Наскоро се върнах от няколкодневен престой от Бургас и околностите му. Определено мога да заявя, че хората там все още не могат да повярват, че е имало атентат в града им и нещо толкова ужасно се е случило на тяхна територия. Не казвам, че хората са масово стресирани или че туристическият сезон е замрял, но вече местните си имат едно наум. Както каза една работеща млада жена от Бургас: "Чувствам се така, все едно са ми обрали апартамента. В града ми не се случват такива неща".
Атентатът в Бургас предизвика бурни реакции, различни и противоречащи си анализи на ситуацията и уверенията на министъра на икономиката Делян Добрев, че няма да има голям отлив на израелски туристи, които изглежда са гръбнакът на туристическия бранш в България. Тъй като в нашата малка страна подобни неща не се случват и са прецедент, публичното внимание върху атентата и извършителя все още остава. Ситуацията от международна гледна точка е деликатна, а хората в България все още не могат да забравят случилото се. Плашещо е също, че беше взривен автобус не в София – столицата, където има най-много хора, а на летището в Сарафово, Бургас. Това може да те накара да се замислиш дали подобен бомбаджия няма да се появи и в твоя град...
Да, и аз съм на мнение, че тероризмът и атентатите са гаден и нечестен метод за водене на война, който взима само и най-вече невинни жертви. За съжаление, това е и идеята на атентатите – отнемането на живот на невинни хора, което от своя страна да предизвика масова паника, стрес сред обществото, както и политическа реакция от управляващите. Тероризмът е отговор на слабите страни, организации и движения, които нямат достатъчно военна мощ, за да заявят своите претенции по друг начин.
Същевременно широко споделяно мнение е, че Израел е агресор и една от най-милитаризираните страни в света. Има доста хора, които няма да отрекат, че има някаква вероятност самите израелци да са причинили атентата, въпреки че доста малко от тях биха се съгласили да бъдат цитирани. По презумпция от другата страна стои Иран – или по-точно разривните елементи в арабския свят. Иран не претендира, че е отговорен за терористичния акт. По последни данни атентатът в Бургас е дело на Хизбула, а от организацията, наричаща себе си Qaedat al-Jihad (Каида ал джихад), предявиха претенции, че са извършителите, но и това не е потвърдено.
От друга страна ако е Хизбула, може спокойно да се уплашим – те могат да положат достатъчно време и усилия, за да го повторят. Ако не е Хизбула, пак може спокойно да се уплашим – неизвестните извършители винаги са по-опасни и непредвидими от известните.
Каква е ситуацията от българска гледна точка? България няма и не може да каже кой е виновен, защото наистина нещата са деликатни. Ние сме прекалено малки, а страната ни винаги е имала добри връзки с Арабския свят, за да ги губи. Това разбира се е факт, не само защото имаме много дюнерджийници – повечето от работещите там са албанци, макар че има много араби.
И отново, не може да си позволим да обвиним Иран, тъй като сме прекалено малки. По същата причина не можем и да се дистанцираме напълно от позицията на Израел. Не се знае доколко Европейският съюз стои зад нас, а е ясно, че терористичният акт сам по себе си се осъжда.
Ако говорим дали управляващите в България са уплашени от атентата в Бургас, то според мен отговорът е положителен. Наистина е стресиращо колко лесно е станало всичко. Ако наистина са ни толкова добри службите, че дори на нивото на ЦРУ и Мосад, както каза един високопоставен български държавен служител, то този атентат нямаше да е толкова лесен и може би случаят вече щеше да е "разплетен". Е, разбира се, съществува вероятността да има някакви разкрития, но да не се съобщават публично.
Ако е вярно, че въпросният атентатор е бил дълго време на българска територия, то тогава "евала" на нашите тайни служби. Това означава, че наистина не можем добре да браним външната граница на ЕС, и то от най-опасния враг на Запада – тероризма от Изток.
Българската политика се опитва да бъде близка и отговаряща на американските и на други чужди желания. По принцип това не е лоша политика, когато могат да се изградят търговски и други икономически взаимоотношения, които да се окажат полезни за държавата. Турция е един страхотен пример за чудесна дипломация, като Анкара се разбира добре както с Русия, така и със САЩ – вечните врагове от близкото миналото, които и в днешно време общуват на ниво "хладна любезност". В България обаче подобни неща не може и никога не е можело да бъдат наблюдавани.
В момента нашите политици доста внимават да не сбъркат нещо, защото всички страни, имащи отношение към извършения на бургаска територия атентат, са по-силни от нас. А за България няма да е хубаво да загуби икономическите си връзки с Израел например.
От друга страна атентатът не предизвика масова паника и всеобщ стрес, както стана след земетресението в Перник. Определено беше стряскащо, но не чак толкова. Може би наистина това е само моето мнение, защото живея в София, а Перник е по-близо, отколкото Бургас. Все пак оставам с чувството, че атентатът е една изключително добра медийна сензация, за която си струва да се пише. Медиите обичат скандали и вниманието на обществото, което им носи популярност и печалба. От друга страна земетресения, наводнения и подобни бедствия в България се случват доста по-често, отколкото атентати.
Лично аз не съм уплашена от атентата в Бургас. Не знам дали ми се струва нереално или просто никой не е влязъл с взлом в моя апартамент. Същевременно мен
ме дразни постоянната медийна психоза около Израел и нападките срещу Иран. Факт е, че никой не обича агресорите. Освен това въпреки военното си
и техническо превъзходство, Израел не е САЩ и не може да си позволи да нападне Техеран заради заплахата от тероризъм – както го направиха американците след взривяването на кулите-близнаци в Ню Йорк
на 11 септември 2001 г. с нападането на Афганистан. На Израел му трябват съюзници. Представете си какво ще стане, ако терористични организации от Иран започнат да нападат израелци навсякъде по
света. Това би било катастрофално и е по-добре бързо да се справим с източника на злото.
От друга страна много се надявам това да не е поредното отвличане на внимание от други неща, които могат да занимаят обществото. Все пак непосредствено преди атентата в Бургас излезе докладът на Европейската комисия (ЕК) за нивото на корупция и престъпност в България. Всеки път като се разрасне някой скандал, се чудя какво се крие под повърхността му и кой позволява да се надигне вой. Това го казвам, въпреки че не отричам свободното изразяване на мнение и възможността не всичко да бъде проектирано и планирано от някого, както и заради факта, че в България също може да има свобода на изразяваме. Все пак признавам, че е малко вероятно това да е отвличане точно на българското внимание. Нали все пак проблемът с тероризма е международен и едни от активните участници в него са Израел и Иран.
Според мен е странно също и това, че има толкова малко жертви, при положение, че имаше три горящи автобуса. Наистина съжалявам за загиналите българин и израелци, но най-вероятно целта е била да има много повече убити. Друга възможност е целта да са били медийното раздухване, обществената паника и мерките от страна на международните организации, което всъщност е и основната причина за предприемането на терористичен акт. Можем да кажем, че това беше постигнато. Въпросът обаче е в чия полза. А дали трябва да се плашим?