Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят изискванията към качеството на пресните повърхностни води, които след прилагане на подходяща обработка се използват или са перспективни за получаване на вода за питейно-битово водоснабдяване, тяхното категоризиране и условията за измерване, вземане на проби и изпитване на показателите, посочени в приложение № 1.
(2) Наредбата се прилага за всички води от повърхностни водоизточници, които се подават за питейно-битови цели чрез водоразпределителна мрежа.

Чл. 2. Наредбата не се отнася за подземните и солените води, за водите, които осигуряват минимално допустимия отток в реките, и за водите от мъртвия обем на язовирите.

Раздел II
Категоризиране и изисквания към качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване

Чл. 3.
(1) За целите на наредбата повърхностните води се разпределят съгласно определените гранични стойности в три категории: А1, А2 и А3, за които се прилагат съответните стандартни методи за обработка, посочени в приложение № 2.
(2) Категориите А1, А2 и А3 отговарят на различно качество повърхностни води съобразно физически, химически и микробиологични показатели, които са определени в приложение № 1. По радиологични показатели повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).

Чл. 4.
(1) Повърхностни води, чиито качества по физични, химични и микробиологични показатели са по-неблагоприятни от задължителните стойности на категория А3, не могат да се използват за получаване на питейна вода.
(2) При изключителни обстоятелства и липса на възможност за алтернативно водоснабдяване Министерството на здравеопазването съгласувано с Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството дава разрешение за ползване на повърхностни води по ал. 1, при условие че се прилагат подходящи методи за обработка, в това число и смесване на води, които да осигурят привеждане стойностите на показателите до изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 5.
(1) В срок до една година от обнародване на наредбата басейновите дирекции със съдействието на регионалните органи на Държавния санитарен контрол (ДСК) на основата на съществуващите данни и на принципа на речния басейн извършват категоризация на водите от повърхностните водоизточници, които се използват за питейно-битово водоснабдяване.
(2) За извършване на категоризацията водоснабдителните организации предоставят на органите по ал. 1 необходимата информация относно използваните от тях или предвиждани да бъдат използвани повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, включително наличните данни за качеството на водите им.
(3) При необходимост в зависимост от данните от извършвания мониторинг в началото на всяка година се извършва актуализация на категорията на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване от съответните водоизточници.

Чл. 6.
(1) Определените в приложение № 1 препоръчителна и/или задължителна стойност на показателите се отнасят за всички пунктове за вземане на проби. В конкретни случаи могат да бъдат определени индивидуални стойности на показатели за отделни пунктове във връзка с разпоредбите на чл.8, ал. 2 и чл.9.
(2) Предвид разпоредбите на чл.8, ал. 1, когато освен задължителни стойности за някои показатели от приложение № 1 са определени и препоръчителни стойности, последните трябва да се считат за определящи с оглед запазването на съществуващо по-добро от изискванията на съответната категория от приложение № 1 качество на повърхностните води.

Чл. 7.
(1) Изискванията към качеството на водите във връзка с чл.6 се считат за изпълнени, ако водата във всеки пункт за вземане на проби отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, при указаната честота на вземане на пробите и изпитване в приложение № 3, при равномерно разпределение на пробите през годината и ако са изпълнени следните условия:
1. деветдесет и пет процента съответствие със стойностите в приложение № 1 на резултатите от изпитването на пробите за показателите, за които са определени задължителни стойности;
2. деветдесет процента съответствие на резултатите от изпитването на пробите във всички останали случаи;
3. в случаите, когато има съответно 5 и 10 % несъответствие с установените стойности:
a) отклонението не превишава с повече от 50 % определената стойност за показателя, с изключение на микробиологичните показатели, рН, температура и разтворен кислород;
б) отклонението не представлява опасност за здравето на населението;
в) резултатите от последователно взети проби с честота съгласно приложение № 3 не се отклоняват от определените стойности за показателите.
(2) Отклоненията от определените по чл.6 стойности на показателите не се вземат под внимание при изчисляване на процентите по ал. 1, когато те са резултат на наводнения и други природни бедствия, както и на необичайни метеорологични условия.

Чл. 8.
(1) Изпълнението на мерките за постигане изискванията за качество на водата, определени с наредбата, не трябва да води пряко или косвено до влошаване на съществуващото качество на повърхностните води.
(2) Директорите на регионалните хигиенно-епидемиологични инспекции (ХЕИ) и басейновите дирекции за конкретни случаи с оглед запазване на съществуващо по-добро от изискванията на съответната категория от приложение № 1 качество на повърхностните води могат да предлагат по-строги стойности за показателите от изискванията на наредбата, както и допълнителни показатели, невключени в приложение № 1. Решението се взема от министъра на здравеопазването след съгласуване с министъра на околната среда и водите въз основа на обстоен преглед на данни от предходен мониторинг и информация за постоянни или потенциални източници на замърсяване.

Чл. 9.
(1) Ако не представляват опасност за здравето, отклонения от разпоредбите на наредбата се допускат:
1. в случаи на наводнения и други природни бедствия;
2. за показатели, отбелязани в приложение № 1 със символа (*), в случаи, свързани с необичайни метеорологични и конкретни географски условия;
3. в случаи на доказано естествено обогатяване на водата с определени вещества, водещо до отклонение от съответната стойност на показателите от категории А1, А2 и А3 на приложение № 1;
4. за показатели от приложение № 1, отбелязани със символа (**), в случаите на повърхностни води от плитки езера или непроточни водни обекти с дълбочина до 20 м, с доказан период на водообмен, по-малък от една година, и в които не се заустват отпадъчни води.
(2) Органите на ДСК допускат ползването на вода с отклонения в случаите по ал. 1, когато няма риск за здравето, и определят мерки и условия за безопасно ползване на водата.
(3) За всеки конкретен случай на изключение от изискванията на наредбата във връзка с ал. 1 и 2 ХЕИ предварително информират Министерството на здравеопазването за наличните обстоятелства, причина/и за отклонението, срок за допускане на отклонението и предвиждани мерки за опазване на човешкото здраве при ползване на водата.

Раздел III
Контрол и мониторинг

Чл. 10.
(1) Басейновите дирекции и органите на ДСК в съответствие с изискванията на чл.6 и 11 осъществяват контрол съобразно правомощията си за спазване изискванията на наредбата за всички повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на територията на страната, както и за трансграничните водни течения, предназначени за добиване на вода за питейни нужди.
(2) Органите по ал. 1 са длъжни да предприемат необходимите мерки за подобряване състоянието на околната среда в териториите със значение за формиране качеството на водите на повърхностни водни обекти, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
(3) Басейновите дирекции със съдействието на ХЕИ изготвят дългосрочни регионални програми, предвиждащи конкретни действия и срокове, базирани на плановете за управление на речните басейни, за подобряване качеството на околната среда, включително повърхностните води и особено на попадащите в категория А3. Предвижданите действия и срокове следва да са съобразени с техническите и икономическите възможности за тяхното постигане, както и с необходимостта от водни количества от всяка една категория.
(4) В Националния водностопански план и/или в националните програми по чл.151, т. 2, буква "г" от Закона за водите задължително се предвиждат цели, аналогични на посочените в ал. 3, за осъществяване на приоритети от национално значение. Сроковете за постигане на тези цели не могат да бъдат по-дълги от 10 години.

Чл. 11.
(1) Басейновите дирекции извършват мониторинг на физичните и химичните показатели по приложение № 1 (№ 1 - 42).
(2) Хигиенно-епидемиологичните инспекции извършват мониторинг на микробиологичните показатели по приложение № 1 (№ 43 - 46).
(3) Водоснабдителните организации извършват собствен мониторинг в съответствие с изискванията на Наредба № 5 от 2000 г. за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите (ДВ, бр. 95 от 2000 г.), като провеждат или възлагат извършването на мониторинга по показателите на приложение № 1 на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване от водоизточниците, които използват. Лабораторните изпитвания за целта се извършват в собствени или се възлагат на акредитирани лаборатории.
(4) Мониторингът се провежда съгласно определените в чл.6 и 7 изисквания с цел да се осигури постоянна и системна информация за състоянието и качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
(5) В изпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 компетентни органи съвместно разработват програми за мониторинг на повърхностните води, които са съобразени с изискванията на чл.12 и 13 и отчитат специфичните регионални условия. Обемът и съдържанието на програмата за мониторинг се определят със заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(6) Водоснабдителните организации могат да се включват в разработването и изпълнението на програмите по ал. 5 при писмено изразено желание от тяхна страна.

Чл. 12.
(1) Сравнителните методи за измерване на показателите и параметрите "граница на откриваемост", "възпроизводимост" и "точност", на които трябва да отговарят методите, са посочени в приложение № 4.
(2) Изпитването на взетите проби вода обхваща посочените в приложение № 5 групи показатели и се извършва по препоръчаните в приложение № 4 методи.

Чл. 13.
(1) Минималният брой взети проби и изпитвания за всеки пункт по всеки един показател не трябва да бъде по-малък от посочените в приложение № 3.
(2) Честотата на вземането на проби трябва да е равномерно разпределена през годината, така че да осигурява представителна информация за качествата на водата.
(3) Пробите от повърхностни води трябва да са представителни за качествата на водата в точката за вземане на проби - предвид разпоредбите на чл.7, ал. 2.

Чл. 14.
(1) Когато наблюдението върху повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, покаже въз основа на убедителни данни от предходни изследвания, че стойностите на някои показатели са значително по-добри от определените в приложение № 1, басейновите дирекции и ХЕИ със съвместно решение могат да намалят честотата на вземане на проби и изпитване за тези показатели.
(2) В случаите по ал. 1, ако няма източници на замърсяване и риск от влошаване качеството на водата, както и при води с по-добро качество от изискванията за категория А1 на приложение № 1, органите по ал. 1 преценяват необходимостта от системни анализи.
(3) Басейновите дирекции и ХЕИ съвместно уведомяват Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването за взетите решения във връзка с ал. 1 и 2, като прилагат подробна обосновка.

Чл. 15. Съдовете за вземане на проби, консервантът или методът за консервиране на част от пробата за изпитване на един или повече показатели, превозването и съхранението на пробите, както и подготовката им за изпитване не трябва да водят до значими разлики в резултатите от изпитванията.

Раздел IV
Информация и отчети

Чл. 16.
(1) Басейновите дирекции и регионалните органи на ДСК обменят данните от провеждания от тях мониторинг за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
(2) Басейновите дирекции съвместно с регионалните органи на ДСК изготвят обобщен годишен доклад за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване в речните басейни в обхвата на съответния район за басейново управление на водите.
(3) Водоснабдителните организации могат да участват в обмена на данните от провеждания мониторинг и да се включват в изготвянето на докладите по ал. 2 при писмено изразено желание от тяхна страна.
(4) Обемът и съдържанието на доклада по ал. 2 се определя със съвместна заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
(5) Докладите по ал. 2 се изпращат ежегодно в Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, които съвместно изготвят тригодишен обобщен национален доклад. Докладът подлежи на публикуване от Министерството на околната среда и водите в рамките на една година след края на отчетния период. Първият доклад се изготвя за периода 2002 - 2004 г.

Чл. 17. Органите и организациите по чл.16 са длъжни да осигуряват достъп на потребителите до обективна и актуална информация за качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 18. Министерството на околната среда и водите събира и анализира информацията за случаите по чл.4, ал. 2 за допуснатите отклонения по реда на чл.9, по прилагането на чл.8, ал. 2 и чл.14 и може да предоставя събраната информация и обобщения национален доклад по чл.16, ал. 5, когато това се налага за изпълнение на задължения на Република България по международни договори в тази област.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Водоснабдителни организации" са търговски дружества по водоснабдяване и канализация или друга структура, която експлоатира водоснабдителна система.
2. "Пункт за вземане на проба" е мястото, от което се взема водата преди отвеждането й към съоръженията за обработка.
3. "Естествено обогатяване" е процес, при който без антропогенна намеса водата във водния обект се насища с вещества, съдържащи се в почвата.
4. "Сравнителен метод за измерване" е указание за принципа на измерването или кратко описание на начина за определяне стойностите на показателите.
5. "Граница на откриваемост" е минималната стойност на изследвания показател, която може да бъде установена чрез съответния метод.
6. "Възпроизводимост" е диапазонът, в който попадат 95 % от резултатите от измерванията на една и съща проба с един и същ метод.
7. "Точност" е разликата между действителната стойност на изследвания показател и средната стойност при експериментални условия.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.135, т. 4 във връзка с чл.189 от Закона за водите и чл.20 от Закона за народното здраве.

§ 3. Инструкции и указания по прилагане на наредбата дават съвместно министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването.

§ 4. В срок 5 години от влизане в сила на наредбата могат да се прилагат БДС за методи за изпитване на повърхностни води, които не отговарят на посочените в приложение № 4 изисквания.

§ 5. За показателите от приложение № 1 - екстрахируем органичен хлор - общо, полициклични ароматни въглеводороди, екстрахируеми с хлороформ вещества, общ органичен въглерод и остатъчен органичен въглерод след флокулация и мембранна филтрация (5 µm) ТОС, разпоредбите на наредбата се прилагат от 1 януари 2007 г.

§ 6. Водоснабдителните организации са длъжни да изградят съответните съоръжения за прилагане на необходимите подходящи методи за обработка на повърхностните води съгласно приложение № 2 в срок до 1 януари 2007 г.

§ 7. Контролът по спазване изискванията на тази наредба се осъществява от басейновите дирекции и органите на ДСК съобразно техните правомощия по реда на Закона за водите и Закона за народното здраве и правилника за неговото прилагане.