Чл. 1.
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) С наредбата се определят условията за възлагане и изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги с железопътен транспорт.
(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат в интерес на обществото.

Чл. 2.
(1) С възлагането на задълженията за извършване на обществени превозни услуги се цели постигането на:
1. определено равнище на транспортното обслужване;
2. условия за безплатен или с намалени цени железопътен превоз.
(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат за постигане на целите по ал. 1 в интерес на учащите се, възрастните граждани, многодетните майки, инвалидите, ветераните от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 3.
(1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги са по отношение на:
1. междуселищни пътнически превози;
2. крайградски и вътрешноградски пътнически превози;
3. регионолни превози.
(2) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се разпростират и по отношение на губещи и нерентабилни второстепенни линии с местно значение, както и при настъпване на "Положение на война", "Военно положение", непреодолима сила и извънредни обстоятелства.

Чл. 4. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за превозите, които се извършват от:
1. метрополитена;
2. градския трамваен транспорт;
3. вътрешния железопътен транспорт на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, с изключение на дейностите, свързани с техническата експлоатация и безопасността на движинието.

Раздел II
Възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта или общинският съвет приема решение за провеждане на процедура за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.
(2) Решението по ал. 1 се приема с оглед отчитане на:
1. защитата на обществения интерес;
2. възможността да се ползват и други видове транспорт и ценовата конкурентоспособност на тези видове транспорт да посрещат съответните транспортни нужди;
3. възможността за осигуряване на благоприятни транспортни условия и цени.
(3) С решението по ал. 1 Министерският съвет възлага на министъра на транспорта да проведе процедурата за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.
(4) С решението по ал. 1 общинският съвет възлага на кмета на общината да проведе процедурата за избор на превозвач за извършване на обществени превозни услуги.
(5) Процедурите по ал. 3 и 4 се провеждат по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) Министерският съвет приема решение за възлагане на задължение за извършване на обществени превозни услуги по отношение на:
1. една или повече социални категории пътници, на които е предоставил право на безплатно или с намалени цени пътуване;
2. определен вид пътнически или товарни превози, извършвани на територията на цялата страна или на част от нея.
(2) Общинският съвет приема решение за възлагане на задължение за извършване на обществени превозни услуги по отношение на:
1. една или повече социални категории пътници, живеещи на територията на съответната община;
2. определен вид пътнически или товарни превози, извършвани на територията на съответната община.

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат на лицензирани железопътни превозвачи, които притежават документите, необходими за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари съгласно Закона за железопътния транспорт.

Чл. 7а. (Нов, ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) При провеждане на процедурите за избор на превозвач по чл. 5, ал. 3 и 4 се отчитат следните критерии:
1. общественият интерес;
2. способността на превозвача да поеме и изпълнява задълженията за обществени услуги и да осигурява продължителност, редовност, капацитет и качество на железопътните превози;
3. транспортните условия и цени, в частност за определени категории пътници, за съответните видове пътнически или товарни превози или за определени маршрути съобразно прогнозите на превозвача за очаквания пътникопоток за определените категории пътници или товаропоток;
4. бизнеспланът на превозвача за изпълнение на задължението за извършване на обществени превозни услуги;
5. методиката за разпределяне на разходите, предложена от превозвача;
6. очакваните финансови резултати, които показват бъдещите приходи спрямо приходите вследствие на изпълнението на задължението за обществени превозни услуги;
7. наличие на възможност за подобряване доходността на услугите - предмет на съответното задължение;
8. други критерии.
(2) След приключване на процедурата за избор министърът на транспорта предлага на Министерския съвет, съответно кметът - на общинския съвет, да приеме решение за избор на превозвач. Предложението се мотивира и съдържа резултатите от проведената процедура.
(3) Министерският съвет, съответно общинският съвет, приема решение за определяне на превозвача, на който възлага изпълнението на задължението за извършване на обществени превозни услуги.
(4) С решението по ал. 3 Министерският съвет упълномощава министъра на транспорта, съответно общинският съвет - кмета на общината, да сключи договор с определения превозвач.

Раздел III
Съдържание на задължението за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Задължението за извършване на обществени превозни услуги се изпълнява с цел осигуряване на транспортни услуги за обществото, които превозвачът, в случай че се съобразява с търговския си интерес, не би поел в същия размер или при същите условия.
(2) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Финансовата тежест, произтичаща от икономическата неизгода за превозвача по ал. 1, се компенсира от държавата или общините.
(3) Максималният размер на компенсациите, изплащани от държавата, се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет за съответната година и се отразява в договора.

Чл. 9.
Задълженията за извършване на обществени превозни услуги включват:
1. задължение за експлоатация;
2. задължение за превоз;
3. тарифно задължение;

Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Решението на органите по чл. 6 за възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги задължително съдържа:
1. наименованието на превозвача;
2. (изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) категориите пътници, вида на превоза - пътнически или товарен, и територията, на която ще се осъществява;
3. вида на облекчението;
4. максималния размер на компенсацията за поетите финансови тежести от превозвача.

Раздел IV
Процедура за възлагане на задълженията за извършване на обществени превозни услуги
(Отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.)

Чл. 11. (Отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.).

Чл. 12. (Отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.).

Чл. 13. (Отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.).

Чл. 14. (Отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.).

Раздел V
Договор за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 15.
(1) Договорът за извършване на обществените превозни услуги се сключва за срока на валидност на лицензията.
(2) Договорът по ал. 1 се преразглежда и актуализира ежегодно.

Чл. 16.
Договорът за извършване на обществени превозни услуги съдържа:
1. предмета на договора и видовете услуги;
2. нормативите за продължителност, редовност, капацитет и качество на предлаганата услуга и реда за тяхното отчитане;
3. периодичността, качеството и обема на превозите;
4. цената на договора, специалните ценови облекчения и свързаните с тях механизми за компенсация;
5. реда за преразглеждане на договора;
6. правата и задълженията на страните;
7. гаранциите;
8. основанията за изменение на договора и факторите, които дават основание за корекция в размера на компенсацията;
9. санкциите при неизпълнение на договора;
10. основанията за предсрочно прекратяване и други клаузи.

Чл. 17. Правото на компенсация възниква от датата на сключване на договора или от друг срок, определен в договора.

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) Изпълнението на задълженията за извършване на обществени превозни услуги може да се прекрати изцяло или частично от превозвача, когато обществените услуги са икономически неизгодни.
(2) Икономическа неизгодност по ал. 1 при задължение за експлоатация и задължение за превоз е налице, когато в резултат на цялостно или частично прекратяване на задължението намаляването на финансовата загуба от дадена дейност или група от дейности, засегнати от това задължение, надвишава намаляването на приходите вследствие на прекратяването на задължението.
(3) Когато задължението за експлоатация или за превоз включва различни пазарни сегменти на пътнически или товарен превоз по цялата или по съществена част от железопътната инфраструктура, финансовата загуба, която би била премахната чрез прекратяване на задължението, се изчислява чрез разпределяне на общите разходи от транспортната дейност на превозвача между различните пазарни сегменти.
(4) В случаите по ал. 3 икономическата неизгодност е равна на разликата между разходите, разпределени към тази част от дейността на превозвача, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи от нея.
(5) Икономическата неизгодност по ал. 1 при тарифно задължение е налице, когато разликата между приходите от превоза, за който е възложено задължението, и финансовата загуба от него е по-малка от разликата между приходите, които биха били получени от този превоз, и съответната финансова загуба от него, ако дейността се извършва изцяло на пазарна основа, при отчитане на разходите за дейността - предмет на задължението, и състоянието на пазара.

Чл. 19.
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Когато са налице обстоятелствата по чл. 18, железопътният превозвач заявява искането си за прекратяване на договора до органите по чл. 7а, ал. 4, сключили договора.
(2) Към искането по ал. 1 железопътният превозвач прилага документи, доказващи основанията за прекратяване на договора за изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги - заверени счетоводни отчети, счетоводна сметка за всеки вид дейност, както и други отчетни документи.
(3) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Към искането по ал. 1 железопътният превозвач представя и актуална справка за годишните му икономически загуби, натрупани от разликата между намаляването на годишната финансова загуба и намаляването на годишните приходи вследствие на прекратяване на задължението, когато икономическата неизгодност е по отношение на задължение за експлоатация и задължение за превоз.

Чл. 20.
(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането по чл. 19, ал. 1 органите по чл. 7а, ал. 4, сключили договора с железопътния превозвач, го представят за становище на органите, взели решения за сключване на договора.
(2) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) В едномесечен срок от представяне на становището по ал. 1 органите, взели решения за сключване на договора, се произнасят с решение за неговото прекратяване.
(3) При прекратяването на договора органите, предоставили ценови облекчения, отменят съответните права за безплатни и по намалени цени пътувания от датата на прекратяването на договора.
(4) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Когато бъде взето решение за прекратяване, в него може да се предвиди въвеждане на друг вид транспортна услуга. В този случай прекратяването поражда действие от момента на започване предоставянето на тази услуга.

Чл. 21. (Отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.).

Раздел VI
Компенсиране на задължението за извършване на обществени превозни услуги

Чл. 22.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) Железопътният превозвач, изпълняващ задължението за извършване на обществени превозни услуги, се компенсира от органите по чл. 7а, ал. 3. Размерът на компенсацията на задължението за извършване на обществени превозни услуги се определя по реда на чл. 23, като необходимите за определяне размера на компенсацията тарифи, пазарни сегменти и друга информация се предоставят от превозвачите.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г., бр. 100 от 2006 г.) Размерът на компенсацията се посочва в решенията по чл. 5, ал. 1 и чл. 7а, ал. 3, както и в договора, в който се актуализира ежегодно.

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) Размерът на компенсацията при задължение за експлоатация и задължение за превоз е равен на разликата между намаляването на финансовите разходи и намаляването на приходите на превозвача, ако цялото или съответната част от задължението е било прекратено за предвидения период.
(2) Когато изчисляването на икономическата неизгодност е направено чрез разпределяне на общите разходи от транспортната дейност на превозвача между различните пазарни сегменти на превозите в предвидения съгласно договора обем, размерът на компенсацията е равен на разликата между разходите, разпределени към тази част от дейността на превозвача, която е засегната от задължението за обществена услуга, и съответните приходи от нея.
(3) Размерът на компенсацията при тарифно задължение е равен на разликата между следните две суми:
1. сумата, получена от разликата между, от една страна, математическото произведение на очаквания годишен брой влакове с определена населеност и съществуващата най-изгодна тарифа, която може да бъде ползвана от потребителите, ако въпросното задължение не съществува или когато няма такава тарифа - тарифата, която превозвачът би използвал, ако работи изцяло на пазарна основа, отчитайки както разходите за съответната дейност, така и състоянието на пазара, и, от друга страна, математическото произведение на действителния брой влакове с определена населеност и тарифата, установена за предвидения период;
2. сумата, получена от разликата между разходите, които биха били понесени, като се прилага съществуващата най-изгодна тарифа или тарифата, която превозвачът би приложил, ако работи изцяло на пазарна основа, и действителните разходи по задължителната тарифа.
(4) Когато поради състоянието на пазара компенсацията, изчислена в съответствие с правилата по ал. 3, не е достатъчна, за да покрие всички разходи по превоза - предмет на тарифното задължение, размерът на компенсацията е равен на разликата между разходите и приходите от този превоз.
(5) Всяка изплатена по ал. 1 и 2 компенсация се взема предвид при изчисляването на компенсацията по ал. 3.
(6) Размерът на компенсацията се определя ежегодно.
(7) Когато превозвачът освен задълженията за обществени услуги осъществява и друга дейност, задължението за обществени услуги се извършва като самостоятелен вид дейност при спазване на следните изисквания:
1. превозвачът води отделно счетоводство за превозите в изпълнение на задълженията за извършване на обществени превозни услуги;
2. превозвачът балансира разходите с приходите от извършването на обществени превозни услуги и от съответните компенсации, като не допуска прехвърляне на средства между отделните си видове дейности.
(8) При определяне размера на компенсацията по ал. 3 се взема предвид тарифната политика на превозвача, прилагана за превози, които не са предмет на задължения за извършване на обществени превозни услуги, а представените тарифи се обосновават финансово, за което превозвачът посочва размера на заложената печалба.

Чл. 23а. (Нов, ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) Разходите, които са резултат от изпълнението на задълженията за извършване на обществена превозна услуга, се изчисляват на основата на ефективно управление на превозвача и осигуряване нужното качество на превозните услуги.
(2) Лихва, свързана със собствен капитал, може да бъде приспадната от лихвите, взети предвид при изчисляване на разходите.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.)
(1) Изплащането на приетите и утвърдени компенсации се извършва на части в съответствие с договора и с представените документи, доказващи извършването на обществената услуга.
(2) Коригиране размера на годишната компенсация се прави за всяка година след приключване на годишните финансови отчети на превозвача, като сумите по коригирането се изплащат незабавно след уточняване на годишния размер на корекцията по начин, определен в договора по чл. 15, ал. 1.
(3) Текущи корекции в размера на компенсацията се извършват въз основа на факторите по чл. 16, т. 8 и по реда, определен в договора по чл. 15, ал. 1.

Чл. 25. (Нов, ДВ, бр. 100 от 2006 г. - в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)
(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската комисия преди предприемане на всяка мярка, която ще доведе до преустановяване на задължение за експлоатация или превоз по отношение на определени линии или транспортни услуги, които могат да окажат влияние на трафика между държавите - членки на Европейския съюз.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската комисия за извършените компенсации, направени по отношение на финансовите тежести по чл. 8, ал. 2 за превозвача поради поддържане на задължения за обществени превозни услуги или поради прилагане към превоза на пътници на транспортни тарифи и условия, наложени в интерес на една или повече категории лица.
(3) Кметовете на общините, сключили договор с железопътен превозвач за изпълнение на задължение за извършване на обществена превозна услуга, предоставят на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" информацията по ал. 1 и 2.

Допълнителна разпоредба

& 1.
По смисъла на наредбата:
1. "Крайградски и вътрешноградски превози" са превозите за удовлетворяване на потребностите на градския транспорт или на обширните градски зони, както и на потребностите между тези зони.
2. "Регионални превози" са:
а) превозите по второстепенни железопътни линии;
б) превозите за обслужване на малки населени места и на части от главните железопътни линии извън крайградските зони;
в) (изм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.) товарните железопътни превози;
3. (отм., ДВ, бр. 100 от 2006 г.).

Преходни и заключителни разпоредби

& 2. Наредбата се издава на основание чл.54, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт.

& 3. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.) Министърът на транспорта сключва договор за възлагане на задължения за обществени превозни услуги с "БДЖ"-ЕАД, като правоприемник на Националната компания "Български държавни железници".

& 4. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г.