По отношение на публичните финанси първата седмица на декември ще бъде запомнена с две събития с епични размери - 17-часовите дебати в парламента за Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) и новината, че държавата може да изплати просрочените си задължения към бизнеса, като ги прехвърли към банките. Третото събитие беше от по-малки мащаби - стана ясно, че Висшият съдебен съвет (ВСС) ще раздаде допълнителни възнаграждения за 24 млн. лв., но за това след малко.

Като пропуснем самото обсъждане, което беше отразено подробно от всички медии, трябва да се обърне повече внимание на някои спорни моменти. На първо място е вече известният чл. 17 в закона, който според депутатите и някои медии много прилича на чл. 18 от миналогодишния закон, което не е изцяло вярно (пълните текстове на двата члена може да прочетете в края на коментара). Миналогодишният закон позволяваше на правителството да запази разходите си дори при влошаване на икономическите показатели и дори да ги увеличи с допълнителни трансфери, защото тогава беше плануван фискален излишък. В сегашната ситуация правителството ще намалява разходите, без ясни критерии как това ще става, без надзор и отчетност, ако икономическата обстановка се влоши, в която част прилича на стария закон.

Наред с това обаче съществуват и още няколко интересни текста в преходните и заключителни разпоредби в закона, според които при неизпълнение на приходите на Националната здравно осигурителна каза, тя ще бъде финансирана от държавния бюджет. Същото се отнася и за Държавното обществено осигуряване, но тук е посочено, че това може да стане дори за сметка на влошаване на бюджетното салдо, т.е. увеличаване на заложения дефицит в закона. Предвидено е допълнително финансиране от бюджета за извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите, в случай на по-добро усвояване на средствата от Европейския съюз. Това са три фактора, които могат да имат негативен ефект върху фискалната позиция на страната, което автоматично ни връща на чл. 17, който не дава яснота какъв ще е принципът за оценка на това как, с колко и кои разходи ще бъдат намалени. Но като изключим тези подробности, бюджетът на национално ниво е балансиран, каквото и да е значението на този израз.

С това можем да се прехвърлим към темата за просрочените държавни задължения, чийто обем не е известен до момента. Министерството на финансите публикува скромен отчет за размера им до септември, когато общо, по консолидираната програма и на местното правителство (местната власт - бел.ред.), са били почти 361 млн. лв. Тук е моментът да бъде изяснен един важен факт - държавата има просрочени задължения не защото не може да намери пари, а защото не иска да се види колко средства дължи и по този начин да бъде надут фискалният дефицит.

Сегашната практика е държавните задължения да се начисляват на касов принцип - записват се, когато бъдат преведени пари, а не в момента на извършване на услуга или доставяне на стока. Алтернативата на тази счетоводна практика е текущото начисляване, което отчита транзакцията в момента на нейното възникване. Нагледно - ако правителството използваше метода на начисляване, през октомври вместо излишък от 3.3 млн. лв., то щеше да отчете дефицит от 358 млн. лв., ако се използват данните на министерството на финансите.

Предложението да се прехвърлят държавните задължения от реалния сектор към банките на практика ще извади тези задължения на бял свят под формата на по-висок вътрешен дълг. Ако приемем хипотетично, че правителството успее да извърши подобно нещо до края на годината, което е много съмнително, това ще провали опитите за балансиране на бюджета, с които толкова се гордеят управляващите. Предвид това и малкото време до края на годината, най-вероятно е подобна мярка да влезе в сила през 2010 г. и тук идва наистина ситният шрифт.

Максималният размер на новия държавен дълг за догодина е 2.7 млрд. лв., но част от тях вече са пазарени - дефицитът по републиканския бюджет ще бъде финансиран с емитиране на около 1.3 млрд. лв. дълг. Прехвърлянето на задължения от реалния сектор към банките ще увеличи този дял с поне 361 млн. лв., а много вероятно е до края на годината те да достигнат 500-600 млн. лв. Т.е. възможността за емитиране на нов дълг догодина е сведена до около 600-700 млн. лв. По-големият проблем обаче е появата на тези задължения вече като държавен разход и прибавянето им към фискалния дефицит, който по консолидираната програма е 465.7 млн. лв. при БВП от 63.518 млрд. лв. Което прави дефицита около 1.68% от БВП или около 1% над сегашния разчет. Разбира се това е в случай, че се сбъдне консервативната програма на правителството за икономически ръст догодина, но ако ситуацията е по-добра от очакваната, този разчет показва, че пари отново се разпределят безотчетно и без анализ за най-ефективната им употреба.

Това пък ни води и до последното събитие от седмицата - разпределянето на допълнителни 24 млн. лв. за заплати в съдебната система. В ситуация, в която държавната хазна е изправена пред недостиг на средства, а бизнесът преживява най-тежката година 2000 г., магистратите и служителите в съдебната система ще получат допълнителни възнаграждения. Защо? Да не би да са увеличили производителността на труда си?

Според председателя на бюджетната комисия на ВСС Иван Колев за спестяване на средства тази година не са обявявани конкурси за всички свободни бройки в системата, от където идват и икономиите. С други думи държавата отпуска определена сума за определен брой служители в съдебната система, щатните места съзнателно не се попълват и останалите в края на годината средства се разпределят между заетите в системата? От това личи, че тази система няма нужда от толкова голям щат и съответно от толкова пари за заплати. Не само това, но за догодина разходите за съдебната система са със 101 млн. лв. повече, като най-голяма част от тях са за заплати и възнаграждения за персонала.

Уж щеше да има промяна в сравнение с управлението на Тройната коалиция, а какво стана? Продължава непрозрачното разходване на държавни средства, игнорира се парламентът като надзорен орган за изпълнителната власт и се харчат допълнителни средства на калпак. Икономическите кризи идват и си отиват, но начинът на водене на политика в страната явно ще се задържи още дълго време, нищо че кризите имали оздравяващ ефект.

----------------

Бюджет 2009
Чл. 18. (1) При икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до оценки и прогнози за съществено забавяне темповете на развитие на икономиката, при значително отклонение на оценката за дефицита по текущата сметка на платежния баланс на страната и при неизпълнение на приходите по консолидираната фискална програма, нелихвените разходи и трансферите по чл. 1, ал. 2 могат да се извършват в утвърдения им размер от 90 на сто съгласно чл. 17, ал. 1, при условие че бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително.
(2) Утвърденото бюджетно салдо по чл. 1, ал. 3 може да се намали:
1. в случаите по ал. 1 - до размера на неизпълнението на приходите по държавния бюджет;
2. при предоставяне на допълнителни трансфери по реда на чл. 2, ал. 5 и на § 28 - до техния размер.
(3) Когато неизпълнението на приходите по консолидираната фискална програма е в размер, който може да доведе до отрицателно бюджетно салдо по консолидираната фискална програма, Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и трансферите по чл. 1, ал. 2 под утвърдения им размер съгласно чл. 17, ал. 1.

Бюджет 2010
Чл. 17. При икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до оценки и прогнози за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното,
Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и предоставените трансфери по чл.1, ал. 2 под утвърдения им размер.