"Излезте на улицата! Културна революция!"*

Улиците са нещо много подценявано от нас, хората. Възприемаме ги като чиста статика; като неодушевен предмет, който просто свързва точка А с точка Б и по протежението си ни предлага точки В, Г и други. Гледаме на тях като на излят асфалт, често осеян с дупки, лишен от други качества. Груба грешка.

Улиците са арена, бойно поле. В много древни времена племената са водили битки из гори, поляни, полета, котловини и долини, лишени от лукса на инфраструктурата на бъдещите векове. Еволюцията ни постепенно е изместила функцията на всичко друго и е ограничила битките ни именно до виещите се пътища в рамките на градовете. Бунтове са пълнили с кръв и мъртви тела улиците на кралства, империи, републики и федерации, без значение от време и географско положение.

Сега времената са други, по-технологични, по-официални и изискани, по-индиректни в заколението на съзнанията и телата. Всичко е рафинирано, с малки изключения.

Улиците обаче помнят в размитата си статичност. Безмълвни, студени, ремонтирани и трансформирани, те са немият свидетел на цялата ни история, на всичко, което можем да знаем за себе си. На всичко, което сме и което ще остане от нас. И рядко, много рядко - пеят с гърлото на асфалта.

Годината е 2011 и от самото ѝ начало светът чува воя на улиците от Близкия изток до Азия, през Европа, за да стигне и до САЩ. Той има различни имена, според различното местонахождение - "Арабска пролет", "Окупация на Уолстрийт", "15 октомври". Но песента му - песента му е една и съща, където и да се намира.

"Едно искрено посвещение ще съкруши илюзорните закони!"**

Светът е смутен. Механизмите на една доскоро работеща сносно система, на един ред, който е важал като удовлетворителен за мнозинството, се оказват ръждясали. В това няма изненада, защото всяка социална, икономическа или политическа обстановка има своята давност. Когато тази давност отмине, строят-хегемон се оттегля, за да бъде съден от бъдещите исторически поколения, които да хвърлят хули и хвалебствия по него. На негово място идва нов режим, който поради своята младоликост е обект на утопични вярвания и надежди - докато с годините кожата му не изпосталее и не започне да се люспи.

Донякъде това се случва в центробежни процеси тази година и разклаща и без това люшкащия се трон на текущия политически и икономически ред. Арабският свят играе прецизен шах (нелишен от външни влияния и подбутвания, естествено) и сменя своите царе и царици с кървави ходове по дъската. Европейските измерения са обхванати от паниката за целостта на съюза си пред краха на изнемогваща държава-членка, която може да повлече други със себе си към паричното дъно. САЩ прави своята нова модерна интепретация на Бостънското чаено парти отпреди два века и малко.
Не, светът не е просто смутен - той се окопитва и променя, нагажда се към нуждата от промяна, която да е нов жизнен цикъл в схемата на системите. Светът символично къса конституцията на строя-хегемон и изкрещява тежкия факт: давността изтече.

"И точно тук, точно сега, в гниещия ни народ - кръвта се лее и багри ръцете ни. Живеем в страх от собствените си възможности. Дали ще спечелим и дали ще загубим е единствено и само в наши ръце."***

Виновникът за всичко случващо се е ясен, поне в очите на повечето хора. Логиката на
масите е неумолима и строга, натискаща като стоманени челюсти въргалящото се тяло на управляващия политически елит, както и банковите институции. Виновникът е отбелязан, маркиран, осъден с лаконичното 1%. А другите са останалите 99.
Окупацията на Уолстрийт има своите корени и те са именно Арабската пролет, започнала серия от събития, които сложиха кървав отпечатък върху световната политическа схема, както и Испанската революция от 15 май (която между другото вече продължава над 5 месеца).

От 17 септември насам американското общество, и по-скоро главните действащи лица от 99-те%, се включва в осъждането на текущите реалности. Започва бавно, предпазливо - досущ като момичето, танцуващо върху бика от плаката на движението. Но времената са различни и освен улиците, които да са свидетели на гневните действия, има и друго оръжие, друг способ, който да популяризира и разшири движението.

Интернет.

"Каза ми, че няма да издържа особено дълго. Е, сгреши. Аз съм черната овца в тази държава, просто защото не искам да купувам това, което ми се предлага."****

Броят на участващите се покачва стремглаво, социалните мрежи бумтят с гръмки изказвания, групи и призиви, медиите завъртат фокуса на дейността си около това, сформират се групи, които потеглят към мястото на действие. То обаче също търпи промяна и нови и нови градове се включват и окупират, окупират, окупират. Бикът на банковия механизъм и управляващия елит е огромен, тялото му опасва цялата планета, наложило копитата си през територии от Северна Америка до Нова Зеландия, прехвърлящи се през Африка, Европа, Азия. Навсякъде той диша във врата на 99-те%, независимо от пол, цвят на кожата, възраст, вярвания.

Тук някъде идва "брейкдауна" на ситуацията, която, съвсем естествено, като нещо актуално, е поляризирана. Двойно важи тази схема за събитие, което се наблюдава в глобален мащаб и обхваща не само една, две или три страни, а много повече. Прехвърлянето на топката най-често води до заклеймяването на протестиращите като "хора без работа", "хора, които са без работа, защото не искат да си намерят такава", "смешни популисти", "наемници, които да всяват смут" или така характерната истерична нотка на "комунисти! комунисти!", след като американците изпадат в делириум от червения политически цвят от десетки години насам.

Това, което не отричам, е, че ясна идея зад протестите няма напълно. Налична е съвкупност от мъгливи мнения и станции, които преливат от една в друга. Единствените сигурни неща са теорията за 99%/1% и желанието за промяна на банковия механизъм, острото недоволство спрямо банковата и текущата политическа обстановка, както и желанието за въвеждане на закон, който да постанови по-високото данъчно облагане на богатите. Не отричам, че има и подставени лица, защото на всеки трезвомислещ човек му е ясно, че революциите не са като книжните идеализации - успешни или не, те тласкат към новата давност, към новия ред - такъв, какъвто опозицията иска да ошлайфа и оформи, за да се възползва. Но една социологическа извадка, която се постарах да изкарам от интернет пространството, изготвена от професор Хектор Кордеро-Гузман посочва някои интересни неща.

Обект на изследването са 1619 потребители от официалния сайт на #Occupy Wallstreet. От извадката стават ясно, че:

• 92% са директно в образователната система, като си говорим за гимназии, колежи, текущи бакалавърски степени или други. Тоест, наблюдава се един висок процент на образованост.
• Само 13% от извадката са безработни. Всички останали или са ангажирани на пълни, или на непълно работно време.
• Болшинството - 71.5% от попълнилите анкетата, печелят под 50 хиляди долара годишно.
• 70.3% се смятат за независими политически, а учудващо нисък е процентът на републиканците - 2.4%. 27.3% се определят като демократи.

Изводът, макар и все пак недостатъчно пълноценен поради строго ограничения брой на интервюираните, сочи едно - 99%-те процента действително са 99%.

Цялото проучване може да намерите тук.

"Не ставайте стачкоизменници! Не слушайте лъжите на началствата. Ние - бедните, нямаме шанс в тази борба, не и ако не се организираме."*****

Истината е, че цялата еуфория тепърва започва. Началото, положено от арабските страни, преминало и през Европа, за да "кацне" в САЩ отново, изживява свой кръговрат. Този път - масивен. След септември идва октомври, а октомври се запомня с една определена дата - 15-ти. Тогава настъпва часът на операцията, озаглавена лаконично и респектиращо - #Global revolution. В революцията участват 951 града от 82 страни, включително София и Пловдив в родни рамки. Приносът ни е малък - 50-ина души в София, малко над 100 в Пловдив. Същевременно светът избухва, като улиците на Испания се пълнят със стотици хиляди протестиращи, Италия също се включва с огромен брой хора (около 200 000), а след действията Рим осъмва в пламъци на немалко места. Португалия, САЩ, Чили и Белгия са следващите по численост, като в иначе спокойната обстановка на Брюксел са се намесили 10 000 активисти. Символът на главния антагонист на 99-те% - банковият механизъм, поне в европейски мащаб - Европейската централна банка, осъмва с 5000 немци, настанили се пред сградата ѝ във Франкфурт.

Протестите обхващат държави от първия и третия свят, водещи или изоставащи, развити или развиващи се. Филипините, Южна Корея, Мексико, Япония, Хонг Конг, Уругвай, Малайзия, както и редица африкански страни се включват като по-неочакван и екзотичен участник. 15 октомври разгаря в краен тласък угнетените и потискани досега обществени настроения, целящи да удавят давността, за която говоря по-горе, да изкарат нещо ново на повърхността, да разчупят рамките на време, което смятат за отминало. Започва и активна дейност в Австралия, като #Occupy Melbourne набира сила.

"Цялата тази система - нека я закрием, удавена във вродения си порок. Да спрем, да премахнем всичко, което сме изградили на нейна основа. Всичко, което знаем - то е скрито в риданията ни."******

Това, за което евентуално си говорим, според някои се нарича "падане на капитализма", нещо, което неминуемо води до интерпретации за социалистически/комунистически уклон на протестните настроения (а истински опасното идва, когато е сложен знак на уравнение между двете понятия). Не съм на мнение, че протестиращите поради своята недефинирана визия стигат дотам, че да искат пълно падане на една политическа и икономическа система, за да се роди нова. Както отбелязах по-горе, давностите са налице и винаги ще бъдат, но старият строй може да послужи за основа и да бъде реформиран, да се модифицират някои негови аспекти, да се създаде амалгама от старото и новото, която да е устройваща за обществото.

Нямаме реална нужда от капитализма като мъртво тяло, като труп, оставен през 2011 година и захвърлен настрани. Имаме нужда от морал. Имаме нужда от морален капитализъм, който да знае границите на ламтежа си за власт и пари, да знае рамките на това докъде се простира властта на корпорациите и банките, и докъде - свободата на индивида и правото му на необременен (прекалено) избор.

Дотогава - нови дати за активизъм. Следващата е сакрална, до някаква степен - 11.11.2011. Септември не е май, въпреки твърдите думи на един мой любимец - Гео Милев. Новият, световният септември не е червен, оттърсил се е от старите режими на обремененост - той протича плавно, влива се в годишния ход, в октомври, сетне в ноември. Най-вероятно и отвъд тях.

Слушайте песента на улиците. Западната есен е тук, последвала Арабската пролет. Чия тогава ще бъде зимата?

---------------------------

*"Take to the streets! Culture revolution!", от песента на Anti-Flag - Culture Revolution

**"A pure commitment will blow away an unreal constitution!", от песента на Heaven Shall Burn - Profane Believers

***"So here and now, in our rotting nation - the blood, it pours, it's all on our hands now.
We live in fear of our own potential. To win? To lose? It's all on our hands now.", от песента на Rise Against - Black masks and gasoline

****"You said I wouldn't last too long. Well, you're wrong.
I am the black sheep of this country because I won't buy what they sell me." от песента на The Effort - Black sheep

*****"Don't scab for the bosses; don't listen to their lies.
Us poor folks haven't got a chance - unless we organize!" от песента на Dropkick Murphys - Which side are you on?

******"This system - shut it down, drowned in disease. Stop, cut all based upon. We know all from our lamenting." от песента на Parkway Drive - Dead man's chest