Чл. 1.
(1) С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на категорията, отказът за определяне, прекратяване и промяна на категорията на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения - туристически обекти по чл.3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма, наричани по-нататък "туристическите обекти".
(2) С наредбата се определят и видовете средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и техните характеристики съгласно приложение № 1, както и критериите за даване на съответните категории за всеки вид.
(3) На категоризиране по наредбата подлежат туристическите обекти независимо от формата на собственост и начина на стопанисването им.
(4) Не подлежат на категоризиране по наредбата заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане.

Чл. 2.
(1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) Определянето на категорията на туристическите обекти се извършва от министъра на културата и туризма по предложение на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) по чл.9а, ал. 4 от Закона за туризма или от кмета на общината по местонахождението на обекта по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране (ОЕКК).
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) Министърът на културата и туризма по предложение на ЕККТО, прието с мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, определя категория на:
1. средствата за подслон - категория "две звезди", "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди", и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
2. местата за настаняване, с изключение на семейни хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи - категория "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди", и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
3. самостоятелните заведения за хранене и развлечения - категория "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди".
(3) Кметът на общината по предложение на ОЕКК, прието с мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, определя категория на:
1. средствата за подслон - категория "една звезда", и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
2. семейните хотели, пансионите, къщите, самостоятелните стаи и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения - категория "една звезда", "две звезди" и "три звезди";
3. другите места за настаняване - категория "една звезда", "две звезди", и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
4. самостоятелните заведения за хранене и развлечения - категория "една звезда" и "две звезди".

Чл. 3.
(1) Категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, както следва:
1. на средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища, съгласно приложение № 2;
2. на местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги, съгласно приложение № 3;
3. на заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, съгласно приложение № 4.
(2) Изискванията за обзавеждане и оборудване, обслужване и предлагани услуги към бунгалата съответстват на изискванията за мотели с категория "една звезда" и "две звезди".
(3) Изискванията за обзавеждане и оборудване на вили съответстват на изискванията за хотели с категория "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди". Изискванията за предлаганите услуги и обслужване имат същото съответствие с изключение на: румсървис (по заявка - само за вили с категория "пет звезди"), ползване на гараж - само за вили с категория "пет звезди", битови услуги и вещи под наем - по заявка.
(4) Изискванията на ал. 1 за почивните станции съответстват на изискванията за хотели с категория "една звезда", "две звезди" и "три звезди".
(5) Категорията на вилното селище и на туристическото селище се определя от категорията на две трети от средствата за подслон или местата за настаняване, включени в него. Когато равен брой туристически обекти в съответното вилно или туристическо селище имат една и съща категория, категорията на вилното или туристическото селище се определя от категорията на тази група туристически обекти, която има по-голям капацитет.
(6) Средствата за подслон или местата за настаняване, включени във вилното или туристическото селище, могат да получат категория, различна от неговата, като разликата между категориите е не повече от една звезда.
(7) Съответствието или надвишаването на определени задължителни изисквания не може да компенсира несъответствието с други задължителни изисквания.
(8) В категоризираните туристически обекти могат да се предоставят и по-благоприятни условия и услуги от предвидените за съответната категория.
(9) Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристическите обекти, предоставят услуги в съответствие с изискванията на чл.37 от Закона за защита срещу дискриминацията.

Чл. 4. Хотелиерство или ресторантьорство се извършва само в туристически обекти, категоризирани или с открита процедура за категоризиране.

Чл. 5. Хотелиерство или ресторантьорство се извършва от лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;
2. извършва съответната дейност в категоризиран туристически обект;
3. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност.

Глава втора
ОПРЕДЕЛЯНЕ КАТЕГОРИЯТА НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ. ВИДОВЕ КАТЕГОРИИ

Чл. 6.
(1) Процедурата за категоризиране или за промяна на категорията на туристически обект се открива след подаване на заявление от лицето, което ще извършва или извършва хотелиерство или ресторантьорство, или от упълномощено от него лице до съответния категоризиращ орган по чл. 2, ал. 1. Заявлението е по образец съгласно приложение № 5 или 6.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. (изм., ДВ, бр. 46 от 2007 г. - в сила от 12.06.2007 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2007 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на лицето - оригинал или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има право да извършва стопанска дейност по силата на друг закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. удостоверение, че лицето не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност - оригинал или заверен препис;
3. справка за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта - по образец съгласно приложение № 7 или 8;
4. копия от документите, удостоверяващи професионалната и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект;
5. формуляр за определяне на категорията по образец съгласно приложение № 9 или 10;
6. копия от документите за собственост на обекта; 7. копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
8. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;
9. нотариално заверено пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
10. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 7.
(1) Лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство в самостоятелни стаи или къщи, или упълномощеното от него лице подава заявление по образец съгласно приложение № 5 за категоризиране на обекта до кмета на съответната община.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 46 от 2007 г. - в сила от 12.06.2007 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2007 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на лицето - оригинал или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има право да извършва стопанска дейност по силата на друг закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. формуляр за определяне на категорията по образец съгласно приложение № 9;
3. копие от акта за собственост;
4. копие от договора за наем или от друг договор, от който да е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;
5. нотариално заверено пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
6. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 8.
(1) Заявлението по чл. 6 за туристически обекти по чл. 2, ал. 2 се разглежда от ЕККТО в 14-дневен срок от постъпването му.
(2) Експертната комисия по категоризация на туристически обекти открива процедурата за категоризиране на туристическия обект, след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 6, и издава временно удостоверение за откритата процедура, валидно за срок 3 месеца.
(3) Временното удостоверение за откритата процедура се изпраща до заявителя на адреса на обекта или на друг адрес, посочен от него, в 14-дневен срок от заседанието на ЕККТО.
(4) Временното удостоверение се поставя на видно за туристите място. В него са вписани следните данни:
1. пореден номер;
2. вид и наименование на обекта;
3. адрес на обекта;
4. собственик на обекта - наименование, седалище, БУЛСТАТ;
5. лице, извършващо дейност в обекта - наименование, седалище и БУЛСТАТ, ако има такъв;
6. срок на валидност;
7. номер и дата на протокола от заседанието на ЕККТО за откриване на процедурата;
8. (изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) подпис на министъра на културата и туризма или на оправомощено от него длъжностно лице и печат.

Чл. 9.
(1) Заявлението по чл. 6 или 7 за обекти по чл. 2, ал. 3 се разглежда от ОЕКК в 14-дневен срок от постъпването му.
(2) Общинската експертна комисия по категоризиране открива процедурата за категоризиране на обекта, след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 6 или 7, и издава временно удостоверение за откритата процедура, валидно за срок два месеца.
(3) Временното удостоверение за откритата процедура се изпраща до заявителя на адреса на обекта или на друг адрес, посочен от него, в 7-дневен срок от заседанието на ОЕКК.
(4) Временното удостоверение се поставя на видно за туристите място. В него са вписани следните данни:
1. пореден номер;
2. вид и наименование на обекта;
3. адрес на обекта;
4. собственик на обекта - наименование, седалище, БУЛСТАТ;
5. лице, извършващо дейност в обекта - наименование, седалище и БУЛСТАТ, ако има такъв;
6. срок на валидност;
7. номер и дата на протокола от заседанието на ОЕКК за откриване на процедура;
8. подпис на кмета на общината или на оправомощено от него длъжностно лице и печат.

Чл. 10.
(1) В случай че съответната комисия по чл. 8 и 9 констатира нередовности в представените документи по чл. 6 или 7, заявителят следва да ги отстрани в 14-дневен срок от уведомяването му за тях.
(2) Ако по независещи от него причини заявителят не може да отстрани нередовностите в срока по ал. 1, той може да направи писмено обосновано искане до председателя на съответната комисия по чл. 8 и 9 за удължаване на срока. Искането следва да бъде направено в рамките на 14-дневния срок по ал. 1.
(3) Съответната комисия по чл. 8 и 9 може да вземе решение за удължаване на срока по ал. 1 с не повече от 30 дни. Решението се взема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на комисията.
(4) При отстраняване на нередовностите в сроковете по ал. 1 и 3 процедурата за определяне категорията на обекта продължава по реда на чл. 8, съответно чл. 9.
(5) Открита процедура за категоризиране на туристически обект може да се прекрати по заявление на лицето по ал. 1. Към заявлението лицето прилага издаденото временно удостоверение за открита процедура за категоризиране.

Чл. 11.
(1) Експертната комисия по категоризация на туристически обекти с мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, взема решение за създаване на експертни работни групи за проверка на място на туристическите обекти по чл. 2, ал. 2 за изпълнение на изискванията по приложение № 1 и на минималните задължителни изисквания към съответния туристически обект, определени в приложения № 2, 3 и 4 съобразно заявената категория.
(2) В експертните работни групи по ал. 1 могат да бъдат включени експерти, избрани чрез конкурс, които не са служители във ведомствата по чл.9а, ал. 4 от Закона за туризма. Външните експерти работят по граждански договор.
(3) Конкурсът се обявява от изпълнителния директор на Агенцията по туризъм чрез централния или местния печат. Обявлението за конкурса трябва да съдържа:
1. мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;
2. начина за провеждане на конкурса;
3. необходимите документи, мястото и срока за подаването им.
(4) Общинската експертна комисия по категоризиране с мнозинство от две трети от състава й, присъстващ на заседанието, взема решение за създаване на експертни работни групи за проверка на място на туристическите обекти по чл. 2, ал. 3 за изпълнение на изискванията съгласно приложение № 1 и на минималните задължителни изисквания към съответния туристически обект, посочени в приложения № 2, 3 и 4, съобразно заявената категория.
(5) Експертните работни групи по ал. 1 и 4 се състоят от председател и членове.
(6) Проверките на място се извършват от експертните работни групи по ал. 1 и 4 в състав най-малко трима души. За проверката се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на вид и категория на туристическия обект.
(7) Освен предложението по ал. 6 констативният протокол съдържа:
1. имената на съставителя и длъжността му;
2. датата и мястото на извършената проверка;
3. правното основание за съставянето му;
4. описание на съответствията и несъответствията с изискванията за съответната категория;
5. предписания и срок за отстраняване на констатираните несъответствия (ако има такива);
6. наименованието и седалището на заявителя или на упълномощено от него лице;
7. имената и точните адреси на свидетелите;
8. обяснения и/или възражения на заявителя или на упълномощеното от него лице;
9. имената и подписите на всички проверяващи;
10. имената и подпис на заявителя или на упълномощеното от него лице, а при отказ от негова страна - на един свидетел.
(8) При констатиране на несъответствия с изискванията за съответната категория, за които се допускат предписания, определени в съответното приложение, експертните работни групи дават задължителни предписания за отстраняването им, като срокът за тяхното изпълнение не може да надвишава 45 дни.
(9) При констатиране на несъответствия с изискванията за съответната категория, за които не се допускат предписания, експертните работни групи предлагат определяне на категория, по-ниска от заявената, или отказ за определяне на категория.
(10) Обясненията и/или възраженията на заявителя по констативния протокол по ал. 6 се отразяват при подписването му на място след приключване на проверката или се отправят писмено до съответната комисия по чл. 8 и 9 в 3-дневен срок от приключване на проверката.
(11) Председателите на експертните работни групи в 7-дневен срок от извършването на проверката на място въз основа на констативния протокол изготвят доклад до съответната комисия по чл. 8 и 9, който съдържа предложение за определяне категория на туристически обект или за отказ за определяне.
(12) Когато на основание на доклада по ал. 11 съответната комисия по чл. 8 и 9 установи, че дадено средство за подслон или място за настаняване не отговаря на изискването за минимален брой прилежащи заведения за хранене и развлечения, определено в съответното приложение, тя предлага определяне на категорията му след подаване на заявление за изисквания брой заведения.

Чл. 12. Туристическите обекти се категоризират в следните категории: "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди", във възходяща градация.

Чл. 13. Средствата за подслон се категоризират в следните категории:
1. хотели - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";
2. мотели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";
3. вилни селища - "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";
4. туристически селища - "две звезди", "три звезди" или "четири звезди".

Чл. 14. Местата за настаняване се категоризират в следните категории:
1. пансиони - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";
2. почивни станции - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";
3. семейни хотели - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";
4. самостоятелни стаи - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";
5. вили - "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";
6. къщи - "една звезда", "две звезди" или "три звезди";
7. бунгала - "една звезда" или "две звезди";
8. къмпинги - "една звезда" или "две звезди".

Чл. 15.
(1) Самостоятелните заведения за хранене и развлечения се категоризират в следните категории:
1. ресторанти - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";
2. заведения за бързо обслужване - "една звезда", "две звезди", "три звезди" или "четири звезди";
3. питейни заведения - "една звезда", "две звезди", "три звезди" или "четири звезди";
4. кафе-сладкарници - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";
5. барове - "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди".
(2) Заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към средствата за подслон и местата за настаняване, могат да получат категория, различна от категорията на средството за подслон или мястото за настаняване, като разликата между тях е не повече от "една звезда".

Чл. 16. Определянето на категория на туристическите обекти се извършва в следните срокове:
1. (изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) за туристическите обекти по чл. 2, ал. 2 - в срок 3 месеца от датата на откриване на процедура за категоризиране със заповед на министъра на културата и туризма;
2. за туристическите обекти по чл. 2, ал. 3 - в срок 2 месеца от датата на откриване на процедура за категоризиране със заповед на кмета на съответната община.

Чл. 17. Категорията на туристическите обекти е безсрочна.

Чл. 18.
(1) На категоризираните туристически обекти се издава категорийна символика в 14-дневен срок от датата на заповедта по чл. 16. Категорийната символика включва удостоверение и табела.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) Категорийната символика е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на културата и туризма.
(3) В удостоверението по ал. 1 се вписват следните данни:
1. пореден номер;
2. вид и наименование на обекта;
3. категория на обекта;
4. капацитет на обекта (за заведения за хранене и развлечения - брой места на открито и закрито);
5. адрес на обекта;
6. собственик на обекта - наименование, адрес, БУЛСТАТ;
7. лице, извършващо дейност в обекта - наименование, седалище и БУЛСТАТ, ако има такъв;
8. номер и дата на заповедта на категоризиращия орган за определяне на категория;
9. подпис на категоризиращия орган или на оправомощено от него длъжностно лице и печат.
(4) Табелата по ал. 1 съдържа информация за:
1. вида на туристическия обект - на български и на английски език;
2. определената категория на туристическия обект.
(5) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти трябва да съответстват на посочените в удостоверението по ал. 1 и да не въвеждат в заблуждение туриста.
(6) Удостоверението и табелата по ал. 1 се поставят на видно място в обекта.

Чл. 19.
(1) Дубликат на удостоверение за категория се издава при загубване или унищожаване на първоначално издаденото удостоверение по заявление на хотелиера или ресторантьора с приложена декларация за обстоятелствата, при които удостоверението е загубено или унищожено. За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.
(2) Издадените дубликати се отразяват от съответния категоризиращ орган в Националния туристически регистър.

Чл. 20. При захабяване на табелата по чл. 18, ал. 1 съответният хотелиер или ресторантьор може да заяви изработката на нова табела, като заплати такса съгласно тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 21.
(1) Категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 издава заповед за отказ за определяне на категория, когато:
1. не се отстранят нередовностите по заявлението и приложените към него документи в сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3;
2. не са изпълнени минималните задължителни изисквания за вид и категория на туристическия обект, определени в съответното приложение;
3. е налице обективна невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице;
4. при проверка по документи или на място се установи, че компетентен да определи категорията на съответния туристически обект е друг орган;
5. при открита процедура за категоризиране се констатира промяна на лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или наличие на някое от обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3;
6. при открита процедура за категоризиране се констатира, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 5, т. 3.
(2) Категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 определя категория, различна от заявената, при неизпълнение на изискванията, съответстващи на заявената категория, определени в приложения № 2, 3 или 4.
(3) Заповедта по ал. 1 и 2 на съответния категоризиращ орган може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд, съответно по реда на Закона за административното производство.

Чл. 22.
(1) Уведомяването на лицето, подало заявление за категоризиране за сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3 и за заповедите по чл. 21, ал. 1 и 2 и чл. 23, ал. 2, се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка. Уведомяването с препоръчано писмо се удостоверява чрез известие за получаването му.
(2) Ако уведомяването не бъде прието от лицето на посочения от него адрес, счита се, че то е извършено с поставянето му на специално определено за целта място в непосредствена близост до мястото за подаване на заявленията за определяне на категория.

Глава трета
ПРЕКРАТЯВАНЕ. ПРОМЯНА НА КАТЕГОРИЯТА

Чл. 23.
(1) Категорията на туристическите обекти се прекратява:
1. по искане на собственика на туристическия обект;
2. при промяна на вида на туристическия обект;
3. при реконструкция или разширение на туристическия обект;
4. при повторно нарушение на изискванията на чл.46, т. 1 от Закона за туризма;
5. ако в 6-месечен срок лицето, подало заявление за категоризиране, не се яви за получаване на категорийната символика;
6. при неизпълнение на задълженията по чл.49, ал. 1, 3 и 4 от Закона за туризма.
(2) Категорията на туристическия обект се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган.
(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 хотелиерът или ресторантьорът е длъжен в 30-дневен срок от промяната да подаде заявление до съответния категоризиращ орган.
(4) След прекратяването на категорията на туристическия обект нова категория на обекта се определя по реда на чл. 6 или 7.
(5) Когато лицето, извършващо хотелиерство и/или ресторантьорство, желае категорията на обекта да бъде променена, то предприема съответните действия по ал. 1, т. 1 и подава заявление за определяне на категория по реда на чл. 6 или 7.

Глава четвърта
ВПИСВАНЕ НА КАТЕГОРИЗИРАНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ И НА ЛИЦАТА, УПРАЖНЯВАЩИ ДЕЙНОСТ ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО В ТЯХ, В НАЦИОНАЛНИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ РЕГИСТЪР. ТАКСИ ЗА КАТЕГОРИЗИРАНЕ

Чл. 24.
(1) Категоризираните туристически обекти и лицата, упражняващи дейност хотелиерство и ресторантьорство в тях, се вписват в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) Вписванията в регистъра се правят от министъра на културата и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице служебно или след постъпило заявление за отразяване на промени във вписаните обстоятелства.
(3) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Лицата, за които е настъпила промяна в обстоятелствата, вписани в регистъра по ал. 1, са длъжни да заявят писмено в Държавната агенция по туризъм или в съответната община промяната в срок един месец от настъпването й.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат копие от документ, удостоверяващ промяната, и документ за платена такса съгласно тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 25.
(1) При промяна на собственика, наемателя или на лицето, извършващо дейност в обекта, хотелиерът или ресторантьорът в 30-дневен срок от промяната подава заявление до съответния категоризиращ орган за отразяване на променените обстоятелства в Националния туристически регистър.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 46 от 2007 г. - в сила от 12.06.2007 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2007 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър на лицето - оригинал или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има право да извършва стопанска дейност по силата на друг закон или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. удостоверение, че лицето не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност - оригинал или заверен препис;
3. копие от акта за собственост - при промяна на собствеността;
4. копие от договор за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта - при промяна на наемателя или на лицето, извършващо дейност в обекта;
5. копие от БУЛСТАТ и данъчен номер;
6. справка за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта - по образец съгласно приложение № 7 или 8, както и копия от документите, удостоверяващи професионалната и езиковата квалификация на управителя на обекта;
7. документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата съгласно тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.
(3) В случай на промяна на собственика на туристически обект, при която няма промяна на лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство, лицето, придобило собствеността, подава заявление до съответния категоризиращ орган за вписване в Националния туристически регистър на настъпилите промени в обстоятелствата, копие от акта за собственост и документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата съгласно тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.
(4) В случаите по ал. 1 и 3 определената категория на туристическия обект се запазва.
(5) Определената категория се запазва и при промяна на наименованието на туристическия обект, в случай че не е настъпила промяна във вида на обекта, както и при промяна на капацитета на туристическия обект, когато промяната не е настъпила вследствие на реконструкция или разширение.
(6) Промяната по ал. 5 се заявява и отразява по реда на чл. 24, ал. 3 и 4.
(7) Таксата за отразяване на настъпила промяна в обстоятелствата, вписани в Националния туристически регистър, включва и издаване на удостоверение, отразяващо променените обстоятелства.
(8) Удостоверението по ал. 7 се предоставя само след връщане на първоначално издаденото.

Чл. 26.
(1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2007 г.) Кметовете на общините се задължават да водят регистър по реда на Наредбата за организацията на Единната система за туристическа информация на всички категоризирани от тях на територията на общината туристически обекти и да предоставят информация относно вписванията по този регистър в Държавната агенция по туризъм в 30-дневен срок от датата на заповедта за определената категория на туристическия обект.
(2) Регистрите по ал. 1 са неразделна част от Националния туристически регистър.

Чл. 27.
(1) За определяне категорията на туристическите обекти се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл.55, ал. 4 от Закона за туризма.
(2) В таксата по ал. 1 се включва стойността на категорийната символика на туристическия обект.

Глава пета
КОНТРОЛ

Чл. 28.
(1) Контролът по глава пета от Закона за туризма се осъществява върху категоризирани средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и има за цел да осигури съответствието на туристическите обекти с минималните задължителни изисквания за съответната категория.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез проверки на място и по документи от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по туризъм, председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от кмета на съответната община.
(3) Длъжностни лица за осъществяване на контрол по ал. 2 могат да бъдат и лица по чл. 11, ал. 2.
(4) При необходимост органите по ал. 2 могат да координират своята дейност помежду си, както и с контролни органи по други закони за осъществяване на съвместни проверки.
(5) Проверки за цялостното съответствие на туристическия обект с минималните задължителни изисквания за съответната категория, както и за обстоятелствата по чл. 5, т. 3 се извършват на всеки 3 години от датата на издаване на удостоверението за категоризиране на туристическия обект или от датата на последната проверка.
(6) Проверки за изпълнение на задължителните предписания към туристическия обект по чл. 11, ал. 8, дадени при проверка на място или при проверки по ал. 5 или 7, се извършват в срок 3 месеца от датата на даденото предписание.
(7) Проверките по ал. 2 се извършват служебно, както и по жалби и сигнали от заинтересувани лица или контролни органи по други закони.
(8) По време на извършване на контрола длъжностните лица съставят констативни протоколи, съдържащи информацията по чл. 11, ал. 7. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срок за изпълнение.
(9) Проверяваното лице може да направи възражения по констативния протокол при подписването му на място или писмено до съответния контролен орган в 3-дневен срок след приключване на проверката.

Чл. 29.
(1) Категорията на туристическите обекти се понижава с налагане на принудителна административна мярка "понижаване категория на туристически обект".
(2) Категорията на туристическите обекти се понижава със заповед на съответния категоризиращ орган.

Чл. 30.
(1) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) При констатиране в резултат на извършените проверки на нарушение на чл.46, т. 1 от Закона за туризма изпълнителният директор на Агенцията по туризъм предлага на министъра на културата и туризма понижаване на категорията на категоризираните от него туристически обекти.
(2) (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) Министърът на културата и туризма може да понижи категорията на туристическия обект до категория извън определените в чл. 2, ал. 2 случаи, като уведомява кмета на съответната община за извършеното понижаване.
(3) При констатиране в резултат на извършените проверки на нарушение на чл.46, т. 1 от Закона за туризма оправомощените от кмета на съответната община длъжностни лица му предлагат понижаване на категорията на категоризираните от него туристически обекти.

Чл. 31.
(1) Когато категорията на туристически обект е "една звезда" и бъде констатирано нарушение на чл. 46, т. 1 от Закона за туризма, което не е извършено при условията на повторност, съответните длъжностни лица предоставят на проверяваното лице срок за отстраняване на нарушението.
(2) При неотстраняване в срока по ал. 1 на нарушението категорията на обекта се прекратява.

Чл. 32. При констатиране в резултат на извършените проверки на обстоятелствата по чл. 23 съответните длъжностни лица предлагат на съответния категоризиращ орган прекратяване категорията на туристическите обекти.

Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) При прекратяване категорията на туристически обект министърът на културата и туризма предприема съответните действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 34.
(1) При констатиране в резултат на извършените проверки осъществяване на дейностите хотелиерство или ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект или при повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или при повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверка документи съответните длъжностни лица налагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект".
(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се налага до отстраняване на констатираните нарушения.
(3) Актовете по прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 35.
(1) В рамките на предоставената им от Закона за туризма компетентност при установяване на нарушенията по глава шеста от закона съответните длъжностни лица налагат глоби и имуществени санкции.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. В случаите, когато към датата на влизане в сила на наредбата има открита процедура за категоризиране на средства за подслон, места за настаняване или заведения за хранене и развлечения, процедурата и категоризацията се довършват по реда на тази наредба.

§ 2. На категоризираните към 13 ноември 2004 г. туристически обекти срокът на действие на определената им категория се запазва.

§ 3. Наредбата се приема на основание чл.55, ал. 3 от Закона за туризма.

§ 4. (Изм., ДВ, бр. 29 от 2005 г.) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на културата и туризма.

Приложение № 1
към чл. 1, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 и 4

Характеристики и видове на туристическите обекти

1. Средства за подслон:
1.1. Хотел - общодостъпна сграда или сгради, функционално свързани, с минимум 15 стаи за подслон, в която се предлагат основни и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите. За хотели, изградени преди 1 юни 2003 г., и за хотели в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се допуска броят на стаите да е по-малък с 20 на сто. Хотелът разполага поне с едно заведение за хранене и развлечения. Хотелите могат да бъдат:
а) според периода на експлоатация:
- целогодишни;
- сезонни - в експлоатация са само през определени периоди от годината;
б) според териториалното си разположение:
- морски;
- планински;
- градски или в други населени места или селищни образувания;
в) според предназначението или спецификата си:
- апартаментен (студиен) хотел - разполага само с апартаменти или студиа със съоръжения или обзавеждане за съхраняване, подготовка и консумация на храна;
- хотел-резиденс - средство за подслон с висок комфорт и нетрадиционно обзавеждане - категория "пет звезди", независимо от броя на стаите, изградено при пълна свобода на проектиране и архитектурно-творчески решения (резиденции, старинни сгради, сгради - паметници на културата);
- клуб-хотел - средство за подслон, в което се обслужват туристи по интереси и се предлагат основни и разнообразни допълнителни услуги;
- балнеохотел (климатолечебен, климатобалнеолечебен хотел) - за районите със специфични физикални фактори - лечебни води, кал, климат, с подходящо развита специализирана материална база със съответни съоръжения и с осигурен от съответното лечебно заведение квалифициран медицински персонал; в комплекс с подходящи видове заведения за хранене и развлечения;
- СПА-хотел - специфичен тип хотел с категория "четири звезди" или "пет звезди", в който се предлагат разнообразни водни процедури, извършвани от осигурен квалифициран персонал в подходящо изградена специализирана материална база; не е задължително водата да бъде минерална, термална или морска, но е необходимо въздействието да бъде със или чрез вода;
- уелнес-хотел - специфичен тип хотел с категория "четири звезди" или "пет звезди", в който се предлагат разнообразни козметични, водни, спортни и други релаксиращо-възстановяващи процедури, извършвани от осигурен квалифициран персонал в подходящо изградена специализирана материална база.
1.2. Мотел - вид крайпътен хотел за пребиваване и обслужване на автотуристи, разположен извън населено място до активен транспортен възел или автомагистрала.
1.3. Вилно селище - самостоятелна териториално обособена група от нискоетажни масивни вили с комплексна многофункционално изградена инженерна и туристическа инфраструктура, в която се предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 вили и има поне едно заведение за хранене и развлечения.
1.4. Туристическо селище - самостоятелна териториално обособена група от хотели, бунгала, вили и/или комплекс от апартаменти (група от апартаменти, предоставяни на туристи), с изградена обща инженерна и туристическа инфраструктура, където се предлагат основни и разнообразни допълнителни туристически услуги. Обособява се от най-малко 5 средства за подслон или места за настаняване и има поне едно заведение за хранене и развлечения.

2. Места за настаняване:
2.1. Пансион (хостел) - място за настаняване (обикновено по-продължително), обзаведено с най-необходимите мебелировка, съоръжения, съдове и прибори за ползване и самостоятелно обслужване.
2.2. Почивна станция - самостоятелно място за настаняване с преобладаващи социални функции и с инфраструктура, предлагаща здравни, балнеоложки, спортни и други услуги.
2.3. Семеен хотел - сграда с подходящо архитектурно оформление с капацитет от 10 до 20 стаи за настаняване на туристи, в която се извършва хотелиерска дейност. За обекти, изградени преди 1 юни 2003 г., се допуска капацитет от минимум 5 стаи. Организацията на работата е предимно на семеен принцип. Семейният хотел има поне едно заведение за хранене и развлечения.
2.4. Самостоятелни стаи - до 5 стаи - самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
2.5. Вила - самостоятелно място за настаняване, масивна сграда с ниска етажност, притежаваща минимум: преддверие, хол, две спални, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, тераса и паркинг. Гараж се изисква само за категория "пет звезди".
2.6. Къща - сграда с ниска етажност, която разполага с максимум 10 стаи за настаняване. Гостите ползват общи помещения като: всекидневна, обзаведена кухня, трапезария или място за хранене и място за отдих в двора. Обслужването се извършва от домакините на къщата.
2.7. Бунгало - място за настаняване, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна експлоатация, със санитарен възел, без задължително изискване за кухненски бокс.
2.8. Къмпинг - охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията на къмпинга могат да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия.

3. Заведения за хранене и развлечения:
3.1. Ресторанти - общодостъпни заведения за хранене и развлечения, в които се предлагат кухненска и сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. Обслужването на клиентите е с квалифицирани сервитьори с използване на специални форми на сервиране. Ресторантите могат да бъдат:
3.1.1. Класически ресторант - предлага широк и разнообразен асортимент от висококачествена кухненска продукция, сладкарска продукция, десерти, плодове, специалитети, ястия, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки и създава условия за хранене и развлечения.
3.1.2. Специализиран ресторант:
а) за риба, дивеч, птици или друг - асортиментът се базира на даден основен продукт;
б) барбекю, грил, скара - асортиментът се базира на печени меса на скара или плоча;
в) ресторант-клуб - обслужва туристи с определени интереси. В специализираните ресторанти може да се предлага и друга кухненска продукция, десерти, алкохолни и безалкохолни напитки.
3.1.3. Ресторант с национална кухня:
а) ресторант с българска кухня - предлага предимно българска национална и регионална кухня и напитки - механа, гостилница, странноприемница, битова къща, ханче и др.;
б) ресторант с чуждестранна кухня - френска, италианска, китайска, японска и др.; асортиментът се базира на съответните национални кухни и напитки.
3.1.4. Атракционно-тематичен ресторант - с характерен архитектурен вътрешен и външен облик, с подходящ асортимент от ястия, напитки и/или артистично-музикална програма (шатри, кошари, колиби, фрегати, пикник и др.).
3.2. Заведения за бързо обслужване - предлагат ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни и алкохолни. Имат висока пропускателна способност. Самообслужването е основна форма на обслужване. Може да се предлага комбинирана форма на обслужване. Заведенията за бързо обслужване могат да бъдат:
3.2.1. Снек-бар - предлага асортимент от ястия и специалитети, приготвени на скара или плоча, аламинути, салати, супи, бульони; готови сладкарски изделия, сладолед; топли напитки, алкохолни и безалкохолни напитки, бира (пиво). Кухненската продукция се приготвя пред клиента и се предлага от бар-плот.
3.2.2. Бистро - кухненската продукция в заведението е ограничена до: студени и топли предястия, скара и аламинути, салати, супи, десерти. Липсва предварителният процес на подготовка на храната, т.е. използват се предварително подготвени храни - полуфабрикати. Карт-менюто включва топли напитки, безалкохолни и алкохолни напитки и бира.
3.2.3. Фаст-фууд - предлага сандвичи, различни видове бургери, пържени картофи, скара от месни полуфабрикати, сосове, салати, готови тестени изделия, сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, сладолед, топли напитки, безалкохолни напитки и бира.
3.2.4. Пицария - предлага различни видове пици, спагети, лазаня, макарони, салати, десерти и др., както и алкохолни и безалкохолни напитки.
3.2.5. Закусвалня - предлага разнообразен асортимент, посочен в някоя от изброените групи: 1. супи, салати, чорби и ястия от субпродукти; 2. аламинути, приготвени на скара - кюфтета, кебапчета, карначета, шишчета и др., салати. Карт-менюто включва топли напитки, безалкохолни напитки, бира и ограничен набор от алкохолни напитки.
3.2.6. Баничарница или мекичарница - предлага баници, бюреци, тиквеник, щрудел, мекици, тутманик, милинки, кифли, кроасани и др., както и безалкохолни напитки.
3.2.7. Бюфет, павилион, каравана - предлагат ограничен асортимент от готови пакетирани стоки, студени и топли сандвичи, тестени и захарни изделия, пиво, безалкохолни напитки и ограничен асортимент алкохолни напитки.
3.3. Питейни заведения - предлагат богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки и закуски към тях. Питейните заведения могат да бъдат:
3.3.1. Кафе-аперитив - предлага богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки; ограничен асортимент кулинарна продукция - салати, студени мезета, пържени картофи, месни полуфабрикати на скара, сандвичи, бургери, захарни и шоколадови изделия, ядки, сладолед.
3.3.2. Винарна - предлага преобладаващо богат асортимент от наливни и бутилирани вина, други алкохолни и безалкохолни напитки, подходяща кухненска продукция и мезета. Може да има условия за дегустация.
3.3.3. Пивница (кръчма) - предлага разливни и бутилирани алкохолни и безалкохолни напитки, топли напитки, салати, студени мезета, ядки, захарни и шоколадови изделия.
3.3.4. Бирария - предлага разнообразен асортимент от наливна и бутилирана бира, салати, студени мезета, пържени картофи, месни полуфабрикати на скара, топли напитки, безалкохолни и алкохолни напитки.
3.4. Кафе-сладкарници - заведения за допълнително хранене, в които се предлагат сладкарска продукция, сладоледи, тестени изделия, безалкохолни и алкохолни напитки. Кафе-сладкарниците могат да бъдат:
3.4.1. Кафе-сладкарница - предлага малотрайни и трайни сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, сандвичи, бургери, тестени закуски, сладолед, топли напитки, коктейли, безалкохолни напитки, бира, алкохолни напитки.
3.4.2. Сладкарница - предлага малотрайни и трайни сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, тестени закуски, сандвичи, сладолед, топли напитки и безалкохолни напитки.
3.4.3. Сладоледен салон - сладкарница с преобладаващ асортимент от разнообразни сладоледи на млечна, фруктова, сметанова и друга основа, сладоледени специалитети, сладоледени торти, пасти, шейкове, айскафе и др.
3.4.4. Кафене - предлага топли напитки, алкохолни и безалкохолни напитки, малотрайни и трайни сладкарски изделия, захарни и шоколадови изделия, тестени закуски, ядки.
3.4.5. Кафе-клуб - заведение за клиенти с определени интереси (интернет, изкуство, игри, хазартни игри и др.), в което се предлагат топли напитки, безалкохолни напитки, алкохолни напитки, захарни и шоколадови изделия, ядки.
3.4.6. Кафетерия - предлага разнообразни топли напитки, безалкохолни напитки, закуски, тестени, захарни и шоколадови изделия.
3.4.7. Чайна - предлага топли тонизиращи и слабоалкохолни напитки (чай, билкови отвари, кафе, горещ шоколад, какао, грог, пунш, греяни вина и др.) и закуски.
3.5. Барове - предлагат богат асортимент от алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия, ограничен асортимент кулинарна продукция. Баровете могат да бъдат:
3.5.1. Коктейл-бар - предлага богат асортимент предимно от алкохолни и безалкохолни коктейли и напитки, ядки, сладкарска продукция и захарни изделия.
3.5.2. Кафе-бар - предлага различни видове кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, плодове и др.
3.5.3. Бар-конгресен център - предлага асортимент, предназначен за обслужване на конгресни прояви.
3.5.4. Бар-спортен център (-басейн, -тенис, -фитнес, -боулинг и др.) - предлага тонизиращи напитки, сокове, нектари, коктейли и др.
3.5.5. Бар-фоайе (лоби бар) - предлага алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, закуски, десерти, ядки и др. Разположен е в непосредствена близост до фоайето на средства за подслон или места за настаняване.
3.5.6. Дискотека - заведение предимно за танцуване с дансинг и плотове в търговската зала и ограничен брой места за сядане. Предлага алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, ядки, топли напитки, сандвичи, захарни и шоколадови изделия.
3.5.7. Бар-клуб - заведение с музикално-артистична програма за клиенти с определени интереси, предлагащо алкохолни и безалкохолни напитки, кухненска и сладкарска продукция и др.
3.5.8. Пиано-бар - заведение с тихо музициране и асортимент, съответстващ на асортимента на баровете.
3.5.9. Бар-казино - заведение за развлечения с барово обслужване в казино зала.
3.5.10. Бар-вариете - луксозно заведение с музикално-артистична програма.
3.5.11. Нощен бар (със програма или без програма) - предлага асортимент за барове и е с нощен режим на работа.

Приложение № 2
към чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 11, ал. 1 и 4 и чл. 21, ал. 2 (pdf)
(Изм., ДВ, бр. 46 от 2007 г. - в сила от 12.06.2007 г., доп., ДВ, бр. 98 от 2007 г.)

Приложение № 3 към чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и 4 и чл. 21, ал. 2 (pdf)

Приложение № 4 към чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 11, ал. 1 и 4 и чл. 21, ал. 2 (pdf)

Приложение № 5
към чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1