Чл. 1. С тази наредба се определят видовете имунизации в Република България, сроковете за извършването, условията и редът за провеждането им.

Чл. 2. Имунизациите в Република България са задължителни и препоръчителни.

Чл. 3.
(1) Задължителни са имунизациите и реимунизациите срещу туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола и вирусен хепатит тип В във възрастовите групи и с ваксиналните препарати съгласно Имунизационния календар на Република България, посочени в приложение № 1.
(2) Задължителна е имунизацията срещу вирусен хепатит тип В на отрицателните за повърхностния антиген на вируса медицински специалисти, обслужващ персонал, студенти по медицина и стоматология от висшите медицински училища.

Чл. 4.
(1) Препоръчителните имунизации са представени в приложение № 2.
(2) Препоръчителните имунизации се извършват в здравните и лечебните заведения след преглед от лекар в деня на имунизацията срещу заплащане по реда на Наредба № 22 от 1997 г. за условията и реда за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента (ДВ, бр. 122 от 1997 г.).

Чл. 5.
(1) Задължителните имунизации и реимунизации са безплатни за българските граждани, за чуждестранните граждани с постоянно пребиваване в страната и за гражданите на страните, с които Република България има договорености за оказване на безплатна медицинска помощ.
(2) Министерството на здравеопазването финансира закупуването на биопродуктите за:
1. имунизациите, включени в Имунизационния календар;
2. имунизациите срещу бяс, кримска хеморагична треска и коремен тиф;
3. при възникнали епидемични неблагополучия, съгласно чл.16, ал. 2 ЗНЗ.
(3) Задължителните имунизации и реимунизации се извършват от лекари, обслужващи новородените, от избраните лекари, осъществяващи първична извънболнична помощ съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), лекар и/или друг медицински персонал, обслужващ домовете за медико-социални грижи, заведенията за социални услуги и специалните учебно-възпитателни заведения към съответните ведомства.
(4) Имунизациите и реимунизациите се извършват след преглед от лекар в деня на имунизацията.
(5) Обучението и методичното ръководство върху техниката на извършване на имунизацията, реимунизациите срещу туберкулоза и проверката на туберкулиновата алергия (проба Манту) се осъществяват от пневмо-фтизиатричните диспансери.

Чл. 6.
(1) Имунизациите и реимунизациите се извършват само с ваксини, които са получили разрешение за употреба от министъра на здравеопазването и са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата.
(2) Използват се само ваксини в срок на годност, съхранявани при хладилни условия, съгласно указанията на производителя.
(3) Интервалите между приемите на една и съща ваксина, съвместимостта и минималните интервали между приемите на различни ваксини, включени в Имунизационния календар, се определят съгласно приложение № 3.

Чл. 7.
(1) При деца, които не са имунизирани или реимунизирани на съответната възраст, отделните имунизации и реимунизации се провеждат в следната последователност:
1. против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хепатит В;
2. против морбили, паротит и рубеола;
3. против туберкулоза.
(2) Имунизации по ал. 1 се извършват с предимство пред реимунизациите.

Чл. 8. За завършена имунизация се приема: по три приема полиомиелитна ваксина, ваксините дифтерия-тетанус-коклюш, дифтерия-тетанус и хепатит В и два приема на тетаничен токсоид (анатоксин).

Чл. 9.
(1) По епидемиологични показания министърът на здравеопазването може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации на населението срещу други заболявания освен посочените в чл. 3, ал. 1 за възрастови групи и в интервали, различни от посочените в приложение № 1.
(2) При снижение в имунизационния обхват, възникване на епидемична ситуация и провеждане на национални или регионални имунизационни дни Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ) организира и провежда съвместно с районния център по здравеопазване (РЦЗ) имунизациите във временно разкрити пунктове.
(3) Имунизациите по предходната алинея се извършват от лекари, осъществяващи първична извънболнична помощ съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ.
(4) Стойността на извършената манипулация се поема от съответната районна здравноосигурителна каса.

Чл. 10.
(1) Лицата, подлежащи на задължителни имунизации и реимунизации, могат да бъдат освободени при наличие на медицински противопоказания съгласно приложение № 4.
(2) Освобождаването поради медицински противопоказания се извършва от лекарите, обслужващи новородените, от избраните лекари, осъществяващи първична извънболнична помощ, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. Това се отразява в листа на новороденото и в личната амбулаторна карта на лицето, освободено от имунизации. Отлагане от имунизации се допуска за не повече от една година.
(3) Освобождаването по медицински противопоказания за срок, по-дълъг от една година, се извършва с решение на районна специализирана комисия.
(4) Комисията по ал. 3 се съставя ежегодно със съвместна заповед на директора на РЦЗ и директора на ХЕИ. Тя включва специалисти: педиатри, терапевти, инфекционисти и епидемиолози от отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ. Комисията привлича и специалист по профила на заболяването, за което се иска освобождаването.

Чл. 11.
(1) Планирането на задължителните профилактични имунизации и реимунизации по чл. 3 се извършва от ХЕИ въз основа на регистрите на населението, демографските данни за възрастовия състав, очакваната раждаемост, годишните планове на избраните лекари по чл.5, ал. 3 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до заведенията за извънболнична и болнична помощ и данните от РЦЗ за подлежащите на задължителна имунизация срещу хепатит В медицински специалисти, обслужващ персонал, студенти по медицина и стоматология от висшите медицински училища.
(2) Отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ изготвя обобщен план за областта, чиято територия обслужва, включващ подлежащите на задължителните профилактични имунизации и реимунизации контингенти и необходимите количества биопродукти, разпределени по тримесечия. Планът се представя ежегодно в рамките на бюджетната процедура в дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (ДЗПДСК) на Министерството на здравеопазването.
(3) Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" одобрява плановете в рамките на следващата бюджетна година и изготвя справка за необходимите биопродукти по видове и количества, необходими за страната.
(4) Министърът на здравеопазването сключва договори за доставка на биопродуктите по предходната алинея по реда на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).
(5) Закупените биопродукти се съхраняват в склад на министерството и се раздават на ХЕИ по разпределение, направено от ДЗПДСК при Министерството на здравеопазването.

Чл. 12.
(1) При провеждане на профилактичните имунизации и реимунизации лекарите и медицинските специалисти по чл. 5, ал. 3 имат следните задължения:
1. вписват всички подлежащи за имунизации в книгата за профилактични имунизации и реимунизации (уч. ф. № 64а);
2. изготвят годишен план за задължителните профилактични имунизации и реимунизации на обслужвания от тях контингент, който представят в отдел "Противоепидемичен контрол" на съответната ХЕИ, ежегодно в срок до 31 юли;
3. уведомяват всички подлежащи за вида и датата на поредната профилактична имунизация или реимунизация; имунизациите в ученическа възраст се извършват преди започване на учебната година;
4. получават от ХЕИ необходимите биопродукти, осигуряват транспортирането, съхранението им при хладилни условия и приложението им в срока на годност;
5. осигуряват стерилен медицински инструментариум и дезинфекционни средства;
6. извършват промотивни дейности по въпросите на имунопрофилактиката.

Чл. 13. При провеждане на профилактични имунизации и реимунизации отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ има следните задължения:
1. методично ръководи медицинските специалисти, провеждащи имунизациите и реимунизациите, по въпросите на организацията, извършването, учета и отчета на имунизациите;
2. своевременно снабдява с необходимите биопродукти всички провеждащи задължителни имунизации и реимунизации след представяне на тримесечен отчет за изразходваните количества;
3. контролира спазването на схемите, дозите и техниката на приложение на отделните биопродукти и условията на съхранението им, нивото на имунизационния обхват, освобождаването от имунизации и реимунизации по медицински противопоказания и правилното вписване на вярна информация в учетната и отчетната документация;
4. разработва, предписва и контролира изпълнението на мерки за подобряване работата по имунопрофилактиката;
5. проучва всеки съобщен случай на нежелана реакция след имунизация или реимунизация; писмено уведомява МЗ и Изпълнителната агенция за лекарствата с учетна форма № 519А;......
6. анализира данните от епидемиологичния мониторинг на ваксинопредотвратимите болести, анализира тенденциите, изработва краткосрочни и средносрочни прогнози за областта и по населени места и изпраща ежегодно информация в областната лекарска колегия и МЗ;
7. организира и ръководи дейността по промоция на имунопрофилактиката;
8. извършва препоръчителни имунизации и реимунизации на лица, заминаващи за чужбина, съобразно разпорежданията на Министерството на здравеопазването.

Чл. 14. Всички лекари и медицински специалисти, които извършват имунизации и реимунизации, са длъжни да:
1. се запознаят подробно с указанията за приложение на ваксината;
2. огледат опаковката с биопродукта по отношение целостта на ампулата или флакона, макроскопския вид, данните на етикета, касаещи вида на препарата, брой дози и срок на годност;
3. работят при спазване на правилата за асептика и антисептика;
4. вписват данните за проведените имунизации и реимунизации - дата, доза, вид и серия на ваксината, в книгата за профилактичните имунизации и реимунизации (уч. ф. № 64а), в имунизационния паспорт и в личната амбулаторна карта (обменна карта на новороденото);
5. предоставят данни за извършените имунизации на медицинските специалисти от училищния здравен кабинет и на контролните органи при поискване;
6. изпращат за консултация в областните пневмо-фтизиатрични диспансери при възникнали затруднения в оценката на туберкулиновата алергия (проба на Манту);
7. проследяват местните и общите реакции у ваксинираните и уведомяват отдел "Противоепидемичен контрол" по телефона и писмено (уч. ф. № 519А) за установени нежелани реакции и усложнения.

Чл. 15.
(1) Основни документи за регистрация на имунизациите са книгата за профилактичните имунизации и реимунизации (уч. ф. № 64а), имунизационният паспорт, публикуван в Здравноосигурителната книжка (ЗОК), и личната амбулаторна карта (ЛАК).
(2) Книгата за профилактичните имунизации и реимунизации и ЛАК се водят от съответните лица по чл.5, ал. 3 от Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до заведенията за извънболнична и болнична помощ.
(3) Имунизационният паспорт се съхранява от имунизираното лице, респективно от родителите или настойниците на малолетните и непълнолетните. Паспортът се предоставя за вписване при всяка извършена имунизация и реимунизация.

Чл. 16.
(1) Избраният лекар по чл. 5, ал. 3 изпраща всяко тримесечие в срок до 5-о число на следващия месец в отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ сведение за извършените профилактични имунизации и реимунизации (образец № 3.0-23а на МЗ).
(2) Два пъти годишно в срок до 30 януари и до 30 юли отдел "Противоепидемичен контрол" от съответната ХЕИ изготвя общо сведение за извършените профилактични имунизации и реимунизации в обслужваната област (образец № 3.0-23а на МЗ), което изпраща в Националния център по здравна информация, и текстуален анализ, който предоставя на МЗ.
(3) В седемдневен срок от началото на учебната година избраният лекар по чл. 5, ал. 3 изпраща на медицинските специалисти от училищния здравен кабинет талон с данни за имунизационното състояние на ученика към датата на започване на учебната година.
(4) Националният център по здравна информация представя на ДЗПДСК на МЗ и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) в срок до 1 август (за полугодието) и 1 март (за годината) аналитична информация във вид на табулограми по видове имунизации и реимунизации, области и общо за страната.
(5) Националният център по заразни и паразитни болести разработва и представя ежегодно в ДЗПДСК цялостен анализ за изпълнението на профилактичните имунизации и реимунизации в страната в срок до 15 април на следващата година.
(6) Министерството на здравеопазването утвърждава Национална имунизационна програма, разработена със съдействието на НЦЗПБ.

Чл. 17. В национален мащаб цялата дейност по специфичната профилактика и контрола на ваксинопредотвратимите болести се ръководи методично, координира и направлява от МЗ. Административнонаказателна разпоредба

Чл. 18. Физическите лица, които нарушават изискванията на тази наредба, се наказват с глоба съгласно чл.97, ал. 1 от Закона за народното здраве.

Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание § 11 от заключителните разпоредби във връзка с чл.18, ал. 2 от Закона за народното здраве.

§ 2. Тази наредба отменя Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България от 1994 г. (ДВ, бр. 62 от 1994 г.).

§ 3. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на ДЗПДСК на МЗ.

§ 4. Имунизационният календар (приложение № 1) влиза в сила от 1 януари 2001 г.

Приложение № 1
към чл. 3, ал. 1

Имунизационен календар на Република България

Приложение № 2
към чл. 4, ал. 1

Препоръчителни имунизации

I. Имунизация срещу вирусен хепатит тип В се препоръчва за:
1. Носители на HIV.
2. Пациенти, подлежащи на хемодиализа, чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и трансплантации.
3. Служители в армията и полицията.
4. Употребяващите инжекционни наркотици.
5. Лица с повишен риск във връзка със сексуалното им поведение.
6. Контактни в семействата на болни и преболедували от хепатит В.
7. За родените преди 1992 г.

II. Имунизация срещу вирусен хепатит тип А се препоръчва за възрастни и деца над 2-годишна възраст:
1. Лица с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, и носители на вируса на хепатит С, при които евентуална инфекция с вируса на хепатит А може да протече тежко. В тази група влизат и венозните наркомани.
2. Лица, подложени на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти.
3. Лица, заминаващи за страни с висока заболяемост от хепатит тип А и лоши санитарно-хигиенни условия, особено при престой над три месеца.
4. Лица с повишен риск от заразяване, свързан с определени професии: - персонал на лаборатории, работещи директно с вируса на хепатит А; - персонал и пациенти на лечебни заведения и социални домове за умствено изоставащи лица; - работещи в службите по чистотата, особено които директно обработват отпадъците;
5. работещи в системата на общественото хранене;
6. хомосексуалисти;
7. за ограничаване на епидемични взривове.

III. Имунизация срещу заболявания, причинени от Хемофилус инфлуенце тип В (менингити, септицемия, епиглотит и др.), се препоръчва на:
1. всички деца, навършили 2 месеца до 5 години;
2. спленектомирани.

IV. Имунизация срещу инфекции, причинявани от Стрептококус пневмоние, се препоръчва в следните случаи:
1. Лица с нормална имунна реактивност, но с повишен риск от пневмококова инфекция, обусловен от наличието на хронични заболявания (сърдечно-съдови, белодробни, обменни заболявания, алкохолизъм и чернодробна цироза).
2. Лица с понижена имунна реактивност, което е непосредствена причина за повишен риск от пневмококова инфекция и усложнения, свързани с нея; нарушена функция на далака или анатомична аспления, болест на Ходжкин, лимфома, мултиплена миелома, хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, органна трансплантация, имуносупресия, причинена от заболяване или специфична терапия.
3. Носители на HIV и болни с клинично проявена HIV инфекция.
4. Всички лица над 65-годишна възраст.

V. Имунизация срещу грип се препоръчва в следните случаи:
1. На всички лица, навършили 65 години.
2. На всички възрастни и деца над 6-мес. възраст, страдащи от следните заболявания:
а) хронични белодробни заболявания, вкл. астма;
б) хронични заболявания на сърдечно-съдовата система;
в) метаболитни заболявания, особено диабет;
г) хронична бъбречна недостатъчност и болни на хемодиализа;
д) вродени и придобити имунодефицитни заболявания;
е) органна трансплантация.
3. Лица, живеещи в организирани колективи (домове за медико-социални услуги, военни поделения и др.).
4. Лица, при които има повишен риск от заразяване във връзка с професията им (транспортни работници, служители в МВР, медицински персонал и др.). Препоръчва се имунизациите да се извършват ежегодно през есента преди началото на епидемичния сезон.

VI. Имунизация срещу рубеола: Препоръчва се на всички непреболедували от рубеола и неимунизирани съгласно Имунизационния календар подрастващи момичета, девойки и жени в детеродна възраст. При несигурност относно имунния статус се препоръчва имунизация без изследване, като трябва да се избягва забременяване в последващите два-три месеца.

Приложение № 3
към чл. 6, ал. 3

Интервали и съвместимости на имунизациите и реимунизациите

I. Интервали между приемите на една и съща ваксина
1. За ваксините, при които основната имунизация включва няколко приема (дифтерия, тетанус и коклюш, дифтерия и тетанус, тетаничен токсоид, полиомиелитна), минималният интервал между отделните дози е 30 дни; при хепатит В ваксината минималният интервал между първия и втория прием е 30 дни, а между втория и третия прием е 3 - 5 месеца.
2. При удължаване на интервала между приемите на ваксините следващите дози се прилагат при първа възможност, без да се започва имунизационната схема отново, т.е. без да се прилагат допълнителни дози ваксина. При липса на противопоказания имунизацията против дифтерия, тетанус и коклюш, полиомиелит и хепатит В се завършва най-късно до 12-месечна възраст.
3. Ваксината дифтерия, тетанус и коклюш се прилага за имунизация до 24 месеца и за реимунизация - до навършване на 4 години, след тази възраст и при деца с необичайна реакция след прием на триваксината дифтерия, тетанус и коклюш се прилага диваксината дифтерия и тетанус. Минималният интервал между имунизация и реимунизация е една година.
4. При необходимост от два последователни приема на моноваксини (морбили, паротит, рубеола) или на комбинирана ваксина (морбили-паротит-рубеола) минималният интервал е 30 дни, като не се спазва горна възрастова граница за имунизация (реимунизация) с тези ваксини.
5. Приложението на противотуберкулозната ваксина (БЦЖ) след 2-рия месец става след изследване на туберкулиновата чувствителност с проба на Манту (5 МЕ ППД), като на децата с отрицателна реакция (с реакция, по-малка от 5 мм) се прилага ваксина най-късно до 15-ия ден след извършване на пробата.

II. Съвместимост и минимални интервали между приемане на различни ваксини
1. Полиомиелитна ваксина се прилага едновременно с ваксините дифтерия, тетанус и коклюш, дифтерия и тетанус и тетаничен токсоид, като се допуска и отделното им приложение, без да се спазва определен интервал между приемите на полиомиелитната ваксина и другите ваксини.
2. Моноваксините срещу морбили, паротит и рубеола се прилагат едновременно (на различни места) или се спазва интервал от 30 дни между приемите на всяка от тях.
3. Хепатит В ваксина се прилага с всички други ваксини, включени в Имунизационния календар, едновременно или без да се спазва определеният интервал между приемите, като при едновременното прилагане ваксините се инжектират на различни места. 4. Противотуберкулозната ваксина (БЦЖ) се прилага едновременно с хепатит В ваксината, с която е съвместима. Когато се прилага с останалите ваксини, се спазва интервал от 30 дни между приемите.
5. При изследване на туберкулиновата чувствителност след прилагане на жива вирусна ваксина се спазва минимален интервал от 4 - 6 седмици след приема на ваксината.
6. Допуска се и едновременно прилагане (на различни места) на ваксините: полиомиелитна, дифтерия, тетанус и коклюш, дифтерия и тетанус и морбилна, паротитна, рубеолна (моноваксини и триваксина) при деца, които подлежат на имунизация (реимунизация) с тези ваксини, но не са получили приемите по реда, посочен в Имунизационния календар.
7. Не се спазват интервали и медицински противопоказания при прилагане на тетаничен токсоид за профилактика на наранени лица и противобясна ваксина на застрашени от бяс.

III. Интервали при прилагане на човешки нормален и специфичен имуноглобулин
1. Имуноглобулин за профилактика на контактни със заразно болни или за лечебни цели се прилага независимо от интервала на проведената предходна имунизация или реимунизация, като при интервал, по-малък от 14 дни, имунизацията (реимунизацията) с живите вирусни ваксини: морбилна, паротитна и рубеолна или морбили-паротит-рубеола, се повтаря най-рано 3 месеца след прилагането на имуноглобулина. При контактни на вирусен хепатит този интервал е шест месеца след преценка на здравословното състояние въз основа на резултатите от лабораторното изследване, изключващи прекарана безжълтенична форма на вирусен хепатит.
2. Живата полиомиелитна ваксина, убитите ваксини и токсоидите могат да се прилагат както едновременно с имуноглобулина, така и в различно време, без да се спазва определен интервал между приемите на ваксините и имуноглобулина.

Приложение № 4
към чл. 10, ал. 1

Противопоказания при имунизациите, включени в Националния имунизационен календар

Общи противопоказания
1. Остри инфекциозни заболявания, включително в периода на рековалесценция.
2. Фебрилни състояния.
3. Активна форма на туберкулоза.
4. Декомпенсиран сърдечен порок.
5. Диабет, тиреотоксикоза и надбъбречна недостатъчност в стадий на декомпенсация.
6. Остри възпалителни заболявания на ЦНС - менингити, енцефалити, менингоенцефалити. Преболедувалите лица се освобождават от имунизации за срок от една година след оздравяването.
7. Хронични активни хепатити и чернодробна цироза. След влизане в клинична и биохимична ремисия имунизация се разрешава след консултация с профилиран специалист. По изключение полиомиелитна ваксина може да се приложи дори в стадий на обостряне на чернодробното заболяване, но след консултация със специалист хепатолог.
8. Остри гломерулонефрити. Имунизациите се отлагат до 6-ия месец след оздравяването.
9. Нефротичен синдром. Имунизациите се отлагат до спиране на кортикостероидното лечение.
10. Алергия:
а) деца с пряка фамилна обремененост за алергия (родители, други деца в семейството) да се имунизират под защита на противоалергични средства;
б) противопоказания за имунизация са анамнестични данни за шок, едем на Квинке и други тежки алергични реакции спрямо алергени, съдържащи се във ваксините: - животински белтъци, напр. яйчен белтък за ваксините, произведени на кокоши ембриони или ембрионални клетъчни култури (грипна, морбилна, паротитна, жълта треска).Това противопоказание не се отнася за ваксини, получени на клетъчни култури от човешки диплоидни клетки; - антибиотици, които се съдържат в минимални количества (следи) в някои ваксини, напр. неомицин в триваксината морбили-паротит-рубеола. Алергични прояви от рода на контактния дерматит като израз на забавена свръхчувствителност към неомицин не са противопоказание за имунизация; алергични реакции, свързани с пеницилин или негови производни, не са противопоказание, тъй като такива антибиотици не се съдържат в съвременните ваксини;
в) атопичен дерматит при деца в период на екзацербация. Имунизациите се извършват по време на клинична ремисия под антихистаминова защита. Болните с полиноза да се имунизират през есенно-зимния сезон.
11. Автоимунни заболявания. В период на ремисия децата могат да бъдат имунизирани след преценка на състоянието им от профилиран специалист.

II. Противопоказания при живите ваксини
1. Имунодефицитни състояния.
А. Вродени:
а) първични В-клетъчни синдроми: агамаглобулинемия на Bruton, IgA-дефицит, транзиторна хипогама-глобулинемия, IgG-дефицит;
б) първични Т-клетъчни синдроми:Т-клетъчно рецепторна болест, De George syndrome, Hyper IgM;
в) комбиниран имунен дефицит;
г) комплементарен дефицит.
Б. Придобити:
а) спленектомирани болни; препоръчва се да се имунизират с ваксини против инфекции, причинявани от пневмококи, менингококи и хемофилус тип В;
б) трансплантирани пациенти (костномозъчна, бъбречна трансплантация) и болни на хемодиализа;
в) болни със системни и солидни злокачествени заболявания на имуносупресивно лечение. При ремисия и преустановяване на лечението най-малко 6 месеца до 12 месеца пациентите нямат противопоказания за всякакъв вид имунизация, с изключение на имунизацията срещу морбили, която се провежда не по-рано от 24 месеца след спиране на лечението;
г) болни с незлокачествени хематологични заболявания, провеждащи имуносупресивно лечение (авто-имунни анемии, тромбоцитопении, левкопении) и болни с аспления. Имунизациите се провеждат в ремисия след преценка на профилиран специалист;
д) симптоматична форма на HIV инфекция; при деца със симптоматична форма на HIV инфекция е противопоказана само имунизацията против туберкулоза; при тези деца прилагането на инактивирани ваксини - ДТК, Хемофилус инфлуенце тип В и пневмококова, както и на живата триваксина морбили-паротит-рубеола не е противопоказано (в последния случай се има предвид тежкото протичане на естествената морбилна инфекция). При възможност живите ваксини се заменят с инактивирани (напр. полиомиелитна ваксина). Не са противопоказания за имунизация с живи ваксини: - краткотрайното приложение (по-малко от 2 седмици) на системна кортикостероидна терапия в ниски до умерени дози, както и местното им приложение (вкл. вътреставно); - HIV инфекция у деца без симптоми на заболяване.
В. Коагулопатии, напр. хемофилия: - всички имунизации са разрешени непосредствено след заместителна терапия с антихемофилен глобулин.
Г. При болестта на Хенох-Шьонлайн пациентите се имунизират по клинична преценка и съобразно биологичната активност.
2. Бременност. При бременни или жени, които очакват бременност до три месеца, не се прилагат живи атенюирани вирусни ваксини поради теоретичен риск за плода; в тези случаи се препоръчват съответните инактивирани ваксини:
а) при реален риск от заболяване на бременната жена от полиомиелит или жълта треска имунизацията не е противопоказана;
б) децата на бременни жени могат да бъдат имунизирани с жива морбилна, рубеолна, паротитна и полиомиелитна ваксина, тъй като не съществува риск от предаване на ваксиналните вируси на околните лица при първите три ваксини, а при полиомиелитната ваксина предаването на ваксиналния вирус не е свързано с риск за плода;
в) приложението на инактивирани ваксини и токсоиди, както и пасивната имунизация с имуноглобулин по време на бременността не носят риск за плода.
3. Приложение на имуноглобулин. При имунизация с живи вирусни ваксини едновременното приложение на имуноглобулинови препарати води до компрометиране на ваксиналния имунитет; когато интервалът между имунизацията и последващото приложение на имуно-глобулина е по-малък от 14 дни, имунизацията се повтаря най-рано след 3 месеца. Този минимален интервал се спазва и във всички случаи, когато след приложен гама-глобулин следва имунизация с жива вирусна ваксина. Горната постановка не се отнася за две живи ваксини - полиомиелитна и против жълта треска, както и за инактивираните ваксини и токсоидите, които са съвместими с приложението на имуноглобулина. При едновременно приложение ваксините и имуноглобулинът се вкарват на различни места.

III. Специфични противопоказания при имунизация с ДТК (за коклюшната компонента)
1. Необичайни реакции след предшестваща доза ДТК ваксина:
а) необичайни реакции в първите 48 часа: - повишаване на температурата над 39,5 °С (аксиларна), без да е установена друга причина за повишена телесна температура; - колапс или шоково състояние (хипотония и хипореактивност); - непрекъснат, неповлияващ се плач за повече от три часа;
б) енцефалопатия в първите 7 дни (гърчови състояния, промени в съзнанието, огнищни неврологични прояви), без да има друга причина. Предвид честотата на фебрилни реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профилактично приложение на подходящ антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час от имунизацията.
2. Неврологични увреждания: а) епилепсия; б) детска церебрална парализа.

Не са противопоказания: - местна реакция; - повишаване на температурата до 39,5 °С (аксиларна); - алергия в личната или фамилна анамнеза с изключение на прекаран епизод на бронхиална обструкция; - прекарани менингити със или без остатъчни явления.

IV. Противопоказания при имунизации на новородени деца
1. Остри инфекциозни заболявания.
2. Фебрилни състояния.
3. Гърчов синдром.
4. Исхемични, хеморагични, възпалителни (и травматични) увреждания на ЦНС.
5. Проведени екссангвинотрансфузии.
6. Недоносеност:
а) недоносени деца с клинични и параклинични симптоми за интравентрикуларен кръвоизлив не се имунизират до 6-месечна възраст;
б) здравите недоносени деца се имунизират след навършена коригирана двумесечна възраст, т.е. два месеца след определения термин за раждане (напр.: термин за раждане 20.IX.1992 г., родено на 20. VII. 1992 г., може да се имунизира след 20.XI. 1992 г.); в) деца с много висок риск (родени с тегло под 1500 г) се освобождават от имунизации до навършване на 6-месечна коригирана възраст; при тези деца не се провежда имунизация срещу коклюш;
г) недоносени деца с клиника на неонатален сепсис не се имунизират до 6-мес. възраст;
д) недоносени деца с клиника на бронхопулмонална дисплазия се освобождават от имунизация с ДТК до навършване на едногодишна възраст; тези деца могат да бъдат имунизирани с другите ваксини, изисквани през първата година след раждането, след предварителна консултация с неонатолог. Времето за провеждане на имунизации при децата с висок риск по т. 3, 4 и 5 се определя от педиатрите в специализираните практики, като се анализират много добре критериите за висок риск в неонаталния период и възможностите за отключване на постваксинална ятрогения.