Коментарът е изпратен на Econ.bg от Митко Хитов (mhitov@dir.bg) и е публикуван в неговия блог "Кризата", посветен на световната икономическа криза
Неикономическите събития в седмицата от 23 до 29 август 2009 г. отново присъстваха, въпреки че в по-малко количество от преди това.
В САЩ умря братът на Джон Кенеди - сенатор Едуард, само две седмици след смъртта на своята сестра Юнис.
Поредната буря разруши много къщи отново в Щатите, новина беше само това, че вятърът премина и по Централния парк (Central Park) в Ню Йорк, при това с такава сила, каквато местните работници в парка не помнят.
В Япония всички бяха на изборна вълна – опозиционната Демократическа партия спечели съкрушителна победа в долната камара на парламента. Предизборната ситуация допълнително беше подгрявана от досегашните власти във вид на публично изявяване на глупостта им...Как иначе да се характеризират думите на премиера Асо, че не си струва бедняците да се женят?
Пазарите все пак се поуспокоиха в пика на сезона на отпуските. Запасите от нефт в САЩ се увеличиха, но слабо. На нефта му поомръзна да качва цената си и той леко я коригира; със същото се занимаваха и промишлените метали (особено алуминият), освен паладият, установил нов максимум при корекцията си.
Паричните пазари са спокойни отдавна, а от централните банки основно се изявяваха източноевропейските: полската остави лихвата на предишното ниво от 3,5%, а унгарската я отряза с 0,5% до 8,0%, което се и очакваше.
Затова пък сензацията се роди от Банката на Израел, която вече започна да ожесточава паричната политика, повишавайки лихвата с 0,5% до 0,75%; анализаторите очакват подобни стъпки от Норвегия и най-вероятно - от Австралия.
Wall Street Journal отдели цял материал на небивалото за последните повече от 16 години събитие – лихвата LIBOR по долара се оказа по-ниска от тази за йената: по този начин зелените пари се превърнаха в главен обект на кери-трейда (и действително, в момента срещу него са открити немалко спекулативни позиции).
Само че как свършват тези игри? Както всички ние помним – твърде печално; ако все пак някой не помни, тогава той може да погледне миналогодишните графики за крос-курса на стерлинга и австралийския долар към йената – именно те бяха хитът на кери-трейдинга до началото на текущата финансова криза.
На самия форекс нищо забележително не се случи, с изключение на това, че британската лира се заоплаква; впрочем на тънките пазари понякога се случват резки полети, както през четвъртък късно вечерта, когато еврото извърши подскок срещу долара в условията на крайно ниска ликвидност.
Акциите продължиха да поскъпват – Дау Джонс се изкачи до повече от 9600 пункта, при това в момента този процес придоби явно фантасмагорични черти: достатъчно е да се каже, че в продължение на няколко поредни дни почти половината от оборота на Нюйоркската борса даваха книжата само на 4 компании, при това доста специфични - Bank of America, Citigroup, Fannie Mae и Freddie Mac; ясно е, че те силно бяха поевтинели по-рано – но ако „чистачите на обувки” са привличани да купуват такъв подбран боклук, то бъдещото сриване може да се окаже твърде звучно.
Последствията, между другото, са лесно забележими: ако от ниските позиции на юли Дау нарасна едва с 5%, то Сити (Лондон) поскъпна двойно, а от минимумите през март – почти шест пъти, срещу един път и половина при Дау Джонс; такива пируети силно приличат на поведението на размразените доткомовски фирми, образец 2001–2003 г. – не уважават финансовия сектор, и това е!
Икономическите показатели престанаха да се подобряват и даже обичайните изблици обикновено се предизвикват от обилни бюджетни вливания.
Така беше и с австралийските инвестиции през второто тримесечие – те нараснаха с 3,3% спрямо януари-март, въпреки че се очакваше понижение с 5,0%: именно програмите промениха картината, задълго ли?
Китайците се настимулираха предостатъчно – дотолкова, че сега натискат спирачки с всички сили: властите изискват от банките да изписват от капитала натрупания ценно-книжен боклук и забраняват увеличаването на кредитирането в края на месеца, както беше досега; Държавният съвет се готви да забрани инвестициите в отраслите, чието търсене е паднало – очевидно е, че главни пострадали от мярката ще станат металургията, химията, въгледобивът и циментовият отрасъл; а премиерът Вън Дзябао честно заяви, че икономиката е далече от поне някакъв устойчив растеж.
В Япония износът през юли увеличи спада си, спрямо същия месец на 2008 г. той се спусна с 36,5% (през юни с 35,7%); и това все още не е лошо, тъй като в периода се почуства подкрепата от страна на относително скромното падане на износа за КНР (с 26,5% и другите азиатски страни (29,9%), което се обяснява с могъщата китайска емисия от първото полугодие, а експортът към САЩ падна с 39,5%.
Вътрешното търсене е лошо: вносът се сви с 40,8%, а продажбите в супермаркетите – с 4,8% (тук процесът се ускорява: през юни падането съставяше 4,4%, а през май 2,0% ); реалните разходи на домакинствата се понижиха с 2,0%, срещу ръста от 0,2% през юни.
Нивото на безработица в Япония през юли подскочи до исторически връх от 5,7%, а потребителските цени (без пресните храни) се отпуснаха с 2,2%, свидетелствайки за нарастване на дефлационното напрежение.
Исторически рекорд установи дефлацията и в Италия – годишното падане на цените на производителите достигна 7,5% през юли. В Испания БВП за второто тримесечие беше преразгледан от -1,0% до -1,1% за тримесечие и от -4,1% до -4,2% за година, а показателите от предишните години бяха променени така, че ръстът за 2008 г. вече е 0,9%, вместо по-рано съобщените 1,2%; реалните продажби на дребно през юли намаляха с 4,9%, срещу юли 2008 г.
Във Франция ръстът на заетостта през юни, за който радостно се тръбеше, вече свърши – през юли числото на безработните отново нарасна, при това работодателите започнаха, без много шум, да съкращават и хора, работещи при непълен работен ден; статистическото бюро съобщи, че бизнесът има намерение да съкрати през тази година инвестициите си с 21%, спрямо миналата година – за първи път от 1974 г.
В еврозоната промишлените поръчки подскочиха с 3,1% спрямо май, но останаха с 25,1% по-ниски спрямо година по-рано – помогнаха програмите за стимулиране на автомобилните продажби и попълването на понамалелите запаси; ключовата за характеризиране на частното търсене категория на стоките за дълготрайна употреба не само че не нарасна, но и се срути с 3,5% за месец.
Френските власти успяха да изискат съгласието на банките за промяна по плащанията към трейдърите – ако по-рано те получаваха полагащите им се по договор бонуси даже при лоши резултати (предизвиквайки яростта на обществото), то сега те ще бъдат глобявани, а бонусите им ще се зануляват: за да се осъществи идеята, президентът Саркози назначи "цар по заплатите" в лицето на стария ни познат Мишел Камдесю.
Британският БВП за второто тримесечие беше преразгледан с 0,1% нагоре, но неговата динамика (-0,8% за тримесечие и -5,5% за година) остава мрачна; разходите на домакинствата за година се съкратиха с 3,4%, а ако не беше програмата за стимулиране продажбите на автомобили, то всичко би било дори по-лошо; инвестициите на бизнеса рухнаха за тримесечие с 10,4% (три пъти по-зле от прогнозите), а за година – с 18,4% (един път и половина под прогнозата), шокиращ антирекорд за всичките 44 години, в които се извършват статистически наблюдения.
Цените на жилищата през август, по данни на Nationwide се увеличиха с 1,6% спрямо юли – максимум за 2,5 години, въпреки че спрямо миналата година цените са на минус с 2,7%: анализаторите са объркани, тъй като такъв процес явно „не се стикова” с надеждите за бъдещо възстановяване на икономиката.
Обзорът на търговията на дребно през август от Конфедерацията на британските промишленици показа отсъствие на подобрение – и летните намаления не помогнаха. На границата на банкрута се оказа веригата пъбове Admiral Taverns – заплашвайки с нови загуби от половин милиард лири банката Lloyds, владееща част от дълга на страдалеца.
Данъчните приходи в бюджета през тази година се оказаха с 20% по-ниски спрямо година по-рано, при това събираемостта от корпорациите рухна през юли с 38% за година, а от ДДС – с 34%; в опит да компенсират недостатъка, властите облагат доходите на нерезидентите, предизвиквайки заминаването на последните у дома (мащабът му в последните 3 месеца се оказа два пъти по-голям, отколкото преди година) – при това в авангарда на прибиращите се са американците, стремително напускащи Британия.
В САЩ уточнението на БВП не донесе изменение в тримесечната динамика – номиналната оценка беше намалена, но статистиците веднага орязаха и дефлатора, оставяйки темпа на падане на предишната кота 1,0% в годишно изчисление. Печалбите на корпорациите нараснаха (процентно) максимално за последните 4 години, въпреки че по отношение на миналата година те са в минус с един път и половина (абсолютни стойности).
През юли-септември БВП може да нарасне – правителствените програми могат да предизвикат кратък подскок, а по-рано изчерпаните запаси ще трябва да се натрупват отново (изменението им влиза в БВП).
Обзорът на пазара на жилища от S&P/Case-Shiller показа, че цените през юни са нараснали, но в края на второто тримесечие те са били по-ниски от миналогодишните с 14,9%; от върховите стойности през 2006 г. те са се срутили два пъти, така че поемането на дъх е естествено.
Същото се отнася за продажбите на новопостроени жилища – те нараснаха с 9,6% спрямо юни, тъй като купувачите на първо жилище искат да се възползват от бюджетните подаръци: тази програма действа до ноември.
Корекцията се извършва от крайно ниски нива – обемът на продажби на глава от населението и досега е по-нисък от минимумите на всички предишни падания: изучавайки графиките, където показателят падна почти петкратно, а сега едва отскочи, е трудно да се сподели всеобщата еуфория по отношение "изхода от рецесията".
Не вдъхва оптимизъм и 16-годишният минимум на количеството на жилища, предлагани за продажба – строителите гледат песимистично на бъдещето и работят само под конкретни сегменти на търсене "в момента".
Промишлените поръчки излетяха заради правителствената програма „пари за трошки”, но ключовият показател на чистите капитални поръчки отново се съкрати. Посочената програма вече завърши и през есента ще видим мощно падане на показателите на търсенето: това е особено очевидно, ако се отчете, че в рамките на намаленията бяха продадени почти 700 хил. коли – месечният оборот почти се удвои; сега той в най-добрия случай ще се върне към предишните нива, а по-скоро и по-лошо – още сега всеки шести купувач съжалява, че не се е стърпял и се е поддал на общата еуфория: даже с отчитане на бюджетните плащания разходите за много от тях са твърде големи (още повече, че по-голяма част от колите бяха купени на кредит). От цялата работа спечелиха най-вече японците (41% от продажбите в рамките на програмата, от които почти половината се падна на Toyota), а не американците (39%); явен позитив изглежда само това, че разходът на гориво за новите коли е с 58% по-нисък, спрямо този за старите.
Деловата активност в производствения сектор през август започна да се влошава – за това съобщиха от ФЕД в Канзас-Сити и Ричмънд. При това особено се срутиха новите поръчки. Реалните доходи през юли леко се понижиха, търсенето, както и по-рано, е под силен натиск.
Apple е близо до начало на продажбите на своите iPhone в Китай (тамошният мобилен пазар е 2,5 пъти по-широк от американския).
В банковата сфера, благодарение на действията на властите се, усили монополизацията (на J.P. Morgan Chase, Bank of America, Wells Fargo и Citigroup се падат половината от новите ипотечни кредити и една трета от кредитните карти; а първият от тях самостоятелно се разпорежда с 10% от всички щатски депозити).
Федералната агенция по застраховане на депозитите изпитва дефицит на средства заради масовия банкрут на банки, неотнасящи се към горния списък.
В Русия БВП падна с 9,3% за година. Профицитът на търговският баланс за 7 месеца се е съкратил 2,3 пъти. Инвестициите през юли се понижиха с 18,9% за година, спрямо 20,6% през юни и 24,5% през май.
Асоциацията на европейския бизнес съобщи за понижаване на продажбите на автомобили в Русия - за януари-юли точно два пъти и процесът се ускорява: за юни срутването е 56% за година, за юли – 58%.
Освен това, миналата седмица се случиха ред събития, способни да изменят световната финансова система.
Президентът Обама издигна Бен Бернанке за глава на ФЕД за втори мандат като по този начин прекрати слуховете и сплетните на тази тема – говори се, че Самърс дотолкова е дотегнал на чиновниците от администрацията, че те са помолили Обама по-скоро да реши този въпрос. Бернанке (за разлика от Самърс) не е напълно човек на олигархията.
Агенция Bloomberg осъди ФЕД за това, че последният не обявява на кого дава кредити в рамките на програмите за помощи – окръжният съд на Манхатън удовлетвори иска й. Сега на ФЕД ще се наложи да докладва за кого са отишли парите, което поставя банките-искатели в твърде деликатно положение, тъй като обнародването на факта за търсене на помощ от ФЕД означава силно влошаване на доверието към последните (заради което и ФЕД се противопоставя формално). Излиза, че по Уолстрийт е нанесен втори удар, този път по-силен.
А най-силният дойде от Лондон, предизвиквайки пристъп на ярост във финансовите среди – защото може да разруши цялата плутократична система. Шефът на Управлението по финансови услуги (основният регулатор) лорд Ейдър Торнър предложи с данък да се облагат всички финансови транзакции. Подобен данък може да ореже с пъти оборота на пазарите – та нали основният им дял се състои от превъртането на мега суми (основно от банките) по целия свят в търсене на краткосрочни вложения: при това, достатъчно е да се намери актив (или депозит) с доходност на частица от процента по-висока, за да се влага в него – ако подобни транзакции се обложат от оборота, да кажем с 1%, то те губят смисъл.
Първи идеята за данъка формулира американският нобелов лауреат по икономика Джеймс Тобин. Още през деветдесетте години бяха правени опити за въвеждането му, но тогавашният проект беше торпилиран от САЩ и Великобритания – и ето, че сега идеята възникна в самия Лондон.
Същият този Торнър показа твърдост, давайки да се реазбере, че е настроен радикално – той призова за жестоки мерки за рязко съкращаване на относителното тегло на финансовия сектор. По думите му, раздутата финансова система е опасна за обществото, а на въпроса, няма ли данъкът да подрине конкурентоспоспособността на Лондон, той отговори: "На мен много, много не ми харесва конкурентоспособност, станала дестабилизиращ фактор за нашата икономика".
Сити-то и Уолстрийт са в ярост – но ако предположенията за приближаваща втора вълна на кризата са верни, то на фона на новото влошаване, национално мислещият елит ще има основания да предприеме необходимите мерки.
А те, вкупом с явно нарастващия навсякъде протекционизъм и отрезвяването от дългото съществуване, благодарение на бизнеса с парите на света, ще са способни, поне за определено
време, да отърват света от засилване на мондиалистката плутокрация.
