Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Наредбата урежда начина на оформяне и реда за подаване и експертиза в Патентното ведомство на заявките за регистрация на марки и географски означения, наричани по-нататък "заявките".

Чл. 2.
(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Заявката за регистрация на марка или на географско означение се подава в Патентното ведомство директно, по пощата или чрез комуникационно средство, предаващо факсимиле или електронно копие.
(2) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) В случай на подаване чрез комуникационно средство, предаващо факсимиле или електронно копие оригиналната заявка трябва да се получи в Патентното ведомство в едномесечен срок от получаването на факсимилето й.
(3) (Доп., ДВ, бр. 14 от 2006 г.) Заявката се подава напечатана или принтирана в един екземпляр по образец на Патентното ведомство.

Чл. 3.
(1) (Изм., ДВ, бр. 14 от 2006 г.) Когато заявителят е физическо лице, в заявката се посочват името, презимето и фамилията, държавата, на която е гражданин, или държавата, в която има постоянен адрес, и адресът.
(2) Когато заявителят е юридическо лице, в заявката се посочват наименованието и видът на юридическото лице в съответствие със съдебната регистрация, държавата, по чийто закон е регистрирано, и адресът.
(3) Когато заявителите са повече от един, данните по ал. 1 и 2 се посочват за всеки от тях.

Чл. 4.
(1) Заявката трябва да бъде подписана от заявителя или от неговия представител по индустриална собственост, наричан по-нататък "представителя". Когато заявителят е юридическо лице, заявката се подписва от лицето, което го представлява по закон.
(2) Когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, се изисква и поставянето на печат.

Чл. 5.
(1) Когато по заявката е упълномощен представител или патентен специалист съгласно § 3 от Наредбата за представителите по индустриална собственост, приета с Постановление N: 137 на Министерския съвет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 86 от 1994 г. и бр. 41 от 1997 г.), към нея се прилага пълномощно.
(2) Пълномощното трябва да съдържа данни за заявителя по чл. 3, данни за представителя по чл. 6, входящ номер и дата на заявката и/или данни за марката или географското означение и действията, за които представителят е упълномощен. Когато е упълномощен патентен специалист, в пълномощното се посочват и номерът, и датата на трудовия договор.
(3) Когато заявителите по заявка за регистрация на марка са няколко и единият от тях е българско физическо или юридическо лице, упълномощаването на представител не е задължително. В този случай задължително се посочва адрес за кореспонденция в Република България.
(4) Пълномощното се представя по образец на Патентното ведомство или в друга форма, избрана от заявителя.
(5) Когато пълномощното е на друг език, то трябва да се легализира в отдел "Консулски" на Министерството на външните работи на Република България, освен в случаите, когато легализация не се изисква при условията на взаимност.
(6) Когато с пълномощното представителят е упълномощен по няколко заявки, се изисква копие от пълномощното за всяка заявка. Верността на копията с оригиналното пълномощно се удостоверява с подписа на представителя.
(7) (Нова, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Когато в хода на експертизата бъде упълномощен втори представител по индустриална собственост, кореспонденцията се води и с двамата представители, освен ако има изрично оттегляне на пълномощното на първия представител.
(8) (Предишна ал. 7, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Когато представителят действа чрез преупълномощаване, се представя пълномощното, доказващо, че лицето, което го е упълномощило, има такова правомощие. Пълномощното или заверено негово копие съгласно ал. 6 се прилага към пълномощното на представителя.
(9) (Предишна ал. 8, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За оттегляне на упълномощаването Патентното ведомство трябва да бъде уведомено писмено.
(10) (Предишна ал. 9, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За оттегляне на заявката е необходимо изрично упълномощаване.

Чл. 6. Когато е упълномощен представител, в заявката се вписват неговото име, презиме, фамилия и адрес.

Чл. 7.
(1) В заявката може да се посочи и друг адрес в Република България, на който да се води кореспонденцията.
(2) Когато заявителите са повече от един, те могат да посочат общ адрес за кореспонденция. Когато не е посочен общ адрес, кореспонденцията се води на адреса на заявителя, вписан първи в заявката.

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Таксата за заявяване, експертиза и публикация на заявката се заплаща при подаване на заявката или в срока по чл. 18, ал. 2 или чл. 32, ал. 2.
(2) Таксите за регистрация, за вписване като ползвател, за издаване на свидетелство и за публикация се заплащат в срока по чл. 25, ал. 1 или чл. 39, ал. 1 и 2.
(3) (Нова, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Таксата за ускоряване на експертизата по същество се заплаща при подаване на молба за ускоряването й.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Заплащането на таксите може да бъде направено в Патентното ведомство или по банков път.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За доказване на заплащането се представя документ за платени такси, който трябва да съдържа:
1. (изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) данни за заявителя и представителя;
2. данни за марката или географското означение, за които се иска регистрация;
3. точките от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство по чл. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), по които е извършено заплащането.

Чл. 9.
(1) Кореспонденцията до Патентното ведомство трябва да съдържа входящия номер на заявката, за която се отнася, и подписа на заявителя или на представителя.
(2) Кореспонденцията, изпратена по телефакс, се счита за получена, ако в едномесечен срок от датата на получаване на факсимилето в Патентното ведомство се получи оригиналът.
(3) (Изм., ДВ, бр. 32 от 2008 г. - в сила от 25.03.2008 г.) Кореспонденцията от Патентното ведомство до заявителя или до неговия представител се изпраща с обратна разписка, която удостоверява датата на получаването й. Когато обратната разписка не се върне в едномесечен срок или кореспонденцията се върне от пощенските служби поради неоткриване на адресата на посочения от него адрес, на официалната страница на Патентното ведомство в интернет и на таблото за съобщения в Патентното ведомство се прави публикация за наличието на такава кореспонденция. Публикацията съдържа заявителския номер, името и адреса на заявителя или на неговия представител, наименованието на марката и вида на кореспонденцията. Срокове, определени в кореспонденцията, започват да текат от датата на свалянето на публикацията в официалната страница в интернет и таблото за съобщения.
(4) (Нова, ДВ, бр. 32 от 2008 г. - в сила от 25.03.2008 г.) Когато кореспонденцията до Патентното ведомство е изпратена по пощата, за дата на получаване на тази кореспонденция се счита датата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция. Ако датата на пощенското клеймо е нечетлива, за дата на получаване се счита датата на постъпване на кореспонденцията в Патентното ведомство.

Глава втора
МАРКИ

Раздел I
Заявка за регистрация

Чл. 10.
(1) Заявката за регистрация на марка съдържа:
1. искане за регистрация;
2. данни за заявителя;
3. данни за представителя, когато е упълномощен;
4. адрес за кореспонденция, когато има такъв;
5. претенция за приоритет, когато е претендиран;
6. указание, че марката е триизмерна или звукова;
7. претенция за цвят, когато има такъв;
8. изображение на марката;
9. (нова, ДВ, бр. 14 от 2006 г.) описание на марката и/или указване на словните елементи на марката и начинът на изписването им - с букви на кирилица или на латиница;
10. (предишна т. 9, ДВ, бр. 14 от 2006 г.) списък на стоките и/или услугите и класовете им по Международната класификация;
11. (предишна т. 10, ДВ, бр. 14 от 2006 г.) подпис.
(2) Към заявката се прилагат:
1. пълномощно;
2. приоритетен документ;
3. документ за платени такси;
4. допълнителни копия от изображението на марката;
5. правила за използване на колективната или сертификатната марка, когато се иска регистрация на такава марка.

Чл. 11.
(1) Когато има претенция за конвенционен приоритет, в заявката се посочват датата и номерът на първата заявка и страната, в която е подадена.
(2) Когато има претенция за изложбен приоритет, в заявката се посочват датата на излагането и страната, в която е организирана изложбата.

Чл. 12.
(1) Когато има претенция за цвят или за цветове, в заявката се описва цветът или цветовете, както и частите на марката, за които се отнася всеки цвят.
(2) Описаните цветове трябва да съответстват на цветовете в изображението на марката.

Чл. 13.
(1) Изображението на марката трябва да бъде черно-бяло, ясно и годно за възпроизвеждане и се представя в размер 7/7 см.
(2) Когато има претенция за цвят, изображението на марката трябва да бъде цветно.
(3) Когато марката е триизмерна, изображението трябва да показва нейната триизмерност. Изображението трябва да включва и допълнителни изгледи, ако един изглед не дава представа за цялостната форма.

Чл. 14.
(1) В списъка на стоките и/или услугите се посочват наименованията на стоките и/или услугите, за които се иска регистрация, групирани съгласно класовете на Международната класификация.
(2) Всяка група от стоки и/или услуги се предхожда от номера на класа в Международната класификация. Списъкът на стоките и/или услугите се представя във възходящ ред на класовете.
(3) Стоките и/или услугите се описват с термини по възможност съгласно терминологията, използвана в Международната класификация.

Чл. 15.
(1) Приоритетният документ по чл.34, ал. 2, т. 5 ЗМГО представлява копие на първата заявка, заверено от компетентния орган на съответната държава.
(2) Документът по чл.34, ал. 4, т. 4 ЗМГО представлява удостоверение за участие в изложбата, издаден от администрацията на изложбата. В документа се посочва и марката, под която стоките са били изложени.

Чл. 16.
(1) Към заявката се прилагат допълнително две черно-бели копия от изображението на марката.
(2) Когато се претендира за цвят, се прилагат допълнително две цветни копия от изображението на марката.

Раздел II
Експертиза

Чл. 17.
(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията по чл. 33 ЗМГО за установяване дата на подаване.
(2) Когато изискванията по ал. 1 са изпълнени, заявката се вписва във входящия регистър на заявките за марки с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея.
(3) Когато заявката е подадена по телефакс и отговаря на изискванията по ал. 1, а оригиналът се получи след срока по чл. 2, ал. 2, за дата на подаване се счита датата на получаване на оригинала в Патентното ведомство.
(4) Когато документите по заявката са на друг език и в тримесечния срок по чл.33, ал. 2 ЗМГО не са представени на български език, за дата на подаване се счита датата на получаването на превода в Патентното ведомство, ако са изпълнени изискванията по ал. 1.

Чл. 17а. (Нов, ДВ, бр. 14 от 2006 г.)
(1) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл.32, ал. 6 ЗМГО.
(2) Когато документът по ал. 1 не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на недостатъка.
(3) Ако в срока по ал. 2 таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.

Чл. 18. (1) (Изм., ДВ, бр. 14 от 2006 г.) В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси за всяка заявка се проверява дали:
1. заявителят отговаря на изискванията на чл.2 ЗМГО;
2. заявката отговаря на изискванията на чл.32, ал. 2 ЗМГО;
3. правилата за използване на колективна или сертификатна марка отговарят на изискванията на чл.29, ал. 2, съответно чл.30, ал. 2 ЗМГО;
4. заявката отговаря на изискванията на чл. 10 - 16;
5. списъкът на стоките и/или услугите и класовете отговарят на изискванията на чл. 14.
(2) Когато при проверката се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.
(3) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) При разделяне на заявката в срока по ал. 2 се подава разделена заявка и се заплаща такса за заявяване, експертиза и публикация на заявката. Съдържанието на разделената заявка не трябва да се различава от съдържанието на първоначалната заявка.
(4) Когато се установи, че стоките и/или услугите са групирани или класирани неправилно, те се прегрупират или прекласират, а заявителят в срока по ал. 2 трябва да заплати такси за новите класове, ако има такива.
(5) Когато стоките и/или услугите са неразбираеми или са описани с неясни термини, заявителят трябва да ги обясни, уточни и коригира, без да излиза извън обхвата на заявените стоки и/или услуги.
(6) (Нова, ДВ, бр. 14 от 2006 г.) Когато е претендиран приоритет и в срока по чл. 34 ЗМГО не е приложен приоритетен документ или не е заплатена такса за приоритет, или приоритетният документ не отговаря на изискванията на чл. 15, заявителят се уведомява, че приоритетът на заявката се определя от датата на подаването й в Патентното ведомство.
(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 14 от 2006 г.) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, държавният експерт взема решение за прекратяване на производството.
(8) (Нова, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Когато в срока по ал. 2 не е представено пълномощно или представеното пълномощно не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2 и заявителят е лице, което има постоянен адрес или седалище в Република България, производството по заявката продължава, като кореспонденцията се води директно със заявителя.

Чл. 18а. (Нов, ДВ, бр. 14 от 2006 г.)
(1) В едномесечен срок след приключване на експертизата за формална редовност всяка заявка, която отговаря на изискванията, се публикува в официалния бюлетин на ведомството.
(2) В двумесечен срок след публикацията всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката на основание чл.11 и 12 ЗМГО.

Чл. 18б. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За всяка публикувана заявка в досието на марката се влагат данни за номера на бюлетина, в който е извършена публикацията, и дата на публикацията.

Чл. 19. (Изм., ДВ, бр. 14 от 2006 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) В едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 18а, ал. 2 за всяка заявка, независимо дали е постъпило възражение, се извършва експертиза по същество, съобразно реда на публикация на заявката.
(2) Експертизата обхваща следните етапи:
1. проучване на възражението, ако такова е постъпило;
2. проучване на заявената марка по чл.11 ЗМГО;
3. проучване на заявената марка по чл.12 и чл.31, ал. 3 ЗМГО;
4. анализ на резултатите от проучването;
5. уведомление за отказ, ако има основания;
6. вземане на решение по заявката;
7. информиране на лицето, подало възражението, за становището по възражението, ако такова е поискано.

Чл. 19а. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) (1) Експертизата по същество може да се ускори при подаване на молба от заявителя и заплащане на такса съгласно чл. 8, ал. 3.
(2) Експертизата по същество съгласно ал. 1 се извършва по реда на постъпването на молбата.
(3) Експертизата по същество започва не по-рано от един месец след приключване на по-късно изтеклия от двата срока, съответно срока по чл. 36б, ал. 1 ЗМГО и 6-месечния срок от приоритетната дата на заявката.

Чл. 20. (Доп., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Проучването по чл. 11 ЗМГО се извършва въз основа на следните материали:
1. гербове, знамена или други символи, пълни или съкратени официални наименования на държави или на международни междуправителствени организации;
2. официални български и международни знаци и клейма за контрол и гаранция;
3. (отм., ДВ, бр. 14 от 2006 г.)
4. списък и каталог на Министерството на културата на исторически и културни паметници на Република България;
5. (отм., ДВ, бр. 14 от 2006 г.)
6. списъци на Световната здравна организация на препоръчаните свободни наименования на фармацевтичните субстанции;
7. речници, енциклопедии и други справочници.

Чл. 21. (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Проучването по чл. 12 и чл. 31, ал. 3 ЗМГО се извършва във фондовете на заявените и регистрираните по национален ред марки и географски означения на международните регистрации, по които на Република България е посочена страна по реда на Мадридската спогодба и Протокола, на регистрираните по реда на Лисабонската спогодба наименования за произход, на заявените и регистрираните наименования за произход и географски указания по Регламент на Съвета (ЕО) № 510/2006, на заявените и регистрираните марки на Общността и на вписаните в Регистъра общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност на територията на Република България.

Чл. 22. Анализът включва преценка на смисловото значение на марката, на рисунките или фигурите и сравнение на заявената марка с намерените при проучването материали.

Чл. 23.
(1) Когато след анализа на резултатите от проучването се установи недопустимост на регистрацията по отношение на всички или на част от стоките и/или услугите, на заявителя се изпраща уведомление за отказ.
(2) В уведомлението се посочват всички основания и мотиви за отказа и на заявителя се предоставя тримесечен срок за възражение.

Чл. 24. (Отм., ДВ, бр. 14 от 2006 г.).

Чл. 25.
(1) Когато в резултат на извършената експертиза по същество се установи, че марката отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за регистрация, издаване на свидетелство и публикация.
(2) Когато в срока по ал. 1 дължимите такси се заплатят, се взема решение за регистрация, в което се посочва и регистровият номер, под който марката се вписва в Държавния регистър на марките.
(3) Когато в срока по ал. 1 дължимите такси не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
(4) Решение за отказ се взема, когато в резултат на извършената експертиза е установена недопустимост на регистрацията и в срока по чл. 23, ал. 2 заявителят:
1. не отговори;
2. възрази неоснователно;
3. не представи доказателства за придобита отличителност съгласно чл.11, ал. 2 ЗМГО;
4. не представи съгласие от компетентен орган съгласно чл.11, ал. 3 ЗМГО;
5. не се откаже от изключителното право върху елемент съгласно чл.37, ал. 3 ЗМГО;
6. не представи съгласие от притежателя на по-ранната марка съгласно чл.12, ал. 4 ЗМГО;
7. не ограничи списъка на стоките и/или услугите.
(5) Решение по ал. 2 или 4 се взема от държавния експерт, който извършва експертизата по същество.
(6) Решенията по ал. 4 се вземат не по-късно от един месец от изтичането на срока по чл. 23, ал. 2.

Глава трета
ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Раздел I
Заявка за регистрация

Чл. 26.
(1) Заявката за регистрация на географско означение и/или вписване на ползвател съдържа:
1. искане за регистрация и/или вписване на ползвател;
2. данни за заявителя и/или ползвателя;
3. данни за представителя, когато е упълномощен;
4. адрес за кореспонденция, когато има;
5. наименованието за произход или географското указание;
6. посочване на стоката;
7. описание на границите на географското място;
8. описание на стоката;
9. данни за регистрацията на географското означение в страната на произхода;
10. подпис.
(2) Към заявката се прилагат:
1. документи съгласно чл.60, ал. 4 и/или чл.63, ал. 3 ЗМГО;
2. копие на документа, въз основа на който географското означение се ползва от закрила в страната на произхода;
3. пълномощно;
4. документ за платени такси.

Чл. 27. В заявката се посочва наименованието за произход или географското указание, за което се иска регистрация. Това е наименованието на страната, района или определената местност, като към него може да бъде добавено родовото или видовото наименование на стоката.

Чл. 28. В заявката се посочва конкретната стока, за която се отнася географското означение.

Чл. 29.
(1) Под географско място се разбира страната, районът или определената местност.
(2) В заявката се описват границите на географското място и към нея се прилага карта или скица, върху която те са очертани.

Чл. 30.
(1) Описанието на стоката включва:
1. данни за основните физични, химични, микробиологични и/или органолептични характеристики на стоката и ако е необходимо, на суровините;
2. описание на традиционния местен метод за производство на стоката;
3. характеристиките на стоката, указващи връзката им с географската среда или с географския произход.
(2) Когато заявката е за регистрация на наименование за произход, се описва влиянието на природните и човешките фактори върху свойствата или особеностите на стоката.

Чл. 31. Когато заявителят е чуждестранно лице, в заявката се посочват данни за регистрацията на географското означение в страната на произхода.

Раздел II
Експертиза

Чл. 32.
(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Всяка заявка се вписва във входящия регистър на географските означения с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея.
(2) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл.60 или 63 ЗМГО и чл.26 - 31 от наредбата. Когато се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.
(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отстрани недостатъците, държавният експерт взема решение за прекратяване на производството.

Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Експертизата по същество обхваща следните етапи:
1. проучване на заявеното географско означение по чл. 51 ЗМГО;
2. проучване на заявеното географско означение по чл. 52 ЗМГО;
3. анализ на резултатите от проучването;
4. уведомление за отказ, ако има основания;
5. вземане на решение по заявката.

Чл. 34. Проучването дали заявеното географско означение е наименование за произход или географско указание се извършва въз основа документите по чл.60, ал. 4 и чл.63, ал. 3 ЗМГО и чл.26, ал. 2, т. 2 от наредбата.

Чл. 35. (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Проучването по чл. 52 ЗМГО се извършва във фондовете на заявените и регистрирани по национален ред географски означения, марки, сортове растения и породи животни, на регистрираните по реда на Лисабонската спогодба наименования за произход, международните регистрации на марки по реда на Мадридската спогодба и Протокола и заявените и регистрирани марки на Общността.

Чл. 36. Анализът на резултатите от проучването се извършва въз основа на сравнение на заявеното географско означение с намерените при проучването материали.

Чл. 37.
(1) Когато след анализа на резултатите от проучването се установи недопустимост на регистрацията на заявеното географско означение, на заявителя се изпраща уведомление за отказ на регистрацията.
(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват всички основания и мотиви за отказа и на заявителя се предоставя тримесечен срок за възражение.

Чл. 38.
(1) Производството по заявката се спира по молба на заявителя, когато е подадено искане за прекратяване или заличаване на регистрацията на географско означение, искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл.23, ал. 1, т. 3 ЗМГО на регистрацията на противопоставената по-ранна марка или искане за обявяване на недействителност на сертификат за сорт растения или порода животни.
(2) В молбата по ал. 1 се посочват входящият номер на заявката, по която се иска спиране, и входящият номер и датата на искането по ал. 1.
(3) Производството по заявката се възобновява по молба на заявителя след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в съответния държавен регистър.

Чл. 39.
(1) Когато се установи, че заявеното географско означение отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за регистрация, вписване като ползвател, издаване на свидетелство и публикация.
(2) Когато се установи, че заявката за вписване като ползвател отговаря на изискванията на ЗМГО, заявителят се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за заплащане на такси за вписване като ползвател, издаване на свидетелство и публикация.
(3) Когато в срока по ал. 1 и 2 дължимите такси се заплатят, се взема решение за регистрация и/или вписване на ползвател, в което се посочва и регистровият номер, под който географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения.
(4) Когато в едномесечния срок дължимите такси не се заплатят, заявката се счита за оттеглена.
(5) Когато в резултат на извършената експертиза е установена недопустимост на регистрацията и в срока по чл. 37, ал. 2 заявителят не отговори или възрази неоснователно, се взема решение за отказ на регистрацията и на вписването на ползвател. (6) Решение по ал. 3 или 5 се взема от държавния експерт, който извършва експертизата по същество.
(7) Решение по ал. 5 се взема не по-късно от един месец от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.

Глава четвърта
МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ

Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.)
(1) В двумесечен срок от публикацията на международната регистрация в Бюлетина на Световната организация за интелектуална собственост на международните марки всяко лице може да подаде възражение срещу допускане на действието й на територията на Република България при условията на чл. 36б, ал. 2 и 3 ЗМГО.
(2) За всички международни регистрации на марки, в които Република България е посочена страна, се извършва експертиза по същество съгласно чл. 19, ал. 2, чл. 20, 21 и 22.
(3) Когато след анализа на резултатите от проучването се установи недопустимост на действието на международната регистрация на територията на Република България, се изпраща предварителен отказ съгласно чл. 5 от Мадридската спогодба или съгласно чл. 5 от Протокола.
(4) Решение за отказ се взема, когато в резултат на извършената експертиза е установена недопустимост на действието на международната регистрация на територията на Република България и в срока по чл. 23, ал. 2 притежателят чрез упълномощен от него представител по индустриална собственост не отговори или възрази неоснователно.
(5) Решенията по ал. 3 и 4 се вземат от държавния експерт, който извършва експертизата по същество.
(6) Решенията по ал. 4 се вземат не по-късно от един месец от изтичането на срока по чл. 23, ал. 2.
(7) След влизане в сила на окончателното решение по международната регистрация в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост се изпраща декларация за потвърждаване или за оттегляне на предварителния отказ.

Чл. 41.
(1) Заместването на националната регистрация на марка с международната се извършва по молба на притежателя на международната регистрация, подадена в Патентното ведомство.
(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа:
1. номера на международната регистрация и данни за марката;
2. номера на националната регистрация и данни за марката;
3. данни за притежателя на националната и международната регистрация;
4. списък на стоките или услугите, за които се иска заместването.
(3) Към молбата се прилага документ за платена такса.
(4) Заместването се допуска, когато се установи идентичност на марките, списъка на стоките или услугите и притежателя.
(5) Патентното ведомство изпраща уведомление за извършеното заместване в Международното бюро и на представителя.

Чл. 42.
(1) (Доп., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Заявката за международна регистрация на национална марка се подава в Патентното ведомство на френски или английски език по образец на Международното бюро.
(2) (Доп., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Заявката по ал. 1 трябва да съдържа данни, идентични с националната регистрация или заявка, да се отнася за една и съща марка и за идентични стоки и/или услуги. В заявката се допуска ограничаване на списъка на стоките и/или услугите.
(3) Патентното ведомство извършва проверка на изискванията по ал. 2.
(4) За проверката и изпращането на заявката за международна регистрация в Международното бюро заявителят заплаща такса.

Чл. 43.
(1) (Изм., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За наименованията за произход, регистрирани по Лисабонската спогодба, се извършва експертиза по същество съгласно чл. 35.
(2) За спиране на производството се прилага чл. 38.
 
Чл. 44. (1) (Доп., ДВ, бр. 73 от 2007 г.) Заявката за международна регистрация на регистрирано българско наименование за произход се подава в Патентното ведомство на френски или английски език по образец на Международното бюро.
(2) Заявката трябва да съдържа данни, идентични с националната регистрация, да се отнася за едно и също наименование за произход и за същата стока.
(3) Разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и 4 се прилагат и за наименованията за произход.

Чл. 45. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) За всички изпратени от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни) заявени марки на Общността Патентното ведомство извършва проучване по чл. 19, ал. 2, т. 3 и го изпраща обратно при условията на чл. 39 от Регламент № 40/94 ЕС на Съвета за търговската марка на Общността.
 
Чл. 46. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.)
(1) Когато марката на Общността се заявява чрез Патентното ведомство, заявката се подава в Патентното ведомство, директно или по пощата, придружена с документ за платена такса за препращане.
(2) Патентното ведомство поставя върху заявката дата на получаването й, номерира броя на страниците с арабски цифри и уведомява заявителя за датата на получаване, вида и броя на документите и датата на препращане на заявката.
 
Чл. 47. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.)
(1) Всяка преобразувана в национална заявка марка на Общността или заявка за марка на Общността се вписва във входящия регистър на Патентното ведомство на заявките за марки с входящ номер и дата, която съвпада с датата на заявяване на марката на Общността.
(2) За всяка заявка по ал. 1 се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 72в, ал. 2 ЗМГО.
(3) Когато се установи, че изискванията по чл. 72в, ал. 2 ЗМГО не са изпълнени, производството по преобразуване се прекратява.
(4) Когато се установи, че преобразуваната в национална заявка марка на Общността отговаря на изискванията на чл. 72в, ал. 2 ЗМГО, се проверява дали:
1. заявката отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗМГО;
2. правилата за използване на колективна или сертификатна марка отговарят на изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно на чл. 30, ал. 2 ЗМГО;
3. е упълномощен местен представител по индустриална собственост, когато заявителят няма постоянен адрес или седалище в Република България, и дали е приложено пълномощно;
4. списъкът на стоките и/или услугите и класовете отговарят на изискванията на чл. 14.
(5) Когато при проверката се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя 3-месечен срок за отстраняването им.
(6) При разделяне на заявката в срока по ал. 5 се подава разделена заявка и се заплаща такса за заявяване, публикация и експертиза. Съдържанието на разделената заявка не може да се различава от съдържанието на първоначалната заявка.
(7) Когато се установи, че стоките и/или услугите са групирани или класирани неправилно, те се прегрупират или прекласират, а заявителят в срока по ал. 5 заплаща такси за новите класове, ако има такива.
(8) Когато стоките и/или услугите са неразбираеми или са описани с неясни термини, заявителят ги обяснява, уточнява и коригира, без да излиза извън обхвата на заявените стоки и/или услуги.
(9) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отговори, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, се взема решение за прекратяване на производството.
 
Чл. 48. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) В едномесечен срок след приключване на експертизата за формална редовност всяка преобразувана в национална заявка марка на Общността, която отговаря на изискванията, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. В срока по чл. 18а, ал. 2 всяко лице може да подаде възражение.
 
Чл. 49. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2007 г.) В едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 36б, ал. 1 ЗМГО за всяка преобразувана в национална заявка марка на Общността се извършва експертиза по същество съгласно чл. 19, ал. 2 и чл. 20 - 25.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. В зависимост от знака марките са:
1. Словни - когато се състоят от думи, включително имена на лица, съчетание от думи, букви, цифри или съчетание от букви и цифри.
2. Фигуративни - когато се състоят от рисунки или фигури.
3. Триизмерни - когато се състоят от формата на стоката или нейната опаковка.
4. Комбинации от цветове - когато се състоят от два или повече цвята.
5. Звукови - когато представляват мелодия, представена графично чрез ноти.
6. Комбинирани - когато са съчетание от словни и/или фигуративни елементи и/или цветове. Комбинирана е и словна марка със специално графично изписване.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание § 15 от Закона за марките и географските означения.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Патентното ведомство.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17
от 2 февруари 2006 г.
за изменение и допълнение на Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 1999 г.
(Обн., ДВ, бр. 14 от 14.02.2006 г.)

Заключителна разпоредба

§ 11. Наредбата се прилага и за заявки за регистрация на марки, по които до влизането й в сила не е завършила формалната експертиза.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 200 ОТ 30 АВГУСТ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ОФОРМЯНЕ, ПОДАВАНЕ И ЕКСПЕРТИЗА НА ЗАЯВКИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
(ОБН., ДВ, БР. 73 ОТ 2007 Г.)

Заключителни разпоредби

§ 19. Наредбата се прилага и за заявки за регистрация на марки, по които до влизането й в сила не е завършила формалната експертиза или експертизата по същество.