Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за производство на фиданки за залесяване в горските разсадници - държавна собственост, управлявани и стопанисвани от структурите и специализираните териториални звена (СТЗ) на Националното управление по горите (НУГ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС).
Чл. 2. Площите за държавни горски разсадници могат да бъдат определяни върху гори и земи от горския фонд, земеделски земи и урбанизирани територии - собственост на държавата.
Чл. 3.
(1) В горските разсадници може да се произвеждат фиданки и други репродуктивни материали за лесовъдски цели, декоративни и овощни фиданки, коледни елхи, зеленина за украса и преработка, както и горски репродуктивни материали за преработка.
(2) При производството на декоративни фиданки е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 16 за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от декоративни растения (ДВ, бр. 51 от 2004 г.), а при производството на фиданки от горскоплодни видове, предназначени за овощарството - изискванията на Наредба № 40 за производство и търговия на посадъчен материал от овощни видове (ДВ, бр. 93 от 2004 г.).
Чл. 4. За нормалното функциониране на горските разсадници в тях може да се изграждат пътища, напоителни системи, парници, оранжерии, огради, складови помещения, семедобивни, резникодобивни и битови сгради, както и да се създават градини за семепроизводство, дендрариуми, опитни и експериментални участъци, маточници, генни банки и клонови колекции.
Чл. 5.
(1) Ръководителите на структурите и СТЗ на НУГ и ДДивС, които управляват горски разсадници, със заповед определят длъжностно лице, което ръководи и контролира дейността на съответния разсадник.
(2) Лицата по ал. 1 са материално отговорни лица и носят отговорност за имуществото в разсадника.
Чл. 6. Организацията и ръководството на горски разсадници, в които дейността се извършва от физически лица, вписани в публичния регистър по чл.39, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) за упражняване на частна лесовъдска практика по чл.39, ал. 1 ЗГ, или търговци, които са регистрирани в публичния регистър по чл.57а, ал. 1 ЗГ, се осъществяват от регистриран лесовъд.
Глава втора
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩ ЗА ГОРСКИ РАЗСАДНИК
Чл. 8.
(1) При определяне площта за постоянен горски разсадник се спазват следните изисквания:
1. теренът е равен или полегат с наклон до 5°;
2. мястото да бъде централно разположено в района за залесяване, да има удобна връзка с републиканската пътна мрежа, условия за водоснабдяване и електроснабдяване и правилна форма;
3. почвата да бъде дълбока минимум 60 cm, богата, по възможност с глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест механичен състав;
4. почвената киселинност да бъде в границите на pH 5,0 - 7,0;
5. подпочвените води да са с дълбочина под 2,5 m.
(2) Не се допуска да се определя площ за постоянен горски разсадник на места със:
1. голяма опасност от ранни есенни и късни пролетни студове и слани и изложени на силни ветрове;
2. площ до 10 dka, изложени на големи снегонавявания и бавно топене на снега;
3. почви, които са обезструктурени, мочурливи или солени;
4. почви, замърсени с тежки метали или заразени с болести, насекоми и други вредители, установени от компетентен орган;
5. опасност от заливане;
6. близко разположени до 200 m, трепетликови насаждения или групи от трепетликови дървета и източници на промишлени отровни емисии (от 5 до 10 km според посоката на преобладаващите ветрове).
(3) Големината на площта за постоянен разсадник в ДЛ/ДДивС се определя в зависимост от необходимите фиданки за залесяване, предвидени в лесоустройствения проект (ЛУП), като се допуска възможност за разширяване на производствената част с до 20 % от общата площ.
(4) Допуска се производство на фиданки от високопланински екотипове в среднопланински разсадник при надморска височина, близка до 1500 m.
Чл. 9.
(1) При определяне площта за временен разсадник се спазват следните изисквания:
1. трябва да се намира под склопа на насаждение, определено за базов източник за производство на репродуктивни материали от категория "идентифициран", със склопеност до 0,3 и със странична осветеност на короните от слънчевата светлина;
2. насаждението да е разположено в средния планински пояс с наклон до 5°;
3. почвата да е с лек до среден механичен състав;
4. насаждението да е защитено от паша на дивеч и домашни животни.
(2) Не се допуска да се определя площ за временен разсадник на места:
1. в мразовинни дупки и изложени на студени ветрове;
2. с тежки по механичен състав почви.
Чл. 10.
(1) Площта за постоянен или временен горски разсадник се определя при спазване на следната процедура:
1. директорът на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ изготвя мотивирано писмено предложение до началника на регионалното управление на горите (РУГ);
2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, която включва представител на РУГ, ДЛ/ДДивС или СТЗ, горска семеконтролна станция (ГСС), лесозащитна станция (ЛЗС) и представител на районната служба за растителна защита (РСРЗ);
3. комисията по т. 2 след анализиране на всички налични данни, отнасящи се до предложеното място и посещение на терена, изготвя протокол с решение за одобряване или отхвърляне на предложението по т. 1 и в 7-дневен срок от провеждане на заседанието го изпраща до началника на РУГ;
4. при отрицателно решение на комисията началникът на РУГ постановява мотивиран отказ за приемане на предложението по т. 1, а при положително решение на комисията - изпраща протокола, придружен със становище, до началника на НУГ за одобрение;
5. въз основа на писменото становище по т. 4 началникът на НУГ одобрява протокола, когато са спазени изискванията на чл. 8 или 9, и издава заповед за определяне площта на горския разсадник;
6. протоколът по т. 3 не се одобрява и началникът на НУГ не издава заповед, когато не е спазена процедурата, посочена в т. 1, 2, 3 и 4, или комисията, назначена по т. 2, не се е съобразила с изискванията по чл. 8 или 9.
(2) Увеличаването на площта за горски разсадник се извършва по реда на ал. 1.
(3) При необходимост се извършва прекатегоризация на земята по реда на чл.5 от Правилника за прилагане на Закона за горите.
(4) Площта на горския разсадник се класифицира като:
1. производствена - в нея се включват площите, заети със: семенища, школи, вкоренилища, маточници, оранжерии и парници, площадки за контейнери и угари; за ефективно управление, отчет и контрол на производството в нея се обособяват:
а) отдели;
б) подотдели;
в) квартали;
2. непроизводствена - в нея се включват: застроени площи, пътища, дендрариуми, градини за семепроизводство, опитни и експериментални участъци, генетични банки и колекции и др.
Чл. 11.
(1) Отмяната на заповед за определяне на площ за постоянен или временен горски разсадник се извършва от началника на НУГ или упълномощено от него лице при спазване на следната процедура:
1. директорът на ДЛ/ДДивС или СТЗ изготвя мотивирано предложение до началника на съответния РУГ;
2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, включваща представителите по чл. 10, ал. 1, т. 2; комисията изготвя протокол с решение по предложението по т. 1;
3. при отрицателно решение на комисията началникът на РУГ отхвърля предложението по т. 1, а при положително решение на комисията - представя на началника на НУГ протокола по т. 2, придружен с писмено становище за одобрение на предложението за отмяна на заповедта за определяне на площта за разсадника;
4. въз основа на писменото становище по т. 3 началникът на НУГ одобрява протокола и издава заповед за отмяна на заповедта за определяне на площта за разсадника, копие от която се изпраща на РУГ и ДЛ/ДДивС или СТЗ;
5. началникът на НУГ не одобрява протокола и не издава заповед, когато не е спазена процедурата по т. 1, 2 и 3, или обстоятелствата, посочени в протокола на комисията, назначена по т. 2, са несъстоятелни.
(2) Площта на горския разсадник се намалява по реда на ал. 1.
Чл. 12.
(1) Площите за горски разсадници служебно се регистрират съгласно изискванията на Закона за горите и Правилника за прилагане на Закона за горите, а закритите се дерегистрират на основание заповедта на началника на НУГ по чл. 11 т. 4.
(2) За всяка площ, определена за горски разсадник, се води "Книга на горския разсадник" по образец приложение № 1, а лицето, ръководещо дейността на разсадника, съхранява и представя при поискване от контролните органи следните документи:
1. сертификати за идентификация на произхода на горските репродуктивни материали (приложение № 13 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.), използвани и съхранявани в разсадника;
2. семеконтролни свидетелства (приложение № 25 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос (ДВ, бр. 52 от 2005 г.), на семената, използвани и съхранявани в разсадника през последните пет години;
3. документи за извършени почвени проучвания от ГСС съгласно чл. 19, ал. 2;
4. документи, установяващи здравословното и фитосанитарното състояние, издадени от компетентни органи през последните пет години.
Глава трета
ПЛАНИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ
(1) Производството в горския разсадник ежегодно се планира с изготвяне и одобрение на годишен план за производство на фиданки (приложение № 2).
(2) Планът по ал. 1 се изготвя от съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ в срок до 5 октомври, като се вземат предвид:
1. средногодишният обем на залесяванията и необходимите за тях фиданки, предвидени в ЛУП, планове и програми;
2. използваните средногодишно фиданки за залесяване и попълване на горските култури през последните пет години;
3. естественият отпад и други непредвидени загуби в размер до 10 % от общия обем на предвиденото производство;
4. възложеното производство на фиданки от РУГ;
5. заявките за безвъзмездно предоставяне на фиданки съгласно разпоредбите на Закона за горите;
6. сключените договори с потребители извън структурите и СТЗ на НУГ и ДДивС;
7. необходимите фиданки от широколистни видове за възпроизводство на най-ценните популации и форми, включени в списъка по чл.23, ал. 1 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос;
8. необходимите фиданки за осъществяване на научни задачи и експерименти.
(3) В срока по ал. 2 годишният план (приложение № 2) се изпраща от ДЛ/ДДивС в РУГ, а от СТЗ в НУГ за одобрение.
Чл. 14.
(1) Въз основа на получените годишни планове (приложение № 2) от ДЛ/ДДивС РУГ изготвя обобщен годишен план (приложение № 2) за неговия район на дейност, който се представя в НУГ за одобрение в срок до 10 октомври.
(2) При изготвяне на плана по ал. 1 РУГ може да извършва промени и допълнения на представените от ДЛ/ДДивС годишни планове, имайки предвид общите нужди на РУГ от фиданки, настъпили форсмажорни обстоятелства и др.
(3) В срок до 20 октомври началникът на НУГ или упълномощено от него лице одобрява обобщения годишен план на РУГ и годишния план на СТЗ, като при необходимост от фиданки може да възлага допълнително количество или да намалява производството в горските разсадници.
(4) След получаване на одобрения обобщен годишен план за производство на фиданки РУГ одобрява плановете на ДЛ/ДДивС, като се съобразява с извършените от НУГ промени и допълнения.
Чл. 15.
(1) Промени във вече одобрени годишни планове за производство на фиданки могат да извършват:
1. Националното управление по горите - на РУГ и СТЗ;
2. Регионалното управление на горите - на ДЛ и ДДивС, след предварително съгласуване с НУГ.
(2) Промените по ал. 1 могат да се извършват в следните случаи:
1. настъпили форсмажорни обстоятелства;
2. компрометиране на семенната реколта или разсадниковото производство;
3. необезпеченост с финансови средства от държавния бюджет.
Глава четвърта
ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ
(1) За запазване и повишаване на почвеното плодородие в горските разсадници се извършва основна и допълнителна обработка на почвата.
(2) Основната обработка на почвата се осъществява чрез:
1. пълна обработка - прилага се на площи с прерасли школи, бракувани маточници и градини за семепроизводство или отсечени опитни или експериментални участъци;
2. оран - провежда се ежегодно през есента, като на всеки четири години е с обръщане на орния пласт на дълбочина:
а) за семенни отдели - 35 - 50 сm;
б) за вкоренилища, маточници, школи и декоративни отдели - 50 сm;
в) за структурни почви - 50 - 60 сm;
3. фрезуване - прилага се след оран върху почви със запазена структура при дълбочина 5 - 30 сm.
(3) Допълнителна обработка на почвата се осъществява чрез:
1. брануване - извършва се веднъж или неколкократно рано през пролетта след изпръхване на почвата;
2. култивиране - извършва се през пролетта и неколкократно през вегетационния период след есенна оран на дълбочина 6 - 12 cm;
3. подравняване - извършва се за удобство и правилно извършване на посева, саденето и другите производствени дейности и за ограничаване на ерозията на почвената повърхност;
4. валиране - извършва се за леко повърхностно уплътняване, стабилизиране профила на лехите и осигуряване капилярен приток на влага.
Чл. 17.
(1) За запазване на почвеното плодородие и предотвратяване разпространението на болести и вредители част от производствената площ се поддържа във вид на угари.
(2) Площта на угарите се определя в зависимост от плана за производство и наличните площи при спазване на следните норми:
1. за семенища и вкоренилища с едногодишен цикъл на производство - до 100 % от заетата с тях площ през годината;
2. за семенища и вкоренилища с двегодишен цикъл на производство - до 50 % от заетата с тях площ през годината;
3. за семенища и вкоренилища с тригодишен цикъл на производство - до 30 % от заетата с тях площ през годината;
4. за школи - до 100 % от площта, предвидена за освобождаване от тях през годината.
(3) Общата площ на угарите в горския разсадник е сбор от нормативно определените площи по ал. 2.
(4) Според почвено-климатичните и производствените условия се поддържат:
1. черна угар;
2. сидерална угар;
3. угар, заета със селскостопански култури.
Чл. 18. За възстановяване на плодородието, структурата на почвата и като превантивна мярка срещу болести и вредители се прилагат сеитбообръщения и обеззаразяване на почвата.
Глава пета
ТОРЕНЕ И ПОЛИВАНЕ В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ
(1) Торенето се прилага с цел поддържане и повишаване плодородието и подобряване на структурата на почвите и субстратите.
(2) Торенето в горските разсадници се извършва въз основа на предписанията, дадени от ГСС от проведените на всеки 10 години почвени проучвания.
(3) За торене се използват органични, минерални, бактериални торове и микориза.
(4) В производствените площи на постоянните горски разсадници според нуждите се внасят - оборски тор, торф, компост, торфо-компост, дървесна пепел и биоторове, или се прилага зелено торене.
Чл. 20.
(1) Оборският тор се използва като силно разложен (прегорял), а внасяне на полупрегорял оборски тор се допуска върху угарни площи една година преди използването им, като при възможност се третира с инсектициди.
(2) На почви с по-тежък механичен състав оборският тор се внася при есенната дълбока оран, а на по-леки - и през пролетта.
(3) Оборският тор се внася при норма 2 - 4 t/dka според необходимостта през 3 - 6 години.
Чл. 21. Компостът се внася при норма 3 - 4 t/dka, веднъж на 3 - 4 години, през есента по време на основната оран или през пролетта при преораването.
Чл. 22. Зеленото торене (сидерация) се извършва в разсадници с бедни на хумус почви (под 4 %) и с влошена почвена структура.
Чл. 23.
(1) Торенето с растителна пепел се извършва на уплътнени и кисели почви.
(2) Растителните материали се изгарят извън производствените площи, а пепелта се внася през есента върху угарните площи или през втората половина на лятото при средна норма 2 - 3 dm3/m2 или 0,5 kg/m2.
Чл. 24. Минерални торове се прилагат, както следва:
1. амониева селитра (NH4 NO3 ) - предпосевно и за подхранване;
2. карбамид [CO(NH2)2 ] - за основно и предпосевно торене;
3. амониев сулфат [(NH4)2 SO4 ] - внася се за основно торене заедно с оборски тор или за подхранване при неутрални и алкални почви;
4. натриева селитра (NaNO3 ) - за подхранване при кисели почви;
5. калциева селитра [Ca(NO3 )2] - предпосевно и за подхранване при бедни на калций и азот кисели почви;
6. обикновен суперфосфат [Ca(H2PO4)2 H2O2CaSO4)] - внася се поетапно - 2/3 при есенната дълбока оран и 1/3 при предпосевното торене и подхранването;
7. двоен суперфосфат [Ca(H2PO4 )2H2OH3PO4] - внася се както обикновения суперфосфат;
8. амфос (10 - 11 % N2, 46 - 50 % P2O5) и диамфос (20 - 21 % N2, 46 - 51 % P2O5) - внася се предсеитбено и за подхранване;
9. калиев сулфат (K2SO4) и калиев хлорид (KCl) - внасят се през есента като основно торене, както и за подхранване през втората половина на лятото.
Чл. 25.
(1) Микроторовете се използват за повишаване кълняемостта на семената, усилване на растежа, намаляване на отпада от гъбни заболявания и повишаване устойчивостта на фиданките.
(2) Микроторовете се прилагат във вид на слабо концентрирани разтвори (до 5 %) от солите на съответните микроелементи за предпосевна обработка на семената, кореново и извънкореново подхранване, накисване на кореновата система на фиданките.
Чл. 26.
(1) За намаляване на киселинността в повърхностните почвени хоризонти (до 15 cm) се прилага варуване.
(2) Варта се внася във вид на прах след предварително разрохкване на почвата с равномерно поръсване, размесване и заравняване при есенната оран.
(3) Нормата на варуване се определя в зависимост от стойността на установения показател за киселинност (рН).
Чл. 27.
(1) За усилване на биохимичните процеси и фиксацията на атмосферен азот се прилагат и бактериални препарати.
(2) Бактериалните торове се внасят чрез накисване на семената в бактериалните препарати или обработка на кореновите системи на фиданките с бактериална емулсия.
Чл. 28.
(1) За по-добро разклонение на корените и осигуряване допълнително хранене на фиданките се използва микориза.
(2) Внасяне на микоризна почва, взета под насаждения от съответния вид, се изисква предимно при производство на фиданки от бял бор, смърч, лиственици, ели, дъбове и бук.
Чл. 29.
(1) Основното торене се извършва върху угарна или свободна от фиданки площ при следните изисквания:
1. еднократно през една или повече години, като площта предварително се разделя на клетки, торовете се разхвърлят по цялата площ и се заорават при есенната дълбока оран на 20 - 25 cm;
2. използват се органични торове, съчетани с минерални, фосфорни, калиеви и отчасти амониеви торове;
3. минералните торове се заорават в деня на внасянето им.
(2) При провеждане на основно торене се прилагат следните торови норми:
1. оборски тор - 2 - 3 t/dka на черноземни почви и 3 - 4 t/dka за другите почвени типове;
2. азот - 3 - 4 kg/dka (10 - 12 kg/dka амониева селитра или 15 - 20 kg/dka амониев сулфат);
3. фосфор - 6 - 10 kg/dka P2O5 (30 - 50 kg/dka суперфосфат);
4. калий - 3 - 4 kg/dka K2O (6 - 10 kg/dka калиев сулфат или калиев хлорид);
5. при производство на иглолистни фиданки количеството на азота се увеличава с 30 - 50 %, а на фосфора се намалява с 30 - 40 %;
6. при производство на бял борови фиданки върху ниско плодородни кафяви горски почви се използват следните средни торови норми: азот - 4 kg/dka; фосфор - 12 kg/dka; калий - 0,7 kg/dka;
7. за школите при основно торене се прилагат следните общи торови норми: оборски тор - 4 - 6 t/dka; азот - 3 kg/dka; фосфор - 5 - 7 kg/dka; калий - 7 - 10 kg/dka;
8. птичият тор се внася предсеитбено при норма 200 - 400 kg/dka;
9. суперфосфатът се внася в широколистни семенища при норма 12 - 15 kg/dka, а в иглолистни - 8 - 10 kg/dka, и се прибавя 4 - 5 kg/dka дървесна пепел;
10. биоторът се внася при норма 120 - 150 kg/dka.
Чл. 30. Предпосевното (предпосадъчното) или припосевното торене се извършва при следните изисквания:
1. преди посева или едновременно с него като допълнение на основното торене могат да се използват и други торове извън посочените в чл. 29, ал. 2;
2. торовете се заравят на дълбочина 10 - 15 cm с предпосевната подготовка на почвата 1 - 2 седмици преди посева.
Чл. 31.
(1) Подхранването се извършва неколкократно по време на вегетацията с лесно разтворими и бързодействащи торове по следните начини:
1. като самостоятелно торене в допълнение на основното торене или като торене за засилване растежа на фиданките;
2. сухо торене - поръсване на тора в междуредията и последващо поливане, или извънкореново (листно подхранване) във вид на слабо концентрирани водни разтвори (до 5 %).
(2) Извънкореновото (листното) подхранване се провежда до началото на август. Третирането се извършва в края на деня в безоблачно време с навлажняване на листата с разтвора, без да се допуска стичане на течността.
Чл. 32.
(1) Оптималните норми на торене се установяват диференцирано в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи, потребността на съответния вид от хранителни вещества, климатичните условия и др.
(2) Количествените съотношения между основните хранителни елементи (азот, фосфор, калий) се привеждат с торенето към следните оптимални стойности:
1. за едногодишни фиданки - 1 : 3,6 : 0,24;
2. за двегодишни фиданки - 1 : 2,7 : 0,2;
3. за тригодишни фиданки - 1 : 2,8 : 0,04.
Чл. 33.
(1) За поддържане на влажностните условия на почвата, пълноценно усвояване на торовете и регулиране на температурния режим в оранжерии се прилага поливане.
(2) Сроковете и нормите за поливане се определят от биологичните особености на видовете, фазата на развитие на растенията, воднофизичните свойства на почвата и метеорологичните условия.
(3) Поливането се извършва рано сутрин, в края на деня или при облачно време.
(4) Поливките се прекратяват към средата на август.
Чл. 34. За подобряване влажностния режим на хранене на фиданките могат да се прилагат препарати за абсорбиране на влагата около корените.
Глава шеста
ПРОИЗВОДСТВО НА СЕМЕНИЩНИ ФИДАНКИ
Раздел I
Изисквания към семената и предпосевната подготовка
Чл. 35.
(1) За семенно производство в горските разсадници се използват семена, окачествени съгласно изискванията на Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос и придружени с документите съгласно чл.18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
(2) Във временните разсадници под склопа се използва естественият налет и/или посевът на семена от същия базов източник.
Чл. 36.
(1) С цел увеличаване процента и дружността на поникването за по-добър растеж и устойчивост на пониците и фиданките се извършва предпосевна подготовка на семената.
(2) Съобразно характера и степента на семенния покой и срока на посев се прилагат методите за предпосевна подготовка на семената, посочени в приложение № 3.
(3) Допускат се ускорена стратификация и други обработки на семената, включително обеззаразяване с фунгициди и обработка с инсектициди и репеленти.
Раздел II
Подготовка на кварталите и лехите
(1) В зависимост от възприетия начин на производство в посевния отдел се оформят лехи или квартали, като се спазват следните изисквания:
1. посоките на залагане на лехите и лентите се определя в зависимост от наклона на терена, надморската височина и изложението на разсадника, като по възможност се ориентират в направление изток - запад;
2. в разсадниците, разположени в равнинната част на страната, и при леки почви се подготвят равни лехи и квартали, а в планински разсадници и при тежки почви - високи;
3. пътеките между кварталите, лентите и лехите се оформят с широчина 45 - 70 cm според използваните теглителни средства;
4. през есента обработката на почвата се извършва най-късно 20 дни преди посева, а за пролетен посев - веднага след изпръхването й;
5. обработките включват разрохкване на дълбочина 10 - 15 cm, изравняване и валиране на площта.
(2) При необходимост почвата в посевния отдел се обеззаразява съгласно изискванията по чл.48, ал. 1, т. 2 от Наредба № 56 за защита на горите от вредители, болести и други повреди (ДВ, бр. 103 от 2003 г.) и по указания от ЛЗС.
Чл. 38. Във временните разсадници под склопа на насаждения, определени за базови източници, се извършва двукратно предсеитбена цялостна обработка на почвата между стъблата, а в по-изредените части на насажденията могат да се оформят лехи.
Раздел III
Посеви
(1) Посевите в кварталите се извършват в редове или ленти при схеми, съобразени с биологията на вида, целта на производството и използваната механизация.
(2) При редов посев междуредията са с широчина 30 - 50 cm, при лентов посев разстоянията между лентите са 50 - 90 cm, а междуредията са от 10 до 50 cm.
Чл. 40.
(1) Посевите в лехи се извършват в бразди или свободно по цялата повърхност.
(2) Браздовият посев се извършва в тесни или широки надлъжни бразди (по изключение - напречни) с разстояния между тях от 10 до 30 cm.
(3) Свободният посев се допуска за видове с леки и дребни семена (бреза, елши и др.) и в оранжерии.
Чл. 41.
(1) Гъстотата на посева се подбира диференцирано според вида, качествата на семената, почвените и климатичните условия, технологията и целта на производството.
(2) Оптималните гъстоти за по-важните видове са посочени в приложение № 4.
(3) Гъстотата на посева се определя по изчислителните методи, посочени в приложение № 5.
(4) При ръчен посев се прилагат подбрани по обем съдове (мерки), отговарящи на тегловните норми в g/m или g/m2, а за едроплодните видове се използват бройните норми.
Чл. 42.
(1) Дълбочината на посев по приложение № 4 се оптимизира, като допълнително се съобразява с почвено-климатичните условия, срока на посев, прилагането на мулчиране и размерите на семената.
(2) Дълбочината на посев се постига чрез регулиращия механизъм на сеялните машини или подбиране на подходящи браздооткриващи валяци и специални приспособления.
(3) Посевите се покриват с подходящ материал (рохкава почва, пясък, торф, компост, смес пясък-торф или друг материал), а дребните само се мулчират. Покритието трябва да улеснява поникването и да намалява риска от загиване на пониците.
Чл. 43.
(1) Сроковете за посев се съобразяват с биологията на вида, физиологичното състояние на семената и природните условия в района.
(2) През пролетта се засяват семената на иглолистните видове, с изключение на тези по ал. 7, елшите, стратифицираните семена и др.
(3) В началото на пролетния сезон се извършват посевите:
1. в преходно средиземноморските и низинните разсадници;
2. на видове, чиито поници не страдат от късни пролетни мразове;
3. на семена от атласки и ливански кедър, които не са стратифицирани.
(4) В края на пролетния сезон се засяват семената на видове:
1. чиито поници страдат от късни пролетни слани (бяла акация, гледичия, японска софора, айлант и др.);
2. които узряват в края на пролетта и бързо губят кълняемост (брястове, сребрист явор и др.).
(5) През лятото може да се извърши посев при видове, чиито семена узряват през този сезон - бреза, черница, жълта акация и др.
(6) В края на лятото и началото на есента се извършват посевите на семената, събрани във физиологична зрелост, при бяла мура, липи, ясени, обикновен габър, полски клен, копривки, чашкодрени и др.
(7) През есента, преди настъпване на постоянните студове, се извършва посевът на семената на елите, веймутовия бор, бялата мура, блатния кипарис, дъбовете, орехите, обикновения кестен, бука, бадема, ясените, яворите (без сребристия), липите, вишната, черешата, платаните, брекинята, скорушата, киселицата, копривките, леските, птичето грозде, смрадликата, шипката, люляка и др.
Чл. 44. Посевът на семената се извършва механизирано или ръчно.
Чл. 45. Посевите се извършват отделно по партиди и се обозначават с указателна табела, поставена в началото на лехата или квартала, с латинските и българските ботанически имена на вида, идентификационния код на района на произход на репродуктивния материал, количеството в m (или m2 при свободен посев) и дата на посева.
Раздел IV
Отгледни грижи в семенищата
Чл. 47. Валиране след посева се извършва на структурни и хумусни почви (с изключение на тежки почви).
Чл. 48.
(1) Мулчирането се прилага:
1. при есенен посев - за предпазване на семената от измръзване;
2. при пролетен посев - за създаване на по-добри условия за поникване на семената;
3. при летен посев - за предпазване на посевите от просъхване;
4. срещу слана, студ, мразоизтегляне, заплевяване и формиране на почвена кора.
(2) Мулчирането се извършва чрез покриване на посевите с подходящ материал - слама, вършина, дървесни стърготини, торф, мъх, сламени рогозки, дъски, мулчхартия, непрозрачно полиетиленово платно и др., без да се внасят плевелни семена и болести.
(3) Задължително се мулчират посевите от бяла бреза, елши, черници, платани и летните посеви на семена във физиологична зрелост и есенните посеви.
Чл. 49.
(1) Поливането се извършва за осигуряване на подходяща влажност за поникване и развитие на посевите, пониците и фиданките.
(2) Посевите се поливат при спазване на следните изисквания:
1. извършва се ежедневно до поникването при повърхностно засяване и засушливи условия, като се навлажнява повърхностният 10-сантиметров почвен слой;
2. извършват се преди посева на стратифицирани и рътени посевни материали при суха почва с цел овлажняване на дълбочина 25 - 30 cm;
3. при пролетен посев поливките се извършват по необходимост, като овлажняването трябва да достига дълбочина 10 cm.
(3) Пониците и семенищните фиданки се поливат с цел овлажняване на коренообитаемия почвен слой при следните условия и изисквания:
1. задължително за райони със сух климат, особено при почва с лек механичен състав;
2. поливките се намаляват или преустановяват при опасност от полягане на пониците (сечене);
3. извършва се съгласно изискванията на чл. 33, ал. 3 и 4.
Чл. 50.
(1) Снегозадържането се извършва в разсадници, разположени в райони с умереноконтинентален климат с малоснежни зими и продължителни летни засушавания за набавяне на почвена влага и предпазване на посевите и фиданките от измръзване.
(2) Снегозадържането се осъществява като цяло за разсадника със защитни пояси и локално чрез шахматно разполагане на дървени щитове или други средства.
Чл. 51.
(1) Разрохкването на посевите за разкъсване на почвената кора се прилага на тежки почви и на немулчирани семенища, особено през пролетта за есенните посеви.
(2) Разрохкването се извършва на дълбочина, по-малка от тази на засяването, или само в междуредията.
Чл. 52.
(1) Плевенето и разрохкването се прилагат съчетано за подобряване на почвените условия и за борба с плевелите.
(2) Разрохкването и плевенето се извършват при необходимост, като се повтарят средно 5 - 8 пъти през първата и 2 - 4 пъти през втората и следващите години.
(3) Разрохкването може да се прилага и отделно от плевенето, както и при хербицидна борба с плевелите.
(4) Пътеките между лехите и кварталите се поддържат чисти от плевели.
(5) Химичната борба с плевелите се води съгласно изискванията на чл.48 от Наредба № 56 за защита на горите от вредители, болести и други повреди.
Чл. 53.
(1) Засенчването на пониците и фиданките се прилага за защита от пряко слънчево греене и за предпазване от прегаряне в кореновата шийка.
(2) Засенчването се извършва чрез дървени решетки, балурови рулетки, мрежи или друг тип сенници.
(3) Задължително се засенчват фиданките на видове с дребни и нежни поници (брези, елши, ели, лиственици, кедри, черници и др.), както и на някои сенкоиздръжливи видове (обикновен смърч, ели, дугласка, бук, липи и др.).
(4) Засенчването се намалява постепенно при укрепването на пониците, а окончателното му премахване се извършва не по-късно от август.
Чл. 54.
(1) Варосването на семенищата се извършва с 30 % варов разтвор за намаляване на температурата на почвата и фиданките и за предпазване на фиданките от слънчево прегаряне.
(2) Варосването се извършва в сухи дни в края на деня (след 18 h) с 2 - 3 последователни напръсквания.
Чл. 55.
(1) Гъстите семенища се прореждат за осигуряване на оптимален растежен простор и равномерно разполагане на пониците и фиданките.
(2) Прореждане се извършва, ако гъстотата на пониците или фиданките надвишава с повече от 20 % максималния брой в 1 m, посочен за вида в приложение № 6.
(3) Необходимостта от прореждане се установява с контролни изброявания и при инвентаризациите.
(4) След прореждането се оставят до 20 % повече от посочения в приложение № 6 максимален брой фиданки в 1 m бразда.
Чл. 56.
(1) Подхранването се прилага, ако не е извършено основно торене или ако фиданките не се развиват добре поради недостатъчно хранене.
(2) Развитието на фиданките постоянно се следи за прояви на характерните симптоми за недостиг на хранителни вещества, макро- и микроелементи.
Чл. 57.
(1) Корените на растящите фиданки се подрязват с цел формиране на кореновата система.
(2) Според производствената цел и биологичните особености на видовете подрязването на корените може да бъде хоризонтално (на централния корен) и вертикално (на страничните корени).
Раздел V
Производствени норми в семенищата
(1) При изготвяне на плана за производство на фиданки (приложение № 2) и за определяне необходимостта от прореждане на фиданките в семенищата се използват нормите, посочени в приложение № 6.
(2) Посевът се извършва, като се спазва посевната норма, указана в семеконтролното свидетелство на всяка партида.
(3) Не се допуска естествен отпад, по-голям от 20 %.
Глава седма
ВЕГЕТАТИВНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ
Раздел I
Общи положения
Чл. 59.
(1) Вегетативното размножаване се използва в горските разсадници с главна цел сортово, формово и клоново производство на фиданки.
(2) Според биологичните особености на вида се използва един от следните методи за вегетативно размножаване:
1. автовегетативно - чрез вкореняване на части от растения;
2. хетеровегетативно - чрез присаждане.
(3) За производство на фиданки по вегетативен път в разсадника може да се създават и вкоренилища, хладни и отопляеми парници, отдел за присаждане, маточници и др.
Чл. 60. За вегетативното производство на фиданки за залесяване в горския фонд се използват репродуктивни материали, произхождащи от базови източници, които отговарят на изискванията за добив от категориите "селекциониран", "окачествен" и "изпитан" и са регистрирани в регистъра на горската семепроизводствена база (приложение № 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали).
Раздел II
Добиване, съхранение и вкореняване на части от растения
(1) Резниците се вкореняват във вегетативния отдел, устроен с вкоренилища, хладни или отопляеми парници и др.
(2) Подготовката на вкоренилището включва почистване и изравняване на площта, есенно наторяване и дълбока оран, пролетно подравняване и повърхностна обработка на почвата.
Чл. 62.
(1) Вкореняването на зрели стъблени резници се използва при видове със способност да залагат коренови зачатъци.
(2) Резниците се добиват през периода на есенно-зимния покой, а съхранението и транспортирането им съгласно чл. 50, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос.
(3) Засаждат се здрави резници, прясно отрязани или извадени от хранилището непосредствено преди засаждането, като се предпазват от просушаване.
(4) Схемите за засаждане на резниците са 1,5 - 1,8 m x 0,15 - 0,50 m (според биологията на вида, формата, сорта или клона и целта на производството) и съобразно с използваната техника.
Чл. 63.
(1) Вкореняването на зелени стъблени резници се прилага за трудновкореняващи се чрез зрели и коренови резници видове.
(2) Резниците се добиват при спазване на следните изисквания:
1. използват се едногодишни леторасли от млади растения (1 - 10-годишни) и по изключение от по-възрастни донори;
2. добиват се от средата на май до началото на август според вида и степента на вдървеняване;
3. нарязват се непосредствено преди засаждането, като от добива на летораслите до засаждането на резниците не трябва да се допуска просушаването им.
(3) Резниците се засаждат на дълбочина 1 - 5 cm при схеми 5 - 10 сm ? 5 - 10 сm.
(4) Долните краища на резниците могат да се дезинфекцират.
(5) Зелените резници се вкореняват в отопляеми или хладни парници при следните оптимални условия:
1. температура на въздуха 18 - 30 °С и на субстрата - 22 - 30 °С;
2. относителна влажност на въздуха 80 - 100 %;
3. влажност на субстрата 60 - 70 % от пълната влагоемност - поддържани чрез мъглуване;
4. осигуряване на разсеяна светлина.
(6) Грижите включват поддържане на условията по ал. 5 чрез проветряване, засенчване и охлаждане и постепенно закаляване в края на парниковото отглеждане.
(7) Вкоренените резници се пикират през есента или пролетта на открито, след формиране на първите разклонения по корените.
Чл. 64. Стъблените резници от иглолистни видове могат да се добиват през вегетационния период или по време на покоя, вкореняват се по изискванията за зелените резници, като се държи сметка за следните особености:
1. добиват се от едногодишни клонки от първи и втори ред, предимно "на пета" от по-стара дървесина;
2. при видове с плагиотропизъм се използват само връхните части на летораслите;
3. иглолистата и разклоненията в основата на резниците се отстраняват на 2 - 5 cm дължина;
4. ако фиданките се доотглеждат на място, засаждането е при гъстота 200 - 250 броя на 1 m2, а ако ще се пикират - по 400 - 500 броя на 1 m2.
Чл. 65. За по-голямо и бързо вкореняване на стъблените резници могат да се прилагат ризогенни стимулатори.
Чл. 66.
(1) Вкореняването на коренови резници се прилага за видове, които образуват коренови издънки и трудно се вкореняват със стъблени резници (брястове, трепетлика, бяла топола, бяла акация, пауловния, японска софора, череша, копривки, албиция, конски кестен, миризлива върба, айлант, ликвидамбър, гледичия, каталпа, маклура, глог, аралия, брадавчест чашкодрян и др.).
(2) Кореновите резници се добиват от 1 - 2-годишни фиданки или от млади странични корени на майчини растения и са с дебелина от 5 до 15 mm и дължина 3 - 10 сm.
(3) Резниците се добиват през периода на зимния покой. До засаждането могат да се съхраняват във влажен пясък или хладни помещения в полиетиленови торби.
(4) Резниците се засаждат в незамръзнала почва, на открито или в хладни парници.
Чл. 67.
(1) Размножаването чрез коренови издънки се прилага при лески, дрян, бяла топола, трепетлика, бяла акация, вишна, махалебка, люляк, спиреи, пауловния и др.
(2) За подсилено получаване на коренови издънки се извършва нараняване на корените на майчините растения при обработката на почвата около тях.
(3) Кореновите издънки се отделят заедно с част от кореновата система на майчиното растение, надземната им част се изрязва на пънче и се пикират за доотглеждане.
Чл. 68.
(1) Размножаването чрез отводки се прилага при липи, череша, черници, елши, лески, люляк, форзиция, рози, жасмин, актинидия, птиче грозде, френско грозде, дюля и др.
(2) Майчините растения в специализирания маточник се засаждат в шахматни схеми с разстояния между индивидите от 1,5 до 2,5 m.
(3) В началото на пролетта на втората година майчините растения се подрязват на пънче.
(4) След 1 - 2 години летораслите от издънките се вкореняват чрез прилагане на познатите в практиката методи за повеждане.
Чл. 69.
(1) Размножаването чрез разделяне на храсти се прилага при видове, които формират много леторасли от спящи и придатъчни пъпки (спиреи, кисел трън, жасмин, френско грозде и др.).
(2) Храстите се разкопават и разделят на части през есента или рано през пролетта.
Чл. 70.
(1) Вегетативното производство чрез метода "ин витро" се прилага с цел получаване за кратко време на голям брой здравословно стерилни и наследствено еднородни с донора копия.
(2) От технологичния цикъл на културите "ин витро" в горски разсадник се провежда последният етап - закаляване и доотглеждане на получените растения.
Раздел III
Производство на облагородени фиданки
(1) Облагородени фиданки се произвеждат чрез присаждане на присадници от избрани ценни форми и сортове върху семенищни подложки, отгледани в школите на разсадника.
(2) Калемите се добиват от маточници или избрани индивиди.
Чл. 72.
(1) Присаждането се извършва по два основни начина, посочени в приложение № 7:
1. на пъпка (окулиране) по някои от следните методи - в Т-образен разцеп; на прозорче; на щитче; окулиране и др.;
2. на калем по някой от следните методи - "сърцевина върху камбий", "проста копулация", "езичеста копулация", "в разцеп", "под кора", "в страничен зарез" и др.
(2) Присаждането на пъпка се извършва в Т-образен разцеп (при семкови, костилкови и други видове), "на прозорче" (при орехи, обикновен кестен и други видове) или друг метод.
(3) На спяща пъпка се присаждат повечето декоративни форми при широколистните видове и горскоплодните.
Чл. 73.
(1) Подложките се произвеждат при спазване на следните изисквания:
1. използват се здрави и добре развити фиданки, с добре разклонена коренова система;
2. почвено-климатичните условия са подходящи за вида, формата или сорта;
3. подложката е от същия ботанически вид или от друг, като се отчита степента на съвместимост с присадника.
(2) Подложките се пикират в едно- или двуредова схема и гъстота, съобразени с биологията на вида и механизацията (междуредия 0,7 - 1 m, разстояние между двата реда около 50 сm и между фиданките в редовете - 30 - 50 cm).
(3) Подложките могат да се пикират и в подходящи за съответния вид контейнери.
(4) При пролетно засаждане кореновата шийка се поставя на нивото на почвата, а при есенно - на 1 - 2 cm по-ниско, като подложките се почистват от странични клонки на височина 12 - 15 cm.
Чл. 74.
(1) За пролетно присаждане клонките за присадници се нарязват зимно време и се пазят от просушаване на хладно във влажна среда.
(2) Калемите и пъпките във вид на щитче се изрязват непосредствено преди присаждането.
(3) Пролетното присаждане на открито се извършва през април-май при започване на активното сокодвижение в подложката (фазата на началния растеж).
Чл. 75. Лятното присаждане на пъпка се извършва при спазване на следните изисквания:
1. клонките за присадници се нарязват от средата на август до началото на септември;
2. три-четири дни преди присаждането се извършва поливане на подложките за усилване на сокодвижението;
3. стъблата на подложките се почистват с влажна кърпа;
4. непосредствено преди присаждането от маточника се нарязват по сортове зрели едногодишни леторасли с дебелина над 4 - 4,5 mm;
5. листата от нарязаните леторасли веднага се отстраняват, но се запазват част от дръжките им;
6. за окулиране се вземат само развити вегетативни пъпки от средната част на клонките;
7. присажда се в по-хладните утринни и вечерни часове на деня, като се допуска клонките да бъдат добити през предходната вечер или сутрин, когато е осигурено тяхното съхраняване на хладно и влажно място;
8. в горещи и слънчеви дни мястото на присаждане се засенчва, а присадниците се поливат;
9. след 10 - 15 дни се проверява успехът на присаждането, а при неуспех присаждането се повтаря от противоположната страна на стъблото;
10. превръзките се разхлабват или отстраняват не по-рано от 30 - 35 дни след присаждането или през следващата пролет;
11. в края на есента около мястото на присаждане се насипва пясък за дренаж и присадените фиданки се загърлят на височина 5 - 6 cm над мястото на присаждане.
Чл. 76. Грижите за присадените фиданки са следните:
1. рано през пролетта леторасълът на подложката се изрязва с остър нож под наклон 45о на височина 15 - 20 cm или 1 - 2 mm над мястото на присаждане;
2. в началото на вегетацията загърлената почва се отстранява, превръзката се сваля и се премахват пъпките по подложката; пъпките се отстраняват в набъбнало състояние и по време на вегетацията (3 - 4 пъти);
3. след израстване на леторасъла от присадената пъпка до 8 - 10 cm той се привързва в основата към оставения 15 - 20 cm "шип" от прерязания връх на подложката или към отделно поставено колче;
4. при височина на леторасъла 15 - 20 cm се прави второ привързване;
5. оставеният "шип" от подложката се отстранява през юли до началото на август, след здравото срастване на присадника и вдървеняване в долната му част, а раната се замазва с овощарска замазка;
6. през втората година се правят резитби за оформяне на короните на фиданките.
Раздел IV
Отглеждане на фиданките
(1) Вегетативните фиданки от зрели стъблени и коренови резници се отглеждат във вегетативния отдел (вкоренилището).
(2) Грижите за фиданките се изразяват в поливане, отстраняване на излишните леторасли, плевене, разрохкване, подхранване, кастрене, мерки срещу болести, вредители и абиотични повреди.
(3) Поливането се извършва веднага след засаждането, както и при необходимост по време на израстване на летораслите.
(4) След достигане на водещите леторасли до височина 10 - 15 cm за бързорастящите или 4 - 5 cm за по-бавнорастящи видове се оставя само най-добрият от тях, а излишните се премахват с остър режещ инструмент.
(5) Страничните леторасли се отстраняват чрез филизене.
(6) При плевене, разрохкване и подхранване се прилагат разпоредбите на глава шеста, раздел IV.
(7) За засаждане се използват едногодишни, двегодишни или фиданки с корен, една година по-възрастен от стъблото, в съответствие с биологията на вида и възприетата технология.
Чл. 78.
(1) Вегетативните фиданки от зелени резници, вкл. от иглолистни видове, се доотглеждат на мястото на вкореняване или на открито - в школи или в контейнери.
(2) Гъстотата на пикиране и размерите на контейнерите са в съответствие с биологията на вида, размерите на вкоренените растения и целта на производството.
(3) При определяне начина на пикиране и грижите за фиданките се прилагат съответните разпоредби на глава шеста.
(4) За засаждане се използват дву- и едногодишни фиданки.
Чл. 79. Вегетативните фиданки за декоративни цели се доотглеждат в школи.
Чл. 80. Вегетативните фиданки от горскоплодни видове се отглеждат в горскоплодния отдел.
Глава осма
ПРОИЗВОДСТВО НА ПИКИРАНИ (ШКОЛУВАНИ) ФИДАНКИ
(1) Пикирането се извършва с цел при по-малка гъстота на отглеждане и за по-кратко време да се произведат едроразмерни фиданки с добре оформени коренова система и надземна част.
(2) Чрез пикиране се произвеждат едроразмерни фиданки от бавнорастящи в млада възраст видове (ели, смърчове, мури и др.) за залесяване на обекти с утежнени почвено-климатични условия, за озеленяване, за подложки и др.
(3) Едроразмерни фиданки за залесяване могат да се произвеждат чрез презасаждане в отдела за пикиране, както и чрез рядък посев в лехи или квартали.
(4) Производството на едроразмерни декоративни фиданки протича в последователни школи - първа, втора и трета, като храстите се отглеждат до втора школа.
(5) Във втора и трета школа за декоративно производство се презасаждат вече пикираните фиданки от предходната школа.
Чл. 82.
(1) Отделът за пикиране (школният отдел) се оформя в квартали.
(2) Основната обработка на почвата се извършва на дълбочина 30 - 50 cm, като кварталите в сухи райони се правят равни, а в по-влажните - издигнати на 15 - 20 cm.
(3) Различните дървесни и храстови видове се групират в кварталите според бързината на растежа, респ. срока на отглеждане в школата.
Чл. 83.
(1) Като изходни материали за пикиране се използват поници, семенищни или вегетативни фиданки.
(2) Материалите за пикиране се подготвят в деня на пикиране или предишния ден, като се предпазват от просушаване.
Чл. 84.
(1) Начинът на пикиране се съобразява с биологията на вида, типа и размера на изходните материали.
(2) Пониците и фиданките с открити корени се пикират по следните начини:
1. под кол или със садило;
2. с меч;
3. в бразди с лата или между дъски;
4. в дупки;
5. със садилна машина.
(3) При необходимост преди пикирането корените на фиданките се подрязват до 1/3 от дължината им.
(4) Пониците и фиданките със закрита коренова система се пикират в ръчно или машинно изкопани дупки.
Чл. 85.
(1) Срокът на пикиране се съобразява с вида на изходните материали, като:
1. пониците се пикират в края на пролетта до началото на лятото;
2. фиданките с открити корени се пикират през пролетта (за иглолистни видове и където има опасност от мразоизтегляне) и през есента (за широколистни видове и в разсадници в райони с преходно-средиземноморски климат);
3. през лятото се пикират фиданки със закрита коренова система и по изключение с открита коренова система, на които е приключил растежът на летораслите (месец август).
(2) Пикирането се извършва в хладните дни и часове и при облачно време.
Чл. 86.
(1) Схемите на пикиране се съобразяват с биологията на вида, условията на месторастенето в разсадника, размера на изходните материали, целта на производството и използваната механизация.
(2) Семенищните фиданки се пикират в квадратни, правоъгълни или шахматни схеми при разстояния в реда от 10 до 30 cm и междуредия 10 - 30 cm за ръчно и 60 - 150 cm при машинно засаждане.
(3) За производство на декоративни фиданки се прилагат квадратни, шахматни или правоъгълни схеми, съобразени с биологията на вида, техниката и целта на производството, като:
1. за дървесни видове - разстоянията в редовете за I школа са от 30 до 70 cm, за II школа - от 50 до 80 cm, и за III школа - от 1 до 3 m;
2. за храстови видове - разстоянията в редовете за I школа са от 20 до 60 (80) cm и само за специални цели се доотглеждат във II школа през 60 до 120 cm;
3. по-малките разстояния се прилагат за бавнорастящите и теснокоронните, а по-големите - за бързорастящите и ширококоронните видове и форми.
Чл. 87.
(1) Пикираните поници и фиданки се поливат непосредствено след засаждането, а по-късно - по необходимост.
(2) За грижите по мулчиране, засенчване, подхранване, плевене и разрохкване се прилагат разпоредбите по глава шеста, раздел IV.
(3) В школите за декоративни фиданки се провеждат допълнителни грижи за оформяне на стъблата и короните, които включват:
1. изрязване на пънче - за храстите през първата или втората година и за дървета с криви стъбла;
2. изрязване на излишните леторасли и оставяне на първия най-силен леторасъл;
3. пензиране за удебеляване на стъблото - от втората година след присаждането страничните леторасли по стъблото се изрязват на 1/3 до 1/4 от дължината им, като върху оставащите части се запазват по няколко листа;
4. резитби за оформяне на короната.
Глава девета
ОРАНЖЕРИЙНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ
(1) Оранжерийните технологии в горските разсадници се използват с цел интензивно производство на фиданки за видове, страдащи от слани, и за съкращаване на производствения процес.
(2) Оранжериите се използват и за вегетативно размножаване чрез вкореняване на резници и като технологичен етап при присаждането.
Чл. 89. Мястото за изграждане на оранжерия се подбира при спазване на следните изисквания:
1. да е равно и достатъчно по площ за разполагане на оранжерията с тесните страни в направление север - юг за долния горскорастителен пояс (до 600 m н.в.) и изток - запад - за средния планински пояс (от 600 до 1800 m н.в.);
2. да се избягват микрорелефните понижения, места, изложени на силни ветрове и снегонавявания;
3. почвите да са дренирани, а подпочвената вода да не достига на по-малко от 1,5 m дълбочина;
4. да е електроснабдено и с постоянен водоизточник, позволяващ темпериране на водата за поливане.
Чл. 90.
(1) Оранжерийните конструкции трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са трайни, устойчиви на вятър, сняг и слънчево прегаряне;
2. лесно да се поставя и снема фолиото и да има възможност за частично откриване на оранжерията за проветряване (фолиото да се повдига странично на 70 - 80 cm височина или да се откриват отвори с най-малко 15 % от общата площ);
3. да позволяват поддържане на благоприятен микроклимат;
4. да са удобни за работа и приложение на механизация (препоръчителни са оранжерии от пирамидален и тунелен тип - с полусводест профил).
(2) Използват се стационарни и мобилни конструкции с носеща част от метал или дърво и полиетиленово покритие.
(3) Оранжериите се оборудват по възможност с поливна инсталация за мъглуване, свързана с гарантиран водоизточник и снабдена с филтри.
(4) Лехите се вкопават на 25 - 30 cm, a стените им се изготвят от устойчив материал - бетон, тухли, дъски или др.
(5) При опасност от земеровни гризачи по дъното на лехите се застила рабицова или полиетиленова мрежа.
Чл. 91.
(1) В оранжерийните лехи се използват субстрати от слаборазложен торф, широколистна листовка, иглолистна листовка, градинска почва, пясък, органични и минерални торове, перлит, компостирани дървесни отпадъци и др. или смеси от тях.
(2) Преди използване субстратът се размесва и пресява.
(3) Дебелината на слоя субстрат в лехите или леглата се подбира съобразно биологичните особености на видовете и продължителността на отглеждането им.
(4) Лехите се запълват в два слоя - хранителен (25 - 28 cm) и покривен (2 - 5 cm). Хранителният слой е съставен от субстратите по ал. 1, а покривният - от промит среднозърнест пясък в чисто състояние или смесен с перлит.
(5) Субстратите се използват в продължение на два до три вегетационни периода, след което изцяло или частично се подменят.
Чл. 92.
(1) Оранжериите се покриват в края на зимния период, когато средната денонощна температура достигне 3 °С, като до посева се извършват подготвителните работи по лехите, субстрата, поливната инсталация и др.
(2) Посевите се извършват 3 - 4 седмици по-рано от установената средна дата за посевите на открито (края на февруари до март) и по схеми, осигуряващи пълноценно използване на площта.
(3) Посевните материали задължително се подготвят предпосевно.
(4) Гъстотата на посева се оптимизира съобразно интензивността на производството, поникваемостта в оранжерийни условия, целта на производството (размерите, които ще достигнат оранжерийните фиданки).
(5) Използват се минималните дълбочини на посев, посочени в приложение № 4.
Чл. 93.
(1) В оранжерията се извършват необходимите дейности за поддържане на благоприятен микроклимат и постигане на устойчив растеж на фиданките.
(2) Светлината се осигурява по естествен път, като се следи за добрата проницаемост на покритието.
(3) Температурата се поддържа над 18 - 20 °C, по възможност в оптималните 22 - 28 °C, без да се допуска покачване над 30 °C.
(4) Относителната влажност на въздуха се поддържа в диапазона 75 - 85 %, а влажността на субстрата - в оптималните 60 - 70 % от пълната влагоемност.
(5) Поливките се извършват при спазване на следните изисквания:
1. полива се под форма на водна мъгла;
2. поливките са ежедневни през първата половина на вегетационния период, а през втората му половина постепенно се разреждат на 6 - 7 пъти за 10 дни до веднъж на два-три дни;
3. след снемане на фолиото поливките са един път седмично и се извършват при облачно време или в по-хладните часове на денонощието;
4. продължителността на поливките е 15 min, а нормата е около 2,6 l/m2.
(6) В края на периода на отглеждане в закрита оранжерия се извършва постепенно закаляване на фиданките при спазване на следните изисквания:
1. започва се с проветряване нощно време в периода 15 - 30 юли;
2. проветряването продължава и през деня от 30 юли до 15 август;
3. около15 август страниците на оранжерията се откриват постоянно за 10 дни, като се оставя само покривната част.
(7) Пълното откриване на оранжериите се извършва от началото на август до началото на септември, като моментът се избира съобразно биологията на вида, адаптивните му възможности, динамиката на растежните процеси и след вдървеняване на леторастите.
Чл. 94. Допуска се и по-кратък период на отглеждане на фиданките в оранжерийна обстановка (за 8 - 10 седмици) съобразно цялостната производствена технология и при прилагане на вегетативни методи за размножаване.
Глава десета
КОНТЕЙНЕРНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ
(1) Контейнерното производство се използва в горските разсадници с цел да се преодолее сезонността в залесителната дейност, да се осигури по-добро развитие и прихващане на фиданките.
(2) Фиданките се отглеждат в полиетиленови торбички, целулозни и торфени саксийки, пластмасови или други подходящи съдове. Размерът на контейнерите, използвани за залесяване, трябва да отговаря на изискванията на част Д, т. 3 на приложение № 12 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
(3) В контейнери могат да се отглеждат семенищни, вегетативни и пикирани фиданки за залесяване, за декоративни цели, коледни елхи и за подложки.
(4) За запълване на контейнерите се използват субстратите по чл. 91.
(5) Контейнерното производство може да се съчетае цялостно или частично с оранжерийното производство.
Чл. 96.
(1) При избора на контейнери се съблюдават следните изисквания:
1. да са изработени от нетоксичен материал;
2. да са с достатъчна трайност и якост;
3. да са с подходящи размери, обем и форма, осигуряващи балансирано развитие на кореновата система и надземната част на фиданките;
4. да не предизвикват засукване на корените;
5. да са леки и удобни за транспортиране.
(2) Повторно използване на контейнери се допуска след почистване и обеззаразяване.
Чл. 97. За посевни и посадъчни материали се използват семена, семенищни фиданки, поници, вкоренени резници или растения.
Чл. 98.
(1) Посевните материали се засяват в открити лехи, оранжерийни легла, хладни парници, терини, сандъчета в палетизирани малки контейнери или в контейнерите за отглеждане.
(2) Директният посев в контейнери се прилага за посевни материали с висока кълняемост (над 80 %), като се спазват следните изисквания:
1. при кълняемост на семената от 80 до 90 % се сеят по три семена в контейнер;
2. при кълняемост на семената над 90 % се сеят по две семена в контейнер;
3. след укрепването им пониците се прореждат и се оставя по един в контейнер.
(3) Посадъчните материали, получени по семенен път, могат да се засаждат от фаза поници до 4-, 5-годишни фиданки.
Чл. 99.
(1) Фиданките се пикират в контейнери по време на есенно-зимния покой, а през вегетационния период - във фаза на затихване на растежа.
(2) Презасаждането от един в друг по-голям контейнер може да се извършва целогодишно.
Глава единадесета
ИЗВАЖДАНЕ, СОРТИРАНЕ, ОКАЧЕСТВЯВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ФИДАНКИТЕ
(1) Фиданките с открити корени се изваждат през периода на зимния покой, включващ времето от приключване на вегетацията до нейното започване.
(2) Фиданките се изваждат ръчно или механизирано.
(3) За фиданки, които след залесяването или пикирането се изрязват на пънче, се допуска преди изваждането стъблото им да се съкрати до 50 cm.
Чл. 101.
(1) Механизирано се изваждат фиданките чрез плугове или скоби. Подрязаните и повдигнатите със скобата или плуга фиданки се освобождават от почвата ръчно.
(2) Допуска се есенно подкопаване на фиданките със скоба и изваждане през пролетта преди залесяването.
(3) Изваждането се извършва по възможност в облачни дни или рано сутрин, като не се допуска продължително престояване на извадените фиданки на открито.
(4) При ръчното изтръскване на фиданките от почвата се предприемат мерки за предпазване на кореновата им система.
Чл. 102.
(1) Веднага след изваждането фиданките се сортират и окачествяват на заветно и сенчесто място, като кореновите системи се поддържат влажни, покрити с влажен мъх, слама или друг подходящ материал.
(2) Фиданките за залесяване се окачествяват в съответствие с изискванията на БДС 1449-73, а на тополовите фиданки - на приложение № 12 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.
Чл. 103.
(1) Извадените фиданки се съхраняват в горските разсадници краткосрочно (временно) - за няколко дни до транспортирането им.
(2) Дългосрочното съхраняване (след есенно изваждане до пролетта) се допуска по изключение.
(3) Фиданките се съхраняват на открито или в хладни помещения.
(4) Краткосрочното съхраняване на открито се извършва в траншеи на сенчесто и заветно място.
(5) Дългосрочното съхраняване на фиданки в хладилни камери се извършва при спазване на следните изисквания:
1. при температура от - 2 до +2оС и относителна влажност на въздуха 90 - 95 %;
2. фиданките с открита коренова система се пакетират в затворени чували или в други опаковки, покрити с мъх или торф;
3. през 2 - 5 дни се извършват проверки на състоянието на фиданките.
Чл. 104. При изваждането, сортирането и съхраняването на фиданките се предприемат мерки за предпазване от просушаване, измръзване и други повреди.
Глава дванадесета
МАРКИРАНЕ, ОПАКОВКА И ТРАНСПОРТ НА ФИДАНКИТЕ
(1) Всяка опаковка от фиданки се придружава с етикет и сертификат за идентификация, изготвени съгласно изискванията по чл.18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали. За обозначаване на възрастта на фиданките се използват кодовете съгласно приложение № 8.
(2) Маркирането с боя се прилага за:
1. присадки, тополови и върбови фиданки - чрез един или повече пръстени на височина 1 m от кореновата шийка с цвят, съответстващ на клона или сорта съгласно приложение № 9, и отбелязване над пръстена с римско число качеството на фиданката; на фиданки от тополи, предназначени за дълбоко залесяване, пръстените се поставят на височина 1,50 m от кореновата шийка;
2. резници и пръти - маркират се със същите по цвят пръстени както в т. 1, без да се отбелязва качеството.
Чл. 106. Фиданките се опаковат и транспортират съгласно изискванията по чл.49 и чл.50, ал. 1 и 3 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос.
Чл. 107. При продажба и транспортиране на декоративни и овощни фиданки се спазват изискванията на Наредба № 16 за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от декоративни растения и Наредба № 40 за производство и търговия на посадъчен материал от овощни видове, като те могат да бъдат придружени и със:
1. снимка или рисунка на растението в период на най-висок декоративен ефект;
2. данни за цвят, период и продължителност на цъфтеж;
3. схематични указания за начин на засаждане, подходящ срок, необходими грижи и др.
Глава тринадесета
МЕРКИ ЗА БОРБА СРЕЩУ БОЛЕСТИ, ВРЕДИТЕЛИ И АБИОТИЧНИ ПОВРЕДИ
Чл. 109. За ограничаване на повредите от инфекциозни заболявания по широколистните поници и фиданки се прилагат превантивните мерки, посочени в приложение № 11.
Чл. 110.
(1) За борба с насекомни вредители по корените на фиданките се прилагат мерките, посочени в приложение № 12.
(2) За ограничаване повредите от кореногризещи вредители в горските разсадници се прилагат системи за сеитбообращение и поддържане на черна угар.
Чл. 111. За борба с насекомни вредители по листата и стъблата на фиданките се предприемат мерките, посочени в приложение № 13.
Чл. 112. Срещу повреди от неблагоприятни почвено-климатични условия се прилагат мерките, посочени в приложение № 14.
Глава четиринадесета
ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ
(1) Инвентаризациите в горските разсадници се извършват с цел определяне:
1. никненето на посевите, вкореняване на резниците и пикираните фиданки;
2. естествения отпад и загубите от фиданки;
3. количеството на произведените фиданки по вид, произход, възраст и качество;
4. използваемостта на разсадниковите площи;
5. себестойността на произведените фиданки;
6. броя на заетите щатни работници, наличието и състоянието на машините и съоръженията, сградите и оградите в разсадника.
(2) Инвентаризациите се извършват във всички горски разсадници.
(3) През годината се извършват три инвентаризации - пролетна, есенна и зимна.
Чл. 114.
(1) Пролетната инвентаризация се провежда през май за проверка на никненето на посевите, прихващането на резниците и пикираните фиданки и има за цел да се набележат мерки за подпомагане на производството, допълнителен посев или прореждане.
(2) Пролетната инвентаризация е частична и обхваща само новите семенища, вкоренилища и школи.
(3) Инвентаризацията се извършва чрез преброявания в окомерно определени представителни пробни части от посевните и посадните редове.
(4) Пролетната инвентаризация се провежда от лицата по чл. 5, ал. 1, като резултатите от нея се представят с доклад до директора на ДЛ/ДДивС или СТЗ за сведение и разпореждане.
Чл. 115.
(1) Есенната инвентаризация е основна и се извършва през септември на всички произведени фиданки на открито, в оранжерии или в контейнери по вид, възраст и годност за залесяване.
(2) Използват се следните методи:
1. на пробните отрязъци - прилага се за редовите посеви, школи за залесяване и вкоренилища, в които се произвеждат над 500 бр. фиданки в квартал;
2. пълно изброяване - прилага се за посеви, школи и вкоренилища, извън случаите по т. 1, както и за контейнерните и облагородените фиданки.
Чл. 116.
(1) При инвентаризация на равномерно гъсти посеви, вкоренилища и школи по метода на пробните отрязъци се извършва изброяване в равни по дължина части (извадки) от редовете, разположени по най-дългия диагонал на инвентаризирания квартал, както е показано в приложение № 15. Извадката включва не по-малко от 2 % от общата дължина на инвентаризираните редове.
(2) Инвентаризацията на неравномерно гъстите посеви, вкоренилища и школи се извършва по метода, посочен в ал. 1, като пробните отрязъци обхващат не по-малко от 4 % от общата дължина на редовете и се разполагат в окомерно определени среднопредставителни участъци от квартала.
(3) Дължината на пробните отрязъци се определя по следния начин:
1. измерва се общата дължина на редовете в квартала;
2. изчислява се общата дължина на пробните отрязъци като процент (2 или 4) от общата дължина по т. 1;
3. дължината на отделния пробен отрязък се получава, като се раздели общата дължина на пробните отрязъци по т. 2 на общия брой на семенищните редове в квартала.
(4) Общият брой на наличните фиданки в квартал се получава, като се умножи общата дължина на семенищните редове със средния брой фиданки на 1 m.
(5) Броят на годните за залесяване фиданки от всеки дървесен и храстов вид се определя, като от един среднопредставителен отрязък от квартала се изваждат и сортират 200 броя фиданки. Фиданките, които отговарят на изискванията на БДС 1449-73 и на приложение № 12 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали, се причисляват към годните. Общият брой на годните фиданки се изчислява, като се умножат общо инвентаризираните фиданки от вида, за съответна възраст с изчисления процент на годните фиданки от среднопредставителния отрязък.
Чл. 117.
(1) Посеви, в които при есенната инвентаризация се установи, че не са поникнали или са частично поникнали (под 25 % за местни видове и под 10 % за интродуцирани видове), се извършва пробно определяне на жизнеността на непоникналите семена.
(2) Чрез разравяне на участък в произволно избрана част от посева с дължина 1 m се изваждат всички непоникнали засети семена и се изброяват поникналите семена.
(3) Жизнеността на извадените семена се определя чрез надлъжно разрязване.
(4) Когато по-малко от 25 % (за местните видове) и 10 % (за интродуцираните видове) от семената са поникнали или здрави със запазен зародиш и ендосперм, семенището се инвентаризира като "загинало".
(5) При констатирани стойности на здравите и поникналите семена над стойностите, посочени в ал. 4, семенището се инвентаризира като "мъртво".
(6) Загиналите семенища се бракуват, а мъртвите се мулчират за презимуване.
Чл. 118. Във вкоренилищата и школите за залесяване, инвентаризирани по метода съгласно чл. 115, ал. 2, т. 1, пробните отрязъци (редовете) са с дължина не по-малка от 10 % от общата дължина на засадените редове и се залагат по начин, който характеризира средното състояние на подотдела.
Чл. 119.
(1) Зимната инвентаризация се извършва от лицата по чл. 5, ал. 1 през декември само когато са изваждани фиданки за залесяване през есента. В квартал със съществени загуби след есенната инвентаризация инвентаризацията се извършва от комисията по чл. 120, ал. 1.
(2) За съществени се считат загубите над 20 % от инвентаризираните през есента фиданки, определени окомерно.
(3) Резултатите се изчисляват, като от данните за есенната инвентаризация се изважда броят на използваните и на загиналите фиданки. Резултатите се представят с доклад до директора на ДЛ/ДДивС или СТЗ за сведение и разпореждане.
Чл. 120.
(1) Есенната инвентаризация в горските разсадници се извършва от комисия, назначена със заповед на директора на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ, в присъствието на лицето, определено по чл. 5, ал. 1 и на регистрирания лесовъд за изпълнение на частна лесовъдска практика, нает от изпълнителя, когато дейността в разсадника е била възложена. В комисията се включват:
1. председател - заместник-директорът на ДЛ/ДДивС, а за СТЗ - служител, определен със заповед на директора;
2. лесничей от ДЛ/ДДивС, а за СТЗ - специалист, наблюдаващ разсадника;
3. икономист от ДЛ/ДДивС или СТЗ.
(2) Типът на произведените фиданки се обозначава с кодове съгласно приложение № 8.
(3) Резултатите от инвентаризациите в отделните разсадници се регистрират по типове производства в преброителни ведомости (приложения № 16, 17, 18), въз основа на които ДЛ/ДДивС или СТЗ съставят обобщителни протоколи за инвентаризациите (приложения № 19, 20, 21, 22, 23, 24).
(4) Държавното лесничейство/ДДивС изпращат в РУГ до 30 септември: обобщителните протоколи, придружени с анализ на дейността в горските разсадници, в които се посочва себестойността на произведените фиданки; ориентировъчен баланс на фиданките (приложение № 25); справка за броя на заетите щатни работници и наличието и състоянието на имуществото по горски разсадници (приложение № 26).
(5) Регионалното управление на горите обобщава получените от ДЛ/ДДивС (приложения № 19, 20, 21, 22, 23, 24) протоколи и изготвя: анализ, в който се посочва себестойността на произведените фиданки; ориентировъчен баланс за РУГ(приложение № 25); копия от получените в РУГ от ДЛ/ДДивС справки за броя на заетите щатни работници и наличието и състоянието на имуществото по горски разсадници (приложение № 26). Документите се изпращат в НУГ до 10 октомври за сведение и разпореждане.
(6) В срока по ал. 5 специализираните териториални звена на НУГ изпращат в НУГ за сведение и разпореждане: обобщителните протоколи (приложения № 19, 20, 21, 22, 23, 24), придружени с анализ на дейността в горските разсадници, в който се посочва себестойността на произведените фиданки; ориентировъчен баланс на фиданките (приложение № 25); справка за броя на заетите щатни работници и наличието и състоянието на имуществото по горски разсадници (приложение № 26).
Чл. 121.
(1) Инвентаризираните фиданки в горските разсадници се заприходяват на лицата, определени по чл. 5, ал. 1, и се изписват от партидите при използването или продажбата им.
(2) При отдаване изпълнението на дейността в горския разсадник на други изпълнители фиданките се предават и приемат с протокол между страните по договора.
Чл. 122.
(1) Бракуването на непоникнали или частично поникнали посеви и вкоренилища се извършва:
1. по време на извършване на есенната инвентаризация;
2. след констатиране на щети от болести и вредители, природни бедствия и производствени аварии, засегнали 90 % от площта.
(2) Предложенията за бракуване се правят от:
1. комисията по чл. 120, ал. 1 - когато се бракуват посеви и вкоренилища по ал. 1, т. 1;
2. комисия, назначена със заповед на директора на ДЛ/ДДивС или СТЗ, включваща представителите по чл. 120, ал. 1 - когато се бракуват посеви и вкоренилища по ал. 1, т. 2.
(3) Констатациите с предложенията по ал. 2 се отразяват в протокол, който се представя на директора за одобрение. Протоколът с предложенията съдържа:
1. засегната площ по дървесни видове;
2. причини за бракуване;
3. предписания за начина на ползване на площите.
(4) Протоколът влиза в сила след съгласуването му с РУГ.
Чл. 123.
(1) Фиданките в разсадника се бракуват:
1. по време на извършване на есенната инвентаризация;
2. след загиване или трайното им повреждане от природни бедствия, болести и вредители и производствени аварии;
3. след изваждането им и тяхното сортиране по качество;
4. след приключване на пролетното залесяване.
(2) На бракуване подлежат:
1. повредените и/или загиналите фиданки;
2. фиданките, неотговарящи на изискванията за качество и здравословно състояние;
3. прераслите фиданки;
4. излишните фиданки, чието оставане за доотглеждане ще влоши качествата им и ще бъде икономически неизгодно.
(3) За осъществяване на бракуването на фиданките директорът на ДЛ/ДДивС или СТЗ назначава комисия, включваща представителите по чл. 120, ал. 1.
(4) Комисията по ал. 3 след преценка на терена изготвя констатации с предложения, които се отразяват в протокол. Протоколът се представя за одобрение на органа, издал заповедта за комисията.
(5) Протоколът по ал. 4 влиза в сила след съгласуването му с РУГ.
Чл. 124.
(1) За установяване достоверността на инвентаризациите в горските разсадници в срок до 5 октомври се извършват проверки от комисия, назначена от началника на РУГ.
(2) В комисията по ал. 1 се включват представители на РУГ, ГСС и ЛЗС, като при проверката присъстват представители на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ, както и регистрираният лесовъд, за изпълнение на частна лесовъдска практика, нает от изпълнителя, когато дейността в разсадника е била възложена.
(3) За резултатите от проверката се съставя протокол.
(4) Когато при проверката се установят отклонения, по-големи от 5 % от броя на фиданките, посочени в преброителните ведомости (приложения № 16, 17 и 18), инвентаризацията не се приема и се извършва повторно.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:1. "Абиотична повреда" е видимо изменение на тъкани и органи на дървесната растителност, причинени от елементи на неживата природа - вятър, сняг, ниски и високи температури, пожари, антропогенни фактори и др.;
2. "Алкална почва" е почва с реакция на почвения разтвор pH, по-голяма от 7;
3. "Ауксин" е търговско наименование на група химични вещества (на основата на оцетната киселина), които се използват за стимулиране на вкореняването и растежа;
4. "Биологични особености на вида" са особености на живите организми: морфологически, анатомически, фитоценологични и др. Те зависят предимно от външните условия (климат, околна среда) и са резултат от влиянието на светлината, влажността, температурата и т.н.;
5. "Биотична повреда" е видимо изменение на тъкани и органи на дървесната растителност, причинени от живи организми - гъбни болести, насекомни вредители, бозайници и др.;
6. "Биохимичен процес" е процес, протичащ в живите организми, който поддържа тяхната жизнеспособност;
7. "Брануване" е обработка на почвата, която се извършва рано през пролетта след изпръхване на почвата за подобряване на структурата и водно-физичните й свойства;
8. "Валиране" е обработка на почвата след посева за уплътняване на повърхностния почвен слой;
9. "Варуване" е неутрализиране на киселите почви с калциев карбонат;
10. "Вегетативен отдел" е производствен отдел в разсадника, в който се произвеждат фиданки чрез вегетативно размножаване;
11. "Вегетативно размножаване" е производство на фиданки чрез размножаване на части от растения;
12. "Вегетация" е фаза в развитие на растението, по време на която в него протичат процеси на развитие и растеж;
13. "Вдървеняване" е процес на лигнифициране на тъканите в растенията;
14. "Вкоренилище" е производствен отдел на разсадника, в който се произвеждат фиданки чрез вкореняване на резници;
15. "Воднофизични свойства на почвата" са съвкупност от свойства на почвата, които определят наличието и усвоимостта на водата по дълбочина на почвения профил;
16. "Временен горски разсадник" е определена със заповед на началника на НУГ площ, която се намира под склопа на насаждение, определено за базов източник за производство на репродуктивни материали от категория "идентифициран". Срокът на ползването му е до отписване на базовия източник от регистъра на горската семепроизводствена база;
17. "Генно модифицирани растения" са растения, в които генетичният материал е бил променен по начин, който настъпва естествено при кръстосване или естествена рекомбинация;
18. "Генна банка" е съхранен генетичен материал в клонови и генеративни колекции или чрез семена и полен в хранилища;
19. "Гиберелин" е търговско наименование на гиберелиновата киселина - физиологически активно вещество със стимулиращо влияние върху растежа, цъфтежа и плодоносенето на растенията. Използва се и за преодоляване на органичния семенен покой;
20. "Горски разсадник" е площ, която е определена за производство на фиданки за залесяване;
21. "Горскоплоден вид" е дърво или храст, чиито репродуктивни органи се използват за храна от хората, дивеча и птиците. Такива са обикновен орех, бадем, леска, череша, круша, киселица, скоруша, джанка и др.;
22. "Декоративен отдел" е производствен отдел в разсадника, в който се произвеждат фиданки за декоративни цели;
23. "Донор" е растение, от което се добиват части за присаждане или вкореняване;
24. "Дренаж" е хидротехническо съоръжение, изградено за увеличаване водопропускливостта на почвата;
25. "Ендосперм" е тъкан в семената на растенията, където се отлагат хранителни вещества или белтъчини, необходими за покълването на зародиша;
26. "Екзогенен покой" е състояние на семената, определено от външни (за зародиша) фактори и според характера им бива физичен, механичен и химичен;
27. "Екотип" е популация, формирана и наследствено адаптирана към определен комплекс от екологични условия, дърветата от която имат специфични фенотипни особености, като резултат на естествения подбор;
28. "Ендогенен покой" е състояние на семената, което се определя от физиологични механизми на задържане на покълването в самия зародиш. Той се дели на физиологичен, морфологичен и комбиниран;
29. "Есенно-зимен покой" е фаза в развитието на растението, при която в него не протичат активни жизнени процеси на растеж и развитие;
30. "Загърляне" е покриване на кореновата шийка с почва с цел предпазване от измръзване или прегаряне;
31. "Заета угар" е режим на обработка, при който за определен период от време върху нея се отглеждат култури от сидерати или селскостопански растения;
32. "Залесяване" е сеене на семена или засаждане на фиданки или части от растения;
33. "Защитен пояс" е изкуствено горско насаждение, чието основно предназначение е подобряване на микроклимата и намаляване на разрушителната сила на ветровата и водната ерозия, както и за осъществяване други защитни функции;
34. "Зелено торене (сидерация)" е заораване на зелени и сочни надземни части на растения в почвата с цел повишаване нейното плодородие;
35. "Идентификационен код на района на произход" е комбинация от цифри, обозначаваща отделните съставни части на района на произход на базовия източник;
36. "Инсектицид" е химичен или биологичен препарат (пестицид), предназначен за унищожаване на вредните насекоми;
37. "Инхибитор" е вещество, което ограничава развитието и формообразуващите процеси в организмите;
38. "Кастрене" е отсичане на клоните на дърветата до определена височина на стъблото;
39. "Квартал" е обособена част в рамките на подотдела, в която се отглеждат фиданки от: един дървесен (храстов) вид; с идентичен тип производство; с еднаква възраст на фиданките;
40. "Кисела почва" е почва с реакция на почвения разтвор pH, по-малка от 7;
41. "Клон" е група индивиди (копия), първоначално произведени от един индивид (майка) посредством вегетативно размножаване чрез резници, експланти, зародиши, присадки, отводки или чрез разделяне;
42. "Контейнер" е специален съд (плик, саксия и др.), в който се засяват семена или се засаждат фиданки с цел производство на фиданки със закрита коренова система;
43. "Коренов зачатък" са група клетки с меристемен характер, от които се развиват адвентивните корени при автовегетативното размножаване;
44. "Коренови резници" са части от корени, от които при благоприятни условия се получават нови растения;
45. "Коренова издънка" е стъбло, формирано вследствие развитието на придатъчна (адвентивна) коренова пъпка;
46. "Коренова шийка" е част от растението на границата между въздушната и почвената среда, разграничаваща корена от стъблото;
47. "Култивиране" е обработка на почвата, която се извършва след оран на дълбочина 6 - 12 сm, с оглед премахване на тревната и плевелната растителност и запазване на почвената влага;
48. "Кълняемост на семената" е способност на семената при определени условия да развият поник, който е в състояние да се адаптира към условията на средата и да премине от хетеротрофен към автотрофен режим на хранене;
49. "Лентов посев" е свободен или редов посев на семена, извършен на ленти;
50. "Лесовъдска цел" е засаждане на горски дървесни и храстови видове върху горски територии или земеделски земи за създаване на гори с основни дървопроизводителни и средообразуващи функции, защитни и рекреационни гори и гори в защитени територии;
51. "Лесоустройствен проект" е проект, който съдържа проучвания и решения за териториалното устройство, инвентаризацията на горския фонд, комплекс от горскостопански мероприятия за осигуряване на оптимален режим на ползване и възпроизводство на горите и дивеча, опазване на биологичното разнообразие и абиотичните компоненти на природния комплекс, рекреационното ползване на горите, обосновка на икономическия, екологичния и социалния ефект от изпълнението на проекта;
52. "Леторасъл" е част от растение, която е израсла за една вегетационна година;
53. "Листовка (иглолистна, широколистна)" е разложена мъртва горска постилка, събрана под насаждения и култури, която се използва като съставка за субстрати;
54. "Лятно-зимна (топло-студена) стратификация" е топла или студена обработка на семената за преодоляване на семенния покой. Провежда се при температурен режим с две фази: топла - при 15 - 25 °С за 1 - 3 месеца, и студена - при 1 - 5 °С за 4 - 9 месеца;
55. "Маточник" е специална култура от растения, предназначена за производство на репродуктивни материали за вегетативно размножаване (резници, калеми, пъпки и др.). Маточниците се създават като производствени отдели към горските разсадници или като самостоятелни обекти;
56. "Методи на повеждане" са обикновено, змиевидно, китайско, вертикално или хоризонтално;
57. "Микориза (гъбокорен)" е полезно взаимодействие между микоризни видове гъби и кореновата система на дървесни и храстови растения;
58. "Микроразмножаване" е размножаване на растения "in vitro" в контролируема среда;
59. "Мразоизтегляне (мразоизхвърляне)" е повреда, причинявана от честите размръзвания и замръзвания на почвата през деня и нощта, което предизвиква "изхвърляне" на фиданки и резници от почвата и загиването им. Явява се обикновено в края на зимата на влажни и тежки почви;
60. "Мразовинна дупка" е макро- или микро- понижение на терена, уязвимо от екстремни минимални температури, вследствие на наслагване на студени въздушни маси и тяхното продължително застояване при безветрие;
61. "Мулчиране" е покриване на почвата с изолиращи материали, които предотвратяват изпаряването, обезструктуряващото действие на валежите, образуването на почвена корица, прегарянето на пониците през вегетационния период, измръзване на семената и мразоизхвърляне на фиданките;
62. "Насаждение" е естествена или създадена по изкуствен начин популация от един или няколко дървесни вида;
63. "Неутрална почва" е почва с реакция на почвения разтвор pH, равна на 7;
64. "Обикновена стратификация" е поставяне на семената при определен температурен режим в присъствие на влага и кислород за преодоляване на семенния покой, която протича за няколко месеца при относително постоянна температура или с еднократна смяна на температурния режим;
65. "Окулиране" е начин на присаждане на пъпка върху подложка;
66. "Отводка" е част от майчино растение (леторасъл), която се вкоренява чрез повеждане с цел производство на вегетативни фиданки;
67. "Отдел" е обособена част от производствената площ на горския разсадник, включваща два и повече подотдела с идентичен тип производство, независимо от дървесния (храстов) вид и възрастта на фиданките;
68. "Отпад" са загуби при производството на фиданките, причинени от различни фактори;
69. "Пензиране" е съкращаване (прерязване) на страничните леторасли (клони) на 1/3 или 1/4 от дължината им, с цел удебеляване на стъблото;
70. "Пикиране (школуване)" е презасаждане на фиданки в школа или контейнер с цел производство на растения с определено качество и размери;
71. "Плагиотропизъм" е растеж на органите на растението под един или друг ъгъл, насочен към някакъв вид дразнител (сила на тежест, източник на светлина и др.). Размерът на ъгъла на наклона на плагиотропичните органи не е абсолютно постоянен, а може да се изменя в зависимост от условията, в които растението се развива;
72. "План" е лесоустройствен план, който се изработва в цифров и в графичен вид въз основа на специализираната карта за горите и земите от горския фонд и съдържа кратки данни за местоположението на гората, разположение, почвена, хидрографска, петрографска и климатична характеристика. В него се включват данни за тревната и дървесната растителност, дивеча, административната принадлежност, задължителните лесовъдски мероприятия и обосновка за провеждането им;
73. "Повеждане" е отклоняване на част от майчино растение (леторасъл) от естествената му посока на растеж с цел вкореняване за производство на вегетативни фиданки;
74. "Подложка" е семенищна фиданка, върху която се извършва присаждане на присадник;
75. "Подотдел" е обособена част от производствената площ на горския разсадник, в която се отглеждат: разновъзрастни фиданки; фиданките са от различен дървесен (храстов) вид; извършва се идентичен тип производство;
76. "Поник" е етап от развитието на растението от покълването на семето до образуването на първите същински листа;
77. "Посевен материал" са семена, плодове, съплодия или техни части, предназначени за посев;
78. "Постоянен горски разсадник" е определена със заповед на началника на НУГ площ за производство на фиданки без определен срок на използване;
79. "Почвена киселинност" е съдържанието на водородни йони в почвения разтвор;
80. "Почвено плодородие" е свойството на почвата да осигурява на растенията необходимите им количества хранителни вещества и влага по време на тяхното развитие;
81. "Предпосевна обработка на семената" е обработка на семената преди посев за обеззаразяване или постигане на бързо и дружно поникване;
82. "Придатъчна пъпка" е пъпка, възникваща допълнително на която и да е част на стъблото или корена след механична повреда;
83. "Програма" е лесоустройствена програма, която съдържа точно изброяване и посочване по години на задължителните лесовъдски мероприятия, които следва да се провеждат във всеки участък от гора, независимо от собствеността й;
84. "Прореждане" е намаляване броя на растенията на 1 m или 1 m2;
85. "Присадка" е облагородена фиданка, произведена чрез присаждане;
86. "Присадник" е част от растение, която се присажда към друго растение;
87. "Присаждане (трансплантация, облагородяване)" е метод за вегетативно размножаване на основа на биологичната съвместимост на активните им тъкани, при който се срастват части от едно растение върху друго;
88. "Пълна влагоемност" е максималното количество влага, което почвата може да поеме, когато всички нейни пори са изпълнени с вода;
89. "Пълна обработка" е цялостна обработка на почвата, която включва: изкореняване на пъновете, почистване, подравняване и риголване;
90. "Равномерно гъсти посеви, вкоренилища и школи" са подотдели, в които: фиданките са равномерно разположени в площта им; няма констатиран отпад на петна с размери по-големи от 20 % от общата площ на подотдела; броят на фиданките в петната е под 50 % от нормативно определените за семенищата в приложение № 6 или първоначално засадените резници или фиданки;
91. "Репелент" е химичен препарат, който се прилага за отблъскване на насекоми и животни от растения, служещи им за храна;
92. "Репродуктивни материали" са:
а) генеративни единици - шишарки, съплодия, семена и плодове, предназначени за производство на посевен и посадъчен материал;
б) части от растения - листни, стъблени и коренови резници, експланти или зародиши за микроразмножаване, пъпки, отводки, корени, филизи и други части от растения, предназначени за производство на фиданки или за залесяване;
в) посадъчен материал - растения, получени от семена, плодове или части от растения, или фиданки, израснали в резултат на естествено възобновяване;
93. "Репродуктивни материали за преработка" са репродуктивни материали, които се добиват с цел използване в промишлеността или за други нелесовъдски цели;
94. "Ризогенни стимулатори" са фитохормони от групата на ауксините (индолил 3- оцетна киселина, α-нафтилоцетна киселина, β-индолилмаслена киселина, рутин, нафтилоксиоцетна киселина и др.), които индуцират коренообразуването при вкореняване на резници;
95. "Рътене" е обработка на семената преди посева в среда с благоприятен температурен, влажностен и въздушен режим до покълването им и с цел ускоряване на поникването;
96. "Садене" е метод на засаждане на фиданки или резници;
97. "Сеитбообращение" е редуване през годините на различни режими на стопанисване (типове производства и угари) в отделните полета на разсадниковата площ;
98. "Семенен покой" е състояние на семената след настъпване на пълната им зрелост, обусловено от различни фактори, при което кълнителната им способност не се проявява или се забавя. Според характера на обуславящите го фактори покоят при семената може да бъде от различен тип:
а) "механичен покой" е състояние на семената, при което механично се възпрепятства и забавя кълненето вследствие на твърдостта на семенната обвивка или околоплодника;
б) "морфологичен покой" е състояние на семената, което се дължи на морфологичното недоразвитие на зародиша, обикновено поради недостиг на топлина при узряването на семената;
в) "органичен покой" е състояние на семената, обусловено от развитието и състоянието на различните органи, съставящи семето (зародиш, ендосперм, семенна обвивка, околоплодник); в зависимост от факторите, които го определят, и тяхната локализация той се дели на екзогенен и ендогенен, като може да бъде и комбиниран от различни типове;
г) "принудителен покой" е състояние на семената, обусловено от липсата на подходящи външни условия - температура, влажност, кислород; то не се проявява при семената на всички видове;
д) "физиологичен покой" е състояние на семената, което се определя от физиологичното състояние на зародиша; той се проявява в различна степен - дълбок, среден и слаб;
е) "физичен покой" е състояние на семената, което се дължи на специфичното устройство на семенната обвивка, обуславящо непропускливост за водата и въздуха;
ж) "химичен покой" е състояние на семената, което се дължи на инхибиторното въздействие върху кълненето на вещества (феноли, абсцисова киселина и др.), съдържащи се в семенната обвивка или околоплодника;
99. "Семеносна година" е година, през която всички дървета в популацията семеносят, респ. плодоносят в "много голяма" степен по скалата на Корчагин;
100. "Семенен (посевен) отдел" е производствен отдел в разсадника, в който се произвеждат фиданки от семена (семенищни фиданки);
101. "Система на почвообработка" е набор от подходящи обработки на почвата, изпълнявани в определена последователност, срокове и брой повторения;
102. "Сидерална угар" е режим на обработка на определена площ или поле, в които не се отглеждат фиданки, а се засяват азотфиксиращи тревни смески, които във фазата на цъфтеж се заорават с цел повишаване на почвеното плодородие;
103. "Скарификация" е механична или химична обработка на твърди семена с цел нарушаване целостта на обвивката за преодоляване на физичния им покой и ускоряване на тяхното покълване;
104. "Снегуване (ледуване)" е обработване на семената със снежна вода или с вода от топящ се лед с цел ускоряване на поникването, подобряване на устойчивостта и растежа на пониците;
105. "Спяща пъпка" е резервна пъпка в покой, която в продължение на години се запазва неактивна, но жизнеспособна и може да бъде стимулирана към развитие при специални обстоятелства (подмладяване, облагородяване);
106. "Стратификация" е обработка на семената, включваща престой при определени условия (срок, температура, влажност, достъп на въздух), с цел преодоляване на морфологичния, физиологичния и механичния покой и ускоряване на покълването им;
107. "Студена стратификация" е стратификация, която протича при температура 3 - 5оС с различна продължителност (1 - 12 месеца) в зависимост от степента на покоя;
108. "Стъблени резници" са части от леторасли, които, засадени при благоприятни условия, формират коренова система и дават началото на нови растения. В зависимост от сезона на добиване и състоянието на летораслите те се подразделят на:
а) "зрял (зимен) резник" - вегетативна част, добита от растението в период на покой, която се използва за присаждане или подготовка за вкореняване;
б) "зелен (летен) резник" - вегетативна част, добита от растението през вегетационния период, която се използва за вкореняване или присаждане;
109. "Субстрат" " е продукт, в който се разполага кореновата система на растенията и осигурява необходимите за растежа и развитието им хранителни вещества;
110. "Темпериране" е осигуряване на подходяща температура чрез охлаждане или затопляне;
111. "Труднотечащи семена" са семена, които поради своите размери или морфологични особености се засяват предимно ръчно;
112. "Угар" е режим на обработка на определена площ или поле в сеитбооборот, в които не се отглеждат фиданки;
113. "Ускорена стратификация" е стратификация, която протича в скъсен срок (25 - 45 дни) при неколкократно и рязко сменяне на температурния, а в някои случаи и на влажностния режим;
114. "Фиданки" са млади дървесни или храстови растения, предназначени за засаждане;
115. "Физиологична зрелост" е предпоследен етап от зреенето на семената, преди разсейването им, при който зародишът не е навлязъл в състояние на органичен покой;
116. "Филизене" е премахване на излишните странични леторасли с цел оформяне на централно стъбло;
117. "Форма" е едно или група растения с един и същ морфологичен белег, който не се предава по генеративен път или в семенното потомство се наблюдава разпадане по генотип със съответната фенотипна изява. Възпроизводството на стопански ценните белези е възможно чрез вегетативно размножаване. За някои форми е характерна стерилност;
118. "Форсмажорни обстоятелства" са специфични обстоятелства, при които непредвидени или непреодолими събития от извънреден характер възпрепятстват изпълнението на производствени дейности;
119. "Фрезуване" е механизирана обработка на почвата с фреза, която се извършва след оран на дълбочина 5 - 30 сm, с оглед премахване на тревната и плевелната растителност или за раздробяване на образуваните буци в почвата;
120. "Фунгицид" е химичен или биологичен препарат, предназначен за борба с гъбни заболявания;
121. "Черна угар" е режим на обработка, при който площта се поддържа винаги изорана;
122. "Чиста угар" е режим на обработка, при който площта се поддържа чиста от плевели и други растения;
123. "Школа" е производствен отдел в разсадника, в който се произвеждат пикирани (школувани) фиданки.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се издава на основание чл.41а, ал. 3 от Закона за горите.§ 3. Наредбата отменя Инструкция № 19 от 2000 г. за организацията, функциите и дейността на държавните горски разсадници и производството на фиданки в тях, издадена от министъра на земеделието и горите (ДВ, бр. 67 от 2000 г.).
§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на началника на Националното управление по горите.
Приложение № 1
към чл. 12, ал. 2 (pdf)
Приложение № 2
към чл. 13, ал. 1 (pdf)
Приложение № 3
към чл. 36, ал. 2 (pdf)
Приложение № 4
към чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 (pdf)
Приложение № 5
към чл. 41, ал. 3 (pdf)
Приложение № 6
към чл. 55, ал. 2 (pdf)
Приложение № 7
към чл. 72, ал. 1 (pdf)
Приложение № 8
към чл. 105, ал. 1, чл. 120, ал. 2 (pdf)
Приложение № 9
към чл. 105, ал. 2, т. 1 (pdf)
Приложение № 10
към чл. 108 (pdf)
Приложение № 11
към чл. 109 (pdf)
Приложение № 12
към чл. 110, ал.1 (pdf)
Приложение № 13
към чл. 111 (pdf)
Приложение № 14
към чл. 112 (pdf)
Приложение № 15
към чл. 116, ал. 1 (pdf)
Приложение № 16
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 17
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 18
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 19
към чл.120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 20
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 21
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 22
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 23
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 24
към чл. 120, ал. 3 (pdf)
Приложение № 25
към чл. 120, ал. 4 и 5 (pdf)
Приложение № 26
към чл. 120, ал. 4 и 5 (pdf)
