Чл. 1. С наредбата се определят размерът и редът за изплащане обезщетението на:
1. реабилитираните лица по чл.2, т. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ);
2. наследниците на лицата по т. 1 - деца, съпруг, родители, братя и сестри;
3. братята и сестрите на репресираните лица съгласно чл.3, ал. 3 ЗПГРРЛ, при условие че искане за такова обезщетение не е предявявано или изплатено на реабилитираното лице или на други негови наследници - деца, съпруг или родители, в законоустановения 5-годишен срок.

Чл. 2.
(1) Право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди имат българските граждани, насилствено изселени в Съветския съюз през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., които не са получили обезщетение по досегашния ред.
(2) Когато лицата по ал. 1 не са получили обезщетение за имуществени вреди по досегашния ред и са починали, техните наследници - деца, съпруг, родители или братя и сестри, имат право да получат обезщетение при условията и по реда на наредбата.
(3) Когато реабилитираните лица по чл.2, т. 1 - 5 ЗПГРРЛ не са получили обезщетение за имуществени вреди по досегашния ред и са починали и искане за такова обезщетение не е предявявано или изплатено на наследниците им - деца, съпруг или родители, техните братя и сестри имат право да получат обезщетение при условията и по реда на наредбата.
(4) Братята и сестрите - наследници на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г. или на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената, имат право да получат еднократно обезщетение за неимуществени вреди по реда на наредбата, при условие че искане за такова обезщетение не е било предявявано или изплатено на деца, съпруг или родители на реабилитираното лице.
(5) Лицата по ал. 1 - 4 получават обезщетение само на едно от основанията за това по техен избор.

Чл. 3. Искането за изплащане на обезщетение се подава в срока, определен в § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 12 от 2004 г.), пред съответния областен управител по последното местожителство на репресираното лице.

Чл. 4.
(1) Правоимащите лица подават искане по образец съгласно приложението, което трябва да съдържа:
1. име, презиме и фамилия на репресираното лице или на наследниците му;
2. постоянен адрес, съответно последно местожителство на наследодателя;
3. данни от документа за самоличност;
4. основанието, на което се иска изплащане на обезщетение (лицата посочват само едно от основанията за получаване на обезщетение по техен избор);
5. закона, с който е амнистирано деянието, и датата на обнародване в случаите по чл.2, т. 1 ЗПГРРЛ.
(2) Наследниците подават общо искане, в което посочват пълни данни за всеки от тях, както и данни за наследодателя им, и го подписват лично.
(3) Към искането се прилагат следните документи:
1. официален документ относно незаконната репресия, основана на произход, политически и религиозни убеждения на репресираното лице, вида и нейното времетраене, който се издава, както следва:
а) по чл.2, т. 1 и 3 ЗПГРРЛ - удостоверение за основанието и времето на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", а за осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени - документ, удостоверяващ основанието и изпълнението на наказанието, издадени съответно от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието или от органите за управление на Държавния архивен фонд;
б) по чл.2, т. 4 и 5 ЗПГРРЛ - удостоверение за основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка, издадено съответно от Министерството на вътрешните работи или от органите за управление на Държавния архивен фонд, или от общината;
в) по чл.2, т. 7 ЗПГРРЛ - удостоверение за основанието и фактическото времетраене на насилственото изселване в Съветския съюз, издадено съответно от Министерството на вътрешните работи или от органите за управление на Държавния архивен фонд, и документ, удостоверяващ, че лицето не е загубило българско гражданство (поданство), издаден от дирекция "Българско гражданство" на Министерството на правосъдието;
2. декларация, че искане за обезщетение не е подавано или изплатено на репресираното лице или на други негови наследници по досегашния ред;
3. удостоверение за наследници и/или удостоверение за родствени връзки.
(4) Когато искането и приложените документи са непълни или не отговарят на изискванията, те се връщат на заявителя в едномесечен срок от установяване на констатираните несъответствия за отстраняването им.
(5) Подадените искания се проверяват и разглеждат в тримесечен срок от постъпването им. Решението се съобщава на предявилите искането в 14-дневен срок от постановяването му.
(6) Органите по чл. 3 са длъжни да водят регистър за депозираните пред тях искания, за тяхното приключване, както и за сумите, изплатени на правоимащите лица.
(7) Образецът на регистър се утвърждава от министъра на финансите.

Чл. 5.
(1) Обезщетенията се изплащат на правоимащите лица по банков път по посочена от тях банкова сметка.
(2) Когато определеното обезщетение се изплаща на наследници на реабилитираното лице, то е пропорционално на броя на правоимащите живи наследници, подали искането.
(3) Всяко от правоимащите лица представя на органа по чл. 3 банковата си сметка.

Чл. 6.
(1) Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди на лицата по чл.2, т. 7 ЗПГРРЛ се определя в зависимост от времетраенето на насилственото им изселване по 64 лв. за пълен календарен месец, но общо не повече от 2018 лв.
(2) Общият размер на обезщетението за имуществени вреди на наследниците на лицата по ал. 1 се определя в зависимост от времетраенето на насилственото изселване на техния наследодател по 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв.

Чл. 7. Общият размер на обезщетението за имуществени вреди на братята и сестрите на незаконно репресираните лица по чл.2, т. 1 - 5 ЗПГРРЛ се определя в зависимост от времетраенето на репресията по 48 лв. за пълен календарен месец, но не повече от 1513 лв.

Чл. 8. Обезщетението за неимуществени вреди на братята и сестрите на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г. и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената е в общ размер 4845 лв.

Чл. 9.
(1) (Изм., ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Централната комисия по чл.4, ал. 3 ЗПГРРЛ се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - началникът на отдел "Деловодство и архив" в дирекция "Правителствена канцелария" на Министерския съвет, по един представител на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика и по един представител на организациите на репресираните в България със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г., определен в съответствие със закона и уставите им.
(2) Министър-председателят определя със заповед поименния състав на комисията по предложение на съответните министри и на председателите на организациите на репресираните със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г.
(3) (Изм., ДВ, бр. 15 от 2005 г.) Министерството на правосъдието осигурява необходимите условия за работата на комисията и средствата за нейната дейност.
(4) Комисията може да привлича за участие в дейността си експерти и специалисти.
(5) Заседанията на комисията се провеждат, ако присъстват най-малко половината плюс един от членовете й.
(6) Решенията се приемат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички присъстващи членове на комисията.

Чл. 10.
(1) Централната комисия се произнася по искания за установяване на обстоятелствата, за които липсват изцяло или част от писмените доказателства, при условие че липсата им е установена със съответно удостоверение от органите по чл. 4, ал. 3, т. 1.
(2) Исканията по ал. 1 могат да се правят и служебно от органите на Министерството на вътрешните работи, в случай че в архивния фонд не се съхраняват безспорни доказателства относно репресираното лице, вида или продължителността на репресията, за което се уведомяват правоимащите.
(3) При разглеждане на исканията по ал. 1 се допускат всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, депозирани пред комисията в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) Комисията се произнася с мотивирано решение по образец, утвърден от нейния председател, въз основа на приетите за установени от нея факти и обстоятелства.
(5) Решението се приема след закрито съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували 2/3 от членовете на комисията, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.
(6) Никой от членовете на комисията не може да се въздържи от гласуване.
(7) Член на комисията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението с особено мнение и писмено излага мотивите си.

Чл. 11. Решението на централната комисия, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене е окончателно.

Чл. 12.
(1) За получаване на добавка към пенсията или към сбора от получаваните пенсии и за определяне на нейния размер съгласно чл.9 ЗПГРРЛ правоимащите лица подават искане до Националния осигурителен институт или до неговите териториални поделения. Когато лицата не разполагат с документите по чл.4, ал. 2 ЗПГРРЛ, те получават такива, както следва:
1. за изтърпяна присъда по наказателно дело от общ характер - от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието;
2. за въдворяване в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места или за незаконно задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи - от дирекция "Информация и архив" на Министерството на вътрешните работи;
3. за насилствено изселване в Съветския съюз - от Министерството на вътрешните работи или от органите за управление на Държавния архивен фонд.
(2) Когато липсват писмени доказателства за установяване наличието на обстоятелствата по чл.1, т. 1, 2, 3, 5 и 9 ЗПГРРЛ, както и за продължителността на незаконната репресия, централната комисия разглежда постъпилите искания и се произнася по тях по реда на чл. 10.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата "досегашният ред" е този, определен в:
1. Постановление № 38 на Министерския съвет от 1990 г. за реда за определяне еднократно обезщетение на репресираните лица след 1 януари 1946 г. по политически причини (обн., ДВ, бр. 38 от 1990 г.; доп., бр. 43 и 48 от 1990 г.);
2. Наредбата за прилагане на чл.4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с Постановление № 249 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 15 и 95 от 1993 г.; отм., бр. 59 от 1996 г.).

Заключителна разпоредба

§ 2. Наредбата се приема на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ДВ, бр. 12 от 2004 г.).

Приложение
към чл. 4, ал. 1