Българското машиностроене отчита сериозни спадове в оборотите в последната година. Това каза в интервю за БТА Виолин Ненов, председател на Българската браншова камара по машиностроене.
В навечерието на Деня на машиностроителя - 13 октомври проучване сред членове на браншовата камара показва, че над 60% от фирмите отчитат намаление на оборотите през 2023 г., като при някои спадовете са с 30-40% и повече. Неблагоприятната тенденция се запазва и през 2024 г.
Българското машиностроене е основен бранш в индустрията на България, като в последните години обемът на машиностроителната продукция формира над 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Затова данните за спад на производството са обезпокоителни за перспективите за икономически растеж. Припомняме, че статистиката за износа на страната ни в последните години преди 2022 г. показваше, че машини и апарати, наред с електроника и електротехниката, се нареждаха на челни позиции в експортната листа на България, измествайки от първите места традиционните метали, горива и зърно.
Сред основните проблеми пред бранша, които са общи не само за машиностроенето, но и за индустрията като цяло, са високите цени на енергията, каза Ненов. Компенсациите за високата цена на тока, които осигурява държавата, не са достатъчно решение, за да може фирмите спокойно да образуват себестойността на продукцията си и добре да се планира. Затова трябва да се търси промяна в дългосрочната енергийна политика на страната. "За да имаме едни от най-високите цени на електроенергия в Европа и в света дори, нещо очевидно не е наред с енергийната политика на държавата. Тези планове трябва да бъдат направени заедно с индустрията, така, че в близките години да се осигури стабилно положение с доставяната енергия и оттам стабилни цени, по възможност доста по-ниски от сегашните", каза председателят на Камарата.
Проблем пред машиностроенето създават и нарушените вериги на доставки, породени от усложнената международна обстановка, както и от стагнацията на икономиките на редица страни. "В момента нямаме сигурни вериги на доставки и сроковете на доставки на нужните материали и суровини са значително удължени. Ако по-рано доставките се получаваха от 15 дни до един месец, сега доставчиците дават срок - 3 месеца, 6 месеца и повече", коментира Ненов и посочи, че това създава проблем не само при планирането на производствените процеси, но се отразява и върху финансовото състояние на фирмите от бранша. Проблем има и с наличностите, тъй като кризата доведе до това, че доста производители намалиха рязко обема на производството си. Допълнително фирмите са притиснати от искания къс срок за изпълнение на поръчките към тях и по дългия срок за осигуряване на необходимите материали.
Най-сериозният проблем според председателя на Камарата по машиностроене е липсата, а и самата подготовка на кадри – липсват както специалисти с висока и средна квалификация, така и работна ръка с ниска квалификация. По данни за 2023 г. в българските машиностроителни фирми работят около 120 хил. души. Почти всяка фирма извършва обучение на постъпващите работници, включително и тези с висока квалификация, коментира Ненов. По думите му понякога се налага един инженер да се обучава още една година, за да може да навлезе в производството по достатъчно добър начин.
Дефицитът на кадри в машиностроенето не е свързан с ниските възнаграждения, защото инженер в производството често получава месечно чисто възнаграждение над 2000 лева. Освен това, на фона на другите специалности – например IT специалистите, съвсем малък е делът на българските инженери в машиностроенето, които заминават да работят в чужбина, каза председателят на камарата. Просто професиите в машиностроенето са трудни и не са толкова привлекателни за младите хора.
Що се отнася до внос на работна ръка от трети страни, браншът може да разчита единствено на ниско квалифицирани работници, но разходите по тяхното привличане са високи, а задържането им - несигурно.
