Първото четене в парламента на Проектобюджет 2010 г. приключи за по-малко от 10 минути във вторник (17 ноември). Документът беше титулуван като "най-добрия бюджет в ЕС" от министъра на финансите Симеон Дянков. Тази фраза има различно значение за всеки отделен човек, но според министър Дянков четири са основните преимущества на балансирания бюджет: гарантиране сигурността на доходите; гарантиране на спестяванията и на валутния борд; сигурна заявка за присъединяване на България към еврозоната; недопускане на рязко понижаване на пенсии и заплати.

Да ги разгледаме по-подробно, преди да преминем към самия бюджет.

Добър ли е бюджетът?

Тезата за добрия бюджет почива върху презумпцията, че той е балансиран, което не е вярно. Независимо от тълкувания, надежди и заклинания, проектът на републиканския бюджет за 2010 г. е първият от 2006 г., в който е заложен дефицит в размер на 1.5 млрд. лв. В консолидираната фискална програма също не достигат 465.7 млн. лв.

Гарантирането на сигурността на доходите и недопускането на рязко понижаване на пенсии и заплати на практика е едно и също. Един бюджет може да постигне тези цели, ако не е прекалено рестриктивен. Дори държавата да не увеличи изземваните доходи от населението, ако икономическата обстановка се влоши (свиване на продукцията, ръст на безработицата), те ще бъдат понижени на пазарен принцип. С други думи, бюджетът не гарантира, а спомага за гореспоменатите, в случай че не ограничава прекалено много държавните разходи. Прогнозата на правителството за 2% свиване на БВП изглежда прекалено песимистична, дори на фона на очакванията на Европейската комисия за 1.1%. По този начин може да са подценени приходите и разходите в бюджета.

По отношение на валутния борд историята е същата - "гарантира" трябва да се чете като "спомага". Аргументът тук е аналогичен - при рестриктивен бюджет икономиката губи известна част от държавните разходи, които представляват 8.7% от БВП през 2008 г. и 8.5% за първите девет месеца на 2009 г. По-слаб икономически растеж означава и по-малък интерес от страна на външните и вътрешните предприемачи, които могат или допълнително да намалят инвестициите си в страната, или да ги изтеглят навън. Което вече би оказало натиск върху валутния борд.

Що се отнася до сигурната заявка за присъединяване към еврозоната, това е повече от смехотворно, защото в критериите от Маастрихт е заложено изискване за фискален дефицит, който не надвишава 3% от БВП, а не за балансиран бюджет. Освен това България се справи с инфлационния критерий едва след началото на икономическата криза, което е еднократен ефект. На всичко отгоре, в момента страната не покрива критерия за дългосрочен лихвен процент, който е максимално 6.5%, докато у нас стойността му през октомври е 7.08%. А преди да се присъедини към еврозоната, България ще бъде под наблюдение във валутния механизъм ERM II, което трае поне 2 г. С други думи бюджетът за 2010 г. няма почти никакво отношение към приемането на страната в еврозоната.

Приоритетите

Правителството обяви, че приоритетите на Бюджет 2010 г. са образование, здравеопазване, социален сектор, екология и пътна инфраструктура. Редно е да се отбележи, че 5 приоритета са прекалено много и на практика не могат да се окачествят като такива, защото това не изглежда като целенасочена политика, а като разпределение от типа "на всеки по нещо".

Образованието и здравеопазването получават от консолидираната фискална програма по 4.2% от БВП, в сравнение съответно с 4.1% и 3.9%, предвидени през 2009 г. Ако отделените средства за дадена сфера са показателни за това дали тя е правителствен приоритет, то такъв би трябвало да е и секторът на отбраната и сигурността, който получава също 4.2%, въпреки намалението спрямо миналата година, когато програмата е предвиждала 4.8%.

Очевидният приоритет е социалното осигуряване, за което са отделени 15.1% от БВП в сравнение с 12.6% за миналата година. Разходите за пенсии също се увеличават от 9% на 11.3%, което до голяма степен се дължи на по-ниския очакван БВП през 2010 г. Социалните помощи и обезщетенията нарастват от 2.5% на 2.8%, като средствата за опазване на околната среда се увеличават от 1.3% на 1.6%.

Какво означава това?

Заключенията от едно общо сравнение между първоначалния проект на Бюджет 2009 г. и този за 2010 г. не пораждат успокоение. На практика големи разлики между двата проекта няма - разходите за отделните сфери като процент от БВП не се променят значително, с изключение на средствата за социално осигуряване. Т.е. бюджетът по никакъв начин не помага за развитието, преструктурирането и дейността на отделните сфери в сравнение с миналата година и отговорността за тях остава в ресорните министерства.

Наливането на повече средства в социалния сектор единствено третира симптомите на кризата, но не и самата причина за тях и отгоре на това проявява различно отношение към отделните групи.

Не се предвиждат помощи за частния сектор, напротив - очаква се увеличаване на цената на газа, на тока за промишлени нужди, на акциза на цигарите.

Първоизточникът на икономическата криза в България е спадът на икономическата активност, което впоследствие доведе до ръст на понижаването на доходите и ръст на безработицата. Без да се повиши активността, всички мерки, насочени към социалния сектор, ще окажат единствено краткосрочно облекчение.

Популизъм

От всичките пет приоритета, единствено подобряването на пътната инфраструктура ще даде резултат в краткосрочен план. Останалите четири са доказано благоприятни за икономическото развитие, както и за увеличаването на потенциала на една страна, но тяхното въздействие се усеща в много по-дългосрочен план, а проблемите на българската икономика са тук и сега. Изглежда приоритетите се очертават на база на това, което обществото иска да чуе, а не на реалните предизвикателства пред икономиката.

Факт e, че дори да се запази относителният дял на разходите за образование, системата тепърва трябва да се реформира, за да бъде по-ефективна. За такива действия обаче едва ли има план за догодина, тъй като на 15 ноември министърът на образованието беше избран за кмет на София и новоизбраният министър тепърва ще свиква с колектива си и ще се изготвят анализи и програми.

Все още се дебатира какво е бъдещето на здравната система и не е ясно кога ще започне дългоочакваната здравна реформа. Според Георги Ставракев от Българския лекарски съюз реформата няма шанс без анализ и икономическа мотивировка, които в момента липсват. Плюс това има идея догодина "при изчерпване на средствата на болниците, които работят със Здравната каса, да бъдат целево финансирани от държавата тези, които осигуряват качествени услуги", обясниха след разговор с премиера здравният министър Божидар Нанев и председателят на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов. Т.е. става дума за "наливане" на още пари в нереформиран сектор, които ще се отпускат по неясни критерии.

Разходите за пенсии и социално осигуряване ще продължават да растат, а все още няма ясна представа как да се реформира системата.

Липсват антикризисни мерки

Ако правителствените мерки са по-малко ориентирани към поддържане на добър рейтинг и повече към решаване на икономическите трудности на страната, в проектобюджет 2010 трябва да бъдат нанесени няколко поправки между първото и второто му четене в парламента.

Първата и може би най-важна е ускоряване на връщането на ДДС и съкращаване на сроковете, в които държавата изплаща задълженията си. Само в строителството забавените плащания са за около 1.5-2 млрд. лв., но точната сума не може да се определи поради липсата на регистър, заявиха представители на бизнеса.

На второ място е изготвянето на възможно най-близка до реалистичната прогноза за развитието на икономиката, така че икономическите участници да не се плашат от песимистични предвиждания. Ако правителствената прогноза е за спад от 2% догодина, с което се цели презастраховане, това изпраща много негативни сигнали към бизнеса. В стремежа си да се пригоди най-бързо към ситуацията, частният сектор ще надскочи нужните съкращения на персонал, инвестиции и консумация, а физическите лица ще намалят допълнително потреблението и ще замразят парите си в банкови депозити.

Друга важна мярка е максималното задържане на административно определяните цени (или ако това е невъзможно - увеличението им да бъде минимално). Трябва да се засили работата в посока улесняване на достъпа на малки и средни предприятия до финансов ресурс. Нужно е да се оптимизира процесът по усвояване на средствата от Европейския съюз и да се подобри инвестиционната среда с цел привличане на чуждестранни инвестиции.