Чл. 1. Ръководните органи на местните поделения на признатите от Министерския съвет изповедания са длъжни да се регистрират при кмета на общината по местонахождението на седалището им.

Чл. 2. Регистрацията по чл. 1 се извършва въз основа на следните документи:
1. молба от ръководния орган на местното поделение на изповеданието, която съдържа: наименование на изповеданието, седалището на централния ръководен орган и имената на членовете на ръководния орган на местното поделение;
2. писмо от Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет, от което да е видно, че вероизповеданието е признато и регистрирано;
3. протокол за избора на ръководните органи на местното поделение;
4. писмо от централния ръководен орган на изповеданието, с което се потвърждава изборът на посочените членове на местния ръководен орган.

Чл. 3.
(1) Промени в състава на ръководния орган на местното поделение на изповеданието се регистрират след представяне на документите по чл. 2, т. 3 и 4.
(2) Промени и заличаване могат да се извършват и въз основа на писмено искане от централното ръководство на вероизповеданието до кмета на общината.

Чл. 4.
(1) Кметът на общината в 3-дневен срок писмено уведомява ръководния орган на местното поделение за регистрацията или за промените в нея.
(2) При кмета на общината се води регистър, в който се вписват:
1. изповеданието, към което принадлежи местното поделение;
2. седалището на местното поделение;
3. трите имена на членовете на ръководния орган на местното поделение.

Чл. 5. Кметовете на общини са длъжни незабавно да уведомят Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет за закононарушения на местните органи на изповеданията при осъществяване на тяхната дейност.