Популярен рефрен, драги читатели на Econ.bg, нали? Много от вас със сигурност са го чували леко видоизменен покрай футболни мачове например. А предвид ситуацията в столицата на България, мисля, че рефренът е много по-подходящ като буквално описание за София, а не за който и да е футболен мач или отбор.
В България нищо не се случва така, както следва т.е. така, както диктува логиката. У нас все някой играе игрички, дърпа конците зад сцена, прави хитри гамбити и все се гласи за зрелищен ендшпил, който така и не идва или поне не разбираме кога точно идва. А на хората толкова им е омръзнало, че просто не обръщат внимание и не им пука. Защото ако ги интересуваше, не – защото ако ги вълнуваше – всички батета (Бате Серго, Бате Бойко, БАТЕ Борисов) щяха да бъдат изметени. Или по-точно казано – автомат щеше да има за тях, нали сме в ЕС, трябва процесите да се автоматизират, не на ръка да се работи.
В една държава, която РАБОТИ, националната изпълнителна власт НЕ СЕ БЪРКА в дейността на местната. При подобно положение просто няма как да говорим за самоуправление – механизъм, който показва демократичността и по-важно – СПОСОБНОСТТА на държавата да функционира нормално.
Какво, обаче, се случва всъщност в България? За да има официална причина за намеса в общински работи, държавата обявява криза заради боклука в София. Естествено при това положение няма как юздите да не се поемат от ватмана, каращ трамвай "България". Друг е въпросът защо не беше обявена криза, когато хората в „Суходол” блокираха достъпа до тамошното сметище. Събитието все пак беше само преди няколко години и интересно – ами нямаше избори наблизо да се помотват, иначе боклукът сам щеше да се събере и току виж стигнал до Неапол например.
Боклук прелива от кофите в Южния парк в София
Така – имаме си криза налице. И от два дни „Доместос” и „Мистър Пропър” вършеят в София. Минават и вдигат всяко боклуче, всеки отпадък, който дори за миг се озовава в кофата за боклук. Всичко накуп – стъкло, хартия, пластмаса. Тъкмо по-лесно ще минаваме на разделното чистене, за което и ЕС ни напомня приятелски къде сме. Поне така си мисля, нека г-н Станишев обясни защо изхвърляме на различни места боклук, който после отива накуп заедно към сметището - нали кризисен щаб създаде, значи той вече отговаря за този въпрос. Но за да не сме съвсем европейци, кофите за боклук с надпис „Столична община” си остават доволно пълнички и "обхванати от криза".
В крайна сметка от цялото уравнение се получава следното – местната власт в лицето на столичния кмет Бойко Борисов прекратява договора с „Новера” заради несвършена работа и завежда дело. Националната власт в лицето на премиера Сергей Станишев обявява криза и връща „Новера” – класическо плюене в лицето на политическия опонент, осъществено с помощта на държавните механизми и под предлог "грижа за позацапаното общество". Аз считам, че тук може да се говори за „злоупотреба с власт”. От този тип злоупотреби, които минават под етикет „национална сигурност” – любимите ми, затова и още гледам американско кино, да си подхранвам чувството за хумор.
Далеч съм от мисълта да защитавам г-н Борисов като управляваща фигура. Нито се боря да заема мястото на Сергей Станишев начело на държавата ни. Бойко Борисов си има своите недостатъци, има време да се пишат и ще се пишат и коментари за тях. Но както неговото държание, така и това на премиера минават всякакви граници в опитите да си осигурят по-добра стартова позиция за изборите. Защото в България само преди избори се чисти, облагородява, отпускат се помощи, проявява се загриженост и „искрено желание” от страна на политиците да научат какви са ни проблемите. А е толкова просто и така нежелано от политическия ни „елит” – ПЛАЩА СЕ ЗА СВЪРШЕНА РАБОТА!!! Проблемът идва когато това не се изпълнява. Другото са приказки за правата на този и онзи и съответно липсата на всякакво изпълнение на задълженията, идващи като неразделна част от тези права. Да не забравите след месец-два и кебапчетата, батета и каки.
