Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят ветеринарномедицинските изисквания при търговия и внасяне в Общността на продукти от животински произход, включително търговски мостри от такива продукти, за които не се прилагат специалните изисквания в Общността, посочени във:
1. Наредба № 37 от 2006 г. за здравните изисквания към животните, от които се добиват суровини и храни за консумация от хора (ДВ, бр. 36 от 2006 г.);
2. Регламент (EО) 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (Официален вестник № L 139, 30.04.2004, стр. 55) (Регламент 853/2004);
3. по отношение на патогенните агенти - Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на ЕС, (Наредба № 34) (ДВ, бр. 30 от 2006 г.).
(2) Въведените ограничения за търговия и внасяне на продукти, наложени в защита на здравеопазването на животните и общественото здраве, се прилагат независимо от изискванията по тази наредба.
 
Чл. 2.
(1) Не се разрешават търговия и внасяне на продукти от животински произход по чл. 1, за които има забрана или ограничение по здравни или ветеринарно-санитарни причини, различни от причините, произтичащи от прилагането на настоящата наредба или от законодателството на Общността, и по-специално от предприети мерки.
(2) Разрешава се пускането на пазара на нов продукт от животински произход в държава членка след одобрение от Европейската комисия (ЕК).
(3) Не се разрешава търговия или внасяне на продукти по ал. 2, в случай че след извършена оценка на риска и след становище на съответния Научен комитет, основан с Решение 97/579/EC на Комисията от 23 юли 1997 г., с което се основават научни комитети в областта на защита на консуматора и безопасност на храните (Официален вестник № L 237, 28.8.1997, стр. 18 - 23) (НК), се установи, че има реален риск от разпространение на тежка трансмисивна болест. Този риск може да произтича от движението на продукта и представлява опасност не само за животинския вид, от който продуктът е добит, но и за други животински видове, които могат да бъдат носители на болестта, да станат огнище на болестта или да представляват риск за здравето на хората.
(4) Не се разрешават търговия и внасяне от трети страни на месни екстракти, топени животински мазнини, пръжки, брашно от месо, прах от щавена кожа, осолена или сушена кръв, осолена или сушена кръвна плазма; стомаси, пикочни мехури и черва, които са изчистени, осолени или изсушени и/или термично обработени, ако не отговарят на изисквания по тази наредба.

 
Чл. 3.
(1) Продуктите от животински произход, посочени в чл. 2, ал. 2 и 4 и в глава четвърта, могат да бъдат предмет на търговия, без да се нарушават специалните разпоредби по чл. 8 и 11, само ако:
1. отговарят на изискванията, посочени в чл. 4, и на специалните изисквания, посочени в глава четвърта, по отношение на здравеопазване на животните;
2. са от предприятия, които съгласно специфичните изисквания за продуктите, посочени в глава четвърта:
а) спазват специфичните изисквания при производството, определени в наредбата;
б) изготвят и прилагат методи за контрол, включително и контрол на критичните точки в зависимост от използваните процеси;
в) се вземат проби за анализ в лаборатория, одобрена от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), в зависимост от вида на продуктите, за проверяване съответствието със стандартите, установени в наредбата;
г) съхраняват записите на получената информация по букви "а", "б" и "в", в писмен или друг вид и я представят на експерти от НВМС при поискване; резултатите от проверките и изследванията се съхраняват в продължение най-малко на две години;
д) гарантират извършването на маркиране и етикетиране;
е) информират НВМС, ако в резултат от лабораторното изследване или при наличието на друга информация има съмнение за сериозна опасност за здравето на животните или за общественото здраве;
ж) изпращат за търговски цели само продукти, придружени с търговски документ, указващ естеството на продукта, наименованието му и ветеринарния регистрационен номер на производственото предприятие, от което произхождат;
3. са под контрол на НВМС и собственикът или управителят на предприятието спазва изискванията по тази наредба;
4. са регистрирани от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) съгласно чл. 12 от Закона за храните въз основа на предоставени гаранции от съответното предприятие, че то изпълнява изискванията по наредбата.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба предприема необходимите мерки за гарантиране изпълнението на изискванията по ал. 1 и прилагането на чл. 79 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и чл. 5, т. 1 от Наредба № 34.
 
Чл. 4.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба не допуска търговия с продукти от животински произход, посочени в глава четвърта, ако са:
1. от животновъден обект, разположен в зона, спрямо която са наложени ограничения поради появата на болест, към която е възприемчив животинският вид, от който продуктът е добит;
2. от предприятие или зона, от която търговията на продукти представлява риск за здравния статус на държавите членки.
(2) Продуктите от животински произход, посочени в глава четвърта, могат да са предмет на търговия, ако са претърпели термична обработка в съответствие със законодателството на Общността.
(3) Транспортирането на продукти от животински произход по ал. 1 се разрешава, ако това бъде регламентирано съгласно процедурата в Общността.

Чл. 5. Националната ветеринарномедицинска служба допуска търговия с патогенни агенти при спазване на изисквания, одобрени от ЕК.

Чл. 6.
(1) Проверките на продукти по чл. 1 се извършват съобразно глава пета от ЗВД, а относно патогенните агенти - Наредба № 34.
(2) За продуктите по чл. 1 НВМС незабавно информира ЕК и държавите - членки на ЕС, в съответствие с чл. 15, ал. 1 и 3 от Наредба № 34.
(3) Разпоредбите по чл. 17 от Наредба № 34 се прилагат за предприятия, извършващи доставка на продуктите по ал. 1.


Чл. 7. Внасяне на продукти по чл. 1 се допуска, ако са изпълнени изискванията, предвидени в чл. 2, ал. 2, 3 и 4 и в глава втора.
 
Чл. 8.
(1) Допуска се внасяне в Общността на продуктите, посочени в глава четвърта и в чл. 2, ал. 2, 3 и 4, само ако отговарят на следните изисквания:
1. продуктите произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия;
2. продуктите се придружават от ветеринарен или здравен сертификат по образец на Европейския съюз и подписан от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че продуктите отговарят на допълнителните изисквания по ал. 2, т. 1 и са от предприятия, отговарящи на изискванията на ЕС.
(2) С решение на ЕК се определят:
1. специфични изисквания, включително тези за предпазване на Общността от някои екзотични болести или болести, заразни за човека;
2. специфичните изисквания за трети страни, като минималните такива са определени в чл. 2, ал. 2 и 3 и в глава четвърта;
3. естеството на всеки вид обработка или на мерките, които следва да бъдат предприети, с цел да се избегне повторно заразяване на животински черва, яйца и яйчни продукти.
(3) Решение по ал. 1 и 2 се взема въз основа на извършена оценка на риска, а при възможност и въз основа на становището на НК, за реалния риск от разпространение на тежка трансмисивна болест или болест, заразна за човека. Този риск може да произтича от движението на продукта, представлява опасност не само за животинския вид, от който продуктът е добит, но и за други животински видове, които могат да бъдат носители на болестта, да станат огнище на болестта или да представляват риск за здравето на хората.
(4) Експерти от ЕК и експерти от държавите членки, назначени от ЕК по предложение на държавите членки, извършват инспекции на място за проверка на гаранциите, предоставени от третата страна относно условията за производство и предлагане на пазара, и възможността да се считат за еквивалентни на гаранциите, прилагани в Общността.
(5) Инспекциите по ал. 4 се извършват от името на Общността, която поема заплащането на всички произтичащи от тях разходи.
(6) При съставяне и актуализиране на списъците по ал. 1, т. 1 НВМС запазва правото да извършва проверки съгласно чл. 15 - 18а от Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ДВ, бр. 43 от 2006 г.) (Наредба № 47).

Чл. 9. Специфичните здравни изисквания към животните, предназначени за експериментални лаборатории, при внасяне в Общността, както и видът, и съдържанието на придружаващите документи за продуктите, посочени в глава четвърта, се прилагат след одобрение от ЕК.
 
Чл. 10.
(1) Принципите и правилата, определени в Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.) (Наредба № 46), Наредба № 47 и Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.), се прилагат по отношение на организирането и последващите действия, включително предпазните мерки, във връзка с инспекциите, извършвани от държавите членки.
(2) Изключение при извършването на физическа проверка за определени видове продукти от животински произход се допуска съгласно чл. 18а, ал. 1 и 2 от Наредба № 47 след одобрение от ЕК.
 
Чл. 11.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба издава разрешение за внасяне на търговски мостри от трети страни на продукти от животински произход от посочените в глава четвърта.
(2) Разрешението по ал. 1 трябва да придружава пратката и да съдържа пълни данни за специфичните условия, при които пратката може да бъде внесена, включително за всички изключения по чл. 10, ал. 2.
(3) При внасяне на пратката в Република България, която е предназначена за преминаване транзит към друга държава членка, експерти от НВМС проверяват дали пратката е придружена от разрешение от държавата членка, с което се гарантира съответствието на пратката с условията, вписани в разрешението.
(4) Пратката по ал. 3 се транспортира в съответствие с разпоредбите на Наредба № 46 и Наредба № 47.

Чл. 12. Специфичните изисквания за други продукти, които могат да представляват реален риск от разпространение на тежки трансмисивни болести или реален риск за човешкото здраве, се установяват, а съществуващите се изменят от Постоянния комитет по хранителна верига и здравеопазване на животните към ЕК.

Чл. 13.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба допуска внасяне на територия на Република България на продукти от животински произход, посочени в чл. 2, ал. 2 и глава четвърта, произведени в държава членка и превозвани през територията на трета страна, при представяне на ветеринарен или здравен сертификат.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба информира ЕК и другите държави членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет, основан с Решение на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (Официален вестник № L 184, 17/07/1999, стр. 0023 - 0026) (Решение 1999/468/ЕО), при внасяне по ал. 1.

 
Чл. 14.
(1) Търговията с животински черва се разрешава, ако има документ, посочващ предприятието на произход, което трябва да бъде:
1. одобрено от компетентния орган на държавата членка, намиращо се в мястото на произход, в което червата са осолени или изсушени и в което осолените или изсушените черва впоследствие са обработени за други цели;
(2) Внасяне на животински черва от трета страна се разрешава, ако бъдат придружавани със сертификат, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 2, издаден и подписан от официален ветеринарен лекар от третата страна износител, който да съдържа необходимата информация, че:
1. червата са доставени от предприятия, одобрени от компетентния орган на страната износител;
2. червата са почистени, остъргани и след това осолени или избелени, или като алтернатива на осоляването и избелването - изсушени след остъргването;
3. след обработката по буква "б" са предприети ефективни мерки за предотвратяване на повторното замърсяване на червата.


Чл. 15. Търговията и внасянето на кости и продукти от кости (без костно брашно), рога и продукти от рога (без брашно от рога), копита и продукти от копита (без брашно от копита), предназначени за консумация от човека, се разрешават при следните условия:
1. за търговия - костите, рогата и копитата, както и продуктите от кости, от рога и от копита да отговарят на изискванията, определени в Регламент 178/2002, Регламент 852/2004, Регламент 853/2004 и Регламент № 854/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (Официален вестник № L 155, 30.04.2004, стр. 206) (Регламент 854/2004);
2. за внасяне - костите, продуктите от кости, рогата, продуктите от рога, копитата и продуктите от копита да отговарят на изискванията по Наредба № 55 от 2006 г. за здравните изисквания към някои копитни животни при внасяне или транзитно преминаване през територията на Европейския съюз (Наредба № 55).


Чл. 16.
(1) Без да се нарушават наложените ограничения по отношение на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по говедата (СЕГ) или ограниченията по отношение на храненето на преживни животни с протеин от преживни животни, търговията и внасянето на преработен животински протеин следва да отговарят на следните условия:
1. за търговия - да се придружават с документ или сертификат, предвидени в Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004, съдържащ информация, гарантираща, че са изпълнени изискванията;
2. за внасяне:
а) да се придружават със здравен сертификат, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 2, подписан от официален ветеринарен лекар от страната на произход и съдържащ информация, че:
аа) продуктът отговаря на изискванията на Регламент 178/2002, Регламент 852/2004, Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004;
аб) след обработката са взети предпазни мерки за предотвратяване на замърсяване на обработения продукт;
ав) са взети и изследвани проби за салмонела при изнасянето на пратката от страната на произход, като резултатите са отрицателни;
б) да се вземат проби от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен ветеринарен пункт след документната проверка на сертификата, посочен в буква "а", без да се засягат разпоредбите на ал. 2 - 4;
ба) от всяка пратка с продукти, доставени в насипно състояние;
бб) от пратките с продукти, пакетирани в производственото предприятие - на случаен принцип; и
в) резултатите от взетите проби съгласно т. 2, буква "а" трябва да са отрицателни за пускането на пазара на територията на Общността на партидите с преработен животински протеин, ако е необходимо и след повторна преработка;
3. по отношение на изискванията към животинските протеини при трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) се прилагат изискванията на Регламент 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г., формулиращ правилата за предотвратяване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (Официален вестник № L 147, 31.5.01, стр. 1); търговията и внасянето на месно брашно и костно брашно се осъществяват съгласно чл. 89 ЗВД, Наредба № 46 и Наредба № 47.
(2) Официален ветеринарен лекар взема проби на случаен принцип от пратките, доставени в насипно състояние от трета страна, за която последните шест последователни изследвания са били с отрицателни резултати.
(3) В случаите, когато при едно от изследванията по ал. 2 резултатът е положителен, официалният ветеринарен лекар информира НВМС, която от своя страна информира държавата на произход с цел да бъдат предприети подходящи мерки. Националната ветеринарномедицинска служба изисква необходимата информация за предприетите мерки от компетентния орган на съответната трета страна.
(4) В случай на последващ положителен резултат от същия вносител всички следващи пратки трябва да бъдат подлагани на допълнителни изследвания, докато отново не бъдат изпълнени изискванията по ал. 2.
(5) В съответния граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП) трябва да се съхранява архив с резултатите от извършените изследвания на всички взети проби от пратки минимум 3 години от датата на издаването им.
(6) Пренатоварването на пратки от един на друг кораб е позволено само на пристанища, одобрени от ЕК, при условие че е постигнато двустранно споразумение между държавите членки относно възможността за отлагане на проверката на пратките до достигането им до граничния инспекционен ветеринарен пункт на държавата членка на крайното местоназначение.
(7) В случаите, когато се докаже, че изследванията на дадена пратка за болестта салмонела са положителни, пратката се:
а) реекспортира от Общността;
б) използва за цели, различни от употребата за храна за животни; в този случай пратката може да напусне пристанището или склада само при условие че не е съставка на храна за животни;
в) преработва повторно в преработвателно предприятие, одобрено съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. относно установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (Официален вестник № L 147, 31.5.01, стр. 1) (Регламент 1774/2002), или във всяко друго предприятие, одобрено за обезвреждане.
(8) Движението на пратката от пристанището или склада се контролира от официален ветеринарен лекар от съответния ГИВП и пратката не може да бъде освободена за по-нататъшно транспортиране, преди да е обработена, изследвана за салмонела от компетентния орган в съответствие с разпоредбите на Регламент 1774/2002 и резултатите от това изследване да са отрицателни.


Чл. 17.
(1) Търговия с прясна кръв от копитни животни и птици, предназначени за консумация от човека, се допуска, ако отговаря на изискванията за здравеопазване на животните, валидни за търговията с прясно месо съгласно Регламент 178/2002, Регламент 852/2004, Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004.
(2) Търговията с кръвни продукти, предназначени за човешка консумация, се допуска, ако отговарят на изискванията за здравеопазване на животните, посочени в раздел VI.
(3) Внасянето на прясна кръв от домашни копитни животни, предназначена за консумация от човека, е забранено съгласно Наредба № 55. Внасянето на прясна кръв от домашни птици, предназначена за консумация от човека, се допуска, ако отговаря на изискванията за здравеопазване на животните, посочени в Регламент 178/2002, Регламент 852/2004, Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004.
(4) Внасянето на прясна кръв от дивеч, отглеждан във ферми, предназначена за консумация от човека, се допуска, ако отговаря на изискванията за здравеопазване на животните, посочени в раздел VI.
(5) Внасянето на кръвни продукти за консумация от човека, включително тези, посочени в Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004, се допуска, ако отговарят на изискванията за здравеопазване на животните, валидни за месните продукти съгласно Наредба № 55 и тази наредба, без да се нарушат изискванията за преработени кръвни животински протеини, посочени в раздел VI.
(6) Подробни изисквания за раздел IV на тази глава се прилагат след одобрение от ЕК.


Чл. 18.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внасяне в Общността на свинска мас и топени животински мазнини от трети страни, включени в списъка, приложен към Решение 79/542/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно съставянето на списък на трети страни, от които държавите членки разрешават вноса на животни от рода на едрия рогат добитък, свине и на прясно месо (Официален вестник № L 146, 14/06/1979, стр. 0015 - 0017), от които е разрешено внасяне на прясно месо от съответните видове.
(2) В случаите на възникване на огнище на тежка трансмисивна болест в страна, посочена в параграф 1, в предходните 12 месеца преди износа всяка пратка от свинска мас или топени животински мазнини трябва да бъде придружена от сертификат, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 2, удостоверяващ, че:
1. свинската мас или топените животински мазнини са претърпели един от следните процеси на термична обработка:
а) при температура най-малко 70 °С в продължение на min 30 минути; или
б) при температура най-малко 90 °С в продължение на min 15 минути; или
в) при минимална температура 80 °С при продължителен процес на топене;
2. свинската мас или топените животински мазнини са пакетирани в нови контейнери и се вземат предпазни мерки за предотвратяване на повторното им замърсяване, в случай че са пакетирани;
3. тръбите, помпите и цистерните за съхранение в насипно състояние, както и всички други контейнерни цистерни или камиони цистерни за превозване в насипно състояние, използвани при транспортирането на продуктите от предприятието производител непосредствено до кораба, до брегови цистерни или непосредствено до предприятията, да са инспектирани и определени за чисти преди употреба.


Чл. 19. Официалните ветеринарни лекари допускат внасяне на заешко месо и месо от дивеч, отглеждан във ферми, само ако:
1. са от трета страна, включена:
а) в списъка на страните, от които може да бъде внасяно прясно месо от съответните видове съгласно Наредба № 55 - за дивеч с козина, отглеждан във ферми;
б) в списъка на страни, от които може да бъде внасяно прясно птиче месо съгласно Регламент 178/2002, Регламент 852/2004, Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004 - за пернат дивеч, отглеждан във ферми;
в) в списък, съставен съгласно процедурата в Общността - за заешко месо;
2. отговарят на изискванията, предвидени съответно в Регламент 178/2002, Регламент 852/2004, Регламент 853/2004 и Регламент 854/2004;
3. идват от предприятия, предоставящи гаранциите, предвидени в буква "б", и признати съгласно процедурата в Общността или, до съставянето на списъка, посочен в буква "а", трето тире - от предприятия, одобрени от НВМС;
4. всяка партида месо е придружена от здравния сертификат, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 2.


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Търговия" е свободно обращение на стоки по член 23 /2/ (предишен член 9 /2/) от Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Рим на 25 март 1957 г., изменен от Амстердамския договор.
2. "Търговска мостра" е мостра без търговска стойност, взета от името на собственика или лицето, отговорно за дадено предприятие, която е представителна за определен продукт от животински произход, произвеждан от това предприятие, или е образец на продукт от животински произход, планиран да бъде произвеждан, и която за целите на последващо изследване да указва вида на продукта, неговия състав и животинския вид, от който е добит.
3. "Тежка трансмисивна болест" е болест по Наредба № 23 от 2005 г. за реда и начина за обявяване и регистрация на заразните болести по животните.
4. "Патогенни агенти" е всяка съвкупност/култура от организми или техни производни (присъстващи самостоятелно или под формата на комбинация на такава съвкупност или култура от организми), способни да причинят заболяване във всяко живо същество (различно от човека), всякакви модифицирани производни на тези организми, които могат да пренасят или предават животински патоген, или тъканта, клетъчната култура, секретите или екскретите, с които или посредством които животински патоген може да бъде пренасян или предаван. Тази дефиниция не включва имунологичните ветеринарномедицински продукти, разрешени за употреба по ЗВД.
5. "Преработен животински протеин, предназначен за човешка консумация" е пръжки, брашно от месо и свинска кожичка на прах.
6. "Обект за производство на храни" е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране и съхранение на храни, предназначени за консумация от човека.
7. "Експериментална лаборатория" е лаборатория, в която се извършват научни опити.
8. "Зона" е ясно дефинирана част от Република България, на територията на която се намира популация от животни с определен здравен статус по отношение на специфична болест, за която се прилагат мерки за надзор, контрол и биосигурност.

§ 2. За целите на наредбата се използват и определенията, посочени в § 1 от Наредба № 34, в § 1 от Наредба № 46 и в § 1 от Наредба № 47.

§ 3. Наредбата въвежда изискванията на Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и внасяне в Общността на продукти, които не са подчинени, по отношение на посочените изисквания, на специалните правила на Общността, посочени в глава I от Приложение А към Директива 89/662/ЕИО, и по отношение на патогените на Директива 90/425/ЕИО.


§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 61, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 6. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба.