката Марио Биков, който при строеж в наследствения си имот попадна на раннохристиянски и късноантични гробници – някои от които са със стенописи.

Въпреки неговото положително отношение към опазването на тези паметници сме свидетели на липсата на воля от страна на компетентните органи да се реши въпросът в полза на доброто стопанисване на паметниците и на практика те се рушат.

С друг интересен случай се сблъскваме в Кресна, където значителни археологически паметници са реституирани и така се спира проучването на голям античен център. Много показателно за дейността на местните органи е и отношението, което получава укрепената късноантична сграда при с. Дренково.

Благодарение на проект спечелен от Община Благоевград през 2007 г. се проучи част от сградата и се извърши нейната реставрация, за да се превърне в обект за посещение. Въпреки успешното социализиране на обекта, трябва да кажем, че днес той все още не е цялостно проучен и най-интересната част от сградата остава неразкрита. По проекта резултатът е постигнат, но за археолозите остава „замразен” още един обект, чието допроучване остава в неясното бъдеще.

Освен тези трудности голяма част от нашите археолози са изправени да се справят и с редица други проблеми от общински характер. И тук ще посочим колко е трудно да се работи в градска среда, особено когато искаш да разкриеш на съгражданите си колко са богати и какво се крие под краката им /особено ако мястото е подходящо като Софийското Ларго/.

И тук, смятам че е редно да изкажем благодарност на един изключително силен характер, какъвто е директорът на археологическия музей в гр. Сандански – Владимир Петков.

През годините се наложи той да се изправи срещу трудностите, които създава градоустройствената среда - проблемите, свързани с наличието на многобройни градски надземни и подземни комуникации.

Тъй като става въпрос за историческия център на град Сандански, той трябваше многократно да защитава пред Общинския съвет своята дейност.

Като резултат в центъра на града бяха премахнати минаващите над притвора на раннохристиянската епископска базиликата улица и паркинг.

На няколко пъти бе премествано трасето на градинския и градския водопроводи, разположени над базиликата. Изцяло бе подменено и трасето за високо напрежение, преминаващо диагонално над археологическия обект.

Наред с това бяха хвърлени и значителни усилия в премахването на масивни бетонови настилки и асфалт от улицата.

Участието на археолози от Благоевградска област в Европейски програми и проекти доведе до допълнително, а понякога то беше и единственото, финансиране на дейността им. Затова сега можем да се похвалим с реставрирани обекти в община Гърмен, гр. Сандански, с. Дренково и др.

И тук, за да изразя голямата всеотдайност на българския археолог, ще припомня на читателя за Оля Сомова, която за да съхрани великолепните мозайки от раннохристиянския комплекс при с. Микрево, даде свои собствени средства и те бяха вдигнати за реставрация и консервирани.

Нашите археолози заслужено трябва да получат признание за своята дейност и за да се даде повече гласност на постиженията им, може би е редно и ние да дадем име на нашата долина.

Какво ще каже читателят тя да бъде „Долината на Рез”, тракийският цар с коне по-бели от сняг и златни колесници или може би „Долината на Спартак”, робът-гладиатор и водач на най-голямото въстание в Римската империя или пък „Долината на свободолюбивите меди”.

Е, все отнякъде трябва да започнем!

*Визитка

Христина Цонева е завършила "Класическа археология" във Виенски университет. Защитила е дисертация на тема „Spätantik-frühchristliche Denkmäler im mittleren Strumatal” (“Раннохристиянски и късноантични паметници от долината на Средна Струма”) с ръководител проф. Ренате Пилингер. Има придоби степен PhD/д-р по научна специалност 5.03.12, "Класическа археология".

През 1992 – 1997 г. учи в СУ “Свети Климент Охридски”, специалност “История”, специализация “Стара история, палеобалканистика и тракология”.

Дипломната й работа е с ръководител проф. Ал. Димитрова - Милчева, а темата - “Раннохристиянски и късноантичен център под днешния град Сандански /ІV – VІ в./”

Христина в момента е служител в библиотеката на РИМ - Благоевград.

Ползва свободно немски език.