Чл. 1.
(1) Наредбата се прилага по отношение на чужденците, командировани в Република България за определен срок от чуждестранен работодател за:
1. осъществяване на дейност в изпълнение на договор за предоставяне на услуги, страни по който са чуждестранният работодател и местното лице, приемащо командирования чужденец;
2. изпълнение на конкретни задачи във връзка с дейността на създадените от чуждестранния работодател дружества и/или клонове в Република България.
(2) Наредбата не се прилага за членове на екипажи в търговското корабоплаване.

Чл. 2. Командирован чужденец е лице, което е в трудово правоотношение с работодател със седалище в чужбина и е изпратено от него за осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1 на територията на Република България за срок до една година.

Чл. 3.
(1) Командировани чужденци се допускат при осигуряване и спазване условията на действащото българско законодателство по отношение на:
1. максималната продължителност на работната седмица и работния ден и минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка;
2. минималния размер на работната заплата;
3. допустимост на извънредния труд и минимален размер на неговото заплащане;
4. минималния размер на платения годишен отпуск;
5. здравословните и безопасните условия на труд;
6. специалната закрила на непълнолетните, жените, бременните жени и кърмачките и лицата с намалена работоспособност;
7. равнопоставеността на жените и мъжете;
8. недопускането на дискриминация.
(2) В случаите, когато министърът на труда и социалната политика е разпрострял по реда на чл. 51б, ал. 3 от Кодекса на труда със съответен акт във всички предприятия от отрасъла или бранша прилагането на колективен трудов договор на отраслово или браншово равнище, сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, чуждестранният работодател спазва договорените условия на труд, които са по-благоприятни от минимално предвидените в българското законодателство.
(3) В случаите на монтаж на съоръжения, когато това е неразделна част от договор за доставка и монтажът е необходим за въвеждане в експлоатация на доставените съоръжения, не се прилагат условията по ал. 1, т. 2, 3 и 4, ако командированият чужденец е изпратен за не повече от 8 календарни дни.
(4) Когато в българското законодателство се предвиждат по-неблагоприятни условия по отношение на продължителността на платения годишен отпуск и на допълнителния отпуск от условията на съответното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на чуждестранния работодател на командирования в Република България чужденец, местното лице му гарантира по-благоприятните условия.
Чл. 4. Чужденците, командировани на територията на Република България за осъществяване на дейностите по чл. 1, ал. 1, се допускат при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ), приета с Постановление № 77 на Министерския съвет от 2002 г.

Чл. 5. Местното лице, приемащо командирования чужденец, осигурява условията по чл. 3, като писмено уведомява за това съответната дирекция "Бюро по труда" и подава документи за издаване на разрешения за работа по реда на чл. 11 НУРИООРРЧРБ.

Чл. 6. Чуждестранният работодател представя чрез местното лице писмото-потвърждение по чл. 11, ал. 2, т. 3 НУРИООРРЧРБ.

Чл. 7.
(1) Агенцията по заетостта осъществява сътрудничество и обмен на информация съгласно чл. 68 от Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Агенцията по заетостта поддържа база от данни за командированите чужденци на територията на Република България.

Чл. 8. Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществява специализирана контролна дейност по спазването на условията на труд по чл. 3.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата "местно лице" е регистрирано по българското законодателство физическо или юридическо лице, което за своята дейност ползва услугите на командирован чужденец.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.

§ 3. Наредбата влиза в сила два месеца след обнародването й в "Държавен вестник".

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".