Чл. 1. Тази наредба урежда организацията по възлагането и извършването на съдебните и арбитражните експертизи, с изключение на съдебно-счетоводните, финансово-икономическите, експертизите за оценки на движими вещи, автотехническите, съдебномедицинските и съдебно-психиатричните експертизи.

Чл. 2. Експертизата се назначава от органите на предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж за изясняване на някои обстоятелства и въпроси по делата, за които са необходими специални знания от областта на науката, изкуствата, техниката, занаятите и др.

Чл. 3.
(1) Експертизата се извършва от специалисти, представени от министерства, ведомства, народни съвети, организации и научни институти и утвърдени от комисията по чл.1, ал. 3 на Постановление № 111 на Министерския съвет от 16 август 1975 г. за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1982 г.).
(2) Ръководителите на учрежденията, организациите и институтите по искане на органа, който назначава експертизата, представят допълнително нови специалисти, когато за даден вид експертиза няма утвърдени експерти или има законна пречка за назначаване на някои от тях.
(3) Когато няма съответен специалист при държавно учреждение, ведомства, народни съвети, обществени организации или научни институти, органът, който назначава експертизата, може да възложи извършването и на частно лице-експерт освен ако съответният закон забранява назначаването на частни лица.

Глава втора
РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ЕКСПЕРТИЗИТЕ

Чл. 4.
(1) Министерствата, другите ведомства, учрежденията, народните съвети, организациите и научните институти изпращат предложенията за специалистите до председателите на съответния окръжен съд и Софийския градски съд.
(2) В предложенията по ал. 1 се вписват трите имена на всеки от специалистите, домашният му адрес, телефонът (служебен и домашен), както и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност и продължителността на трудовия му стаж.

Чл. 5.
(1) За всеки окръг и за София-град се съставя списък на специалистите, утвърдени за експерти.
(2) Списъкът по ал. 1 се довежда до знание на съдилищата, прокуратурите, органите на предварителното разследване и арбитража. Министерствата, ведомствата, учрежденията, народните съвети, организациите и институтите се уведомяват кои от представените от тях специалисти са утвърдени за експерти.
(3) Предложенията за изменение и допълнение на списъка с нови специалисти се правят до края на съответната година. Всяка година до края на месец януари комисията по чл.1, ал. 3 на Постановление № 111 от 1975 г. на Министерския съвет за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи прави преглед на списъка и внася необходимите изменения. Промени могат да се правят и през течение на годината.

Чл. 6.
(1) Експертизата се назначава с решение, постановление или определение на органа на предварителното разследване, прокуратурата, съда или арбитража.
(2) В решението, постановлението или определението за назначаване на експертизата се посочват:
1. трите имена, домашният адрес на експерта, наименованието и адресът на учреждението, организацията или научният институт, където работи;
2. основанието, поради което се налага да се извърши експертизата;
3. обектът и задачата на експертизата;
4. материалите, които се предоставят на експерта;
5. срокът за извършване на експертизата;
6. размерът на необходимата сума за извършване на експертизата, когато се назначава по искане на страни по делата, които не са освободени от заплащане на разноски. Този размер не се посочва предварително по арбитражни дела.

Чл. 7. Препис от решението, постановлението или определението за назначаване на експертизата се изпраща на експерта и на ръководителя на службата, учреждението, организацията или института, където експертът работи.

Чл. 8. Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:
1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните по делото или на длъжностното лице, което е назначило експертизата;
2. което е участвувало като орган на предварителното разследване, прокуратурата, съда или държавния арбитраж по преписката или делото или е участвувало в тях като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, обвиняем, техен повереник, настойник или попечител, обществен обвинител или защитник;
3. което е било свидетел по преписката или делото;
4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на преписката или делото;
5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните или лицата по т. 2;
6. което е извършило ревизия, чиито материали са послужили като основание за образуване на преписката или делото;
7. което е осъждано за тежко престъпление на лишаване от свобода, за подкуп, документно престъпление, престъпление по служба или престъпление против правосъдието.

Чл. 9. Ръководителят на учреждението, организацията или института осигурява условията и необходимите технически и други средства за извършване на експертизата.

Чл. 10. Органите на предварителното производство, прокуратурата, съдът и държавният арбитраж осигуряват достъп на експерта до материалите по делото, по което се извършва експертизата, и оказват необходимото съдействие за срочното и качествено изпълнение на задачата.

Чл. 11. Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.

Глава трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЕКСПЕРТА

Чл. 12. При изпълнение на възложената експертиза експертът има право:
1. да се запознае с материалите, отнасящи се до въпросите на експертизата;
2. да изисква допълнителни материали по предмета на експертизата; 3. на достъп до местата и документите, предмет на експертизата.

Чл. 13. Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който я е назначил.

Чл. 14.
(1) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:
1. трите си имена, на какво основание е извършена експертизата и по кое дело;
2. мястото на извършването на експертизата;
3. задачата, която е поставена;
4. материалите, които са използувани;
5. изследванията, които са направени и с какви научни и технически средства е станало това;
6. резултатите, които са получени, и изводите на експертизата.
(2) Експертът трябва да си служи с точен и ясен език и да не взема становище по въпроси, които са извън неговата компетентност. Изводите трябва да бъдат определени, а не уклончиви. Експертът няма право да дава заключения по правни въпроси.
(3) Когато експертизата не може да направи изводи, да даде определено заключение и да вземе становище по определени въпроси, свързани с поставената задача, това се посочва мотивирано в заключителната част.
(4) Заключението по ал. 3 се подписва от експерта.
(5) Когато експертизата е колективна и съществуват различия в мненията, всеки експерт дава отделно мотивирано писмено заключение по спорните въпроси.

Чл. 15.
(1) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
(2) Ако при извършване на експертизата се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била поставена задача, експертът е длъжен да ги посочи в заключението си.

Чл. 16.
(1) Експертът представя на съответния орган писменото си заключение в необходимите преписи най-малко пет дни преди датата, за която е призован, заедно със справка, която съдържа:
1. времето, употребено за извършване на експертизата;
2. размера на направените разходи, свързани с извършването на експертизата (употребени материали, използувани пособия, пътни, дневни и квартирни пари и др.);
3. разчетната сметка на учреждението, организацията или института, по която следва да се преведат възнаграждението за извършената работа и сумата за направените разходи.
(2) Копие от писменото заключение и справката експертът представя в службата, учреждението, организацията или института, в който работи.

Чл. 17.
(1) Експертът е длъжен да се яви пред органа, който е назначил експертизата, в определеното време, за което е призован, да даде заключение по въпросите на експертизата, както и да отговори на поставените му въпроси.
(2) При неизпълнение на възложената експертиза се налагат санкциите, предвидени в чл.122, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс и чл.71 и 72 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) За дадено невярно заключение експертът носи наказателна отговорност.

Глава четвърта
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 18.
(1) Необходимата сума за извършване на експертизата се определя от органа, който я е назначил, и се внася от заинтересуваната страна на депозит по сметката на същия орган. Не се внасят предварително суми по делата на държавния арбитраж и по които страните са освободени с нормативен акт от такова задължение.
(2) След изпълнение на задачата органът, назначил експертизата, определя размера на възнаграждението, полагащо се на експерта, както и направените разходи за извършване на експертизата. Възнаграждението се определя по Тарифата за възнагражденията на съдебните и арбитражните експерти (ДВ, бр. 91 от 1975 г.). Сумите се превеждат по разчетната сметка на учреждението, организацията или института, където работи експертът.
(3) От преведените суми по ал. 1 ръководителят на учреждението, организацията или института разпорежда да се заплатят на експерта направените от него разходи при извършване на експертизата и възнаграждението за положения труд, определено от органа по предходната алинея. Когато експертизата е била включена в личния служебен план на експерта и нейното изпълнение му е възложено като служебна задача, на експерта се заплаща 50 на сто от определеното възнаграждение.
(4) Частта от преведената сума по ал. 3, която не следва да се заплати на експерта, бюджетното учреждение внася в приход на републиканския бюджет, а когато организацията е на стопанска сметка - сумата остава в приход на същата организация.

Чл. 19. Възнаграждението на частни лица-експерти се изплаща от органа, който е назначил експертизата, от депозитните суми, съответно от сумите на бюджета.

Чл. 20. Когато органите на предварителното разследване, прокуратурата, съда или арбитража призоват експерта от друго населено място, те му заплащат полагащите се пътни, дневни и квартирни пари за всяко явяване съгласно Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (обн., ДВ, бр. 39 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 3 от 1980 г. и бр. 100 от 1981 г.).

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен . (
1) Тази наредба се издава на основание параграф единствен, ал. 5 от заключителните разпоредби на Постановление № 111 на Министерския съвет от 1975 г. за подобряване организацията на съдебните и арбитражните експертизи (обн., ДВ, бр. 74 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 97 от 1982 г.).
(2) Наредбата е съгласувана с Министерството на вътрешните работи, Главната прокуратура на НРБ, Върховния съд на НРБ и Върховния държавен арбитраж и отменя Наредба № 64 за съдебните и арбитражните експертизи (ДВ, бр. 14 от 1976 г.).