Скандалът около казуса „Pussy Riot” набра главоломна сила през последния месец и се утвърди като средоточие на публичността – и в медиен, и в социокултурен аспект. Неправителствени организации и граждани от най-различни страни нададоха недоволни гласове в защита на пънкарките, нахлули в църква и опонирали на руския президент Путин с протестна песен. Политически лидери с цъкания и намръщени чела заклеймиха реакцията на руската власт, докато музикални изпълнители развяваха тениски в подкрепа на бунтарките. Същевременно кръстещи се фундаменталисти и представители на висшия клир насочиха гневно разпятие към момичетата и ги обявиха за еретици. У нас пък два паметника, свързани с червеникави съветски спомени, осъмнаха „качулати“, обагрени в типичните за групата маски – като символ на солидарност.

След толкова цветна хореография и мащабни акции, последният привкус в този актуален конфликт е обявлението, че „Pussy Riot” ще стане регистрирана търговска марка. Руският продуцент Константин Черепков изтъкна пред медиите, че брандът на „котетата“ (самоцензурирам се за другия възможен превод на думата), най-вероятно възлиза на десетки милиони долара стойност. Пьотр Верзилов, отново пред жадните микрофони, държани от треперещи репортерски ръце, посочи, че в скоро време ще са нужни разрешителни за търговия с продукти, които се асоциират с групата. Иначе нарушителите ще бъдат преследвани от закона за авторските права и ще бъдат санкционирани впоследствие.

По-ранна зимна акция на "Pussy Riot" на "Червения площад". Снимка Wikimedia.

Целият казус говори за доста ефектна маркетингова стратегия, особено имайки предвид, че регистрирането на марката е започнало през месец април.

Естествено е много възможно и да греша. Във всички случаи обаче пред нас стои един доста ярък пример за това как активизмът и борбата за святи каузи като свободата на словото много лесно намират торба с пачки долари в края на тунела. И не просто я намират, а е твърде вероятно да я целят.

"Pussy Riot" са пънк, а ако има нещо, което пънкът като култура представлява, това е протест. Този протест е и срещу капиталистическия модел, да не говорим, че повечето пънк групи, които знам, са за свободното споделяне (в интернет). Не е много пънк да се брандираш и да преследваш "нарушители" за теглени mp3, тениски с логото ти и прочие артикули.

За да не се разпростирам много, ще набележа няколко неща конспективно, оставяйки ги отворени за интерпретация от страна на читателите. Тези неща включват казуса "Pussy Riot" но се разпростират и в малко по-макро мащаб, излизайки от фигурите на пънкарките.

1) Русия/Изтокът

Русия има сериозен проблем със свободата на словото поради множеството случаи на поръчкови убийства на опозиционни журналисти. Църквата като институция е силно мафиотизирана и се наблюдава почти срастване с властта в лицето на Путин. “Pussy Riot” протестират против десния авторитаризъм на Путин, но се неглижира фактът, че опозицията е съставена от Комунистическата партия на Русия, тоест ляв авторитаризъм. Разликата е, че Путин е по-скоро неудобен за Запада, и се предпочита алтернативата на едно по-благосклонно управление. Не знам дали някой се заблуждава, че държава с история и географски особености като Русия някога ще бъде демократична, независимо под чия власт. Това важи и за някои други части от Изтока (например Китай).

Колаж: Vote-tennant/deviantart.com

2) Светът

В последно време в международните отношения се наблюдава истински бум на контра-рестрикционистката политика, прокламираща правото на хуманитарни интервенции. Тези интервенции се осъществяват много често във взривоопасния район на Близкия изток, но също напоследък стават характерни и за по-източни териториални цялости. „Pussy Riot” казусът свидетелства за тази тенденция много ярко, макар и да е ограничен само в културния аспект на интервенцията. Т.е посредством медийна пропаганда на ниво културни икони (Мадона, Пол МакКартни), правителствени лидери и прочие.

Същевременно Западът, в лицето на демократичните режими, опониращи на авторитарните такива, реагира изключително остро на интервенции от външна страна спрямо неговата цялост. Ярък пример за това е друг казус – „Джулиън Асандж“, който в момента е трън в очите на САЩ/Великобритания и среща благосклонното отношение на Латинска Америка, провокирана от първоначалната реакция на Еквадор. Докато „Pussy Riot” се очертаха като „криза на Изтока“, то Асандж несъмнено е контрапунктовата „криза на Запада“.

3) САЩ/Западът

Човекът-криза за Запада - Джулиън Асандж, се радва на стабилна подкрепа и на известния хактивистки колектив Anonymous. Снимка: Wikimedia

Наред с по-скоро неглижирането на казуса „Асандж“ за сметка на казуса „Pussy Riot”, Западът реагира остро относно присъдата на групата. Възникнаха и полемики относно това колко тежка да е тя, и дали класификацията ѝ не е сгрешена. По текущи данни групата ще отнесе 2 години, което е най-ниската присъда, имайки предвид, че този тип престъпления се наказват с 2 до 10 години. Някои критици смятат, че присъдата е с грешна класификация и трябва да бъде в размер само на няколко месеца. Личното ми мнение е, че присъдата трябва да възлиза на фиксиран брой часове общественополезен труд и символична парична глоба – нещо, което би важало в стандартен западен модел. Трябва да се вземе предвид обаче силната религиозност на руския народ и централното място на православието в културата и политиката на страната, което изостря отсъждането на наказанието. Ролята на желязната десница на Путин също не е за подценяване.

Същевременно Западът се очертава като строго лицемерен в критиката си спрямо тази присъда. Преди броени дни, учителка от Северен Тексас получи присъда в размер на 5 години за това, че е правила секс със свои ученици. Учениците са с навършена легална възраст за такова деяние, но въпреки това Бритни Никол Колепс не бе уволнена, а изпратена с присъда в такъв размер. Така се оказва, че правенето на напълно законен секс, макар и в нарушение на моралните отношения „учител – ученик“ (които подлежат на санкциониране), Колепс получава повече от двойно по-дълга присъда от тази, отредена на „Pussy Riot”.

Много е трудно да се отсее пропагандата, независимо от чия страна е. Изострянето на Изтока и Запада посредством медийните канали винаги е било нещо хлъзгаво и в ущърб на търсещите някаква обективна и неутрална истина. Вечните разделения на „леви“ и „десни“ и безброй други „признаци“ също пораждат трудност да се намери средоточието.

В случая с „Pussy Riot” обаче ситуацията е символ и на нещо друго, нещо, което може да се очертае и като тенденция. А именно - активизмът като успешен маркетинг, прикоткващ многомилионна аудитория, от която да се извлекат финанси. Дори и с цената на две години затвор.