Най-богатият човек на света

13.02.2012 | 12:25
по статията работи: Теодора Пенева
Мексиканският милиардер Карлос Слим не е добре познат в България, но неговата история е особено интересна
Най-богатият човек на света
Снимка: Commons.wikimedia.org

В началото на всяка година авторитетното списание Forbes ("Форбс") публикува своята годишна класация на най-богатите хора в света. Последните четири поредни години списъкът се оглавява от мексиканския милиардер Карлос Слим Елу с притежаваните от него 74 млрд. долара.

Оказва се, че най-богатият човек в света не е много популярен у нас. Макар в Латинска Америка името му да се асоциира с развиването на бизнес начинания почти във всяка сфера, повечето европейци все още смятат, че няма по-заможен бизнесмен от компютърния бос Бил Гейтс. Е, истината е, че състоянието на Карлос Слим е с цели 18 млрд. долара повече в сравнение с това на създателя на Microsoft ("Майкрософт").

Какво не знаем за Карлос Слим?

Бащиното наследство

В основата на успеха на милиардера стои безспорният му нюх за бизнес – възпитан и завещан от баща му Джулиан Слим.

През 1902 г. четиринадесетгодишният Юсеф Салим Хадад имигрира в Мексико от родината си Ливан (по-късно сменя името си на Джулиан Слим). Заедно с един от своите братя отваря магазин в Мексико сити.

След Мексиканската революция от 1910 г. много външни инвеститори изтеглят капиталите си от страната. Условията са неблагоприятни за започването на каквото и да е било бизнес начинание. Младият Слим обаче инвестира смело и до 1920 г. вече е развил стабилен бизнес с недвижими имоти.

По-късно се жени за Дона Линда Елу, дъщеря на ливански имигранти. Двамата имат общо шест деца, от които Карлос е петото.

Джулиан Слим възпитава децата си по особен начин. Освен да учат старателно, той държи те да имат финансова култура. За тази цел дава на всяко дете лична счетоводна книжка, в която да следи индивидуалните си разходи.

Карлос проявява специфични финансови умения - на дванадесет години купува свои собствени акции в Мексиканската банка. Година по-късно (през 1953 г.) баща му умира и в живота на семейството настават трудности.

Въпреки това той успява да следва строително инженерство в мексиканския университет UNAM (Autonomous National University of Mexico). Междувременно преподава математика и линейно програмиране.

След няколко години преподаване Карлос Слим основава първото си бизнес начинание – брокерската фирма Inversora Bursátil. През същата година (1967 г.) се жени за Сомая Домит, от която има шест деца – Карлос, Марко Антонио, Патрик, Сомая, Ванеса и Йоана.

За Слим и бизнеса

Семейството живее скромно – пестеливостта е другият основен урок, който Джулиан Слим дава на сина си. Трупащите се печалби се реинвестират в разширения и повече придобивки.

В рамките на следващите двадесет години Карлос прибавя компании, които по негово мнение са подценени, и поема тяхното управление. Методично диверсифицира дейностите си, като инвестира последователно в недвижима собственост, в компания за строителна техника и в мини. Притежава фирми в сферата на копирните услуги, в производството на тютюневи изделия, както и магазини за хранителни стоки.

През 1982 г. започва нова икономическа криза в Мексико. Правителството обявява дефолт по външния дълг на страната. Местните инвеститори се втурват да изнасят капиталите си. Обратно – Карлос придобива мексикански филиали на световни фирми като Reynolds Aluminum ("Рейнолдс Алуминий”), General Tire ("Дженерал Тайър”) и магазините и кафенетата на Sanborn ("Санборн”).

Така, докато държавната икономика се възстановява, придобивките на Слим се множат. Той насочва мексиканските интереси към редица базирани в САЩ марки – Firestone tires (гуми "Файърстоун”), Hershey’s chocolate (шоколади "Херший”), Denny’s coffee shops (магазини за кафе "Дени”). Купува и слива застрахователни компании и ги обединява в гигантската Seguros Inbursa ("Сегурос Инбурса”).

Телефонен бос

Голямата възможност идва, когато на прага на деветдесетте години Мексико става част от тристранното търговско споразумение НАФТА (NAFTA - North American Free Trade Agreement, в което участват още САЩ и Канада - бел.ред.), вследствие на което правителството започва да се освобождава от държавните монополи. Броят на държавните предприятия намалява от 600 през 1988 г. до 250 през 1994 г.

През 1990 г., в хода на приватизацията, на борсата излиза компанията на Слим Grupo Carso ("Групо Карсо”), чието име е образувано от първите букви от имената на Карлос и Сомая ("Кар-Со”). С помощта на френски и американски инвеститори фирмата основава държавната телефонна компания Teléfonos de México или Telmex ("Телмекс”).

Находчивият Карлос създава клиентска база в телекомуникациите, като въвежда изцяло нови търговски методи. Вместо да изпраща на клиентите си месечна сметка, той им дава възможност да си купят предплатени телефонни карти и да използват в рамките им необходимия капацитет минути.

Първоначално ръководството на Telmex отказва предложението на Слим, заради риска предплатените карти да подбият пазара на традиционните стационарни линии. След като става факт обаче, програмата запълва огромна потребителска нужда. Клиентската база расте с 66% през всяка от следващите 15 години.

В зората на "dot.com" епохата, започнала през 2000 г., чуждестранните телефонни компании в Латинска Америка затъват. Карлос ги разграбва и ги комбинира в телекомуникационен пазар, който разбира по-добре от всеки друг.

Скоро компанията му America Móvil ("Америка Мобил"), също част от Grupo Carso, става най-големият мобилен доставчик в района. Когато потребителското търсене в сферата на мобилните комуникации буквално гръмва, фирмата е готова да го посрещне.

"Мистър Монополи"

През 2007 г. предприятията на Слим регистрират обща печалба от 150 милиарда долара. Тогава сп. Fortune (сп. "Форчън”), както и други издания, изчисляват, че със своите 59 милиарда долара той е най-богатият човек в света.

Преди две години списание The Week определя богаташа като "Мистър Монополи", тъй като, според Wall Street Journal, "е много трудно да прекараш един ден в Мексико, без да сложиш пари в джоба на Карлос Слим". В момента Telmex държи 92% от всички стационарни линии в страната, а America Móvil – 70% от мобилните услуги.

Според Foreign Policy ("Форейн Полиси”) в САЩ милиардерът би бил почти трилионер. Обяснението – продукцията от компаниите на Слим възлиза на 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Мексико. Ако Бил Гейтс притежаваше същия дял от икономиката в родината си, състоянието му би било 909 милиарда долара, а той би притежавал масовите фирми Alcoa, Phillip Morris, Sears, Best Buy, TGI Friday’s, Dunkin’ Donuts, Marriot, Citibank и JetBlue.

Филантроп

Семейство Слим има свой собствен възглед за социалното подпомагане – те предпочитат да инвестират в националната икономика, вместо в социални дарения. С други думи – според тях е по-добре да се даде възможност на хората да работят, вместо да им се дадат пари.

Въпреки това приходите им снабдяват много благотворителни компании не само в Мексико, но и в цяла Латинска Америка. От 1986 г. насам Carso Foundation (фондация "Карсо") се концентрира в развитието на потенциала на мексиканците, като изготвя посреднически програми за образование и обучение. Дружеството е ръководено от Сомая Слим до смъртта й през 1999 г. Telmex Foundation (фондация "Телмекс") от своя страна съсредоточава дейността си в областта на здравето, прехраната и необходимата при бедствия помощ. Освен това разработва университетски стипендии за студенти с изявени таланти.

Карлос е и един от основните спонсори на програмата "Лаптоп за всяко дете" на Никълъс Негропонте. Той прави и дарение в размер на 100 милиона долара на благотворителната фондация на Бил Клинтън, който се бори с бедността в Латинска Америка. Слим е ключов дарител и на дългосрочния проект за възстановяване и съживяване на центъра на Мексико Сити – Centro Historico.

През 1994 г. Слим създава частния (музей "Сомая"), където се съхраняват експонати на мексиканското и европейското изкуство от световна класа. Междувременно приходите му финансират културни изследователски дейности за опазване на изкуството, както и пътуващи изложби.

"Дебел котарак”

Въпреки заслугите на Карлос Слим за страната му – както посредством развитието на различни стопански отрасли, така и чрез пряко социално подпомагане – през годините са отправяни много критики към него и компаниите му. Обвиненията са, че бизнесменът изкарва парите си с безбожно високите цени на телефонните услуги, а дава много малка част от състоянието си за благотворителност.

На това той отвръща: "Богатството е като градина. Нормално е да подаряваш някои от плодовете, но никой не би подарил цялата си градина”.

Джордж Грейсън, професор от американското правителство, се опитва да покаже колко дълбоко е вкоренен семейният бизнес на Слим в ежедневния живот на мексиканците в един от своите литературни трудове. Според него с началото на процеса на приватизация през деветдесетте години на миналия век много хора са се надявали, че тя ще доведе до създаването на конкурентна среда и рязък спад в цените. Карлос Слим е бил един от "дебелите котараци”, които са свели конкуренцията до минимум и така са възпрепятствали развитието на мексиканската икономика. Това съответно е довело до монопол и олигопол на мексиканския пазар.

Подбиване на пазара

В края на миналата година двете най-големи телевизионни компании, Grupo Televisa SA ("Групо Телевиса”) и TV Azteca SAB (телевизия "Ацтека") обвиняват Слим, че подбива пазара им. Обвинението е на основание, че доставчиците Telmex и America Móvil излъчват неправомерно предавания в интернет (например – излъчването на Панамериканските игри през октомври 2011 г.). Съгласно условията на далекосъобщителния лиценз, придобит по приватизационната продажба от 1990 г., на двете фирми на Карлос е забранено да използват своите мрежи, за да предлагат ТВ услуги.

"Това е все едно да застана пред магазин на Слим, в който се предлагат CD-та DVD-та и да започна да продавам пиратска музика и филми. А след това да кажа: "Не, няма проблем, изтеглих ги от интернет", коментира говорителят на Azteca Луис Нино.

Въпреки всичко Слим неведнъж е правил безуспешни опити да отмени забраната. Един от тях е бил, след като Televisa е започнала да предлага телефонни и интернет услуги, по негово мнение, с цел да отклони потребителите му.

По повод обвинението говорителят на Telmex Ренато Флорес заявява: "Видеостриймингът не е телевизия”. Той добавя, че най-лошият аспект от разразилия се дебат е, че се отнася до ограничаване достъпа и свободата в интернет.

Хосе Отеро, анализатор от Signal Telecom Consulting, коментира: "Ако ще ти е необходим лиценз, за да излъчваш видео стрийминг, ще се наложи да блокираш много от фирмите”.

Въпреки всичко, по време на рекламна конференция, собственикът на Televisa Емилио Аскарага призовава регулаторите да проучат дали лицензът на Telmex включва правото да предлага ТВ предавания. От своя страна мексиканският министър на комуникациите и транспорта Дионисио Перес-Джакоме заявява, че Федералната комисия по далекосъобщенията ще преразгледа този въпрос.

Историята на Карлос Слим продължава. Както на всеки особено успял в живота си човек, и тя е противоречива и нееднозначна. Един е неоспоримият факт и той е: Слим е най-богатият човек на света, който направлява голяма част от икономическото развитие на 3-тата най-голяма държава в Латинска Америка. Всички останали изводи са въпрос на субективно възприятие.

Оцени статията:
5.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
Лекарят ми предписа 2 литра вода на ден. Сметнах я в кубчета лед и ми излезе 14 уискита...
На този ден 22.11   1497 г. – Вашко да Гама достига нос Добра надежда. 1906 г. – На международна конференция в Берлин е възприето съгласие сигналът SOS да бъде международен при...