Успешният паразит не убива гостоприемника си. От друга страна, федералният регулаторен паразит е на път да убие златната гъска, която го храни. Няколко проучвания на институции с висока репутация бяха публикувани последните дни, като всички те достигат до сходни и притеснителни заключения: броят и разходите за федерални регулации растат много по-бързо от икономиката, а в същото време тези регулации имат значим негативен ефект върху растежа на икономиката и процеса на създаване на работни места.
От новия годишен доклад на Института за конкурентни предприятия (Competitive Enterprise Institute) със заглавие „Десетте хиляди божи заповеди 2016”, изготвен от Клайд Уейн Крюс, може да се научи, че разходите по федералните регулации (приблизително $1,9 трилиона) са по-големи от общите приходи от корпоративни данъци и данъците върху доходите на физическите лица. „Федералните регулации са като скрит годишен данък на стойност от $15,000 за всяко щатско семейство.“
„През последните 58 години правителствените разходи за създаване и прилагане на регулации са се увеличили 20 пъти (след корекция за инфлацията). Също така, броят на бюрократите се е увеличил 5 пъти,“ според проучване на Сюзън Дъдли, директор на „Факултета по регулаторни проучвания“ на Университета „Джордж Вашингтон” и Мелинда Уорън, директор на Форума „Вайденбаум център” в Университета „Джордж Вашингтон” в Сейнт Луис, публикувано на 21-ви май. Вече има над „четвърт милион регулатори на пълен работен ден”, бълващи по 80 000 регулации на година.
Проучване на центъра „Меркатус” към Университета „Джордж Мейсън”, публикувано през април, установява, че икономическото „триене”, създадено от регулациите, забавя растежа средно с 0.8 процента годишно. Само този фактор е допринесъл за почти половината от дефицита на икономиката на САЩ за последните осем години. На практика това означава, че милиони нови работни места не са били създадени, а заплатите на съществуващите позиции са останали в застой поради постоянно увеличаващата се цена на новите регулации.
Когато Мойсей слязъл от планината, той донесъл със себе си 10 правила, които отразявали повечето от правилата, от които хората се нуждаели и можели да запомнят. Днес обаче има буквално милиони федерални правила, които всички трябва да знаят и спазват – очевидно непосилна задача за обикновен простосмъртен. Резултатът е, че сме загубили индивидуалната си свобода, защото, ако федералните служби се прицелят в теб, винаги могат да намерят някакви правила, които си нарушил. Един пример са правилата на данъчните служби, състоящи се от повече от 70 000 страници, които никой не е способен да знае. Сред тях съществуват правила дори и за тегленето на пари от лични банкови сметки, за нарушение на които бившият председател на парламента Денис Хастърт бе осъден от Министерството на правосъдието.
Някои от правилата са полезни, но хората няма как да знаят кои, тъй като повечето министерства отказват да правят сериозни анализи на разходите и ползите, преди да пробутат регулациите си. Президентът Рейгън се беше заел сериозно с подчиняването на регулаторния звяр. Задачата бе поверена на бившия директор на отдела по управление и бюджет Джим Милър, който се зае с нея по компетентен и енергичен начин. Но в годините след управлението на Рейгън, г-н Милър и другите след него напуснаха, а усилията за намаляване на регулациите постепенно затихнаха чак до ерата на Обама, по времето на която анализът на разходите и ползите едва се споменава в политическото говорене, пък камо ли да се прави на практика.
Има и няколко случая на спечелени съдебни процеси срещу прекомерната регулация. Миналата седмица Върховният съд отсъди срещу Комисията по равни възможности за заетост (Equal Employment Opportunity Commission) с 8 гласа „против” и нито един „за”, което е още една загуба за комисията пред Върховния съд след миналогодишното отсъждане с 9 гласа „против” и 0 „за”. Едно от нещата, които тези решения ни подсказват, е, че бюрократите имат прекалено много свободно време, което прекарват, измисляйки шантави правила, които са очевидно противоконституционни.
Конгресът се провали с намаляването на бюджета, както и с контролните си функции. Тези провали са и една от причините да се излива толкова много гняв в посока към Вашингтон. Колко правила са достатъчни? Ако правителството наеме хора да пишат правила за определена сфера и тези хора отидат при шефа си и му кажат, че наличните правила са достатъчни, то тогава тези хора могат да бъдат уволнени. Разбира се, че в такава ситуация регулации ще се измислят вечно, независимо нужни ли са или не.
Урок 1: Трябва да бъде забранено на агенциите по регулациите да наемат хора на пълен работен ден, които да измислят правила. Когато е необходимо, задачата може да се повери на изпълнители с отделни поръчки за всяко правило.
Урок 2: Регулаторните агенции не бива да правят собствен анализ „разходи-ползи”. Този анализ трябва да бъде поет от Офиса по управление и бюджет и неговия отдел по регулаторни въпроси.
Урок 3: Частните лица трябва да имат пълното право да атакуват в съда всяко правило, което има негативен ефект върху тях. Също така би трябвало техните съдебни, правни и експертни разходи да бъдат покрити в случай на решение в тяхна полза.
Урок 4: Всички регулации трябва да имат краен срок, ненадвишаващ 25 години, който да важи за всички съществуващи правила и регулации.
Регулаторният паразит нася прекалено много икономически щети. И ще става все по-лошо, докато не се съсипе напълно икономиката, в случай че не се предприемат мерки.
Статията е публикувана от Института за пазарна икономика. Автор: Ричард Ран.
