Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:
1. условията и редът за извършване на залесяване и подпомагане на възобновяването чрез залесяване, отглеждане на горски култури и тяхната инвентаризация;
2. основните правила и изисквания, които следва да се спазват при залесяването, отнасящи се до планиране, проектиране, организиране, изпълнение и контрол.

Глава втора
ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЗАЛЕСЯВАНИЯТА

Раздел I
Планиране на залесяванията

Чл. 2.
(1) Първоначалното планиране на залесяванията се извършва с устройствени проекти, планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени.
(2) Залесяванията се предвиждат след комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им, природните условия, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове за залесяване. Въз основа на нея се определят подходящият вид, подвид, екотип, култивар или сорт на посадъчния или посевния материал, видът и начинът на почвоподготовка, схемата и гъстотата на културата и начинът и сезонът на засаждане.

Чл. 3.
(1) Специални програми или планове за залесяване се изготвят в следните случаи:
1. при възстановяване на гори, които са увредени от стихийни бедствия или крупни производствени аварии;
2. при залесяване на слабопродуктивни и застрашени от ерозия земеделски земи за създаване на защитни гори.
(2) Специалните програми и планове за залесяване, вкл. сроковете за изпълнението им, се утвърждават от началника на Националното управление по горите (НУГ).

Чл. 4.
(1) При планирането на залесяването в земи и гори от горския фонд се допускат промени на предвидените в устройствените проекти, планове и програми залесявания.
(2) Собственикът, желаещ промяната, подава мотивирано искане до държавното лесничейство.
(3) Промените по ал. 1 се разрешават от НУГ в следните случаи:
1. при промяна начина на възобновяване (естествено с изкуствено); 2. при изпълнение на международни или национални програми и проекти.
(4) В останалите случаи промените се разрешават от регионалните управления на горите.
(5) Срокът за отговор на искането за промяна на залесяването е един месец от неговото подаване.
(6) При планиране и промени на първоначалните предвиждания на залесяванията върху земеделски земи се процедира по същия ред и начин.

Чл. 5. Залесяванията се планират от служители по горите в НУГ и неговите органи и поделения или от лица, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика.

Раздел II
Класифициране на залесяванията

Чл. 6. Залесяванията са четири основни категории:
1. стопански залесявания - за създаване на гори за производство на дървесина, биомаса, семена, коледни елхи, технически продукти и плодове;
2. защитни залесявания - за създаване на защитни и водоохранни гори;
3. ландшафтни залесявания - за създаване на рекреационни гори в курортни райони и местности, извънселищни горски паркове, както и за подобряване на пейзажа край главни транспортни магистрали, около паметници на културата и природни забележителности;
4. опитни залесявания - за създаване на гори с опитни и научни цели.

Чл. 7. В зависимост от конкретните цели залесяванията се извършват за:
1. създаване на гори върху голи площи, опожарени и изсъхнали култури и насаждения;
2. рекултивация на нарушени терени;
3. осигуряване на защита от ерозия, суша, пожари, снегонавяване, промишлено замърсяване, лавини, наводнения, свлачища и подвижни пясъци, както и за защита на вододайни зони, водосбори и водоизточници;
4. създаване на интензивни култури от бързорастящи видове за производство на дървесина и биомаса;
5. попълване на изредени култури и насаждения;
6. създаване на технически култури и плантации за производство на коледни елхи, определени сортименти дървесина и други суровини;
7. подпомагане възобновяването в зрелите високостеблени и издънкови гори;
8. подобряване състава и състоянието на насажденията;
9. създаване на горско-плодни култури;
10. създаване на семепроизводствени градини, научно-изследователски и учебно-опитни култури;
11. създаване на рекреационни гори и озеленяване;
12. създаване на култури от дървесни и храстови видове (подвидове, екотипове, форми), застрашени от изчезване или с ограничени ареали.

Чл. 8. В зависимост от конкретното състояние на обекта за залесяване и режима на неговото стопанисване залесяванията се планират и отчитат във:
1. ново залесяване - към него се отнасят гори, създадени върху голи, обезлесени и ерозирани площи, върху земеделски земи, върху опожарени и изсъхнали култури и насаждения, насаждения от I и II клас на възраст от семенен произход със средна пълнота до 0, 3 вкл., както и в насаждения от III клас на възраст и по-старите такива със средна пълнота до 0, 2 вкл.;
2. зрели насаждения - към тях се отнасят залесявания за възобновяване и подпомагане възобновяването в зрели високостеблени и издънкови насаждения, невъзобновени по естествен начин при извеждане на следните главни сечи:
а) котловинно-постепенна сеч;
б) гола сеч;
в) възобновителна сеч;
3. Реконструкции - към тях се отнасят залесявания в неустойчиви и нископродуктивни семенни и издънкови насаждения и култури от всички бонитети и пълноти при следните случаи:
а) при запазени почвени условия, без признаци на деградация, когато автохтонната растителност е изместена от горски съобщества, които не изпълняват функциите си; месторастенията са от типа Д1, Д2, Д3, Д2-3, СД2, СД3, С1, С2, ВС2 и ВС2-3;
б) при почвени условия в процес на деградация, но с растежен потенциал, който осигурява достатъчно възможности за развитие на устойчиви и по-високопроизводителни насаждения от други дървесни видове, подходящи за съответните климатични условия; месторастенията са от типа В1, В2, В1-2, ВС2, ВС2-3 при II и III степен на ерозия;
в) дървесно-храстови формации на бедни и сухи месторастения от типа А0, А1, А1-2, АВ1 и АВ1-2 със степен на ерозия III и IV, в които има необходимост от увеличаване на пълнотата им след извеждане на подмладителни сечи;
4. попълване на редини - към него се отнасят залесявания за попълване на изредени естествени насаждения и култури от I и II клас на възраст със средна пълнота от 0, 4 до 0, 6 вкл., а при групов строеж - до 0, 7, насаждения и култури от III клас на възраст и нагоре със средна пълнота от 0, 3 до 0, 5 вкл., а при групов строеж - до 0, 6 вкл.;
5. двуетажни насаждения - към него се отнасят залесяванията със сенкоиздръжливи дървесни видове под склопа на млади и средновъзрастни култури и насаждения (с възраст от 20 до 40 години и пълнота от 0, 5 до 0, 7) от светлолюбиви видове, за подобряване на състава и състоянието на насажденията; вторият етаж може да се създава от един или няколко сенкоиз дръжливи дървесни видове.

Раздел III
Проучване на обектите за залесяване

Чл. 9.
(1) Проучванията на обектите за залесяване имат за цел да установят условията на месторастене и съобразно с тях да се изберат дървесните и храстовите видове, почвоподготовката, сезонът и технологията за залесяване и отглеждане на културите.
(2) Проучванията се извършват въз основа на данни от горскорастителното райониране на страната, устройствени проекти, планове и програми, технически проекти за борба с ерозията или за рекултивация на нарушени терени, специални програми и планове, както и на конкретни изследвания на следните показатели:
1. релефни особености - наклон, изложение, надморска височина и специфични дадености на релефа;
2. геологичен строеж и петрографски състав - основна скала, състояние и степен на изветряване;
3. почвени условия - генетичен тип и подтип, механичен състав, каменливост, влажност, плътност, дълбочина и киселинност;
4. степен на ерозираност на почвата - определя се за две основни групи почви:
а) черноземи, карбонатни черноземи, чернозем-смолници, сиви горски, канелени горски и кафяви горски почви: - слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 100 %; - средно ерозирани (II степен) - ерозиран преходен или алувиален хоризонт В от 0 до 100 %; - силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт С1,2,3 от 0 до 100 %; - много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала D;
б) хумусно-карбонатни почви: - слабо ерозирани (I степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 0 до 50 %; - средно ерозирани (II степен) - ерозиран хумусен хоризонт А от 50 до 100 %; - силно ерозирани (III степен) - ерозиран скелетен (почвообразуващ) хоризонт C1,2,3 от 0 до 100 %; - много силно ерозирани (IV степен) - ерозирана основна скала;
5. климатични условия - среден годишен валеж и разпределението му по сезони, средни месечни температури и температурни екстреми, продължителност на вегетационния период и други особености на климата;
6. флористична характеристика - наличие на горска, храстова и тревна растителност и нейното състояние.

Раздел IV
Условия и ред за изготвяне, одобряване и съхранение на план-извлечение и технологичен план за залесяване

Чл. 10.
(1) За подлежащите на залесяване и попълване култури, собственост на държавата и общините или ползвани от тях през предвидения залесителен сезон, се изготвя план-извлечение за залесяване и попълване на културите (приложение № 1).
(2) План-извлеченията се изготвят в два екземпляра от държавното лесничейство и в три екземпляра от общините.
(3) План-извлечения за залесяване и попълване на култури в държавния горски фонд се представят за проверка и одобрение два пъти през годината - от 1 до 31 март и от 1 до 30 ноември, в регионалното управление на горите.
(4) Общините представят план-извлечението в държавното лесничейство в сроковете по ал. 3. Директорът на държавното лесничейство се произнася по тях и ги връща на подателя в срок 15 дни от датата на представянето им.
(5) Физически лица и юридически лица, собственици или ползватели на земи и гори, предвидени за залесяване, подават писмено заявление в държавното лесничейство в сроковете по ал. 3, в което отбелязват местоположението и площта на предвидените залесявания.
(6) Държавното лесничейство изготвя обобщен план-извлечение (приложение № 2) за определения му район в 10-дневен срок след изтичане на срока по ал. 4 и 5 и го изпраща в регионалното управление на горите.
(7) Регионалните управления на горите обобщават данните от получените план-извлечения по ал. 6 и ги изпращат в НУГ.
(8) Изменение на план-извлечението и допълнително включване на нови обекти се извършва по реда на предходните алинеи.

Чл. 11.
(1) Залесяването в предвидените обекти се извършва съгласно технологичен план за залесяване и попълване на културите (приложение № 3).
(2) Технологичният план е задължителен за изпълнение.
(3) Технологичният план се изготвя от държавното лесничейство или регистрирано за упражняване на частна лесовъдска практика лице в два екземпляра за всеки залесителен обект.
(4) Технологичните планове за залесяване и попълване на култури в държавния горски фонд се представят в регионалното управление на горите за утвърждаване в срок до един месец след одобрение на план-извлечението.
(5) Технологичните планове за залесяване и попълване на култури се представят от общините и другите собственици за проверка и одобрение от директора на съответното държавно лесничейство в срок до един месец след одобрение на план-извлечението и подаване на заявлението по чл. 10, ал. 5.
(6) Срокът за произнасяне по технологичните планове е една седмица след представянето им в държавното лесничейство и регионалното управление на горите.
(7) Изменение на технологичния план се извършва по реда на предходните алинеи.

Чл. 12. Валидността на план-извлеченията и технологичните планове за залесяване е 3 години след одобряването им.

Чл. 13.
(1) Одобрените план-извлечения за залесяване и заявления по чл. 10, ал. 5 задължително се съхраняват в регионалното управление на горите, държавното лесничейство и общините за срок 5 години след одобряването им.
(2) Одобрените технологични планове за залесяване задължително се съхраняват в държавното лесничейство, общините и другите собственици до склопяване на културата, но не повече от 10 години след одобряването им.

Чл. 14. По време на провеждане на залесителните дейности изпълнителят на обекта трябва да разполага с одобрен технологичен план.

Чл. 15. Служителите по горите в държавното лесничейство, регионалното управление на горите и НУГ упражняват контрол по изпълнението на одобрените технологични планове.

Глава трета
ОПРЕДЕЛЯНЕ ТИПА НА МЕСТОРАСТЕНЕ

Чл. 16.
(1) Типовете горски месторастения за нуждите на залесяването се определят съгласно класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България (обн. във ведомствена книжка от 1983 г.).
(2) Типовете горски месторастения като относително еднородни в климатично и почвено отношение и като основни физикогеографски и флористични единици се определят по подобласти в рамките на съответния подпояс съобразно Инструкцията за установяване и картиране на типовете горски месторастения (биотопи) и определяне на бъдещия състав на дендроценозите (обн. във ведомствена книжка през 1983 г.).

Чл. 17.
(1) Основните показатели за определяне на типа месторастене са почвеното богатство и овлажняване и характерната индикаторна растителност.
(2) Данни за почвата при определяне на типа месторастене на земи и гори с площ до 2 ха, които не са включвани в лесоустроствени проекти, се получават чрез направа на копки с дълбочина, обхващаща хумусно-акумулутивния хоризонт. При необходимост проби могат да се вземат и от следващия по ред почвен хоризонт.
(3) За площи по ал. 2 с големина над 2 ха се залагат почвени профили, които се разполагат на преобладаващите изложения и форми на терена. Образците за анализ се взимат по генетични хоризонти, след което се описват.
(4) За индикатори се използват характерните за района дървесна, храстова и тревна растителност.

Чл. 18.
(1) Почвеното богатство се преценява косвено по показателите дълбочина на почвата, мощност на хумусния хоризонт, каменливост на почвата, механичен състав и почвообразуващи скали (приложение № 4).
(2) Степента на почвеното богатство се определя съгласно приложение № 5 и се означава с главни букви от латинската азбука - А, В, С и D.

Чл. 19.
(1) Почвеното овлажняване се преценява на терена по косвен път по елементите на релефа-изложение, наклон на терена и форма на терена (приложение № 6).
(2) Степента на почвено овлажняване се определя съгласно приложение № 7 и се означава с цифри - 0, 1, 2, 3, 4.

Чл. 20. Типът месторастене се обозначава с комбинация от букви (А, B, С, D), показваща степентта на почвеното богатство, и индекс от цифри (0, 1, 2, 3, 4), показващ влажността на почвата.

Глава четвърта
ИЗБОР НА ДЪРВЕСНИ И ХРАСТОВИ ВИДОВЕ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ И ТИПОВЕ ГОРСКИ КУЛТУРИ

Раздел I
Избор на дървесни и храстови видове за залесяване

Чл. 21.
(1) Залесяването се извършва с дървесни и храстови видове, които осигуряват устойчиво развитие на новосъздадените гори, опазват и увеличават биологичното разнообразие.
(2) Конкретният избор на видовете за залесяване се извършва след комплексна преценка на:
1. поставената цел на залесяването;
2. условията на месторастенето;
3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;
4. резултатите и оценката от досегашната залесителна дейност;
5. биологическите взаимоотношения и растежни особености на дървесните и храстовите видове.

Чл. 22.
(1) Дървесните и храстовите видове за залесяване са главни и съпътстващи.
(2) Главни видове са тези, които осигуряват трайно постигането на поставената основна задача на определената категория залесяване.
(3) Съпътстващи видове са тези, които подпомагат растежа и развитието на главните.

Чл. 23. При залесявания за производство на дървесина с предимство се използват бързорастящи и устойчиви в екологично и санитарно отношение видове и такива, даващи специална дървесина и други ценни суровини.

Чл. 24.
(1) При залесявания на защитни гори в зависимост от конфигурацията на терена се използват следните видове:
1. в леглата на реките с дълбоки влажни и свежи почви - бързорастящи дървесни видове (тополи, елши, чинари, ясени, върби и др.);
2. в бреговите и извънбреговите земи, които имат по-плитки и сухи почви - по-невзискателни към дълбочината, богатството и влажността на почвата сухоустойчиви видове (черен бор, елдарски бор, брутски бор, алепски бор, атласки и ливански кедри, айлант, бяла акация, люляк, мъждрян и др.).
(2) За полезащитните горски пояси се използват бързорастящи и в същото време дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви дървесни видове, каквито са: местни дъбове, ясени, червен дъб, сребролистна липа и др.
(3) На стабилизирани пясъчни земи се използват морски бор, черен бор, бяла акация, тамарикс, айлант, аморфа и др.
(4) За противопожарни пояси се използват предимно широколистни видове с по-дебела кора, като цер, ясен, явор, благун, тополи, липи, конски кестен, летен дъб и др.

Чл. 25. При ландшафтните залесявания се използват с предимство дървесни и храстови видове и форми с ценни декоративни качества.

Чл. 26. За производство на биомаса се използват с предимство бързорастящи видове - тополи, върби, пауловня, каталпа, евкалипти и др.

Чл. 27. За производство на коледни елхи се използват бял бор, черен бор, обикновена ела, смърч, кавказка ела, дугласка и др.

Чл. 28.
(1) Съобразно природните условия на залесяваните земи и биологичните и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове изборът на видовете за залесяване се извършва по типове месторастене в съответствие с горскорастителното райониране на страната.
(2) При залесяванията се предпочитат местните дървесни и храстови видове, интродуцирани видове, показали положителни резултати след продължително изпитване и "натурализирани" видове (приложение № 8).
(3) Освен видовата рамка при залесяванията се използват проучените и отделените подвидове, екотипове, биотипове и сортове (култивари) с ценни дървопроизводителни, противоерозионни и озеленителни качества, показващи екологично съответствие с условията на месторастенето.

Чл. 29. При избора на видове за залесяване в промишлени райони, където въздухът е замърсен с пепел, сажди и отровни газове (серен двуокис, азотни окиси, хлор и флуор) се взима под внимание различната димоустойчивост на видовете (приложение № 9).

Раздел II
Типове горски култури

Чл. 30. Типът на горската култура се определя от нейния произход, видов състав и строеж (форма на смесване и пространствено разположение на избраните видове за залесяване).

Чл. 31. По произход типовете култури са:
1. семенни;
2. издънково-семенни - с участие на семенни фиданки над 55 %;
3. Автовегетативни - създадени чрез резници, отводки и издънки;
4. Хетеровегетативни - създадени с присадени фиданки.

Чл. 32.
(1) По състав основните типове горски култури са:
1. дървесни - съставени само от дървесни видове (главни и/или спътници);
2. храстови - съставени само от храстови видове;
3. дървесно-храстови - с доминиращо участие на храстови видове;
4. храстово-дървесни - с доминиращо участие на дървесни видове.
(2) Дървесните и храстовите типове култури се подразделят на чисти и смесени в зависимост от това дали в състава им участва един или повече видове:
1. чисти са тези, в състава на които един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;
2. смесени - в състава на които участват поне два вида, но нито един от тях не превишава 8/10 участие.
(3) Наименованието на типа култура се определя от името (имената) на главните видове.

Чл. 33.
(1) Строежът на културата включва избраната форма на смесване и схемата за пространственото разположение на избраните видове.
(2) По начин на разполагане на дървесните и храстовите видове се прилагат следните форми на смесване:
1. редово;
2. поясно;
3. поясно-редово;
4. групово-мозаечно или схематично;
5. единично.
(3) За постигане на дадена форма на смесване фиданките от различните видове се разполагат по следните начини:
1. редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само спътник или само храст;
2. в редовете - чрез редуване на видовете в редовете в определена последователност;
3. поясно-последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от спътникови или храстови видове;
4. групово - на групи според вида на почвите, най-често до 3 ара;
5. единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.

Чл. 34. Дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени и защитни залесявания, на слабо и средно ерозирани сенчести и свежи месторастения и при създаване на противопожарни и зелени пояси.

Чл. 35. Храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания на силно припечни и много силно ерозирани месторастения, за брегови захрастявания и специални култури от върби и лески.

Чл. 36. Дървесно-храстовият тип култури се използва главно при противоерозионните залесявания.

Чл. 37. Храстово-дървесният тип култури се използва при дървопроизводствени, защитноводоохранни и пътезащитни залесявания и за създаване на зелени зони.

Чл. 38. При смесените типове горски култури се държи сметка за взаимоотношенията (съжителството) между тях (приложение № 10).

Раздел III
Състав на горските култури

Чл. 39. Съставът на горските култури се определя в зависимост от целта на залесяванията, природните условия на залесяваните земи и биологичните особености на видовете.

Чл. 40.
(1) Създаването на чисти култури се предпочита в следните случаи:
1. за ускорено производство на едра и средна дървесина;
2. при създаване на култури от тополи и върби;
3. за производство на специални продукти, сортименти и биомаса.
(2) Чистите култури може да се създават при неблагоприятни условия на месторастенето на силно ерозирани, сухи, бедни почви, разположени обикновено на припечни изложения или сурови високопланински райони с бедни песъчливи почви и върху крайморски и други пясъчни терени.

Чл. 41.
(1) Създаването на смесени горски култури се препоръчва за производство на висококачествена едра и ценна дървесина.
(2) Смесени горски култури се създават:
1. на влажни месторастения с богати на хранителни вещества почви - в долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в нископланинския подпояс на горите от зимен дъб, бук и обикновена ела;
2. на месторастенията с неерозирани почви в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни;
3. на сенчести месторастения на планински склонове с неерозирани богати, свежи и влажни почви от долния и средния горскорастителен пояс.

Чл. 42.
(1) При създаване на чисти или смесени култури се отчитат междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, които могат да бъдат положителни (взаимопомощ) и отрицателни (конкуренция).
(2) При създаване на смесени култури, в това число двуетажни насаждения, се използват и комбинират видове и форми с контрастни екофизиологични изисквания:
1. светлолюбиви със сенкоиздръжливи видове (приложение № 11);
2. видове с дълбока коренова система и видове с плитка коренова система;
3. ветроустойчиви с ветронеустойчиви.

Чл. 43. При създаване на смесени култури се използват с предимство групова (мозаечна), поясно-редова и редова смес.

Раздел IV
Гъстота на културите

Чл. 44. Гъстотата на културите се съобразява с биологичните особености на дървесните видове, екологичните условия и целта на залесяването.

Чл. 45.
(1) При създаване на културите се изхожда от първоначалната оптимална гъстота, при която създадената горска култура при определени природно-екологични условия най-пълно осъществява поставената цел - стопанска, защитно-водоохранна, противоерозионна и ландшафтно-рекреационна.
(2) При култури с основно дървопроизводствено предназначение чрез първоначалната оптимална гъстота се осигурява най-голяма продуктивност и качество на дървостоя (прави, пълнодървесни и добре окастрени от клони стъбла).

Чл. 46.
(1) В зависимост от биологичните особености на видовете за залесяване при създаването на горски култури се използват схемите и гъстотите, указани в приложение № 12.
(2) За дървесни и храстови видове, непосочени в приложение № 12, се използват схемите и гъстотите на най-близките до тях по биологични особености видове.
(3) Залесяванията към горната граница на гората се извършват на групи с пикирани фиданки.
(4) При използване на пикирани и контейнерни фиданки със закрита коренова система и при наличие на подраст от ценни дървесни видове се използват минималните стойности на гъстотите съгласно приложение № 12.

Чл. 47. В зависимост от целта на създаване на горските култури се използват схемите и гъстотите, посочени в приложение № 13.

Глава пета
ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ

Раздел I
Измерване и маркиране на площта за залесяване

Чл. 48. Площта на обекта за залесяване се измерва от собствениците с цел:
1. установяване размера и границите на действителната площ на подлежащия на залесяване обект;
2. определяне на фондовата принадлежност на обекта.

Чл. 49. Площта за залесяване се маркира с оглед практическото изпълнение на предвидените в технологичния план почвоподготовка и метод на залесяване и за точно определяне посевните и/или посадни места.

Раздел II
Подготовка на почвата за залесяване

Чл. 50.
(1) Подготовката на почвата за залесяване включва:
1. предварително почистване - изразява се в изсичане на отделни храсти, нежелан подраст, окосяване на тревни видове и папрат и почистване на отпадъците от сечта по начин, посочен в технологичния план за залесяване;
2. обработка на почвата за залесяване.
(2) Обработката на почвата се извършва предварително или непосредствено преди самото залесяване в случаи, срокове (сезон), вид и по технология, посочени в технологичния план за залесяване.

Чл. 51. Прилагат се следните видове почвообработки:
1. пълна (цялостна) - включва изкореняване на пъновете, почистване, подравняване и риголване (изораване);
2. частична - площта се обработва във форма на пояси, тераси, площадки, дупки, канавко-валове, микроповишения и микропонижения.

Чл. 52.
(1) Пълната обработка на почвата се прилага на равни и полегати терени с наклон до 8-10° и е с дълбочина 25-50 см.
(2) При полегати терени пълната обработка на почвата задължително се извършва по посока на хоризонталите.
(3) При необходимост от противоерозионна защита върху изораната площ се прекарват през 1-2 м прекъснати (през 2-3 м) по хоризонталите водозадържащи бразди.

Чл. 53.
(1) Частичната обработка на почвата се прилага на терени с наклон над 10°, при попълване на култури, редки насаждения и подпомагане възобновяването в горите, където е необходимо да се запази наличният подраст и при нецелесъобразност от техническо и икономическо естество на пълната почвоподготовка. Тя се прилага в следните разновидности:
1. поясна обработка на почвата - прилага се при терени с наклон до 18°, като поясите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 3 м; дълбочината на обработката е в границите между 10 и 30 см;
2. изкопно-насипни тераси - прилагат се на терени с наклон от 15 до 35°; терасите се оформят по хоризонталите на склона с широчина до 4 м и дълбочина на обработка до 30 см, като се започва от горната част на склона и се продължава надолу;
3. ръчно подготвени тераси - прилагат се на терени, където няма условия за механизирана подготовка или тя е икономически нецелесъобразна; широчината на терасите варира между 30 и 60 см и дълбочина на обработката до 35 см, като по-широките тераси се правят на терени с по-малък наклон и по-сухи месторастения;
4. пояси, подготвени с животинска теглителна сила - прилагат се на терени, където няма условия и възможност за използване на механизация, независимо от наклона на терена; широчината на поясите е между 60 и 100 см, като на уплътнени, зачимени и с по-тежък механичен състав почви широчината на поясите е по-голяма;
5. тераси-канавки - изграждат се на стръмни ерозирани терени за регулиране на водния отток; те имат трапецовидна форма и дълбочина до 50 см;
6. канавко-валове - изграждат се на места и по начин, указан в Инструкцията за борба с ерозията;
7. площадки - използват се при терени, където не е възможно направата на тераси (пояси), на силно каменливи и зачимени терени, на площи с голяма гъстота на пънове и повърхностни корени, при подпомагане на естественото възобновяване и др.; те имат квадратна или правоъгълна форма с размери от 30/30 см до 200/200 см с дълбочина на почвообработката от 10 до 35 см в зависимост от механичния състав на почвата и степента на зачименост;
8. дупки - прилагат се на каменисти, карстови и силно пресечени терени; те имат размери от 30/30 см до 60/60 см и повече в зависимост от възрастта на фиданките и размерите на кореновата им система;
9. микропонижения - изграждат се на леки, песъчливи, глинесто-песъчливи, силнодренирани почви в засушливи райони;
10. микроповишения - прилагат се под формата на гребени и земни купчини на преовлажнени терени.
(2) Разстоянието между поясите (терасите) се определя в зависимост от наклона на терена и възприетите хоризонтални разстояния (приложение № 14).

Чл. 54. Опростена подготовка на почвата се използва в среднопланинския пояс на буковите и иглолистните гори и на терени със слабо затревяване, рохкава и свежа почва.

Чл. 55. Залесяване без подготовка на почвата се прилага на терени с леки песъчливи почви и подвижни пясъци, както и на незатревени откоси на суходолията и ровините върху относително стабилни насипи, сипеи и брегови земи.

Чл. 56. Обработка на почвата непосредствено преди залесяването се прилага в следните случаи:
1. при залесяване с контейнерни и едроразмерни фиданки (над 1 м) в дупки;
2. при подпомагане естественото възобновяване в зрели насаждения;
3. при попълване на горски култури;
4. в поречията на реките и наносните конуси.

Глава шеста
МЕТОДИ И СЕЗОНИ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ

Чл. 57.
(1) Основните методи за залесяване са:
1. чрез садене на фиданки - в цепнатини, дупки, в плугови бразди и със садилни машини;
2. чрез сеене на семена - в гнезда, копки, бразди и площадки.
(2) Методът за залесяване се посочва в технологичния план за залесяване, като се съобразява с условията на месторастене, биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните и храстовите видове, икономически съображения (разходи на време, труд и средства) и с местния залесителен опит.

Чл. 58. Посадните и посевните места се маркират непосредствено преди залесяването съгласно заложената схема в технологичния план за залесяване.

Чл. 59. При садене на фиданки с открита коренова система се спазват следните правила:
1. кореновата система на фиданките се предпазва от подсушаване, като за целта фиданките се съхраняват на сенчести и предпазени от вредители и паша места или в сняг и хладилни камери, а по време на засаждането се разнасят със сандъчета или кофи, покрити с влажен мъх или свежа рохкава пръст;
2. не се допуска подгъване, разкъсване, увреждане, усукване и сплескване на кореновата система на засадените фиданки;
3. при пролетно засаждане кореновите шийки на фиданките остават 2-3 см под повърхността на почвата, а при есенно засаждане - с 3-5 см под нея;
4. при опасност от мразоизхвърляне на фиданките се прилага само пролетно засаждане.

Чл. 60. Садене в цепнатини се допуска при залесяване на терени с лек механичен състав и на фиданки с по-слабо развитие на страничните корени (черен бор, бял бор, акация, бреза, ясени и липи).

Чл. 61. Саденето в малки дупки с диаметър 10-12 см, открити с моторен свредел, садилен кол и други инструменти, се прилага: 1. при залесяване на леки, средни и тежки почви с фиданки от иглолистни и широколистни видове с хоризонтална коренова система; 2. при залесяване с фиданки с несвободна коренова система, отгледани в контейнери.

Чл. 62. Саденето в големи дупки с размери над 30/30 см се прилага при залесяване с тополови и пикирани едроразмерни фиданки (над 1 м).

Чл. 63. Саденето в плугови бразди се прилага на предварително обработена почва (пълна или поясна), като с плуг се отваря бразда с дълбочина 20-25 см.

Чл. 64. Саденето със садилни машини се използва за засаждане на фиданки или резници след пълна или поясна обработка на почвата.

Чл. 65.
(1) Дълбоко засаждане на 1-2-годишни леторасли (пръти) се прилага при залесяване с тополи и върби на терени с бедни песъчливи и дренирани почви и с повърхностно замърсени наноси.
(2) Дупките се отварят на дълбочина от 1, 80 м до 5, 0 м с диаметър от 10 до 22 см.
(3) Засаждането се извършва при температура на почвата +2-3 °С и след опадване на листата през есента или рано през пролетта.

Чл. 66. Садене на фиданки със закрита коренова система се извършва след предварително и непосредствено отваряне на посадното място с размери, по-големи от размерите на съда, в който са отглеждани фиданките.

Чл. 67.
(1) Сезоните за залесяване се избират от собствениците в зависимост от климатичните особености на района, типа месторастене, биологичните особености и екологичните изисквания на видовете, възприетата организация и местния опит при залесяването.
(2) При създаване на култури чрез зрели стъблени резници и фиданки с открита коренова система се прилага пролетно или есенно залесяване, а за фиданки със закрита коренова система - през цялата година.
(3) Залесяването със зелени резници се извършва през лятото.
(4) Есенното залесяване започва след приключване на вегетацията на фиданките в горските разсадници и се извършва в добре улегнали и овлажнени почви. Не се допуска засаждане на фиданки в кални почви.
(5) На добре овлажнени и незамръзнали почви може да се сади и през зимните месеци.

Чл. 68.
(1) Залесяване чрез сеене на семена се прилага главно при едроплодните дървесни видове (дъб, бук, черен орех и обикновен орех) при подходящи условия на месторастене и на добре подготвени, средно дълбоки, дълбоки и свежи почви. Ограничено този метод може да се използва при залесяване с бял и черен бор, смърч и отчасти с ела и бяла мура на леки структурни почви от средния планински пояс.
(2) При залесяване чрез сеене на семена посевните места предварително се маркират.

Чл. 69.
(1) Сеенето се извършва чрез пълно (свободно) сеене и непълно (частично) сеене.
(2) Пълното (свободно) сеене се прилага само при подпомагане естественото възобновяване на горите (широколистни и иглолистни) при слаби семеносни години и при липса на плодоносене. Внасянето на семената се извършва след разрохкване (разкъсване) на повърхностния почвен слой. (3) Залесяване чрез непълно (частично) сеене на семена се прилага във:
1. гнезда и копки - за едроплодните дървесни видове при всички начини на почвоподготовка, като дълбочината на сеенето и количеството на посевния материал, необходим за залесяване за отделните дървесни видове, се определят съгласно приложение № 15;
2. бразди - при залесяване с дъб, бук, черен орех и обикновен орех на пълна, поясна или терасовидно обработена почва;
3. площадки - има ограничено приложение, като дълбочината на посева и количеството на семената, необходими за залесяване на една площадка, се определят по приложение № 15.

Чл. 70.
(1) При създаване на култури чрез сеене на семена се прилага пролетно и есенно засяване. При есенно залесяване семената задължително се обработват с препарати срещу гризачите.
(2) Не се допуска сеене на семена на припечни, ерозирани и сухи месторастения.

Глава седма
ОТГЛЕЖДАНЕ И ОГРАЖДАНЕ НА ГОРСКИТЕ КУЛТУРИ

Раздел I
Отглеждане на културите

Чл. 71. Горските култури се отглеждат с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на залесените дървесни и храстови видове в най-млада възраст, т. е. до склопяване на културата.

Чл. 72.
(1) Отглеждането се извършва за сметка на собствениците и се свежда до отглеждане в междуредията и в редовете.
(2) Отглеждането в редовете се изразява в мулчиране, окосяване и окопаване на реда с цел премахване на тревната и плевелната растителност. При култури, създадени чрез посев на семена, след появата на пониците се извършва първо плевене, следвано от неколкократни окопавания.
(3) Отгледните грижи в междуредията се осъществяват по следните начини:
1. изораване, култивиране или брануване на междуредията и унищожаване на тревната и плевелната растителност с оглед премахване на конкуренцията и запазване почвената влага;
2. чрез промеждутъчно селскостопанско ползване, като междуредията се засяват с окопни култури (царевица, картофи, дини и фъстъци); този начин на отглеждане се прилага при наличие на богати почви и по-големи междуредови разстояния; не се допуска разстоянието между фиданките и окопната култура да бъде по-малко от 50 см;
3. чрез окосяване, отесване или друг начин за борба с тревната и плевелната растителност;
4. чрез изсичане или изрязване издънките на конкуриращата се нежелана дървесна и храстова растителност.
(4) При механизирано отглеждане на културите между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.
(5) Броят на отглежданията през годината се определя в зависимост от необходимостта и възрастта на културата:
1. за едногодишни - 3 отглеждания (включително зазимяване);
2. за двегодишни - 3 отглеждания (включително изсичане на издънки и зазимяване);
3. за тригодишни - 2 отглеждания;
4. за три- до петгодишни (над 1600 м надморска височина) - 2 отглеждания;
5. за интензивни култури (тополи, върби, чинар, орех и др.) - от 3 до 5 отглеждания.

Чл. 73. Кастренето на клони и формирането на короните се използват с цел производство на висококачествена дървесина без чепове или за постигане на определена структура на короната.

Чл. 74. За ускорено производство на дървесина, биомаса и подхранване на фиданките се извършва торене и поливане на горските култури.

Чл. 75.
(1) Торенето се осъществява като основно торене с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, непосредствено преди обработката на почвата или като подхранване с азотни торове.
(2) За по-пълното усвояване на торовете от растенията и увеличаване на тяхната ефективност торенето се съчетава с поливане.

Раздел II
Попълване и ограждане на горските култури

Чл. 76.
(1) Попълване на горските култури се извършва за възстановяване на първоначалната гъстота, определена в технологичния план за залесяване.
(2) За попълване се предвиждат:
1. всички горски култури до 3-годишна възраст и до 5-годишна възраст - за високопланински залесявания над 1600 м н. в., показали прихващане под 80 %, установено при есенната инвентаризация;
2. култури с над 80 % прихващане с установени загуби на петна.
(3) Попълването се извършва през есента след приключване на вегетацията на фиданките или през пролетта на следващата година.
(4) За попълване се използват фиданки от същия или друг подходящ дървесен или храстов вид.

Чл. 77.
(1) Ограждането на културата се извършва от собствениците с оглед предпазването на горските култури от увреждане при паша на добитък и от дивеч.
(2) Видът на оградата, размерите и изпълнението й се посочват в технологичния план за залесяване.

Глава осма
ПОДПОМАГАНЕ ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО В ГОРИТЕ ЧРЕЗ ЗАЛЕСЯВАНЕ

Чл. 78. Залесяване за подпомагане на възобновяването се извършва за:
1. допълване на възобновяването при естествено възобновяващи се насаждения, в които наличният подраст от главния вид е недостатъчен;
2. обогатяване на състава на бъдещото насаждение;
3. формиране на двуетажни насаждения;
4. възобновяване на презрели невъзобновени насаждения;
5. формиране на младо насаждение под склопа на стар дървостой, чието внезапно отстраняване ще влоши противоерозионната и защитноводоохранната роля на гората;
6. сгъстяване на изредени издънкови насаждения, предвидени за подмладяване.

Чл. 79.
(1) Залесяване се извършва чрез садене на фиданки и сеене на семена.
(2) С фиданки се залесява в следните случаи:
1. при затревяващи се и преовлажнени почви;
2. при насаждения от средния и горния лесорастителен пояс с опасност от измръзване и мразоизтегляне на пониците;
3. при много сухи ерозирани месторастения;
4. при видове с труднопокълващи и трудноникнещи семена без специална обработка.
(3) При залесяване под склопа с фиданки се използват следните начини:
1. залесяване върху частично изорани площи (в дъбови и ясенови насаждения);
2. залесяване върху частично подготвени почви (пояси, тераси и площадки) - в дъбови, букови, ясенови, белоборови, смърчови, елови насаждения;
3. залесяване върху плитка почвоподготовка (с дълбочина до 15 см) - в дъбови и букови насаждения;
4. залесяване без почвоподготовка - при неуплътнени незатревени почви.

Чл. 80.
(1) Залесяване чрез сеене на семена се използва при видове с едроплодни семена в насаждения с ограничен достъп на дивеч и домашни животни и проведена борба с мишевидните гризачи.
(2) Сеене се извършва по един от следните начини:
1. след частично изораване - единичен посев в бразди или копки (при дъбовите и ясеновите насаждения);
2. след частична ръчна почвоподготовка - тераси и площадки-единичен посев, в гнезда, в копки (при дъбовите, ясеновите, буковите насаждения);
3. в гнезда - при дъбовите и буковите насаждения;
4. в копки - при дъбовите и буковите насаждения.

Глава девета
ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ГОРСКИТЕ КУЛТУРИ

Раздел I
Цел, обект, организация и провеждане на инвентаризацията

Чл. 81.
(1) Новосъздадената горска култура се инвентаризира с цел да се установи:
1. действителната залесена площ;
2. състоянието на културата;
3. процентът на прихващане на фиданките по дървесни видове;
4. съставът на културата;
5. изпълнена ли е целта и насоката на залесяване;
6. необходимостта от попълване, презалесяване или други грижи.
(2) Инвентаризацията се провежда ежегодно през м. октомври и обхваща едно-, две- и тригодишните култури и културите до петгодишна възраст, създадени във викосопланинската зона над 1600 м надморска височина.

Чл. 82.
(1) Инвентаризацията на горските култури се извършва от държавното лесничейство или от юридически и регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика физически лица.
(2) Инвентаризацията на създадените култури в държавния горски фонд се извършва от държавното лесничейство, като за целта директорът назначава комисия, в която може да бъде включен и представител на изпълнителя. В заповедта се определя срокът за изпълнение.
(3) Държавното лесничейство може да извърши инвентаризация на културите на други собственици след сключен договор по подадено заявление от тях не по-късно от 1 септември.
(4) Списък на обектите за инвентаризация се изготвя въз основа на отчетните документи и технологичните планове.

Чл. 83.
(1) Когато са залесени цели отдели или подотдели, площта на създадените култури се установява по лесоустройствените карти и проекти.
(2) Когато инвентаризираната култура е създадена върху земеделска земя или е част от подотдел, нейната площ се определя чрез пряко измерване на терена.
(3) При залесяване на голи площи, включващи нелесопригодни терени с площ повече от 5 %, те се приспадат от общата площ на залесения обект.
(4) При създаване на смесени култури с последващо внасяне на спътника (културите, създадени по схема главен вид и спътник) и когато внасянето на спътника не се извършва едновременно с главния вид, същите се третират като смесени, а площта се отчита редуцирано съобразно процентното участие на вида. При допълнително внасяне на спътника се отчита останалата площ.

Раздел II
Методи за инвентаризация

Чл. 84.
(1) Инвентаризацията на горските култури се извършва по три метода:
1. чрез пълно преброяване;
2. чрез пробни ленти;
3. чрез пробни площи.
(2) Изборът на метод за инвентаризация се определя съобразно площта, насоката на залесяването, конфигурацията на терена, състава на културата и начина на смесване на дървесните видове.

Чл. 85. Методът чрез пълно преброяване се прилага за залесени площи с големина до 0, 2 ха. Извършва се пълно преброяване на залесените фиданки и посети гнезда върху цялата площ по дървесни и храстови видове.

Чл. 86.
(1) При метода чрез пробни ленти се залагат една или повече ленти с различна широчина в зависимост от широчината на културата. Лентите се залагат така, че да представят средното състояние на културата и една лента да обхване най-малко 5 реда от културата при пълна почвоподготовка или 5 реда тераси, площадки или дупки - при частична обработка на почвата.
(2) Заложените пробни ленти се маркират (стабилизират) трайно на терена чрез колчета, камъни или други подходящи средства, които се поставят в началото, средата и края на лентата.
(3) При инвентаризация на смесени култури лентата задължително обхваща пълната схема на смесването.
(4) Общата площ на пробните ленти за обекти до 100 дка не може да бъде по-малко от 2 %, а за обекти над 100 дка - 1,5%. Площта на една пробна лента не трябва да бъде по-голяма от 10 дка.

Чл. 87.
(1) При метода чрез пробни площи вместо ленти се залагат пробни площи с правоъгълна или квадратна форма, които се разполагат на терена така, че най-пълно да обхванат средното състояние на културата. Всяка пробна площ се фиксира трайно на терена с колчета, камъни и други, така че ясно да се очертаят нейните граници.
(2) Размерът на една пробна площ и общият размер на всички пробни площи в обекта се определят съгласно чл. 86, ал. 4.

Чл. 88.
(1) При инвентаризацията за смесени култури се считат културите по чл. 32, ал. 2, т. 2.
(2) Смесени са и създадените издънково-семенни култури и културите, в състава на които освен залесените фиданки участват най-малко 20 % от наличния подраст и издънките на стопански ценни видове.
(3) Процентът на прихващане за културите по ал. 2 се изчислява само за засадените фиданки, а за подраста и издънките се вземат данни за процентното им участие.

Чл. 89.
(1) При инвентаризация на култури, създадени чрез сеене на семена, броят на оцелелите или загинали фиданки или гнезда се установява по предварителната първоначална гъстота и схема, заложени в технологичния план за залесяване.
(2) Посевното гнездо се счита за устояло, ако в него има най-малко една поникнала, здрава и жизнена фиданка. Когато броят на оцелелите фиданки в едно посевно гнездо е повече от една, в карнета се записва и отчита само една.
(3) С цел точното преброяване на фиданките в култури, създадени чрез сеене, посевните места при залесяването се отбелязват на терена с подходящи подръчни материали.

Раздел III
Отчитане резултатите от инвентаризацията

Чл. 90.
(1) Резултатите от инвентаризацията се регистрират в карнет (приложение № 16).
(2) Карнетът се съхранява от собственика до склопяване на културата.
(3) Карнетът включва:
1. преброителен карнет - в него се записват резултатите от преброяването на прихванати и неприхванати фиданки в инвентаризираната култура;
2. карнет за инвентаризация.

Чл. 91. Прихващането на културата се определя като процентно съотношение между прихванатите и броя на първоначално засадените фиданки.

Чл. 92.
(1) Загубите се определят като процентно съотношение между загиналите и броя на първоначално засадените фиданки.
(2) При групови загуби на петна и хармани се определя тяхната площ, като общата площ на културата се редуцира с нея.
(3) Ако загубите са до 10 % и са равномерно разпръснати, тяхната площ не се определя, а общата площ не се редуцира.

Чл. 93.
(1) Достоверността на проведената инвентаризация във всички култури, независимо от собствеността им, се установява от комисия, назначена със заповед на началника на регионалното управление на горите. В комисията участват представители на държавното лесничейство и собственика.
(2) На проверка подлежат до 30 % от броя на създадените от собственика култури, а когато техният брой е не повече от 3-те се проверяват изцяло.
(3) Резултатите от проверката се отразяват в карнет за контролна проверка (приложение № 17).
(4) Комисията заверява карнета на всеки проверен обект и приема инвентаризацията при установени разлики за процента на прихващане в рамките на ±3 % и съвпадение на останалите резултати.
(5) Когато резултатите от проверката показват отклонения над допустимите по ал. 4 върху 5 % от броя на проверените обекти, инвентаризацията не се приема и се извършва отново.

Чл. 94.
(1) Резултатите от инвентаризацията се обобщават от собствениците в приложения № 18 и 19. Те се представят ежегодно в държавното лесничейство в срок до 20 октомври.
(2) Държавното лесничейство обобщава получените данни по видове собственост поотделно за едно-, две-, три-, четири- и петгодишните култури и ги представя в регионалното управление на горите в срок до 5 ноември.
(3) Регионалното управление на горите представя в НУГ в срок до 30 ноември обобщените данни за неговата територия по видове собственост и възраст на културите.

Чл. 95.
(1) Културите с процент на прихващане от 25 до 80 % подлежат на попълване, а тези под 25 % - на презалесяване.
(2) На попълване подлежат и културите с над 80 % прихващане, в които са загинали на петна не по-малко от 5 % от броя на първоначално залесените фиданки на декар.
(3) Културите за презалесяване се отписват от регистъра на новосъздадените горски култури и се предвиждат за залесяване през следващата година.
(4) Залесяването се извършва по нов технологичен план, съобразен с конкретното състояние на оцелялата част от културата. Презалесената култура се записва наново в регистъра на новосъздадените горски култури.

Чл. 96.
(1) Новосъздадените горски култури се записват в регистър (приложение № 20).
(2) Регистрите се водят и съхраняват в държавното лесничейство.
(3) Собствениците са задължени да предоставят на държавното лесничейство, на чиято територия се намират, необходимата информация за попълването на регистъра.
(4) След описа на културите в регистъра се прави рекапитулация на площта за залесяванията по насоки, достигнатия процент на прихващане и площите, подлежащи на попълване и презалесяване, общо за държавното лесничейство и по видове собственост.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1.
(1) По смисъла на тази наредба:
1. "посевен материал" са семена, плодове, съплодия или техни части от горски дървесни и храстови видове, използвани за производство на фиданки и залесяване;
2. "посадъчен материал" са резници, присадници, отводки и фиданки (произведени от семена, части от растения и издънки или ествествен подраст), използвани за залесяване;
3. "горски култури" са гори, създадени или възобновени по изкуствен начин;
4. "залесяване" е горскостопанско мероприятие за създаване на нови горски култури от дървесни и храстови видове и за подпомагане на естествените възобновителни процеси;
5. "вид" е основна систематична категория;
6. "подвид" е вътревидова категория;
7. "екотип" е популация, генетически и физиологически ограничена и адаптирана към определени условия в резултат на естествения подбор;
8. "култивар" е определен клон, раса или съвкупност от растения, резултат от селекция, които могат да се развъждат и имат постоянно наименование;
9. "сорт" е група селекционирани растения, която се характеризира с някои общи признаци, представляващи ценност за горското стопанство и е получила официално сортово название;
10. "биотип" е съвкупност от фенотипове, принадлежащи към определен генотип или група индивиди с идентичен генотип;
11. "биомаса" е количеството растителна маса на единица повърхност или обем, измерена в тегловни единици;
12. "технически продукти" са продуктите, добивани от горските насаждения без дървесината, след промишлена преработка на суровината;
13. "високостеблени гори" са горите със семенен произход;
14. "издънкови гори" са горите, формирани от издънки (пънови, коренови) след изсичане на насаждението;
15. "прираст" е количеството дървесина, което натрупва насаждението за определен период от време;
16. "дървесен запас" е обемът на дървесината на надземната част на дърветата за единица площ, измерена в обемни или тегловни единици;
17. "устройствен проект" е комплекс от решения за най-рационалното и природосъобразно стопанисване на горите и дивеча за определена територия от горския фонд;
18. "технически проект" е конкретен план за изпълнение при залесяване на определен обект;
19. "автохтонна растителност" е местната естествена растителност в даден район, възникнала вследствие еволюционни процеси под влияние на външната среда;
20. "тип месторастене" е земя с еднообразни условия за развитието на горската растителност;
21. "ерозия" е процес, причиняващ разрушаване на земната повърхност, пренасяне и отлагане на отделните материали от водни потоци;
22. "индикаторна растителност" е растителност, чието разпространение е свързано с определени условия на месторастене и служи като показател при определяне на горските месторастения;
23. "произход" е мястото (районът) или насаждението, откъдето се добиват репродуктивни материали (семена, резници, калеми и др.);
24. "натурализирани видове" са интродуцирани дървесни и храстови видове, които са напълно адаптирани към местните условия;
25. "строеж на насаждението" е броят на етажите, които образуват короните на дърветата, и начинът на разположение на дърветата върху площта;
26. "главни видове" са дървесни видове, които от стопанска или екологична гледна точка за конкретни условия на месторастене са най-подходящи за стопанисване;
27. "спътници" са дървесни видове, растящи на една и съща територия с главните видове и играещи роля за протичането на възобновителните процеси на главните видове, за формирането на ценна дървесина, за защита на дървостоя и подраста от биотични и абиотични фактори, за защита на почвата и др.;
28. "специални продукти" са продуктите, добивани от горските насаждения без добива на дървесна маса;
29. "гъстота" е броят на дърветата на единица площ;
30. "обект" е определена площ, предназначена за горскостопанска дейност (залесяване, отглеждане на култури и др.);
31. "фондови граници" са границите (разграничителните линии) между отделните видове собственост на горите или между горите и другите видове собственост на земята;
32. "изкопно-насипни тераси" са тераси, които се използват при подготовката на почвата за залесяване на стръмни терени с наклон от 15° до 30°, като изкопаната почва от горната част на терена се насипва в долната му част;
33. "канавко-вал" е съчетание от канавка и вал за поемане на повърхностния воден отток;
34. "микропонижения" са изкуствено изградени плитки падини за акумулиране на влагата в засушливи райони на силно дренирани терени;
35. "микроповишения" са изкуствено изградени малки купчини или гребени над нивото на подпочвените води на преовлажнени терени;
36. "опростена почвоподготовка" е ръчна частична обработка на почвата, при която се отстранява горният повърхностен пласт (мъртва постилка или жива почвена покривка) без обработка в дълбочина;
37. "пикирани фиданки" са едногодишни или двегодишни семенищни фиданки, разсадени в горските разсадници и оставени за доотглеждане с цел достигане на по-големи размери;
38. "едроразмерни фиданки" са едногодишни или многогодишни семенищни или вегетативни фиданки с височина над 50 см;
39. "подпомагане на възобновяването" е дейност, насочена към създаване на благоприятни условия за естествено възобновяване на горите или чрез допълнително изкуствено залесяване на невъзобновени участъци;
40. "лек механичен състав" има почва, в която съдържанието на физична глина е не по-голямо от 20 %;
41. "зрели стъблени резници" са части от едногодишни или двегодишни зрели леторасли, подготвени за вкореняване;
42. "склопеност" е степен на доближаване короните на дърветата в насаждението;
43. "двуетажни насаждения" са насажденията, при които короните на главните видове и спътниците образуват два етажа;
44. "подраст" е появилите се по естествен път или изкуствено внесени под склопа на зрелия дървостой фиданки от дървесни видове, на които се разчита за възобновяването на насаждението;
45. "подлес" е съвкупност от храстовите видове, както и от тези дървесни видове, на които не се разчита за възобновяването и които не могат да достигнат височината на основния дървостой;
46. "бонитет" е показател за продуктивността на горските насаждения;
47. "пълнота" е относителната гъстота на насаждението, измерена с отношението на действителния към нормалния запас, отчетен по растежни таблици;
48. "контейнерни фиданки" са фиданки, произведени в специални съдове (пликове, саксии и др.);
49. "зелена зона" е територия за отдих и рекреация около населени места;
50. "мразоизхвърляне" е повреда, причинявана от честите размръзвания и замръзвания на почвата през деня и нощта, което предизвиква изхвърляне на фиданки и резници от почвата и загиването им, явява се обикновено в края на зимата на влажни и тежки почви.
(2) Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България е приета от колегиум на Министерството на горите и горската промишленост (необнародвана, изд. в книжка от МГГП през 1983 г.).
(3) Инструкцията за установяване и картиране на типовете горски месторастения (биотипи) и определяне на бъдещия състав на дендроценозите е приета от колегиум на МГГП (необнародвана, изд. в книжка през 1983 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.48 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

§ 3. Тази наредба отменя Инструкцията за залесяване от 1975 г. и Инструкцията за инвентаризацията на горските култури от 1978 г.

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на началника на Националното управление по горите.

Приложение № 8
към чл. 28, ал. 2

СПИСЪК
на използваните дървесни и храстови видове за залесяване в Република България

МЕСТНИ ВИДОВЕ

1. Иглолистни

1. Abies alba Miller-ела бяла
2. Juniperus communis L. -смрика обикновена
3. Juniperus excelsa L. -смрика дървовидна
4. Juniperus sabina L. -смрика стелеща се
5. Juniperus oxycedrus L. -смрика червена
6. Picea abies (L.) Karsten-смърч обикновен
7. Pinus heldreichii Christ-мура черна
8. Pinus mugo Turra-клек
9. Pinus nigra Arnold-бор черен
10. Pinus peuce Griseb. -мура бяла
11. Pinus silvestris L. -бор бял
12. Taxus baccata L. -тис

2. Широколистни

1. Acer campestre L. -клен
2. Acer platanoides L. -шестил
3. Acer pseudoplatanus L. -явор
4. Acer tataricum L. -мекиш
5. Aesculus hippocastanum L. -кестен конски
6. Alnus glutinosa L. (Gaertn.) -елша черна
7. Amorpha fruticosa L. -аморфа
8. Betula pendula Roth. -бяла бреза
9. Carpinus betulus L. -габър обикновен
10. Carpinus orientalis Mill. - габър келав
11. Castanea sativa Miller-кестен обикновен
12. Celtis australis L. -копривка
13. Cerasus avium L. -череша дива
14. Cornus mas L. -дрян обикновен
15. Cornus sanguinea L. -дрян кучи
16. Corylus avellana L. -леска обикновена
17. Corylus colurna L. -леска турска
18. Cotinus coggygria Scop. -смрадлика обикновена
19. Crataegus monogina Jacq. -глог обикновен
20. Eleagnus angustifolia L. -миризлива върба
21. Evonimus europea Scop. -чашкодрян обикновен
22. Fagus silvatica L. -бук обикновен
23. Fagus orientalis Lipsky-бук източен
24. Fraxinus ornus L. -мъждрян
25. Fraxinus excelsior L. -ясен планински
26. Fraxinus oxycarpa Wild. -ясен полски
27. Hibiscus syriacus L. -дървовидна ружа
28. Juglans regia L. -орех обикновен
29. Ligustrum vulgare L. -птиче грозде
30. Malus silvestris Miller-киселица
31. Ostrya carpinifolia Scop. -воден габър
32. Prunus mahaleb L. -махалебка
33. Platanus orientalis L. -чинар източен
34. Platanus occidentalis L. -чинар западен
35. Populus tremula L. -трепетлика
36. Populus alba L. -бяла топола
37. Populus nigra L. -черна топола
38. Prunus cerasifera Ehrh. -джанка
39. Prunus spinosa L. -трънка
40. Pyrus communis L. -круша дива
41. Quercus cerris L. -дъб цер
42. Quercus coccifera-дъб пърнар
43. Quercus frainetto Ten. -дъб благун
44. Quercus stranjensis Stev. -дъб лъжник
45. Quercus petraea Liebl. -дъб зимен
46. Quercus pubescens Wild. -дъб космат
47. Quercus robur L. -дъб летен
48. Rosa canina L. -шипка
49. Salix alba ssp. -върби
50. Siringa vulgaris L. -люляк
51. Sorbus aria L. Crantz-мукина
52. Sorbus aucuparia L. -офика
53. Sorbus domestica L. -скоруша
54. Sorbus torminalis L. -брекина
55. Spirea ssp. -спиреа
56. Tamarix tetrandra-тамарикс
57. Tilia cordata Miller-липа дребнолистна
58. Tilia platyphyllos Scop. -липа едролистна
59. Tilia tomentosa Moench-липа сребролистна
60. Ulmus minor Mill. -бряст полски
61. Ulmus glabra Huds. -бряст планински
62. Ulmus laevis Pall. -бряст бял
63. Ulmus pumila L. -дребнолистен бряст
64. Viburnum lantana L. -калина черна

ИНТРОДУЦИРАНИ ВИДОВЕ

Иглолистни

1. Abies grandis Lindl. -ела гигантска
2. Abies nordmanniana (Steven) Spach. -ела кавказка
3. Cedrus atlantica (Еndl.) Manetti ex Carierre-кедър атласки
4. Cedrus deodara (D. Don) G. Don-кедър хималайски
5. Cedrus libani A. Rich-кедър ливански
6. Chamaecyparis lawsoniana (A. Murrey) Parl. -лъже- кипарис лавзониански
7. Cupressus arizonica E. Greene-кипарис аризонски
8. Cupressus sempervirens L. -кипарис обикновен
9. Larix decidua Mill. -лиственица европейска
10. Picea pungens Engelm. -смърч сребрист
11. Pinus halepensis Miller-бор алепски
12. Pinus halepensis var. bruttia-бор брутски
13. Pinus halepensis var. eldarica-бор елдарски
14. Pinus nigra ssp. corsicana-корсикански черен бор
15. Pinus pinaster Ait. -бор морски
16. Pinus strobus L. -бор веймутов
17. Pseudotsuga menziessii ssp. menziessii-зелена дугласка
18. Sequoiadendron giganteum (Lindl.) J. -секвоя ги- гантска
19. Taxodium distichum L. Rich-кипарис блатен
20. Thuja occidentalis L. -туя западна
21. Thuja orientalis L. -туя източна
22. Tsuga canadensis L. Carr. -цуга канадска
23. Ginkgo biloba L. -гинко

Широколистни

1. Ailantus altissima (Miller) Swingle-айлант
2. Caragana arborescens Lam. -акация жълта
3. Catalpa bignonioides Scop. -каталпа
4. Diospyros kaki L. -райска ябълка
5. Fraxinus americana L. -ясен американски
6. Juglans nigra L. -орех черен
7. Populus x euroamericana-евроамерикански тополи
8. Populus deltoides-делтоидни тополи
9. Populus x interamericana-интерамерикански тополи
10. Populus canescens-сиви тополи
11. Populus alba cv. -бели тополи
12. Quercus suber L. -дъб корков
13. Robinia cv. ssp. -бяла акация (култивари)
14. Salix alba cv. -бели върби
15. Sophora japonica L. -софора
16. Paulownia tomentosa (Thunb.) Steud. -пауловня

Натурализирани видове

1. Gleditschia triacanthos L. -гледичия
2. Morus alba L. -черница бяла
3. Morus nigra L. -черница черна
4. Quercus rubra L. -дъб червен
5. Robinia pseudoacacia L. -акация бяла

Приложение № 9
към чл. 29

Сравнителна таблица за димоустойчивост на някои видове за залесяване

Забележка: Дървесните и храстови видове проявяват най-висока димоустойчивост, когато растат при оптимални за тях условия на месторастене.

Приложение № 10
към чл. 38

Взаимоотношения (съжителство) при смесване на дървесни и храстови видове в горските култури

1. Смесване на главни видове:
а) летен дъб с полски ясен, полски бряст, бял бряст и цер;
б) зимен дъб с цер, космат дъб, благун, бук, планински ясен, габър, черен бор, бял бор и кедри;
в) благун с цер, зимен дъб, космат дъб, габър, черен бор и кедри;
г) цер с благун, космат дъб, габър, черен бор и кедри;
д) космат дъб с цер, благун, зимен дъб, воден габър, копривка, черен бор и кедри;
е) бук със зимен дъб, габър, питомен кестен, обикновена ела, обикновен смърч и черен бор;
ж) габър със зимен дъб, благун, цер, бук, питомен кестен, черен бор и кедри;
з) питомен кестен с бук, зимен дъб и габър;
и) полски ясен с летен дъб и полски бряст;
й) полски бряст с полски ясен, летен дъб и бял бряст;
к) гледичия с полски ясен, летен дъб и полски бряст;
л) чинари с тополи, върби и черна елша;
м) тополи с черна елша, чинари и върби;
н) черна елша с върби, тополи и черен орех;
о) върби с тополи, черна елша и чинари;
п) бял бор с бук, зимен дъб, бяла бреза, обикновена ела, обикновен смърч, черен бор и бяла мура;
р) черен бор със зимен дъб, цер, благун, космат дъб, бук, габър, бяла бреза, бял бор, обикновена ела и кедри;
с) кедри с цер, благун, зимен дъб, черен бор, аризонски кипарис и обикновен кипарис;
т) обикновена ела с бук, зимен дъб, трепетлика, бяла бреза, габър, обикновен смърч и бяла мура;
у) обикновен смърч с бук, трепетлика, бяла бреза, обикновена ела, бял бор, европейска лиственица, бяла мура и клек;
ф) европейска лиственица с бук, бяла бреза, габър, бял бор, обикновен смърч и клек;
х) зелена дугласка с бук, бяла бреза, обикновен смърч, бял бор и обикновена ела;
ц) бяла мура с обикновен смърч, обикновена ела, бял бор и клек;
ч) веймутов бор със зимен дъб, бук, габър и бяла бреза.
2. Смесване на главни видове със спътници:
а) дъбове с липи, дива череша, брекина, клен, махалебка, мъждрян, копривка, мекиш, киселица, джанка и дива круша;
б) бук с липи, дива череша, шестил, планински бряст, турска леска и явор;
в) питомен кестен с липи, дива череша, шестил и офика;
г) ясен с липи, клен, дива череша, шестил и офика;
д) черен орех с акация, черна елша и сребролистна липа;
е) бял бор с липи, дива череша, шестил и офика;
ж) черен бор с липи, шестил и мъждрян;
з) обикновена ела с шестил, дива череша, планински бряст, явор и турска леска;
и) обикновен смърч с дива череша и явор;
й) зелена дугласка с липи, шестил и дива череша.
3. Смесване на главни видове, спътници и храсти:
а) дъбове със спътници и храсти-дрян, кучи дрян, черна калина, чашкодрян, жълта акация, глог, смрадлика, дива мушмула, черен бъз и птиче грозде;
б) бял бор със спътници и храсти-леска, черна калина, чашкодрян и червен бъз;
в) черен бор със спътници и храсти-чашкодрян, люляк, кучи дрян и глог;
г) ясен със спътници и храсти-леска, черна калина и чашкодрян;
д) черен орех със спътници и храсти-райска ябълка.
4. Смесване на спътникови видове:
а) липи с дива череша, брекина, шестил, клен, мекиш и габър;
б) дива череша с мъждрян, клен, мекиш и копривка.
5. Смесване на храстови видове (захрастяване): люляк, птиче грозде, жълта акация, кучи дрян, дървовидна ружа, аморфа, жълта акация, смрадлика, като захрастяването може да се извърши от един, два или повече видове в съжителство.

Приложение № 11
към чл. 42, ал. 2, т. 1

Разпределение на някои дървесни и храстови видове в зависимост от потребността им от светлина

Приложение № 12
към чл. 46, ал. 1 и 4

Използвани схеми (разстояния между терасите/поясите и фиданките в реда, мерени по хоризонтала) и гъстоти в зависимост от биологичните особености на видовете за залесяване

1. От светлолюбиви видове за дървопроизводство-разстояния 2, 0-4, 0 м х 1, 0-2, 0 м или 1250 до 5000 бр. фиданки на ха, в т. ч: б. бор и ч. бор-разстояния 2, 0-3, 5 м х 1, 5-2, 0 м или 2500-3500 бр. фиданки на ха; б. мура-разстояния 2, 0-3, 0 м х 1, 0-2, 0 м или 2500-5000 бр. фиданки на ха.
2. От сенкоиздръжливи видове за дървопроизводство-разстояния 1, 0-3, 0 м х 1, 0-2, 0 м или 2500 до 3300 пикирани фиданки и 2500 до 10 000 бр. семенищни фиданки на ха, в т. ч.: об. смърч и об. ела-разстояния 2, 0-3, 0 м х 1, 2-2, 0 м или 2500-4000 бр. фиданки на ха.
3. От кедри-разстояния 2, 0-3, 0 м х 2, 0 м или 2000 до 2500 бр. фиданки на ха.
4. От бързорастящи интродуцирани видове-раз-стояния 2, 0-4, 0 м х 1, 5-2, 0 м или 1250 до 3500 бр. фиданки на ха.
5. От местни дъбове-разстояния 2, 0 м х 0, 5-1, 0 м или 6000 до 10 000 бр. фиданки на ха.
6. От червен дъб-разстояния 2, 0-3, 0 м х 1, 0-1, 5 м или 3300 до 5000 бр. фиданки на ха.
7. От явори, липи и ясени-разстояния 2, 0 м х 1, 0-1, 5 м или 3500 до 5000 бр. фиданки на ха.
8. От бяла акация и гледичия-разстояния 2, 0-3, 0 м х 1, 0 м или 3300 до 5000 бр. фиданки на ха.
9. От бук-разстояния 1, 0-1, 5 м х 1, 0 м или 7000 до 10 000 бр. фиданки на ха;
10. От обикновен орех, черен орех и обикновен кестен-разстояния 2, 5-3, 0 м х 1, 0-1, 5 м или 2000 до 4000 бр. фиданки на ха.
11. От чинари-разстояния 2, 5-3, 5 м х 1, 5-2, 0 м или 1500 до 3000 бр. фиданки на ха.
12. От тополи и върби-разстояния 3, 0-10, 0 м х 3, 0-10, 0 м или 100 до 1000 бр. фиданки на ха.

Приложение № 13
към чл. 47

Използвани схеми (разстояния между терасите/поясите и фиданките в реда, мерени по хоризонтала) и гъстоти в зависимост от целта на създаваните горски култури

1. Противоерозионни залесявания в поройни земи и рекултивация на терени-разстояния 1, 0-1, 5 м х 0, 7-1, 0 м или 7000 до 14 000 бр. фиданки на ха в зависимост от дървесния вид.
2. Залесявания на брегови земи, откоси, насипи, сипеи и др. -разстояния 1, 0 м х 0, 5-1, 0 м или 10 000 до 20 000 бр. фиданки на ха.
3. Градини за семепроизводство-разстояния 5, 0-10, 0 м х 5, 0-10, 0 м или 100 до 400 бр. фиданки на ха.
4. Култури за плодопроизводство от орех, бадем, лешник и кестен-разстояния 5, 0-14, 0 м х 5, 0-14, 0 м или 50 до 400 бр. фиданки на ха.
5. Плантации за коледни елхи-разстояния 2, 0-3, 0 м х 1, 5-2, 0 м или 1500 до 3500 бр. фиданки на ха в зависимост от размерите, които трябва да се постигнат.
6. Култури от тополи и върби за производство на биомаса (при ниски турнуси на сеч) -разстояния 2, 0-3, 0 м х 2, 0-3, 0 м или 1100 до 2500 бр. фиданки на ха.
7. Смесени издънково-семенни култури-разстояния 2, 5-4, 0 м х 1, 2-1, 5 м или 1500 до 3500 бр. фиданки на ха.
8. За линейни засаждания от 1 до 3 реда-разстояния 2, 0-5, 0 м х 2, 0-5, 0 м или 400 до 2500 бр. фиданки на ха.
9. Двуетажни насаждения-гъстоти от 3500 до 4000 бр. фиданки на ха.
10. Защитни горски пояси:
а) ветрозащитни с широчина от 10 до 20 м-раз-стояния 1, 7-2, 0 м х 0, 8-1, 0 м или 5000-7000 бр. фиданки на ха;
б) противоерозионни с широчина от 20 до 60 м-разстояния 1, 0-1, 5 м х 0, 7-1, 0 м или 7000 до 14 000 бр. фиданки на ха;
в) за защита на брегове или водоеми с широчина от 10 до 20 м-разстояния 1, 0-3, 0 м х 1, 0-1, 5 м или 2200 до 10 000 бр. фиданки на ха;
г) пътезащитни с широчина от 6 до 10 м-разстояния 1, 0-1, 5 м х 0, 5-1, 0 м или 7000 до 20 000 бр. фиданки на ха.

Приложение № 14
към чл. 53, ал. 2

Определяне на разстоянието между поясите (терасите) в метри в зависимост от наклона на терена в градуси

Приложение № 15
към чл. 69, ал. 3, т. 1 и 3

Норми за дълбочина на сеене, брой фиданки за посадно място и тегло на семената за м браздов посев за някои основни дървесни видове

Забележка: Нормите се отнасят за семена I качество. При използване на семена с по-ниско качество нормите се завишават.

Приложение № 19
към чл. 94 ал. 1

Разпределение на културите по показатели по чл. 8 и процент на прихващане

1, 2, 3, 4, 5-годишни култури

Дървесен вид: Бял бор: Бял бор с широкол.; Б. бор с др. иглол.; Б. бор с др. игл. и шир.; Черен бор: Ч. бор с широкол.; Ч. бор с др. иглол.; Ч. бор с др. игл. и шир.; Обикновен смърч: Об. смърч с др. иглол.; Об. смърч с широкол.; Об. см. с др. игл. и шир.; Обикновена ела: Об. ела с др. иглол.; Об. ела с широкол.; Об. ела с др. игл. и шир.; Дугласка: Дугласка с др. иглол.; Дугласка с широкол.; Дугл. с др. игл. и шир.; Атласки кедър: Ат. кедър с др. иглол.; Ат. кедър с шир.; Ат. кед. с др. игл. и шир.; Хималайски кедър: Х. кедър с др. иглол.; Х. кедър с широкол.; Х. кедър с др. игл. и шир.; Ливански кедър: Л. кедър с др. иглол.; Л. кедър с широкол.; Л. кед. с др. игл. и шир.; Евр. лиственица: Евр. лист. с др. иглол.; Евр. лист. с шир.; Евр. л. с др. игл. и шир.; Бяла мура: Б. мура с др. иглол.; Б. мура с широкол.; Б. м. с др. игл. и шир.; Кипарис аризонски: Ар. кип. с др. иглол.; Ар. кип. с широкол.; Ар. кип. с др. игл. и шир.; Черна мура; К-ри за коледни елхи; Рекапитулация: Чисти иглолистни, в т. ч. екзоти; Смесени с иглол., в т. ч. смесени с екз.; Смес. игл. -широкол., в т. ч. игл. екз. с шир. К-ри за коледни елхи. Всичко иглолистни. Бук-обикновен: Об. бук с широкол.; Об. бук с иглол.; Бук-източен: Изт. бук с широкол.; Изт. бук с иглол.; Дъб-летен: Л. дъб с широкол.; Л. дъб с иглол.; Дъб-зимен: З. дъб с широкол.; З. дъб с иглол.; Благун: Благун с широкол.; Благун с иглол.; Цер: Цер с широкол.; Цер с иглол.; Дъб-червен: Ч. дъб с широкол.; Евроамер. тополи: -P. cv I-214; -P. cv Bachelieri; -P. cv Vernirubens; -P. cv I 45/51; -P. cv Agate; -P. cv BL; -P. cv I 37/ 61; -P. cv I 39/61; -P. cv I CB-7; -P. cv MC; -P. cv Robusta; Поликлонални; Бяла топола; Черна топола; Трепетлика; Сива топола; Балзамични тополи; Върби; Липа сребролистна; Ср. липа с широкол.; Ср. липа с иглол.; Липа едролистна; Едр. липа с широкол.; Едр. липа с иглол.; Липа дребнолистна; Др. липа с широкол.; Др. липа с иглол.; Орех-обикновен: Об. орех с широкол.; Черен орех: Ч. орех с широкол.; Кестен питомен: Кестен с широкол.; Кестен конски; Акация бяла: Ак. бяла с широкол.; Явор-обикновен: Об. явор с широкол.; Об. явор с иглол.; Ясен планински: Пл. ясен с широкол.; Пл. ясен с иглол.; Ясен полски: Пол. ясен с широкол.; Пол. ясен с иглол.; Бряст-полски: П. бряст с широкол.; К-ри за плодопроизв.; Храсти. Рекапитулация: Чисти широкол., в т. ч. с екзоти; Смесени широкол., в т. ч. с шир. екз. Смес. шир. с иглол., в т. ч. с екзоти; К-ри за плодопроизв.; Храсти; Всичко широкол.;

ОБЩО ИГЛОЛИСТНИ И ШИРОКОЛИСТНИ.