Пътническите железници се очаква да имат като основна дейност возенето. Логично.
„БДЖ Пътнически превози" обаче има друга основна дейност – създаване на заетост и социално подпомагане под формата на некачествен, нередовен и евтин транспорт. Не много логично.
Всъщност, това е проблемът, когато става въпрос за ефективност, качество и държавни субсидии за БДЖ.
Няколко данни за пътническия жп транспорт в България
(данните са от НСИ, сайта на БДЖ и Министерство на финансите – бюджетна статистика)
- Около 5% от превозените пътници със сухопътен транспорт са ползвали „БДЖ Пътнически превози". Средно за последните 4 години това прави по около 26 млн. пътници за БДЖ годишно и над 500 млн. превозени хора от автобусен транспорт годишно.
- Данъкоплатците плащат над 190 млн.лв. годишно директно за работата на „БДЖ Пътнически превози", независимо дали го ползват или не.
Конкретно, за 2013 г. субсидията от бюджета (за обществената услуга и капиталови инвестиции) е в размер на 175 млн.лв., за 2014 г. беше предвидена да е 189 млн. лв., а за 2015 г. беше планирана да е 140 млн. лв., но вече има решение за увеличението и до 180 млн. лв.
- Средната цена на човек от населението, за да работи „БДЖ Пътнически превози" е 38,5 лв. годишно за 2013 г., 38,3 лв. за 2014 г. и 40,5 лв. за 2015 г.
- Около 70% от приходите на „БДЖ Пътнически превози" са формират от бюджетната субсидия и само около 30% са от превоз на пътници и продажба на активи.
- Заетите в „БДЖ Пътнически превози" са средно около 6,000 души, като не се наблюдава промяна в последните години.
Цифрите са достатъчни, за да можем да коментираме двата основни аргумента в полза на запазване на сегашното състояние:
- Твърди се, че без „БДЖ Пътнически превози" редица хора ще останат без превоз – със сигурност ще има места, за които това ще е неудобство първоначално, но освен жп транспорта, има и друг, който дори и да се субсидира изцяло от държавата, пак ще излезе по-евтино.
- Твърди се, че без „БДЖ Пътнически превози" редица хора ще останат без работа – този аргумент е важен най-вече за самите работещи и семействата им, но не и за данъкоплатците. Проблемът е, че работещите в БДЖ са добре организирани, медиите често са невежи, политиците са страхливи и пресметливи, докато данъкоплатците не се организират лесно.
Общи насоки за реформа
- Спиране веднага на най-неефективните влакове – по различни данни има над 150 влака, които се движат с под средно 30 пътници – който каквито и истории да разказва, ясно е, че това не може да продължава; това ощетява и тези дестинации, за които има голям интерес, а „БДЖ Пътнически превози” не успява да отговори на него;
- Оценка на алтернативи на жп транспорта на общинско ниво – в рамките на 2 месеца всяка община може да представи оценка за необходимото заместване на неефективни влакове (вече спрени или с план за спиране) с алтернативен транспорт като посочи и разходите, необходими за заместване.
- Оптимизация веднага на „БДЖ Пътнически превози" – това, обаче, ще стане трудно, защото има подписан колективен трудов договор и освобождаването на заети или е невъзможно, или е много скъпо.
- Продажба на активи, оценени като ненужни – по изказвания на представители на „БДЖ Пътнически превози" такива има много и този процес не трябва да се отлага.
Това е планът само за първата година. Дългосрочно трябва да се мисли за промяна в начина на държавна помощ за получаване на транспортни услуги – само за хората с ниски доходи, под формата на ваучер, който може да се ползва за всякакъв вид транспорт и отваряне на пътническите жп превози за конкуренция от частни превозвачи.
Какъв е шансът да има реални промени?
Близо до нулата, защото:
- Българските политици по принцип не харесват да правят структурни промени – нямат смелост, нито знание, нито слушат.
- Българските политици не правят дори и спешните реформи – дори и когато няма как да се отлага, пак нямат смелост. Ако не можеше да се отлага, вече щеше да има някаква качествена промяна в здравеопазването, правораздаването, пенсионната система и енергетиката.
- Българските политици никога не се обръщат назад – те не се интересуват какво е станало, след като са решили нещо или не са взели решение, пък дори и то да е пагубно.
Затова, затегнете коланите, защото ще трябва да напълните бюджета с минимум 190 млн. лв. за превоза на 5% от пътниците у нас. Но де да беше само това нелогичното в бюджета...
Автор: Светла Костадинова, И.П.И
