Чл. 1.
(1) С тази наредба се уреждат:
1. (изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;
2. (изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) задълженията на собствениците на селскостопански животни за осигуряване изпълнението на изискванията по т. 1.
(2) Наредбата не се прилага за:
1. свободно живеещи животни (дивеч);
2. животни, използвани за състезания, изложби или културни мероприятия;
3. (изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) опитни животни;
4. безгръбначни животни.

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни са длъжни:
1. да отглеждат селскостопанските животни по начин, който ги предпазва от вредни въздействия и не им причинява болка, страдания и наранявания;
2. да отглеждат селскостопанските животни според изискванията на техния фенотип и генотип.

Глава втора
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
(Загл. изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.)

Чл. 3.
(1) (Предишен текст на чл. 3, изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни са длъжни да осигурят достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за селскостопански животни.
(2) (Нова, ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Гледачите по ал. 1 не трябва да причиняват болка, стрес, страдание и наранявания на селскостопанските животни, за които се грижат.

Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни се осигуряват подходящи помещения, храна и вода съобразно тяхната възраст, порода, предназначение, технологична група, физиологични и етологични особености.

Чл. 5.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На всяко селскостопанско животно се осигурява свобода на движение в съответствие с научните достижения, така че да не му се причиняват излишни страдания.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Ако се налага връзване на селскостопанските животни, то се извършва по начин, ограничаващ минимално естествените им движения за задоволяване на техните потребности, съобразно физиологичните и етологичните им особености.

Чл. 6.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни, съобразно с техния вид и възраст, през определени интервали се дава достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява техните нужди и да ги поддържа в добро здравословно състояние.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни се осигурява постоянен достъп до питейна вода.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Оборудването за хранене и поене на селскостопанските животни се конструира и разполага по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при селскостопанските животни и осигурява свободен достъп на всяко селскостопанско животно до хранилките и поилките.

Чл. 7.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) В храната и водата на селскостопанските животни не се включват вещества, които могат да имат вредно действие върху тях.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Забранено е на селскостопанските животни да се дават вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че нямат вредно действие.
(3) Забраната по ал. 2 не се прилага при използване на вещества с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарномедицински специалист.

Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Не се разрешава:
1. използването на методи за изкуствено или естествено развъждане, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или има вероятност да доведат до тяхната смърт;
2. отглеждането на селскостопански животни при условия на постоянна тъмнина;
3. отглеждането на животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.

Глава трета
ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ
(Загл. изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.)

Чл. 9.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни осигуряват ежедневен контрол върху здравословното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на селскостопанските животни. За осъществяване на контрола в помещенията, където се отглеждат селскостопанските животни, се осигурява достатъчно осветление - неподвижно или подвижно.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) За болните и наранените селскостопански животни се полагат нужните грижи, а когато това е необходимо, незабавно се търси помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
(3) Ветеринарномедицинските органи водят документация за проведените ветеринарномедицински лечебни третирания и манипулации.
(4) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни водят документация за умрелите животни и съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи.
(5) Документацията по ал. 4 се съхранява минимум 3 години и се предоставя на ветеринарномедицинските органи при поискване.

Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Клането или умъртвяването на селскостопански животни се извършва в съответствие с Наредба № 20 от 2002 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Глава четвърта
ПОМЕЩЕНИЯ И ОБОРУДВАНЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
(Загл. изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.)

Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни се осигурява подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според техните физиологични и етологични особености и в съответствие с научните знания при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума.

Чл. 12.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) При строеж на помещения за отглеждане на селскостопански животни се използват материали, които не са вредни за животните, разрешени са за целта и които позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Помещенията и съоръженията за отглеждане на селскостопански животни се конструират и поддържат така, че да нямат остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят животните.
(3) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Осветеността на помещенията, в които се отглеждат селскостопанските животни, се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на животните. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, се монтира подходящо изкуствено осветление.
(4) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Когато е необходимо за опазване здравето на селскостопанските животни, в помещенията се инсталира система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система.
(5) (Нова, ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Когато здравето и доброто състояние на селскостопанските животни зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията трябва да бъде осигурена подходяща резервна система, която да гарантира необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.

Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Техническите съоръжения и системи в помещенията за селскостопански животни се проверяват ежедневно и установените дефекти се отстраняват по възможно най-бърз начин.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Когато незабавното отстраняване на дефект е невъзможно, се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на селскостопанските животни.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) На селскостопанските животни, отглеждани на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници и други вредни въздействия върху тяхното здравословно състояние.

Глава пета
КОНТРОЛ

Чл. 15.
(1) Държавните ветеринарномедицински органи проверяват стопанствата за спазване изискванията на наредбата.
(2) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) Собствениците на селскостопански животни осигуряват достъп на контролните органи по всяко време до всички места, където се отглеждат животните.
(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно или едновременно с проверки с друга цел.

Чл. 16.
(1) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) При констатиране нарушения на минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни ветеринарномедицинските органи издават предписания за отстраняването им.
(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, ветеринарномедицинските органи налагат на виновните лица административни наказания по чл. 101 и административни мерки по чл.103 от Закона за ветеринарномедицинската дейност по реда, предвиден в него.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) "Етологични особености на селскостопанските животни" са особености в поведението на селскостопанските животни от различни видове.
2. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) "Селскостопански животни" са животните, включително риби, земноводни и влечуги, отглеждани и развъждани за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.
3. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) "Собственик или гледач на селскостопанско животно" е всяко физическо или юридическо лице, на чиито грижи са поверени селскостопанските животни и което е отговорно за тях постоянно или временно.
4. (Изм., ДВ, бр. 19 от 2004 г.) "Лечебни третирания" са въздействия от страна на ветеринарните специалисти върху болни селскостопански животни с ветеринарномедицински продукти.
5. "Манипулация" е начин за изследване или извършване на лечебна или профилактична дейност.
6. (Нова, ДВ, бр. 19 от 2004 г.) "Генотип" е съвкупност от наследствените признаци и свойства на организма, т.е. съвкупност от взаимодействащи гени, обуславящи признаците и свойствата на организмите.
7. (Нова, ДВ, бр. 19 от 2004 г.) "Фенотип" е съвкупност от всички външни, видими и измерими признаци и особености на селскостопанското животно, които са резултат от взаимодействието на генотипа с околната среда.