В каталога на всяка себеуважаваща се телевизия задължително влиза явлението „реалити шоу”. С подбрано наименование, което да вдъхва на зрителите усещане именно за „реалност”, макар и побрана в излъчваща сигнали кутия, това явление често предизвиква същински рейтингов фурор. Реалити шоуто може да бъде в различна сфера, вариращо от взривоопасни заглавия като „Фермер търси жена”, „Футболни съпруги” до по-спокойните и творчески “X Factor”, „Music Idol” или други.

И докато тези издания са по-скоро „кротки”, ако ги класираме по степен на пошлост и воайорство, то има едно друго реалити, което със самия си замисъл поставя тези два елемента начело. Говоря, естествено, за хитовата продукция на Endemol “VIP Brother”, която е на равна нога с класическия “Big Brother” – само че представя предполагаемия каймак на обществото.

Ако си спомняте, и двата клона на идеята „наблюдавай от телевизора си какво правят хора, затворени в една къща” стартираха доста силно в родния ефир. Постепенно с всяко издание обаче рейтингът започна да спада, защото повторението на реалититата не е майка на потребителския интерес. Именно затова, ако погледнем хронологията специално на “VIP Brother”, ще видим следното:

Първото издание започва през март 2006, следвано от второ през март 2007, тоест година интервал. Третото издание този път идва след двугодишна пауза – през март 2009. Сегашната, четвърта част от поредицата, се появява три години и половина след “VIP Brother 3” – през септември 2012 година.

Графит, посветен на тематиката. Източник: Wikimedia.org

Когато обсъдих това с баща ми на по чаша уиски, между звънтежа на стъклото, той си го каза в прав текст, с който съм съгласен:

„Просто се изчаква да отрасне ново поколение, което да е готово да следи това шоу”.

Което е така, е така. Не, че само новоотрасналото поколение ще гледа „брадъра”. Според интернет статистиките, предоставени из медиите, близо 425 хиляди души са гледали например влизането на вече поовехтялата сексбомба Памела Андерсън в шоуто. И ако толкова са следили от четириъгълните си кутии влитането на русите ѝ косици в ефир, то още поне няколко хиляди изпълниха потока на социалните мрежи с приказки за шоуто.

Феноменът “X Brother”, парадоксално, има нов медиум за своето послание, при това доста мощен. Това не е просто интернет, а социалните мрежи, където бягане от тематиката трудно има. И странното е, че напук на отричането на хората от следенето шоуто, мнозинството въпреки това говори за него, и то всекидневно.

Всъщност, именно от Facebook разбрах, че се подготвя ново издание. И то от този безумен колаж (виж по-долу), който споменава как „държавата” е готова да даде еди-колко-си хилядарки, за да осигури силиконовия бюст на Андерсън в ефир, пък не може да помогне на социално слабите, да оправи дупките из страната. Или пък, ако следваме винаги подигравателната реторика към елита - да осигури пет тона кебапчета и няколко коли, пълни с пластмасови вилици за идващите избори. Колажът, между другото, е безумен, защото как харчи парите си Endemol няма нищо общо с държавата, поради доста ясно очертаната разлика между "публично" и "частно".

Въпросният колаж във Фейсбук. Източник: Facebook.com

Истински интересно за мен е любовта на множество потребители на социалните мрежи към реалити шоуто. Погледнато по-цинично, Facebook се използва от масовия потребител за абсолютно същите цели – да отделяш определена част от времето си за следене на това какво правят/казват/споделят/харесват десетки, стотици други хора. Вярно, рядко имаш картина и звук, но немалка част от юзърите споделят или закуската си, или някой видеоклип, а и сайтът ask.fm, около който гръмна педофилски скандал, предлага шанс за още по-ексхибиционистична изява. И воайорство.

Защото, нека си го кажем директно – хората обичат да бъдат воайори. Твърде често обичат и да бъдат ексхибиционисти, и така двете страни задоволяват своите нужди. Едните предоставят, другите - получават. Затова се гледат такъв тип реалити шоута, затова думата столкване става все по-актуална и актуална за поведението на стандартния потребител. Социалното, реалното воайорстване от балкона, през ключалката, и къде ли не другаде, е тема табу. Истината е в дигиталното такова.

А след като можем да воайорстваме от компютрите си, какво ни пречи да го правим и от телевизорите? Или почнахме от телевизорите, пък се прехвърлихме на компютрите? Въобще, има ли сфера, в която да не се изявяваме като любопитни човечета, врящи смело нос във всеки друг бит, но не и нашия?

Въпросът малко заприлича на този, извечния, за кокошката и яйцето. В дигитален вариант, с лека нотка на горчивина.

А междувременно, „съквартирантите” във “VIP Brother” или ядат варени яйца, или глозгат някоя пилешка кълка. Зависи какво им е повелил техният лишен от лик, звуков господар. Поне го правят реално, а?

Долна линия, малко поизтъркана: въоръжете се с едно издание на "1984" на Оруел и врътнете едно гледане на "Шоуто на Труман". За временно освежаване.

* Важи и в глобален мащаб, въпреки че разглеждаме специфичното проявление на феномена у нас.