Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят:
1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на велогенната и мезогенната форма на Нюкясълската болест (псевдочумата) по птиците (НБП) при:
а) домашните птици;
б) декоративните и състезателните гълъби и волиерни птици, отглеждани в затворени помещения;
2. методите за диагностика на заболяването;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2.
(2) Тази наредба не се отнася за НБП, установена при диви свободно живеещи птици.

Чл. 2. Нюкясълската болест по птиците подлежи на задължителна регистрация и обявяване съгласно чл.27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Чл. 3.
(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие (контингенс план) - приложение № 1, който се изпълнява при съмнение или при възникване на НБП.
(2) Планът по ал. 1 трябва да предвижда достъп до съоръжения, оборудване, персонал, необходими за бърза и ефикасна борба с болестта.

Чл. 4.
(1) Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на НБП се определят от НВМС и се въвеждат и отменят със заповед на министъра на земеделието и горите.
(2) Заповедта се довежда до знанието на областния управител на областта, в която следва да се предприемат мерките по ал. 1.
(3) Областният управител със заповед разпорежда кметовете на общини да въведат мерките по ал. 1 за съответната територия.

Раздел II
Мерки за предпазване от НБП

Чл. 5.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава вноса на птици при условие, че:
1. в страната износител се прилага ефикасен епизоотичен контрол на НБП и заболяването е задължително за обявяване до 24 часа от лабораторното му потвърждаване;
2. в законодателството на страната износител са предвидени мерки срещу НБП, които не са по-малко строги от мерките, залегнали в Зоосанитарния кодекс на Международното бюро по епизоотиите;
3. държавната ветеринарна служба на страната износител предприема мерки за изясняване на всеки съмнителен случай за НБП;
4. в страната износител има официална лаборатория за диагностика на НБП;
5. при всяко първично възникнало епизоотично огнище се изпращат изолати на вируса в Световната референтна лаборатория в Уейбридж, Великобритания;
6. за имунопрофилактика на птиците се използват само живи ваксини от лентогенни щамове или инактивирани ваксини и е извършена ваксинация най-малко 21 дни преди износа;
7. птиците произхождат от птицевъдни обекти, които най-малко 6 месеца преди датата на износа са били свободни от НБП и около които в радиус 30 км не е било констатирано заболяването;
8. птиците са прегледани от държавен ветеринарен лекар до 24 часа преди износа и не са показали клинични признаци за НБП;
9. птиците се придружават от одобрен от НВМС ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар на страната износител.
(2) Внесените птици се поставят под карантина и се изследват по схема, определена от ръководителя на НВМС.
(3) Срокът на карантината се определя от вида и предназначението на птиците и е:
1. шест месеца за прародители;
2. пет месеца за родители;
3. четири месеца за стокови носачки;
4. един месец за патета-мюлари, гъсета и пилета-бройлери и декоративни птици.
(4) Карантинните бази се одобряват от НВМС.
(5) Птици, внесени за клане, се изколват до 48 часа в кланици, одобрени от НВМС.

Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава вноса на птиче месо и продукти от птици само ако те са добити в одобрени от държавните ветеринарномедицински органи на страната износител предприятия и ако птиците отговарят на условията по чл. 5, ал. 1, т. 1 - 8.

Чл. 7. Транзит на живи птици и продукти от тях се разрешава от НВМС в зависимост от епизоотичната обстановка в страните, от които произхождат и през които се извършва транспортирането.

Чл. 8. За предпазване на страната от разпространение на НБП НВМС провежда следните профилактични мерки:
1. регистрация на птицевъдните обекти съгласно чл.32 ЗВД;
2. контрол върху придвижването и търговията с птици и птичи продукти, както и върху:
а) люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на суровини, хранителни продукти и технически суровини от птици;
б) обекти за събиране и обезвреждане на отпадъците от птицевъдни обекти, люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на продукти от птици;
в) дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите, провеждани в птицевъдните обекти;
г) недопускане изхранването на птици с кухненски отпадъци, произхождащи от летища, жп гари и пристанища с международен трафик;
3. периодични клинични прегледи, сондажни серологични изследвания, аутопсия на умрели птици и изпращане на материали за лабораторно изследване;
4. аутопсия на умрели или отстреляни диви птици и изпращане на материали за лабораторно изследване;
5. профилактична имунизация срещу НБП с живи ваксини от лентогенни щамове на вируса или инактивирани ваксини, прилагани по схеми, изготвени от НВМС, които ежегодно се актуализират.

Чл. 9.
(1) Профилактичната имунизация по чл. 8, т. 5 се извършва с одобрени от НВМС:
1. живи атенуирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, на които изходната култура (архив) показва интрацеребрален патогенен индекс (ИЦПИ), както следва:
а) по-малък от 0,4, при положение че всяко от пилетата при опит за определяне на ИЦПИ е получило не по-малко от 107 ембрионални инфекциозни дози (EID 50);
б) по-малък от 0,5, при положение че пилетата в опит за ИЦПИ са получили не по-малко от 108 EID 50;
2. инактивирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, изходната култура (архив) на които в предварителното изследване показва ИЦПИ не по-голям от 0,7 и всяко от пилетата при опит за определянето му е получило не по-малко от 108 EID 50.
(2) На профилактична имунизация подлежат и състезателните гълъби с одобрени от НВМС ваксини и по схема, определена от ръководителя на НВМС.

Чл. 10.
(1) Ръководителите на държавните дивечовъдни станции и ловни сдружения незабавно уведомяват НВМС за промени в здравословното състояние или за масово заболяване и смъртност при диви птици или пернат дивеч, отглеждан във ферми.
(2) Собствениците и управителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на суровини или продукти от птици са длъжни да:
1. приемат за клане птици и продукти от птици за преработка само ако се придружават с ветеринарномедицински свидетелства, в които са посочени датата на последната ваксинация срещу НБП и видът на използваната ваксина;
2. осигуряват дезинфекция на предприятието и на влизащите и излизащите от него транспортни средства.
(3) Търговците на птици и продукти от птици са длъжни да ги придвижват с необходимите ветеринарномедицински документи по чл.37 ЗВД в транспортни средства съгласно чл.61 ЗВД.

Чл. 11.
(1) При установяване на НБП в съседни страни в заповедта по чл. 4, ал. 1 се определят застрашените региони и се създават предпазни зони, които включват територията на 10 км от границата на Република България със съответната страна.
(2) В случаите по ал. 1 държавните и лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари:
1. провеждат ежеседмични клинични прегледи на птиците и изпращат материали за лабораторно изследване от умрели птици в застрашените региони;
2. провеждат сондажни серологични и вирусологични изследвания на отстреляни с диагностична цел диви птици в застрашените региони;
3. осъществяват засилен контрол върху движението и търговията с птици и птичи продукти на територията на цялата страна.
(3) В случаите по ал. 1 ръководителят на НВМС налага забрана за лов на пернат дивеч в застрашените региони.

Раздел III
Мерки при съмнение за заболяване или заразяване с НБП

Чл. 12.
(1) При съмнение за заболяване или заразяване на птици с НБП обслужващият птицевъдния обект ветеринарен лекар:
1. поставя обекта под възбрана и издава писмено предписание, с което се забранява:
а) вкарването, изкарването и преместването на птици, трупове на птици, яйца, продукти от птици, други животински видове, постеля, тор, фураж, инвентар, облекло, обувки, транспортни средства и други предмети от птицевъдния обект, които могат да бъдат контаминирани с вируса;
б) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства от птицевъдния обект;
в) клането на птици;
2. разпорежда птиците да се отглеждат в затворени помещения;
3. разпорежда да се подготви и зареди с дезинфекционен разтвор площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете с одобрено от НВМС дезинфекционно средство;
4. провежда епизоотологично проучване;
5. сменя облеклото и обувките, с които е извършил клиничния преглед, и дезинфекцира ръцете си при излизане от обекта;
6. уведомява незабавно регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), собствениците на птици и кмета на населеното място за съмнението за НБП;
7. не посещава други птицевъдни обекти, без да е предприел необходимите мерки за обезвреждане на дрехите и предметите, които могат да бъдат механични носители на вируса на НБП.
(2) Ветеринарният лекар по ал. 1 води дневник, в който отделно за всяка категория птици в птицевъдния обект вписва броя на умрелите птици, броя на птиците, показващи клинични признаци, и броя на птиците без клинични признаци. Дневникът се води до потвърждаване или отхвърляне на съмнението и се представя при поискване от държавен ветеринарен лекар от НВМС.
(3) При съмнение за НБП собствениците и управителите на птицевъдни обекти и предприятия за добив и преработка на суровини и продукти от птици:
1. незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар при повишена смъртност или влошено общо състояние на птиците;
2. до идването на ветеринарния лекар:
а) изолират болните птици и не допускат внасянето на птици, външни лица и транспортни средства до обекта;
б) не посещават други птицевъдни обекти;
в) преустановяват придвижването, разместването и прегрупирането на птиците в обекта;
3. изпълняват разпорежданията на ветеринарния лекар по ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Мерките по ал. 1 и 2 се отменят от НВМС след получаване на отрицателен резултат от лабораторното изследване по чл. 15. (5) При съмнение за проникване на заболяването в други птицевъдни обекти НВМС може да ги постави под възбрана съгласно изискванията, посочени в ал. 1, т. 1.
(6) При съмнение за НБП при състезателни гълъби НВМС провежда епизоотологично проучване съгласно чл. 18, ал. 3, поставя мястото за отглеждане на гълъби под контрола на държавен ветеринарен лекар, който изпраща проби за лабораторно изследване по чл. 14 и забранява придвижването и пускането на гълъбите.

Чл. 13.
(1) При сигнал за НБП по чл.12 НВМС незабавно изпраща специализиран диагностичен екип на място.
(2) Екипът по ал. 1 извършва:
1. епизоотологично проучване съгласно изискванията по чл. 18, ал. 3;
2. клиничен преглед, аутопсия на болни или умрели птици и взема материал за лабораторни изследвания.

Раздел IV
Диагностика на НБП

Чл. 14. Диагноза НБП се поставя въз основа на епизоотологичните, клиничните, патологоанатомичните данни и резултатите от лабораторните изследвания, получени съгласно чл. 15.

Чл. 15.
(1) Лабораторните изследвания за НБП за изолиране и идентифициране на вируса се извършват в специално оборудвани лаборатории, одобрени по реда на чл. 14 ЗВД, чрез използване на следните методи:
1. вземане на материали за лабораторно изследване:
а) от живи птици - трахеални и клоакални тампони;
б) от умрели птици - трупове, ороназални тампони, бял дроб, черен дроб, далак, главен мозък, сърце и черва (вкл. и съдържанието), като последните се опаковат отделно;
2. култивиране на вируса в кокоши ембриони;
3. идентификация на вируса със серологични тестове;
4. установяване на патогенния тип чрез определяне на:
а) средно време на умиране от минимална летална доза;
б) интрацеребрален патогенен индекс;
в) интравенозен патогенен индекс;
г) интерпретация на резултатите;
5. моноклонални антитела;
6. серологични тестове:
а) реакция хемаглутинация;
б) реакция за задържане на хемаглутинацията.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на НБП.

Чл. 16.
(1) Материалите за лабораторно изследване се поставят в плътно затворени непропускливи съдове, които външно се дезинфекцират преди поставянето им в термос или хладилна чанта.
(2) Материалите за изследване се изпращат в лабораторията с придружително писмо по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.

Чл. 17. Ръководителят на лабораторията по чл. 15:
1. поддържа постоянна диагностична готовност;
2. незабавно изследва получените проби по методите, посочени в чл. 15;
3. незабавно уведомява Главното управление (ГУ) на НВМС и съответната РВМС за резултатите от изследванията по т. 2;
4. изпраща проби в Световната референтна лаборатория за диагностика на НБП по разпореждане на ръководителя на НВМС.

Раздел V
Мерки за ограничаване и ликвидиране на НБП

Чл. 18.
(1) При лабораторното потвърждаване на диагноза НБП генералният директор на НВМС:
1. обявява заболяването;
2. определя границите на заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В" в зависимост от географските, административните и екологичните особености на засегнатите райони;
3. създава със заповед национален координационен център за контрол на мерките за борба срещу НБП, който координира и контролира изпълнението на мерките на национално ниво.
(2) В случая по ал. 1 директорът на РВМС на територията, на която е възникнало заболяването:
1. представя на епизоотичните комисии по чл.29 ЗВД план за ограничаване и ликвидиране на заболяването, който може да се изменя и допълва в зависимост от промените в епизоотичната обстановка;
2. създава със заповед регионален координационен център за контрол на мерките за борба срещу НБП, който координира и контролира изпълнението на мерките на регионално ниво.
(3) В случая по ал. 1 държавният ветеринарен лекар:
1. провежда епизоотологично проучване за изясняване:
а) произхода на инфекцията;
б) времето и пътя за проникване на вируса в птицевъдния обект;
в) периода на скрито протичане на инфекцията;
г) данни за движението на хора, птици, продукти от птици, състезателни гълъби, други видове животни, транспортни средства и други предмети и съоръжения, които могат да бъдат преносители на вируса на НБП;
д) наличие на други птицевъдни обекти, места за отглеждане на гълъби и други видове птици, имали епизоотична връзка със засегнатия птицевъден обект, в които има вероятност от проникване на вируса и наличие на птици, съмнителни за заболяване или заразяване, и налага възбрана над тях;
2. проследява добива и реализацията на птиче месо и месни продукти, яйца и яйчни продукти от засегнатия птицевъден обект за период до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на НБП и разпорежда тяхното обезвреждане под негов контрол по начин, гарантиращ унищожаване вируса на заболяването;
3. проследява яйцата за люпене, заложени в люпилните от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, и разпорежда те да бъдат унищожени;
4. проследява пилетата, излюпени от яйца, произхождащи от засегнатия птицевъден обект, 21 дни преди появата на клиничните признаци на НБП;
5. проследява яйцата за консумация, получени по време на предполагаемия инкубационен период, и разпорежда тяхното унищожаване, освен ако не са били дезинфекцирани след снасянето.
(4) В случая по ал. 1 кметовете на населените места в зони "А", "Б" и "В" информират собствениците на птици за предприетите мерки.
(5) При лабораторно потвърждаване на Нюкясълска болест по състезателни и декоративни гълъби държавният ветеринарен лекар, контролиращ мястото за отглеждане на гълъби:
1. забранява тяхното излитане, участие в състезания и изложби най-малко за 60 дни от изчезване на клиничните признаци и прилага мерките по чл. 20 - 23;
2. взема мерки за обезвреждане на всички контаминирани материали и отпадъци, събирани по време на 60-дневния период по т. 1.
(6) Мерките за ограничаване и ликвидиране на НБП се въвеждат със заповедта по чл. 4, ал. 1.

Чл. 19. Заразената зона "А" включва:
1. епизоотичното огнище (засегнатия птицевъден обект);
2. територията на населеното място, в което е регистрирано епизоотичното огнище;
3. населените места и птицевъдните обекти в тях в радиус 3 км от епизоотичното огнище;
4. птицевъдните обекти в други населени места извън трикилометровата зона с установена епизоотична връзка със засегнатия птицевъден обект.

Чл. 20.
(1) В зона "А":
1. епизоотичното огнище се поставя под контрола на държавен ветеринарен лекар;
2. държавните и лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари извършват ежедневни клинични прегледи и взимат проби за лабораторно изследване от птиците от възприемчивите видове в незасегнатите птицевъдни обекти в продължение на 21 дни след ликвидиране на болните и контактните птици в епизоотичното огнище, а след това ежеседмично в продължение на 3 месеца;
3. органите на НВМС извършват проверка на регистрацията на птицевъдните обекти с видовете птици в тях - по категории и брой в отделните помещения;
4. се поддържа площадка за дезинфекция на транспортните средства, площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;
5. се забранява търговията, пазарите, изложбите и други събирания на птици и ловът на диви птици;
6. се забранява редовното клане на птици и преработката на месо и продукти от тях и се извършва почистване и дезинфекция на предприятията за добив, съхранение и преработка на суровини и продукти от птици съгласно приложение № 2;
7. се извършва спешна реваксинация на птиците в незасегнатите птицевъдни обекти с одобрени от НВМС ваксини по чл. 8, ал. 1, като реваксинацията се започва от външната граница на зона "А" и се продължава до засегнатия птицевъден обект.
(2) Срокът на действие на мерките по ал. 1 е 30 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище, при отрицателни резултати от лабораторните изследвания в зона "А" и зона "Б" и при условие, че са изминали 15 дни от реваксинацията по ал. 1, т. 7.
(3) В случай че са изпълнени изискванията на ал. 2, се преминава към "условна възбрана".

Чл. 21.
(1) Условната възбрана по чл. 20, ал. 3 в зона "А" продължава до 3 месеца. Срокът на условната възбрана във всеки конкретен случай се определя със заповедите по чл. 4.
(2) По време на условната възбрана се извършват:
1. ежеседмични клинични прегледи на птиците;
2. дезинфекции на помещенията с птици, складовите и битовите помещения и транспортните средства в засегнатия птицевъден обект.

Чл. 22.
(1) Епизоотичното огнище на НБП се ограничава и ликвидира чрез метода "стемпинг аут", който включва незабавно умъртвяване по безкръвен начин на заразените и контактните птици и унищожаване на труповете и яйцата чрез загробване в района на фермата или изгаряне в екарисаж.
(2) Загробването се извършва в ров, дълбок най-малко 2 м, който се изпълва с трупове на височина до 1 м от дъното на рова и върху труповете се посипва хидратна вар, след което се покрива с пласт пръст не по-малък от 1,50 м. Мястото на загробването и 3 м около него се дезинфекцират.
(3) След унищожаването на птиците в засегнатия птицевъден обект се извършва механично почистване и дезинфекция на помещенията и околния терен с одобрени от НВМС дезинфекционни средства съгласно приложение № 2 под контрола на държавен ветеринарен лекар.
(4) В засегнати от НБП птицевъдни обекти не се извършва спешна ваксинация.

Чл. 23.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши незабавно клане в птицекланици, разположени в зона "А" или зона "Б", на птици, произхождащи от незасегнати от НБП птицевъдни обекти от зона "А".
(2) Месото, получено от кланици по ал. 1, се маркира по начин, определен от НВМС, и се реализира под контрола на органите на ДВСК.

Чл. 24. Когато от стадо птици без клинични признаци на НБП се изолира вирус с интрацеребрален патогенен индекс от 0,7 до 1,2 (мезогенен щам), по преценка на НВМС могат да се направят изключения по прилагането на някои мерки, посочени в чл. 20, като:
1. птицевъдният обект се поставя под контрола на държавен ветеринарен лекар в продължение на 30 дни;
2. по разпореждане на ръководителя на НВМС се допуска санитарно клане в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространението на вируса на НБП;
3. собствениците на кланици по т. 2 предварително се информират за изпращането на птиците, които се изколват възможно най-бързо и отделно от другите партиди птици;
4. добитото месо от такива птици се маркира и насочва за термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса под контрола на органите на ДВСК.

Чл. 25.
(1) В застрашената зона "Б", която обхваща територията с радиус най-малко 10 км около външните граници на зона "А", освен мерките по чл. 20, ал. 1, т. 1, 4, 5, 6 и 7 се провеждат и следните ограничителни мерки:
1. пререгистрация на всички птицевъдни обекти с точна информация за броя на птиците по категории и видове;
2. ежеседмични клинични прегледи на птиците във всички птицевъдни обекти;
3. аутопсия на всички умрели птици и изпращане на материали от умрели или съмнителни за заболяване птици за лабораторно изследване по реда на чл. 15 и 16;
4. загробване на труповете на умрелите птици или обезвреждане под контрола на държавен ветеринарен лекар;
5. реваксинация на птиците във всички птицевъдни обекти с одобрени от НВМС ваксини по чл. 8, ал. 1, като се започва от външната граница на зоната.
(2) Забранява се изнасянето от зона "Б" на:
1. птици, с изключение на предназначените за клане, в определени от НВМС птицекланици;
2. разплодни яйца, с изключение на такива, насочени от НВМС към определена люпилня;
3. тор, торова постеля, фураж, суровини от птичи произход, отпадъци от птицевъдни и птицепреработвателни предприятия без разрешение от НВМС.
(3) Действието на ограничителните мерки в зона "Б" се прекратява 30 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище и при отрицателни резултати от лабораторните изследвания на материали от умрели птици, взети от тази зона.

Чл. 26.
(1) В предпазна зона "В", която включва птицевъдните обекти и селищата, разположени в радиус 10 км около зона "Б", освен мерките по чл. 20, ал. 1, т. 4 - 8 се провеждат и следните мерки:
1. ежеседмични клинични прегледи от държавен ветеринарен лекар;
2. аутопсия на всички умрели птици и изпращане на материали от умрели или съмнителни за заболяване птици за лабораторно изследване по реда на чл. 15 и 16;
3. реваксинация на птиците във всички птицевъдни обекти.
(2) Действието на ограничителните мерки в зона "В" се прекратява 30 дни след ликвидиране на епизоотичното огнище съгласно чл. 20, ал. 2 и при отрицателни резултати от лабораторните изследвания на материали от умрели птици, взети от тази зона.

Чл. 27. Когато в зони "А", "Б" и "В" попада част от територията на съседни държави, мерките по чл. 20 - 26 се съгласуват с държавните ветеринарни служби на съответните страни.

Чл. 28.
(1) Държавният ветеринарен лекар, контролиращ епизоотичното огнище, ежедневно информира съответната РВМС за хода на заболяването в зона "А" и изпълнението на мерките за ограничаване и ликвидиране на заболяването.
(2) Районната ветеринарномедицинска служба ежедневно подава информация по ал. 1 до ГУ на НВМС.

Чл. 29. За всички проведени мероприятия по ограничаване и ликвидиране на НБП се съставят протоколи по образци, утвърдени от ръководителя на НВМС.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Птицевъден обект" е всяко място, ферма, двор, комплекс в страната, където се отглеждат или настаняват птици.
2. "Птици" са кокошки, пуйки, токачки, пауни, яребици, пъдпъдъци, патици, гъски, гълъби, фазани, кеклици, отглеждани в затворени помещения.
3. "Нюкясълска болест по птиците" е силно контагиозно заболяване по домашните и дивите видове птици, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство "Парамиксовириде", серотип 1, при условие, че този серотип показва интрацеребрален патогенен индекс при еднодневни пилета, по-голям от 0,7.
4. "Интрацеребрален патогенен индекс" е показател, определящ невропатогенността на даден изолат на вируса на НБП. Представлява цифров израз на патогенността, изчислена въз основа на здравословното състояние на 10 еднодневни пилета, инокулирани интрацеребрално и наблюдавани в продължение на 8 дни (по стандарт).
5. "Състезателни гълъби" са гълъби, отглеждани в затворени помещения, които излитат периодично, връщат се на същото място или отиват на друго място за отглеждане на състезателни гълъби.
6. "Място за отглеждане на гълъби" е съоръжение за отглеждане и развъждане на състезателни гълъби.
7. "Заразени птици" са птици, при които е поставена лабораторно диагноза НБП или в случай на вторично възникване на заболяването то е потвърдено въз основа на клинични признаци или патологоанатомични изменения.
8. "Птици, съмнителни за заболяване" са птици, които показват клинични признаци, наподобяващи НБП.
9. "Птици, съмнителни за заразяване" са птици, за които има данни за пряк или непряк контакт с вируса на НБП.
10. "Кухненски отпадъци" са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.

Заключителна разпоредба

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Приложение № 1
към чл. 3

Съдържание на оперативния план за действие при съмнение или при възникване на Нюкясълската болест по птиците

1. Списък на държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките.
2. Списък на длъжностни лица и специализирани лабораторно-диагностични звена в системата на НВМС, които незабавно се уведомяват при съмнение или при възникване на НБП.
3. Списък на моторните превозни средства (регистрационни номера и шофьори), дезинфекционна техника, инструменти и оборудване, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба със заболяването НБП.
4. Програма за обучение на държавните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари по специализирани програми за НБП.
5. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на НБП.

Приложение № 2
към чл. 20, ал. 1, т. 6

Правила за дезинфекция при Нюкясълска болест по птиците

1. Дезинфекция на птицевъдни обекти, засегнати от НБП, в които всички птици са унищожени
а) Механично почистване. В свободните от птици сгради се извършва механично почистване. Отначало всички повърхности се накисват с 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1л/м2. След 1 час торовата постеля се изнася от помещението и се загробва на не по-малко от 100 м от помещението. При загробването торовата постеля се размесва с негасена вар в съотношение 100 кг негасена вар към 1 м3 торова постеля. Торовата постеля може да се обезвреди и чрез прибавяне на 40 %-во варно мляко, при разход 40 л варно мляко за 1 м3 торова постеля или с формалин при разход 10 л формалин за 1 м3 торова постеля. Обезвреждането се постига за 4 дни. След изкарването на торовата постеля се извършва почистване и измиване на всички повърхности, включително и в сервизните помещения. Почистването продължава дотогава, докато се очертае ясно външният релеф на почистваната повърхност. Държавният ветеринарен лекар, отговарящ за засегнатия птицевъден обект, преценява качеството на почистването и разпорежда започване на дезинфекцията.
б) Дезинфекция. Почистените и подсушените помещения, вкл. и външните стени, се дезинфекцират по следния начин: Всички повърхности се напръскват с работен разтвор на формалдехид с концентрация 2 % и разходна норма 0,7 л/м2. При извършване на дезинфекцията с формалдехид температурата на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 10 °С. Съоръженията, които могат да се демонтират, се почистват и дезинфекцират извън помещението чрез потапяне в същия дезинфектант. На следващия ден се извършва втора дезинфекция с воден разтвор на натриев хипохлорид, съдържащ най-малко 2 % активен хлор, при разходна норма 0,7 л/м2. Дезинфекционната обработка на помещенията завършва с варосване на всички повърхности (вътрешни и външни) с 20 %-ово варно мляко, към което е прибавена 3 % натриева основа. Ежедневно се извършва дезинфекция на всички пътища чрез напръскването им с 3%-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2. Всеки ден след приключване на работата всички транспортни средства се измиват и дезинфекцират чрез преминаване през дезинфекционна площадка. Дезинфекцират се всички инструменти и предмети, използвани при почистването и дезинфекцията.
2. Дезинфекция на птицевъдни обекти, застрашени от проникването на НБП, в присъствието на птици На всеки 300 м3 от помещението се поставя по един пластмасов съд с вместимост над 20 л. В съдовете се налива разтвор на натриев хипохлорид, съдържащ 5 % активен хлор, с разчет по 40 мл/м3. Разтворът се активира с амониев нитрат (амониева селитра), с разчет 2 г/м3. Активирането започва при най-отдалечените от входа съдове и постепенно се излиза от помещението. Извършващите дезинфекцията вземат мерки за лична безопасност при работа с хлорни препарати. След активирането на разтвора е необходимо помещението да се затвори при изключена вентилационна система. След 1 час се включва вентилацията и се преминава на нормален режим на работа. Обработката се повтаря два пъти седмично. Два пъти месечно помещенията се варосват с 20 %-во варно мляко, към което се добавя 2 % натриева основа.