Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Преживяхме поредната година от един тежък период от световната икономическа история. Бяхме свидетели на излизането от кризата и навлизането й в депресивен период, който на този етап е трудно да бъде прогнозирано колко време ще продължи, а всяка прогноза ще бъде дадена през призмата на "равни други условия", което на този етап е много разтегливо понятие. Всички сме съгласни, че живеем в интересни времена и наблюдаваме "историята в действие". Бяхме свидетели на пълна поляризация в мненията на икономисти, анализатори и експерти, които се замерваха с цифри и данни в опит да докажат тезата си. В спора се включваха и представителите на правителствата, които пък защитаваха правилното си управление и представяха своето оптимистично виждане. Това пък ни даде една по-широка палитра от мнения, демонстрираща целия спектър от песимистичния до оптимистичния вариант. Поле на действия и изява беше медийното пространство, откъде обществото се информираше жадно за това как възникна и се разпространи кризата. Вече всеки коментира недвижими имоти, банки и борси, както до вчера коментирахме футбол, жени и политика.

Едно от неписаните правила на инвестирането е, че по време на екстремум (върхове и дъна) пазарът се движи не толкова от фундаментални данни, колкото от психология и от емоционални фактори. Това е една от основните тези на техническите анализатори, с уточнението, че това според тях се случва непрекъснато, без значение в коя точка се намира пазарът.

Аз не приемам тази теза, като осъзнавам, че мнението ми не е меродавно. Съмнявам се дадена графика да предсказва движението с години напред или в близките пет минути. В единия случай считам, че е невъзможно да изолираме дадено движение от предстоящите евентуални събития в бъдещето, които могат да променят нагласата на инвеститорите, а в другия - да вземеш решение за цена след петнадесет или тридесет минути на базата на дадена фигура ми се вижда несериозно.

Съвременното медийно пространство определено има много по-голяма роля в създаването на инвеститорската нагласа. Новинарската индустрия се опитва да улови основния момент в настроенията и естествено да го засили, къде по-манипулативно, къде по-достоверно. Връзката между информационните агенции и пазара е двупосочна. Те си влияят един на друг и определят и засилват настроенията си. Изследването на представянето на даден казус в медиите може да ни даде представа за нагласите на пазара. А от тук можем да стъпим на някаква основа, за да разберем как пазарът ще приеме резултати на дадена компания, сектор или държава.

В последните месеци наблюдавахме как положителни новини или отчети предизвикваха разпродажби, просто защото хората не искаха да притежават акции и използваха всяка възможност за да се отърват от своите инвестиции. Настроенията бяха такива и те се усещаха от медийното отразяване. Всеки може да си направи ретроспекция на заглавията във вестници, списания, интернет и ще забележи как от "катастрофа" стигнахме до "слабо възстановяване". Не ви ли направи впечатление, че през първата половина на изминалата година в информационното пространство се коментираше дали кризата ще бъде с двойно дъно или не? В последните месеци никой не анализира подобна опция. Сега говорим за леки ръстове. В тази посока даже се появиха и три заявки за първично предлагане на борсата – на една вестникарска компания и на два футболни отбора. Тук не коментирам евентуален интерес или успех на някаква бъдеща емисия, опитвам се да щрихирам промяна в нагласите на широката публика. От една страна медиите се опитват да уловят тези настроения и да ги представят на обществеността, която ако се припознае като таргет, ще плати за това. От друга страна, самите статии, анализи и т.н. допълнително засилват тези нагласи на пазара и се получава спирала на взаимно надъхване, докато не се случи някакво събитие, наричано от Насим Талеб* "черен лебед", което спира ентусиазма и предизвиква подобен процес, само че с обратен знак.

Финансовата инфраструктура и медиите бяха виновниците за това, че кризата се разпростря толкова бързо. Интернет не може да бъде сравняван с телеграфа, когато правим аналогии с Голямата депресия. Всякакво сравнение с нея и опит за прогнозиране надали ще ни дадат резултат. Вече не само средствата за комуникация и осведомяване са различни...Просто целият свят е различен...

*Насим Талеб e бивш инвеститор на Wall Street, занимава се с математически финанси, известен е и като експерт по риска, а също и с бестселъра си The Black Swan ("Черният лебед"). В книгата твърди, че банките и търговските фирми са уязвими и изложени на риска от загуби отвъд това, което те "предричат" в собствените си погрешни модели. Той твърди, че светът ни се изгражда чрез поредица неочаквани и малко вероятни събития, които обаче оставят силни и дълготрайни последици. Това са въпросните "черни лебеди".