Наемането на индийци е социален дъмпинг на пазара на труда в България и на заплащането на българските работници.

Тази позиция застъпи си в ефира на БНТ главният икономист на КНСБ Любослав Костов по повод инициативата на Българската търговско-промишлена плата (БТПП) тази седмица, която бе домакин на кръгла меса, озаглавена “Неизползвани възможности за внос на работна ръка”, провела се съвместно с Индийско-българската бизнес камара.

Освен това тази седмица в Слънчев бряг пристигнаха първите работници от Бангладеш, Индия и Киргизстан.

Според Любослав Костов преди да внася работници от Индия, държавата трябва първо с активни мерки да направи опит да включи в пазара на труда онези, които не участват в него.

Той посочи, че трябва да се помисли за нашите безработни, които са около 140 000 – 150 000 души и че ако се помисли как да им се предложи адекватно заплащане, те вероятно биха започнали работа.

Чак на следващ етап, ако се стигне до внос от трети държави, то тогава е по-добре да се обърнем към българската диаспора в Молдова, в Украйна и в други части на Европа и по света, където има българи, които знаят езика и го говорят, препоръчва Костов.

Той добави, че е ясно, че индийците излизат по-евтино на бизнеса и заради това те са предпочитани от него като разход.

“Нашите статистики показват, че около 40% от гражданите от трети държави, които идват да работят тук, на шестия месец напускат и отиват да работят в Западна Европа заради лоши условия на труд и ниско заплащане”, подчерта синдикалистът.

Той направи сравнение между българския гражданин, получаващ минимална работна заплата, и германския – със същото минимално възнаграждение. В България първият може да си купи 8 пъти малката потребителска кошница, а в Германия – същите стоки могат да се купят 33 пъти.

Такава разлика при покупателната способност се регистрира както при ниските доходи, така и при средните, добави Костов.