България трябва да има икономически растеж от 6% в продължение на 6 години, ако желае поне малко да намали своето изоставане от страните-членки на Европейския съюз. 

Това ще бъде наистина добра стъпка, за да не бъдем сочени като най-бедната страна в Евросъюза и да достигнем държавите от Източна Европа, с които сме тръгнали от приблизително еднакво ниво. През последните 2 г. страната ни демонстрира добър икономически растеж от около 3%. Той се потвърждава и от данните на родната статистика, и от Евростат. 

Сравнен с този на останалите държави от ЕС и икономическата среда, след световната финансова криза от 2008-2009 г., тези показатели са добри. НО това явно не е достатъчно.

Когато говорим за икономическия растеж у нас, би било добре да се върнем в самото начало на преходния период, започнал след 1989 г. Оттогава досега той винаги е бил по-нисък от потенциала, който сме имали. 

През първите 8 години, някъде до 1997-1998 г., ние не само нямахме растеж, а, напротив – сериозен спад, който беше далеч по-голям от този на останалите бивши социалистически страни. 

Т.е. очевидно е, че у нас периодът на упадък беше много по-дълъг, отколкото при останалите държави в преход. След 1998 г. до към 2008 г. България се радваше на добри от икономическа гледна точка години, когато растежът достигаше до заветните 6% и повече. Но дори и тогава можехме да имаме темпове с 1-2 пункта по-високи от тези, които бяха регистрирани. 

Какво ни попречи? Преди всичко лошата макросреда като цяло. За съжаление, в България институциите работят зле. Но не само те. 

Нашият пазар и нашата демокрация се оказаха дефектни, а това се отрази и върху икономическия ни растеж. 

Институциите функционират с дефекти. Имаме проблеми с вътрешната структура на бюджетните разходи. Съществуват недофинансирани сектори като образование и здравеопазване. В същото време има и свръхфинансирани, като вътрешната сигурност, които, обаче, не работят добре. Това се признава дори от хората, които работят в тази система. Демокрацията у нас функционира с дефекти, а съдебната система не може да изпълнява функциите по опазването на собствеността. 

А това, безспорно, има значение за осигуряването на безопасна среда за бизнеса. Пазарът също функционира с дефекти. Това е особено видимо при разпределението на публичните средства и парите от ЕС. Има неработещи механизми и нагласени конкурси. Има недосъбрани средства още от митниците, от ДДС. 

Съществува корупция, при която средствата се разпиляват и не се използват по предназначение. Като цяло страната има възможности да прибави няколко милиарда допълнителни приходи към бюджета, които биха увеличили икономическия растеж. Но, за съжаление, проблемите, които изброих, все още чакат решения. 

Проф. Митко Димитров, Институт за икономически изследвания на БАН.