След откриването на Седмицата на еврото и на Десетата годишна парична и икономическа научна конференция, която се провежда в УНСС, служебният финансов министър Людмила Петкова обяви, че за бюджета за 2025 г. се очакват допълнителни около 9 млрд. лева в хазната.
От тях около 3.9 млрд. лева биха могли да дойдат от специална еднократна мярка за доброволно внасяне на задължения към хазната, обясни Петкова.
По-конкретно става въпрос за онези лица, които до 31 декември 2024 година са декларирали, че имат задължения, но не са ги внесли. Предвижда се да имат възможност да го направят, без плащат лихвите – те ще им бъдат опростени, ако си погасят главницата. Петкова обърна внимание, че има голям брой натрупани задължения към бюджета през последните 3-4 години и ако въпросните лица – физически, юридически, а и също държавни и общински предприятия, си изплатят данъците и осигуровките, в бюджета ще бъдат събрани около 3.9 млрд. лева.
С тази мярка ще се подпомогне и бизнесът, защото, както Петкова припомни, фирми или дружества, които имат задължения към бюджета, не могат да участват в оперативните програми и в обществените поръчки.
Петкова добави, че разработените от министерството на финансите пакет от приходни и разходни мерки са били обсъдени с работодателските организации, със синдикатите и с Националното сдружение на общините в България. В момента предложенията на финансите се обсъждат и с парламентарно представените политически партии.
По думите на финансовия министър една значителна част от мерките се приемат както от работодателите и синдикатите, така и от политическите партии, тъй като не предвиждат вдигане на основни данъци като ДДС, корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица.
Тя даде уверение, че бюджетът за следващата година не предвижда и увеличение на осигурителните вноски. Освен това добави, че в проектобюджета за 2025 г. не се планира премахване на COVID-добавките към пенсиите. Новите пенсии ще са по швейцарското правило, като увеличението ще е от около 9.6-9.7 процента.
Сред мерките, които се очаква да донесат повече приходи в бюджета, е увеличаване на акциза върху цигарите, възстановяване на единната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС), данък върху подземните богатства и евентуално налагане на данък върху свръхпечалбите на банките – нещо, което до този момент не е обсъждано със самите финансови институции.
Ако се стигне до специалния данък за банките, то тази нов тип мярка вероятно ще бъде на база европейски регламент, в който е дадена дефиниция за свръхпечалба. Тя е на база средни величини за предходни няколко години. Към тях се добавя норма и горницата на печалбата за следващата година се облага с данък, който според регламента на ЕС възлиза на около 33 на сто.
Обмисля се и мярка, насочена към доброволното плащане на недекларирани задължения. От въвеждането на тази еднократна възножност за деклариране на необявени досега доходи, ефектът би бил между 500 млн. и 800 млн. лева, обяви финансовият министър. В тази връзка тя обясни, че има подобни мерки за физически лица, които са били прилагани в вропейски държави като Италия, Испания, Белгия. Идеята е физически лица, които никога досега не са декларирали доходите си, да имат възможност да го направят, без да бъдат глобени и без да им се налагат глоби. За тях обаче ставката няма да бъде 10 процента, а примерно между 15 и 20 процента, обясни Петкова философията на предлаганата мярка.
Тя обаче изрично подчерта, че въпросните недекларирани до този момент доходи не трябва да бъдат свързани с престъпна дейност – корупция, пране на пари, финансиране на тероризъм.
