Чл. 2.
(1) (Доп., ДВ, бр. 1 от 1995 г.; изм., бр. 35 от 2001 г.) Предложения за установяване на намалено работно време се правят от работодателите или отрасловите (брашновите) представителни синдикални организации и се внасят в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на здравеопазването.
(2) Предложенията следва да съдържат:
1. описание на технологичния процес и свързаните с него рискови фактори, видовете дейности и производства и работните места, за които се отнася предложението;
2. данни за професионалните и общите заболявания и за трудовия травматизъм през последните 5 години с анализ на причините и връзката им с конкретната работна среда;
3. (доп., ДВ, бр. 1 от 1995 г.) информация за организационно-техническите възможности за намаляване и отстраняване на съществуващите вредности и сроковете за реализирането им, а когато предложението се прави от синдикалните организации по ал. 1 - и становище на съответните работодатели;
4. броя на работниците и служителите по длъжности и професии, за които се отнася предложението.
(3) Към предложенията се прилагат:
1. (изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) сертификати за контрол, издадени от юридически лица (органи), акредитиране от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация";
2. (изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) документация по оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите съгласно изискванията на чл.20, ал. 3 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).
3. становище на съответните синдикални организации;
4. (изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г., бр. 1 от 2005 г. - в сила от 01.02.2005 г.) становище на областна инспекция по труда и на РИОКОЗ.
Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването изискват становище по постъпилите предложения и от съответното министерство или друго ведомство съобразно отрасловата му компетентност.
Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 1 от 1995 г., бр. 35 от 2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването внасят в Министерския съвет обобщен доклад със становище по постъпилите предложения, както следва:
1. до 1 юни - за предложенията, внесени не по-късно от 31 март;
2. до 1 декември - за предложенията, внесени не по-късно от 30 септември.
Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) Министерството на труда и социалната политика уведомява съответните вносители за неприетите предложения.
Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) Работниците и служителите ползват намалено работно време само в дните, когато работят не по-малко от половината от установеното работно време в производства, дейности и работни места, за които е въведено намалено работно време. Това изискване не се отнася за работещите при йонизиращи лъчения.
Чл. 7. Продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи и намалено работно време, е равна на дневната, но не повече от установената в чл.140, ал. 1 от Кодекса на труда.
Чл. 8. При отстраняване на вредните фактори или специфичните условия на труд, на чиято основа е установено намаленото работно време, работодателят е длъжен да направи предложение за отменянето му. Намаленото работно време се отменя по реда на неговото установяване.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Актовете на Министерския съвет, с които на основание чл.41 от Кодекса на труда от 1951 г. и чл.137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда от 1986 г. до влизането в сила на тази наредба е установено намалено работно време без определен срок, действат до 31 декември 1994 г.
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.137, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
§ 3. (Изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването съобразно своята компетентност дават указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на тази наредба.
§ 4. (Изм., ДВ, бр. 35 от 2001 г.) Контролът по прилагането на тази наредба се възлага на контролните органи на Министерството на труда и социалната политика.
