(Обн., ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г. - в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз; изм. и доп., бр. 82 от 10.10.2006 г.)

Раздел I
Общи положения

Чл. 1.
(1) (Предишен текст на чл. 1, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) С наредбата се определят условията и редът за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за:
1. професионална квалификация по медицинска професия, издадени в другa държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка";
2. специализация в областта на здравеопазването, придобита в държава членка.
(2) (Нова, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Наредбата не се прилага за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища с цел обучение за придобиване на по-висока образователна степен или обучение за специализация в областта на здравеопазването.

Чл. 2. (Изм. и доп., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Министърът на здравеопазването организира признаването на дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия, издадени в държава членка, както и признаването на специализация в областта на здравеопазването, придобита в държава членка.

Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.)
(1) Министърът на здравеопазването организира признаването на професионална квалификация по медицинска професия и/или специализация в областта на здравеопазването:
1. придобити от граждани на държава членка извън държава членка;
2. признати в държава членка, но придобити извън тези държави.
(2) В случаите по ал. 1 се сравняват специализираните знания и умения, удостоверени от всички дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването на заявителя, както и неговият стаж със знанията, уменията и съответния стаж, изисквани от българското законодателство.

Чл. 4.
(1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за придобита специализация в областта на здравеопазването, признати по реда на наредбата, дават същите права за упражняване на медицинска професия както издадените в Република България.
(2) Дипломите, удостоверенията или другите доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за придобита специализация в областта на здравеопазването се признават само ако са посочени съответно в приложения № 1, 2, 3, 4 и 5 или в приложения № 6 и 7 и при спазване изискванията на наредбата.

Раздел II
Признаване на професионална квалификация по медицинска професия и специализация в областта на здравеопазването

Чл. 5.
(1) За признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването лицето подава заявление до министъра на здравеопазването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат копия на:
1. документ за самоличност, съдържащ данни за гражданството на заявителя и постоянния адрес;
2. диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към тях;
3. документ за придобита специалност, когато се иска признаване на специализация;
4. документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания или влязла в сила присъда, свързани с упражняването на медицинската професия;
5. медицинско свидетелство или еквивалентен документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве и му позволява да упражнява професията си на територията на държавата членка по произход или по местопребиваване.
(3) Документите по ал. 2, т. 4 и 5 се представят не по-късно от 3 месеца от издаването им.
(4) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) При наличие на призната професионална квалификация по медицинска професия заявителят за признаване на специализация в областта на здравеопазването прилага към документите по ал. 2 и копие на удостоверението за признаване.

Чл. 6.
(1) Когато се установят непълноти в документите по чл. 5, министърът на здравеопазването уведомява писмено заявителя да представи в срок един месец липсващите документи. В този случай срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече.
(2) Ако заявителят не представи необходимите документи в срока по ал. 1, процедурата по признаване на съответната професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването се прекратява.
(3) Комисиите по чл. 8 могат да изискват писмено от заявителя или от компетентните органи на държавата, от която са издадени документите, допълнителна информация по представената документация.
(4) При съмнения за автентичността на документите комисиите по чл. 8 могат да изискат от компетентните органи на държавата членка по произход потвърждение на съответните документи.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече, но за не повече от 3 месеца.

Чл. 7. (Отм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.).

Чл. 8.
(1) Министърът на здравеопазването утвърждава със заповед състава на комисиите за признаване на професионална квалификация по съответните медицински професии и състава на комисиите за признаване на придобита специализация в областта на здравеопазването по съответните специалности.
(2) В състава на комисиите по ал. 1 се включват експерти от Министерството на здравеопазването, както и хабилитирани лица в съответната научна област по предложение на висшите училища, на университетските болници и/или на научните организации. При необходимост комисиите могат да привличат консултанти.
(3) Членовете на комисиите и консултантите подписват декларация за неразгласяване на информацията, станала им известна във връзка с признаването.

Чл. 9. Комисиите по чл. 8:
1. (изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) разглеждат документите за признаване на професионална квалификация по медицинска професия или за специализация в областта на здравеопазването и проверяват съответствието им с изискванията на тази наредба и/или на наредбите по чл.177, съответно на наредбата по чл.181 от Закона за здравето;
2. представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или за отказ за признаване на професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването.

Чл. 10.
(1) Когато комисиите по чл. 8 узнаят факти или обстоятелства, настъпили преди установяването на заявителя на територията на Република България, от които могат да произтекат последици за упражняване на медицинската професия, те предлагат на министъра на здравеопазването да отправи запитване до компетентните органи на държавата членка по произход или по местопребиваване.
(2) Комисиите вземат предвид получените от държавата по произход или по местопребиваване данни, ако са от значение за упражняването на медицинската професия на нейна територия, както и данните за всички последващи действия, които са предприети във връзка с издадените от нея удостоверения или документи.
(3) В случаите по ал. 1 срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече, но за не повече от 3 месеца. Процедурата се възобновява след получаване на отговора или изтичане на срока.

Чл. 11.
(1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията "лекар", когато:
1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 1, или
2. обучението съответства на държавните изисквания по чл.177 от Закона за здравето.
(2) Пълният курс на обучението по ал. 1, т. 2 трябва да включва не по-малко от 6 години, или 5500 часа теоретична подготовка и практика във или под ръководството на висшето училище.

Чл. 12.
(1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията "лекар по дентална медицина", когато:
1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 2, или
2. (изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) обучението съответства на държавните изисквания по чл.177 от Закона за здравето.
(2) Пълният курс на обучението по ал. 1, т. 2 трябва да включва 5 години теоретична подготовка и 6 месеца преддипломен практически стаж.

Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията "магистър-фармацевт", когато:
1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 3, или
2. обучението съответства на държавните изисквания по чл.177 от Закона за здравето.
(2) (Отм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.).
(3) За получаване на разрешение за откриване на аптека стажът по чл.68, ал. 6, т. 4 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина се признава въз основа на представено удостоверение, издадено от държавата членка по произход или по местопребиваване.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.)
(1) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията "медицинска сестра", когато:
1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 4, или
2. обучението съответства на държавните изисквания по чл.177 от Закона за здравето.
(2) Пълният курс на обучението по ал. 1, т. 2 трябва да включва не по-малко от 3 години или 4600 часа теоретична подготовка и практика.

Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация за упражняване на професията "акушерка", когато:
1. дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация е посочено в приложение № 5, или
2. обучението съответства на държавните изисквания по чл.177 от Закона за здравето или отговаря на едно от следните условия:
а) образованието е завършено при редовна форма на обучение за придобиване на професионална квалификация "акушерка" с период на обучение не по-малък от 3 години и дава право да се продължи образованието във висше училище или е последвано от професионален стаж, за който е издаден атестат, потвърждаващ задоволителното изпълнение на дейности на акушерка в продължение на две години;
б) образованието е завършено при редовна форма на обучение за придобиване на професионална квалификация "акушерка" с период на обучение не по-малък от две години, или 3600 учебни часа или за придобиване на професионална квалификация "медицинска сестра";
в) образованието е завършено при редовна форма на обучение за придобиване на професионална квалификация "акушерка" с период на обучение не по-малък от 18 месеца, или 3000 учебни часа за придобиване на професионална квалификация "медицинска сестра" и последвано от професионален стаж, за който е издаден атестат, потвърждаващ задоволителното изпълнение на дейности на акушерка в продължение на една година.

Чл. 15а. (Нов, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае професионална квалификация по медицинска професия извън случаите по чл. 11 - 15, когато обучението съответства на държавните изисквания по чл.177 от Закона за здравето.

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да признае специализация в областта на здравеопазването, когато е издадено удостоверение за призната професионална квалификация по медицинска професия, документът за придобита специалност е посочен в приложение № 6 или 7 или обучението по специалността съответства на изискванията на наредбата по чл.181 от Закона за здравето.

Чл. 17. Комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да откаже признаване на професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването, когато:
1. (отм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.);
2. (доп., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) се установят съществени различия между представените документи и изискванията на наредбите по чл.177 или 181 от Закона за здравето в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 1;
3. (изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) компетентните органи на другата държава са отговорили в срок 3 месеца от подаване на запитването в случаите по чл. 6, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 и отговорът съдържа данни относно автентичността на дипломата или други факти и обстоятелства, възпрепятстващи упражняването на медицинска професия.

Чл. 18.
(1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Когато дипломата, удостоверението или другото доказателство за професионална квалификация или за придобита специализация не са посочени в приложения № 1 - 7 или имат съществени несъответствия с изискванията на наредбите по чл.177 или 181 от Закона за здравето, комисиите по чл. 8 предлагат на министъра на здравеопазването да предостави на заявителя една от следните възможности:
1. да премине през изпитателен период за приспособяване;
2. да положи изпит по учебните дисциплини, които липсват в дипломата, удостоверението или в друг документ за професионална квалификация по медицинска професия или за специализация и които са от съществено значение за упражняването на професията.
(2) В случай че заявителят декларира съгласието си с предложените възможности по ал. 1, срокът по чл. 19, ал. 1 спира да тече до представянето на доказателства за изпълнението им.
(3) (Нова, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 министърът на здравеопазването уведомява писмено заявителя за:
1. изискванията към изпитателния период за приспособяване (вид на лечебното или здравното заведение, продължителност и програма);
2. критериите за признаване успешното приключване на изпитателния период за приспособяване.
(4) (Нова, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 министърът на здравеопазването писмено уведомява заявителя за условията и реда за провеждане на изпита.

Чл. 19.
(1) Министърът на здравеопазването в срок 3 месеца от подаване на документите по чл. 5 взема решение за признаване или за отказ за признаване на съответната професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването въз основа на предложение на комисиите по чл. 8.
(2) При вземане на решение за признаване на професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването министърът на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице издава съответно удостоверение по образец съгласно приложение № 8 или 9.
(3) Министърът на здравеопазването отказва признаване на съответна професионална квалификация по медицинска професия или на специализация в областта на здравеопазването с мотивирана писмена заповед, за която кандидатът се уведомява писмено.
(4) (Изм, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Отказът на министъра на здравеопазването по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 20.
(1) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз, получили удостоверение по чл. 19, ал. 2, могат да използват придобитата от тях образователно-квалификационна степен или нейната съкратена форма, възприета в държавата по произход или в държавата по местопребиваване на езика на тази държава. Образователно-квалификационната степен трябва да бъде последвана от името и мястото на институцията, издала документа за нея.
(2) Когато образователно-квалификационната степен от държавата по произход или от държавата по местопребиваване съвпада със степен в Република България, за която се изисква допълнително образование, което той не е преминал, Министерството на здравеопазването му указва да използва образователно-квалификационната степен в подходяща форма.
(3) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Гражданите по ал. 1 използват професионалното звание и съкратената му форма, използвани при упражняването на съответната професия в Република България.

Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.).

Чл. 22. (Отм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.).

Чл. 23.
(1) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) По време на периода на приспособяване заявителят изпълнява професионалните дейности на избрано от него работно място от одобрен от министъра на здравеопазването списък под ръководството на медицински специалист, който има не по-малко от 5 години професионален стаж по съответната професия или специализация.
(2) Заявителят по ал. 1 трябва да информира министъра на здравеопазването за мястото и ръководителя, под чието наблюдение ще работи по време на периода на приспособяване.
(3) Министърът на здравеопазването дава съгласието си в срок две седмици след получаване на съобщението за избор на ръководителя по ал. 1.
(4) Министърът на здравеопазването признава професионалната квалификация по медицинска професия или специализацията в областта на здравеопазването след представяне на удостоверение за успешно приключване на изпитателния период за приспособяване, издадено от ръководителя на лечебното или здравното заведение, което е определено за работно място по реда на ал. 1.

Чл. 24.
(1) (Отм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.).
(2) (Изм., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Министърът на здравеопазването признава професионалната квалификация по медицинска професия или специализацията в областта на здравеопазването след успешно полагане на изпита по чл. 18, ал. 1, т. 2.

Чл. 25.
(1) Лицата с призната професионална квалификация по медицинска професия или специализация в областта на здравеопазването по реда на наредбата се включват съответно в списъка по чл. 185 или в регистъра на наредбата по чл.181 от Закона за здравето.
(2) Временното или окончателното отнемане на правото за упражняване на медицински дейности от компетентния орган на държавата, в която то е придобито, води до отнемане на правото за упражняване на медицинска професия и в Република България и до заличаване от списъка по ал. 1.

Чл. 26. При поискване комисиите по чл. 8 предоставят информация на заявителя за законодателството в Република България в областта на медицинското образование, включително нормите за професионална етика.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Държава членка по произход" е държава членка, в която заявителят е придобил професионална квалификация за упражняване на медицинска професия.
2. "Държава членка по местопребиваване" е държава членка, в която заявителят упражнява или е упражнявал медицинска професия.
3. "Професионална квалификация по медицинска професия" включва висше образование по специалностите по регулираните професии от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи", придобита медицинска правоспособност, както и проведено продължаващо медицинско обучение на завършилите висше медицинско образование.
4. "Специализация" е призната специалност в областта на здравеопазването, придобита по реда и включена в номенклатурата на основните и профилните специалности в системата на здравеопазването на наредбата по чл.181 от Закона за здравето.
5. (Нова, ДВ, бр. 82 от 2006 г.) "Съществени несъответствия" са различия в обучението, преминато от заявителя, относно продължителността или съдържанието му, наличието на които е необходимо за упражняването на съответната медицинска професия, в сравнение с обучението, провеждано в Република България.

§ 2. Министерството на здравеопазването отговаря на запитвания на компетентни органи на други държави - членки на Европейския съюз, свързани с признаването на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и специализация в областта на здравеопазването, в срок 3 месеца от постъпване на запитването.

§ 3. Разпоредбите на наредбата се прилагат и за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия или специализация в областта на здравеопазването, издадени от друга държава от Европейското икономическо пространство (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн) и от Швейцария.

§ 4. (Доп., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Документите по чл. 5, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5, чл. 6, ал. 3 и 4 и чл. 10 се превеждат и заверяват в съответствие с изискванията на българското законодателство.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 5. Граждани на държави - членки на Европейския съюз, с призната професионална квалификация по медицинска професия преди влизането в сила на наредбата ползват правата на лицата, получили признаване по реда на наредбата.

§ 6. Наредбата се приема на основание чл.194, ал. 2 и чл.195, ал. 2 от Закона за здравето.

§ 7. Наредбата влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Приложение № 1
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 2
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 3
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 4
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 5
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 6
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 7
към чл. 4, ал. 2 (pdf)

Приложение № 8
към чл. 19, ал. 2 (pdf)

Приложение № 9
към чл. 19, ал. 2 (pdf)