Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза

Южна Европа на колене

През изминалата седмица политическите страсти нямаха толкова ярък криминален оттенък, както в средата на февруари.

Преди предстоящите избори във Великобритания, разликата между консерватори и лейбъристи се съкрати до 5-7%, което май ще докара на британците парламент без открояваща се партия на мнозинството.

Между другото, британците за пореден път бяха предизвикани от Аржентина (къде е МВФ да я накаже?), обявила за намерението си да протестира в ООН заради добива на петрол от англичаните в района на спорните Фолклендски острови.

И въпреки че този път не се очаква военен конфликт, за разлика от 1983 г., за всеки случай Лондон реши да подготви за изпращане в южния Атлантик още една своя подводница.

В САЩ опозицията премина в настъпление – сенаторите точат зъби срещу "плана Уолкър" за озаптяване на спекулациите от страна на търговските банки. Освен това, републиканците имат твърдото намерение да "подхлъзнат" реформата в здравеопазването.

Многострадалният Boeing 787 Dreamliner отново не успя да полети както трябва – открити бяха нови неизправности.

За отбелязване е статията във вестника на китайското Политбюро China Daily – в отговор на визитата на Далай Лама във Вашингтон (формално неспомената) се предлага активизиране на процеса по съкращаване на вложенията в щатски книжа, но достойни алтернативи засега не се предлагат.

И разбира се, в Южна Европа се засилват левичарските протести срещу идеите за орязване разходите на хазната за борба с дефицитите – вярно е, че в Испания профсъюзните акции се провалиха, затова пък португалците се посдърпаха един с друг до насита, а гърците активно протестираха.

Пазарите изпитваха перманентен когнитивен дисонанс – фундаменталните данни теглеха надолу, но безумните парични вливания ги бутаха нагоре.

На паричните пазари, както обикновено в последно време, господстваше Гърция – решението на агенция Fitch да намали рейтингите на четирите водещи банки на страната добави допълнително напрежение.

А когато другите две агенции - Standard & Poor`s и Moody`s – заплашиха да коригират вече суверенния дълг на южните ни съседи, довеждайки го до "боклукчийско ниво", по пазарите се понесе вълна на паника: разликата в доходността по 10-годишните гръцки облигации и съответните германски достигна 4% годишно.

Самите гърци съвсем се побъркаха, заради изобилието от проблеми – във всеки случай е трудно да се надяваш на подобряване шансовете за подкрепа, ако официалните ти лица се обръщат към немците в духа на "Вие ще си платите за мръсотиите на нацистите" и когато официалните власти на ЕС биват наричани "безмозъчни идиоти".

Ако към това се добавят бягството на вложителите от местните банки (изтеглени са около 10 млрд. евро) и голобрадите тийнейджъри, кръстосващи улиците на Атина със заплахи "да драснат клечката на банките", тогава става по-ясно защо са се подпалили главите на наблюдаващите ситуацията отблизо.

Wall Street Journal вече посочва следващия кандидат за европейски грешник и това е Испания, въпреки че засега ситуацията там е относително спокойна.

Все пак, като цяло напрежението около страните от Южна Европа се усеща твърде отчетливо.

МВФ продължава да настоява за емисии, заплашвайки с бедствия в случай на прекратяване на стимулите през тази година.

Идеи на Фонда за стимулиране на инфлацията предизвикаха гнева на Европейската централна банка (ЕЦБ) – членовете на ръководството й - германците Щарк и Вебер, обвиниха МВФ в безотговорност, а колегата им Бини-Смаги напомни за тъжния финал на предишния цикъл по надуване на балони.

Изказването си той завърши на латински с фразата "За човек е свойствено да греши, но само глупаците упорстват в грешките си" – ясен отговор към Фонда.

Комисията по цените книжа и борсите на САЩ въведе постоянни ограничения по краткосрочните продажби на акции. Това може да намали волатилността, но в случай на сериозни кризи обратната страна на медала ще бъдат по-слаби от обикновено подскоци на пазара.

Фондовите пазари нервно се мятаха нагоре-надолу, засега неразбиращи какво да очакват от бързо променящата се картина по света. Общото усещане от пазарите е такова, че морално те са готови да паднат под натиска на влошаващите се фундаментални условия, но желанието за ръст е толкова голямо, че на тях много им се иска най-напред да покажат нови максимуми – да видим дали ще им се удаде.

Икономическите данни започнаха да изглеждат по-зле – началото на 2010 г. се получи доста мрачно. Въпреки че и 2009 г. се отличи – по данни на Световната търговска организация обемът на световната търговия през периода е паднал с 12%, което не се е случвало никога в следвоенния период.

В Китай се разширяват усилията на властите по озаптяване на издуващите се балони – този път бяха ожесточени принципите за оценка по платежоспособността на търсещите заеми.

БВП на Германия за октомври-декември не нарасна: частното потребление падна с 1,0% за тримесечие, а инвестициите в основен капитал – с 0,7%. До нулевите показатели се стигна благодарение на чистия износ – т.е. вътрешното търсене е слабо (-2,4% за тримесечие, двукратно компенсирало ръста от юли-септември) и цялата надежда е в китайската емисия. Като цяло БВП се е продънил с 5,0% - антирекорд от епохата на Хитлер.

Италианските продажби на дребно през декември не нараснаха спрямо ноември – с отчитане на шопинга (особено чуждестранния) в края на годината, това може да се характеризира като провал. Като цяло за 2009 г. продажбите са паднали с 1,6%.

През януари заемите на компаниите в еврозоната са се оказали с рекордните 2,7% по-ниски, спрямо година по-рано. В страха си банките започнаха да съкращават даже портфейлите си в държавни ценни книжа – и кой сега ще финансира гигантските бюджетни дефицити?

В началото на годината заетостта започна да се свива и във Франция. Частичното намаляване на стимулите в автомобилната промишленост (подаръците за купувачите вече са 700, а не предишните 1000 евро) съкрати разходите на френските потребители за стоки на обработващата промишленост с 2,7% за месец, в т.ч. с 16,7% в сектора на автомобилите.

Френското строителство отново се проваля – годишното падане на новото строителство и на разрешенията за такова в последните три месеца достигна 20-30%.

Всичко това не радва публиката – през февруари настроенията на потребителите са се влошили в Германия, Италия, Франция и в еврозоната като цяло, което предвещава по-нататъшно намаление на частните разходи.

Като цяло картината не дава поводи за радост – на минус по БВП са Италия, Испания, Гърция, Чехия, Румъния, Унгария (за прибалтийските страни дори е излишно да се споменава), като на общия фон се открояват единствено Полша (съхранила и разширила производствената си структура) и Беларус (с работеща планова икономика), които единствени сред страните на Стария континент успяха да акумулират ръст на своите БВП.

В Европа дефлационният натиск на слабото търсене съществува на фона на инфлацията, предизвикана от издръжките на производителите и тъй като скоро китайската емисия ще достигне предела си, всичко това обещава да има доста печални перспективи.

Специфично беше преразгледан БВП на Великобритания за октомври-декември: за тримесечие има ръст от 0,3% (срещу предварителната оценка от +0,1%), но годишното падане достигна 3,3% (от първоначалната оценка за -3,1%).

Като цяло за 2009 г. икономиката се е свила с 5,0% (най-лошата динамика от началото на данните през 1949 г.), а от пика на 2008 г. – с 6,2%. Ужасяващо се оказа изменението при инвестициите в основен капитал – през четвъртото тримесечие те са паднали с 5,8% спрямо юли-септември и с 24,1% (исторически рекорд) спрямо последното тримесечие на 2008 г.

В строителния сектор свиването на капиталовложенията е достигнало 22,3% за тримесечие и въобще, падането не се забавя, а дори се ускорява.

Британската банкова асоциация съобщи за падане на ипотечното кредитиране през януари с 20-25% на месечна база – впрочем спрямо януари на миналата година е отбелязан ръст от 35-40%. Съгласно Nationwide, през февруари се е случило първото от 10 месеца поевтиняване на жилищата – процесът и тук започна?

Отчетоха се банките - Royal Bank of Scotland показа 6,2 млрд. лири операционни загуби за 2009 г., а общите загуби и отписвания достигнаха 13,9 млрд. Загубата на групата Lloyds достигна 6,3 млрд. фунта.

В САЩ БВП за октомври-декември беше преразгледан в посока увеличение до +5,9% в "годишно изчисление" (за тримесечие до +1,5%). При това реалното търсене се оказа по-ниско от първоначалните оценки, а подобрение са предизвикали запасите, чистият износ и преразгледният надолу дефлатор. Тревога буди фактът, че по независими оценки реалното вътрешно частно търсене се е понижило с 0,1% за тримесечие.

Не е ясно дали през декември цените на жилищата в САЩ са нараснали (ако се вярва на S&P/Case-Shiller) или са паднали (по данни на Федералното управление по жилищно кредитиране) – както и в много други данни, които съвременната статистика показва, е Ваш личен избор на какво да вярвате (Има лъжа, има голяма лъжа, а има и статистика!).

Затова пък, напълно очевидни са нещата в сферата на продажбите на жилища – те рухнаха даже през януари, въпреки възобновяването на правителствените облекчения: покупките на нови домове се срутиха с 11% за месец до нов исторически минимум от 309 хил. единици (1 къща на 1000 жители – такова нещо никога не е било).

На вторичния пазар продажбите на жилища са паднали със 7,2% за месец, но все пак се очаква в първата половина на настоящата година в сектора да настъпи още една корекция, преди възобновяването на устойчивото падане. Въпреки това общата слабост на отрасъла е очевидна.

Не по-малко очевидна е и тревогата на публиката – през февруари потребителските настроения по версията на Conference Board неочаквано рухнаха, при това оценката на текущата ситуация показа 27-годишен минимум. Изследванията на Мичиганския университет и на ABC News/Washington Post дадоха не толкова драматична, но все пак отрицателна динамика.

Първоначалните молби за помощ при безработица отново потеглиха към кота 500 хил. Министерството на труда пак обвини за това снеговалежите, предизвиквайки по този начин хомеричен смях сред анализаторите.

Впрочем, през първата половина на годината милиони хора ще загубят правото на помощи, заради изтичането на срока за получаването им, така че на правителството ще му се наложи спешно да удължава сроковете, увеличавайки по този начин дефицита на бюджета. Алтернативата, във вид на гладни бунтове, изглежда непривлекателна, особено в навечерието на есенните избори за Конгрес.

Регионалните индекси за деловата активност са нееднозначни – например общите показатели по PMI на Чикаго, индикаторите на Федералния резерв (ФЕД) от Канзас-сити и Ричмънд са нараснали, но в същото време важни компоненти (новите поръчки и заетостта) са се съкратили. От друга страна, в изследването на ФЕД Далас по един категоричен начин се влошава практически всичко.

Сред отчетите може да се отбележи този на AIG (загубата през октомври-декември е достигнала 8,9 млрд. долара) и Freddie Mac с 6,5 млрд. загуби – както виждаме и тук няма поводи за радост.

Федералната корпорация по застраховане на депозитите се готви за нова вълна на банкови фалити – тя нарече "проблемни" вече 702 кредитни институции. Резервите са недостатъчни и Корпорацията търси "креативни" пътища за попълването им.

Самите банки продължават да свиват кредитирането – в началото на годината то тръгна вертикално надолу по всички направления: към средата на февруари сумарните заеми показаха годишно снижение от 8 и нещо процента, което не се е случвало никога в 63-годишната история на наблюденията.

Алън Грийспан, великият и могъщият, се изказа пред конференцията на Националната асоциация на кредитните съюзи. Там той нарече днешния кредитен колапс "най-лошият за всички времена и народи" – включвайки даже Великата депресия. Освен това той определи сегашното възстановяване като "крайно небалансирано" – по своята същност съсредоточено само във фондовия пазар и в редица големи корпорации.

Затова пък дребният бизнес и заетостта се провалят, като делът на тези, които не могат да намерят работа повече от половин година, е екстремално висок и продължава да се увеличава, а оживлението на пазара на труда са почуствали само неголямо количество работници, обикновено с висока квалификация.

Накрая, новото строителство и продажбите на автомобили са паднали "под перваза", свидетелствайки по този начин за слабостта на частното търсене.

По-нататък Грийнспан заяви, че ежедневно по няколко пъти проследява динамиката по доходността на 10-годишните облигации на хазната – ръстът й ще бъде симптом за бедствие под формата на общо увеличение на процентните ставки, включително по ипотеката и държавните заеми.

За недопускане на тази катастрофа, централната банка трябва внимателно да следи за инфлационните рискове, защото качването на процентите ще означава колапс на ипотеката и големи проблеми по финансиране дефицита на хазната за администрацията.

Между другото, отбелязаните рискове вече са високи – скокът на суровините породи ръст по издръжките на производителите, част от който те прехвърлиха върху потребителите: ако от индекса на потребителските цени се изключат услугите, горивата и продоволствията и останалите стоки се изчистят от "хедонистичните" изкривявания, то полученият "чист индекс на крайните стоки" ще покаже повишение от 3,8% за година – за последен път такова нещо се е случвало преди повече от 17 години.

Съхранението и още повече засилването на тази тенденция в днешните условия може да блокира търсенето – впрочем в тази връзка е характерен скокът от 11,5% за година на цените на поддържаните коли втора употреба: тяхното търсене расте – новите автомобили вече не са по джоба за мнозина и резултатът е налице.

Всичко това е следствие от пряката парична емисия, но от друга страна, скорошното монетарно ожесточение също ще означава полет на пазарните проценти и смърт на кредита.

Да, дилемата пред ФЕД е тежка и как централната банка ще решава този проблем е абсолютно неясно.