Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят нормативите за строителство в горския фонд, свързано с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите.

Чл. 2. Наредбата се прилага за всички гори и земите от горския фонд независимо от тяхната собственост.

Чл. 3. Необходимата земя за изграждане на обектите в горите и земите в горския фонд се определя въз основа на Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителните обекти (обн., ДВ, бр. 101 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1987 г.).

Глава втора
ГОРСКИ ПЪТИЩА

Раздел I
Подразделение и класификация

Чл. 4.
(1) В зависимост от функционалното им предназначение и състава на движението горските пътища се подразделят на:
1. превозни (автомобилни) - за свързване на горските райони помежду им или с републиканските и местните пътища;
2. извозни (тракторни и коларски) - за обслужване на сечищата и други горскостопански обекти.
(2) Превозните пътища в зависимост от транспортно-експлоатационното си и техническо ниво се класифицират на четири степени:
1. първа степен - средногодишен обем на дърводобива в обхванатия от пътя басейн над 18 000 куб.м, интензивност на движението от 21 до 100 оразмерителни автомобила на ден (ОА/ден); настилка с асфалтобетоново покритие;
2. втора степен - средногодишен обем на дърводобива от 8000 до 18 000 куб. м, интензивност на движението от 11 до 20 ОА/ден; настилка с покритие от асфалтобетон или битумни обработки;
3. трета степен - средногодишен обем на дърводобива от 2000 до 8000 куб. м, интензивност на движението от 6 до 10 ОА/ден; настилка с покритие от асфалтобетон, битумни обработки или трошенокаменна настилка;
4. четвърта степен - средногодишен обем на дърводобива до 2000 куб. м, интензивност на движението до 5 ОА/ден; пътища без настилка, като при необходимост се допуска стабилизирано земно платно от местни или кариерни материали.
(3) Тракторните и коларските горски пътища в зависимост от начина на извозване на дървените материали се разделят на две групи:
1. първа група - дървените материали се извозват, качени изцяло на транспортното средство;
2. втора група - дървените материали се извозват чрез влачене по терена.
(4) Временни горски пътища са автомобилните пътища от четвърта степен, тракторните и коларските пътища.

Раздел II
Горски автомобилни пътища

Чл. 5.
(1) Нормативите за основните технически елементи на горските автомобилни пътища се определят в зависимост от тяхната степен, характер на терена и проектна скорост (приложение N: 1).
(2) Теренът в зависимост от характера му се разделя на три категории:
1. равнинен - с преобладаващ напречен наклон до 15 % и надлъжен наклон до 3 % и слабо изразена хидрографска мрежа;
2. хълмист - с преобладаващ напречен наклон от 15 до 30 % и надлъжен наклон от 3 до 5 % и добре изразена хидрографска мрежа;
3. планински - с преобладаващ напречен наклон над 30 % и надлъжен наклон над 5 % и силно изразена хидрографска мрежа.
(3) Когато теренът променя характера си, за отделни участъци от пътя в рамките на една степен се допускат участъци с различни категории с дължина не по-малка от 1 км.
(4) При сложни теренни, геоложки или други условия се допуска прилагане на елементи за по-долна степен на отделни участъци от пътя.

Чл. 6.
(1) При тежки теренни условия се допуска увеличение на надлъжния наклон с 2 % на разстояние до 250 м и еднократно на пътна отсечка с дължина 1 км за пътища от първа, втора и трета степен и с 4% за пътища от четвърта степен.
(2) При надлъжни наклони над 7 % на всеки 2 до 2,5 км се проектират участъци с надлъжен наклон 2 - 3 % и дължина 150 до 200 м, в които се изграждат площадки за спиране на превозните средства.
(3) Минималният надлъжен наклон с оглед отводняването на пътя е 0,5 %.
(4) За пътища от трета и четвърта степен се допуска намаляване минималните радиуси на вертикалните криви за: 1. изпъкнали - до 500 м; 2. вдлъбнати - до 250 м.
(5) При разнопосочни хоризонтални криви се предвижда минимален задължителен прав участък от 15 м, а при еднопосочни - се допуска сливането им. Радиусите на две съседни криви следва да са близки по стойност или в съотношение не по-голямо от 1:3. (6) При всички хоризонтални криви с радиус под 250 м се проектира уширение на настилката за пътища от първа, втора и трета степен и уширение на пътното платно за пътища от четвърта степен. Изпълнява се от вътрешната, външната или от двете страни на кривата. При серпентини 1/3 от уширението е от външната и 2/3 - от вътрешната страна на кривата.
(7) На всеки 150 до 200 м по дължината на пътя се проектират уширения за разминаване с дължина 20 м и широчина 2 м за пътища от втора степен и 2,5 м - за трета и четвърта степен. При възможност уширенията се използват за спиране на превозните средства по ал. 2.
(8) При възможност на всеки 500 м по дължината на пътя се проектират технологични обръщала с размери, позволяващи смяна на посоката на движение.
(9) За осигуряване отводняването на пътя и безопасността на движението пътното платно се оформя с напречни наклони:
1. в прав участък:
а) за двулентовите пътища - двустранен 2 %;
б) при еднолентовите пътища - едностранен 2 % за асфалтобетонови покрития и 3 % за трошенокаменни и баластрени;
2. в крива - едностранен от 2 до 6 % в зависимост от радиуса;
3. банкетът в права е с наклон 4 % , а в крива от 4 до 6 % в зависимост от радиуса;
4. промяна на напречния наклон се прави посредством преходна крива за пътищата от първа степен и преходна рампа за пътищата от втора, трета и четвърта степен; за оси на въртене се използват оста на пътя или вътрешният ръб на настилката.

Чл. 7.
(1) Кръстовища на горски пътища с пътища от републиканската пътна мрежа се изпълняват при спазване утвърдените от Главно управление на пътищата нормативи и правилници за проектиране на пътища от републиканската пътна мрежа.
(2) Кръстовища между горски пътища се изпълняват с минимален радиус на завиване - 15 м в посока на превоза на материалите и 10 м в обратната посока. Минималният ъгъл на включване е 70 гради за пътищата от първа, втора и трета степен и 50 гради за пътищата от четвърта степен.

Раздел III
Горски тракторни и коларски пътища

Чл. 8.
(1) Нормативите за основните геометрични параметри на горските тракторни пътища се определят в зависимост от тяхната група и типа на движещите се по тях трактори (приложение № 2).
(2) При липса на напречен наклон се изграждат напречни отводнителни канавки (улами).

Чл. 9.
(1) Горските тракторни пътища и коларските пътища от първа група се изграждат с оформяне на земно платно без настилка.
(2) Горските коларски пътища от втора група се изграждат чрез разчистване на трасето без оформяне на пътно платно, като пъновете се изрязват наравно с терена.

Чл. 10.
(1) Нормативите за основните геометрични параметри на горските коларски пътища се определят в зависимост от тяхната група (приложение N: 3).
(2) Минималните радиуси за хоризонтални и вертикални криви и за двете групи са без ограничения.

Глава трета
СГРАДИ

Чл. 11.
(1) Площта на двора за застрояване (частта от имота, в която може да се застроява) се определя въз основа на Наредбата за размера на необходимата земя при изграждане на строителните обекти и съобразно възможностите за комуникационно-транспортно обслужване, ел. захранване, питейно-битово снабдяване, пречистване и заустване на използваните води, като площта на двора не може да бъде повече от 3 дка.
(2) Застроената площ на сградите не може да бъде повече от 15 % от площта на двора за застрояване.

Чл. 12.
(1) Височината на сградите се проектира съобразно функционално-технологическите изисквания и етажност до два етажа.
(2) Разгънатата застроена площ на обектите, разрешавани при условията на чл. 11, не може да бъде по-голяма от 500 кв.м.

Чл. 13.
(1) В границите на един имот при условията на чл. 11 се допуска изграждането на повече от един обект по чл.140, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за горите при спазване на ограниченията по чл. 11 и 12 за всеки един от обектите.
(2) Не се допуска изграждане на обекти по ал. 1 с еднакви функции и/или предназначение.

Чл. 14.
(1) Сградите и постройките се разполагат на разстояние най-малко 4 м от границите между два съседни горски имота.
(2) Сградите и постройките се изолират с противопожарна минерализована ивица, широка най-малко 3 м, която се поддържа в постоянна изправност.
(3) Ремонтни работилници и складове, навеси, ферми за производство на дивеч, риболюпилни и селскостопански ферми се изграждат до иглолистни горски масиви на разстояние най-малко 50 м, а до шириколистни - 20 м.

Чл. 15. Дворовете по чл. 11 или сградите за постоянно или временно ползване и обитаване могат да се ограждат с подходящи огради съобразно характера на района, теренните особености и горско-дървесна растителност, архитектурното единство, предназначението на обектите, като плътната част на оградите може да достига до 0,6 м над прилежащия терен.

Чл. 16. Строителството на сгради за постоянно и временно ползване и обитаване се извършва при спазване разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство, Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, Наредба N: 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, на санитарно-хигиенните, екологическите и противопожарните изисквания и нормативи и на действащите специфични нормативи и стандарти за съответните обекти.

Глава четвърта
ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ, ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ЛИНИИ И ТРЪБОПРОВОДИ

Чл. 17.
(1) Разстоянието от проводниците на въздушни електропроводни линии с напрежение до 1 kV и на въздушни телефонни и телеграфни линии при най-големия им провес или най-голямо отклонение до растителността при преминаването им през горски масиви е най-малко 1 м.
(2) При преминаване през гори на въздушни електропроводни линии с напрежение над 1 kV широчината на просеката е не по-малко от:
1. разстоянието между крайните проводници плюс 6 м (по 3 м от двата крайни проводника) - за нискостъблени насаждения с височина до 4 м; при големи разстояния между крайните проводници се прави монтажна просека до 10 м; при големи преминавания с единични стълбове се прави монтажна просека под всяка фаза с широчина до 5 м;
2. разстоянието между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дървостоя - за нискостъблени насаждения с височина над 4 м.
(3) За случаите по ал. 2 при преминаване на големи дерета, скатове и оврази, ако вертикалното разстояние от върховете на дърветата до проводниците е по-голямо от 5 м, се прави само монтажна просека с широчина разстоянието между крайните проводници плюс 2 м от всяка страна, но не повече от 10 м.
(4) Допуска се намаляване широчината на просеките в паркове, зелени зони и други ценни насаждения (семепроизводствени насаждения и градини, географски култури, дендрариуми, високостъблени гори). Разстоянията от проводниците при най-голямото им отклонение до короните на дърветата се изисква да бъде най-малко:
1. 2 м - за въздушни линии 20 kV;
2. 3 м - за въздушни линии 110 kV;
3. 4 м - за въздушни линии 220 kV;
4. 5 м - за въздушни линии 400 kV.

Чл. 18. Строителството на тръбопроводи се извършва при спазване разпоредбите на Постановление N: 38 на Министерския съвет от 1977 г. за опазване на магистралните нефтопроводи, нефтопродуктопроводи, газопроводи, техните отклонения и линейни съоръжения на територията на Народна република България (обн., ДВ, бр. 47 от 1977 г.; изм и доп., бр. 56 от 1979 г. и бр. 85 от 1988 г.; изм. на заглавието, бр. 56 от 1979 г.) и Наредба N:21 от 1990 г. за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации (утвърдена със Заповед N: А-193 от 26.IV.1990 г. на председателя на Комитета по качеството (ДВ, бр. 57 от 1990 г.), издадена 1990 г. от Издателство "Стандартизация").

Чл. 19.
(1) Строителство на подземни далекосъобщителни линии се извършва с разчистване на полоса с широчина 1,5 м, направа на изкоп с дълбочина 0,8 м и широчина 0,4 м, полагане на подземен съобщителен кабел и възстановяване на терена при спазване на екологическите и противопожарните изисквания.
(2) Минималните радиуси за хоризонтални криви и денивелацията на съобщителното кабелно трасе са без ограничения.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Наредбата се издава на основание чл.85 от Закона за горите във връзка с чл.201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство.

§ 2.
(1) Наредбата не се прилага за обекти, за които преди влизане на наредбата в сила е започнато производство по одобряване на проекти.
(2) За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен проект или внесен за одобряване проект в общината.

§ 3. Указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.

§ 4. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение N: 1
към чл. 5, ал. 1

Нормативи за основните геометрични елементи на горските пътища

Забележки: 1. Цифрите (числата) в скоби се отнасят за пътищата от първа степен с намален габарит (3,5/6 м). 2. Проектната скорост на пътя е максималната безопасна скорост на единична кола при мокра и чиста настилка в участъците от пътя с най-неблагоприятни (в допустимите граници) геометрични елементи.

Приложение N: 2
към чл. 8, ал. 1

Нормативи за основните геометрични параметри на горските тракторни пътища

Приложение N: 3
към чл. 10, ал. 1

Нормативи за основните геометрични параметри на коларските горски пътища