(Отм., ДВ, бр. 72 от 17.08.2004 г. - в сила от 17.12.2004 г.)
ЧАСТ ПЪРВА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за организацията и провеждането на техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, на централи за производство на електрическа и/или топлинна енергия, на топлопреносни мрежи, на хидротехническите съоръжения на централите и техните механични части.
Чл. 2. Наредбата не се прилага за техническата експлоатация на специалните съоръжения на атомните електроцентрали (АЕЦ), за зареждане и транспорт на ядрено гориво, за безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци и извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация.
Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕНЕРГИЙНИ ОБЕКТИ
Чл. 4. За всяко работно място в енергийните обекти се изготвят:
1. длъжностна инструкция за персонала с определение на неговите функции и задължения;
2. експлоатационна инструкция за работа със съоръженията при всички режими;
3. общи правила за вътрешния ред в енергийното предприятие, за безопасност на труда и за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 5. Технически прегледи, проверки и изпитвания на надзорни съоръжения с повишена опасност в енергийните обекти се извършват само от лица, които притежават разрешение за извършване на дейността, издадено в съответствие с действащото законодателство.
Глава трета
ПРИЕМАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИ ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл. 7. Преди приемането на енергийни обекти се извършват:
1. единични изпитвания на съоръженията и функционални проби на отделните системи;
2. пробно пускане на основните и спомагателните съоръжения на енергийни блокове;
3. комплексни изпитвания;
4. седемдесет и две часови проби при експлоатационни условия.
Чл. 8.
(1) Единичните изпитвания на съоръженията и функционалните проби на отделните системи се изпълняват след окончателното завършване на строителните и монтажните работи по проектните схеми.
(2) Преди изпитванията задължително се проверяват изискванията на строителните норми, указанията на заводите производители или на доставчика, спазването на инструкциите за монтаж на съоръженията и другите нормативни актове, както и изискванията за безопасност на труда и за пожарна и аварийна безопасност.
(3) При пробното пускане на енергийни блокове се проверяват:
1. годността за работа на съоръженията и технологичните схеми;
2. настройката на всички системи за управление, автоматично регулиране и защити;
3. блокировките;
4. сигнализациите и контролно-измервателните прибори.
(4) Пробното пускане на енергийни обекти се извършва, след като са изпълнени следните условия:
1. назначен е обучен експлоатационен и ремонтен персонал (със сертификат за проверени знания);
2. изготвени са на български език необходимите експлоатационни инструкции, оперативни схеми и друга оперативно-техническа документация;
3. подготвен е запас от гориво, материали, инструменти и резервни части в предвидените количества;
4. проверено е нормалното действие на средствата за оперативни връзки, автоматичните системи за пожарна сигнализация и пожарогасене, аварийното осветление, както и на системите за контролиране замърсяването на околната среда;
5. монтирани и настроени са системите за управление, сигнализация и защити.
Чл. 9.
(1) При комплексните изпитвания се определя работоспособността на приемания енергиен обект в условията на съвместна работа на основните и спомагателните съоръжения при реални експлоатационни режими и номинален товар.
(2) Забранява се извършването на комплексни изпитвания на съоръжения по временни схеми, които не са предвидени в проекта.
Чл. 10.
(1) За начало на комплексните изпитвания на електрогенериращите мощности се приема моментът на включване на генератора в паралел, а на топлогенериращите мощности - включването им в топлопреносната мрежа.
(2) За начало на комплексните изпитвания на останалите съоръжения се приема моментът на включване и поставянето им под товар в режим, определен от нормативни актове или от инвеститора.
Чл. 11.
(1) Комплексното изпитване на енергийните обекти се смята за успешно завършено след 72-часовите проби, когато е извършено при нормална и непрекъсната работа на основните съоръжения и при постоянна или последователна работа на всички спомагателни съоръжения съгласно проектната схема. Изпитването трябва да бъде извършено с проектните гориво и параметри на парата (газа) за топлоелектрическите централи (ТЕЦ) и с проектния напор и разход на вода за водноелектрическите централи (ВЕЦ).
(2) За ВЕЦ и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) комплексното изпитване включва и 3 автоматични пуска, а за газотурбинните устройства - 10 автоматични пуска.
(3) Комплексното изпитване на електрическите мрежи се приема за успешно проведено при условията на нормална и непрекъсната работа под товар на електропроводите в продължение на 72 h, а за останалите съоръжения - в продължение на 24 h.
(4) Комплексното изпитване на топлопреносните мрежи се приема за успешно проведено при условия на нормална и непрекъсната работа на съоръженията под товар с номинално налягане в продължение на 24 h.
(5) Когато комплексното изпитване не може да бъде проведено съгласно изискванията на ал. 1, условията, при които е проведено, се отбелязват в акта за приемане на обекта.
Чл. 12.
(1) Приемането на енергийния обект се извършва след приключване на комплексните изпитвания и 72-часовите проби на съоръженията в обекта от Държавната приемателна комисия по реда на Наредба № 6 от 1999 г. за разрешаване ползването на строежите в Република България.
(2) Приетите енергийни обекти трябва да включват целия комплекс от съоръжения и сгради съгласно проекта.
Чл. 13. Не се приемат и не се въвеждат в нормална експлоатация обекти с некачествено изработени възли или с незавършени работи.
Чл. 14. При предаване на съоръженията и сградите в експлоатация освен документацията, изготвена по Наредба № 7 от 1999 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн., ДВ, бр. 72 от 1999 г.; попр., бр. 96 от 1999 г.), задължително се оформят и предават от инвеститора на собственика/ползвателя на обекта и следните документи:
1. коригираната при строителството, монтажа и настройката проектна документация (чертежи, пояснителни записки, инструкции, технически паспорти, дневници, водени по време на строителството и монтажа и при осъществяване на авторския контрол); за хидротехническите съоръжения се предават допълнително:
а) проект за режимите на експлоатация и поддържане;
б) проект на контролно-измервателните системи и записи при пускането;
в) аварийни планове за работа;
г) хидроложки и метеороложки данни от проучването до предаването на обекта в експлоатация;
2. протоколи за проверка и изпитвания на автоматичните стационарни уредби за осигуряване на пожаробезопасност, взривобезопасност и мълниезащита;
3. заводска документация (инструкции, чертежи, схеми, протоколи за настройки на съоръженията, апаратурата и средствата за механизация);
4. протоколи от настройки, измервания и изпитвания по наредбата по чл. 14, ал. 1;
5. протоколи за изпитване на системите за безопасност, системите за вентилация на помещения с радиоактивни замърсявания, разпадащи се материали и източници на йонизиращи излъчвания - от фирмите, извършващи настройването;
6. протоколи за контрол и проверка на състоянието на метала на тръбопроводите и на основните съоръжения.
Чл. 15. Документите по чл. 14 са неразделна част от техническата документация на енергийния обект, която се описва и съхранява от собственика/ползвателя в технически архив.
Глава четвърта
УПРАВЛЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА
Чл. 17. Отговорността за управлението на персонала носят ръководителите на съответните енергийни обекти, които организират, координират и контролират неговата работа.
Чл. 18.
(1) Подборът на персонала в енергийните обекти се провежда по утвърдена от енергийното предприятие програма за кадрово осигуряване на извършваната дейност и съгласно изискванията, определени в длъжностните характеристики.
(2) Кадровото осигуряване на дейността се планира в едногодишен и по-дълъг период по показатели, определени с утвърдената програма, която включва професионален подбор, професионална квалификация, мотивация и развитие на персонала.
Чл. 19.
(1) За работа в енергийните обекти се приемат лица, придобили професионална квалификация по професии и специалности съгласно Списъка на професиите, утвърден от министъра на образованието и науката.
(2) За определени професии и специалности освен изискванията по ал. 1 се изисква и свидетелство за придобита правоспособност в съответствие с действащото законодателство.
Чл. 20. Длъжностните характеристики за всяко работно място съдържат:
1. изискванията за образователен ценз и квалификация;
2. правата, задълженията и отговорностите на персонала;
3. нивата на подчинение в управлението; 4. списък на наредбите, инструкциите, схемите и другите документи, които лицето трябва да познава за заемане на длъжността.
Чл. 21.
(1) Лицата, които са назначени на оперативна и ремонтна работа, задължително преминават предварителен и след това периодичен медицински преглед за допускане до работа в енергийни обекти.
(2) Лицата, назначени за оператори на основните енергийни съоръжения, преминават през психофизиологичен тест за удостоверяване на годността им за оперативна работа.
Чл. 22. Новоназначеният персонал задължително преминава през начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и пожарна и аварийна безопасност, което се документира съгласно действащата нормативна уредба.
Чл. 23. Периодични и извънредни инструктажи по безопасност, хигиена на труда и пожарна и аварийна безопасност, както и противоаварийни и противопожарни тренировки се провеждат в срокове и в обем съгласно вътрешни инструкции, приети от управителните органи.
Чл. 24.
(1) Новоназначеният оперативен персонал, преди да бъде допуснат за самостоятелна работа на съответното работно място, преминава производствено обучение по индивидуална програма и полага изпит пред комисия, назначена от работодателя.
(2) Новоназначен технически (експлоатационен и ремонтен) персонал се допуска до самостоятелна работа след работа в екип за определен изпитателен срок.
Чл. 25.
(1) Техническият персонал задължително полага изпит по наредбата.
(2) Организирането и провеждането на изпита е задължение на ръководството на енергийния обект или енергийното предприятие.
Чл. 26.
(1) Лицата, които не са издържали изпита по чл. 25, се допускат до втори изпит в срок не по-късно от 2 месеца.
(2) В случай че лицето не издържи и втория изпит, то не може да заема длъжност за технически персонал.
Чл. 27. Във всеки енергиен обект трябва да има утвърден списък на длъжностите, за които се разрешава допускането до самостоятелна работа без изпит.
Чл. 28. (
1) За поддържане и усъвършенстване на знанията и уменията на техническия персонал работодателите създават условия за непрекъснато професионално обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация.
(2) Редът и организацията на професионалното обучение, повишаването на квалификацията и преквалификацията се определят в утвърдената съгласно чл. 18, ал. 1 програма съобразно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение.
(3) Обучението по ал. 2 може да се осъществява в производствени условия на самите енергийни обекти; във фирмени учебни центрове; на полигони; в учебни кабинети.
Глава пета
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАБОТАТА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ
1. управление на технологичните режими в съответствие с условията за сигурна, безопасна и икономична работа на съоръженията;
2. контрол на ефективността на работата по определени технико-икономически показатели (ТИП);
3. извършване на периодичен анализ на ТИП за оценяване състоянието на съоръженията, режимите на работа, разхода на енергоносители и ефективността на извършените организационно-технически дейности;
4. водене на отчетност (сменна, месечна, годишна) на получената и обработена технико-икономическа информация.
Чл. 30. Енергийните предприятия разработват енергийни характеристики за основните енергийни съоръжения за установяване зависимостта на количествените и качествените показатели от електрическите и топлинните товари, които включват:
1. технико-икономическите показатели за икономична и ефективна работа на съоръженията;
2. данни, необходими за оптимално разпределение на товарите между съоръженията;
3. условията, при които са разработени, технологични параметри, вид и характеристика на горивото и др.;
4. поправките за отклонение от нормалната схема и параметри.
Чл. 31. Енергийните характеристики за електрическите централи се разработват за следните показатели:
1. специфичен разход на условно гориво за производство на електрическа и топлинна енергия в ТЕЦ;
2. специфичен разход на вода за производство на електрическа енергия от хидрогенераторите във ВЕЦ;
3. технологичен разход на електроенергия и топлоенергия за производството на електрическа и топлинна енергия (собствени нужди).
Чл. 32. За електропреносната/електроразпределителната мрежа за основен показател се определя технологичният разход на електроенергия за пренос/разпределение на електрическата енергия при оптимална конфигурация на мрежите, номинален обмен и поддържане на нормираната честота и напрежение в електроенергийната система.
Чл. 33. За топлопреносните мрежи енергийните характеристики се определят за следните показатели:
1. технологични разходи на топлина за пренасяне на топлоносителя;
2. специфичен разход на мрежова вода/пара за отпуснатата топлинна енергия;
3. специфичен разход на електроенергия за пренасяне на топлоенергията;
4. температура на връщащата се мрежова вода/кондензат към топлоизточника.
Чл. 34.
(1) Енергийните характеристики се изготвят на базата на проведени изпитвания при изправни основни и спомагателни съоръжения в добро техническо състояние, оптимални технологични схеми и различни натоварвания в целия работен диапазон.
(2) Енергийните характеристики се актуализират след извършване на основни ремонти, реконструкции, модернизации, конструктивни изменения на схемите, промяна на горивната база и др.
Чл. 35. За определяне или коригиране на енергийните характеристики в електроцентралите се организира извършването на следните изпитвания:
1. гаранционни изпитвания за доказване на проектните и гарантираните от производителите на съоръженията показатели - след монтаж;
2. балансови изпитвания за установяване на енергийните характеристики на съоръженията - след монтаж или значителни реконструкции;
3. предремонтни, за определяне обема на ремонта - преди основен ремонт;
4. следремонтни, за оценка на качеството на ремонта и техническите показатели - след основен ремонт;
5. специални изпитвания за извършване на определени целеви проверки, необходими в процеса на експлоатацията на съоръженията - за всеки конкретен случай.
Чл. 36. Разпределението на електрическите товари между агрегатите в кондензационните и водноелектрическите централи трябва да се извършва на базата на относителните прирасти на разходите за гориво/вода.
Чл. 37. Разпределението на електрическите и топлинните товари между агрегатите на топлофикационна електроцентрала трябва да осигурява максимален енергиен ефект от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия.
Чл. 38.
(1) Разпределението на електрическите товари между паралелно работещи електроцентрали (блокове) се извършва от оператора на преносната/разпределителната мрежа по програма за "икономически диспечинг".
(2) При разпределението на товарите трябва да се отчитат и технологичните разходи при пренос/разпределение на електроенергията в мрежите, наличните енергоресурси, договорите за задължително изкупуване на електроенергия и изискванията за сигурно електроснабдяване на потребителите.
Глава шеста
ТЕХНИЧЕСКИ КОНТРОЛ И ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА В ЕКСПЛОАТАЦИЯ
Чл. 40. Ръководителят на енергийния обект определя със заповед длъжностните лица, които отговарят за състоянието и безопасната експлоатация на комплекса от съоръжения и сгради.
Чл. 41. Технически надзор върху съоръженията с повишена опасност - парни и водогрейни котли, съдове под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газопроводи и газови инсталации, се осъществява при условията и по реда, определени с глава пета от Закона за техническите изисквания към продуктите.
Чл. 42. За всяко надзорно съоръжение се съставя досие, което най-общо включва:
1. паспорт или свидетелство (сертификат); 2. актове за техническо освидетелстване;
3. разрешение за въвеждане в експлоатация;
4. ревизионна книга;
5. инструкция за експлоатация, обслужване и ремонт;
6. други документи, които имат отношение към гарантирането на сигурността и безопасната експлоатация, определени в действащата нормативна уредба.
Чл. 43. Енергийните предприятия, които експлоатират и поддържат енергийни обекти, са длъжни:
1. да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощените длъжностни лица за осъществяване на контрол върху техническото състояние и експлоатацията на съоръженията и сградите в обекта;
2. да не препятстват извършването на проверката и да предоставят необходимите документи, свързани с нея.
Глава седма
ОРГАНИЗАЦИЯ НА РЕМОНТНАТА ДЕЙНОСТ
Чл. 45. За всяко съоръжение в енергийния обект се утвърждава инструкция за техническо обслужване, в съответствие с която се наблюдава и поддържа съоръжението.
Чл. 46. Отговорността за техническото състояние на съоръженията, сградите и комуникациите, за изпълнението на планираните обеми ремонтни работи, осигуряващи стабилността на предвидените показатели на експлоатация, за изпълнението на подготвителните работи и осигуряването с резервни части и материали, за спазването на сроковете и контрола за качествено изпълнение на ремонтни работи е на ръководителя на енергийния обект.
Чл. 47. Обемът на ремонтните работи при изпълнението на планови ремонти се определя в зависимост от необходимостта за поддържане на изправно и работоспособно състояние на сградите и съоръженията, като се отчита тяхното фактическо техническо състояние.
Чл. 48.
(1) За ремонта на съоръженията и сградите в енергийните обекти се разработват годишни графици
. (2) Графиците за ремонт на основните съоръжения, които влияят на изменението на обема на производство или на условията за пренасяне на електрическа и топлинна енергия, се съгласуват от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
(3) Графиците за ремонт на спомагателните съоръжения се утвърждават от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 49. Периодичността и продължителността на всички видове ремонти на съоръженията в енергийните обекти се определят в зависимост от изискванията на производителите на съоръженията, техническото състояние на съоръженията в съответния период и нормативните актове за ремонт.
Чл. 50. Организацията и изпълнението на ремонта, включващи подготовка на ремонтната документация, планиране и подготовка на ремонта, извеждане на съоръжението в ремонт, както и приемането и оценката на качеството на изпълнение на ремонта се извършват в съответствие с действащата нормативна уредба.
Чл. 51.
(1) Преди започване на ремонта и по време на изпълнението му трябва да бъдат констатирани и отстранени всички дефекти. Критериите, на които трябва да отговарят ремонтираните съоръжения и сгради, се записват в договорите с изпълнителите и се разработват в техническата документация по ремонта.
(2) При изпълнението на ремонтите могат да бъдат изпълнени конструктивни изменения на сградите, на основните и спомагателните съоръжения и на електрическите и топлинните схеми само след съгласуване с надзорните и с контролните органи.
Чл. 52.
(1) Извеждането на основните съоръжения в ремонт и въвеждането им в работа трябва да се извършва в съответствие с годишните графици за ремонт и след получаване на необходимото разрешение от оператора на преносната/разпределителната мрежа.
(2) Извеждането в ремонт на спомагателни съоръжения, от които зависи производителността или мощността на основното съоръжение, се извършва по реда на ал. 1.
(3) Ремонтът на основно съоръжение (енергоблок) и на спомагателните съоръжения към него се извършва едновременно.
Чл. 53.
(1) Утвърденият срок за ремонт на съоръжението може да бъде изменен през време на ремонта при възникнали обстоятелства за това.
(2) Заявката за изменяне срока на започнат ремонт се прави до изтичане на половината от разрешената продължителност на ремонта от ръководителя на енергийния обект, придружена с обосновка. Разрешението се дава от оператора на мрежата, съгласувал графика за ремонт.
Чл. 54.
(1) За начало на ремонта се приема датата на изключване на генератора от системата.
(2) За начало на ремонта на котлоагрегати на колекторна схема се приема датата на изключването им от главен парен колектор.
(3) При извеждане на основни съоръжения от резерв в ремонт за начало на ремонта се приема датата на разрешението от оператора на мрежата.
Чл. 55. Приемането на сградите и съоръженията след ремонт се извършва от комисия по програма, съгласувана с изпълнителите и утвърдена от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 56. Времетраенето на изпитване под товар на съоръженията, на които е изпълнен основен или среден ремонт, е, както следва:
1. за основните съоръжения в електрическите централи, както и за техните възли и системи - 72 h;
2. за електрическите мрежи и съоръжения с напрежение 35 kV и по-високо - 48 h;
3. за електрическите мрежи и съоръжения с напрежение по-ниско от 35 kV - 24 h;
4. за топлопреносните мрежи - 24 h.
Чл. 57. Съоръжението се смята за прието след изпитване под товар с времетраене съгласно чл. 56 при достигане на обявения (номиналния) товар и параметри. Освен това трябва:
1. техническото състояние на възлите, механизмите и системите на основното съоръжение да съответства на изискванията на наредбата и на действащата техническа нормативна уредба;
2. пускането и работата на съоръженията при различни режими да преминават нормално, без отклонение на параметрите;
3. постигнатите технико-икономически показатели при работата на съоръжението да са равни или по-добри от договорените с изпълнителя.
Чл. 58. За завършване на ремонта се приема датата на включване на съоръжението за изпитване под товар, при което са изпълнени посочените в чл. 57 условия.
Чл. 59. Ремонтът се смята за завършен:
1. за енергоблокове, парни турбини с напречни връзки, хидроагрегати и трансформатори - от момента на включване на генератора (трансформатора) в мрежата;
2. за парни котли в ТЕЦ с напречни връзки - от момента на включване на котела към главен парен колектор (сборен паропровод) за прясна пара;
3. за енергоблокове с два котела (дубъл блокове) - от момента на включване на енергоблока под товар с един от котлите;
4. за топлопреносни мрежи - от момента на установяване на циркулация на мрежова вода;
5. за електрически мрежи - от момента на включване на мрежата под напрежение без предизвикване на нарушения в работата й; 6. при ремонт без изключване на напрежението на съоръженията - от момента на уведомяване на оператора на мрежата за завършване на работите от ръководителя на ремонта.
Чл. 60. Операторът на мрежата е длъжен да осигури условия за провеждане на изпитване под товар и експлоатация на съоръжението през гаранционния срок.
Чл. 61.
(1) При приемането на съоръженията след ремонт се извършва оценка на качеството на ремонта.
(2) Оценката на качеството се извършва на два етапа:
1. предварителна - след провеждането на изпитване под товар при предаването на съоръженията;
2. окончателна - след получаване на резултатите от едномесечната гаранционна експлоатация, по време на която е завършила проверката на работата на съоръженията във всички режими и са проведени следремонтни изпитвания и настройки на всички системи.
Чл. 62.
(1) Когато по време на изпитване под товар възникне нарушение в работата на отделни съставни части на съоръжението, при което не се изисква незабавно спиране, решение за продължаване на изпитването се взема от ръководителя на енергийния обект съгласувано с изпълнителя на ремонта.
(2) Откритите дефекти се отстраняват от изпълнителя на ремонта в съгласувани от двете страни срокове.
Чл. 63. Енергийните обекти трябва да са комплектувани с необходимата ремонтна документация и специализирани инструменти и средства за извършване на ремонтните работи.
Чл. 64.
(1) Енергийните обекти трябва да разполагат с резервни части, възли и материали за осигуряване на планираните ремонти на съоръженията, както и за техническото обслужване.
(2) На всички получавани в енергийните обекти резервни части, възли и материали се организира входящ контрол за качество и съответствие по предназначение.
(3) Състоянието на резервните части, възли и материали и условията, при които се съхраняват, се проверяват ежегодно.
Чл. 65. В енергийните обекти трябва да се събира и съхранява информация за извършените ремонти, модернизации и подобрения в работата на съоръженията от началното им включване в експлоатация до изчерпване срока на службата им.
Глава осма
ТЕХНИЧЕСКА И ОПЕРАТИВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
(1) Всеки енергиен обект, който е приет и включен в редовна експлоатация, комплектува и съхранява следната документация:
1. документи, удостоверяващи вещните права върху земята;
2. генерален план на енергийния обект с нанесени сгради, съоръжения, пътища, включително на надземното и подземното стопанство;
3. геоложки, хидрогеоложки и други данни за терена с резултатите от изпитването на почвата и подпочвените води
; 4. актове за полагане на фундаментите;
5. акт за приемане на скритите работи;
6. дневник за наблюдение на основите на сградите, съоръженията и фундаментите под тях;
7. акт за изпитване на устройствата, осигуряващи взривобезопасността, пожаробезопасността, мълниезащитата и противокорозионната защита на съоръженията;
8. акт за изпитване на вътрешните и външните системи за водоснабдяване, пожарните водопроводи, канализация, газоснабдяване, топлоснабдяване, отопление и вентилация;
9. актове за единични изпитвания на съоръженията и технологичните тръбопроводи;
10. акт за приемане от Държавната приемателна комисия;
11. утвърдена проектна документация (чертежи, обяснителни записки и др.), в която да са нанесени всички последвали изменения;
12. технически паспорти на сградите и съоръженията на енергийните обекти;
13. изпълнителни работни чертежи на съоръженията и на подземното стопанство;
14. изпълнителни работни схеми на първичните и вторичните електрически схеми;
15. изпълнителни работни технологични схеми;
16. чертежи на резервни части и приспособления за съоръженията;
17. досие (пожизнена книга) на съоръженията;
18. инструкции за експлоатация на сградите и съоръженията, инструкции по безопасност на труда, пожарна и аварийна безопасност и длъжностни инструкции за всяко работно място;
19. проект за експлоатация и поддържане на хидротехническите съоръжения (ХТС);
20. проект за контролно-измервателните системи на ХТС;
21. разрешение за строителство;
22. оперативен план за пожарогасене;
23. документация, която се изисква от държавните контролни органи.
(2) Документацията по ал. 1 се описва и се съхранява в технически архив на енергийния обект. При промяна на собственика/ползвателя документацията се предава в пълен обем на новия собственик/ползвател, който е длъжен да осигури нейното съхраняване.
Чл. 67.
(1) Във всеки енергиен обект и в преносното и в разпределителните предприятия се утвърждава списък на необходимите инструкции и технологични схеми за всички техни структурни звена. Списъкът се утвърждава от ръководителя на енергийния обект или предприятие.
(2) Списъкът по ал. 1 се преглежда и актуализира най-малко веднъж на 2 години.
Чл. 68.
(1) Всички изменения в съоръженията и технологичните схеми, извършвани в процеса на експлоатацията, незабавно се отразяват в инструкциите, схемите и чертежите. Изменението се утвърждава от отговорен технически ръководител с отбелязване на датата на изменението.
(2) Инструкциите, технологичните схеми и чертежите се проверяват за тяхното фактическо съответствие най-малко веднъж на 2 години.
(3) За всяка промяна в инструкциите, схемите и чертежите задължително се уведомява персоналът на обекта чрез записване в специален дневник за разпореждане.
Чл. 69. Комплект от необходимите инструкции и схеми задължително се предоставя и съхранява от операторите на преносната и разпределителните мрежи, от дежурния оперативен персонал на енергийния обект и от ръководителите на аварийно-ремонтните групи. Начинът на съхраняване на документацията се определя от местните условия.
Чл. 70.
(1) Всички работни места задължително се снабдяват с необходимите инструкции и схеми, съставени в съответствие с изискванията на наредбата, на базата на данни от производителя на съоръженията, съответните проекти, типовите инструкции, нормативно-техническите документи, резултатите от изпитвания и местните условия на работа.
(2) Инструкциите се подписват от ръководителя на структурното звено и се утвърждават от ръководителя по експлоатацията на енергийния обект.
Чл. 71. (1) Инструкциите за експлоатация на сградите, съоръженията, релейните защити, телемеханичните устройства, свръзките и техническите средства на автоматизираните системи за управление (АСУ) задължително съдържат: 1. кратка характеристика на сградите, съоръженията и техническите средства; 2. номиналните данни, граничните стойности на параметрите за безопасно състояние, режимите на работа на съоръженията и техническите средства; 3. реда за пускане, спиране и експлоатация на съоръженията и техническите средства, както и за обслужване на сградите при нормални условия и при аварийни режими; 4. реда за извършване на преглед, ремонт и изпитване на сградите, съоръженията и техническите средства; 5. изискванията за безопасни условия на труда, както и осигуряването на взривната и пожарната безопасност на енергийния обект. (2) Инструкцията за пълнене и изпразване на главните напорни деривации за ВЕЦ включва следните данни: 1. допустима скорост; 2. пунктове за наблюдение и контрол; 3. системи за отчитане и измерване; 4. манипулации със затворните органи; 5. съгласувателни действия.
Чл. 72. (1) За язовирите и прилежащите им съоръжения се изготвя съгласуван авариен план за действие при екстремни и аварийни условия на работа в случаи на: 1. преминаване на висока вълна с обезпеченост над проектната; 2. сеизмични въздействия; 3. терористичен акт; 4. необичайни природни явления; 5. тежка авария. (2) Аварийният план за действия включва: 1. задълженията и действията на персонала; 2. комуникационните връзки и оповестяване; 3. аварийното електрическо захранване на обектите; 4. използването на запасите от аварийния резерв; 5. физическата охрана на обектите и съоръженията. (3) Аварийният план за действие се съгласува от енергийното предприятие с органите на местното самоуправление, Гражданската защита, органите на вътрешните работи и със собствениците на ХТС по поречието на реката.
Чл. 73. (1) Операторът на преносната/разпределителната мрежа води и съхранява на работното си място следната документация: 1. оперативна изпълнителна схема на преносната/разпределителната мрежа; 2. оперативен дневник; 3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от преносната/разпределителната мрежа; 4. дневник за релейните защити и автоматика; 5. карта за настройките на релейните защити и автоматика; 6. дневник за разпорежданията; 7. дневник за повредите на съоръженията; 8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък. (2) Операторът на топлопреносната мрежа води и съхранява на работното си място следната документация: 1. оперативна схема на топлопреносната мрежа; 2. оперативен дневник; 3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръженията от топлопреносната мрежа; 4. дневник за водене на температурния режим на мрежата; 5. режимни карти за поддържане на хидравличния режим на мрежата; 6. дневник за разпорежданията; 7. дневник за повредите на съоръженията; 8. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията; 9. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък. (3) При оперативния дежурен в електрическа подстанция трябва да има: 1. оперативната документация по ал. 2, отнесена за района и съоръженията на подстанцията; 2. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията. (4) При дежурния инженер в електрическа централа се води и съхранява следната документация: 1. оперативна изпълнителна схема на електрическата централа; 2. оперативен дневник; 3. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на оператора на преносната/разпределителната мрежа; 4. дневник за заявките за извеждане от работа на съоръжения с разрешение на главния инженер на електрическата централа; 5. дневник за разпореждания; 6. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък. (5) При оперативните дежурни ръководители (началници на смени) в структурните звена на електрическа централа се води и съхранява следната документация: 1. оперативна изпълнителна/технологична схема на съоръженията; 2. оперативен дневник; 3. дневник за разпорежданията; 4. дневник за отчитане на работата по нарядите и разпорежданията; 5. дневник за повредите в съоръженията; 6. дневник за релейните защити и автоматика/технологичните защити, автоматика и техническите средства на АСУ; 7. карта за настройките на релейните защити и автоматика/технологичните защити, сигнализации, автоматични регулатори; 8. комплект от инструкции, схеми и други помощни и нормативни актове по утвърден списък.
Чл. 74. Операторите на преносната и разпределителните мрежи и оперативният дежурен персонал на енергийните обекти задължително попълват денонощни ведомости по установени форми.
Чл. 75. Обемът на оперативната документация по чл. 73 трябва да бъде съобразен и с местните условия.
Чл. 76. Оперативната документация ежедневно се проверява от ръководния технически персонал на енергийния обект и се предприемат мерки за отстраняване на повредите в работата на съоръженията и нарушенията от дежурния оперативен персонал.
Чл. 77. Оперативната документация, диаграмите на регистриращата апаратура и оперативните разговори, записани на магнитен носител, както и документите от оперативно-информационния комплекс на автоматизираните системи за управление подлежат на строг отчет и се съхраняват по определен ред, както следва: 1. записите на регистриращата апаратура - 3 години; 2. записите на оперативните разговори при нормални режими на работа - 10 денонощия, ако няма указание за удължаване на този срок; 3. записите на оперативните разговори при аварии и други нарушения в работата - 3 месеца, ако няма указание за удължаване на този срок.
Глава девета
МЕТРОЛОГИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 79. Метрологичното осигуряване се осъществява от метрологични служби или звена към енергийните предприятия.
Чл. 80. Дейността на метрологичните служби в енергийните предприятия по осигуряване на единството, проследимостта и точността на измерванията се организира съгласно изискванията на чл. 15 от Закона за измерванията.
Чл. 81. Обемът и качеството на технологичните измервания в производството и преноса на електрическа и топлинна енергия се определят в съответствие с нормите и правилата за проектиране на съответните производствени и преносни съоръжения.
Чл. 82. Средствата на технологичните параметри по чл. 7 от Закона за измерванията за измерване разхода на гориво, потреблението на електрическа и топлинна енергия трябва да са вписани в държавния регистър на разрешените за използване в страната.
Чл. 83. Сроковете на периодичните проверки на средствата за измерване по чл. 82 се определят по чл. 34 от Закона за измерванията.
Чл. 84. (1) Преди въвеждане в редовна експлоатация на основните съоръжения и на информационно-измервателните системи трябва да бъдат метрологично осигурени, а в процеса на експлоатация да се подлагат на периодичен метрологичен контрол. (2) Забранява се използването на информационно-измервателни системи без метрологично осигуряване.
Чл. 85. Средствата за измерване, използвани за наблюдение на технологичните параметри, на които не се нормира точността на измерване, се маркират със знак за индикатори.
Чл. 86. (1) Сроковете за проверка на вградените в съоръженията първични средства за измерване (бленди, сопла, тръби на Вентури, термосъпротивления, термодвойки, броячи, измервателни трансформатори, датчици за линейно и ъглово преместване и др.) се съобразяват с междуремонтните срокове на съоръженията, на които са монтирани. (2) В обема на ремонтите на основните съоръжения се отчитат и включват всички дейности по демонтажа, проверката и монтажа на средствата за измерване по ал. 1.
Глава десета
АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (АСУ)
Чл. 88. (1) Автоматизираните системи за управление на технологичните процеси функционират в ТЕЦ с единична мощност на блоковете от 100 и повече мегавата, във ВЕЦ с единична мощност на агрегатите от 40 и повече мегавата, както и в преносните и разпределителните предприятия за електрическа енергия. (2) В зависимост от местните условия, икономическата и производствената целесъобразност АСУТП могат да се изграждат и в електрическите централи с по-малка мощност на агрегатите от указаните в ал. 1, както и в отоплителни централи и топлопреносни мрежи.
Чл. 89. Автоматизирани системи за диспечерско управление функционират при оператора на електропреносната мрежа и при операторите на електроразпределителната и топлопреносната мрежа.
Чл. 90. (1) Автоматизирани системи за управление на производството се изграждат в енергийните предприятия за производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и изпълняват следните функции: 1. технико-икономическо планиране; 2. управление на ремонтната дейност; 3. управление на пласмента на електрическа и топлинна енергия; 4. управление на развитието на производството и разпределението; 5. управление на качеството при спазване изискванията на стандартите и техническите норми; 6. управление на снабдяването с материали, консумативи и резервни части; 7. осигуряване доставките на гориво; 8. управление на транспорта; 9. управление на персонала; 10. счетоводство; 11. административно управление. (2) Автоматизираните системи за управление на технологичните процеси, АСДУ и АСУП могат да функционират като самостоятелни системи в рамките на енергиен обект и като подсистеми в рамките на интегрираната система за управление на електроенергийната система.
Чл. 91. Изборът на функциите, изпълнявани от АСУ на енергийния обект, трябва да се определя от производствената и икономическата целесъобразност, от максималното използване на типовете пакети приложни програми и от проектните възможности на комплекта от технически средства.
Чл. 92. Комплектът от технически средства, включени в АСУ, обхваща: 1. средствата за събиране и предаване на информация; 2. средствата за обработване, изобразяване и регистриране на информация; 3. средствата за управление; 4. спомагателни устройства и системи (системи за непрекъсваемо захранване, системи за кондициониране и пречистване на въздуха, пожарогасителни системи и др.).
Чл. 93. (1) Въвеждането в експлоатация на нови АСУ се извършва по определен ред и след съгласуване от съответните нива на подчинение в съответствие с изискванията на действащата нормативна техническа уредба. (2) Допуска се въвеждането на АСУ в редовна експлоатация да се предшества от период на опитна експлоатация с продължителност не повече от 180 дни. (3) Допуска се въвеждането на АСУ в експлоатация да се осъществи и поетапно. (4) Комплексното въвеждане на АСУ се осъществява само след единични изпитвания и функционални проби на отделните подсистеми.
Чл. 94. При организиране на експлоатацията на АСУ задълженията на персонала по обслужването и границите на обслужване се определят в местни инструкции.
Чл. 95. За нормалната експлоатация и развитие на АСУ е необходимо: 1. поддържане на техническите средства, информационното и програмно осигуряване; 2. усъвършенстване и развитие на системата за управление, модернизиране на програмите, усвояване на нови технологии за събиране и обработване на информацията; 3. създаване на класификатори за оперативно-справочната информация; 4. обмен на информация с взаимно свързани йерархически структури на АСУ извън обема, обслужван от подразделението; 5. постоянно допълване и обновяване на инструкциите и методическите указания за нормалното функциониране на АСУ.
Чл. 96. (1) Обслужващият персонал на всяка АСУ е длъжен да води и съхранява експлоатационна и ремонтна документация за системата. (2) Ремонтно-профилактичните работи на включените в АСУ технически средства се извършват по ред и график, утвърдени от ръководството на съответното ниво на подчинение на АСУ.
Глава единадесета
БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 98. (1) Енергийните предприятия разработват вътрешни инструкции за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд за специфични производствени съоръжения или дейности в случаите, когато те не са обхванати от действащите правила за безопасни и здравословни условия на труд на национално или отраслово равнище. (2) Когато поради спецификата на определени работни места не могат да бъдат осигурени безопасни и здравословни условия на труд съобразно изискванията на нормативните актове, енергийните предприятия са длъжни да осигуряват на работещите необходимите средства за колективна защита и лични предпазни средства.
Чл. 99. Енергийните предприятия са длъжни да организират: 1. изпълнението на изискванията на нормативните актове за безопасност и здраве при работа, да осигуряват контрол върху условията на труд и да предоставят данни за тях в случаите, определени със Закона за здравословни и безопасни условия на труд; 2. провеждането на обучение и проверка на знанията, инструктаж и контрол на работещите; 3. провеждането на обучение и проверка на уменията на работещите по оказване на първа долекарска помощ на пострадали от електрически ток, злополуки, производствени аварии и др.
Чл. 100. Работниците в съответствие с Кодекса на труда са длъжни: 1. да изучават и стриктно да спазват изискванията за безопасност при работа на определените им работни места и с поверените им съоръжения, като полагат грижи за повишаване на своята квалификация в областта на безопасността и хигиената на труда; 2. да използват по предназначение предоставените им лични предпазни средства и да понасят пълната отговорност за евентуални злополуки или увреждания, настъпили поради неизползване на тези средства, както и при ползване на неизправни или с изтекъл срок на годност лични предпазни средства.
Глава дванадесета
ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
Чл. 102. (1) Енергийните обекти трябва да бъдат снабдени с необходимите средства за пожарогасене съгласно изискванията на нормативните актове на национално равнище и предписанията на местните служби за пожарна и аварийна безопасност. (2) За всеки обект трябва да бъде определен противопожарен режим и да е разработен оперативен план за гасене на възникнал пожар.
Чл. 103. Енергийните предприятия разработват необходимите инструкции за пожарна безопасност за специфично производствено съоръжение или дейности в случаите, когато те не са обхванати от действащите правила за пожарна безопасност на национално или отраслово равнище.
Чл. 104. (1) Енергийните предприятия са длъжни да организират провеждане на обучение и проверка на знанията, инструктажи, тренировки и контрол на работещите за спазване на изискванията за пожарна безопасност. (2) Периодичността, тематиката и обхватът на обучението и тренировките се определят в зависимост от това какви практически навици трябва да придобие персоналът за гасене на пожар във взаимодействие с органите за пожарна и аварийна безопасност, без да се прекратява оперативното управление на съоръженията.
Чл. 105. Енергийните предприятия съвместно с местните органи на службата за пожарна и аварийна безопасност определят със заповед лице от персонала, което да ръководи гасенето на възникнал пожар до пристигане на противопожарно подразделение и да осъществява взаимодействие с неговия командир.
Чл. 106. Работниците са длъжни: 1. да знаят и стриктно да спазват изискванията за пожарна безопасност и противопожарния режим, като те самите не извършват действия, които биха могли да доведат до възникване на пожар, както и да възпрепятстват такива действия на други лица; 2. да поддържат в изправност и в постоянна готовност за действие зачислените им противопожарни средства; 3. при възникване на запалване или пожар незабавно да вземат необходимите по оперативния план мерки за неговото ограничаване и незабавно да уведомят службата за пожарна и аварийна безопасност и прекия си ръководител.
Глава тринадесета
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 108. При работата на енергийните обекти не се допуска: 1. концентрациите на изпусканите в атмосферата вредни вещества да превишават нормите за допустими емисии; 2. изпуснатите отпадъчни води да съдържат вредни вещества с концентрации, по-високи от пределно допустимите норми за съответната категория на водния басейн; 3. изхвърлянето на замърсители в почвата да превишава нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата; 4. източниците на шум и вибрации да превишават пределно допустимите критерии на санитарните норми за производствен шум и производствени вибрации; 5. напрегнатостта и плътността на енергийните потоци на електромагнитните полета да превишават пределно допустимите нива в хигиенно-защитните зони около излъчващите обекти.
Чл. 109. (1) На всеки енергиен обект се разработват и изпълняват следните планове и програми: 1. план за действие по опазване на околната среда; 2. авариен план за действие за предотвратяване на аварийни и залпови изхвърляния на замърсяващи вещества в околната среда; 3. програма за управление на отпадъците и намаляване на вредното въздействие от тях върху околната среда, включително консервация и рекултивация на сгуроотвалите; 4. програма за мониторинг на: а) емисии във въздуха; б) повърхностни води; в) подземни води; г) допълнителен мониторинг, изискван от държавните контролни органи. (2) Проектите, плановете и програмите се съгласуват с държавния орган по опазване на околната среда.
Чл. 110. При осъществяване на дейности, свързани с образуването на опасни отпадъци, задължително се осигурява екологично третиране на отпадъците и безопасно съхраняване съгласно действащата нормативна уредба.
Чл. 111. При експлоатация на основните и спомагателните съоръжения на енергийните блокове, свързана с опазване на водните басейни от замърсяване, задължително се спазват изискванията на: 1. Закона за опазване на околната среда и Закона за водите в Република България; държавните и отрасловите стандарти и наредби за опазване на водните басейни от замърсяване; 2. типовите инструкции за експлоатация на инсталации за очистване на отпадъчни води; 3. ръководните указания за проектиране и експлоатация на затворени системи за хидравличен сгуропепелоизвоз.
Чл. 112. Системите за очистване и обработване на замърсени отпадъчни води се въвеждат в експлоатация преди започване на предпусковото очистване на енергийните съоръжения.
Чл. 113. При експлоатацията на газоочистващи и пепелоулавящи съоръжения в електрическите и отоплителните централи се спазват изискванията на: 1. Закона за опазване на околната среда и Закона за чистотата на атмосферния въздух; 2. държавните и отрасловите стандарти и наредби за опазване на атмосферния въздух от замърсяване; 3. типовите инструкции за експлоатация на системите за газоочистване и пепелоулавяне.
Чл. 114. При експлоатацията на електрическите мрежи и уредби се спазват наредбите за пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определените хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.
Чл. 115. На всеки енергиен обект се контролират и измерват: 1. изхвърлянията на замърсяващи вещества в околната среда; 2. разходите на добавъчните и на отпадъчните води; 3. напрегнатостта и плътността на електромагнитните полета в хигиенно-защитните зони около излъчващи обекти.
Чл. 116. (1) Контролът и измерванията по чл. 114 се извършват непрекъснато с автоматизирани технически средства. (2) Допуска се временно, при липса на автоматизиран контрол, извършването на периодични директни измервания и използването на изчислителни методи.
Глава четиринадесета
ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА
Чл. 118. Ръководителите на енергийните предприятия и на енергийните обекти носят отговорност за спазването на наредбата от подчинения им персонал.
Чл. 119. При нарушаване изискванията на наредбата се налагат административни наказания по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) в зависимост от степента и характера на нарушението, освен ако за деянието не се предвиждат по-строги наказания по други нормативни актове.
Чл. 120. При неспазване изискванията на наредбата, в резултат на което е причинено нарушение на работата на енергийните обекти, пожар или трудова злополука, отговорност носят: 1. ремонтният персонал, който непосредствено обслужва и ремонтира съоръженията и сградите на енергийните обекти - за нарушенията, станали по негова вина; 2. оперативният дежурен персонал на енергийните обекти, операторите на преносната и разпределителните мрежи - за извършените от тях неправилни манипулации или дадени погрешни диспечерски разпореждания; 3. ръководителите на структурните звена в енергийните обекти - за извършени от тях нарушения и за нарушения от подчинените им; 4. ръководителите на енергийните обекти и техните заместници - за нарушенията в управляваните от тях обекти; 5. инженерно-техническият персонал на енергийните предприятия - за допуснатите нарушения в структурните звена под тяхно методично ръководство; 6. ръководителите на операторите на преносната/разпределителната мрежа и ръководителите на енергийните предприятия и техните заместници - за нарушения в управляваните от тях обекти и структурни звена; 7. ръководителите и инженерно-техническият персонал на проектантските, научноизследователските, строителните, монтажните, пусковите и ремонтните организации - за нарушения, допуснати от тях и от техни подчинени.
Чл. 121. Ръководителите на всички нива носят лична отговорност за своите решения или разпореждания, които са в нарушение на наредбата.
ЧАСТ ВТОРА
ТЕРИТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ. ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Глава петнадесета
ТЕРИТОРИЯ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ ОБЕКТИ
Чл. 122. За нормалното експлоатационно и санитарно-техническо състояние на всички сгради и съоръжения (надземни и подземни), разположени на територията на енергийния обект, задължително се контролират и поддържат в изправност: 1. системите за отвеждане на повърхностните и подпочвените води (дренажи, каптажи, канали и др.); 2. системите за очистване на замърсените отпадъчни води; 3. системите за очистване на димните газове и системите на вентилираните помещения от прах и аерозоли; 4. системите за техническо водоснабдяване, пожарогасене, канализация, за транспорт на газообразно и течно гориво и на технически газове, за хидро-, шлако- и пепелоотделяне; 5. източниците на питейна вода, водоемите и санитарните зони около тях; 6. железопътните линии и прелези, автомобилните и противопожарните пътища, подстъпите към противопожарните хидранти; 7. предпазните диги и подпорните стени на водните хранилища, сгуроотвалите, на резервоарите за гориво и химикали; 8. пиезометрите и контролните кладенци за наблюдаване нивото на подземните води; 9. базисните репери за контролиране потъването на фундаменти и сгради; 10. системите за защита от мълнии; 11. шумозаглушителните устройства на тръбопроводите и на другите съоръжения за намаляване на шума до санитарните норми; 12. комплексните инженерно-технически средства за охрана (огради на територията, контролно-пропускателни пунктове).
Чл. 123. Подземните тръбопроводи, кабелни линии и други комуникационни съоръжения се обозначават на повърхността на земята с указатели.
Чл. 124. (1) Не се допуска строителство на нови сгради и съоръжения, както и преместване на комуникации в територията на енергийния обект без съгласуван и утвърден по установения ред проект. (2) Строителството на сгради и съоръжения под газоходи и естакади е забранено.
Чл. 125. Системно, особено при проливни дъждове и интензивно топене на снеговете, се наблюдават водоотводнителните съоръжения, предпазните диги, откосите и при необходимост се предприемат мерки за укрепването им.
Чл. 126. В енергийните обекти се контролират периодично, в съответствие с местните инструкции, и се регистрират: 1. нивото на водата в монтираните пиезометрични указатели и контролни кладенци; 2. температурата на водата в контролните кладенци и химическият анализ на съдържанието й.
Чл. 127. В случаите на установяване на пропуквания, движение или пропадане на земни маси на територията на енергийния обект незабавно се предприемат мерки за тяхното отстраняване, както и на последствията, причинени от тях.
Чл. 128. В канализационните мрежи за битови и смесени отпадъчни води не се допуска да се вливат директно: 1. води с температура над 40°С; 2. кисели, алкални и други агресивни води, които оказват разрушително въздействие върху канализационните мрежи и съоръжения; 3. води, съдържащи вещества, чиито изпарения, смесени с въздуха, образуват взривно-запалителни или отровни за човека смеси; 4. радиоактивно замърсени води с концентрации над допустимите; 5. промишлени отпадъчни води, съдържащи вредни вещества над допустимите концентрации, без предварително пречистване в локални пречиствателни съоръжения.
Чл. 129. Железопътните линии и прелези, автомобилните пътища и мостове на територията на енергийния обект се поддържат в съответствие с изискванията на Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 130. (1) На мостовите съоръжения на територията на енергийния обект се извършва периодичен надзор за следните показатели: 1. слягане или преместване на опорите; 2. вертикално и хоризонтално положение на фермите, колоните и носещите греди; 3. котата на проходната част на моста. (2) Масивните мостове се изпитват на товароносимост веднъж на 10 години, а дървените - веднъж на 5 години, но след предварително обследване за състоянието им.
Чл. 131. Проходната част и подходите към мостовете се почистват от сняг и лед.
Чл. 132. Твърдите битови и промишлени отпадъци се извозват и депонират на определено за целта сметище.
Глава шестнадесета
ПРОИЗВОДСТВЕНИ СГРАДИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ УСТРОЙСТВА
Чл. 133. Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства, изградени на територията на енергийния обект, се поддържат в състояние, което да осигурява продължителното им и безопасно използване по предназначение, както и здравословни условия на труд за персонала.
Чл. 134. (1) Производствените сгради, съоръженията и санитарно-техническите устройства системно се наблюдават и се проверяват периодично в процеса на експлоатация в обем и срокове, определени с вътрешна инструкция. (2) След всяко стихийно бедствие - ураганен вятър, земетресение над 4 бала (по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник), обилен снеговалеж, проливен дъжд, пожар и др., се провежда и извънреден контрол. (3) Строителните конструкции на основните производствени сгради и съоръжения по утвърден списък на енергийния обект подлежат на техническо освидетелстване на всеки 5 години.
Чл. 135. На енергийния обект се наблюдава и регистрира по контролните репери слягането на фундаментите на основните сгради и съоръжения, както следва: 1. през първата година от експлоатацията - 3 пъти; 2. на втората година от експлоатацията - 2 пъти; 3. през следващите години, до стабилизиране на слягането на фундаментите - веднъж годишно; 4. след стабилизиране на сляганията под 1 mm/а - веднъж на 5 години.
Чл. 136. Наблюденията за слягането на сгради и съоръжения, изградени върху динамично уплътняващи се земни масиви и в райони с висока сеизмичност (7 бала и повече по 12-степенната сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник), се извършват по специална програма най-малко веднъж на 3 години.
Чл. 137. Състоянието на комините и газоходите се проверява чрез: 1. външен оглед - веднъж годишно (през пролетта); 2. вътрешно обследване - 5 години след въвеждането им в експлоатация и след това при необходимост, но най-малко веднъж на 15 години.
Чл. 138. Всички установени дефекти в сградите и строителните конструкции се регистрират в дневник и се отбелязват сроковете за тяхното отстраняване.
Чл. 139. По време на експлоатация на сградите и съоръженията не се разрешава: 1. натрупване на строителни отпадъци, машинни части и съоръжения върху носещи конструкции, чието натоварване превишава нормативното, обозначено за всяка кота с табелка в t/m2; 2. натрупване на пепел и въглищен прах по покривите на сградите, по металните повърхности на носещите греди и елементи в котелното помещение; 3. разкъртване на бетонните тела на носещи елементи; 4. пробиване на отвори, окачване на греди, плочи и допълнителни товари по технологични съоръжения без проверка за товароспособност; 5. премахване на отделни възли или елементи от конструкциите; 6. прекъсване или промяна на обслужващите площадки около носещите конструкции на котлите, служещи за якостни противоветрови и антисеизмични пояси; 7. окачване на допълнителни товари от увеличени по сечение проводници върху елементи на портални конструкции на открити разпределителни уредби или стълбове за електропроводи без проверка за товароспособност; 8. постоянно обливане на бетонните повърхности с масла, разяждащи течности, пара и технологични води.
Чл. 140. Системите за вентилация и отопление се поддържат в състояние, което да осигурява нормативните параметри на средата, за която са предназначени.
ЧАСТ ТРЕТА
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ВОДНО СТОПАНСТВО
Глава седемнадесета
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ТЕХНИТЕ МЕХАНИЧНИ ЧАСТИ
Раздел I
Хидротехнически съоръжения
Чл. 141. Експлоатацията на хидротехническите съоръжения (ХТС) се извършва в съответствие с действащата техническа нормативна уредба и проекта за експлоатация и поддържане на обектите.
Чл. 142. (1) Хидротехническите съоръжения при водните, термичните и атомните електроцентрали включват: 1. язовирни стени, изградени от: а) бетон: масивно-гравитачни, контрафорсни, дъгови; б) от местни материали: земни, каменни, смесени; 2. сгуроотвали: хидравлични, сухи; 3. водоотливни (облекчителни) съоръжения: а) основни изпускатели: тръбни, тунелни; б) преливници: челни, траншейни, шахтови, кулови, сифонни; 4. водовземни съоръжения: а) водовземни кули; б) водохващания: дренажи, язови, алпийски; 5. водопровеждащи съоръжения: а) напорни; б) безнапорни; 6. водоограждащи съоръжения: диги, брегоукрепителни съоръжения, основни прагове; 7. водохранилища; 8. помпени станции; 9. охладителни кули; 10. затворни органи към облекчителни и водопровеждащи съоръжения. (2) Хидротехническите съоръжения трябва да удовлетворяват проектните изисквания за устойчивост, якост, дълговечност, водонепроницаемост и опазване на околната среда при всички предвидени в проекта въздействия върху тях.
Чл. 143. (1) Експлоатацията на ХТС включва всички действия при улавянето, регулирането и подаването на водите до електроцентралата и другите водоползватели, когато водохранилището е с комплексно предназначение, а също така поддържането и извършването на ремонти на съоръженията. (2) Експлоатацията на ХТС през целия период на използване гарантира непрекъснатата им работа при спазване на изискванията за безопасност, сигурност и икономично разходване на водата.
Раздел II
Експлоатация на хидротехническите съоръжения при нормални условия
Раздел III
Експлоатация на хидротехническите съоръжения при екстремни условия
Раздел IV
Експлоатация на хидротехническите съоръжения при аварийни условия
Раздел V
Механични части на хидротехническите съоръжения
Чл. 148. Поддържането, контролът за техническото състояние и манипулациите с механичните части на ХТС се осъществяват от квалифициран персонал на експлоатационното звено в съответствие с проекта за експлоатация, инструкциите за експлоатация и инструкциите на заводите производители.
Чл. 149. Механичните части на ХТС се поддържат в постоянна готовност за работа и в техническо състояние, което да осигурява заложените в проекта и в заводските инструкции параметри за якост, устойчивост, деформируемост, водоплътност и др.
Чл. 150. (1) Два пъти годишно в рамките на годишните технически прегледи се извършват основен оглед и пробни манипулации със затворните органи за установяване на: 1. техническото състояние и експлоатационната им готовност; 2. необходимостта от мерки и действия по поддържането и рехабилитацията им. (2) Преди пролетното пълноводие, след провеждането на висока вълна и преди настъпването на зимния сезон задължително се прави преглед и профилактика на съоръженията за установяване на: 1. възникнали видими деформации, пукнатини, нарушаване на целостта; 2. плътността при затворено положение; 3. нормалното функциониране на задвижванията и техните елементи; 4. изправността на управлението, сигнализацията и защитите; 5. степента на корозия на металните елементи и конструкции; при необходимост се извършват контролни измервания посредством методите и средствата за безразрушителен контрол; 6. нивото на маслото в маслонапорните уредби (МНУ) и необходимостта от подмяна; 7. нивото на маслото в редукторите. (3) На съоръженията, които се намират постоянно под вода, периодично най-малко веднъж на 5 години се извършва оглед от водолази. (4) Резултатите от прегледите, профилактиката и изпитванията се документират в пожизнената книга на всяко съоръжение.
Чл. 151. (1) Механичните части на ХТС се поддържат в готовност и в техническо състояние за работа при нормални, екстремни и аварийни условия през целия експлоатационен срок на основните хидротехнически съоръжения. (2) В нормални условия на експлоатация на ХТС трябва: 1. ремонтните затвори на основните изпускатели на язовирните стени да бъдат в положение "отворено", а работните - в положение "затворено"; 2. преливните клапи на преливниците на язовирните стени да бъдат в положение "затворено". (3) Забраняват се: 1. оставянето в междинно положение на преливните клапи при нормални и екстремни условия на експлоатация; 2. задържане на затворите на изпускателите в положения, при които се появяват повишени вибрации.
Чл. 152. (1) Предпазните решетки, монтирани на водопровеждащите съоръжения, през време на експлоатацията се наблюдават постоянно и се поддържат чисти. (2) Не се допуска затлачване на решетките до степен, при която се създава подприщване на водното течение (очевидна разлика във водните нива пред и след решетката). (3) Подвижните решетки с електрозадвижване задължително трябва да могат да се задвижват и ръчно. (4) Ледовите явления трябва да се преодоляват по начини и със способи, които не застрашават сигурността на съоръженията.
Чл. 153. (1) Изградените ХТС, намиращи се в дългогодишна експлоатация, които не отговарят на изискванията на наредбата, подлежат на оценка за възможността и целесъобразността от привеждането им в съответствие с тези изисквания. (2) Оценката се извършва на базата на изследвания, контролни измервания и проби за доказване степента на физическата годност и безопасност на съоръженията в условията на различните режими на работа при по-нататъшната им експлоатация. (3) Оценката се извършва от собственика на ХТС и от привлечени лицензирани компетентни органи. (4) Резултатите от оценката по ал. 2 дават основание на собственика съгласувано и с разрешението на държавните надзорни органи да вземе решение за продължаване експлоатацията на ХТС.
Раздел VI
Напорни тръбопроводи
Чл. 155. (1) Манипулациите с работните затвори на входа на напорните тръбопроводи се извършват, без да се получава вакуум в тръбопроводите и при изправни въздухоподаващи устройства. (2) При аварийни ситуации с опасност за хората и нанасяне на големи материални щети на хидроенергийния възел и околностите се допуска незабавно спиране на водния поток в тръбопроводите без въздухоподаване.
Чл. 156. Устройствата за подаване на въздух против образуването на вакуум в тръбопроводите трябва да бъдат в постоянна готовност за действие, като при опасност от замръзване се осигурява подгряването им.
Чл. 157. На дистанционно задвижваните затворни съоръжения периодично в срокове, определени с местните инструкции, се контролира времето за: 1. спускане и вдигане на бързопадащия савак; 2. затваряне и отваряне на оперативните затворни съоръжения (дросел-клапи) на входа на напорния тръбопровод.
Чл. 158. (1) Затворните органи трябва плътно да затварят отворите на тръбопровода, когато са под напор. (2) Пропуските на вода, появили се при пълнене на тръбопровода, организирано се отвеждат в дренаж. (3) Не се допуска обливане или мокрене от пропуски на вода на съоръжения в помещението под тръбопровода (електродвигатели, електрически табла и др.).
Чл. 159. (1) При експлоатацията на открити напорни тръбопроводи се осигурява: 1. работата на тръбопровода без повишени вибрации и нормалната работа на всички предвидени в проекта опори; 2. нормалното действие на компенсаторните устройства; 3. изправното действие на всички защитни системи, които предпазват тръбопровода от разкъсване; 4. своевременното възстановяване на повредените защитни покрития срещу корозия и абразивно износване; 5. дървените тръбопроводи за малките електроцентрали да не се държат продължително време изпразнени. (2) Профилактичните прегледи се извършват редовно по местна инструкция при спазване на изискванията за безопасна работа по напорни тръбопроводи. Резултатите от прегледите се регистрират в пожизнената книга.
Чл. 160. (1) Напълването и изпразването на откритите напорни тръбопроводи се извършват със скорост, определена с проекта и записана в местната инструкция. (2) Напорът в тръбопровода трябва да бъде намаляван или увеличаван с 0,1 МРа на час, ако няма друго предписание.
Чл. 161. (1) Налягането в напорния тръбопровод при изключване на хидроагрегатите под товар не трябва да надвишава стойностите, определени с проекта. (2) Контролни изпитвания с изключване под товар се извършват задължително след ремонт и промени в настройката на регулатора на скоростта на хидроагрегата и се регистрират в пожизнената книга. (3) При наличието на синхронен изпускател неговото автоматично действие не трябва да предизвиква загуби на вода при облекчаване на водния удар в тръбопровода.
Чл. 162. (1) Устройствата за изпразване на тръбопровода трябва да позволяват движение на водата при спрени хидроагрегати през зимата за избягване на образуването на лед по вътрешната стена на тръбопровода. (2) Устройствата по ал. 1 трябва да завършват с малки енергогасители.
Раздел VII
Наблюдение и контрол за състоянието на хидротехническите съоръжения
Чл. 164. (1) Контролно-измервателните системи (КИС) за осъществяване на текущ и периодичен контрол и измерване се поддържат постоянно в изправност и се използват оптимално при изпълнение на програмите за технически контрол по чл. 163. (2) Данните, получени от КИС, се обработват в реално време. (3) Оперативният анализ на данните от КИС се извършва в деня на измерването. Данните се сравняват с резултатите от натрупаната база от данни от предишните измервания и с граничните стойности, дадени в проекта за експлоатация и поддържане. (4) Влиянието на външните въздействия върху съоръженията и на процесите и явленията, протичащи в тях, се отчита, анализира и оценява. (5) При съмнение в точността на измерването за оценка на експлоатационната годност на съоръжението измерването се повтаря.
Чл. 165. Всички данни от наблюденията и измерванията при контролиране на състоянието на ХТС се документират и съхраняват през целия експлоатационен срок на съоръженията.
Чл. 166. (1) Юридическото лице, получило лицензия за експлоатация на ХТС, изготвя технически доклад (анализ) за състоянието на язовирните стени и сгуроотвалите при ТЕЦ. (2) Докладът се разглежда от експертен технически съвет (ЕТС). (3) В състава на ЕТС се включат представители на държавните органи, които: 1. осъществяват контрол за безопасната и сигурна работа на язовирните стени; 2. отговарят за опазването на околната среда и водите; 3. отговарят за защитата на населението при природни бедствия, крупни производствени аварии и катастрофи. (4) Срокът за изготвяне на всеки следващ технически доклад (анализ) се определя от ЕТС в зависимост от резултатите от анализа за състоянието на стените и съоръженията.
Глава осемнадесета
ВОДНО СТОПАНСТВО НА ХИДРОЕНЕРГИЕН ВЪЗЕЛ, ХИДРОЛОЖКО И МЕТЕОРОЛОЖКО ОСИГУРЯВАНЕ
Раздел I
Управление на водните ресурси
Чл. 167. Водните ресурси, включващи повърхностните и подземните води на територията на Република България, се управляват на национално и на басейново ниво съгласно Закона за водите.
Чл. 168. Използването на водните ресурси за производство на електрическа енергия се осъществява чрез енергийни водностопански системи, които включват: 1. язовирите и съоръженията към тях за улавяне, провеждане и задържане на водите; 2. водноелектрическите централи, помпено-акумулиращите централи и хидротехническите съоръжения към тях; 3. езерата, помпените станции и съоръженията към тях за охлаждане и техническо водоснабдяване на ТЕЦ и АЕЦ.
Чл. 169. Експлоатацията на водното стопанство на ВЕЦ и ПАВЕЦ се изпълнява при пълно използване на разполагаемите водни ресурси и инсталирана мощност на хидроагрегатите с максимален КПД и оптимално за електроенергийната система участие в покриването на товаровата диаграма.
Чл. 170. Експлоатацията на водното стопанство на ТЕЦ и АЕЦ осигурява: 1. непрекъснато и в необходимите количества подаване на вода за охлаждане и регулиране на температурните режими; 2. нормална работа на химическото водоочистване; 3. нормална работа на хидравличния пепелосгуроизвоз; 4. предпазване от замърсяване на каналите, циркулационните тръбопроводи и топлообменниците.
Чл. 171. (1) При хидровъзли с комплексно предназначение използването на водите от ВЕЦ се съобразява с нуждите на всички водоползватели (водоснабдяване, напояване, рибно стопанство и др.) и с изискванията за опазване на околната среда по Закона за водите. (2) Разпределението на водата между водоползвателите по ал. 1 се извършва по годишен график за потребление, утвърден от държавния орган по управление на водите по Закона за водите. (3) Графикът се актуализира всеки месец, като се отчитат водният приток, хидрометеороложките прогнози и настъпилите промени в работата на водоползвателите.
Чл. 172. За каскадно разположени ВЕЦ и за тези под водохранилища с комплексно използване на водите регулирането на водния отток се извършва по начин, осигуряващ максимален сумарен енергиен ефект, като се отчитат потребностите на другите водоползватели.
Чл. 173. Не се съгласува с държавния орган по управление на водите по Закона за водите водоползването от ВЕЦ на текущи води с дневни изравнители, от язовири - само за енергийни нужди, както и от ПАВЕЦ - на оборотни води.
Чл. 174. (1) Режимът за ползване на водохранилищата в периода преди пълноводие и последващото напълване осигурява: 1. напълване на водохранилището в периода на пълноводие до нормално разчетеното за стената водно ниво; отклонение от това правило се допуска само в случай на особени нужди или за многогодишно регулиране на обема във водохранилището; 2. благоприятни условия за изпускане на води през дънните изпускатели за пропускане на наноси, ако това е предвидено в проекта; 3. задоволяване потребностите на други водоползватели (водоснабдяване, напояване, рибно стопанство и др.); 4. получаване на максимален енергиен ефект при спазване на ограниченията, съгласувани с другите водоползватели; 5. регулиране на изпусканата вода през преливните съоръжения или през дънните изпускатели, като се отчитат изискванията за безопасна и сигурна работа на хидротехническите съоръжения и ограничаване на евентуални наводнения. (2) Изискванията на другите (неенергийни) водоползватели, ограничаващи режима на ползване и напълване на водохранилището, се съгласуват между тях и се включват в инструкцията за експлоатация на водохранилището.
Чл. 175. Изпускането на вода през водоизпускателните съоръжения се извършва по начин, недопускащ причиняването на повреди на тези съоръжения и размиване на дъното и бреговете след тях, както и повреждане основите на хидротехническите съоръжения и нарушаване на тяхната устойчивост.
Чл. 176. (1) Изпускането на водните количества през водопропускателните съоръжения се извършва постепенно, без образуване на високи вълни в долното водно ниво с опасност за причиняване на бедствие. (2) Когато експлоатационните и климатичните условия налагат бързо увеличаване на изпусканите води, на застрашените места се изгражда и поддържа в изправност сигнализираща звукова и визуална уредба, която известява органите на местното самоуправление и населението. При необходимост се уведомява Гражданската защита, а за трансграничните реки - и граничната полиция. (3) Редът и начините за уведомяване на властите и населението се записват в аварийния план за действие на всеки енергиен обект. (4) Скоростта на изменение на пропусканата вода през турбините на ВЕЦ не се ограничава и в случай на изменение на разхода не се изисква задействане на сигнализацията.
Чл. 177. Водноелектрически централи, използващи затворни съоръжения на други водоползватели за пропускане на високите води, координират действията си с тях чрез съвместно изготвена инструкция.
Чл. 178. (1) Водноелектрическите централи задължително разполагат със: 1. хидравличните характеристики на всички водопропускателни съоръжения; 2. инструкция за режима на пълнене и изпразване на тръбопровода; 3. инструкция за експлоатация на водохранилището и на съоръженията към него; 4. режимни характеристики за безкавитационна работа на хидроагрегатите. (2) Режимните характеристики се актуализират на всеки 5 години и след основен ремонт/рехабилитация на хидроагрегатите.
Чл. 179. Всички водоползватели са задължени да притежават разрешителни за ползване на определени водни количества за конкретен период, издадени от Министерството на околната среда и водите.
Раздел II
Хидроложко и метеороложко осигуряване
Чл. 181. За хидрометеороложкото осигуряване на режимите на работа на електроцентралите, оптималното използване на водните ресурси и експлоатацията на хидротехническите съоръжения и водохранилищата се събира и обработва информация относно: 1. водния баланс на водохранилищата - ежедневен, 10-дневен, месечен и годишен; в период на високи води водният баланс се изготвя на всеки 2 до 4 часа; 2. водния приток към водохранилищата - ежедневен, месечен и годишен; 3. наблюденията в климатичните, дъждомерните и снегомерните станции във водосборните зони на язовирите; 4. преработените водни маси от ВЕЦ; 5. подадените води на други водопотребители за неенергийни нужди.
Чл. 182. Климатичните станции при язовирните стени, дъждомерните и снегомерните станции във водосборните области събират метеороложка информация относно: 1. температурата и влажността на въздуха; 2. валежите; 3. изпарението на водните маси; 4. посоката и скоростта на вятъра; 5. ледовия режим; 6. снежната покривка (дебелина и плътност); 7. особените атмосферни явления (градушки, обледявания, гръмотевични бури).
Чл. 183. (1) При експлоатацията на водохранилищата и водните централи се извършват наблюдения и измервания на: 1. кота водно ниво на язовирното езеро; 2. водните стоежи и водните количества на хидрометричните станции - извършва се от ведомствената хидрометрична мрежа; 3. преработените и подадени водни количества (маси) от подязовирните централи на другите водопотребители; 4. прелелите и изпуснатите водни количества от съоръженията; 5. наносния режим на водохранилищата; 6. температурата на водата. (2) При необходимост електроцентралите се снабдяват със сведения за физичните, химичните и хидробиологичните показатели на водите, степента на тяхното замърсяване и резките им изменения.
Чл. 184. (1) Хидрометеороложките наблюдения и измервания се организират и изпълняват по общоприета методика за цялата страна. (2) Обемът, сроковете и редът за предаване на хидрометеорологичните прогнози, както и съобщенията за опасност от необичайни явления се определят съобразно местните условия съвместно с Националната служба по хидрология и метеорология.
Чл. 185. Операторът на преносната/разпределителната мрежа при опасност от необичайни явления (бури, интензивни валежи, обледявания, обилно снеготопене и др.) е длъжен своевременно да уведомява персонала, който експлоатира електрическите централи и хидротехническите съоръжения.
Чл. 186. (1) Измерването на водните количества, преработени от електроцентралата, се извършва от тарифирани водомерни устройства (разходомери), монтирани на напорните тръбопроводи на централите. (2) При липса на водомерни устройства се допуска водните количества да се определят по изчисление на базата на произведената електрическа енергия и специфичния разход на вода за производство на 1 kWh. (3) За по-точното отчитане разхода на вода от централите и съставяне на водния баланс на водохранилищата на всеки 5 години се извършва актуализация на работните характеристики на централите. (4) Отклонените и енергийно непреработени водни количества се измерват задължително чрез водомерни устройства или съоръжения.
Чл. 187. (1) Показанията на водните нива на водохранилищата, падът на налягането при решетките и напорът на водата при водните турбини трябва да се измерват чрез уреди за дистанционно предаване на показанията на централния команден пулт. (2) Устройствата за измерване на нивото на водата и пада на налягането при решетките се проверяват 2 пъти годишно и задължително след преминаването на висока вълна.
Чл. 188. (1) Ежегодно се извършва проверка на котите на рейките на водомерните постове на водохранилищата. (2) Нивомерните устройства задължително се дублират с рейкови водочети, като показанията им се сравняват, както следва: 1. два пъти месечно; 2. след преминаване на буря, съпроводена с вълнение; 3. по време и след преминаване на висока вълна; 4. при образуване на ледена покривка и ледоход. (3) При наличие на ледена покривка ледът около рейките задължително се разбива преди отчитане на водните нива.
Глава деветнадесета
ХИДРОТУРБИННИ УРЕДБИ
Чл. 190. При експлоатацията на хидротурбинната уредба се осигуряват: 1. безаварийната работа на съоръженията; 2. режимът без кавитация на турбината; 3. оптималният коефициент на полезно действие на ВЕЦ при зададения товар и режим на работа в електроенергийната система; 4. постоянната готовност за пуск и отдаване на разполагаемата мощност.
Чл. 191. (1) Хидроагрегатите (турбина-генератор) и спомагателните съоръжения задължително работят в автоматизиран режим. (2) Устройствата за автоматично управление, контрол и защита се поддържат постоянно включени в работа. (3) Неавтоматизиран режим на работа на съоръженията се допуска само с писмено разпореждане на ръководителя на централата и след съгласуване с оператора на преносната/разпределителната мрежа.
Чл. 192. (1) Хидроагрегатите работят при напълно отворени затворни органи пред канали, напорни тръбопроводи и на входа и изхода на турбините. (2) Максималното отваряне на направляващия апарат на турбината е не по-голямо от това, което съответства на максимално допустимия товар на генератора при дадения напор и смукателна височина. (3) Максималното отваряне на направляващия апарат на агрегата помпа-турбина в помпен режим, при минимален напор и минимално допустима смукателна височина е не по-голямо от това, което съответства на максималната мощност на двигател-генератора в моторен режим.
Чл. 193. (1) Хидроагрегатите, които се намират в резерв, се поддържат в готовност за незабавен автоматичен пуск при всички предвидени режими. (2) Хидроагрегатите, управлявани чрез телеуправление от оператора на преносната/разпределителната мрежа, се извеждат от този режим само по негово нареждане или разрешение.
Чл. 194. (1) Хидроагрегатите, които работят в режимите генераторен, двигателен и синхронно-компенсаторен, са с автоматично управление за преминаване от един в друг режим независимо от поредността им. (2) При работа на хидроагрегатите с турбини тип "Францис" в режим на синхронен компенсатор е задължително: 1. работните колела на турбините да се въртят във въздушна среда; 2. затворните органи пред турбините да бъдат напълно затворени.
Чл. 195. Хидроагрегатите работят в режим на автоматично регулиране на оборотите.
Чл. 196. (1) Системата за автоматично регулиране на хидроагрегата осигурява: 1. автоматично и ръчно пускане и спиране; 2. устойчива работа във всички режими; 3. участие в регулирането на честотата на електроенергийната система на определените за това хидрогенератори; 4. плавно движение на регулиращите органи при изменение на мощността на хидроагрегата; 5. при изключване под товар да не се превишават граничните стойности на честотата на въртене на хидроагрегата, налягането и скоростта на водния поток; 6. автоматично ограничаване на максималното отваряне на направляващия апарат при изменение на водния напор; 7. автоматично изменение на ъгъла на отваряне на работните лопатки в съответствие с водния напор (за турбини тип "Каплан"). (2) Статизмът и степента на неравномерност на турбинните регулатори се задават от оператора на преносната/разпределителната мрежа и не се разрешава произволно да бъдат променяни.
Чл. 197. (1) При ВЕЦ и ПАВЕЦ при наличие на система за групово регулиране на активната мощност (ГРАМ) не се разрешава изключване на системата и индивидуално регулиране на всеки агрегат. (2) При повреда в груповото регулиране или при режимни условия се допуска временно изключване с разпореждане на оператора на преносната мрежа.
Чл. 198. (1) Пускането на хидроагрегат, нормалното и аварийното спиране, изключването на телеуправлението и ръчното изменяне на товара се извършват по местни инструкции, утвърдени от ръководителя на ВЕЦ. (2) Параметрите и условията на режима на работа за всеки хидроагрегат се определят въз основа на данните от завода производител и на базата на проведени изпитвания.
Чл. 199. За всеки хидроагрегат се установява и периодично се контролира времетраенето на следните процеси: 1. затваряне на направляващия апарат на турбината до положение, съответстващо на празен ход при изключване под товар; 2. отваряне на направляващия апарат на турбината при поемане на товар с максимална скорост; 3. отваряне и затваряне на лопатките на работното колело при турбини тип "Каплан"; 4. отваряне и затваряне на иглите на дюзите и струйните отклонители при турбини тип "Пелтон"; 5. затваряне на направляващия апарат при задействане на разпределителя за аварийно затваряне; 6. затваряне и отваряне на работните затвори пред турбините; 7. затваряне и отваряне на аварийните и ремонтните затвори на водовземанията; 8. отваряне и затваряне на синхронния изпускател на турбините тип "Францис".
Чл. 200. През определени периоди се проверява качеството на регулиране в съответствие с местните инструкции.
Чл. 201. На всеки хидроагрегат се извършва контрол за работата на съоръженията посредством огледи и измервания в обем и в срокове, указани в местните инструкции и на основание на заводските изисквания.
Чл. 202. (1) Не се допуска продължителна работа на хидроагрегата при повишено ниво на вибрациите. (2) Хоризонталните вибрации на носачите на вертикалните хидроагрегати с вградените в тях лагери, на корпуса на турбинния лагер и на лагерите на хоризонталните хидроагрегати при номиналната честота на въртене на ротора не могат да надвишават:
| Честота на въртене, n-1 | до 100 | 100 до 187 | 187 до 375 | 375 до 750 |
| Двойна амплитуда, mm | 0,18 | 0,15 | 0,10 | 0,07 |
(3) Вертикалните вибрации (двойната амплитуда) на капака на турбината, опорния конус или кръстовината на генератора в зависимост от честотата на вибрациите не могат да надвишават следните стойности:
| Честота на вибрациите, Hz | до 1 | 33 | 110 | 116 | 30 и повече |
| Допустими вибрации, mm | 0,18 | 0,15 | 0,12 | 0,08 | 0,04 |
(4) Биенето на вала на хидроагрегата не може да надвишава стойността, посочена в местната инструкция.
Чл. 203. (1) За всеки хидроагрегат в местната инструкция се определят и се контролират номиналните и максимално допустимите температури на: 1. сегментите на аксиалния (петовия) лагер; 2. радиалните лагери; 3. маслото във ваните. (2) При повишаване на температурата на лагер или на маслото с 5 °С над номиналната се включва предупредителната сигнализация, а при 8 °С - защитата за изключване на хидроагрегата.
Чл. 204. Експлоатацията на петовите лагери с еластични сегменти от металопластика се извършва в съответствие с изискванията на завода производител, отразени в местната инструкция.
Чл. 205. Системата за техническо водоснабдяване се поддържа винаги в изправност и готовност да осигури охлаждане на лагерите на хидроагрегата, статора на генератора, маслените и другите системи при всички режими на работа на хидроагрегата.
Чл. 206. Компресорната уредба и маслонапорната уредба (МНУ) се поддържат и експлоатират съгласно местните инструкции.
Чл. 207. Основен ремонт на хидротурбините и помпите на ПАВЕЦ се извършва в зависимост от работните часове и състоянието им съобразно указанията на завода производител, но най-малко веднъж на 5-7 години.
Чл. 208. Действията при подготовката на хидроагрегат за ремонт (изолиране по водна страна и от електрическата мрежа) се извършват при задължително спазване на инструкциите за безопасна работа.
Глава двадесета
ПОМПЕНИ СТАНЦИИ
Чл. 210. В помпената станция се води и съхранява документация съгласно глава осма.
Чл. 211. Когато помпената станция обслужва и други водоползватели, се съставя съвместно съгласувана инструкция за експлоатация по предназначение и се договарят задълженията и отговорностите на всяка от страните.
Чл. 212. При експлоатацията на помпената станция се осигурява: 1. сигурна и непрекъсната работа на съоръженията при оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим, коефициент на полезно действие; 2. постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения.
Чл. 213. (1) В помпените станции, които работят в напълно автоматизиран режим без дежурен персонал, системите за автоматично управление, контрол и защита са постоянно включени в работа. (2) В помпените станции с постоянно дежурство дежурният персонал е отговорен за осигуряването на нормален експлоатационен режим.
Чл. 214. Помпените агрегати работят при напълно отворени затворни органи на смукателната и нагнетателната страна.
Чл. 215. Не се разрешава пускане на помпените агрегати в действие при следните условия: 1. неизправност на агрегатите, съоръженията и затворните органи на смукателната и нагнетателната страна на помпата; 2. неизправност на системите за управление, сигнализация и защита; 3. ненормално състояние на водосборното съоръжение, каналите, тръбопроводите.
Чл. 216. Стойностите на параметрите, които ограничават пускането и работата на помпените агрегати и на помпената станция, се определят от изискванията на завода производител, в проектите или от извършени специални изпитвания. Те се записват в местната инструкция за експлоатация.
Чл. 217. Помпеният агрегат се спира от работа при установяване на: 1. неизправност на която и да е защита, действаща за спиране на съоръжението; 2. неизправност в дистанционното управление на затворните органи, предназначени за ограничаване и ликвидиране на повреди във водопровеждащите съоръжения; 3. неизправности в системите за мазане и охлаждане на агрегатите; 4. повишени вибрации на лагерите над допустимите; 5. неизправности в съоръженията, приемащи и разпределящи изпомпваните водни количества, които могат да доведат до заливане на площи и съоръжения или да се създадат други опасности; 6. кота на засмукване, създаваща условия за кавитация на работното колело.
Чл. 218. В съответствие с местната инструкция за експлоатация периодично се контролира времетраенето на: 1. отварянето и затварянето на спирателния шибър на нагнетателната страна; 2. задействането на обратния клапан след помпата и предизвикания от това воден удар в тръбопровода; 3. въртенето на помпата след изключване от работа до пълното спиране; 4. процеса при внезапно изключване на помпата при отпадане на електрозахранването.
Чл. 219. (1) Устройствата за облекчаване на водния удар в тръбопровода трябва да постигат плътно затваряне без никакви пропуски при нормално налягане и нормална експлоатация. (2) Изпуснатата вода при воден удар се отведежда в дренаж, без да залива съоръжения.
Чл. 220. (1) Вибрациите на помпените агрегати не могат да надвишават нормативните стойности, посочени в чл. 202, за хидротурбинните уредби. Местата на измерване на вибрациите са: носачите на лагерите, опорите на аксиалните (петовите) лагери за вертикалните помпени агрегати и стойките за хоризонталните агрегати. (2) Отделно се контролират вибрациите на лагерите на електродвигателите, които също трябва да остават в посочените нормативни стойности.
Чл. 221. При експлоатацията на помпената станция през зимния период не се допускат режими на работа, водещи до повреди или разрушаване на съоръженията от замръзване.
Чл. 222. Основен ремонт на помпения агрегат и помпената станция се извършва в зависимост от състоянието на съоръженията и работните им часове в срокове и в обем според местните условия на експлоатация.
Глава двадесет и първа
ТЕХНИЧЕСКО ВОДОСНАБДЯВАНЕ
Чл. 224. (1) За избягване на отложения в тръбите на кондензаторите и другите топлообменни апарати, корозия, цъфтеж на водата в езерата за охлаждане или обрастване на системите за техническо водоснабдяване с водна растителност се провежда постоянна профилактика, съобразена с местните условия. (2) Периодичното почистване на кондензаторите, циркулационните тръбопроводи и канали може да се използва само като временна мярка. (3) Унищожаването на водната растителност и борбата с цъфтежа на водата с химически способи се допускат само след преценка за влиянието върху околната среда от компетентния орган.
Чл. 225. (1) При използването на вода за охлаждане, която образува карбонатни отложения в топлообменните апарати: 1. се използват химикали за обработване на водата и тя периодично се обменя в системите за оборотно водоснабдяване с охладителни кули и разпръсквателни устройства; 2. се извършва обмен на водата в системите за оборотно водоснабдяване с езера охладители в период с най-добро качество на водата в захранващия източник. (2) Когато е невъзможно да се понижи нивото на карбонатната твърдост посредством обмен на водата, се прилага киселинно промиване на тръбите на топлообменните апарати.
Чл. 226. Изхвърлянето на вода, обработена с химикали, от системата за оборотно водоснабдяване се извършва в съответствие с действащото законодателство за опазване на околната среда.
Чл. 227. Експлоатацията на хидротехническите съоръжения от системите за техническо водоснабдяване и контролът на тяхното състояние се извършват съгласно изискванията на глава седемнадесета.
Чл. 228. Експлоатацията на съоръженията от системата на техническото водоснабдяване се извършва съгласно изискванията на глава двадесет и пета.
Чл. 229. При техническо водоснабдяване от езера охладители през зимния период се вземат мерки против обледеняване на решетката на водоприемника (рециркулация на топла вода и др.)
Чл. 230. От циркулационните тръбопроводи въздухът се отделя периодично така, че височината на сифона в тях да не се понижава с повече от 0,3 m от проектните стойности.
Чл. 231. Промяната на напора на циркулационната помпа поради замърсяване на системата не може да превишава 1,5 m от проектните стойности.
Чл. 232. (1) При експлоатация на охладителите на циркулационна вода се осигурява оптимален режим на работа и ефективност на охлаждане съгласно нормативните характеристики. (2) Когато средноденонощната температура на охлаждащата вода след охладителя се увеличи с повече от 1 °С спрямо нормативната, се вземат мерки за откриване и отстраняване на причините.
Чл. 233. (1) Оглед на охладителните кули и разпръсквателните устройства се извършва ежегодно през пролетния и есенния сезон и откритите дефекти се отстраняват. (2) Водоразпределителните системи на охладителните кули и разпръсквателните устройства се промиват най-малко 2 пъти годишно (пролет и есен). Басейните на охладителните кули трябва да се почистват от утайки и отпадъци най-малко веднъж на 2 години. (3) При паралелно работещи охладителни кули и намален общ разход на охлаждаща вода през зимния сезон част от охладителните кули се изключват от работа и се консервират. (4) При работа на охладителните кули през зимния сезон се вземат мерки против обледяване на кулите и на разположените в близост сгради и съоръжения.
Чл. 234. Детайлно обследване на състоянието на металните и железобетонните елементи на охладителните кули се извършва най-малко веднъж на 5 години.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ТОПЛОМЕХАНИЧНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ И ТОПЛОПРЕНОСНИТЕ МРЕЖИ
Глава двадесет и втора
ГОРИВНО-ТРАНСПОРТНО СТОПАНСТВО
Раздел I
Общи положения
Чл. 235. При експлоатация на горивно-транспортното стопанство се осигуряват: 1. постоянна готовност за приемане на горивото от доставчиците и контрол върху неговото количество и качество; 2. изправност на техниката за механизирано разтоварване на транспортните средства, доставящи горивото по наземен или воден път; 3. механизирано складиране, усредняване на качествата и съхраняване на определените запаси гориво при минимални загуби; 4. своевременно подаване на горивото към котлите; 5. предотвратяване на замърсяването на района на енергийния обект с прах и нефтопродукти.
Чл. 236. (1) Характеристиките на всички видове доставено гориво в енергийния обект съответстват на заложените в проекта и в договора за доставка. (2) Договорите за доставка на горивото съдържат: 1. гаранционен състав на горивото, определено по стандартите; 2. график за равномерното подаване на горивото в енергийния обект; 3. данни за налягането на газа на входа в главния разпределителен пункт (ГРП) на енергийния обект (за газообразно гориво); 4. условията за систематичен контрол, осигуряван от собственика на енергийния обект, за количеството и качеството на получаваното гориво, като резултатите от анализите на пробите са договорно основание за рекламации.
Чл. 237. Анализите на качеството на получаваното твърдо, течно и газообразно гориво се провеждат според действащите нормативни актове и по график в съответствие със сключените договори.
Чл. 238. (1) Количествата на постъпващите горива се определят чрез измерване: 1. с вагонни или лентови кантари за гориво, пренасяно наземно, или по газенето на корабите, когато е пренасяно по воден път; 2. на нивото в резервоарите за течно гориво на енергийния обект (при транспорт по тръбопровод) с ползване на калибровъчни таблици; 3. с прибори за разход на газ, монтирани в енергийния обект, след което се преизчислява за нормални условия - температура на газа +20 °С и налягане 0,133 kРа. (2) Тарата на използваните за доставка на горива транспортни средства се проверява по договорен график или по искане на една от страните.
Чл. 239. Приемането на горивото се извършва с протокол, чието съставяне е съобразено с конкретните проектни решения и с договорите с доставчика, спедитора и превозвача. С протокола за приемане на горивото се регистрира изпълнението на договорните условия, а именно: 1. ритмичността на движение на транспортните средства, доставящи горивото в енергийния обект; 2. резултатите от огледа за повреди по транспортните средства, възпрепятстващи разтоварването на горивата или причиняващи видими загуби на гориво при транспорт; 3. констатации по несъответствия на договорените количества и качества на горивата.
Чл. 240. Съоръженията и устройствата на вътрешностанционните железопътни линии, сигнализация и връзка, както и подвижният състав се поддържат и ремонтират от техния собственик в съответствие с изискванията на нормативните актове.
Раздел II
Въглищно стопанство
Чл. 242. Механизацията и съоръженията на складовете за гориво се поддържат в работно състояние, осигуряващо тяхната номинална производителност.
Чл. 243. Не се допуска работата на товароподемни устройства при наличие на пукнатини в носещата металоконструкция, при прокъсани стоманени въжета, при неизправни спирачки, крайни изключватели и ограничители.
Чл. 244. Не се допуска работата на лентовите транспортни устройства при неизправна или неработеща по дължината на лентите система за аварийно спиране.
Чл. 245. Устройствата за подаване на гориво се управляват автоматично или дистанционно от централно табло за управление и са осигурени с подходящи защити, блокировки и сигнализация, поддържани постоянно в изправност.
Чл. 246. В галериите и закритите естакади на лентовите транспортьори, пресипните възли на основния тракт и тракта за подаване на гориво от склада, в дробилния корпус и в подземните части на разтоварващите устройства се поддържа температура, която не позволява замръзване на въглищата и на обслужващите пътеки и площадки.
Чл. 247. Всички видове въглища се надробяват с едрина на късовете и остатък на ситата не по-големи от изискванията на техническите условия на съоръженията.
Чл. 248. (1) Преди подаване на горивото в дробилките и мелниците механизирано се отделят и отстраняват металните и дървесните предмети. Съоръженията, изпълняващи тази функция, се поддържат включени постоянно. (2) Не се допуска експлоатация на устройствата за подаване на гориво при неработещи съоръжения за металоулавяне в централи със система на прахоприготвяне с мелещи вентилатори, средноходни и чукови мелници.
Чл. 249. Пробите от горивото се вземат и обработват в съответствие със стандартите чрез механизирани пробовземни устройства, като функционирането им се проверява периодично.
Чл. 250. При експлоатация на съоръженията и системите за подсушаване и смилане на твърди горива, както и при съставянето на експлоатационни инструкции, режимни карти, графици, наряди и други вътрешни нормативни актове се отчита, че всички горива със съдържание на летливи вещества над 20 на сто на горима маса са пожаро- и взривоопасни.
Чл. 251. (1) Експлоатацията на сградите и съоръженията на горивно-транспортното стопанство се организира по начин, изключващ възникването на прахова експлозия, предизвикана от: 1. наличието на натрупан въглищен прах; 2. динамични импулси, предизвикващи завихряне и смесване на праха с въздуха; 3. източник на възпламеняване на праха (външен или самозапалване). (2) Ръчно почистване на въглищния прах се допуска само по изключение, и то след обилно оросяване на праха с диспергирана вода. (3) Не се допуска почистването на прах при констатирани признаци на самозапалване и горене (тлеене). (4) Гасенето на огнище на пожар (тлеещ прах) се извършва в съответствие с местната противопожарна инструкция, като се използват химически пожарогасители или фино диспергирана вода.
Чл. 252. (1) Механизмите и устройствата, които са източници на запрашаване, се поддържат добре уплътнени и снабдени със средства за обезпрашаване (аспирационни инсталации, хидрообезпрашване), осигуряващи чистота на въздуха в помещенията за подаване на гориво, в съответствие със санитарните норми. (2) Аспирационните инсталации осигуряват почистването от прах до санитарните норми на изхвърления в атмосферата въздух. (3) Запрашеността и загазяването с СО в помещенията за подаване на гориво се контролират по утвърден график.
Чл. 253. Ремонтът на транспортьорните ленти, включително на тези с метална армировка, се изпълнява без използване на метални детайли.
Раздел III
Стопанство за течни горива
Чл. 255. Съоръженията за разтоварване на мазута се поддържат изправни и източени от мазут след приключване изпразването на цистерните.
Чл. 256. Параметрите на парата за подгряване на мазутните цистерни се поддържат в границите: налягане - от 0,8 до 1,3 МРа, и температура - от 200 до 250 °С.
Чл. 257. При неизправност на греещата серпентина, когато се налага директно подгряване на цистерната с пара, на паропровода се монтира дюза, осигуряваща не повече от 900 kg/h разход на пара, при обем на цистерната около 60 m3.
Чл. 258. Мазутът в приемните резервоари се загрява до температура, осигуряваща нормалната работа на мазутните помпи, но не повече от 90 °С.
Чл. 259. Изолацията на металните резервоари за мазут и вътрешното им антикорозионно покритие се поддържат в изправност.
Чл. 260. Вътрешен оглед, отстраняване на забелязани дефекти и почистване от утайки по дъното се извършват най-малко веднъж на 5 години.
Чл. 261. Остатъците от мазут, получени при почистване на резервоари, канали и съоръжения, се извозват и изгарят на места, съгласувани с районната инспекция по опазване на околната среда (РИОС).
Чл. 262. Отчитането на разхода и запасите на течно гориво в резервоарите се извършва с монтираните нивомерни устройства, като се използват калибровъчни таблици.
Чл. 263. При директна схема на подаване и подгряване на мазута в напорните тръбопроводи към котлите, съоръжени с механични горелки, налягането на течното гориво се поддържа с колебания не повече от 0,1 МРа и вискозитет съгласно техническите условия на горивните уредби на котлите.
Чл. 264. (1) Почистването на филтрите за течно гориво се извършва чрез парна продувка, ръчно или по химически начин при повишаване на съпротивлението им с 50 на сто спрямо началното (в чисто състояние) при разчетния разход. (2) Забранява се обгарянето на филтърната мрежа при почистване. (3) Почистването на подгревателите за гориво се извършва при снижаване на топлинната им мощност с 30 на сто спрямо номиналната.
Чл. 265. Резервните помпи, подгревателите и филтрите се поддържат в постоянна готовност за пускане.
Чл. 266. (1) Преди да се включи в работа пълен резервоар с течно гориво, след продължителен престой се взема проба от придънния слой (до 0,5 m от дъното) за определяне съдържанието на вода. Тя се отстранява преди подаването на горивото към котелното. (2) Начинът за вземане на проби и отстраняване на водата от придънния слой се определя в експлоатационната инструкция.
Чл. 267. Показанията на дистанционните нивомери за горивото в резервоарите се проверяват най-малко веднъж седмично.
Чл. 268. (1) При изгаряне на заместител на мазут неговото приемане, съхраняване и подготовка за подаване към котлите се извършват в съответствие с техническите условия на съоръженията, нормативните актове и инструкцията за експлоатация на горивното стопанство. (2) В качеството на заместител на мазут могат да бъдат използвани течни горива с температура на самозапалване не по-ниска от 45°С при изпълнение на допълнителни мероприятия за повишаване на пожарната безопасност съгласно указанията на органите за пожарна и аварийна безопасност.
Раздел IV
Газово стопанство
Чл. 270. При експлоатацията на газовото стопанство в енергийните обекти се осигуряват: 1. непрекъснато подаване на газообразното гориво към котлите с необходимото налягане, очистено от примеси и кондензат, и с количество, съответстващо на товара на котлите; 2. контрол на количеството и качеството на постъпващия газ; 3. безопасна работа на съоръженията; 4. безопасно изпълнение на техническото обслужване и ремонта; 5. надзор за техническото състояние на съоръженията.
Чл. 271. На съоръженията на ГРП и газоразпределителните тръбопроводи се водят ремонтни дневници, съдържащи основните данни и сведения за извършените ремонтни работи и настройки.
Чл. 272. (1) За опасните работи се утвърждават списък и инструкция за реда на подготовката и безопасността на тяхното провеждане, съобразена с конкретните производствени условия в обекта. (2) Газоопасните работи се изпълняват по нарядна система и при спазване на изискванията на Наредба № 21 от 1980 г. за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации (необнародвана), утвърдена със Заповед № А-193 от 1990 г. (ДВ, бр. 57 от 1990 г.). (3) Лицата, имащи право да издават наряди за газоопасни работи, се определят със заповед. (4) Преразглеждане и преутвърждаване на списъка на газоопасните работи се извършва най-малко веднъж в годината. (5) Газоопасните работи (въвеждане в експлоатация, пускане на газа, присъединяване на газопроводи, ремонт на газопроводи и съоръжения, запълнени с газ, работа в ГРП с използване на заварка и рязане) се изпълняват освен по наряд и по специален план, утвърден от собственика/инвеститора на енергийния обект. (6) В плана на работите се посочват последователността на извършваните работи, разположението на хората, отговорните лица, предвидените мерки за осигуряване на максимална безопасност.
Чл. 273. Колебанието на налягането на газа в газопровода за котелното не може да надвишава 10 на сто от работното налягане.
Чл. 274. Действието на сигнализацията за максимално и минимално налягане на газа в газопровода към котелното след автоматичните регулатори на налягане се проверява най-малко веднъж в месеца.
Чл. 275. (1) При запълване на газопровода с газ се извършва продухване до пълното отстраняване на въздуха. (2) Завършването на продухването се определя чрез анализ или чрез изгаряне на взетите проби, като съдържанието на кислорода в газа не трябва да превишава 1 на сто. (3) Изпускането на газо-въздушната смес при продухване на газопроводите се извършва в места, където е изключена възможността за възпламеняване.
Чл. 276. (1) При освобождаване на газопровод от газ се извършва продухване с въздух до пълното отстраняване на газа. (2) Краят на продухването се определя с анализ, при който остатъчното съдържание на газа в продухващия въздух не трябва да бъде повече от 1/5 от долната граница на възпламеняване.
Чл. 277. Не се разрешава подаване на газ към котелно помещение по обходна линия без монтиран автоматичен регулиращ клапан.
Чл. 278. Изпробването на защитите, блокировките и сигнализацията се извършва най-малко веднъж месечно.
Чл. 279. (1) Трасетата на подземните газопроводи, които се намират на територията на енергийния обект, се оглеждат по установен график и се проверяват за загазяване шахтите на газопровода и шахтите, разположени до 15 m от двете страни на газопровода (телефонни, водопроводни, топлофикационни, канализационни), колекторите, мазетата на сградите и другите помещения, в които е възможно проникване на газ. (2) При обслужването на подземните газо-проводи се съставят и използват номерирани маршрутни карти, в които са посочени схемите на трасето на газопровода и неговата дължина, както и шахтите на подземните комуникации и мазетата на сградите, разположени до 15 m от двете страни на газопровода.
Чл. 280. (1) Наличието на газ в мазета, колектори, шахти и кладенци и други подземни съоръжения се проверява с газоанализатор във взривозащитено изпълнение. (2) При липса на газоанализатор проба от въздуха се взема на място, като анализът на този въздух се извършва извън сградата.
Чл. 281. Забранява се ползване на открит огън в мазета, шахти, колектори, сгради и съоръжения, намиращи се в непосредствена близост до газопровод.
Чл. 282. При откриване на загазяване по трасето на газопровода допълнително се проверяват за газ подземните помещения в радиус до 50 m от газопроводите, организира се тяхното проветряване и се вземат бързи мерки за откриване и отстраняване пропуските на газ.
Чл. 283. Проверката за плътност на подземните газопроводи и състоянието на изолацията им се извършват чрез периодични планови ревизии, в съответствие с чл. 340 от Наредба № 21 от 1980 г.
Чл. 284. Забранява се използването на огън за откриване на пропуски на газ.
Чл. 285. Монтираната арматура на газопровода се оглежда периодично по утвърден график, но най-малко веднъж в годината. От резултатите при огледа се определят видът и срокът на ремонта на арматурата.
Чл. 286. Външният и вътрешният оглед на ГРП с отбор и анализ от пробата на въздуха за загазяване на височина 0,25 m от пода и на 0,40 - 0,70 m от тавана се извършват ежедневно.
Чл. 287. (1) Техническото обслужване на газовите съоръжения се организира по график, но най-малко веднъж в годината, с разглобяване на регулаторите на налягане, предохранителните клапани, филтрите, ако в паспорта на заводите производители не са указани други срокове. (2) Корпусите на филтрите след изваждане на филтриращите касети се очистват навън от помещението. Допустимият пад на налягане във филтъра се указва в експлоатационната инструкция.
Чл. 288. Проверка на настройката и действието на предпазните устройства (затварящи и изхвърлящи) и на приборите за автоматично регулиране се извършва преди пускането на газа след продължително (повече от 2 месеца) спиране на съоръжение, както и при експлоатацията, но най-малко веднъж на 2 месеца, ако в заводската инструкция не са указани други срокове.
Чл. 289. Ремонтът на вентилационните устройства, на осветителната и телефонната мрежа на газовото стопанство се извършва незабавно след появяването на неизправности.
Чл. 290. Електрохимичната защита на подземните газопроводи се проверява по график, но най-малко веднъж в годината.
Чл. 291. (1) Газопроводите се дренират периодично по график през специални щутцери, монтирани в ниските точки, като кондензатът се събира в подвижни резервоари и се използва. (2) Не се допуска дренирането на течността от газопровода в канализацията.
Чл. 292. Подаването и изгарянето на доменен и коксов газ в централите се извършват в съответствие с нормативните актове.
Чл. 293. Особеностите на експлоатацията при подаване и изгаряне на газгенераторен, отпадъчен технологичен, влажен и сернист (съдържащ меркаптани или сероводород) природен газ се определят от проекта или от местна експлоатационна инструкция.
Глава двадесет и трета
СМИЛАНЕ НА ТВЪРДИ ГОРИВА (ПРАХОПРИГОТВЯНЕ)
Чл. 294. (1) Прахоприготвящата система осигурява непрекъснато подаване на въглищен прах към горелките на котела с необходимата едрина на смилане, влажност и в количество, съответстващо на топлинния товар на котела. (2) Режимът на работа на прахоприготвящата система съответства на режимната карта, разработена на основата на заводските характеристики и проведени експлоатационни изпитвания на прахоприговящата система и котела.
Чл. 295. (1) Преди пускането на нова, реконструирана или ремонтирана прахоприготвяща система, както и след престой в резерв над 5 денонощия се извършва оглед на всички съоръжения. Проверява се изправността на устройствата за дистанционно управление, на системите за защита и сигнализация, на блокировките и автоматиката. (2) Не се разрешават пускането и експлоатацията на прахоприготвяща система с неизправни системи за защита, сигнализация и блокировки. (3) Контролен вътрешен оглед на прахоприготвящата система се извършва периодично по местна инструкция, но най-малко веднъж на 2000 работни часа.
Чл. 296. Преди пускане на прахоприготвящата система след продължителен престой се извършва подгряване по начин, определен в местната инструкция.
Чл. 297. При експлоатацията на прахоприготвящата система се следят и контролират: 1. непрекъснатостта на потока на гориво към мелниците; 2. нивото на суровите въглища и въглищния прах в бункерите спрямо пределното, определено в местна инструкция; 3. температурата на сушилния агент и на праховъздушната смес на изхода от мелещото и подсушаващото устройство; 4. температурата на въглищния прах в междинния прахов бункер; 5. налягането на сушилния агент пред мелницата и след мелничния вентилатор; 6. съдържанието на кислород в сушилния агент при сушене с димни газове; 7. разходът на сушилния агент в прахоприготвящи системи с пряко вдухване с чукови и средноходови мелници; 8. едрината на смилане; 9. хидравличното съпротивление на барабанно-топковите и средноходовите мелници; 10. състоянието на изолацията и плътността на всички елементи от праховъздушната система; 11. нивото на вибрациите на лагерните блокове; 12. изправността на предпазните клапани; 13. натоварването по ток на електродвигателите на съоръженията от прахоприготвящата система.
Чл. 298. След реконструкция или основен ремонт на прахоприготвящата система режимната карта се актуализира или се изработва нова.
Чл. 299. Начинът на контролиране едрината на смилане на въглищата се осъществява, както следва: 1. при система с пряко вдухване - косвено, по количеството на сушилния агент, постъпващ в мелницата, и по положението на регулиращия орган на сепаратора; 2. при система с междинен бункер - чрез вземане на проба от праха под циклона.
Чл. 300. Прахоприготвящите системи се поддържат газоплътни, като неизбежните просмуквания не могат да надвишават стойностите, посочени от завода производител и указани в местната инструкция.
Чл. 301. При отворен тип система на прахоприготвяне се провежда периодичен контрол за степента на очистване от прах на отработения сушилен и транспортиращ агент и за аеродинамичното съпротивление на циклоните, скруберите и филтрите.
Чл. 302. Периодичността на сработване на бункерите до минимално ниво и пределният срок на съхраняване на въглища и въглищен прах в бункерите се определят в зависимост от склонността към засводяване и самозапалване на въглищата в бункерите за сурови въглища и за въглищен прах.
Чл. 303. (1) При предстоящо спиране на прахоприготвящата система за срок, по-голям от определения по чл. 295, ал. 1, бункерите се изпразват напълно в пещта на работещия котел. (2) Забранява се изпразването на бункери в пещта на неработещ котел.
Чл. 304. Заваръчни работи в помещенията на прахоприготвяне се допускат само за едрогабаритни и тежки детайли след освобождаването им от въглищния прах и при спазване на всички мерки по пожарна безопасност.
Чл. 305. (1) В помещенията, в които е разположена прахоприготвящата система, периодично се отстраняват отлаганията на въглищен прах, особено от горещи повърхности, като се запазва целостта на топлинната изолация на горещите повърхности и не се предизвиква запрашаване на въздуха. (2) Забранява се гасенето на тлеещи огнища от въглищен прах посредством плътна струя вода или други пожарогасителни средства, които могат да предизвикат прахово завихряне.
Глава двадесет и четвърта
ПАРНИ И ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ
Чл. 306. Парните и водогрейните котли (котлоагрегати) се експлоатират в съответствие с Наредба № 30 от 1994 г. за технически надзор на котли с високо налягане (обн., ДВ, бр. 50 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1996 г.), Наредба № 21 от 1980 г., изискванията на завода производител и местните експлоатационни инструкции.
Чл. 307. При експлоатацията на всеки котлоагрегат се осигуряват: 1. сигурна и безопасна работа на основните и спомагателните съоръжения; 2. устойчива работа при номинална производителност и проектни параметри; 3. икономичен режим на производствения процес съгласно режимните изпитвания и заводските инструкции; 4. диапазон и скорост на регулиране на товарите за всеки вид използвано гориво, отговарящи на проектните; 5. стабилна работа при минимални товари; 6. контрол на количеството на изхвърляните вредни вещества в околната среда.
Чл. 308. Не се допуска въвеждането в експлоатация на котел непосредствено след монтаж или ремонт на нагревни повърхности без извършване на предпусково химическо очистване на пароводния тракт или без отстраняване на консервацията на нагревните повърхности след продължителен престой.
Чл. 309. (1) Преди пускането на котел след ремонт или продължителен престой в резерв се проверяват: 1. готовността за включване на спомагателните съоръжения; 2. контролно-измервателните прибори; 3. средствата за дистанционно управление на арматурата и другите изпълнителни механизми; 4. автоматичните регулатори; 5. защитите и блокировките; 6. средствата за оперативна връзка. (2) При неизправни защити и блокировки, действащи за спиране на котлоагрегата, пускането се забранява. (3) Пускането се извършва под ръководството на отговорно за експлоатацията длъжностно лице.
Чл. 310. Запълването на котела с вода се извършва само с химически обработена вода с показатели съгласно изискванията на глава двадесет и девета.
Чл. 311. Запълването с вода на барабанен котел не се разрешава при температура на метала на барабана, по-висока от 160 °С.
Чл. 312. При разпалване на правотоков котел се осигурява разход на вода 30 на сто от номиналния, ако заводът производител не предписва друга стойност.
Чл. 313. Преди разпалване на водогреен котел му се осигурява постоянен разход на мрежова вода не по-малко от минимално допустимия за този тип котли.
Чл. 314. (1) Преди разпалване и след спиране на котел задължително се извършва вентилация на пещната камера и газоходите с вентилаторите (димни, въздушни и рециркулационни) при осигурена пълна проходимост по газовъздушния тракт и за време не по-малко от 10 min. (2) Котлите, работещи под налягане, и водогрейните котли без димни вентилатори се вентилират чрез въздушните и рециркулационните вентилатори. (3) При разпалване на котел от горещо състояние и при наличие на налягане в пароводния тракт вентилирането се извършва не по-рано от 15 min преди запалването на горелка.
Чл. 315. Преди разпалване на котел, работещ на газ, задължително се извършват опресоване на газопроводите с въздух и проверка на плътността на спирателната арматура преди горелките.
Чл. 316. Разпалването на котел се извършва с включени в работа димен и въздушен вентилатор или само въздушен за котли, работещи без димен вентилатор.
Чл. 317. В процеса на разпалването на котела се контролира нивото на водата в барабана и се извършва продухване на нивопоказващите прибори.
Чл. 318. Разпалването на котел от различни топлинни състояния се извършва в съответствие с инструкцията на завода производител и получените резултати от изпитване при пускови режими.
Чл. 319. В режим на разпалване на котел от студено състояние след основен или среден ремонт най-малко веднъж годишно се проверява по репери топлинното разширение на барабана и колекторите.
Чл. 320. (1) При всяко пускане и спиране на котел задължително се контролира температурният режим на барабана му. (2) Скоростта на загряване и охлаждане и температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана се указват в местната инструкция.
Чл. 321. (1) Включването на котел в паралел към общ паропровод се извършва след дрениране и подгряване на съединителния паропровод. (2) Налягането на парата след котела при включването се изравнява с налягането в общия паропровод.
Чл. 322. (1) За работата на всеки котел се изготвя режимна карта, съставена на базата на изпитвания и инструкцията за експлоатация. (2) При реконструкция на котел или при промяна на марката и качеството на горивото режимната карта се коригира.
Чл. 323. В работен режим на котела се извършва постоянен контрол на температурата на парата във всяка степен и всеки поток на паропрегревателите, както и на нивото на водата в определените горна и долна граница.
Чл. 324. Нагревните повърхности на котела по газова страна се поддържат в експлоатационно чисто състояние.
Чл. 325. (1) Парните котли, в които като основно гориво се използва мазут със съдържание на сяра, по-високо от 0,5 на сто, в диапазона на регулиране на товара работят с коефициент на излишък на въздуха на изхода на пещта не по-висок от 1,03. (2) При водогрейни котли коефициентът на излишък на въздух не може да превишава 1,10.
Чл. 326. При експлоатацията на мазутни горелки не се допуска: 1. работа с ненастроени горелки; 2. работа на горелките без осигурено подаване на въздух; 3. попадане на мазут в паропроводите за продухване на горелките.
Чл. 327. Въздухът, постъпващ във въздухоподгревателите на котлите, задължително се подгрява. Температурата на подгряване се определя в зависимост от вида на горивото и се отбелязва в местни инструкции.
Чл. 328. (1) Проби на летящата пепел се вземат от всеки котел, който изгаря твърдо гориво в прахообразно състояние при загуби на топлина от механична непълнота на изгаряне повече от 0,5 на сто. (2) Периодичността на пробите се установява с местна инструкция най-малко веднъж на смяна за черни и антрацитни въглища и най-малко веднъж на денонощие за други видове въглища.
Чл. 329. (1) Пещната камера и целият газов тракт на котела трябва да бъдат уплътнени. (2) Пропуските на въздух се контролират чрез газов анализ най-малко веднъж в месеца, а така също преди и след извършен ремонт съгласно местна инструкция.
Чл. 330. При извеждане на котел от работа в дългосрочен резерв или за ремонт се извършва консервация на нагревните повърхности срещу корозия.
Чл. 331. Забранява се ускоряване на охлаждането на спрян от работа котел чрез запълване с подпитаваща вода с последващо дрениране.
Чл. 332. При температура на въздуха в котелното помещение под 0 °С се вземат мерки за поддържане на положителни температури на въздуха вътре в котела и на всички места, където има опасност от замръзване.
Чл. 333. Режимът на спиране на котел за извеждане в резерв или ремонт се извършва по утвърдена експлоатационна инструкция, като за котлите с естествена циркулация се контролира температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана.
Чл. 334. При спрян котел дежурният оператор осъществява контрол над него до пълното понижаване на налягането и снемане на напрежението от електродвигателите.
Чл. 335. За котли, работещи на твърдо или газообразно гориво, когато за резервно или за разпалващо гориво се използва мазут, схемата на мазутното стопанство и мазутопроводите се поддържат в състояние на готовност за незабавно подаване на мазут.
Чл. 336. Не се допуска работа на мазутопровод или газопровод, от който изтича гориво и има опасност от пожар.
Чл. 337. (1) Котелът се спира незабавно чрез задействане на защитите или ръчно в случаите на: 1. недопустимо повишаване или понижаване на нивото на водата в барабана или при повреда на всички прибори за контрол на нивото в барабана; 2. бързо понижаване на нивото на водата в барабана независимо от засиленото подаване на вода към котела; 3. повреждане на всички разходомери за питателна вода на правотоков водогреен котел или прекратяване на захранването на който и да е поток на правотоковия котел за повече от 30 s; 4. спиране на всички питателни помпи; 5. недопустимо повишаване на налягането в пароводния тракт; 6. незадействане на 50 на сто от предпазните клапани или на други заменящи ги устройства; 7. прекъсване функционирането на всички манометри, показващи налягането в котела или в тръбопроводите; 8. недопустимо повишаване или понижаване на налягането по тракта на правотоковия котел до разделителната арматура; 9. недопустимо понижаване на налягането в тракта на водогрейния котел за повече от 10 s; 10. скъсване на тръба от пароводния тракт или откриване на пукнатини в основните елементи на котела ( барабан, колектори, тръбопроводи, арматура ); 11. изгасване на факела в котела; 12. недопустимо понижаване на налягането на газа или мазута след регулиращия клапан при работа на газ или мазут; 13. изключване на всички димни или въздушни вентилатори и всички регенеративни въздухоподгреватели; 14. взрив в пещта, взрив или пожар в газоходите или пепелоулавящите устройства, нагряване до червено на носещите греди на конструкцията на котела, разрушаване на изолацията и други случаи, водещи до повреди на съоръженията и застрашаване на живота на хора; 15. прекратяване на разхода на пара през междинния паропрегревател; 16. понижаване на разхода на вода през водогрейния котел под минимално допустимия за повече от 10 s; 17. повишаване на температурата на водата на изхода на водогрейния котел над допустимата; 18. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или системата за дистанционно управление, включена в защитите на котела; 19. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички контролно-измервателни прибори; 20. скъсване на мазутопровод или газопровод в района на котела. (2) При работа на котел на газ освен в случаите по ал. 1 котелът се спира и в предвидените в инструкция за безопасна експлоатация на газовото стопанство случаи.
Чл. 338. Котелът се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на мрежата в следните случаи: 1. поява на малки пропуски на пара и вода по елементите на пароводния тракт, тръбите на нагревните повърхности, захранващите тръбопроводи, фланцови и валцувани съединения, колектори и др.; 2. недопустимо повишаване на температурата на метала на нагревните повърхности, ако то не се прекратява с промени в режима на работа на котела; 3. повреда на всички дистанционни показатели за нивото на водата в барабана; 4. при рязко влошаване на качествата на захранващата вода спрямо установените норми; 5. прекъсване работата на пепелоулавящите устройства на котела; 6. при неизправност на отделни защити, контролно-измервателни прибори или дистанционни и автоматични управления.
Глава двадесет и пета
ПАРОТУРБИННИ УРЕДБИ
Чл. 339. Експлоатацията на паротурбинните уредби се извършва в съответствие с изискванията на завода производител, Наредба № 5 от 1995 г. за устройство и технически надзор на тръбопроводи за водна пара и гореща вода (ДВ, бр. 101 от 1995 г.), Наредба № 8 от 1992 г. за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане (обн., ДВ, бр. 16 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1992 г.) и местните експлоатационни инструкции.
Чл. 340. Експлоатацията на паротурбинните уредби се извършва при осигурени: 1. сигурна работа на основните и спомагателните съоръжения; 2. готовност за натоварване до номиналните електрически и топлинни товари; 3. нормативни показатели за икономичност на основните и спомагателните съоръжения.
Чл. 341. Системата за регулиране на парната турбина се поддържа в състояние и готовност за изпълнение на следните изисквания: 1. да поддържа устойчиво зададения електрически и топлинен товар, както и плавно да го изменя при въздействие върху механизмите за управление на турбината; 2. да поддържа устойчиво номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход (без включване на генератора в паралел), като я променя плавно в границите на работния диапазон на механизма за управление на турбината и при номинални/пускови параметри на парата; 3. да задържа честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност при внезапно разтоварване на генератора от пълен до нулев електрически товар, включително при изключване от паралел, когато турбината работи с максимален разход и при номинални параметри на парата.
Чл. 342. (1) Системата за автоматично регулиране на парната турбина осигурява стабилност на параметрите на регулиране, като при работата на турбината те остават в границите: 1. степен на неравномерност на регулиране на честотата на въртене на ротора - 4,5 ± 0,5 на сто; 2. местна степен на неравномерност на честотата на въртене при всички товари - не по-ниска от 2,5 на сто, а при товари до 15 на сто - не по-висока от 10 на сто; 3. степен на нечувствителност на честотата на въртене на ротора - не по-висока от 0,3 на сто; 4. степен на нечувствителност на регулиране налягането на парата в регулируемите пароотнемания (пароотбори) и на изхода на противоналегателните турбини: а) при налягане/противоналягане, по-ниско от 250 kРа - не повече от 5 kРа; б) при налягане/противоналягане, равно или по-високо от 250 kРа - не повече от 2 на сто. (2) Степента на неравномерност при регулиране на налягането на парата в регулируемите пароотнемания и на изхода на противоналегателните турбини трябва да удовлетворява изискванията на потребителите и да не предизвиква задействане на предпазните клапани.
Чл. 343. (1) Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10-12 на сто над номиналната честота на въртене или до честотата, разрешена от завода производител. (2) При задействане на автомата за безопасност се затварят: 1. стопорните и регулиращите (или стопорно-регулиращите) клапани на прясна пара и на парата от междинния паропрегревател; 2. стопорните (отсекателните), регулиращите и обратните клапани, както и регулиращите диафрагми и клапите на пароотнеманията; 3. отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни пароизточници.
Чл. 344. Системата за защита на турбината от повишаване честотата на въртене на ротора се изпитва с реално повишаване на честотата на въртене в следните случаи: 1. след основен ремонт на турбината; 2. преди изпитване на системата за регулиране, с изключване на генератора от паралел (хвърляне на товара); 3. след разглобяване на автомата за безопасност; 4. след едномесечен престой на турбината; 5. след разглобяване на системата за регулиране или на нейни възли.
Чл. 345. (1) Стопорните и регулиращите клапани на линията за прясна пара и на парата след междинния прегрев се поддържат плътни. (2) Плътността на клапаните по ал. 1 се проверява с отделно изпитване за всяка група клапани. (3) Роторът на турбината не трябва да се върти при затворени клапани и номинални параметри на прясната пара и вакуума. (4) Проверката на плътността на клапаните се извършва най-малко веднъж в годината, както и в случаите: 1. преди изпитване на автомата за безопасност с повишаване на честотата на въртене на ротора на турбината; 2. преди и след основен ремонт на турбината; 3. при установяване на пропуски през клапаните в режимите на пускане или спиране на турбината.
Чл. 346. (1) Плътността на обратните клапани на регулируемите пароотнемания и действието на техните предпазни клапани се проверяват преди всяко изпитване на турбината с хвърляне на товара и изключване на генератора от паралел. (2) Плътността на обратните клапани на всички пароотнемания се проверява преди всяко пускане и спиране на турбината. (3) Забранява се работата на турбината с включено пароотнемане, на което обратният клапан е неизправен.
Чл. 347. Стопорните и регулиращите клапани на прясната пара и на парата след междинния прегрев, стопорните (отсекателните) и регулиращите клапани (диафрагми) на пароотнеманията и отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни източници на пара се раздвижват, както следва: 1. на пълен ход - преди пускане на турбината и в случаите, предвидени в инструкцията за експлоатация на турбината, като се контролират плавността на хода и налягането на клапана; 2. на част от пълния ход - ежедневно по време на работа на турбината, ако конструкцията на клапана позволява това.
Чл. 348. Определянето на статичната характеристика на регулиране, както и измерването на времето за затваряне на стопорните и защитните клапани се извършват преди и след основен ремонт на турбината или на основните възли на системите за регулиране и пароразпределение.
Чл. 349. (1) Изпитването на системата за регулиране на турбината с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на пара, и изключване на генератора от паралел се извършва: 1. при реконструкция с изменение на динамичната характеристика на турбоагрегата или на статичната и динамичната характеристика на регулиращата система; 2. след основен ремонт. (2) Изпитването по ал. 1 на турбини, снабдени с електрохидравлични преобразуватели, се допуска без изключване на генератора от паралел само със затваряне на регулиращите клапани.
Чл. 350. Маслената система на турбината трябва да работи сигурно при всички режими на турбоагрегата, като поддържа качеството на маслото и температурния режим съгласно техническите норми и без да замърсява системата за охлаждане и околната среда.
Чл. 351. Резервните, аварийните маслени помпи и устройствата за автоматичното им включване се проверяват, като се включват в работа 2 пъти месечно - при работещ турбоагрегат и преди всяко негово пускане и спиране.
Чл. 352. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за смазване, регулиране и уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работното й положение.
Чл. 353. (1) Кондензационната уредба осигурява оптималния вакуум, нормативните напори и качеството на основния кондензат при всички режими на работа на паротурбинната уредба. (2) Контролът за работата на кондензационната уредба и сроковете за проверка се определят с местна инструкция в зависимост от условията на експлоатация.
Чл. 354. (1) Системите за регенерация на турбината осигуряват подгряване на питателната вода (кондензата) във всеки подгревател в съответствие с налягането на греещата пара и поддържане на нормативния температурен напор. (2) Проверката на температурния напор се извършва ежемесечно и след всеки ремонт на регенеративните подгреватели.
Чл. 355. (1) Не се допуска експлоатация на подгреватели високо налягане без или със неизправни елементи на техните защити и регулатори на ниво. (2) При наличие на групова обходна линия (байпас) се забранява работата на цялата група подгреватели, ако има неизправна защита или един от подгревателите е изключен по пара.
Чл. 356. (1) Преди пускане на турбината от студено състояние или след ремонт се проверяват изправността и готовността на основните и спомагателните съоръжения, на средствата за технологична защита, блокировките, дистанционното и автоматичното управление, контролно-измервателните прибори и оперативните връзки. (2) При пускане на турбината от топло състояние защитите и блокировките се настройват съгласно изискванията на завода производител.
Чл. 357. Забранява се пускането на турбината в случаите на: 1. отклонение на контролните показатели за топлинното и механичното състояние на турбината извън границите на допустимите стойности; 2. неизправност на защитата, която действа за спиране на турбината; 3. неизправност на системите за регулиране и пароразпределение, която може да увеличи честотата на въртенето на турбината над допустимите стойности; 4. неизправност на една от маслените помпи на системите за смазване, регулиране и уплътняване вала на генератора или на устройствата за автоматичното им включване; 5. отклонение на качеството на маслото и температурата му от нормите; 6. отклонение на качествените показатели на прясната пара от стойностите, посочени в глава двадесет и девета.
Чл. 358. (1) Забранява се при спряна турбина без включено валопревъртащо устройство да се извършват: 1. подаване на пара към лабиринтните уплътнения на турбината; 2. изхвърляне на пара или гореща вода в кондензатора; 3. подаване на пара за подгряване на турбината. (2) Подаването на пара в турбината за пускане, както и изхвърлянето в кондензатора на пара или вода от котлите се извършват при налягане в кондензатора не по-високо от 60 kРа, ако друго не е посочено от завода производител.
Чл. 359. (1) При експлоатацията на турбоагрегата (турбина-генератор) ефективната стойност на вибрационната скорост на лагерите не може да бъде по-висока от 4,5 mm/s. (2) Забранява се работата на турбоагрегата повече от 7 денонощия, когато вибрациите са по-високи от 7,1 mm/s. (3) При достигане на стойност на вибрациите 11,2 mm/s турбоагрегатът се изключва без забавяне.
Чл. 360. (1) Турбоагрегатът се спира незабавно, когато при установен режим на работа внезапно и едновременно се получат: 1. изменение на вибрациите на двата лагера на един от роторите; 2. изменение на вибрациите на два съседни лагери; 3. изменение на двете компоненти на вибрацията на един от лагерите с 1 mm/s и повече от предишното им ниво. (2) Допуска се работа на турбоагрегата в продължение до 3 денонощия при плавно нарастване с 2 mm/s на една компонента на вибрацията на един от лагерите.
Чл. 361. Не се допуска експлоатация на турбоагрегата при появата на нискочестотни вибрации, по-високи от 1 mm/s.
Чл. 362. Периодично, но най-малко веднъж в месеца се извършва оценка на засоляването на проточната част на турбината чрез измерване на налягането в контролните степени.
Чл. 363. Експлоатацията на паротурбинните уредби по схеми и режими, различни от предвидените в техническите условия на доставката им, се съгласува със завода производител.
Чл. 364. Турбината се спира незабавно и генераторът се изключва от паралел от действието на защити или ръчно от персонала в случаите на: 1. увеличаване честотата на въртене на ротора над тази, за която е настроен автоматът за безопасност; 2. недопустимо осево преместване на ротора; 3. недопустимо изменение на положението на роторите относно цилиндрите; 4. намаляване налягането на маслото под допустимото в системата на мазане на лагерите; 5. намаляване нивото на маслото в масления резервоар под допустимото; 6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер, сегмент на аксиалния лагер или лагерна черупка от уплътнението на вала на генератора; 7. запалване на маслото на турбината; 8. недопустима разлика в наляганията на маслото и водорода в системата на уплътнението на вала на генератора; 9. недопустимо ниско ниво на маслото в демпферния резервоар на маслената система на уплътнението на вала на генератора; 10. изключване на всички маслени помпи в системата за уплътняване вала на генератора (при система без инжектор); 11. изключване на генератора поради вътрешна повреда; 12. недопустимо понижаване на вакуума в кондензатора; 13. недопустими разлики в наляганията на последната степен на турбини с противоналягане; 14. недопустимо повишаване на вибрациите на турбоагрегата; 15. поява на необичайни шумове и звуци от триене на метал вътре в турбината или генератора; 16. поява на искри или дим от лагерите и крайните уплътнения на турбината или генератора; 17. недопустимо понижаване на температурата на прясната пара или на парата след междинния прегрев; 18. поява на водни удари в паропроводите за прясна пара, в междинния прегрев или в турбината; 19. разкъсване или опасни пукнатини в маслопроводи, тръбопроводи на пароводния тракт и на възлите на пароразпределението; 20. прекратяване протичането на охлаждащата вода през статорната намотка на генератора; 21. недопустимо намаляване на налягането в системата за регулиране на турбината; 22. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички контролно-измервателни прибори; 23. други случаи, предвидени от завода производител или в проекта.
Чл. 365. Турбината се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на: 1. засядане на стопорен клапан на прясната пара или на парата след междинния прегрев; 2. засядане на регулиращи клапани или скъсване на техните вретена, засядане на регулиращи диафрагми или обратни клапани на пароотнеманията; 3. неизправности в регулиращата система; 4. нарушаване на нормалната работа на спомагателните съоръжения и на връзките между отделните съоръжения на паротурбинната инсталация, ако е невъзможно отстраняването на неизправностите без спиране; 5. повишаване на вибрациите на лагерите на турбоагрегата над 7,1 mm/s; 6. откриване на неизправности в технологичните защити, които могат да предизвикат неочаквано спиране на съоръженията; 7. изтичане на масло от лагери, маслопроводи и арматури, което създава опасност от пожар; 8. рязко изменение на показателите на прясната пара; 9. откриване на опасни концентрации на водород в картерите на лагери, кожуси, токопроводи, маслени резервоари, а така също и недопустими пропуски на водород от корпуса на генератора.
Чл. 366. За всяка турбина се измерва и установява времето на спиране въртенето на ротора при нормален вакуум и при принудително понижаване на вакуума. При настъпили промени във времето в следващите спирания се установява причината и се вземат мерки за нейното отстраняване.
Чл. 367. При спиране на турбината за продължително време в резерв (за повече от 10 денонощия) се предприемат мерки срещу корозия на метала или се извършва консервация.
Глава двадесет и шеста
ГАЗОТУРБИННИ УРЕДБИ
Чл. 368. Експлоатацията на газотурбинните уредби (ГТУ) се извършва в съответствие с Наредба № 21 от 1980 г., изискванията на завода производител и местните експлоатационни инструкции.
Чл. 369. При експлоатацията на ГТУ се осигуряват: 1. сигурна, безопасна и икономична работа на основните и спомагателните съоръжения; 2. поддържане на зададените параметри, съответстващи на режимите на работа и техническите условия на доставката на съоръженията; 3. чистота на проходната част на компресорите, турбините и топлообменните апарати; 4. опазване на околната среда.
Чл. 370. (1) Системата за регулиране на ГТУ осигурява изпълнението на следните изисквания: 1. да поддържа устойчиво зададения електрически товар с възможност за плавното му изменение; 2. да поддържа устойчиво номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход без включване на генератора в паралел; 3. да осигури нормално и безопасно пускане и спиране на ГТУ, както и спиране при аварийни ситуации; 4. да задържи честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора от пълен до нулев електрически товар и изключване от паралел; 5. да поддържа зададената стойност на температурата на газа пред турбината, без да се допуска заработване на защитата, при нечувствителност на системата за ограничаване на температурата на газовете не повече от 10 °С. (2) Степента на статична неравномерност на регулиране честотата на въртене на вала на генератора се поддържа в границата на 4-5 на сто от номиналната честота. (3) Минималната местна степен на статична неравномерност не може да бъде по-ниска от 2 на сто, а степента на нечувствителност при всички товари - по-висока от 0,2 на сто от номиналната честота на въртене.
Чл. 371. Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10-12 на сто над номиналната или до честотата, разрешена от завода производител.
Чл. 372. Системата за пречистване на въздуха за компресорите на ГТУ осигурява въздух с необходимата степен на очистване, определена от завода производител.
Чл. 373. Не се допуска обледяване на въздушните филтри и проходната част на компресорите. При опасност от обледяване се включват предвидените срещу това устройства.
Чл. 374. (1) Стопорните и регулиращите клапани за гориво на ГТУ се поддържат плътни. (2) Клапаните се раздвижват на пълен ход преди всяко пускане и частично - ежедневно в работа, ако това е предвидено в инструкцията на ГТУ.
Чл. 375. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за мазане, регулиране и за уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работно положение.
Чл. 376. Не се допуска работа на ГТУ в двигателен режим на генератора.
Чл. 377. (1) Пускането, синхронизирането и включването в паралел на ГТУ от всяко топлинно състояние се извършват автоматично. (2) Плановото спиране на ГТУ се извършва автоматично по зададена програма.
Чл. 378. (1) Преди пускане на ГТУ след ремонт или след престой, по-дълъг от 3 денонощия, се проверяват: 1. изправността и готовността за включване на системите за технологична защита и автоматика; 2. блокировките на спомагателните съоръжения; 3. маслената система; 4. контролно-измервателните прибори; 5. средствата за оперативна връзка. (2) Откритите неизправности по ал. 1 се отстраняват незабавно.
Чл. 379. (1) Забранява се пускането на ГТУ в случаите, когато се установи: 1. неизправност на която и да е защита; 2. дефекти в регулиращата система, които могат да предизвикат повишаване на температурата на газовете над допустимата или повишаване на честотата на въртене на турбината над допустимата; 3. неизправност на една от маслените помпи или на системата за тяхното включване; 4. отклонение на показателите за качество на горивото/маслото от нормираните; 5. отклонение на налягането или температурата на горивото/маслото от допустимите стойности; 6. отклонение на контролните показатели за топлинното или механичното състояние на ГТУ от допустимите стойности. (2) Пускането на ГТУ след аварийно спиране не се разрешава, когато причините за това не са отстранени.
Чл. 380. (1) На ГТУ се извършва вентилиране на горивния тракт в следните случаи: 1. при пускане преди запалване на горивото в горивната камера; 2. след всеки неуспешен опит за пускане; 3. след нормално спиране на ГТУ. (2) Продължителността и средата за вентилиране (въздух, инертни газове) се определят в експлоатационната инструкция в зависимост от компоновката на тракта, вида на горивото и типа на ГТУ.
Чл. 381. Пускането на ГТУ се прекратява незабавно от действието на защитите или от персонала в случаите на: 1. нарушаване на установения ред на пусковите операции; 2. повишаване температурата на газовете над допустимата съгласно графика на пуска; 3. повишаване натоварването на пусковото устройство над допустимото; 4. понижаване честотата на въртене на ротора извън предвиденото след изключване на пусковото устройство; 5. преминаване на компресорите на ГТУ в автоколебателен режим.
Чл. 382. Газотурбинната уредба се изключва незабавно от действието на защитите или от персонала в случаите на: 1. повишаване температурата на газовете пред турбината над допустимата; 2. повишаване честотата на въртене на вала над допустимата; 3. появяване на пукнатини или разкъсвания на тръбопроводите за гориво или масло; 4. недопустимо осово преместване и недопустими относителни премествания на роторите на компресорите и турбините; 5. спадане налягането на маслото в системата за смазване на лагерите и на нивото в масления резервоар под допустимото; 6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер или сегмент на аксиалния лагер; 7. появяване на необичайни шумове и звуци от триене на метал в турбината и апаратите на ГТУ; 8. повишаване на вибрациите на лагерите над допустимите; 9. появяване на искри или дим от лагерите или крайните уплътнения на турбините или генератора; 10. запалване на масло или гориво, без да е възможно загасяване с наличните противопожарни средства; 11. появяване на локални взривове в горивните камери или газоходите; 12. загасване на факела в горивната камера при недопустимо налягане на горивото; 13. отпадане на захранващото напрежение на устройствата за регулиране и автоматизация или на всички контролно-измервателни прибори; 14. изключване на турбогенератора поради вътрешни повреди; 15. преминаване на компресорите в автоколебателен режим или недопустимо приближаване към него; 16. промяна на налягането на въздуха за компресорите над допустимото; 17. други случаи, предвидени от производителя на съоръжението.
Чл. 383. Газотурбинната уредба се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в следните случаи: 1. нарушаване нормалния режим на експлоатация, задействала е предупредителната сигнализация и нарушенията не могат да се отстранят без спиране; 2. засядане на стопорни, регулиращи и противоавтоколебателни клапани; 3. повишаване температурата на корпуса на турбината, горивните камери и свързващите тръбопроводи над допустимата и не е възможно тя да бъде понижена с изменение на товара на ГТУ; 4. разлики в измерваните температури на газовете над допустимите; 5. повишаване температурата на въздуха пред компресорите високо налягане над допустимата; 6. неизправност на защита или на оперативните контролно-измервателни прибори.
Чл. 384. Проверките и изпитването на системата за регулиране и защита на ГТУ от повишаване честотата на въртене се извършват съгласно инструкцията на завода производител.
Чл. 385. Защитата от превишена температура на газовете в турбината се проверява най-малко веднъж на 4 месеца.
Чл. 386. Изпитване на системата за регулиране на ГТУ с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на гориво, и изключване на генератора от паралел се извършват в случаите на: 1. извършена реконструкция с изменение на динамичните характеристики на ГТУ или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система; 2. появяване на съществени изменения на статичните и динамичните характеристики на регулирането в процеса на експлоатация или след ремонт.
Чл. 387. (1) Газотурбинните уредби, които не работят постоянно, се поддържат в постоянна готовност за пускане. (2) Проверка на готовността за пускане, както и контролни автоматични пускания с натоварване се извършват ежемесечно.
Чл. 388. Ефективната стойност на вибрационната скорост на лагерите на турбината, компресорите, турбогенератора и възбудителката съответства на посочената в чл. 359.
Чл. 389. На всеки вал на ГТУ след изключване се установява с измерване времето на спиране въртенето на ротора. При настъпване на промени във времето в следващите спирания се установява причината и се предприемат мерки за отстраняването й.
Чл. 390. (1) При извеждане на ГТУ в продължителен резерв се предприемат мерки срещу корозия на метала и при необходимост се извършва консервация. (2) Възлите, подлежащи на консервация, и технологията на консервация се определят с техническите условия при доставката на ГТУ.
Чл. 391. (1) При експлоатацията на ГТУ се извършва техническо обслужване и диагностика съобразно режимите и продължителността на работа, броя на пусканията, използваното гориво и състоянието на съоръженията. (2) Сроковете, обемът и видът на работите по ал. 1 се определят с местна инструкция на енергийния обект.
Глава двадесет и седма
БЛОКОВИ УРЕДБИ
Чл. 392. Техническата експлоатацията на блоковите уредби (енергийни блокове) в ТЕЦ се извършва при спазване изискванията на глави двадесет и четвърта и двадесет и пета и на завода производител.
Чл. 393. Участието на блоковите уредби в покриването на товаровия график се осигурява посредством промяна на натоварването на енергийния блок в регулируемия диапазон и при необходимост - до техническия минимум, поставянето му в резерв и пускането от различно топлинно състояние.
Чл. 394. Границите на регулируемия диапазон и на техническия минимум на натоварване на блоковата уредба се записват в местната инструкция и трябва да са на разположение на оператора на електрическата мрежа.
Чл. 395. Когато натоварването на енергийния блок е на долната граница на регулируемия диапазон или на техническия минимум, понижаването на температурата на прясната пара и на междинно прегрятата пара не може да бъде по-голямо от зададеното от завода производител.
Чл. 396. Максималната скорост на изменение на товара на енергийния блок в регулируемия диапазон се определя съгласно нормите за работа в електроенергийната система и от ограниченията за съоръженията.
Чл. 397. При спиране на блоковите уредби в резерв за денонощието не се извършват: 1. разхлаждане на съоръженията; 2. задържане на пара в системата за междинно прегряване; 3. изхвърляне на кондензат от паропрегревателните повърхности в горещите парни колектори на барабанни и правотокови котли, снабдени с пълнопоточни сепаратори.
Чл. 398. Съоръженията, пусковите схеми, арматурата, разпалващото и водното стопанство на енергийните блокове се поддържат в състояние и готовност за пускане от всяко топлинно състояние и с минимална продължителност на време.
Чл. 399. Забранява се пускането на енергиен блок в следните случаи: 1. наличие на условия, които забраняват пускането на основните съоръжения (котел-турбина) съгласно наредбата; 2. неизправност на технологична защита за спиране на съоръжение от уредбата; 3. неизправност на устройствата за дистанционно управление на оперативните регулиращи органи и на арматурата, използвана при аварийни ситуации; 4. неизправност на блоковата уредба за обезсоляване; 5. повреда на опори и пружинни окачвания на тръбопроводи.
Чл. 400. (1) Не се допуска работата на енергиен блок с включени регулатори на налягане пред турбината, които действат на регулиращите й клапани, ако те не участват в системата за регулиране на честотата и мощността в енергийната система. (2) При неизправност или неустойчива работа на енергийния блок се допуска временно, с разрешение на оператора на електрическата мрежа, работа с включени регулатори по ал. 1.
Чл. 401. В случай на "хвърляне" на товара на турбина и незадействане на системата за автоматично регулиране на честотата и мощността на енергийния блок персоналът незабавно променя товара на котела в границите на регулируемия диапазон и възстановява налягането на прясната пара на изхода.
Чл. 402. Енергийният блок се спира незабавно от действието на защитите или персонала в случаите на: 1. спиране на котел или двата котела (дубъл блок) в случаите по чл. 337; 2. изключване на турбината, свързано с нейното повреждане, или опасни нарушения на режима на работа, посочени в глава двадесет и пета; 3. изключване на генератора или трансформатора на блока поради вътрешни повреди; 4. изключване на всички питателни помпи; 5. поява на надлъжни пукнатини или разкъсване на питателния тръбопровод, паропровода или корпуса на деаератора; 6. загуба на напрежение на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни прибори за контрол; 7. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или веригите за дистанционно управление на арматурата, която участва в схемите на защитите.
Чл. 403. (1) Проектните пускови схеми на енергийните блокове, приети в редовна експлоатация, не могат да бъдат променяни без доказана необходимост. (2) Промяна на схемите се допуска за повишаване на сигурността и качеството на работата на уредбите след съгласуване със завода производител.
Глава двадесет и осма
СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ
Чл. 404. Системите за управление на технологичните процеси на всички нива се поддържат в състояние и готовност да осъществяват и осигуряват: 1. контрол върху техническото състояние на енергийните съоръжения; 2. управление и защита на съоръженията при всички режими на тяхната работа; 3. автоматично управление на технологичните съоръжения по зададен алгоритъм; 4. автоматично регулиране на технологичните процеси; 5. автоматична защита на технологичните съоръжения; 6. технологична и аварийна сигнализация; 7. дистанционно управление на регулиращата и спирателната арматура.
Чл. 405. При работа на технологичните съоръжения се поддържат постоянно включени в действие: 1. средствата за измерване; 2. средствата и системите за обработване и представяне на информацията; 3. системите за автоматично регулиране; 4. технологичните защити и сигнализации; 5. функционално-груповото и дистанционното управление; 6. системите за диагностика.
Чл. 406. Състоянието и настройката на системите за автоматично регулиране на технологичните процеси осигуряват зададените режими и икономичната работа на съоръженията, а тези на технологичните защити - сигурността на съоръженията.
Чл. 407. Избирането на системите и техническите средства за измерване, както и на системите за автоматично регулиране, управление и защита на процесите в енергийните обекти се извършва в съответствие с проектите и изискванията на заводите производители на основните съоръжения. В процеса на експлоатацията те се усъвършенстват и обновяват.
Чл. 408. При обслужване на техническите средства за измерване и на системите за управление и защита се осигуряват: 1. поддържането им в изправно състояние и готовност за работа; 2. качественото извършване на ремонтите; 3. програмите за модернизация и повишаване на ефективността; 4. запасът от резервни уреди, части и материали.
Чл. 409. Системите за автоматично включване на резервното захранване се поддържат в постоянна готовност, като периодично се проверяват по график, утвърден от ръководителя на енергийния обект.
Чл. 410. (1) На местата, където са разположени техническите средства за измерване и автоматизация, не се допускат отклонения на параметрите на околната среда (температура, влажност, вибрации, запрашеност, напрегнатост на външни електрически и магнитни полета), по-големи от допустимите. (2) В технологичните командни зали и местата, където са инсталирани шкафовете на системите за управление и защити, температурата на въздуха се поддържа не по-висока от 30 °С, а относителната му влажност - не повече от 75 на сто.
Чл. 411. (1) На всички табла, пултове, технически средства за измерване и автоматизация, кабели, импулсни линии, клемни кутии, клемореди и изпълнителни механизми се поставят трайни надписи за предназначението им и обозначения според технологичните схеми. (2) На измервателните уреди се поставя маркировка или индикация за пределно допустимата стойност на измерваната величина, а на тези, включени в защитата - и стойността на задействането й.
Чл. 412. До първичните уреди, изпълнителните механизми и отборните устройства се осигурява свободен достъп за наблюдение и ремонт, а площадките за обслужване са обезопасени.
Чл. 413. Местата на преминаване на импулсните и кабелните линии през стени и плочи, както и въводите им в таблата (шкафовете) в командната зала се уплътняват. Състоянието на уплътнението се проверява периодично и след извършването на ремонтни работи.
Чл. 414. (1) Не се допуска работа на импулсните линии с пропуски и без съпътстващи инсталации, осигуряващи нормална работа на линиите при отрицателни температури на околната среда. (2) Импулсните линии се продухват периодично в срокове, установени с местна инструкция. (3) Първичната спирателна арматура на отборните устройства осигурява възможност за изключване на импулсните линии при работа на основното съоръжение.
Чл. 415. (1) Спирателната арматура, използвана в системите с дистанционно управление, в процеса на експлоатацията се проверява за плътност. (2) Плътността при затваряне се осигурява от сервомеханизмите без необходимост от ръчно дозатваряне. (3) Регулиращата арматура се проверява в съответствие с разходните характеристики.
Чл. 416. (1) Не се допуска извеждането от работа на изправни технологични защити. (2) Защитите могат да бъдат изведени от работа при следните случаи: 1. в преходни режими, когато е отбелязано в инструкцията за експлоатация на основното съоръжение; 2. при очевидна неизправност на защитата или получен сигнал за това; 3. за периодична проверка съгласно утвърден график; 4. при други случаи, с разпореждане на ръководителя по експлоатацията. (3) Извеждането на защитите се регистрира в оперативния дневник и в дневника за разпореждане.
Чл. 417. Извършването на ремонтни и други дейности във веригите на включени защити се забранява.
Чл. 418. (1) В енергийните обекти се изготвя карта (дневник) със стойностите за настройване на технологичните защити. (2) Стойностите и времената на задействане на технологичните защити се определят в проектите и от производителите на защитаваните съоръжения. (3) В случаите на реконструкция на технологичните съоръжения стойностите и времената на задействане на защитите се определят опитно. (4) Устройствата на защитите след задаване стойността на заработване са осигурени срещу промяна и пломбирани. (5) Снемането на осигуровката и пломбата се разрешава само при изключена защита и след записване в оперативния дневник.
Чл. 419. (1) Технологичните защити са снабдени с устройства за сигнализация и регистриране на първопричината за заработване. Тези устройства са в работа през цялото време на работа на защитаваното съоръжение. (2) Всички случаи на заработване или незаработване на защитите се водят на отчет и следва да бъдат анализирани.
Чл. 420. (1) Автоматизираните системи за управление, въведени в експлоатация, трябва да бъдат в състояние да поддържат зададените технологични параметри на съоръженията. (2) Изключване на изправни системи и елементи от тях се допуска само в случаите, указани в експлоатационните инструкции на съоръженията.
Чл. 421. За всяка АСУ, въведена в експлоатация, се води досие с данни за параметрите на настройките и ползваните програмни продукти.
Глава двадесет и девета
ВОДОПОДГОТОВКА И ВОДОХИМИЧНИ РЕЖИМИ НА ТОПЛОЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ И ТОПЛОПРЕНОСНИТЕ МРЕЖИ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 422. В ТЕЦ и топлопреносните мрежи се осъществява контрол и управление на всички химически и физикохимически процеси, протичащи в основните и спомагателните съоръжения, които работят с вода, пара, кондензат или техните повърхности са в контакт с тях.
Чл. 423. Водохимичният режим (ВХР) осигурява експлоатационна сигурност и икономична работа на съоръженията, като не се допуска образуване на отложения, шлам, биологични обраствания или протичане на корозия по тях от страна на топлоносителя или работния флуид (вода, пара, кондензат), както и замърсяване на околната среда.
Чл. 424. Водохимичният режим се управлява и контролира от специализирано звено в структурата на ТЕЦ и топлопреносното предприятие.
Чл. 425. (1) Водохимичният режим на съоръженията се задава с проекта. Той се настройва и коригира по време на пусковите и гаранционните изпитвания или при специализирани изследвания. На основание на резултатите от настройването и на действащата техническа нормативна уредба се съставя експлоатационна инструкция по ВХР. (2) Новоизграждащите се или реконструирани съоръжения трябва да отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 426. При експлоатацията на енергийните съоръжения не се допускат: 1. пускане, спиране и промени на параметрите на работа, които могат да предизвикат изменение на ВХР и влошаване на показателите за качество на вода, пара и кондензат; 2. изменения в проектните схеми или конструкция на съоръженията, които могат да повлияят отрицателно на работата на водоподготвителните или кондензатоочистващите инсталации, на инсталациите за корекционна обработка на водата и на системите за технологичен контрол и управление, свързани с ВХР.
Чл. 427. (1) Инсталациите за очистване от отложения и инсталациите за консервация на съоръженията се поддържат постоянно в изправност и готовност за работа. (2) Извършените прегледи на съоръженията и тръбопроводите, взетите и анализираните проби и образци, разследваните нарушения и аварии, свързани с ВХР, се регистрират и документират.
Раздел II
Водоподготовка и корекционно обработване на водата
Чл. 428. Водоподготовката, корекционното обработване на водата, обработването и отвеждането на технологичните отпадъчни води се извършват при спазване на проектните технологии, техническите изисквания за експлоатация на енергийните съоръжения и нормите за опазване на околната среда.
Чл. 429. За корекционно обработване на водата в топлофикационните системи не се разрешава използването на токсични реагенти.
Чл. 430. Системите за автоматизация на основните технологични процеси на водоподготовка и очистване на кондензати, за корекционно обработване на водата и за контрол и управление на ВХР по време на експлоатацията осигуряват зададените режими и се поддържат въведени в действие.
Чл. 431. Не се разрешава експлоатацията на основните съоръжения при неизправни инсталации за корекционно обработване на водата и без извършване на химичен контрол.
Чл. 432. Съоръженията и помещенията, които са свързани с работата и съхраняването на агресивни и опасни реагенти, се експлоатират съгласно нормативните разпоредби и правилата за безопасна работа.
Чл. 433. (1) На всички съоръжения, инсталации, апарати, тръбопроводи, арматура, строителни конструкции, резервоари и др., които са в контакт с агресивна среда, се контролира антикорозионното покритие. (2) Не се разрешава експлоатация на съоръженията при нарушаване на антикорозионното покритие. (3) Трасетата на подземните проводи за агресивни течности са точно обозначени и нанесени в кадастъра на обекта.
Раздел III
Химичен контрол
Чл. 434. Химичният контрол в електрическите централи и топлопреносните мрежи се организира и провежда съобразно прилагания водохимичен режим, използваните горива, масла и химикали за набиране на необходимите данни и информация относно: 1. състоянието на енергийните съоръжения и топлопреносните мрежи, произтичащо от процесите на корозия, образуването на накипи и отложения по нагревните повърхности; 2. оперативната информация за показателите за качество на водите, парата и кондензата, динамиката на изменението и поддържането им в зададените граници; 3. откриването и установяването на смущения в нормалната работа на съоръженията, свързани с ВХР; 4. информацията на показателите за състава на водата и разтворите при провеждане на воднохимични промивки и консервация на съоръженията; 5. концентрацията на вредните и опасните газове в производствените помещения и на другите обекти; 6. състава на изхвърляните в атмосферата газове и на отведените технологични отпадъчни води; 7. резултатите от входящия и текущия оперативен контрол за качеството на реагенти и химикали и техните работни разтвори, на маслата и горивата.
Чл. 435. Химичният контрол се извършва по местна инструкция на обекта, като се спазват изискванията на действащата техническа нормативна уредба.
Раздел IV
Изисквания за качеството на водата и парата за ТЕЦ и топлопреносните мрежи
Чл. 436. (1) Показателите за качество на водата и парата при работата на котлите и турбините в топлоелектрическите централи и на водогрейните котли и топлопреносните мрежи съответстват на определените от проекта и инструкциите на заводите производители. (2) Качеството на водата и парата се контролира по следните показатели: 1. специфична електропроводимост - измерена в непрекъснат поток след Н-катиониране със силнокисел катионит при 298 °К; 2. стойност на pH - измерена в непрекъснат поток при 298 °К; 3. алкалоземни метали - съдържание на Са и Мg (наричано по-нататък "обща твърдост") - изчислени като сума от концентрациите им; 4. съединения на желязото - изчислени като Fe; 5. съединения на медта - изчислени като Сu; 6. силикати - изчислени като SiO2; 7. алкални метали - сумата от концентрациите на Na и К, изчислени като Na; 8. амоняк - в т.ч. и съединенията му, изчислени като NH3; 9. хидразин - изчислен като N2H4.
Чл. 437. Водата за захранване и допълване на водогрейните котли има следните стойности на показателите: 1. съдържание на разтворен кислород - не повече от 50 µg/dm3; 2. обща твърдост - не повече от 50 µgeq/dm3; 3. съдържание на въглена киселина като СО2 - не се допуска; 4. съдържание на свободно диспергирани вещества - не повече от 5 µg/dm3; 5. стойност на рH - от 8,0 до 9,5.
Чл. 438. Водата за захранване на котли при алкален режим на обработване има следните допустими стойности на показателите:
| № по ред | Показатели | Налягане до 4 МРа | Налягане над 4 до 8 МРа | Налягане над 8 МРа | Правотоков котел |
| 1. | Специфична проводимост, µS/сm | - | - | 0,3 | 0,2 |
| 2. | Обща твърдост, µgeq/dm3 | 10 (50*) | 5 | 1 | 0,2 |
| 3. | Стойност на рН | 9 (8*) | 9 ± 0,5 | 9 ± 0,2 | 9 ± 0,2 |
| 4. | Разтворен кислород, µg/dm3 | 20 (100*) | 20 | 10 | 10 |
| 5. | Съединения на желязото, µg/dm3 | 200 | 50 | 20 | 10 |
| 6. | Съединения на медта, µg/dm3 | - | 10 | 5 | 3 |
| 7. | Силикати, µg/dm3 | - | 50 | 20 | 15 |
| 8. | Алкални метали, µg/dm3 | - | - | 20 | 10 |
| 9. | Амоняк, µg/dm3 | - | 1000 | 1000 | 500 |
| 10. | Хидразин, µg/dm3 | - | 20 - 60 | 20 - 60 | 20 - 60 |
| 11. | Нефтопродукти, mg/dm3 | 1 | 0,3 | не се открива | не се открива |
| 12. | Свободен сулфит, mg/dm3 | 2 | 2 (при сулфатиране) | не се открива | не се открива |
| 13. | Свободна въглена киселина като СО2 | не се допуска | не се допуска | не се допуска | не се допуска |
| 14. | Сумарно съдържание на NO2 и NO3, µg/dm3 | - |
20 6 - 8 МРа |
не се допуска | не се допуска |
Забележка. С (*) са означени граничните стойности за кратковременни допустими отклонения.
Чл. 439. (1) Показателите за качество на котловата вода са в пряка зависимост от прилагания водохимичен режим. (2) Стойностите на показателите за котлова вода се определят от производителя на котела и се записват в местната експлоатационна инструкция.
Чл. 440. Парата (наситена и прегрята) има следните допустими стойности на показателите:
| № по ред | Показатели | Налягане до 4 МРа | Налягане над 4 до 8 МРа | Налягане над 8 МРа | Правотоков котел |
| 1. | Специфична проводимост, µS/сm | - | - | 0,3 | 0,2 |
| 2. | Стойност на рН | - | - | 7 | 7 |
| 3. | Съединения на желязото, µg/dm3 | - | - | 20 | 10 |
| 4. | Съединения на медта, µg/dm3 | - | - | 3 | 3 |
| 5. | Силикати, µg/dm3 | - | 25 | 20 | 15 |
| 6. | Алкални метали, µg/dm3 | 60 - 100 | 15 | 15 | 10 |
| 7. | Свободна въглена киселина като СО2, µg/dm3 | 10 - 20 | - | - | - |
Чл. 441. На изискванията за показателите на парата за котли с налягане над 8 МРа отговаря и водата, използвана за регулиране на температурата на прегрята пара (вода за впръскване).
Чл. 442. (1) Кондензатът от турбините има следните допустими стойности на показателите:
| № по ред | Показатели | Налягане до 4 МРа | Налягане над 4 до 8 МРа | Налягане над 8 МРа | Правотоков котел |
| 1. | Специфична проводимост, µS/сm | - | 0,5 | 0,3 | 0,3 |
| 2. | Обща твърдост, µgeq/dm3 | 10 | 1 | 1 | 0,5 |
| 3. | Стойност на рН | - | 7 | 7 | - |
| 4. | Разтворен кислород, µgeq/dm3 | - | 30 | 20 | 20 |
| 5. | Съединения на желязото, µgeq/dm3 | - | 20 | 20 | - |
| 6. | Съединения на медта, µgeq/dm3 | - | 5 | 5 | - |
| 7. | Силикати, µgeq/dm3 | - | 30 | 30 | - |
(2) За турбини, в регенеративната система на които са употребени сплави, съдържащи мед, стойността на рН не може да бъде повече от 9,3.
Глава тридесета
ТРЪБОПРОВОДИ И АРМАТУРА
Чл. 443. Тръбопроводите, които транспортират водна пара с налягане над 0,05 МРа или гореща вода с температура над 110 °С, подлежат на държавен технически надзор съгласно Наредба № 15 от 1995 г. за устройство и технически надзор на тръбопроводи за водна пара и гореща вода.
Чл. 444. Всяко енергийно предприятие е длъжно да определи правоспособни технически лица, които да са отговорни за изправното състояние и безопасната експлоатация на тръбопроводите.
Чл. 445. (1) В енергийните обекти се изготвят списъци на тръбопроводите, наблюдавани от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор". (2) За всеки тръбопровод се изготвя досие. (3) Персоналът на обекта разполага с топлинните схеми на тръбопроводите, допълнени с измененията, нанесени на тях по време на експлоатацията.
Чл. 446. Контролно-измервателните прибори, осигуряващи безопасната експлоатация на тръбопроводите, подлежат на държавна проверка.
Чл. 447. На всеки енергиен обект се изготвя местна инструкция за експлоатация на тръбопроводите, която отразява особеностите на обекта и задължително включва: 1. общите задължения на персонала; 2. реда за пускане, спиране и обслужване на тръбопроводите; 3. реда за обслужване и проверка на предпазните устройства, контролно-измервателните и други уреди и съоръжения; 4. действията на персонала при възникване на аварии и злополуки.
Чл. 448. Преди включване на съоръженията в работа след основен и среден ремонт или изрязване и заваряване на участъци от тръбопроводи, смяна на арматура, настройване на опори и смяна на топлинна изолация се проверяват: 1. изправността на неподвижните и подвижните опори и пружинните окачвания и закрепвания; 2. размерите на натегнатите пружини, на опорите и окачванията в студено състояние и изправността на носещите щанги на окачванията; 3. изправността на индикаторите за топлинни премествания и на приборите за топлинен контрол; 4. възможността за свободно преместване на тръбопроводите при подгряване и други експлоатационни режими; 5. състоянието на дренажите, обезвъздушителите и предпазните устройства; 6. съответствието на наклоните на хоризонталните участъци на тръбопроводите съгласно техническата документация; 7. свободното движение на подвижните части на тръбната арматура; 8. сигнализацията за крайните положения на спирателната арматура; 9. състоянието на топлинната изолация; 10. комплектуването на ремонтната документация със схеми, формуляри, документация по заварките, протоколи от металографски изследвания и актове за приемане след ремонт.
Чл. 449. Не се допуска извършването на ремонтни работи на тръбопровод под налягане.
Чл. 450. При експлоатация на тръбопроводите и арматурата се контролират: 1. топлинните премествания, отчетени по индикаторите (реперите), и съответствието им с проектните стойности; 2. възникването на повишени вибрации; 3. плътността на предпазните устройства, арматурата и фланцовите съединения; 4. температурният режим на метала при пускане и спиране; 5. температурната разлика между топлоносителя и стената на неизстинали паропроводи при запълването им; 6. степента на натягане на пружините на окачванията и опорите в работно и в студено състояние; 7. показанията на указателя на положението на регулиращата арматура с нейното фактическо състояние; 8. наличието на смазочни материали в лагерите и възлите на предавателните механизми.
Чл. 451. Не се разрешава работа на тръбопроводите в следните случаи: 1. повишаване на налягането и температурата над разрешените стойности; 2. появяване на хидравлични удари в тръбопроводите за пара; 3. появяване на пукнатини, издутини, пропуски на пара или вода; 4. установяване на недопустими измествания в опорно-окачващата система.
Чл. 452. Арматурата се използва по предназначението си. Забранява се използването на спирателна арматура като регулираща.
Чл. 453. (1) На арматурата се нанасят трайни надписи с номер от технологичната схема на тръбопроводите и с указатели за посоката на въртене на маховика. (2) На регулиращата арматура се поставят указатели за степента на отваряне на регулиращия орган, а на спирателната арматура - указатели "Отворено" и "Затворено". Ремонтните работи по тръбопроводите, арматурата и поставянето и снемането на заглушаващи тапи, които отделят ремонтирания участък от тръбопровода, се извършват по правилата на нарядната система.
Чл. 454. (1) Топлинната изолация на тръбопроводите и арматурите се поддържа в изправно състояние по цялата дължина на полагането. (2) Топлинната изолация на тръбопроводи, които са монтирани на открито, и на тези, които са в близост до маслени резервоари, масло и мазутопроводи, е облицована с метално или друго защитно покритие. (3) Тръбопроводи, които са в близост до кабелни линии, имат метално покритие. (4) Тръбопроводите и арматурата за топлоносители с температура, по-ниска от тази на околната среда, са защитени от корозия и имат хидро- и топлоизолация.
Чл. 455. (1) Изолацията на тръбопроводи, които нямат защитно покритие, се оцветява, а на защитените с покритие се нанасят маркировъчни пръстени. (2) Оцветяването и надписите на тръбопроводите съответстват на изискванията на действащата техническа нормативна уредба.
Глава тридесет и първа
СПОМАГАТЕЛНИ ТОПЛОМЕХАНИЧНИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл. 456. (1) Спомагателните топломеханични съоръжения са част от уредбите на основните топломеханични съоръжения (котли, турбини). Те включват подгревателите за високо, средно и ниско налягане, редукционно-охладителните уредби, помпите, вентилаторите, техническите резервоари, импулсните линии и всички други устройства, без които основните съоръжения не могат да функционират. (2) Разпределението на спомагателните топломеханични съоръжения за обслужване от експлоатационния персонал се определя със заповед от ръководителя по експлоатацията на енергийния обект.
Чл. 457. При експлоатацията на спомагателните топломеханични съоръжения, които подлежат на държавен технически надзор, се спазват изискванията на действащата нормативна уредба и предписанията на контролните органи.
Чл. 458. Не се допуска работа на спомагателните топлотехнически съоръжения без инструкция за експлоатацията им.
Чл. 459. Изправността на технологичните защити и блокировки на спомагателните съоръжения се проверява периодично в срокове, определени с местна инструкция, и всеки път след: 1. неселективно заработване на защита, преди да бъде отново включена в работа; 2. основен ремонт; 3. престой повече от 3 денонощия.
Чл. 460. (1) Всички спомагателни топломеханични съоръжения, които се намират в готовност за незабавно пускане или са в режим на автоматично включване на резерва (АВР), се поддържат в изправно състояние и постоянно подгрявани (ако това се налага). (2) Спирателната арматура по тръбопроводите към автоматично включваните резервни съоръжения се намира в отворено състояние. (3) Действието на АВР се проверява периодично по местна инструкция. Плановото превключване от работещо на резервно съоръжение се извършва най-малко веднъж месечно.
Чл. 461. Не се допуска включването в работа на спомагателни топломеханични съоръжения при установена неизправност на: 1. устройствата за защита, автоматика и блокировки; 2. автоматичното регулиране на процесите, когато параметрите за регулиране (налягания, температури, нива, дебити, концентрации, обороти и др.) не могат да се поддържат в допустимите граници чрез ръчно управление; 3. видими дефекти, които биха довели до опасност за живота на хора, пожар или разрушаване на съоръжение; 4. аварийно изключване, без причината за него да е била открита и отстранена.
Чл. 462. Не се допуска експлоатацията на спомагателни топломеханични съоръжения в следните случаи: 1. работните параметри не могат да се поддържат в допустимите граници с ръчно управление, когато автоматичното регулиране е изведено от действие; 2. неизправности в предпазните устройства, защитите и блокировките, както и с изведени от действие защити и блокировки; 3. повреди, които в процеса на експлоатация се развиват и могат да доведат до авария, пожар или опасност за персонала; 4. неизправност на системата за рециркулация на помпите, ако такива има по проект; 5. влошаване на условията на смазване и охлаждане на съоръженията; 6. поява на вибрации, които превишават допустимите граници; 7. повредено антикорозионно покритие; 8. след авария, когато се налага извършването на ремонт.
Чл. 463. Експлоатацията на спомагателните топлотехнически съоръжения се осъществява при условия, които осигуряват: 1. работа по проектната схема; 2. липса на пропуски на работен флуид; 3. изправност на топлинната изолация, когато има такава; 4. работа с минимален разход на енергия, охлаждаща вода, масло и смазочни материали.
Глава тридесет и втора
ПЕПЕЛОУЛАВЯНЕ И ПЕПЕЛОИЗВОЗ
Раздел I
Пепелоулавящи инсталации
Чл. 464. (1) При работа на котлите на твърдо гориво се осигурява непрекъсната и ефективна работа на пепелоуловителите. (2) Не се допуска работа на котли без включени или с неефективно работещи пепелоуловители. Изключение се прави само за режимите на пускане и спиране на котлите съгласно експлоатационната инструкция.
Чл. 465. (1) Концентрацията на пепел в изхвърляните в атмосферата димни газове не може да превишава нормата за допустима емисия на прах, отговаряща на топлинната мощност на котела, съгласно действащите норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. (2) Измерванията на емисиите на летяща пепел след пепелоуловителите се извършват съгласно Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 1999 г.; изм., бр. 52 от 2000 г.). (3) Контролни измервания за определяне ефективността на пепелоотделяне се провеждат задължително преди и след ремонт на пепелоуловителите от упълномощени лаборатории. (4) Пепелоуловителите се подлагат на контролно изпитване за проверка на тяхната експлоатационна ефективност най-малко веднъж в годината. (5) Пепелоуловителите се изпитват и след основен ремонт, и след всяка реконструкция.
Чл. 466. Режимите на работа на пепелоуловителите се контролират за спазване на: 1. за електрофилтрите - оптималните параметри на електрозахранване и режимите за изтръскване на електродите; 2. за мокрите пепелоуловители - оптималния разход на оросяваща вода и температурата на газовете след апаратите, която трябва да бъде по-висока с 15 °С от температурата на точката на оросяване на димните газове; 3. за механичните пепелоуловители - оптималното аеродинамично съпротивление на апаратите.
Чл. 467. (1) Поддържането на пепелоуловителите се извършва съгласно изискванията на завода производител и местните условия на работа. (2) Изправността на пепелоуловителните инсталации се констатира с документиране в оперативните дневници.
Чл. 468. При разпалване на котлите с течно гориво/газ се спазват следните изисквания: 1. да бъде изключено високото напрежение на електрофилтрите; 2. да работят механизмите за изтръскване на електродните системи; 3. да бъде включена системата за контрол на работата на електрофилтъра и наличието на пепел в бункерите; 4. да се подава вода в пепелосмивните апарати на електрофилтрите и батерийните циклони; 5. да се подава въздух в апаратите на системата за пневматично пепелоотделяне; 6. да се подава вода за оросяване в мокрите пепелоуловителни инсталации.
Чл. 469. (1) Между отделните секции на пепелоуловителите се осигурява равномерно разпределение на газовете. (2) Не се допуска използването на обходни газопроводи на пепелоуловителите.
Чл. 470. (1) Не се допуска експлоатацията на котли, електрофилтрите на които работят с по-малко от 50 на сто от токоизправителните агрегати за електрозахранване. (2) Не се разрешава експлоатация на мокри пепелоуловители без подаването в тях на оросяваща вода.
Чл. 471. (1) Топлоизолацията и отоплението на изолаторните кутии и бункерите се подържат в изправност. (2) Вътрешните повърхности на пепелоуловителите и газопроводите е необходимо да бъдат защитени от корозия.
Чл. 472. (1) При спиране на парогенераторите за 3 и повече денонощия електрофилтрите се оглеждат и се почистват от пепелни отложения. (2) Сухите пепелоуловители периодично се почистват от пепелни отложения с помощта на сгъстен въздух или вода.
Чл. 473. (1) Сигнализацията за нивото на пепелта в бункерите на електрофилтрите не се допуска да бъде изключвана при работа на електрофилтрите. (2) Използването на бункерите на пепелоуловителите за натрупване на уловената пепел не се допуска. Пепелта се отделя от бункерите непрекъснато.
Чл. 474. (1) При повишаване на температурата на изходящите димни газове над тази на входящите димни газове на електрофилтрите се изключва високото напрежение на всички полета. (2) При откриване на огнище на пожар в електрофилтъра котелът се спира и се започва работа по отстраняване на аварийната ситуация.
Чл. 475. Ремонтите и прегледите на електрофилтрите се провеждат едновременно с тези на котела.
Раздел II
Инсталации за извозване на сгурията и пепелта и места за тяхното складиране - сгуроотвали
Чл. 476. Инсталациите за извозване на сгурията и пепелта и местата на тяхното складиране (сгуроотвалите) се поддържат в състояние, което осигурява: 1. своевременно, непрекъснато и икономично отвеждане и складиране на сгурията и пепелта в сгуроотвала; 2. сигурност на съоръженията на вътрешните и външните инсталации за извозване на сгурията и пепелта; 3. рационално използване на работния обем на сгуроотвала; 4. предпазване от замърсяване със сгурия, пепел и отпадни води на околната среда.
Чл. 477. Експлоатацията на системите за хидравлично и сухо сгуропепелоотделяне се организира в режими, които осигуряват: 1. оптимални разходи на вода, въздух и електроенергия; 2. минимално износване на сгуропепелопроводите; 3. недопускане замръзването на външните сгуропепелопроводи и водопроводи; 4. недопускане образуването на отложения в бункерите, каналите и сгуропепелопроводите.
Чл. 478. (1) Инсталациите за извозване на сгурията и пепелта се поддържат плътни без пропуски. (2) В сгурните вани за механизирано сгуроотделяне се поддържа водно ниво, което да осигурява охлаждане на сгурията и да не допуска влизане на въздух в пещта. (3) Вратите на сгурните бункери, люковете за наблюдение в сгурните шахти и другите технологични отвори се затварят плътно и не се отварят при пулсации в пещта на котела.
Чл. 479. (1) Състоянието на смивните и ускоряващите дюзи се контролира периодично и при увеличаване на вътрешния диаметър с повече от 10 на сто спрямо проектния дюзите се заменят. (2) Контролно-измервателните уреди, технологичните защити, блокировките и сигнализацията на системите за хидравлично или пневматично извозване на сгурията и пепелта се подържат в изправност и периодично се проверяват.
Чл. 480. (1) Превключвателните устройства на инсталациите за извозване на сгурията и пепелта и устройствата за изолиране на отделни възли по време на ремонт се поддържат постоянно в изправност. (2) Тръбопроводите за хидравлично извозване на сгуропепелния пулп трябва да позволяват завъртане и смяна на тръбите в зависимост от степента на износване и да могат да се дренират при спиране. Наклонът им се проверява периодично и при необходимост се възстановява зададеният по проекта. (3) В системите за пневматично пепелоотделяне се извършва очистване на въздуха под налягане от масло, влага и прах, а така също се предвиждат мерки за предотвратяване попадането на влага в пепелопроводите, междинните бункери и складовите вместимости за пепел.
Чл. 481. (1) Хидравличната система за извозване на сгуропепелния пулп трябва да създава възможност за повторно използване на водата. (2) Експлоатацията на оборотни (затворени) хидравлични системи за сгуропепелоотделяне се организира в безотточен режим, който да осигурява поддържането на средногодишен баланс на водите. (3) Изхвърлянето на външни потоци води в системата за сгуропепелоотделяне се допуска, при условие че общото количество на добавъчните води не превишава фактическите загуби на системата в течение на една календарна година. (4) В качеството на добавъчна вода на оборотната система за сгуропепелоотделяне се използват най-замърсените потоци промишлени води. (5) При недостиг на избистрени води добавянето на техническа вода в оборотната система за шлакопепелоотделяне се допуска, при положение че за това се използва отделна група помпи. (6) Смесването в помпи и тръбопроводи на технически и избистрени води се забранява, с изключение на системи с неутрална или кисела реакция на избистрените води. (7) Изпускането на избистрени води в реки и водоеми за общо ползване се извършва след разрешение на регионалните контролни органи за опазване на околната среда.
Чл. 482. (1) Изведените в резерв или ремонт линии за хидравлично или пневматично пепелоотделяне се изпразват и при необходимост се промиват с вода или се продухват с въздух. (2) При отрицателни температури на външния въздух изведените от работа сгуропепелопроводи и тръбопроводи за избистрени води на системата за сгуропепелоизвоз се дренират своевременно.
Чл. 483. (1) Износването на сгуропепелопроводите се контролира периодично и износените тръби се заменят. (2) Очистването на тръбопроводите от минерални отложения се извършва при повишаване на хидравличното съпротивление на тръбопроводите с 20 на сто при неизменен разход на пулпа.
Чл. 484. Експлоатацията на инсталациите за извозване на сгурията и пепелта, както и на самия сгуроотвал се извършва в съответствие с местна инструкция и типовите нормативни указания за такива съоръжения.
Чл. 485. (1) Сгуроотвалите се запълват в съответствие с проекта. (2) Забранява се надграждането на дигите без проекти. (3) При надграждане на дигите със сгуропепелен материал или с меки почви (песъчлива глина, глинест пясък) работите по надграждането се извършват в топлия период на годината, ако в проекта не са предвидени специални технологически мерки за осигуряване насипването на почвата през зимата. (4) Експлоатацията на сгуроотвалите и контролът за състоянието на ограждащите диги се извършват в съответствие с изискванията в наредбата към хидротехническите съоръжения.
Чл. 486. (1) Около сгуроотвалите и останалите съоръжения на външната система за извозване на сгуропепелината и около пътищата, намиращи се в съседство с тях, се поставят съответните предупредителни и забранителни знаци. (2) Местата на изпускане на сгуропепелния пулп, които се нуждаят от обслужване (водоизпускателни шахти, преливници и др.), се поддържат осветени.
Чл. 487. (1) Контрол по запълването на хидравличните сгуроотвали се извършва най-малко веднъж в годината, като се проверява нивелацията на повърхнините, разположени над водното ниво, и се измерва дълбочината на езерото за утаяване. (2) Максималната кота на запълване на сгуроотвалите се отбелязва с репери. (3) При запълване на сгуроотвалите преди поредното повишаване на водното ниво на всички участъци от дигите, които ще се покрият с вода, се създават "плажове" от сгуропепелен материал. (4) При невъзможност за създаване на "плажове" се допуска защитата на дигите срещу износване от вълните да се осигури посредством каменен насип, плетове и др. (5) При появяване на филтрация от външната част на дигата се понижава водното ниво в сгуроотвала със следващото намиване на допълнителен "плаж" и се прави дренаж.
Глава тридесет и трета
КОНТРОЛ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА МЕТАЛА
Чл. 488. На всеки енергиен обект в съответствие с действащата техническа нормативна уредба по време на монтажа и през целия експлоатационен период се извършва контрол върху състоянието на метала на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи по инструкция, утвърдена от органите за държавен технически надзор.
Чл. 489. За осъществяването на контрола върху състоянието на метала на енергийния обект трябва да има изготвени и утвърдени от неговия ръководител: 1. списък на съоръженията, на които металът се проверява през целия експлоатационен период; 2. програма със срокове и обем на работите, определени от действащата техническа нормативна уредба, за съоръженията по т. 1; 3. списък на лицата, отговорни за организирането, провеждането на контрола и съхраняването на документацията.
Чл. 490. Контролът на метала се извършва от акредитирано лице в присъствието на специалисти от обекта, отговорни за контрола на метала.
Чл. 491. При необходимост по програма, утвърдена от ръководителя на енергийния обект, се извършва допълнителен контрол на метала извън обема, определен от действащата техническа нормативна уредба.
Чл. 492. На метала на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи се извършват: 1. входящ контрол - по време на монтаж, ремонт или реконструкция преди включването на съоръжението в експлоатация; 2. експлоатационен контрол - по време на целия период на експлоатацията; 3. граничен контрол - при констатиране на степен на изчерпване на остатъчния ресурс 90 на сто и повече на отделни елементи или системи от дадено съоръжение.
Чл. 493. (1) Методите и обемът на входящия контрол на метала са определени в съответните нормативно-технически документи. (2) Характеристиките на метала, определени при входящия контрол, се използват в базата от данни за сравнителна оценка на състоянието му през целия експлоатационен период.
Чл. 494. (1) Експлоатационният контрол се извършва по методи, с които може да се установят настъпилите изменения в състоянието на метала и да се определи годността му за експлоатация до изчерпване на проектния ресурс. (2) Обемът и сроковете за извършване на експлоатационен контрол се определят с местна инструкция, съобразени с действащата нормативна уредба и с условията на работа на съоръженията.
Чл. 495. (1) След изчерпване на проектния ресурс на основните елементи от енергийните съоръжения (тръбопроводи, колектори и барабани на котли, паропроводи, корпуси на турбини, клапани и др.) се допуска да се изрежат метални образци от тях за извършване на техническа диагностика. (2) Въз основа на техническата диагностика по ал. 1 се изготвят заключения за остатъчния ресурс на метала и предписания за определяне на допълнителен срок за работа или за бракуването му.
Чл. 496. (1) За оценяване състоянието на основния и наварен метал се използват неразрушаващи методи за контрол. (2) Нови методи за контрол на метала се допуска да се използват след съгласуване с надзорните технически органи. Те се прилагат като допълнителни към задължителната програма за контрол на метала, съставена на базата на действащата техническа нормативна уредба.
Чл. 497. Получените резултати от извършения контрол на метала по чл. 490 се документират съгласно изискванията на действащата техническа нормативна уредба и се съхраняват до извеждане на съоръженията от експлоатация.
Чл. 498. (1) Местната инструкция на обекта, по която се извършва контрол на метала, отразява особеностите на експлоатацията на съоръженията, като съобразно състоянието им може да предвижда други срокове и обеми на контрол, отличаващи се от приетите в нормативни актове на национално равнище. (2) Различията в инструкцията по ал. 1 задължително се съгласуват с органите за технически надзор.
Глава тридесет и четвърта
ТОПЛОФИКАЦИОННИ УРЕДБИ И МРЕЖИ
Раздел I
Топлофикационни уредби
Чл. 499. (1) Топлофикационните уредби са съвкупност от съоръжения, системи и топлопроводи, предназначени за производството на топлинна енергия, която се изнася чрез топлопреносна мрежа към инсталациите на потребителите. (2) Топлофикационните уредби за производство на топлинна енергия се изграждат и експлоатират като: 1. част от топлоелектрически централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия; 2. отоплителни централи за производство само на топлинна енергия; 3. инсталации за оползотворяване на отпадна топлина, на възобновяеми енергийни източници и за изгаряне на отпадъци.
Чл. 500. За граница между топлофикационните уредби по чл. 499 и топлопреносната мрежа се приема свързващата ги спирателна арматура, монтирана на територията на топлоизточника или на неговата ограда.
Чл. 501. Топлофикационните уредби се експлоатират, като се спазват изискванията на тази и на останалите глави, свързани с топлоелектрическите централи.
Чл. 502. (1) Режимът на работа на топлофикационната уредба (налягането и температурата на водата в подаващия тръбопровод и налягането във връщащия тръбопровод) се поддържа в съответствие със зададения от оператора на топлопреносната мрежа. (2) Температурата на водата в подаващия тръбопровод на топлопреносната мрежа трябва да съответства на приведената външна температура на въздуха, зададена по утвърден график. (3) Приведената температура се определя в зависимост от измерената и прогнозната температура на външния въздух, измерената и прогнозната скорост на вятъра и други фактори. (4) Допускат се отклонения на зададените с режима параметри по ал. 1 в следните граници: 1. за температурата на водата, постъпваща в топлопреносната мрежа - ±2 °С; 2. за налягането в подаващия тръбопровод - ±5 на сто; 3. за налягането във връщащия тръбопровод - ±20 kPa. (5) При надвишаване на зададения разход на мрежова вода операторът на топлопреносната мрежа предприема мерки за възстановяване или коригиране на режима. (6) Отклоненията от определените стойности на налягането и температурата на парата, отпускана на потребителите, могат да бъдат в границите ±5 на сто.
Чл. 503. Температурата на водата в топлопреносната мрежа може да се повишава постепенно и равномерно със скорост не по-висока от 20 °С/h.
Чл. 504. (1) При експлоатацията на мрежов подгревател (бойлер) или група подгреватели (бойлери) на базата на проектните данни и проведено изпитване се определят: 1. изчислителната и действителната топлинна мощност и съответстващите им параметри на греещата пара и на мрежовата вода; 2. температурният напор и максималната температура на подгряване на мрежовата вода; 3. граничното допустимо налягане по водна и парна страна; 4. изчислителният разход на мрежова вода и съответстващите на него загуби на налягане; 5. загубите на налягането във водогрейните котли, тръбопроводите и спомагателните съоръжения на топлофикационната уредба. (2) Изпитванията по ал. 1 се провеждат на новомонтирани топлофикационни уредби, след ремонти и периодично, но най-малко веднъж на 3 години. (3) Почистването на топлообменните апарати се извършва в зависимост от степента на замърсяване и при повишаване на температурния напор над допустимата стойност, но най-малко веднъж в годината (преди отоплителния сезон).
Чл. 505. При работа на мрежовите подгреватели (бойлери) се извършва постоянен контрол на: 1. нивото на кондензата и работата на устройствата за автоматично поддържане на нивото и автоматично отвеждане на кондензата; 2. отвеждането на некондензираните газове от парното пространство; 3. температурния напор; 4. температурата на загрятата мрежова вода; 5. качеството на кондензата на греещата пара за проверка на хидравличната плътност.
Чл. 506. Допълването на топлопреносната мрежа с вода се извършва непрекъснато, като при работен режим се поддържа зададеното налягане на смукателната страна на мрежовите помпи, а при статичен режим на мрежата - статичното налягане.
Чл. 507. (1) Инсталацията за запълване/допълване на топлопреносната мрежа осигурява подаването на химически обработена и деаерирана вода при динамичен и при статичен режим. (2) Водата за допълване отговаря на изискванията на глава двадесет и девета, раздел IV. (3) За промиване на топлопроводите и за запълване в авариен режим се осигурява подаване на необработена химически вода от питейния водопровод или от тръбопроводите за техническа вода. (4) Всеки случай на подаване на необработена вода в топлопреносната мрежа се документира в оперативния дневник, като се отбелязват количеството и източникът на водоползване. (5) Контролният кран, монтиран между спирателната арматура на тръбопровода, който съединява допълващото устройство с тръбопровода за техническа, циркулационна или питейна вода, е отворен при нормална работа на топлопреносната мрежа. Спирателната арматура се пломбира при крайно затворено състояние.
Чл. 508. (1) При наличие на резервоари акумулатори на топлина, се осигурява контрол върху техния режим на работа. (2) Резервоарите-акумулатори на топлина се запълват само с химически обработена и деаерирана вода с температура не по-висока от 95 °С. (3) Всички резервоари-акумулатори, както и мрежовите подгреватели (бойлери) или други обемни съдове са обезопасени срещу създаване на вакуум при изпразване. (4) Вътрешните и външните повърхности на резервоарите-акумулатори са защитени от корозия, а повърхността на водата - от аерация. (5) Забранява се експлоатацията на резервоари-акумулатори без усилени външни конструкции, предпазващи ги от лавинообразно разрушаване. (6) Вътрешни и външни огледи за състоянието на резервоарите, компенсаторните устройства на топлопроводите, както и на сигналните тръби се извършват най-малко веднъж в годината. (7) Състоянието на металната конструкция се изследва веднъж на 3 години. При корозионно износване на стените, покрива или дъното повече от 20 на сто от дебелината на ламарината резервоарът незабавно се извежда в ремонт, независимо от това на каква площ е износването.
Чл. 509. Забранява се експлоатацията на резервоарите-акумулатори в случаите на: 1. изведени или неизправни блокировки за прекратяване притока на вода в резервоара при достигане на максималното ниво на запълване, както и за спиране на помпите за изпразване при достигане на минималното ниво за изпразване; 2. неработеща система за контрол и сигнализация на нивото на водата при максимално запълване; 3. липса на преливна тръба на кота максимално допустимо ниво на запълване и без сигнална тръба.
Чл. 510. Мрежовите помпени станции се експлоатират при осигуряване на: 1. възможност за поддържане на зададения хидравличен режим на мрежата при авария на работещ помпен агрегат с включване на резервен агрегат; 2. постоянна готовност на устройствата за автоматично включване на резервните помпи с извършване на проверка по определен график; 3. защита от повишено налягане на топлопреносната мрежа при работа на мрежовите помпи; 4. резервно захранване с електрическа енергия на двигателите на мрежовите помпи; 5. изправност на обратните клапани на мрежовите, кондензните и подхранващите помпи; 6. експлоатационно чисто състояние на филтрите пред мрежовите помпи.
Чл. 511. (1) Ремонтът на съоръженията на топлофикационните уредби се извършва според състоянието им и наложената необходимост съгласно местна инструкция и при организация за минимално времетраене. (2) Графиците за ремонт на съоръженията, намиращи се под контрол и управление от оператора на топлопреносната мрежа, се съгласуват с него.
Раздел II
Топлопреносни мрежи
Чл. 512. (1) Топлопреносната мрежа е съвкупност от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и с потребителите, и е предназначена за пренасяне на получената от топлоизточника топлинна енергия до инсталациите на потребителите. (2) Към технологичните съоръжения на топлопреносната мрежа се отнасят принадлежащите към нея помпени станции, топлообменни, регулиращи, секциониращи и измервателни станции и възли, както и другите специални съоръжения. (3) Топлопреносната мрежа включва и спомагателните системи за управление, регулиране, защита, информация и комуникация, необходими за нейната работа.
Чл. 513. (1) Абонатната станция осъществява връзката на топлопреносната мрежа към инсталациите на потребителите и е уредба за подаване, измерване, преобразуване и регулиране на топлинната енергия. (2) Абонатните станции и присъединителните топлопроводи до тях са част от топлопреносната мрежа, когато те са собственост на топлопреносното предприятие в случаите, посочени в наредбата по чл. 75, ал. 2 ЗЕЕЕ.
Чл. 514. Топлопреносните мрежи се делят на: 1. магистрални (магистрали) - включват участъците от топлоизточника до топлоснабдяваните райони или промишлените зони и предприятия; 2. разпределителни - включват отклоненията от магистралите към отделните квартали, групи потребители или предприятия; 3. присъединителни - включват отклоненията от разпределителната мрежа към отделните потребители; при населени райони с квартално застрояване това се отнася и за мрежата вътре в отделните квартали - квартални (дворни) мрежи.
Чл. 515. (1) Територията на обслужване на топлопреносната мрежа се простира между границата на собственост с топлоизточника, определена в чл. 500 на тази наредба, освен ако не е договорено друго, и границите на собственост с потребителите, определени в Наредбата за топлоснабдяването. (2) Границите на топлопреносната мрежа се посочват в договора за доставка на топлоенергия.
Чл. 516. Топлопреносното предприятие извършва обслужване и регулиране на абонатната станция, присъединителния топлопровод и съоръженията към него, независимо от границата на собственост.
Чл. 517. Топлопреносното предприятие при експлоатацията на топлопреносната мрежа извършва, контролира и осигурява: 1. снабдяването на потребителите с топлинна енергия с параметри и качество съгласно договорите с тях при технически и икономически обосновани технологични разходи за пренасянето; 2. поддържането на обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност на труда, за пожарна и аварийна безопасност и за опазване на околната среда; 3. контролирането на вертикалната планировка и състоянието на пътната настилка в сервитутната зона на топлопроводите; 4. недопускането на строителство, складиране на материали и отпадъци, както и засаждане на многогодишни насаждения по трасето на топлопроводите; 5. поддържането в изправност на огражденията и конструкциите за недопускане на външни лица до съоръженията, спирателната и регулиращата арматура.
Чл. 518. Изкопните работи по трасето на топлопроводите или извършването на други дейности в близост до тях, изпълнявани от външни организации, се извършват по определен ред, съгласувано и под наблюдението на топлопреносното предприятие.
Чл. 519. Конструкцията на съоръженията и елементите на топлопреносната мрежа отговарят на изискванията на действащата техническа нормативна уредба.
Чл. 520. Всички съединения на тръбите в топлопреносната мрежа трябва да бъдат заварени, с изключение на местата за монтиране на спирателната и регулиращата арматура, с фланци.
Чл. 521. (1) В топлопреносната мрежа се използва стоманена арматура. (2) На спирателната арматура на топлопроводите се маркират трайно посоката на движение на топлоносителя и посоките на въртене при отваряне и затваряне на арматурата.
Чл. 522. Не се допуска употреба на азбест, конопени и памучни набивки за уплътнение в арматурата и салниковите компенсатори.
Чл. 523. Забранява се експлоатацията на топлопреносните мрежи, при които: 1. тръбопроводите и фасонните части не са защитени с антикорозионно покритие; 2. вложени са горими изолационни материали или вещества, отделящи химически вредности; 3. положените на открито или в земята тръбопроводи са без защитена външна повърхност с хидроизолационно покритие.
Чл. 524. За камерите и проходимите канали на топлопроводите се осигуряват: 1. свободен достъп до люковете по трасето и в крайните точки на отделните участъци; 2. плътно затваряне на люковете и недопускане попадането на повърхностни води върху съоръженията; 3. надеждна стълба под всеки люк; 4. вентилиране на камерите и проходимите канали; 5. безопасно електрическо осветление на проходимите канали; 6. поддържане в изправност на вентилационните системи и електрическото осветление в проходимите канали от техния собственик; 7. поддържане в изправност на дренажите за отвеждане на подпочвените води и водите от пропуски по топлопроводите; 8. недопускане обратно проникване на вода от канализацията към свързаните с нея съоръжения от топлопреносната мрежа.
Чл. 525. При въздушно положените топлопроводи се вземат мерки относно: 1. предпазване на арматурата с елeктрозадвижване от атмосферните влияния; 2. монтиране на арматурата на дренажите и обезвъздушителните линии на дренажите и обезвъздушителните линии непосредствено до топлопровода и поддържане в изправност на топлинната изолация; 3. извършване на периодична проверка и поддържане в безопасно състояние на площадките с постоянни стълби, които обслужват елементи на топлопроводите, на височина, по-голяма от 2,5 m.
Чл. 526. В топлопреносното предприятие се води и съхранява оперативна документация в съответствие с глава осма.
Чл. 527. Топлопреносните мрежи, принадлежащите им камери, спирателната и регулиращата арматура, компенсаторите и другите съоръжения се обозначават с експлоатационен номер в съответствие с оперативната схема при оператора на топлопреносната мрежа.
Чл. 528. (1) На оперативната схема се отбелязват камерите и проходимите канали, изложени на опасност от проникване на газ. (2) Газоопасните камери трябва да имат сигурно заключени люкове, означени със специални знаци и оцветяване. (3) Преди започване на работа в такива камери и канали задължително се извършва проверка за наличието на газ. (4) Топлопреносното предприятие извършва периодично проверка на всички камери и проходими канали на топлопреносната мрежа за проникване на газ.
Чл. 529. (1) Топлопреносното предприятие следи и контролира непрекъснато режима на работа на съоръженията на топлопреносната мрежа. (2) Състоянието на неподвижните и подвижните опори и на компенсиращите устройства се проверява периодично по график, но най-малко веднъж в годината. (3) Установените неизправности, дефекти и повреди се документират в специален дневник и причините за тяхното възникване трябва да се изяснят и анализират. (4) Забранява се експлоатирането на топлопреносната мрежа или на елементи от нея в случаите на: 1. възникване на повреди, които са опасни за работата им, замърсяват околната среда и застрашават здравето на хората; 2. превишаване параметрите на работното налягане и температура над допустимите стойности; 3. появяване на големи пропуски на топлоносител; 4. получаване на трайни повреди на дренажни, отводнителни и вентилационни системи на канали и шахти, неподвижни и подвижни опори, пружинни опори и окачвания и при изявена корозия на металните конструкции.
Чл. 530. Неработещите участъци от топлопреносната мрежа се запълват с химически очистена и деаерирана вода.
Чл. 531. (1) Не се разрешава спирателна арматура в топлопреносните мрежи да се използва като регулираща. (2) Спирателната арматура може да бъде използвана за регулиране на разход или за дроселиране само в случай че конструкцията й позволява това.
Чл. 532. (1) Средствата за технологичен контрол, защита и регулиране трябва да отговарят на техническата нормативна уредба и да се поддържат винаги в изправност и готовност за действие. (2) Технологичните защити при работа на мрежата се поддържат включени. (3) Изключване на технологичните защити при работеща топлопреносна мрежа се допуска с разрешение на ръководителя по експлоатация на топлопреносното предприятие и запис в оперативен дневник. (4) Временно изключване на технологичните защити в топлопреносната мрежа се допуска в следните случаи: 1. при очевидна неизправност на защитата; 2. по време на планови и аварийни ремонти в топлопреносната мрежа; 3. при работа на топлопреносната мрежа при преходен режим. (5) Действието на технологичните защити се проверява в срокове и в обем съгласно експлоатационните инструкции.
Чл. 533. (1) Топлопреносното предприятие определя обоснован средногодишен технологичен разход на добавъчна вода в топлопреносните мрежи. (2) Средногодишният разход на добавъчна вода в t/h за компенсиране на пропуските във водните топлопреносни мрежи не трябва да превишава 0,25 на сто от средногодишния обем на водата в мрежата и в присъединените към нея отоплителни инсталации на потребителите. (3) Разходът на добавъчна вода по годишни сезони се определя в границите на средногодишната стойност по ал. 2. (4) В средногодишния разход не се включват количеството на водата за запълване на нови и излезли от ремонт участъци от топлопреносната мрежа, както и за отоплителните инсталации на потребителите. Това количество се приспада от общото количество добавъчна вода, отчетено в топлоизточниците.
Чл. 534. (1) Топлопреносното предприятие периодично контролира и анализира технологичните разходи от топлоотдаване в топлопреносната мрежа и в абонатните станции, определени като разлика между отпуснатата от топлоизточника топлина и топлинната енергия, доставена на потребителите. (2) При необходимост се извършват специализирани измервания на технологичните разходи от топлоотдаване на топлопреносната мрежа към съответния топлоизточник или на представителни участъци от нея.
Чл. 535. Топлопроводите, подложени и застрашени от корозията на блуждаещите токове в земята, се проверяват периодично с извършване на електрически измервания по тях и на съоръженията за защитата им.
Чл. 536. (1) Топлопреносните мрежи се изпитват под хидравлично налягане за проверка на якост и плътност на тръбопроводите, спирателната и регулиращата арматура, компенсаторите и другите съоръжения. (2) Хидравличните изпитвания по ал. 1 се извършват съгласно изискванията на чл. 122 и 123 от Наредба № 15 от 1995 г. за устройство и технически надзор на тръбопроводи за водна пара и гореща вода. (3) Сроковете за изпитване под хидравлично налягане се определят от топлоснабдителното предприятие в зависимост от състоянието на мрежата и местните условия.
Чл. 537. (1) Ремонтът на топлопреносните мрежи и абонатните станции се извършва в зависимост от състоянието на съоръженията и показаните дефекти. (2) Обемът и сроковете за ремонт се определят с местна инструкция, като се съобразяват с действащата техническа нормативна уредба.
Чл. 538. (1) При повреда в топлопреносните мрежи се предприемат действия за ограничаване на повредата и за минимално по време прекъсване на топлоснабдяването на потребителите. (2) При необходимост от изключване на повреден участък схемата и режимът на работа осигуряват зададените параметри на оставащите в експлоатация съоръжения.
Чл. 539. Повреда по магистрален топлопровод се отстранява при непрекъсната работа на ремонтните екипи, ако се налага спиране на топлоподаването по него за повече от 48 часа.
Чл. 540. Ремонтните дейности по чл. 537, 538 и 539 се извършват при спазване на правилата за безопасност на труда при работа в изолиран участък от мрежата.
Чл. 541. (1) Оперативното управление, задаването на режимите и контролът за изпълнението им в топлопреносните мрежи се осъществяват от оператор, който е специализирано звено в топлопреносното предприятие. (2) На оперативно (диспечерско) разпореждане подлежат топлофикационните съоръжения на топлоизточниците, топлопреносните мрежи, помпените станции в мрежите, както и абонатните станции на всички потребители. (3) Съоръженията на оперативно разпореждане не могат да се извеждат или въвеждат в работа без разрешение от оператора. Изключения се допускат в случаите, когато има явна опасност за живота на хората или от разрушаване на съоръженията.
Чл. 542. (1) Хидравличните режими на водните топлопреносни мрежи и пиезометричните графици (графиците на налягане) се изчисляват поотделно за отоплителния и за летния сезон. (2) Работните пиезометрични графици се съставят по измерените стойности на налягането в избрани точки от мрежата, като се сравняват с изчислените по ал. 1. (3) Налягането по ал. 2 се измерва най-малко веднъж на 2 години.
Чл. 543. Избирането на хидравличен режим и работата на мрежовите помпи се съобразяват със следните условия: 1. налягането на водата в топлопреносната мрежа, в абонатните станции и в най-високите точки на директно присъединените към мрежата инсталации на потребителите да бъде най-малко с 50 kРа по-високо от налягането на кипене на водата при максималната й температура; 2. налягането на водата във връщащите тръбопроводи да бъде не по-малко от 50 kРа и да не превишава допустимото налягане за топлопреносната мрежа; 3. налягането и температурата на водата от смукателната страна на помпите да бъдат поддържани в границите, определени от завода производител.
Чл. 544. (1) Статичното налягане в топлопреносната мрежа с топлоносител вода се поддържа така, че да не бъде по-високо от допустимото налягане за съоръженията в топлоизточника, тръбопроводите и инсталациите на потребителите, директно включени към мрежата, и да бъде осигурено запълването с вода на цялата мрежа. (2) Налягането на водата, подавана в запълнена мрежа, не може да бъде по-високо от нормалното статично налягане за същата мрежа с повече от 100 до 200 kРа. (3) Статичното налягане се определя условно за вода с температура 100 °С. (4) В случаите, когато е възможно статичното налягане в отделни участъци на топлопреносната мрежа да се получи по-високо от допустимото за съоръженията на топлоизточника или на потребителите, се осигурява автоматично разделяне на мрежата на зони, хидравлично изолирани и с налягане, по-ниско от допустимото.
Чл. 545. Задължение на топлопреносното предприятие е да изпълнява, контролира и осигурява: 1. настройване на съоръженията в топлопреносната мрежа за гарантиране доставката на топлинна енергия до потребителите в количество и с параметри съгласно договорите; 2. безопасна и сигурна работа на топлопреносната мрежа при нормален режим и при изключване на част от потребителите; 3. използване на излишния напор в абонатните станции за повишаване на хидравличната устойчивост на топлопреносната мрежа; 4. следене на изменението и развитието на топлинните товари на потребителите; 5. контролиране на техническото състояние и изправността на съоръженията в абонатните станции на потребителите.
Чл. 546. Тръбопроводите на топлопреносната мрежа след завършване на строителството и след извършване на основен ремонт се почистват чрез промиване с техническа вода и дрениране.
Чл. 547. Абонатните станции на потребителите работят с изправни регулатори на отоплението и топлата вода и с включени разходомери за измерване на топлоенергията.
ЧАСТ ПЕТА
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ И МРЕЖИ
Глава тридесет и пета
ГЕНЕРАТОРИ И СИНХРОННИ КОМПЕНСАТОРИ
Чл. 548. Експлоатацията на генераторите и синхронните компенсатори се осъществява при непрекъсната работа в допустимите режими с постоянни параметри при осигурено надеждно действие на системите за възбуждане, охлаждане, маслоснабдяване, пожарогасене, устройствата за контрол, защита, автоматика и диагностика.
Чл. 549. (1) Автоматичните регулатори на възбуждане (АРВ) се поддържат постоянно включени в работа. (2) Изключването на АРВ или на отделни техни елементи (ограничение на минималното възбуждане и др.) се допуска само в случай на ремонт или проверка на самото устройство. (3) Настройването на АРВ и действието им са съобразени с допустимите режими на работа на генераторите/синхронните компенсатори, устройствата за автоматика в електрическата централа и системните регулатори на напрежение.
Чл. 550. Автоматичните регулатори на възбуждане и устройствата за форсировка на работното възбуждане се настройват така, че при определено понижение на напрежението в мрежата да се осигуряват: 1. максимално напрежение на възбуждането не по-ниско от двукратното напрежение на възбуждането в работен режим, ако няма нормативно-технически ограничения (за по-стар тип генератори); 2. номинална скорост на нарастване напрежението на възбуждане; 3. автоматично ограничаване на зададената продължителност на форсировка.
Чл. 551. Генераторите се въвеждат в експлоатация с работното възбуждане. По време на експлоатацията превключването от работно на резервно възбуждане и обратно се извършва без изключване на генератора от мрежата.
Чл. 552. Всички генератори и синхронни компенсатори работят с постоянно включена защита от пренапрежения на роторната намотка.
Чл. 553. (1) Резервните източници за снабдяване с масло на уплътняващите лагери на вала на генератори с водородно охлаждане трябва да се включват автоматично в работа при изключване на работния източник или при понижаване налягането на маслото под зададената граница. (2) За резервиране на основните източници, снабдяващи уплътняващите лагери на вала на генератори с мощност 60 МW и повече, демпферните (буферните) маслени резервоари са включени постоянно и осигуряват масло до пълното спиране на турбогенератора.
Чл. 554. (1) Въвеждането в експлоатация на турбогенераторите и синхронните компенсатори с водородно охлаждане след монтаж и основен ремонт се осъществява при номинално налягане на водорода и с автоматично управление на действието на системата за маслоснабдяване на уплътнението на вала на генератора. (2) Забранява се работата под товар на генератори и синхронни компенсатори, които имат непосредствено охлаждане на активните части с водород или с водород и вода, когато корпусът е запълнен с въздух, азот/ въглероден двуокис, ако това не противоречи на заводската инструкция. (3) Кратковременна работа при въздушно охлаждане се разрешава само в режим на празен ход без възбуждане и температура на въздуха в корпуса на генератора не по-висока от указаната в заводската инструкция.
Чл. 555. Устройствата за пожарогасене на генераторите и синхронните компенсатори се поддържат в постоянна готовност за осигуряване на незабавното им привеждане в действие.
Чл. 556. При пускане и по време на експлоатация на генераторите и синхронните компенсатори се контролират: 1. електрическите параметри на статора, ротора и възбудителната система; 2. температурите на намотката и стоманата на статора и на охлаждащата среда, в това число на съоръженията от системата за възбуждане; 3. температурата на всички лагери; 4. налягането на дестилата, в това число разликата на налягането вход-изход във филтрите, специфичното съпротивление и разхода на дестилат през намотките и другите активни и конструктивни части; 5. налягането и чистотата на водорода; 6. налягането и температурата на маслото, както и разликата в налягането на маслото и водорода в уплътненията на вала; 7. плътността на системата за водно охлаждане на намотките; 8. влажността на водорода в корпуса на турбогенератора с водородно и водородно-водно охлаждане; 9. нивото на маслото в демпферните резервоари и в поплавковите хидрозатвори на турбогенераторите; 10. нивото на маслото в маслените вани на аксиалните и радиалните лагери на хидрогенераторите; 11. вибрациите на лагерите и контактните пръстени на турбогенераторите, на кръстовините и лагерите на хидрогенераторите.
Чл. 557. Периодичността на отчитане/измерване и определяне на показателите на газо-маслената и водната система на генераторите и синхронните компенсатори, намиращи се в работа или в резерв, се определя в експлоатационните инструкции, както следва: 1. за температурата на точката на оросяване (влажност) на водорода в корпуса на генератора - веднъж в седмицата, а при неизправна система за индивидуално изсушаване на газа или при влажност, превишаваща допустимата - веднъж в денонощието; 2. за влажността на водорода в корпуса на генератор с водородно-водно охлаждане се контролира автоматично - непрекъснато; 3. за газовата плътност на корпуса на генератора (денонощна загуба на водород) - веднъж в месеца; 4. за чистотата на водорода в корпуса на машината - веднъж в седмицата чрез контролни химични анализи и непрекъснато с автоматичен газоанализатор, а при неизправност на последния - веднъж на смяна; 5. за съдържанието на водород в картерите на лагерите, в кожусите на шинопроводите, линейните и нулевите изводи - непрекъснато с автоматичен газоанализатор, действащ на сигнал, а при неизправност или при липса на такъв газоанализатор - с преносим газоанализатор или индикатор - веднъж в денонощието; 6. за съдържанието на кислород във водорода в корпуса на машината, в поплавковия хидрозатвор, в продухвателния резервоар и във водородоотделящия резервоар на маслоочистващата инсталация на генератора - по утвърден график чрез химичен анализ; 7. за специфичното съпротивление на дестилата в системата на водното охлаждане на намотките и другите части на генератора - веднъж в месеца, а при неизправност на прибора, действащ на сигнал - в съответствие с експлоатационната инструкция.
Чл. 558. Чистотата на водорода, използван в генераторите, не може да бъде по-ниска от: 1. в корпуса на генератор с непосредствено водородно охлаждане и на синхронни компенсатори, независимо от типа - 98 на сто; 2. в корпуса на генератор с косвено водородно охлаждане при свръхналягане на водорода до 50 kPa - 95 на сто, а при 50 kPa и по-високо - 98 на сто.
Чл. 559. (1) Температурата на точката на оросяване на водорода в корпуса на генератора при работно налягане не може да бъде по-висока от 15 °С и винаги трябва да е по-ниска от температурата на водата на входа на газоохладителите. (2) За генератори с водно охлаждане на статорната и роторната намотка температурата на точката на оросяване се посочва в инструкцията на завода производител.
Чл. 560. Съдържанието на кислород във водорода в корпуса на генератора/синхронния компенсатор при работно налягане и чистота на водорода съответно 98 на сто, 97 на сто и 95 на сто не може да бъде повече от 0,8 на сто, 1,0 на сто и 1,2 на сто, а в поплавковия хидрозатвор, в резервоара за продухване и във водоотделителния резервоар на маслоочистващата инсталация на генератора - не повече от 2 на сто.
Чл. 561. (1) Съдържанието на водород във ваните на лагерите, кожусите на линейните и нулевите изводи на турбогенератора и шинопроводите към блочния трансформатор не може да бъде над 1 на сто. (2) Забранява се работата на турбогенератор при съдържание на водород в кожусите на линейните и нулевите изводи на турбогенератора и шинопроводите, равно или по-високо от 1 на сто, а в маслопроводите и маслените вани на лагерите - по-високо от 2 на сто.
Чл. 562. Колебанието на налягането на водорода в корпуса на генератора или синхронния компенсатор не трябва да превишава при номинално свръхналягане на водорода в корпуса до 100 kPa - 20 на сто, а над 100 kPa - ±20 kPa.
Чл. 563. (1) Денонощната загуба на водород в генератора не може да надвишава 5 на сто, а денонощният разход с отчитане на продухването - 10 на сто от общото количество на водорода в корпуса на генератора при работно налягане. (2) Денонощният разход на водород в синхронния компенсатор не може да надвишава 5 на сто от общия обем на газа в него.
Чл. 564. Налягането на маслото в уплътняващата система при неподвижен и въртящ се ротор на генератора трябва да бъде по-голямо от налягането на водорода в корпуса на генератора. Долната и горната граница на разликата между наляганията на маслото и водорода се посочват в инструкцията на завода производител.
Чл. 565. (1) Pегулаторите на налягане на маслото (уплътняващо, притискащо, компенсиращо) в маслената система за уплътняване на вала на генератора се поддържат постоянно включени. (2) Спирателната арматура на маслената система е пломбирана в работно положение.
Чл. 566. (1) Генераторите се включват в паралелна работа към електроенергийната система по метода на точната синхронизация. (2) При използване на точната синхронизация се въвежда блокировката за несинхронно включване. (3) Допуска се включване в паралел по метода на самосинхронизация, ако това е предвидено в техническите условия на доставка и е съгласувано с оператора на преносната/разпределителната мрежа. (4) Разрешава се при ликвидиране на аварии да се включат по метода на самосинхронизация турбогенератори с мощност до 220 MW включително и всички хидрогенератори, ако това е предвидено в Инструкцията за ликвидиране на аварии в електроенергийната система.
Чл. 567. Разрешава се генераторите да се включват в паралел без преглед и ревизия след внезапно разтоварване (хвърляне на товара) и последвало изключване на турбината, ако това не е било съпроводено с повреди по нея или с неправилна работа на регулиращата й система.
Чл. 568. (1) Скоростта на повишаване на напрежението на генераторите и синхронните компенсатори не се ограничава. (2) Скоростта на повишаване и промяна на активния товар на всички генератори се определя от условията на работа на турбините или котлоагрегатите. (3) Скоростта на изменение на реактивния товар е, както следва: 1. за генератори и синхронни компенсатори с косвено охлаждане на намотките, турбогенератори на газотурбинни инсталации, както и на хидрогенератори с непосредствено охлаждане на намотките - без ограничение; 2. за турбогенератори с непосредствено охлаждане на намотките в нормални режими тя не може да бъде по-голяма от скоростта на нарастване на активния товар, а в аварийни условия тя не се ограничава. (4) Не се допуска възбуждане на генератори с водно охлаждане на намотките при липса на циркулираща вода в тях.
Чл. 569. (1) Обявената (номиналната) мощност на генераторите/компенсаторите при обявен (номинален) коефициент на мощността трябва да се запазва при отклонение на напрежението до ±5 на сто. (2) За всички турбогенератори с мощност 30 MW и повече и за всички турбогенератори на газотурбинни и парогазови инсталации обявената мощност трябва да се запазва при едновременно отклонение на напрежението до ±5 на сто и честотата до ±2,5 на сто, ако при работа с повишено напрежение и понижена честота сумата от абсолютните стойности на отклоненията на напрежението и честотата не превишава 6 на сто в случаите, когато в стандартите за различните типове машини не са указани други стойности. (3) Най-големият ток на ротора, получен при условията на ал. 1, се допуска продължително време при работа с обявени параметри на охлаждащата среда. (4) В случай на продължителна работа на турбогенераторите с максимална мощност полученият най-голям ток на ротора при отклонение на напрежението до ±5 на сто се допуска за продължителен период само при отговарящи за това параметри на охлаждане. (5) За всички генератори и синхронни компенсатори най-голямото работно напрежение не трябва да превишава 110 на сто от номиналното. При напрежение, по-високо от 105 на сто от номиналното, допустимата пълна мощност на генератора/синхронния компенсатор се определя в съответствие със заводските инструкции или по резултати от изпитвания. (6) При напрежение на генератора/синхронния компенсатор, по-ниско от 95 на сто от номиналното, токът на статора не може да превишава 105 на сто от продължително допустимия при дадените параметри на охлаждане.
Чл. 570. (1) Забранява се продължителното претоварване на генератори и синхронни компенсатори по ток над допустимия за дадените температура и налягане на охлаждащата среда. (2) В аварийни условия генераторите/синхронните компенсатори могат да се претоварват за кратко време по ток на статора и ротора съгласно заводските инструкции и техническите условия на доставка. Ако в тях съответните указания липсват, при авария в електроенергийната система се допуска кратковременно претоварване на генераторите и синхронните компенсатори по ток на статора, отнесен към номиналния, както следва:
| Продължителност на претоварването в min, не повече от | С косвено охлаждане на намотката на статора | С директно охлаждане на намотката на статора | |
| с вода | с водород | ||
| 60 | 1,10 | 1,10 | - |
| 15 | 1,15 | 1,15 | - |
| 10 | - | - | 1,10 |
| 6 | 1,20 | 1,20 | 1,15 |
| 5 | 1,25 | 1,25 | - |
| 4 | 1,30 | 1,30 | 1,20 |
| 3 | 1,40 | 1,35 | 1,25 |
| 2 | 1,50 | 1,40 | 1,30 |
| 1 | 2,00 | 1,50 | 1,50 |
(3) Допустимото претоварване по ток на възбуждане на генераторите и синхронните компенсатори с индиректно охлаждане на намотките се определя от допустимото претоварване на статора. (4) За турбогенератори с директно водородно или водно охлаждане на роторната намотка допустимото претоварване по ток на възбуждането се определя от кратността на тока, отнесен към номиналния ток на ротора. Допустимата кратност на претоварване по ток на ротора е определена от завода производител и се записва в експлоатационната инструкция на генератора.
Чл. 571. (1) При появяване на еднофазно земно съединение в статорната намотка на генератора или във веригите на генераторно напрежение той трябва да се изключва автоматично, а при незаработване на защитата незабавно да бъде разтоварен и изключен от мрежата, когато токът на земно съединение е по-голям от: 1. за блок генератор-трансформатор без изводи на генераторно напрежение, но с изводи към трансформатори за собствени нужди - независимо от големината на тока на земно съединение; 2. за генератор, електрически свързан на генераторно напрежение със собствените нужди или с потребителите - при ток на земно съединение 5А и по-голям; 3. за генератор, работещ към сборни шини - при ток на земно съединение 5А и по-голям. (2) При появяване на земно съединение във веригите на генераторно напрежение на блочен генератор, електрически свързан с мрежата за собствени нужди или на потребителите, както и на генератори, включени на сборни шини, в случай че капацитивният ток не превишава 5А и защитата действа на сигнал, за генераторите се допуска да останат в работа в продължение на не повече от 2 h. (3) В случаите по ал. 2, ако земното съединение не се намира в статорната намотка, се допуска работа със земно съединение в мрежата в продължение до 6 h.
Чл. 572. (1) При появяване на земно съединение във веригите на възбуждане на турбогенератор с директно охлаждане на намотката на ротора се извършват действия, както следва: 1. турбогенераторът незабавно се привежда на резервно възбуждане и в случай че съпротивлението на изолацията се възстанови, генераторът може да бъде оставен в работа; в случай че съпротивлението на изолацията остане понижено, но над допустимата минимална стойност, посочена в заводската инструкция или в друг нормативно-технически документ, турбогенераторът се спира при първа възможност, но не по-късно от 7 денонощия; 2. при отсъствие на резервно възбуждане или при работа с резервно възбуждане и понижаване на съпротивлението на изолацията под допустимото генераторът се разтоварва до 1 час и се изключва от мрежата. (2) При появяване на земно съединение в роторната намотка на турбогенератори с индиректно охлаждане при първа възможност те се извеждат за ремонт. Дотогава се въвежда в действие защитата от двойно земно съединение в ротора, действаща на изключване. Ако такава защита не е предвидена или не може да бъде включена, до 1 час турбогенераторът се разтоварва, изключва се от мрежата и се предава за ремонт. (3) Не се допуска работа на хидрогенератори и синхронни компенсатори със земно съединение във веригите на възбуждане.
Чл. 573. (1) Допуска се продължителна работа при несиметрично натоварване по ток на статора, ако разликата на токовете в отделните фази не е по-голяма от 12 на сто от номиналния - за турбогенераторите, и 20 на сто - за синхронните компенсатори и дизел-генератори. (2) За хидрогенераторите с индиректно въздушно охлаждане на статорната намотка се допуска продължителна работа при разлика на токовете във фазите 20 на сто при мощност до 125 MVA включително и 15 на сто - при мощност над 125 MVA. (3) За хидрогенераторите с директно водно охлаждане на статорната намотка се допуска разлика на токовете във фазите не по-голяма от 10 на сто. (4) При всички случаи на несиметрично натоварване токът във всяка от фазите не може да надвишава номиналния.
Чл. 574. (1) Допуска се кратковременна работа на турбогенераторите в асинхронен режим без възбуждане при понижен товар, както следва: 1. за турбогенератори с индиректно охлаждане на намотките независимо от охлаждащата среда - с товар до 60 на сто от номиналния при продължителност на работа не повече от 30 минути; 2. за турбогенератори с директно охлаждане на намотките допустимият товар и продължителността на работа в асинхронен режим без възбуждане се определят от завода производител или чрез специално изпитване. (2) Въздействието на турбогенераторите в асинхронен режим върху електроенергийната система се определя с изчисление или с изпитване в работни условия. (3) Не се допуска работата на хидрогенератори и турбогенератори с наборни канали на ротора в асинхронен режим без възбуждане. (4) Не се допуска несинхронна работа на отделен възбуден генератор (от всякакъв тип) по отношение на другите генератори в електрическата централа.
Чл. 575. Възможността и продължителността на работа на генераторите в двигателен режим се ограничава от условията на работа на турбината и се определя от завода производител на турбината.
Чл. 576. (1) Продължителна работа на генераторите с коефициент на мощност, по-нисък от обявения, и в режим на синхронен компенсатор с превъзбуждане се разрешава при ток на възбуждане не по-голям от продължително допустимия за дадените параметри на охлаждащата среда. (2) Допустимият реактивен товар на генераторите в режим на синхронен компенсатор и на синхронните компенсатори в режим на недовъзбуждане се определя на основание на заводските инструкции и специални топлинни изпитвания.
Чл. 577. (1) Разрешава се продължителна работа на генераторите с индиректно охлаждане на намотките с коефициент на мощност, по-висок от обявения, до единица при запазване на обявената стойност на пълната мощност. (2) Допустимите продължителни товари на генераторите в режим на работа с недовъзбуждане, както и при значения на коефициента на мощност между обявения и единица за генераторите с непосредствено охлаждане се определят на основание на заводските инструкции и изчисление за устойчивост на паралелната работа в мрежата. (3) При постоянна работа на генератора в режим на недовъзбуждане се осигурява автоматично ограничаване на минималния ток на възбуждане.
Чл. 578. (1) Работата на генераторите с директно течно охлаждане при липса на циркулация на дестилата или маслото през намотките се забранява при всички режими, с изключение на работата на празен ход без възбуждане. (2) В случай на прекратяване на циркулацията на охлаждащата течност в намотките на генератор с директно течно охлаждане той трябва автоматично да се разтовари за не-повече от 2 минути (ако заводската инструкция не предвижда по-кратко време) и да се изключи от мрежата.
Чл. 579. (1) Общото съпротивление на изолацията на възбудителните вериги на генераторите и синхронните компенсатори с газово охлаждане на роторната намотка и въздушно на елементите на системата за възбуждане, измерено с мегаомметър за 500 - 1000 V, трябва да бъде не по-малко от 0,5 мегаома. (2) При водно охлаждане на намотката на ротора или елементите на системата на възбуждане допустимите значения на съпротивлението на изолацията на възбудителните вериги се определят от инструкцията на завода производител.
Чл. 580. (1) Специфичното съпротивление на дестилата, който се използва за непосредствено охлаждане на намотките на генераторите и на изправителните уредби за тях, не може да бъде по-ниско от 100 килоома.cm. (2) При понижаване на специфичното съпротивление под 100 килоома.cm трябва да заработи предупредителната сигнализация, а при понижаване на съпротивлението на дестилата до 50 килоома.cm генераторът трябва да бъде разтоварен и изключен от мрежата и възбуждането да бъде преустановено.
Чл. 581. (1) Изолационното съпротивление на радиалните и уплътняващите лагери на генераторите, синхронните компенсатори и възбудителите, измерено с мегаомметър 1000 V при присъединени маслопроводи, не може да бъде по-малко от 1 мегаом, а на аксиалните и радиалните лагери на хидрогенераторите - не по-малко от 0,3 мегаома на сегмент. (2) Изправността на изолацията на лагерите и уплътненията на турбогенераторите, на лагерите на синхронните компенсатори с въздушно охлаждане и на възбудителите се проверява най-малко веднъж в месеца. (3) Изправността на изолацията на радиалните и аксиалните лагери на хидрогенераторите се проверява най-малко веднъж в месеца, ако конструкцията им позволява това. В останалите случаи проверката се извършва при всяко отваряне на лагер и при ремонт на агрегата. (4) Изправността на изолацията на лагерите на синхронните компенсатори с водородно охлаждане се проверява при основен ремонт.
Чл. 582. (1) Вибрациите (вибрационната скорост) на лагерите на турбогенераторите отговарят на изискванията на чл. 359, а на кръстачките и лагерите на хидрогенераторите - на чл. 202. (2) Вибрациите на контактните пръстени на турбогенераторите се измерват най-малко веднъж на 3 месеца и не превишават 300 µm.
Чл. 583. След основен ремонт генераторите и синхронните компенсатори могат да се включват в работа без подсушаване, ако са изпълнени условията за това. При необходимост сушенето се извършва в съответствие с действащите инструкции.
Чл. 584. (1) Запълването с водород на генератори с директно охлаждане на намотките и освобождаването от него в нормални условия се извършва при неподвижен ротор или при въртенето му от валопревъртащото устройство. (2) В аварийни условия освобождаването от водорода може да се извърши преди окончателното спиране на въртенето на ротора. Подаването на инертен газ може да започне при достигане налягане на водорода 30 на сто от номиналното в корпуса на генератора. (3) Водородът или въздухът от корпуса на генератора (синхронния компенсатор) се изтласква посредством инертен газ (въглероден двуокис или азот) в съответствие с инструкция по експлоатация на газомаслената система на генератори с водородно охлаждане. Продухването на водорода с въглероден двуокис се извършва до достигане на концентрация 85 на сто СО2, а продухването на въздуха с СО2 - до достигане на концентрация 97 на сто СО2.
Чл. 585. (1) В електрическите централи, където работят генератори с водородно охлаждане, се осигурява запасяване с водород за еднократното запълване на един генератор с най-голям газов обем и за текущ експлоатационен разход на всички генератори. (2) Запасът на въглероден двуокис или азот трябва да е достатъчен най-малко за шесткратно запълване на генератора с най-голям газов обем. (3) Във всяка електрическа централа, където се експлоатират генератори с водородно охлаждане, функционират обособени звена за обслужване и ремонт на системите за газово охлаждане, приборите за контрол и анализ на газ, както и за извършване на контролни анализи в генератора, електролизерната и балоните за съхраняване на газ.
Чл. 586. Профилактичните изпитвания и измервания на генераторите и на синхронните компенсатори се провеждат в съответствие с действащите норми за изпитване на електрическите съоръжения и със заводските инструкции.
Чл. 587. Основните и текущите ремонти на генераторите се провеждат едновременно с основните и текущите ремонти на турбините.
Чл. 588. (1) Първият основен ремонт на турбогенератор след въвеждането му в експлоатация, с изваждане на ротора, се извършва най-късно след 8000 h работа, ако няма друго изискване на завода производител. (2) Първите ремонтни работи на хидрогенераторите се провеждат след не повече от 6000 h работа от въвеждането им в експлоатация. (3) Следващите основни и текущи ремонти на генераторите и на синхронните компенсатори се извършват при необходимост в зависимост от техническото им състояние и режимите на работа в срокове, определени от техническото ръководство на енергийния обект.
Глава тридесет и шеста
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ
Чл. 590. (1) На клемите на електродвигателите напрежението се поддържа в границите от 100 до 105 на сто от номиналното. При необходимост се допуска работа на електрическите двигатели с напрежение от 90 до 110 на сто от номиналното при запазване на номиналната мощност. (2) Допуска се работа на електродвигателите на обявената (номиналната) мощност при отклонение на честотата на захранващата мрежа в границите на ±2,5 на сто от номиналната. (3) Електродвигателите трябва да могат да отдават обявената си мощност при едновременно отклонение на напрежението до ±10 на сто и на честотата до ±2,5 на сто, като общата сума от абсолютните отклонения на напрежението и честотата не може да превишава 10 на сто.
Чл. 591. (1) На корпусите на електродвигателите и на задвижваните от тях механизми се нанасят стрелки, показващи посоката на въртене. (2) На електродвигателите и пусковите им устройства се поставя надпис с наименованието на задвижвания от тях механизъм.
Чл. 592. (1) На електродвигатели, охлаждани чрез организирано подаван въздух, инсталирани в запрашени помещения и в помещения с повишена влажност, устройствата за подаване на чист въздух се поддържат постоянно в изправност. (2) Количеството и параметрите на подавания охлаждащ въздух към електродвигателя отговарят на заводската инструкция. (3) Плътността на охлаждащата система (корпуса на електродвигателя, въздуховодите, присъединителните фланци, клапите) се проверява най-малко веднъж в годината. (4) Електродвигателите на външните охлаждащи вентилатори (ако има такива) се включват и изключват автоматично едновременно с главния електродвигател.
Чл. 593. (1) Електродвигателите, снабдени със системи за водно охлаждане на ротора и статора, както и тези с вградени водни въздухоохладители се експлоатират само с включена сигнализация за появата на вода в корпуса им. (2) Експлоатацията на системата за водно охлаждане и качество на охлаждащия флуид се извършва съгласно заводската инструкция.
Чл. 594. Електродвигателите с принудително смазване на лагерите се експлоатират само с изправни и включени защити, действащи на сигнал и изключване: 1. при повишаване температурата на черупките на лагерите; 2. при намаляване или преустановяване постъпването на масло за мазане.
Чл. 595. В топлоелектрическите централи при прекъсване на електрозахранването на електродвигателите (включително за електродвигатели с регулиране честотата на въртене), задвижващи отговорни топломеханични съоръжения за време до 2,5 s, се осигурява груповото им самопускане при повторно подаване на напрежение от работно или резервно захранване, като се запазва устойчив технологичен режим на котло- и турбоагрегатите.
Чл. 596. (1) Разрешава се асинхронни електродвигатели с късо съединен ротор да се пускат от студено състояние два пъти подред и един път от горещо състояние, ако в техническата документация не е посочено друго. Следващият пуск се разрешава след охлаждането му за време, определено в заводската инструкция. (2) Повторното включване на електродвигател след изключването му от основна защита се разрешава само след установяване на причината за изключване и измерване на съпротивлението на изолацията. (3) Допуска се на отговорни механизми, когато няма резервни, електродвигателите им да се включат повторно само след външен оглед, ако са изключени при условията на ал. 2. (4) Забранява се повторно включване на електродвигатели след действие на резервна защита до изясняване на причината за изключването.
Чл. 597. Електродвигателите, които продължително време се намират в резерв, се оглеждат и изпробват едновременно със задвижваните от тях механизми по установения график. За електродвигателите, монтирани на открито без вградени електронагреватели, се измерва съпротивлението на изолацията и се определя коефициентът на абсорбция.
Чл. 598. (1) Хоризонталната и вертикалната съставка на вибрациите (средно квадратичната стойност на виброскоростта или удвоената амплитуда на колебанията) на лагерите на електродвигател, съединен със задвижвания механизъм, не могат да бъдат по-високи от посочените в заводската инструкция. (2) При липса на данни за допустимите вибрации на лагерите те не трябва да превишават следните стойности:
|
Синхронна честота на въртене, min-1 |
3000 | 1500 | 1000 |
750 и по-малко |
|
Удвоена амплитуда на колебанията на лагерите, µ |
30 | 60 | 80 | 95 |
(3) За електродвигателите, задвижващи мелници, мелещи вентилатори, димни вентилатори и други въртящи механизми, подложени на бързо износване, се допуска експлоатация с повишени вибрации на лагерите до създаването на организация за отстраняването им. В тези условия вибрациите не трябва да превишават следните стойности:
|
Синхронна честота на въртене, min-1 |
3000 | 1500 | 1000 |
750 и по- малко |
|
Удвоена амплитуда на колебанията на лагерите, µ |
50 | 100 | 130 | 160 |
(4) Периодичността на измерване на вибрациите се извършва по график, утвърден от техническото ръководство на енергийния обект.
Чл. 599. (1) Електродвигателите се изключват незабавно от мрежата в следните случаи: 1. застрашаване или нараняване на хора; 2. появяване на дим или пламък от корпуса на електродвигателя или от неговите пускови и възбудителни системи; 3. получена тежка повреда на задвижвания механизъм. (2) Електродвигателите могат да останат в работа до включване на резервните механизми (ако има такива) в следните случаи: 1. появяване на миризма от горяла изолация; 2. рязко повишаване на вибрациите на електродвигателя или на задвижвания от него механизъм; 3. повишаване температурата на лагерите над нормалната; 4. претоварване, близко до границата на заработване на защитата; 5. опасност от повреждане на електродвигателя от заливане с вода, появяване на ненормален шум и др.
Чл. 600. (1) На променливотоковите електродвигатели с мощност над 100 kW, както и на задвижващите механизми, подложени на технологични претоварвания, се контролира токът на статора. (2) На постояннотоковите електродвигатели, задвижващи питатели за гориво, аварийни маслени помпи и за уплътняване на вала на генератора, се контролира токът на котвата.
Чл. 601. (1) Разпределението на дейностите по управление, обслужване и ремонт на електродвигателите, извършвани от техническия персонал, се определя от ръководството на енергийния обект и се записва в местните инструкции. (2) Дейностите по ал. 1 включват: 1. контрол за натоварването на електродвигателите, температурния режим, смазването и вибрациите на лагерите, работата на охладителната система; 2. центровка и балансиране на агрегата (двигател-механизъм); 3. монтаж, демонтаж и ремонт на съединителя; 4. поддържане и ремонт на изнесените плъзгащи лагери на електродвигателите; 5. контрол и ремонт на фундаментите и носещите рами; 6. поддържане и ремонт на маслената система (при принудително смазване на лагерите); 7. поддържане и ремонт на охлаждащата система на електродвигатели с организирано подаване на охлаждащ въздух.
Чл. 602. Профилактичните изпитвания и измервания на електродвигателите се извършват в съответствие с действащите норми за изпитване на електрически машини и заводските инструкции.
Чл. 603. (1) Основните и текущите ремонти на електродвигателите се извършват едновременно с ремонтите на задвижваните механизми и основните съоръжения. (2) Обемът и сроковете на ремонтите се определят от техническото ръководство на енергийния обект в зависимост от състоянието, режимите и условията на работа на електродвигателите.
Глава тридесет и седма
СИЛОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ И МАСЛЕНИ РЕАКТОРИ
Чл. 605. На трансформаторите (реакторите) с газова защита преди включване в редовна експлоатация и след основен ремонт се проверява: 1. капакът им да има наклон по посока към газовото реле не по-малък от 1 - 1,5 на сто; 2. маслопроводът на трансформатора (реактора) да има наклон към разширителя (консерватора) не по-малък от 2 - 4 на сто; 3. горната част на предпазителната тръба да бъде съединена с пространството над маслото в разширителя (консерватора); 4. спирателните кранове между газовото реле и разширителя да бъдат напълно отворени.
Чл. 606. Огледът на високо разположените части (3 m и повече) на трансформаторите, намиращи се в работа, се извършва от стационарни стълби при спазване на правилата за техническа безопасност или от земята с оптически уреди.
Чл. 607. Стационарните противопожарни средства, маслосъбирателните устройства под трансформаторите и реакторите, както и дренажите, свързани с тях, се поддържат в изправно състояние.
Чл. 608. (1) На казаните на трансформаторите и реакторите, монтирани на открито, се поставят видими надписи с номера от оперативната схема на обекта и определените им единни диспечерски наименования. (2) Надписи по ал. 1 се поставят на вратите и вътре в трансформаторните килии и трансформаторните постове. (3) Казаните на еднофазните трансформатори и реактори се маркират с определените по стандарт цветове за съответните фази. (4) Трансформаторите и реакторите, монтирани на открито, се боядисват със светли бои без метални включвания, устойчиви на влиянията на атмосферата и на трансформаторното масло.
Чл. 609. (1) Захранването на електродвигателите, задвижващи охладителните устройства на трансформаторите (реакторите), се осъществява като правило от два източника. (2) Захранването на електродвигателите, задвижващи охладителните устройства на трансформаторите (реакторите) с принудителна циркулация на маслото, се осъществява със задължително използване на АВР.
Чл. 610. (1) Стъпалните регулатори, регулиращи напрежението на трансформаторите под товар, се поддържат постоянно включени в автоматичен режим на управление и с изправни броячи, отчитащи броя на превключванията. (2) Допуска се при колебания на напрежението в граници, допустими за потребителите, автоматичният режим на регулиране да се замени с ръчно дистанционно управление.
Чл. 611. Вентилационните уредби в трансформаторните подстанции и трафопостове осигуряват работа на трансформатора при всички нормирани режими на работа и годишни сезони.
Чл. 612. (1) Охлаждащите системи на трансформатори и реактори с принудителна циркулация на въздуха и маслото и на трансформаторите с принудителна циркулация на водата и маслото се включват (изключват) автоматично едновременно с включването (изключването) на трансформатора или реактора. (2) Принудителната циркулация на маслото се осъществява непрекъснато независимо от големината на товара. (3) Не се допуска експлоатация на трансформаторите и реакторите с принудително охлаждане без включени в работа сигнализации за спиране циркулацията на маслото, охлаждащата вода или за спиране на вентилаторите.
Чл. 613. (1) Допуска се работа на трансформаторите с принудително въздушно охлаждане на маслото (принудителна циркулация на въздуха и естествена циркулация на маслото) с изключени вентилатори, когато: 1. товарът е по-нисък от номиналния и температурата на горните слоеве на маслото е не по-висока от +55 °С; 2. температурата на околния въздух е отрицателна и температурата на маслото е не по-висока от 45 °С (независимо от товара). (2) Въздушното охлаждане се включва автоматично при достигане температура на маслото +55 °С или при достигане на номиналния товар независимо от температурата на маслото.
Чл. 614. (1) За трансформаторите с водно охлаждане на маслото налягането на маслото в маслоохладителите трябва да бъде по-високо от налягането на циркулиращата вода в тях с не по-малко от 20 kРа. (2) Системата на циркулацията на водата се включва след включването на маслената помпа при температура на горните слоеве на маслото не по-ниска от +15 °С и се изключва при понижаване температурата на маслото до +10 °С, ако няма други изисквания на завода производител.
Чл. 615. Нивото на маслото в разширителя на неработещия трансформатор (реактор) се поддържа на контролната черта, съответстваща на температурата на маслото в трансформатора (реактора).
Чл. 616. При обявен (номинален) товар на трансформатора температурата на горните слоеве на маслото не може да бъде по-висока от следните стойности за трансформатори и реактори (ако заводите производители не предписват други температури): 1. при принудителна циркулация на въздуха и маслото +75 °С; 2. при естествено маслено охлаждане и принудително въздушно охлаждане на маслото +95 °С; 3. при принудителна циркулация на водата и маслото температурата на маслото на входа в маслоохладителя не трябва да превишава +70 °С.
Чл. 617. (1) Допуска се работа на трансформаторите с напрежение, по-високо от номиналното: 1. продължително - до 5 на сто - при товар не по-голям от номиналния, и до 10 на сто - при товар не по-голям от 0,25 от номиналния; 2. кратковременно (до 6 часа в денонощието) - до 10 на сто, при товар не по-голям от номиналния. (2) В аварийни условия - в съответствие с изискванията на завода производител. (3) За трансформатори, които работят в блок с генератори, автотрансформатори без отклонения в звездния център и за последователно включени регулиращи (волтодобавъчни) трансформатори, се допуска продължително превишаване на напрежението до 10 на сто над номиналното при товар не по-голям от номиналния. (4) За автотрансформатори с отклонения в звездния център за регулиране на напрежението или предназначени за работа с последователни регулиращи трансформатори допустимото превишаване на напрежението се определя по данни на завода производител. (5) За трансформатори с напрежение 400 kV и по-високо се допуска повишаване на напрежението над номиналното до 5 на сто.
Чл. 618. (1) Маслените трансформатори допускат продължително претоварване на всяка от намотките по ток до 5 на сто от номиналния ток на съответното отклонение, ако напрежението на отклонението не превишава номиналното. (2) Освен по ал. 1 трансформаторите в зависимост от работния режим допускат системни претоварвания, чиито стойности и продължителност се определят от местната инструкция за експлоатация на трансформаторите и от инструкциите на завода производител. (3) Допустимите продължителни претоварвания за сухи трансформатори се установяват по инструкциите на завода производител. (4) При автотрансформаторите, към чиито намотки ниско напрежение са включени генератори, синхронни компенсатори или определен товар, се контролира токът в общата част на намотките с високо напрежение.
Чл. 619. (1) При аварийни режими се допуска кратковременно претоварване на трансформаторите с ток, по-висок от номиналния, при всички системи на охлаждане независимо от продължителността на предходните товари и температури на охлаждащата среда в следните граници:
Маслени трансформатори
|
Токово претоварване, % |
30 | 45 | 60 | 75 | 100 |
|
Продължителност на претоварването, min |
120 | 80 | 45 | 20 | 10 |
Сухи трансформатори
|
Токово претоварване, % |
20 | 30 | 40 | 50 | 60 |
|
Продължителност на претоварването, min |
60 | 45 | 32 | 18 | 5 |
(2) Допуска се претоварване на маслените трансформатори над номиналния ток до 40 на сто с общо денонощно времетраене не повече от 6 часа в продължение на 5 денонощия поред, при условие че началният коефициент на натоварване не е по-голям от 0,93 и всички охлаждащи системи на трансформатора се използват напълно.
Чл. 620. (1) За трансформатори с принудително охлаждане на маслото при аварийно изключване на всички вентилатори се допуска работа с номинален товар в зависимост от температурата на околния въздух в продължение на:
|
Температура на околния въздух, °С |
- 15 | - 10 | 0 | +10 | +20 | +30 |
|
Допустима продължителност на работа, h |
60 | 40 | 16 | 10 | 6 | 4 |
(2) За трансформатори и реактори с принудителна циркулация на водата или въздуха и маслото се допуска, при прекъсване на принудителното охлаждане, работа с номинален товар в продължение на 10 min, а в режим на празен ход за трансформатора - работа в продължение на 30 min. (3) При пълно или частично изключване на вентилаторите или прекъсване на циркулацията на охлаждащата вода със запазване циркулацията на маслото се разрешава продължителна работа с намален товар при температура на горните слоеве на маслото не по-висока от +45 °С. (4) Трансформаторите с насочена циркулация на маслото в намотките се експлоатират в съответствие с инструкцията на завода производител.
Чл. 621. (1) Включването на трансформаторите на обявен товар се допуска: 1. със системи на естествено маслено охлаждане или принудително въздушно охлаждане на маслото - при всички отрицателни температури; 2. със системи на охлаждане чрез принудителна циркулация на водата или въздуха и маслото - при температури на околния въздух не по-ниски от - 25 °С. (2) Допуска се в аварийни условия включването на трансформаторите на пълен товар независимо от температурата на околния въздух.
Чл. 622. (1) Стъпалните регулатори, регулиращи напрежението на трансформаторите под товар, могат да се включват в работа при температура на горните слоеве на маслото, по-висока от - 20 °С. (2) Експлоатацията на стъпалните регулатори се извършва в съответствие с инструкцията на завода производител.
Чл. 623. (1) За всяка електрическа уредба се определя броят на едновременно работещите трансформатори за най-икономична работа в зависимост от товарния график и сигурността на захранване на потребителите. (2) В електроразпределителните мрежи с напрежение до 20 kV включително се извършват измервания на товарите и напреженията на трансформаторите не по-малко от 2 пъти в годината в периодите на максимални и минимални товари.
Чл. 624. (1) Звездните центрове на намотките за напрежение 110 kV и по-високо на автотрансформатори и реактори, както и на трансформатори с напрежение 220 kV и по-високо работят в режим на директно заземяване. (2) Трансформаторите с напрежение 110 kV и 220 kV с изпитателно напрежение на звездния център съответно 100 kV и 200 kV могат да работят с изолиран звезден център, при условие че е защитен с вентилен отвод.
Чл. 625. (1) При задействане на сигнализацията на газовото реле се извършва външен оглед на трансформатора (реактора) и се взема проба от газ от релето за анализ и проверка за горене. (2) В случаите, когато газът гори или в него се съдържат разложени изолационни материали, трансформаторът (реакторът) незабавно се изключва. (3) Трансформаторите и реакторите с напрежение 220 kV и по-високо, дори и в случаите, когато отделеният газ не гори и в него не се съдържат разложени изолационни материали, се разтоварват и изключват до отстраняване на причината за появата на газ. Ако изключването предизвиква смущения в електрозахранването, те могат да бъдат оставени в работа за определен срок, съгласуван с оператора на мрежата.
Чл. 626. (1) В случаите на автоматично изключване на трансформатор (реактор) от защити за вътрешни повреди той може да се включи в работа само след оглед, измервания, анализ на газа и отстраняване на появилите се смущения. (2) Допуска се едно повторно включване на трансформатор, който има диференциална и газова защита, ако изключването е предизвикано само от една от тези защити без видими външни признаци за повреда. (3) В случаите на изключване на трансформатор (реактор) от защити, чието действие не е предизвикано от повреда в него, трансформаторът може да бъде включен под напрежение без проверка.
Чл. 627. (1) Трансформаторите с мощност 1000 kVА и повече и реакторите се експлоатират със системи за непрекъсната регенерация на маслото в термосифонни или абсорбционни филтри. (2) Маслото в разширителя на трансформаторите (реакторите) е защитено от непосредствено съприкосновение с околния въздух. (3) Когато трансформаторите и реакторите са снабдени със специални устройства, предпазващи маслото от овлажняване, те се поддържат непрекъснато включени независимо от режима на работа на трансформатора. Експлоатацията на тези устройства се осъществява в съответствие със заводските инструкции. (4) Маслото в маслонапълнените проходни изолатори е защитено от овлажняване и окисляване. Контролът за състоянието и експлоатацията на проходните изолатори и вградените токови трансформатори се извършва по предписанията на завода производител.
Чл. 628. (1) Включването на трансформаторите към мрежата се извършва директно на пълно напрежение. (2) Трансформатори, които работят в блок с генератори, могат да се включват заедно с генератора с постепенно повишаване на напрежението от нула.
Чл. 629. Огледите на трансформаторите и реакторите без тяхното изключване се извършват съгласно местните инструкции на обектите, както следва: 1. в уредбите с постоянен дежурен персонал: а) за главните трансформатори в електрическите централи и подстанции, основните и резервните трансформатори за собствени нужди и реакторите - най-малко веднъж в денонощието; б) за всички останали трансформатори - веднъж в седмицата; 2. в уредби без постоянен персонал: а) най-малко веднъж в месеца; б) в трафопостовете - най-малко веднъж на 6 месеца.
Чл. 630. Профилактичните изпитвания и измервания на трансформаторите (реакторите) и техните тоководещи части се провеждат в съответствие с действащите норми за изпитване на електрическите съоръжения и инструкциите на завода производител.
Чл. 631. (1) Ремонт на трансформаторите (текущ и основен) и на техните съставни части (системи за охлаждане, регулатори за напрежение и др.) се извършва по необходимост в зависимост от техническото състояние, определено чрез изпитвания и външни огледи и съобразено с режимите на работа. (2) Обемът и периодичността на извършваните ремонти се определят от техническото ръководство на енергийните обекти.
Глава тридесет и осма
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ
Чл. 633. (1) На външните врати на всяка РУ се поставя надпис с нейното назначение и диспечерско наименование, както и предупредителни надписи в съответствие с изискванията на действащите нормативни актове по безопасността на труда. (2) Надписи, посочващи предназначението на присъединенията и тяхното диспечерско наименование, се поставят: 1. на вратите и вътрешните стени на килиите на закритите разпределителни уредби (ЗРУ); 2. на съоръженията в откритите разпределителни уредби (ОРУ); 3. на външните и вътрешните лицеви части на комплектните разпределителни уредби за закрит (КРУ) и открит (ОКРУ) монтаж; 4. на лицевата и обратната страна на панелите на таблата. (3) На видно място се обозначават и диспечерските наименования на шинните системи и секциите в РУ. (4) На таблата с предпазители или на самите предпазители на присъединенията се поставят надписи, указващи номиналния ток на стопяемите вложки и наименованието на защитаваната верига.
Чл. 634. (1) При проектиране на РУ, разположени в райони със замърсена атмосфера, се избират електрически съоръжения с изолация, която осигурява надеждна работа без допълнителни мерки за защита. (2) В случай че при съществуващи РУ, разположени в райони със замърсена атмосфера, изолацията на съоръженията не осигурява надеждната им експлоатация, се вземат допълнителни мерки, в това число: 1. в ОРУ - усилване на изолацията, измиване, почистване, покриване с хидрофобни пасти; 2. в ЗРУ - защита от проникване на прах и вредни газове; 3. в ОКРУ - херметизация на шкафовете и обработване на изолацията с хидрофобни пасти.
Чл. 635. При експлоатацията на РУ се вземат необходимите мерки, недопускащи попадането в помещенията на животни и птици.
Чл. 636. (1) Помещенията на комплектните разпределителни уредби с изолация от елегаз (КРУЕ), както и помещенията за тяхното техническо обслужване и ремонт се изолират от останалите помещения и от улицата. (2) Вентилационните системи в помещенията на КРУЕ се снабдяват с филтри, предотвратяващи засмукването на прах. (3) Покритията на подовете, стените и таваните в помещенията на КРУЕ не трябва да позволяват образуването и задържането на прах. (4) Почистването на помещенията на КРУЕ се извършва по мокър или по вакуумен способ. (5) Помещенията на КРУЕ са снабдени с устройства, които сигнализират за недопустима концентрация на елегаз на височина 10 - 15 сm от нивото на пода и включват вентилационната система. (6) Концентрацията на елегаз в помещенията не може да превишава допустимите стойности, указани в инструкцията на производителя на КРУЕ.
Чл. 637. (1) Температурата на въздуха в помещенията на ЗРУ не може да бъде по-висока от 40 °С. При превишаване на тази стойност се вземат мерки за понижаване на температурата на съоръженията или за охлаждане на въздуха. (2) Температурата на въздуха в помещенията с КРУЕ трябва да удовлетворява изискванията на техническата документация на производителя на уредбите. (3) Температурата на конструкциите, намиращи се близо до тоководещи части и достъпни за допир от страна на персонала, не може да превишава 50 °С.
Чл. 638. (1) Тунелите, кабелните помещения и кабелните канали се поддържат чисти и сухи, а дренажните устройства - в състояние да осигуряват безпрепятствено отвеждане на водите. (2) Маслосъбиращите приспособления, чакълените насипи, дренажите и каналите за отвеждане на маслото се поддържат в изправност.
Чл. 639. Уредбите за сгъстен въздух, използван във въздухоструйните прекъсвачи и в приводите на другите комутационни апарати, се поддържат постоянно в изправност и готовност за производство, пренос и снабдяване на съоръженията с въздух с необходимите параметри и качество.
Чл. 640. (1) Отделянето на влагата от сгъстения въздух за комутационните апарати се осъществява по термодинамичен способ. (2) За намаляване съдържанието на влага се допуска да се прилагат допълнително адсорбционни методи за отделяне на влагата от сгъстения въздух.
Чл. 641. (1) Влагата от въздушните резервоари на компресорите с налягане до 6 МРа се дренира най-малко веднъж на 3 денонощия, а за компресорите с налягане 16 МРа - най-малко веднъж в седмицата. (2) Влагата от кондензните събиратели (гърнета) на компресорните групи с налягане на въздуха над 16 МРа се отделя автоматично при всяко пускане на компресор.
Чл. 642. Сгъстеният въздух, използван в прекъсвачи и в приводи на други комутационни апарати, се пречиства, включително от механични примеси, с помощта на филтри и чрез периодично продухване на въздухопроводите.
Чл. 643. Резервоарите на въздухоструйните прекъсвачи и на другите апарати, както и балоните на компресорно налягане подлежат на ведомствен технически надзор по реда на Наредба № 28 от 1992 г. за устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане (обн., ДВ, бр. 16 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1992 г.).
Чл. 644. (1) В РУ с напрежение, по-високо от 1 kV, за заземяване се използват стационарни заземителни ножове. (2) Допуска се използването на преносими заземители в съществуващите РУ, където компоновката или конструкциите не позволяват монтирането на стационарни заземяващи ножове. (3) Ръчките на лостовите задвижвания на заземителните ножове се оцветяват в червен цвят, лостовите задвижвания - в черен цвят, а заземителните ножове - в червен и бял цвят - тип "зебра".
Чл. 645. (1) В РУ се поддържат на разположение преносими заземления, средства за оказване на първа помощ на пострадалите при нещастни случаи, защитни и противопожарни средства. (2) Средствата по ал. 1 за РУ, обслужвани от оперативно-ремонтни бригади, може да се включват в екипировката на бригадите.
Чл. 646. (1) Разпределителните устройства с напрежение 400 kV и по-високо са съоръжени със средства за биологична защита във вид на стационарни или преносими екрани, както и със средства за индивидуална защита - екраниращи костюми. (2) Персоналът, обслужващ РУ по ал. 1, разполага с карти за разпределение на напрегнатостта на електрическото поле на ниво 1,8 m над повърхността на земята.
Чл. 647. (1) Разпределителните устройства с напрежение, по-високо от 1 kV, трябва да са съоръжени с блокировки, предотвратяващи възможността за погрешни операции с разединителите, отделителите, късосъединителите, подвижните колички в КРУ и стационарните заземители. (2) Електромагнитните устройства за блокировка трябва да бъдат пломбирани в работно положение. (3) На оперативния персонал, извършващ непосредствено превключванията, се забранява да извежда самоволно блокировките.
Чл. 648. (1) Приводите на разединителите и разпределителните шкафове ниско напрежение към мачтовите трафопостове, превключвателните пунктове и другите уредби без постоянни огради трябва да се заключват. (2) Стационарните стълби на площадките за обслужване на съоръженията по ал. 1 трябва да имат блокировка с разединителите и заключване в неработно положение.
Чл. 649. (1) Нивото на маслото в маслените прекъсвачи, измервателните трансформатори и маслонапълнените проходни изолатори трябва да е в границите на скалата на маслопоказателя при максимална и минимална температура на околния въздух. (2) Маслото в нехерметизираните маслонапълнени изолатори трябва да е защитено от окисляване и овлажняване.
Чл. 650. (1) Шкафовете с апаратура на устройствата за релейна защита, автоматика, свръзки и телемеханика, шкафовете за управление и разпределителните шкафове на въздушните прекъсвачи, както и шкафовете за задвижване на маслените прекъсвачи, отделителите, късосъединителите и двигателните приводи на разединителите, монтирани в РУ, в които температурата на околния въздух може да бъде по-ниска от допустимата стойност, имат електрическо подгряване. (2) Включването и изключването на електрическите подгреватели се извършва автоматично. (3) Режимът на работа на автоматичните устройства, които управляват електрическите подгреватели, се определя с местни инструкции, като се съобразява с указанията на производителите на съоръженията.
Чл. 651. (1) Огледите в РУ, без изключване на напрежението, се извършват: 1. на обектите с постоянно дежурство на персонала - най-малко веднъж в денонощието, а за откриване наличието на разряди, на корона и др. - най-малко веднъж в месеца, в тъмната част на денонощието; 2. на обектите без постоянно дежурство на персонала - най-малко веднъж в месеца, а в трафопостовете и разпределителните пунктове - най-малко веднъж на 6 месеца; 3. след изключване от късо съединение. (2) При неблагоприятно време (силна мъгла, мокър сняг, заледяване и др.) или при усилено замърсяване се извършват допълнителни огледи в ОРУ. (3) Всички забелязани повреди и неизправности се записват в дневника за дефекти и повреди на съоръженията и за тях се уведомяват операторите на преносната/разпределителната мрежа. (4) Забелязаните повреди се отстраняват незабавно или във възможно най-краткия срок в зависимост от характера им.
Чл. 652. Нагряването на сглобяемите съединения на шините в ЗРУ се контролира с помощта на стационарни или преносими термоиндикатори по график, утвърден от ръководителя на електроенергийното предприятие.
Чл. 653. (1) Изпитванията на електрическите съоръжения в РУ се извършват в съответствие с утвърдените норми за изпитване на електрическите машини и апарати. (2) Вакуумните дъгогасителни камери (ВДК) на прекъсвачите се проверяват и изпитват в обем и срокове съгласно инструкцията на производителя. (3) При изпитване на ВДК с високо напрежение с амплитуда, по-голяма от 20 kV, се използва екран за защита на персонала от рентгеновото излъчване. (4) За изпитванията на електрическите съоръжения се води отчетност по ред, утвърден от ръководителя на електроенергийното предприятие.
Чл. 654. (1) Периодичността и обемът на основните ремонти на електрическите съоръжения в РУ се определят с вътрешни инструкции на електроенергийното предприятие съобразно изискванията, посочени в техническата документация на производителите. (2) Периодичността на основните ремонти може да бъде изменена, като се изхожда от опита на експлоатацията, големината на токовете при късо съединение, броя на комутационните операции, резултатите от изпитванията и др. (3) След изчерпването на комутационния и механичния ресурс на съоръженията задължително им се извършва основен ремонт. (4) Проверка на действието и текущи ремонти на съоръженията се извършват при необходимост по ред, определен от ръководителя на електроенергийното предприятие.
Глава тридесет и девета
ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ
Чл. 656. Въздушните електропроводни линии се приемат и въвеждат в експлоатация при спазване изискванията на глава трета.
Чл. 657. При приемане на нови ВЛ в редовна експлоатация освен документацията по глави трета и осма се комплектува и поддържа актуална следната документация: 1. за ВЛ с напрежение 110 kV и повече - записка с изчисления за радиосмущения и влияние върху съобщителните линии, съгласувана със заинтересуваните организации; 2. записка за пресичане на жп линии, съгласувана с управлението на железопътния транспорт; 3. трифазна схема на ВЛ с оцветени по стандарт фази, транспозиция на проводниците, номерата на транспозиционните стълбове за напрежение 110 kV и по-високо; 4. дневник за монтажа на пресовите съединения на проводниците и мълниезащитните въжета; 5. документи за отчуждаване на земята по трасето на ВЛ, издадени по съответния ред.
Чл. 658. (1) Нови електропроводни линии или ремонтирани, със смяна на проводниците, се включват под напрежение с предварително проверен фазов ред (сфазиране). (2) Въздушните електропроводни линии с напрежение 220 kV и по-високо се включват под напрежение пофазно. (3) Включването на ВЛ се извършва директно на работно напрежение. (4) При блок-схема генератор-трансформатор-електропровод включването под напрежение се извършва с плавно повишаване на напрежението от нула до работното.
Чл. 659. (1) По дължината на ВЛ в ненаселени места се определят предпазни зони, в които хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ в неотклонено положение до отделно стоящи сгради и съоръжения са не по-малко от: 1. за ВЛ с напрежение 6 до 20 kV - 10 m; 2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 20 m; 3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 25 m; 4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 30 m; 5. за ВЛ с напрежение 750 kV - 60 m. (2) В населени места, вилни и други зони, приравнени към тях, хоризонталните разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близките части на здания и съоръжения трябва да бъдат най-малко: 1. за ВЛ с напрежение 6 до 20 kV - 2 m; 2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 4 m; 3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 6 m; 4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 9 m. (3) Собственикът на ВЛ не допуска в предпазната зона без съгласуване с него да се извършват строителни и землени работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркиране на машини и механизми, както и селскостопански работи с употреба на високогабаритни машини. (4) Собственикът на ВЛ е длъжен да уведоми предприятията, организациите и частните лица, в чийто район преминава ВЛ, за изискванията по ал. 2 и да привлича под отговорност по установения ред нарушителите.
Чл. 660. При експлоатацията на ВЛ се поддържат в изправно състояние: 1. предупредителните табели по бреговете в местата на пресичането на ВЛ с плавателните реки, канали или водоеми, определени съгласно правилата за плаване по вътрешни водни пътища; 2. устройствата за светлинно сигнализиране, които са монтирани на стълбове - в съответствие с нормативните актове; 3. "габаритните врати", монтирани на отклонението от жп линии към промишлените предприятия, складове и други от общата жп мрежа, по които е възможно придвижване на кранове и други високогабаритни товари; монтирането и обслужването на "габаритните врати" се извършва от организацията - собственик на жп линията; 4. постоянните знаци, поставени на стълбовете на ВЛ, които трябва да включват: а) предупредителни табели "НЕ СЕ КАЧВАЙ! ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!" на височина 2,5 - 3,0 m от земята; б) пореден номер на стълба и година на въвеждането на линията; в) табела или траен надпис с диспечерско наименование на линията; при две линии на обща стълбова линия табелите или надписите се поставят задължително под конзолите на съответната линия на височина 2,5 - 3,0 m от земята; г) табела с диспечерско наименование на секционния разединител при ВЛ 20 kV - на височина до 2 m под табелата с наименованието на линията.
Чл. 661. Габаритите на пресичане на въздушните линии с пътища се поддържат съгласно зададените в проекта и не могат да бъдат по-малки от: 1. за напрежение от 1 до 110 kV - 7,60 m; 2. за напрежение 220 kV - 8,60 m; 3. за напрежение 400 kV - 9,00 m; 4. за напрежение 750 kV - 18,00 m.
Чл. 662. (1) Не се допуска вертикалните разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на терена при максимален провес да бъдат по-малки от:
|
Напрежение на ВЛ |
Ненаселени места, разстояние в метри |
Населени места, разстояние в метри |
| до 110 kV | 6,00 | 7,00 |
| 220 kV | 7,00 | 8,00 |
| 400 kV | 8,00 | 9,00 |
| 750 kV | 18,00 | - |
(2) За въздушни кабелни линии (ВКЛ) с усукани проводници за напрежение 20 kV най-малките разстояния при максимален провес са, както следва: 1. над пешеходни пътеки и над терени, през които преминават превозни средства и механизация - 4 m; 2. над сгради и съоръжения в населени места, както и при недостъпни за хората участъци, извън населени места - 3 m; 3. в зони, разрешени за преминаване на превозни средства и механизация - 6 m. (3) Не се допуска преминаването на временна ВКЛ през зоната на действие на кранове и други повдигателни и строителни машини.
Чл. 663. (1) Трасето на въздушните линии периодично се почиства от дървета и храсти и се поддържа в пожаробезопасно състояние. (2) Широчината на просеката трябва да бъде, както следва: 1. при нискостеблени насаждения с височина до 4 m - по 3 m от крайните проводници на линията, но не повече от 10 m обща широчина; 2. при насаждения с височина над 4 m - разстоянието между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата; 3. при големи дерета, скатове и оврази, ако вертикалното разстояние от върховете на дърветата до проводниците е по-голямо от 5 m и има само монтажна просека - по 2 m от крайните проводници; 4. при преминаване през овощни градини се допуска подкастряне само на единични дървета, без да се прави просека; 5. при възникнала опасност от падане на единични дървета върху ВЛ трасето се почиства незабавно, независимо в какви насаждения се намира ВЛ, като се уведомяват собствениците им.
Чл. 664. (1) На въздушните линии с напрежение 110 kV и повече, подложени на интензивно заледяване, при осигурени технически условия и възможности се извършва топене на леда с електрически ток. (2) В случаите по ал. 1 се организира наблюдение на процеса на заледяване, като своевременно се включва схемата за топене на леда.
Чл. 665. Експлоатацията на въздушните електропроводни линии включва извършването на: 1. техническо обслужване (текущо поддържане) с извършване на работи по предпазване на елементите на ВЛ от преждевременно износване чрез профилактични огледи, проверки, измервания и отстраняване на повреди и неизправности; 2. основен ремонт с изпълнение на комплекс от мероприятия, насочени към поддържане, възстановяване или подобряване на първоначалните експлоатационни характеристики на ВЛ като цяло или на отделни негови елементи посредством ремонт на износени детайли и елементи или замяната им с по-здрави и икономични.
Чл. 666. (1) В зависимост от характера на работата техническото обслужване и ремонтът могат да бъдат извършвани със или без изключване на напрежението. (2) При изключване на напрежението дейностите се извършват комплексно, като едновременно се провеждат всички необходими работи за съкращаване продължителността на изключване на ВЛ.
Чл. 667. (1) Техническото обслужване и ремонтните работи на ВЛ се извършват с използването на специализирана механизация, такелаж, инструменти, приспособления и транспортни средства. (2) Бригадите, извършващи работи по ВЛ, се екипират със средства за свръзка с операторите на преносната/разпределителната мрежа.
Чл. 668. (1) При експлоатацията на ВЛ се извършват периодични и извънредни огледи (обходи). (2) Периодични огледи (обходи) се извършват в срокове и обем, определени с местна инструкция, но най-малко веднъж в годината. (3) Извънредни огледи (обходи) на ВЛ или на отделни участъци от тях се извършват по дадено разпореждане в следните случаи: 1. при природни или стихийни бедствия в даден район от трасето на ВЛ; 2. след автоматично изключване на ВЛ от релейна защита за откриване мястото на повредата; 3. по преценка, след успешни повторни включвания на ВЛ. (4) Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЛ с напрежение 110 kV и повече с проверка по избор на определени участъци за установяване състоянието на проводниците, мълниезащитните въжета, арматурата, клемите и болтовете по конструкцията на стълба се извършват най-малко веднъж на 6 години. (5) Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЛ с напрежение до 20 kV включително се извършват само при необходимост. При ВКЛ се проверява външното състояние на съединенията и отклоненията от усуканите проводници и при необходимост се вземат мерки срещу проникване на влага и вредни вещества в тях.
Чл. 669. (1) Профилактичните проверки по ВЛ включват: 1. проверка на състоянието на антикорозионното покритие на металните стълбове, конзоли и метални основи - най-малко веднъж на 6 години; 2. проверка на състоянието на бетоновото покритие на арматурата на стоманобетонните стълбове - най-малко веднъж на 6 години; 3. проверка на натягането на въжените опори (обтяжките) на стълбовете от типа НПо - ежегодно през първите 3 години на експлоатация, а след това на всеки 3 години; 4. проверка и затягане на болтовите съединения и гайките на основните болтове на металните стълбове - 3 години след приемането в експлоатация и след това - при необходимост; 5. проверка на състоянието на антикорозионното покритие на обтяжните болтове на стълбовете от типа НПо с разкопаване до 30 сm от повърхността в срокове по местна инструкция; 6. проверка на състоянието на болтовите съединения при мостовите връзки на проводниците на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо посредством електрически измервания - веднъж на 6 години, ако състоянието не може да бъде оценено по други методи; 7. проверка на линейните съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на ВЛ - визуално при огледите; 8. проверка за наличието и състоянието на връзката между заземителя и заземяваните елементи, включително за свързаните към заземителната уредба естествени заземители - най-малко веднъж на 10 години. (2) Периодичният контрол на състоянието на заземителните уредби се извършва съгласно чл. 703 и 704.
Чл. 670. (1) В междустълбията с пресичане на ВЛ с други ВЛ се допускат не повече от две съединения на проводниците и мълниезащитните въжета на пресичащата въздушна линия. Броят на съединенията на пресичаната линия не се ограничава. (2) В междустълбията с пресичане на ВЛ със съобщителни и сигнални линии, автомагистрали и пътища I и II клас се допускат две съединения на проводниците на пресичащата ВЛ, ако сечението на проводниците е не по-малко от 240 mm. (3) В междустълбията с пресичане на жп линии не се допускат съединения на проводниците. Изключение се допуска за мълниезащитните въжета, ако те са от стоманени проводници.
Чл. 671. (1) За участъците на ВЛ, подложени на интензивно замърсяване, се използва специална или усилена изолация при закрепване на проводниците. (2) При необходимост се извършва почистване на изолацията, смяна на изолатори или използване на хидрофобни покрития. (3) В зони с интензивно замърсяване на изолацията от птици (щъркели) се предвиждат устройства, които не застрашават живота на птиците, но препятстват замърсяването на изолаторните вериги на ВЛ.
Чл. 672. (1) Дефектите и неизправностите на ВЛ, открити при огледите и профилактичните проверки и измервания, се регистрират по установения ред. (2) В зависимост от характера им дефектите се отстраняват незабавно при техническото обслужване или при основен ремонт. (3) Основните ремонти на ВЛ се извършват в зависимост от техническото им състояние, условията на работа, появата на екстремни природни условия и др. в срокове, определени с местни инструкции, но най-малко веднъж на 12 години.
Чл. 673. Конструктивни изменения по стълбовете и на другите елементи от ВЛ могат да се правят при планов ремонт само по одобрен по съответния ред проект.
Чл. 674. (1) Плановите ремонти и реконструкции на ВЛ, преминаващи през селскостопански обекти, се извършват съгласувано със собствениците или ползвателите на земите по време, когато не се причиняват вреди на селскостопанската продукция. (2) При извършване на аварийно-възстановителни работи собствениците или ползвателите на имотите се уведомяват и обезщетяват, ако са им нанесени щети.
Чл. 675. За съкращаване на времето за ликвидиране на повредите по ВЛ в електроснабдителното предприятие се съхранява авариен запас от необходимите материали и детайли.
Чл. 676. (1) Организациите, експлоатиращи ВЛ със съвместно окачени проводници, извършват плановите ремонти в съгласувани между тях срокове. (2) В аварийни случаи ремонтните работи се извършват с предварително уведомяване на съответната страна.
Чл. 677. Въздушните линии, обслужвани от две или повече електроснабдителни предприятия, се изключват за профилактика, текущо поддържане или основен ремонт по съгласувани графици между тях с минимално времетраене на изключването.
Глава четиридесета
СИЛОВИ КАБЕЛНИ ЛИНИИ
Чл. 679. (1) Всеки енергиен обект за приетите в редовна експлоатация кабелни линии с напрежение над 1 kV освен документацията по чл. 14 и 66 комплектува и поддържа актуална следната документация: 1. екзекутивен чертеж на трасето с отбелязани места на съединителните муфи, изпълнен в мащаб 1 : 200 или 1 : 500 и с нанесени координати; 2. документ за заснемане на трасето и нанасяне в кадастъра; 3. чертеж на профила на трасето на кабелната линия в местата на пресичане с пътища и други комуникации за кабелни линии с напрежение 20 kV и по-високо, а при особено сложни трасета - и за кабелни линии с напрежение 6 - 10 kV; 4. акт за монтаж на кабелните глави и муфи; 5. акт за състоянието на кабела на барабаните; 6. акт за монтаж на устройствата за защита на кабелните линии от електрохимична корозия (ако такава е предвидена); 7. протокол за целостта на тоководещите жила и на медния екран/мантия на кабелите; 8. акт за загряване на кабелите при полагане в студено време. (2) За кабелните линии с напрежение 110 kV и по-високо освен документацията по ал. 1 се изискват допълнително: 1. протоколи за заводските изпитвания на кабелите, муфите, главите и захранващата с масло апаратура; 2. протоколи за измерване на активното съпротивление и работния капацитет на тоководещите жила на кабелите; 3. протоколи за изпитване на маслото на всички елементи от линията; 4. протоколи за изпитване на захранващите агрегати и маслени резервоари; 5. протоколи за проверка на системите за сигнализация и автоматично изключване при ненормално налягане на маслото; 6. протоколи за проверка на наличието на неразтворен въздух във всички секции на маслонапълнена кабелна линия; 7. акт за усилията на теглене при полагане на кабелите.
Чл. 680. (1) За всяка кабелна линия, въведена в експлоатация, се определят и записват в местните инструкции продължително допустимите натоварвания и кратковременните аварийни претоварвания по ток. (2) Натоварванията и претоварванията на кабелите по ток, както и продължителността им по време се определят на основание на техническата документация на завода производител за участък от трасето с най-неблагоприятни топлинни условия, ако дължината на този участък е не по-малка от 10 m. (3) На скалите на амперметрите на кабелните линии се нанася запис за най-голямата допустима стойност на натоварването. (4) За кабелни линии, намиращи се в експлоатация повече от 15 години, претоварването по ток не може да надвишава 10 на сто.
Чл. 681. В кабелните инженерни съоръжения системно се контролират топлинният режим на работа на кабелите, състоянието и действието на системите за вентилация и отводняване. Температурата на въздуха в кабелните тунели, канали, шахти и камери през летния период не може да надвишава температурата на външния въздух с повече от 10 °С.
Чл. 682. За всяка кабелна линия се води досие, включващо паспорт с техническите данни, документите по чл. 14, 66 и 679, сведения за вида на възникналите повреди, извършените ремонти и изпитвания.
Чл. 683. (1) Всяка кабелна линия се означава с единен диспечерски номер или с наименование. Линии, съставени от няколко паралелни клона, носят един и същи номер и различни буквени означения (А, Б, В и т.н.). (2) На всички кабелни линии се поставят марки с надписи, устойчиви на въздействието на околната среда, както следва: 1. в началото и в края на линията - диспечерски номер/наименование, тип, напрежение, сечение на кабела и име на обекта, до който е положена кабелната линия; 2. на всички кабелни муфи по трасето на кабелната линия - номер на муфата, дата на монтажа и фамилията на монтьора; 3. на открито положените кабелни линии - през всеки 50 m, на завоите на трасето и в местата на преминаване през прегради и покрития (от двете страни) - марки с диспечерския номер/наименованието.
Чл. 684. (1) За всяка маслонапълнена кабелна линия или нейните секции за напрежение 110 kV и по-високо в зависимост от профила на линията се установяват пределно допустими граници на изменение на налягането на маслото. (2) При изменение на налягането на маслото извън допустимите граници кабелната линия се изключва. Включване отново на линията се разрешава само след откриване и отстраняване на причината, предизвикала изменението. (3) На енергийните обекти без постоянен дежурен персонал изключването на кабелните линии е автоматично.
Чл. 685. Проби от маслото на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV и повече се вземат преди въвеждането им в експлоатация, една година след въвеждането, на четвъртата година и след това през всеки 6 години.
Чл. 686. (1) Металните брони, екрани и мантия на силовата кабелна линия се заземяват в началото и в края на линията. (2) Допуска се заземяване само в единия край на линията, ако тя е с ограничена дължина, и след извършена технико-икономическа обосновка за загубите в линията. Незаземеният край на кабелната линия се третира като проводник под напрежение и се спазват правилата по техническа безопасност при манипулации и работа по нея.
Чл. 687. Металните брони на открито положени кабели и металните конструкции (скари) се покриват с негорими антикорозионни лакове и бои, които периодично се контролират и при необходимост се подновяват.
Чл. 688. Съхраняването на материали и съоръжения, обзавеждане на работилници, инструментални и др. в кабелните помещения е забранено.
Чл. 689. (1) Трасетата на кабелните линии се обхождат и оглеждат най-малко веднъж в следните срокове (в месеци):
| Вид на трасето | Кабели за напрежение | |
| до 35 kV | 110 - 400 kV | |
| Кабели, положени в земя | 3 | 1 |
|
Кабели под усъвършенствано покритие, положени в градове |
12 | - |
|
Кабели, положени в колектори, тунели, шахти, жп мостове |
6 | 3 |
|
Подхранващи пунктове при наличие на сигнализация за налягане на маслото |
- | 1 |
| Кабелни камери | 24 | 3 |
(2) При поройни дъждове, наводнения, свлачища, земетресения и при изключване на кабелна линия от релейна защита се извършват извънредни обходи и оглеждане на кабелните трасета. (3) Откритите дефекти и нередности по кабелните линии се записват в дневника за дефекти и се отстраняват в най-кратък срок.
Чл. 690. Тунелите, шахтите, кабелните етажи и каналите в електрическите централи и подстанциите с постоянен оперативен персонал се обхождат и оглеждат най-малко веднъж в месеца, а на обектите без постоянен персонал - по утвърден график според местните инструкции.
Чл. 691. Изправността и действието на системите за противопожарна сигнализация и пожарогасене, монтирани в кабелните помещения и съоръжения, се проверяват съгласно противопожарните разпоредби и местната инструкция.
Чл. 692. Външните организации, които извършват изкопни работи по трасетата на кабелните линии или в близост до тях, трябва да имат разрешение и предварително съгласуване от организацията, която експлоатира линиите.
Чл. 693. (1) Забранява се механизираното извършване на изкопни работи на разстояние, по-малко от 1 m от кабелите, както и използването на пробивни инструменти, лостове и кирки за разрохкване на почвата над кабелите на разстояние, по-малко от 0,3 m от кабелитe. (2) Преди започване на изкопните работи се извършва контролно разкриване на трасето под надзора на персонал от енергийния обект.
Чл. 694. (1) В районите с електрифициран релсов транспорт в близост до трасето на кабелните линии периодично се извършват измервания на блуждаещите токове и се коригират потенциалните диаграми. (2) Потенциалите на силовите кабели се измерват и на местата на сближаването им със съобщителни кабелни линии и тръбопроводи, снабдени с катодна защита. (3) При откриван
