Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят редът, организацията, задълженията и основните изисквания по отношение на аварийно-спасителното осигуряване на полетите в летищата на Република България, от които се изпълняват граждански полети.
(2) Предмет на аварийно-спасителното осигуряване в летищата са:
1. аварийните ситуации с въздухоплавателни средства (ВС), възникващи при:
а) авиационно произшествие на летището и извън пределите му;
б) авиационен инцидент в полет;
в) авиационен инцидент на земята;
г) диверсии, включващи и заплаха за използване на взривни устройства;
д) незаконно завладяване на ВС;
2. аварийните ситуации, нямащи отношение към ВС, като:
а) пожар в района на летището;
б) диверсии, включващи заплаха за използване на взривни устройства;
в) стихийни бедствия и крупни производствени аварии;
3. произшествията, изискващи медицинска помощ. Класификация на авиационните инциденти е дадена в Приложение № 1.

Чл. 2. С тази наредба се определят мероприятията в случай на аварийна обстановка на територията на летището и действията при авиационното произшествие и/или инцидент в околностите на летището (в границите на 5 км от периметровата ограда на летището).

Чл. 3.
(1) Наредбата се отнася до лицата, службите, ведомствата и организациите на територията на летището, както следва:
1. летищната администрация (съответно летищните администрации на летищата със съвместно базиране);
2. органа за обслужване на въздушното движение, отговарящ за въздушното пространство в района на летището (по-нататък наричан накратко "орган за обслужване на въздушното движение");
3. летищната обектна противопожарна служба;
4. летищната аварийно-спасителна служба;
5. звената на МВР, разположени на летищата (ако има такива);
6. службите и персонала за сигурност и защита, базирани на летището (ако има такива);
7. медицинските служби и медицинския персонал, разположени на летището.
(2) Собственикът на летище (летателна площадка), до или от което се изпълняват епизодични полети, включително за превоз на пътници и товари, или полети за агрохимическо обслужване, е длъжен да осигури изпълнението на изискванията на тази наредба по начин, приет и утвърден от управление "Гражданска авиация" в Министерството на транспорта.

Чл. 4.
(1) Аварийно-спасителното осигуряване на полетите в летищата включва мероприятия и дейности за:
1. незабавно и ефективно:
а) спасяване на пътниците и екипажите на ВС, претърпели и търпящи авиационно произшествие или инцидент на територията на летището или неговата околност;
б) гасене на възникнали пожари на ВС и други обекти на територията на летищата и прилежащата територия;
в) спасяване на хора при други аварийни ситуации в летищата (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);
2. евакуация от работната площ на летището на ВС, загубило способността да се придвижва само;
3. оперативна ликвидация на последствията за полетите от резултативна аварийна ситуация на летището. (2) Мероприятията по аварийно-спасителното осигуряване на полетите са организационно и непосредствено осигуряване на аварийно-спасителните работи.
(3) Организацията и подготовката на аварийно-спасителното осигуряване на полетите включва:
1. организиране на обектната противопожарна служба на летището;
2. организиране на аварийно-спасителната служба на летището;
3. осигуряване на необходимото количество и номенклатури изправна техника, оборудване, пожарогасителни и други вещества за аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището и неговата околност;
4. разпределение на задълженията и планиране на действията на органите, участващи в аварийно-спасителните мероприятия;
5. планиране на мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището;
6. обучение на участниците и провеждане на тренировки за провеждане на аварийно-спасителни действия.
(4) Непосредственото осъществяване на аварийно-спасителните работи включва действия на:
1. органа за обслужване на въздушното движение;
2. обектната противопожарна служба на летището и/или на териториалните поделения на противопожарната охрана;
3. летищната аварийно-спасителна служба, включително там, където функционира координационен център на летището във функцията му на стационарен авариен оперативен център;
4. екипажа на ВС, търпящо бедствие;
5. администрацията на летището;
6. полицията и службите за сигурност и защита;
7. медицинските служби на летището;
8. органите на Гражданска защита;
9. превозвачите (или собствениците на ВС);
10. градските болници.

Глава втора
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ, УЧАСТВАЩИ В АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ

Чл. 5. Основните органи, участващи или взаимодействащи при аварийно-спасителните мероприятия на летището или в неговата прилежаща територия, са:
1. органът за обслужване на въздушното движение;
2. летищната аварийно-спасителна служба, включително там, където функционира координационен център на летището във функцията му на стационарен авариен оперативен център;
3. обектните и/или териториалните служби на противопожарната охрана;
4. полицията и/или службите за безопасност и сигурност;
5. администрацията на летището;
6. медицинските служби;
7. болниците;
8. експлоатантите на ВС;
9. Министерството на транспорта в лицето на управление "Гражданска авиация";
10. службите за свръзка;
11. собствениците или арендаторите на летището;
12. транспортните фирми (сухопътен, морски и въздушен транспорт);
13. органите на Гражданска защита;
14. взаимодействащите по плана военни служби;
15. взаимодействащите по плана служби за пристанищна и брегова охрана;
16. службите и средствата за масово осведомяване.

Чл. 6.
(1) Летищната администрация отговаря за осигуряване на аварийно-спасителните и противопожарните действията при авиационно произшествие и/или инцидент на територията на летището, включително за осигуряването на ефективно ръководство на аварийно-спасителните операции.
(2) Летищната администрация отговаря и за осигуряване на аварийно-спасителните и противопожарните действията при авиационно произшествие и/или инцидент извън (в околност 5 км) границите на летището, като аварийно-спасителните операции се ръководят от орган, определен в съответствие с предварително съгласуван план между летищната администрация и общинското ръководство на прилетищните райони, териториалните служби на ППО, РДВР, органите на Гражданска защита и други свързани органи и организации.
(3) Летищната администрация:
1. разработва план за мероприятията в случай на аварийна ситуация в границите на летището или в непосредствена близост до тях и го съгласува с взаимодействащите органи и организации;
2. осигурява:
а) необходимата противопожарна и аварийно-спасителна техника, оборудване и противопожарни вещества, медицинско оборудване и средства, необходими за аварийно-спасителни и противопожарни действия;
б) техническата експлоатация на техниката и оборудването по буква "а";
в) необходимото количество основен и резервен професионален персонал за изпълнение на оперативните действия по аварийно-спасителното осигуряване на полетите;
г) необходимото количество обучен основен и резервен помощен персонал за изпълнение на оперативните действия по аварийно-спасителното осигуряване на полетите;
д) разпределението на задълженията на сътрудниците на аварийно-спасителните служби;
е) използването по предназначение на оборудването, предоставяно от взаимодействащите организации;
ж) оптималното използване на летищните аварийно-спасителни и противопожарни служби;
3. взема мерки всички взаимодействащи органи и организации да бъдат информирани за своите задължения и отговорности, определени в плана за мероприятията в аварийна обстановка, а също така и за задълженията на останалите участници в операциите;
4. посредством плана за действия при различни аварийни ситуации осигурява организацията на оповестяването във връзка с настъпило или очаквано авиационно произшествие или инцидент.
(4) Администрацията на летището определя свой представител за връзка с обществеността и средствата за масова информация в случай на аварийна обстановка, който разпространява официалната информация, имаща отношение към аварийната ситуация.
(5) На летища със съвместно базиране отговорностите и задълженията на летищната администрация се поемат съгласувано и координирано от ръководствата на базираните летищно дружество и военни власти.

Чл. 7.
(1) Администрацията на летището определя лице (лица) за провеждане на аварийно-спасителни операции.
(2) Задълженията и отговорностите на представителя на летищната администрация, който отговаря за аварийно-спасителните операции, се определят в чл. 13.

Чл. 8.
(1) За летищата, които обслужват пътнически полети, администрацията на летището определя свой представител - диспечер по транспорта, отговорен за осигуряването и използването на транспортни средства при провеждане на аварийно-спасителните операции.
(2) Диспечерът по транспорта определя реда за използване на наличните в летището транспортни средства и при необходимост осигурява получаване на подкрепления от транспортни средства за използване съгласно плана за мероприятията.
(3) При учения, тренировки и аварийно-спасителни действия диспечерът по транспорта трябва да носи светлозелена каска и брезентова жилетка, върху гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Диспечер по транспорта".

Чл. 9.
(1) Ръководителят на летището отговаря за:
1. общото състояние и ефективността на аварийно-спасителното осигуряване на полетите;
2. управлението на системата за аварийно-спасителното осигуряване на полетите за конкретното летище;
3. осигуряването на външна помощ и координиране на взаимодействието между участниците в аварийно-спасителното осигуряване на полетите;
4. осигуряването, застраховането, подготовката и поддържането на квалификацията на професионалния (основен и резервен) и непрофесионалния (основен и резервен) помощен аварийно-спасителен персонал.
(2) Ръководителят на летището е длъжен да определи и възложи задълженията и отговорностите по аварийно-спасителното осигуряване на полетите на съответните служби и лица, които ръководи, и да осигури същото за службите и лицата, които не са под негово ръководство.
(3) На летища със съвместно базиране ръководителите на базираните летищно дружество и военно формирование разпределят координирано и съгласувано задълженията и отговорностите си по тази наредба, следвайки правилото, че отговорен за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските полети по принцип е гражданският ръководител, а по отношение на военните полети - военният ръководител.

Чл. 10.
(1) Обектната противопожарна служба:
1. осигурява разгръщането на противопожарните сили и провежда оперативните действия по аварийно-спасителната защита на летището, в това число:
а) незабавно и ефективно спасява пътниците и екипажите на ВС, търпящи бедствие;
б) гаси възникнали пожари на ВС и другите обекти на територията на летището;
2. спасява хора при други аварийни ситуации на територията на летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);
3. извършва профилактични действия за намаляване на опасността от възникване на пожари на територията на летището.
(2) Обектната противопожарна служба на летището осигурява специална подготовка и поддържане на квалификацията на професионалния основен и резервен аварийно-спасителен персонал.
(3) Обектната противопожарна служба на летището отговаря за организацията на експлоатация на транспортната противопожарна техника и оборудване.
(4) Обектната противопожарна служба на летището е оперативно подчинена на летищната администрация.

Чл. 11.
(1) Ръководителят на обектната противопожарна служба на летището отговаря за:
1. общата ефективност на обектната противопожарна служба и способността й да изпълнява оперативни задачи и за техническите норми, свързани с аварийно-спасителната защита на летището;
2. осигуряване посредством администрацията на летището на необходимата техника и оборудване;
З. подбора и специалното обучение на професионалния персонал и за подготовката на помощния непрофесионален персонал.
(2) При изпълнение на аварийно-спасителни и противопожарни дейности (бойни или при тренировки) ръководителят на обектната противопожарна служба трябва да носи червена каска и червена брезентова жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Началник на противопожарната служба".

Чл. 12.
(1) Аварийно-спасителната служба, осигурена от летищната администрация на летището:
1. осигурява разгръщането на аварийно-спасителните сили и провеждането на оперативните действия по аварийно-спасителната защита на летището, като незабавно и ефективно спасява пътниците и екипажите на ВС, търпящи бедствие;
2. спасява хора при други аварийни ситуации на територията на летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);
3. оповестява съгласно плана органите, ведомствата, организациите и лицата, имащи отношение към провеждането на аварийно-спасителни мероприятия;
4. локализира, неутрализира и отстранява въздействието в резултат на наличие на вредни и опасни вещества в неконтролирано състояние;
5. предприема необходимите действия за отстраняване от летателното поле на ВС, загубили способност да се придвижват сами;
6. предприема всички необходими действия за възстановяване на нормалната работа на летището, прави всичко разумно възможно за съхраняване на веществените доказателства, необходими за разследване на произшествието;
7. извършва профилактични действия за намаляване на опасността от възникване на крупни производствени аварии на територията на летището.
(2) Аварийно-спасителната служба на летището осигурява специалната подготовка и поддържане на квалификацията на професионалния основен и резервен аварийно-спасителен персонал.
(3) Аварийно-спасителната служба на летището отговаря за организацията на експлоатация на аварийно-спасителна техника и оборудване.
(4) Аварийно-спасителната служба на летището е административно подчинена и/или е оперативно подчинена на летищната администрация.

Чл. 13.
(1) Ръководителят на аварийно-спасителната служба на летището отговаря за:
1. общата ефективност на аварийно-спасителната служба и способността й да изпълнява оперативни задачи и техническите норми, свързани с аварийно-спасителната защита на летището;
2. осигуряване посредством администрацията на летището на необходимата аварийно-спасителна техника и оборудване;
3. подбора и специалното обучение на професионалния персонал и за подготовката на помощния непрофесионален аварийно-спасителен персонал;
4. подготовката и съгласуването на плановете за действие на аварийно-спасителната служба при различни типове аварийни ситуации и за плановете за съвместни действия с взаимодействащите служби и органи.
(2) Ръководителят на аварийно-спасителните операции при тренировъчни и аварийно-спасителни действия трябва да носи оранжева каска и брезентова жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Администрация на летището".

Чл. 14.
(1) Полицейската служба на територията на летището в аварийна ситуация отговаря за:
1. прекратяване на достъпа до зоната на аварията на всички лица с изключение на участващите в аварийно-спасителните операции;
2. осигуряване на безпрепятствено преминаване и достъп до местопроизшествието на участващите в аварийно-спасителните операции персонал и транспортни средства и при необходимост за осигуряване на обиколен път за други транспортни средства и лица;
3. въвеждане на ред във и извън охраняваната зона;
4. вземане на мерки за опазване на мястото на произшествието в първоначалния му вид за целите на разследването, доколкото това не пречи на провежданите аварийно-спасителни операции;
5. оказване на помощ на останалите органи на реда, участващи в аварийно-спасителните операции;
6. недопускане на влошаване на режима на достъп до охраняваната зона на летището.
(2) Началникът на полицията, а там, където няма подразделение на МВР - началникът на службата за сигурност и защита, носи синя каска и брезентова жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Началник на полицията" (респективно "Сигурност и защита").

Чл. 15. Задълженията на органа за обслужване на въздушното движение са:
1. да изпълни оповестяване съгласно плана за аварийно-спасителното осигуряване на конкретното летище;
2. да закрие пистата, която е засегната от авиационното произшествие;
3. да ограничи до минимум движението на транспортни средства по пистата с цел запазване на доказателствата, свързани с авиационното произшествие;
4. да предаде незабавно съобщение "NOTAM" за състоянието на аварийно-спасителната и противопожарната защита на летището.

Чл. 16.
(1) Основната задача на медицинската(ите) служба(и) е спасяването на живота на хората, пострадали в авиационното произшествие.
(2) Персоналът на медицинската служба:
1. сортира пострадалите и оказва първа медицинска помощ на нуждаещите се;
2. поставя своевременно диагностика и полага грижи за стабилизиране на състоянието на тежко ранените;
3. взема мерки за превозване на нуждаещите се в съответните медицински учреждения;
4. взема участие в евакуацията на пътниците от претърпялото бедствие ВС и следи за създаването на необходимите санитарно-хигиенни условия в пункта за евакуация.
(3) Мерките за оказване на медицинска помощ се извършват по възможно най-бърз начин.
(4) За осигуряване на необходимата ефективност на действията медицинската служба на летището:
1. осигурява чрез администрацията на летището доставката на необходимото оборудване, материали и медикаменти, необходими за оказване на бърза помощ;
2. следи за годността на съхраняваните лекарствени средства, медицинско оборудване и материали и взема мерки за привеждането им в годно за употреба състояние;
3. съвместно с администрацията на летището осигурява обучение и поддържане на необходимото равнище на професионалните и непрофесионалните спасители за оказване на първа медицинска помощ на пострадали.
(5) За осъществяване на ръководството на действията на медицинските служби на местопроизшествието летищната администрация изисква да бъде определен координатор по медицинските въпроси. При тренировъчни или аварийно-спасителни действия медицинският координатор трябва да носи бяла каска и жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис "Медицинска служба".

Чл. 17.
(1) Медицинските учреждения, които съгласно плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището се задействат, трябва да отправят на местопроизшествието в най-кратки срокове предварително съгласуваните медицински екипи.
(2) Определеното в плана за действие медицинско учреждение уведомява останалите учреждения за станалото авиационно произшествие и координира транспортирането и разпределението на пострадалите по медицински учреждения.

Чл. 18.
(1) Експлоатантът на претърпялото бедствие ВС е длъжен да предостави на ръководителите на службите и групите, участващи в аварийно-спасителните операции, информация за броя на пътниците, количеството гориво, наличието на опасни товари на борда, както и всякаква друга информация, необходима за провежданите аварийно-спасителни работи.
(2) Експлоатантът на ВС е длъжен да вземе съответните мерки за превозването на пътниците и багажа от претърпялото бедствие ВС до крайните пунктове на тяхното пътуване.
(3) Есплоатантът на ВС е длъжен да определи свой представител, отговорен от негово име и представляващ го при провеждане на аварийно-спасителни мероприятия и отстраняване от летателното поле на ВС, загубило способността да се придвижва само.

Чл. 19. Всеки, включен срещу договор в състава на професионалните или помощните спасители, е длъжен да:
1. знае и да спазва задълженията си във връзка с аварийно-спасителното осигуряване на полетите;
2. бъде готов във всеки момент на дежурството си да пристъпи към аварийно-спасителни действия съгласно плана и подготовката си;
3. познава и да може умело да борави с техниката и да прилага прийоми съгласно плана и подготовката си;
4. може да окаже незабавна помощ на пострадали с оглед поддържане на жизнените функции;
5. спазва изискванията и правилата по охрана на труда, включително в условията на аварийно-спасителни действия;
6. съхранява и да поддържа в експлоатационна годност поверените му средства за индивидуална защита; 7. участва в обучението и тренировките, като поддържа в необходимата форма и повишава готовността и уменията си за действия при аварийни ситуации.

Чл. 20.
(1) На летищата със съвместно базиране трябва да се изготви съвместен план за действие при аварийни ситуации, в който се разпределят и отговорностите на съответните летищни администрации.
(2) Когато в плана на мероприятията за аварийно-спасителни действия са включени съгласувани действия с близко разположени военни подразделения, то със съвместните планове между летищната администрация и взаимодействащите военни подразделения и териториалните органи на Гражданска защита се регламентират разпределението на отговорностите, задълженията, функциите по управлението, свръзките и координацията в аварийни ситуации.
(3) Летищата, разположени в близост до големи водни басейни, осигуряват взаимодействие с органите на Бреговата охрана и пристанищните аварийно-спасителни служби.

Глава трета
РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ НА АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИТЕ И ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ СЛУЖБИ В ЛЕТИЩАТА

Раздел I
Общи положения

Чл. 21.
(1) Ресурсното осигуряване на аварийно-спасителните и противопожарните дейности в летищата означава осигуряване на:
1. противопожарна и друга аварийно-спасителна техника, отговаряща на изискванията по количество и номенклатура;
2. технически и помощни средства, включително медицински средства и оборудване за провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни мероприятия в летищата, включително за обучение и тренировки; 3. брой и номенклатура персонал, участващ в аварийно-спасителни и противопожарни действия.
(2) Целта на ресурсното осигуряване е да гарантира време за разгръщане, необходимо за достигане до всяка точка от пистата и работната площ в рамките на две до три минути (при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността) и ефективност на аварийно-спасителните и противопожарните действия, определена с наредбата.

Чл. 22.
(1) На всяко летище се осигурява:
1. аварийно-спасително и противопожарно оборудване, съответстващо на категорията на летището, съгласно приложение № 2;
2. необходимия персонал, съответно обучен и подготвен за изпълнение на аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището и в непосредствената 5-километрова околност;
3. професионална медицинска помощ съгласно Приложение № 13;
4. необходимото медицинско оборудване и лекарствени средства за оказване на първа помощ на пострадалите.
(2) Собственикът на летището е длъжен да осигури необходимите финансови ресурси за изпълнение на изискванията на наредбата.
(3) Изискванията по ал. 2 се отнасят за периода от време, през който летището функционира, осигурявайки обявената степен на аварийно-спасителна защита.

Чл. 23.
(1) Администрацията на летището осигурява необходимите финансови средства за изпълнение на изискванията на наредбата основно чрез таксата за кацане, както и от други източници.
(2) Администрацията на летище с осигурена обектна противопожарна служба поема разходите за изразходваните ГСМ и гасителни вещества на привлечените за участие в аварийно-спасителни мероприятия на територията на летищата на териториални служби на противопожарната охрана.
(3) Контролните органи на Министерството на транспорта контролират изразходването на постъпленията от такси за кацане с оглед гарантиране на финансовото осигуряване на дейностите по наредбата.

Раздел II
Категория на аварийно-спасителна защита в летищата

Чл. 24.
(1) Категорията на аварийно-спасителна защита на летищата се определя в зависимост от размерите на въздухоплавателните средства, използващи даденото летище, и интензивността на полетите според изискванията на наредбата.
(2) Определянето на категорията на летището се извършва съгласно Приложение № 2.
(3) Във всички случаи, когато летището обслужва пътнически полети, категорията на противопожарно-спасителна защита не може да бъде по-ниска от най-високата категория на ВС, опериращо до/от летището. Това изискване не се отнася за случаи на инцидентно ползване на летището за провеждане на пътнически полети.
(4) За времето, когато се предвижда понижена активност на летището, категорията на летището може да бъде понижена до най-високата категория на самолета, който съгласно плановете ще оперира в този период от време независимо от количеството на операциите.
(5) На необслужвани летищни площадки, които се използват за полети за агрохимическа защита, за спортни полети или за единични полети на леки самолети (без превоз на пътници срещу заплащане), може да се използва неавтотранспортно противопожарно оборудване.
(6) Категорията на противопожарна и аварийно-спасителна защита на летището по ал. 5 се определя от длъжностно лице на оператора, който обявява своето решение пред УГА и поема отговорността за осигуряване на необходимата аварийно-спасителна защита.

Чл. 25.
(1) Категоризирането на вертолетните площадки по отношение на аварийно-спасителната защита се основава на габаритната дължина на най-дългия вертолет, използващ обикновено дадената площадка, съгласно Приложение № 3.
(2) За времето, когато полети се изпълняват от по-къси вертолети, категорията на аварийно-спасителна защита на вертолетната площадка може да бъде намалена до най-високата категория на вертолета, планиран да използва площадката през този период. На необслужваните вертолетни площадки, използвани за единични полети (без превози на пътници), може да се използва неавтотранспортно противопожарно оборудване.

Раздел III
Материално-техническо осигуряване на аварийно-спасителните дейности

Чл. 26.
(1) В зависимост от категорията на аварийно-спасителна защита на летището трябва да бъде осигурена работоспособна транспортна противопожарна техника, чието минимално количество и минимални технически характеристики са дадени в Приложение № 4.
(2) Противопожарните автомобили трябва да могат да осигурят непрекъснато подаване на пожарогасителни вещества с необходимата интензивност, посочена в Приложение № 5, на мястото на произшествието в интервал, не превишаващ 60 сек след пристигането на първия противопожарен автомобил.
(3) На летища, при които част от долитанията и излитанията се осъществяват над водно пространство, трябва да са осигурени допълнителни аварийно-спасителни средства - аварийно-спасителни вертолети и лодки с подходяща вместимост.

Чл. 27. На летателните площадки за изпълнение на полети за агрохимическо обслужване и на вертодромите, които не обслужват превози на пътници, трябва да има на разположение най-малко един специализиран противопожарен автомобил или друго мобилно противопожарно оборудване, способно да достигне всяка точка на площадката за времето съгласно чл. 21, ал. 2, и да осигури разхода на пожарогасителни вещества съгласно Приложение № 5.

Чл. 28.
(1) На летищата трябва да бъдат осигурени основни и помощни пожарогасителни вещества.
(2) Към основните пожарогасителни вещества се отнасят филмообразуващите пенообразуватели. Като основно пожарогасително вещество в летищата от 1 до 3 категория се препоръчва използването на пени, образуващи воден филм.
(3) Към помощните огнегасящи вещества се отнасят:
1. огнегасителен прах;
2. халогени, неразрушаващи озоновия слой;
3. въглероден двуокис;
4. смеси от тези вещества.
(4) Минималните технически изисквания към пенообразувателите трябва да отговарят на техническите изисквания, препоръчани от Международната организация за гражданска авиация и утвърдени от управление "Гражданска авиация" в Министерството на транспорта.
(5) За съвместно използване на различни пожарогасителни вещества са необходими удостоверения от фирмите производители или резултати от изпитания, проведени в сертифицирани за целта лаборатории, удостоверяващи съвместимостта на различните вещества.

Чл. 29.
(1) Необходимите минимални количества пенообразувател, вода и помощни вещества за спасителните и противопожарните автомобили в зависимост от категорията на летището се определят съгласно Приложение № 5.
(2) Корекция на посочените количества се допуска в следните случаи:
1. за летища от 1 и 2 категория се допуска замяна с помощни вещества до 100% от водата, използвана за производството на пяна;
2. за летища от 3 до 9 категория, където се използва пенообразувател, отговарящ на характеристиките на тип "А", се допуска замяна с помощни вещества до 30% от водата.
(3) Замяната на водата за производство на пяна с помощни вещества може да се извърши, като се имат предвид еквивалентните количества, определени в Приложение № 7. Помощните вещества трябва да съответстват на техническите изисквания на Международната организация за стандартизация (ИСО), както следва:
1. за въглеродния двуокис - ИСО 5923. Въглероден двуокис;
2. за халогените - ИСО 7201. Халогени;
3. за праховете - ИСО 7202. Прахови вещества.

Чл. 30.
(1) Количеството на концентрираните пенообразуватели, които се осигуряват отделно на транспортните средства за образуване на пяна, трябва да съответства на количеството налична вода за образуване на пяна и избрания пенообразувател.
(2) Количеството пенообразувател, осигуряван на транспортно средство, трябва да е достатъчно за осигуряване най-малко на две пълни зареждания на пенен разтвор.
(3) Когато се използват пенообразуватели, отговарящи на двата типа, при определяне на общото количество вода, необходима за образуване на пяна, трябва да се изхожда от това количество вода, което би било необходимо за образуване на пяна с характеристики на тип "А", като след това се намалява полученото количество с пропорция 3 л на всеки 2 л вода, необходима за образуване на пяна, отговаряща на характеристиките за тип "В".
(4) Нормата за разхода на пенен разтвор трябва да бъде не по-ниска от значенията, дадени в таблица № 5 на Приложение № 5.
(5) На летището трябва да има разположен резерв от пенообразувател и допълнителни вещества, еквивалентен на 200% от количеството посочени вещества, които се намират в противопожарните и аварийно-спасителните транспортни средства. Тогава, когато има вероятност за големи задръжки в снабдяването за попълване на запасите, трябва да се увеличи резервното количество.
(6) Ако летището осигурява нанасяне на пенна възглавница върху повърхността на пистата, се предвижда допълнително количество пенообразувател за изпълнение на тази операция съгласно Приложение № 7.

Чл. 31. Количеството на необходимата вода се определя, както следва:
1. общото количество вода, необходимо за получаване на пяна Q, се определя като сума на необходимото количество вода за потискане на пожара в практическата критична зона Q1 и количеството вода, необходимо след потискане на пожара за продължително потискане на огъня и/или за потушаване на запазили се огнища на пожар Q2;
2. количеството вода Q1 в литри се определя по формулата: Q1 = АxRxТ, където А е площта на практическата критична зона в мќ (определя се в зависимост от дължината на тялото на самолета съгласно Приложение № 8), R е нормата за разход (л/мќ.мин), а Т е времето за подаване на пяната в мин;
3. количеството вода Q2 се определя като процент от Q1 по Приложение № 9.

Чл. 32.
(1) Минималните количества пожарогасителни вещества, необходими за осигуряване на аварийно-спасителната и противопожарната защита на вертолетни площадки, се осигуряват съгласно Приложение № 10.
(2) Вертолетните площадки, разположени върху покрив, трябва да бъдат съоръжени, както следва:
1. площадката трябва да разполага минимално с един шланг, който може да осигури разпръскване на пенообразувател под налягане със специфичен разход 250 л/мин;
2. на вертолетните площадки от 2 и 3 категория на защита трябва да се разположат поне два хидромотора, всеки от които е способен да осигури необходимия специфичен разход, гарантиращ подаването на пенообразувател на всеки участък от площадката при всякакви метеорологични условия. Хидромоторите трябва да са разположени така, че да съществува минимална възможност за повреждането им вследствие на произшествие с вертолет;
3. вертолетните площадки се осигуряват срещу изтичане на горива и смазочни материали върху другите части на покрива. За целта площадката трябва да е оградена с бордюр с височина от 5 до 15 см. Ако към площадката са предвидени подходи, те се обезопасяват по същия начин.

Чл. 33.
(1) За предпазване на пенообразувателя от окисляване и за повишаване устойчивостта на противопожарното транспортно средство цистерната на експлоатираното средство се държи постоянно запълнена.
(2) При експлоатацията на противопожарното транспортно средство пенообразувателят периодично се подновява с предшестващо измиване на цистерната и системите на противопожарния автомобил.
(3) На летищата се осигурява наличието в складови условия на резервни количества от концентрати на пенообразувател и помощни вещества, които надхвърлят поне два пъти количествата от тези вещества, които се намират на аварийно-спасителните и противопожарните автомобили, в съответствие с категорията на аварийно-спасителната защита на летището.

Чл. 34.
(1) Аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства (или основното от тях) в летищата освен стандартното оборудване се окомплектуват с инструменти, посочени в Приложение № 11.
(2) Аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства (или основното от тях) на вертолетните площадки освен стандартното оборудване се окомплектуват с инструменти, посочени в Приложение № 12.

Чл. 35.
(1) Целият персонал, участващ в аварийно-спасителните операции, се осигурява със защитно облекло, позволяващо изпълнението на поставените задачи. Типовите елементи на защитното облекло са следните:
1. шлем с козирка;
2. костюм - цял или състоящ се от две части (куртка и панталон);
3. ботуши (обувки);
4. ръкавици.
(2) Защитното облекло трябва да осигурява аварийно-спасителна защита от:
1. краткотраен контакт с огъня;
2. топлинно излъчване с интензивност 3 Вт/мќ в течение на две минути;
3. топлинно излъчване с интензивност 8 Вт/мќ в течение на една минута;
4. удари с остри предмети;
5. вода;
6. електрически удар.
(3) Членовете на аварийно-спасителните и противопожарните групи, проникващи във ВС за извършване на спасителни операции, задължително трябва да използват оборудване за аварийно-спасителна защита на дишането от въглероден окис, хлороводород, цианохлороводород и фосген. Дихателните апарати трябва да бъдат автономни - дихателен апарат с бутилка, и защитени от елементите на защитното облекло.

Раздел IV
Обектна противопожарна служба. Противопожарни депа и свръзки

Чл. 36.
(1) Всички аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства в стационарни условия се разполагат в сградата на обектната противопожарна служба. В тези случаи, когато времето за разгръщане не може да се осигури при разполагането на противопожарното оборудване в сградата на обектната противопожарна служба, се оборудва допълнително депо.
(2) Противопожарното депо се разполага по начин, осигуряващ пряк и удобен достъп на аварийно-спасителните и противопожарните средства в зоната на пистата за излитане и кацане с минимално количество маневри.
(3) Изискванията към проектиране на сградата на обектната противопожарна служба и на противопожарното депо се утвърждават от началника на УГА в МТ след вземане на становище на Националната служба по противопожарна охрана.
(4) На обектната противопожарна служба и противопожарните депа трябва да бъде осигурена директна свръзка със стационарния авариен оперативен център, другите пунктове за разполагане на аварийно-спасително и противопожарно оборудване и взаимодействащите противопожарни служби, както и с отделните транспортни средства, участващи в операциите.
(5) За персонала на аварийно-спасителните и противопожарните служби се осигурява система за оповестяване, функционираща в депото, в летищния координационен център (ако функционира такъв) и на всички места, където се намира персонал или оборудване, участващо в аварийно-спасителните операции. На местата, където нивото на шума е или може да бъде високо, се осигурява дублиране на звуковото оповестяване със светлинна индикация.

Чл. 37.
(1) В обектната противопожарна служба и противопожарното депо на всяко летище се осигуряват:
1. средства за пряка свръзка между органа за обслужване на въздушното движение (или друг орган за оповестяване, назначен от администрацията на летището), противопожарното(ите) депо(а) на летището и летищния координационен център (там, където функционира такъв) за бързо извикване на аварийно-спасителните и противопожарните групи в случай на авиационно произшествие;
2. свръзка между органа за обслужване на въздушното движение, противопожарните и аварийно-спасителните групи, насочващи се към или вече намиращи се на мястото на произшествието, и координационния център на летището (там, където функционира такъв);
3. свръзка между противопожарното депо и противопожарните и аварийно-спасителните транспортни средства;
4. средства за свръзка между аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства, включвайки по необходимост система от разговорни устройства между членовете на групите. С радиосвързочни средства се осигуряват и взаимодействащите противопожарни автомобили на териториалната противопожарна охрана;
5. аварийни системи за сигнализация, предназначени за подаване на сигнали за тревога на помощния персонал и взаимодействащите подразделения, разположени както на територията на летището, така и извън неговите предели.
(2) Телефонната връзка между органа за обслужване на въздушното движение, пожарните депа и координационния център на летището (там, където функционира такъв) е пряка, непреминаваща през междинни комутатори за избягване на закъснението при подаване на съобщението. В дежурното помещение на противопожарното депо се предвижда звуков сигнал за тревога, дублиран със светлинен сигнал.
(3) В противопожарното депо се установява високоговоряща система за оповестяване на членовете на противопожарните и аварийно-спасителните групи и свеждане до тях на най-необходимите сведения относно произшествието - място, тип на ВС, най-удобни пътища за подход към мястото на произшествието и др. Пултът за управление на оповестяването трябва да се намира в главното дежурно помещение, където се намира и устройството за изключване на сигнала за тревога, за избягване на смущенията при използването на системата за оповестяване.
(4) При мобилизация на намиращите се извън пределите на летището взаимодействащи служби за оказване на помощ на ВС или в други аварийни ситуации в главното дежурно помещение на противопожарното депо се установява пряка телефонна линия за свръзка със съответните взаимодействащи центрове за управление и се определя редът за предаване на информацията.
(5) Дежурните помещения на взаимодействащите органи се свързват с пряка телефонна връзка с координационния център на летището (там, където функционира такъв) и с главното дежурно помещение на противопожарното депо на летището. В помощните противопожарни депа се установява високоговоряща система и система за оповестяване при тревога, които се управляват от главното дежурно помещение.
(6) Телефонното и радиооборудването във всяко дежурно помещение трябва да се проверяват периодично. В противопожарните депа и в стационарния авариен център на летището, респективно координационния център на летището (там, където функционира такъв), се осигурява непрекъснато електрозахранване.
(7) Транспортните средства се снабдяват с апаратура за двустранна радиовръзка с органа за обслужване на въздушното движение и с координационния център на летището (там, където функционира такъв), чрез която се следи тяхното придвижване. Честотите за свръзка се определят чрез администрацията на летището съгласно нормативната уредба. Тези честоти се прослушват и в главното дежурно помещение на противопожарното депо.
(8) Ръководителите на аварийно-спасителните мероприятия на мястото на произшествието трябва да имат възможност да използват работоспособни мегафони или други портативни високоговорящи устройства, необходими за ръководството на операциите след напускането на транспортните средства.

Раздел V
Медицинско осигуряване

Чл. 38.
(1) На всяко летище се осигурява медицинско обслужване (пункт за първа медицинска помощ), а за летище, където работят над 3000 души - поликлиника, както и съответен запас от медикаменти за оказване на медицинска помощ при обикновени случаи (производствени травми, сърдечни пристъпи и др.), както и при възможни авиационни произшествия.
(2) Осигуряването на медицинското обслужване може да бъде както чрез щатни медицински органи, базирани на летището, така и посредством договаряне и координация с медицински органи, базирани извън летището (бърза медицинска помощ, болници и др.).
(3) За летища, разположени далече от стационарни медицински заведения, се организира аварийно-спасителна медицинска служба, функционираща по време на използването на летището и способна да окаже необходимата бърза медицинска помощ с отчитане на най-голямата пътниковместимост на ВС, използващи летището.

Чл. 39.
(1) Всяко летище, обслужващо пътнически превози, се оборудва с един или повече дежурни автомобили за бърза медицинска помощ. При крупни произшествия се използват и други транспортни средства, подходящи за евакуация на пътниците от ВС.
(2) За осигуряване на превоза на пострадалите при авиационно произшествие между летищната администрация и службите за бърза помощ и болниците извън летището се изготвя взаимно съгласуван план.
(3) В случаи, когато летището е далече от служби за бърза помощ или болници, летищната администрация трябва да предвиди възможността за евакуиране на пострадалите с авиационни средства.
(4) В летищата се съхранява аварийно-спасително медицинско оборудване и имущество, като количествата на всеки вид се определят от размерите на обслужваните в летището ВС. Оборудването и имуществото се съхраняват в подходящо самоходно или буксируемо транспортно средство, което може да се придвижи до мястото на произшествието. Съставът на аварийно-спасителното медицинско имущество по номенклатури и количества трябва да отговаря на изискванията на Приложение № 13.
(5) За оказване на неотложна помощ на пострадалите в международните летища се осигуряват подвижни болници и надуваеми палатки с отопление и осветление.
(6) Летищната аварийно-спасителна и взаимодействащите медицински служби се осигуряват с такава система на свръзки, която да гарантира необходимата свръзка при аварийна обстановка за предаване на предупреждения и за получаване на допълнителна помощ.

Глава четвърта
ДЕЙСТВИЯ НА ОРГАНИТЕ И АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ ПРИ ТИПОВИ АВАРИЙНИ СИТУАЦИИ

Раздел I
Авиационно произшествие на територията на летището

Чл. 40. В случай на авиационно произшествие в летището планът за мероприятията в случай на аварийна обстановка се изпълнява незабавно чрез последователно-паралелни дейности от плановете на органите и службите, участващи в аварийно-спасителните операции.

Чл. 41.
(1) При авиационно произшествие на летището органът за обслужване на въздушно движение:
1. оповестява по системата за аварийна свръзка за аварийната ситуация:
а) обектната противопожарна служба;
б) аварийно-спасителната служба на летището, респективно там, където функционира такъв, координационния център на летището;
в) отделението на полицията и службата за сигурност и защита на летището;
г) медицинската служба на летището;
д) администрацията на летището (там, където не функционира координационен център на летището);
2. закрива пистата, на която е станало авиационното произшествие, и свежда до минимум движението на транспортни средства по тази писта с цел запазване на веществените доказателства за разследване на авиационното произшествие;
3. незабавно предава съобщение "NOTAM": "Защита от аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището не се осигурява до (време) или до предаване на следващото съобщение. Цялото оборудване е задействано в работите по ликвидиране на последствията от авиационно произшествие."
(2) При оповестяването на обектната противопожарна и аварийно-спасителната служба на летището се съобщават известните данни, свързани с координатите и мястото на произшествието, времето на авиационното произшествие и типа на ВС.
(3) При оповестяването на органите по ал. 1, т. 1, букви "в", "г" и "д" трябва да се съобщят координатите на картата, пункта на срещата и/или зоната за съсредоточаване и, ако е необходимо, мястото за влизане в летището.
(4) След приключване на задачите по ал. 1 изпълнителят прави контролна проверка за изпълнението им по т. 1 - 3 и регистрира времето на изпълнение и фамилията си.
(5) Когато постъпят допълнителна информация и сведения, службата за управление на въздушното движение трябва да съобщи на обектната противопожарна и аварийно-спасителната служба данни за броя на пътниците, експлоатанта на ВС, наличието на гориво и всякакви опасни товари на борда, включвайки, ако е известно, тяхното количество и месторазположение.

Чл. 42.
(1) Обектната противопожарна и аварийно-спасителната служба могат да бъдат уведомени за авиационно произшествие (или събитие, при което може да настъпи авиационно произшествие) освен от органа за обслужване на въздушното движение и от някакво друго лице, както и при визуално установяване на произшествието на летището.
(2) При авиационно произшествие на летището обектната противопожарна служба:
1. следва по установените подходни пътища към мястото, посочено от органа за обслужване на въздушно движение;
2. уведомява другите взаимодействащи противопожарни служби;
3. съобщава пътя на взаимодействащите противопожарни служби за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване (ако е известно), необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;
4. организира добре забележим команден пункт, който играе ролята на временен пункт, докато не пристигне и започне да действа подвижният команден пункт на администрацията на летището; 5. започва незабавни действия под ръководството на ръководителя на обектната противопожарна служба по аварийно-спасителните операции при концентриране на силите и средствата в критичната зона на пожара.
(3) Ръководителят (а при внезапно настъпило авиационно произшествие - сменният ръководител) на обектната противопожарна служба на летището е отговорен ръководител при произшествия, при които възниква или се очаква да възникне пожар дотогава, докато аварийната обстановка не се стабилизира. (4) При авиационно произшествие на летището аварийно-спасителната служба на летището:
1. съсредоточава участниците на определеното по плана място и следва по установените подходни пътища към мястото, посочено от органа за обслужване на въздушното движение;
2. уведомява (чрез летищния координационен център, ако функционира такъв) другите взаимодействащи служби и органите:
а) отделението на полицията в летището;
б) взаимодействащото отделение на полицията;
в) службата(ите) за бърза помощ;
г) болницата(ите);
д) органите на Гражданска защита;
е) медицинския съдебен експерт;
ж) взаимодействащите според плана военни власти;
3. съобщава (чрез летищния координационен център, ако функционира такъв) пътя на взаимодействащите служби и органи за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване (ако е известна), необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;
4. започва незабавни действия под ръководството на ръководителя на обектната противопожарна служба по аварийно-спасителните операции;
5. задейства подвижния команден пункт на администрацията на летището.
(5) Ръководителят (а при негово отсъствие - сменният ръководител) на летищната аварийно-спасителна служба е отговорен ръководител при изпълнение на аварийно-спасителни работи при произшествия, при които не е възникнал пожар, а при произшествия, при които е възникнал пожар, поема отговорността от ръководителя на обектната противопожарна служба след стабилизиране на обстановката.

Чл. 43.
(1) При авиационно произшествие на летището действията на полицията и службата за сигурност и защита включват:
1. сътрудникът на службата за сигурност и защита или полицията, който първи е пристигнал на мястото на произшествието, ръководи осигуряването на безопасността и организирането на безпрепятствено преминаване за аварийните транспортни средства, като в случай на необходимост иска подкрепление. Той отговаря за мерките за безопасност до пристигане на съответния ръководител на полицията, определен с плана на мероприятията за аварийна обстановка на летището;
2. регулира движението около мястото на произшествието, осигурява достъпа до мястото на произшествието само на тези лица, които са упълномощени да провеждат аварийно-спасителните операции, и охранява багажа и личните вещи, свалени от ВС;
3. отклонява обикновения транспорт в обходен път от мястото на произшествието;
4. закрива в най-кратък срок достъпа към мястото на произшествието за странични лица, представители на средствата за масово осведомяване, любопитни и др. (На видни места трябва да се поставят плакати, предупреждаващи за опасността от получаване на сериозни травми в случай на проникване в дадената зона.);
5. установява в най-кратък срок свръзка между всички пропускателни пунктове и командния пункт и/или аварийния оперативен център;
6. установява пропускателен режим до зоната на произшествието (проверка на специалните пропуски и удостоверения на участниците в аварийно-спасителните операции);
7. взема специални мерки за запазване и съхраняване на апаратурата за автоматична регистрация на полетните данни и автоматичен запис на бордовите разговори, пощата и изолацията на опасните товари, които могат да се намират на борда, а също така за защита на хората срещу излъчвания от радиоактивни материали.
(2) До завършването на всички аварийно-спасителни операции на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат представители на средствата за масово осведомяване или всякакъв друг персонал, неучастващ в спасителните работи. При осигуряването на охраната на мястото на произшествието интересите на органите на печата се отчитат дотолкова, доколкото не пречат на аварийно-спасителните работи.

Чл. 44.
(1) Администрацията на летището организира при необходимост на мястото на произшествието лесно опознаваем подвижен команден пункт. На подвижния команден пункт трябва да се намират отговорни представители на администрацията, които са упълномощени да вземат решения по отношение на:
1. експлоатацията на летището;
2. мерките за безопасност;
3. медико-санитарните операции;
4. съответния експлоатант на ВС.
Следващите действия на администрацията на летището са проверка на контролния ред от мероприятията, за да се убеди, че:
1. аварийният оперативен център на летището действа;
2. взаимодействащите полицейски подразделения са предупредени и са предадени допълнителните уведомления;
3. взаимодействащите пожарни команди са оповестени и са взети мерки за тяхното съпровождане до мястото на произшествието;
4. експлоатантът на даденото ВС е оповестен и е получена информация за наличието на борда на опасни товари;
5. със службите на въздушното движение е установена връзка по отношение на затварянето на различни зони на летището, определени са аварийните подходи, предадени са разговорните съобщения и съобщенията "NOTAM" за пониженото ниво на защитата, осигурявана от аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището;
6. уведомена е Държавната въздухоплавателна инспекция (ДВИ) като упълномощен орган за разследване на авиационни произшествия;
7. метеорологичната служба е осведомена за необходимостта да извърши специални метеонаблюдения;
8. предприети са мерки за незабавно оглеждане от съответния персонал на пистата, на която е станало произшествието, с цел откриването на остатъци от ВС.
(3) Съвместно с взаимодействащите подразделения на полицията администрацията на летището осигурява:
1. определяне на пунктове за среща и зони за съсредоточаване за вътрешния и външния периметър;
2. отделяне на сътрудници от службата за безопасност в зоната за съсредоточаване и/или пункта на сбора за съпровождане на транспортните средства с цел осигуряване нормалното придвижване на аварийно-спасителния персонал към мястото на произшествието, особено за съпровождането на автомобилите за бърза помощ от пунктовете за среща и зоните за съсредоточаване;
3. определяне на местата за паркиране за автомобилите за съпровождане и автомобилите за бърза помощ.
(4) След консултация с началника на обектната противопожарна служба администрацията на летището координира дейността на взаимодействащия аварийно-спасителен персонал и ръководи неговите действия за получаване на максимални резултати, без да се подлага аварийно-спасителният персонал на излишна опасност.
(5) Администрацията на летището при необходимост осигурява организирането на:
1. преносими аварийни навеси, които няма да се използват за медицински цели;
2. тоалетни (вкл. подвижни);
3. питейна вода;
4. ограждащи въжета;
5. раздаване на храна;
6. подвижно и преносимо осветление;
7. преносима отоплителна система;
8. конуси, стълбове и знаци;
9. механизация - тежко оборудване, инструменти за гасене на пожара;
10. оборудване за свръзка - високоговорящи уредби, високоговорители и др.
(6) Администрацията на летището извършва предварителен инструктаж на своя сътрудник за обществена информация, който след това по необходимост координира със сътрудника за обществена информация на съответния експлоатант на ВС:
1. пресбюлетините за сътрудниците на различните служби, отговарящи за информацията за печата;
2. заявленията за органите на печата.
(7) Представителят на администрацията на летището, ръководещ операциите на мястото на произшествието, уведомява всички взаимодействащи организации за завършването на аварийната ситуация в летището след съгласуване с началника на обектната противопожарна служба, началника на полицията, службата за безопасност и координатора по медицинските въпроси.

Чл. 45. Медицинските служби, ръководени от координатора по медицинските въпроси, извършват следните дейности:
1. проверка от страна на координатора за оповестяването на взаимодействащите медицински служби за бърза помощ и за пристигането им в пункта за среща или в зоната за съсредоточаване;
2. предприема необходимите мерки по откриването, преглеждането и оказването на помощ на пострадалите и последващата им евакуация със съответния вид транспорт;
3. регулира потока на пострадалите;
4. отправя съвместно с диспечера по транспорта пострадалите в съответните болници със земен, морски или въздушен транспорт;
5. съставя точен списък на пострадалите с посочване на техните фамилии и мястото на евакуация;
6. координира с експлоатанта на даденото ВС превозването на непострадалите в установения пункт за сбор;
7. взема мерки за попълване на запасите от медикаменти, ако има необходимост за това.

Чл. 46. Болниците в случай на аварийни ситуации:
1. изпращат лекари и санитарни команди за първа помощ на мястото на произшествието веднага след оповестяването за аварийна ситуация;
2. оказват медицинска помощ на пострадалите след пристигането;
3. осигуряват необходимото количество лекари и медицински сестри, операционни, екипи от хирурзи и интензивна терапия.

Чл. 47.
(1) Експлоатантите на ВС при авиационно произшествие на летището:
1. осигуряват упълномощен представител на експлоатанта на ВС на подвижния команден пункт за координация на действията на експлоатанта с ръководителя на аварийно-спасителните операции;
2. предоставят информация чрез представителя на експлоатанта на ВС за броя на пътниците, състава на екипажа и опасните товари на борда на ВС. Информацията от този характер се предава веднага на началника на обектната противопожарна служба и координатора по медицинските въпроси;
3. вземат мерки от страна на представителя на експлоатанта на ВС за превозване на пътниците от мястото на произшествието до района за сбор, определен за непострадалите пътници. Превозването от мястото на произшествието на ранените, способни да се придвижват, се разрешава само след консултация с координатора по медицинските въпроси;
4. осигуряват сътрудници на експлоатанта на ВС в определения за непострадалите район за сбор. Упълномощеният представител на експлоатанта в района за сбор на непострадалите пътници назначава лица, извършващи приемане и регистрация на пътниците, а също така и координатор по въпросите на социалното осигуряване, имащ подготовка за изпълняване на тези функции;
5. осъществяват общо ръководство от представител на експлоатанта, който е определен за главно отговорно лице, в района на сбора на непострадалите пътници, приемайки при необходимост мерки по осигуряване на допълнително медицинско обслужване, доставяне на продоволствени продукти, осигуряване на свръзка и др.;
6. осигуряват сътрудник на експлоатанта, отговарящ за приемането на пътниците, на пристигащите от мястото на произшествието автобуси и съпровождането на пътниците към бюрата на регистраторите за преминаване на необходимите формалности;
7. записват от регистратор, определен от експлоатанта, имената на пътника и получават информация за бъдещите планове на пътника (запазване на място в хотел, за полет на самолет или на друг вид транспорт и т.н.), а също така с цел изясняване кой трябва да бъде известен за физическото и/или моралното състояние на пътника и бъдещите му планове. Регистраторът попълва удостоверяващи личността на пътниците карти и ги отправя към сътрудника по въпросите на информационното осигуряване на пътниците;
8. изслушват и коментират исканията на пътниците и разясняват техните права;
9. съобщават за авиационното произшествие:
а) на органите на здравеопазването и социалното осигуряване;
б) при необходимост на митническите служби;
в) при необходимост на имиграционните служби; г) на пощенското(ите) отделение(я).
(2) Експлоатантът определя отговорен служител за предварителното осведомяване на роднините и близките на пътниците.
(3) Експлоатантите на ВС, сътрудникът на летището по въпросите на обществената информация и сътрудниците за връзки от други органи, участващи в ликвидирането на последствията от произшествието, подготвят съвместно съобщения за пресата.
(4) Експлоатантът носи отговорност за отстраняване на повреденото въздухоплавателно средство, загубило способност да се придвижва само, след получаване на разрешение от ДВИ като пълномощен орган по разследване на авиационни произшествия.

Чл. 48. Държавните органи, които предприемат действия съгласно собствените планове за дейности в случай на аварийни ситуации, са:
1. Министерството на транспорта - чрез управление "Гражданска авиация" и ДВИ;
2. органите на Гражданска защита;
3. органите по здравеопазването и социалното осигуряване;
4. пощенското(ите) отделение(я);
5. митническите органи;
6. имиграционните служби.

Чл. 49.
(1) Сътрудникът по въпросите на обществената информация на летището:
1. приема всички представители на средствата за масово осведомяване, упълномощени да предават информация за произшествието в летището, в предназначен за тях сборен пункт. В този пункт се осигуряват:
а) извършване на инструктаж;
б) свръзки;
в) транспортни средства за предвижване, когато това е разрешено, до мястото на произшествието, и обратно;
2. изготвя прессъобщенията, отнасящи се до авиационното произшествие, и носи отговорност за тази информация съвместно с представителя на експлоатанта на даденото ВС.
(2) Достъпът в пункта за сбор и инструктаж или присъствие на мястото на произшествието се разрешава само на тези представители на средствата за масово осведомяване, които носят журналистическа карта и имат издаден временен пропуск от службата за сигурност и защита.

Раздел II
Авиационно произшествие извън границите на летището

Чл. 50. В случай на авиационно произшествие извън пределите на летището планът за мероприятията за случай на аварийна обстановка в летището, а също така съглашенията за взаимопомощ в аварийни ситуации се изпълняват незабавно чрез последователно-паралелно изпълняване на дейностите от плановете на органите, службите и ведомствата, участващи в аварийно-спасителните операции.

Чл. 51.
(1) Органът за обслужване на въздушно движение:
1. оповестява по системата за аварийна свръзка за аварийната ситуация съгласно плана за оповестяване на летището на предвидените органи:
а) териториалните поделения на противопожарната охрана, които обслужват дадения район, със съобщаване на координатите на мястото на авиационното произшествие, времето на настъпване на произшествието, типа на ВС;
б) летищната аварийно-спасителна служба и обектната противопожарна служба на летището;
в) отделението на полицията и службата за сигурност и защита на летището;
г) администрацията на летището;
д) медицинската служба на летището;
2. колкото е възможно по-бързо предава следното съобщение "NOTAM": "Нивото на защитата, осигурявана от службата за търсене и спасяване и противопожарната служба, е понижено до категория (посочва се категорията в проценти) до предаване на следващото съобщение."
(2) След приключване на изпълнението на задачите по ал. 1 изпълнителят трябва да направи контролна проверка за изпълнението на задачите и да регистрира времето на изпълнение и фамилията си.
(3) Когато постъпят допълнителна информация и сведения, органът за обслужване на въздушното движение трябва да съобщи на задействаните служби данни за количеството на пътниците, експлоатанта на ВС, наличието на гориво и всякакви опасни товари на борда, включвайки, ако е известно, тяхното количество и месторазположение.

Чл. 52.
(1) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището могат да бъдат извикани за действия при авиационно произшествие, настъпило в 5-километровата зона извън пределите на летището, от органа за обслужване на въздушното движение, местните отделения на полицията, териториалните поделения на противопожарната охрана или местните служби на Гражданска защита.
(2) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището осигуряват за действие при авиационно произшествие извън границите на летището материално-технически и човешки ресурси съгласно плана за мероприятията в случай на авиационно произшествие извън пределите на летището.
(3) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището при авиационно произшествие извън пределите на летището:
1. следват по предварително установени подходни пътища към мястото на произшествието извън пределите на летището, координирайки маршрута с местната полиция;
2. уведомяват другите взаимодействащи териториални поделения на противопожарната охрана, службите за гражданска защита и други взаимодействащи органи и служби съгласно плана;
3. съобщават по пътя на териториалните поделения на противопожарната охрана или искат информация за:
а) пункта на срещата и/или района за съсредоточаване;
б) персонала, участващ в аварийно-спасителните операции, и задействаното оборудване;
в) всякаква друга необходима информация.
(4) Началникът на обектната противопожарна служба на летището пристига в разпореждане на старшия началник на териториалните поделения на противопожарната охрана, обслужващи дадения район, и изпълнява неговите указания.
(5) Аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището, териториалните поделения на противопожарната охрана и другите взаимодействащи органи и служби започват незабавни действия по спасяването при концентриране на силите и средствата в критичната зона на пожара.
(6) Териториалното поделение на противопожарната охрана, осъществяващо ръководството на операциите, аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището и другите взаимодействащи органи и служби трябва предварително да са определили коя служба има най-ефективни средства и оборудване за гасене на пожари на ВС и/или в сградите и да разпределят силите и средствата по целесъобразност. Предварително трябва да е договорено кой орган ще осъществява ръководството, ако в резултат на произшествието са повредени ВС и съоръжение на летището или друго съоръжение.

Чл. 53. В случай на авиационно произшествие извън пределите на летището полицията и службата за безопасност включват дейностите, определени в чл. 43.

Чл. 54. Ако в плана за взаимодействие между администрациите на летището и окръжаващите го населени места е предвидено оказване на взаимна помощ в аварийни ситуации, администрацията на летището:
1. пристига на мястото на произшествието;
2. осигурява, ако е необходимо, функционирането на аварийния оперативен център на летището и подвижен команден пункт;
3. оказва максимална помощ по молба и съгласувана с органа, ръководещ операциите по ликвидиране последствията от произшествието извън пределите на летището;
4. известява експлоатанта на ВС;
5. известява следните органи и ведомства:
а) териториалните органи на Гражданска защита;
б) автобусния парк;
в) сътрудника на експлоатанта на ВС по въпросите на обществената информация;
г) органите на здравеопазването и социалното осигуряване;
д) митническите и имиграционните служби; е) пощенското отделение;
6. предоставя медицинско оборудване и персонал.

Чл. 55.
(1) В случай на авиационно произшествие извън границите на летището за разгръщане на дейността на медицинските служби отговарят органите на Гражданската защита и местните административни власти.
(2) Администрацията на летището, ако това е предвидено в плана за аварийно-спасителни работи, при поискване доставя част от наличното в летището медицинско имущество и оборудване и осигурява медицински работници за оказване на първа медицинска помощ.

Чл. 56.
(1) В случай на авиационно произшествие извън границите на летището:
1. болниците включват мероприятия, определени в чл. 46;
2. Гражданската защита при ликвидиране на последствията участва в търсене и спасяване на пострадали и привеждане в готовност, изпращане и оказване на помощ от специализираните формирования на Гражданска защита;
3. експлоатантите на ВС извършват дейностите, определени от чл. 47;
4. участието на държавните органи се определя в чл. 48;
5. отговорността за съобщенията за пресата се възлага на представителя на експлоатанта на ВС, сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от местните административни власти, осъществяващи общото ръководство, и сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от администрацията на летището.
(2) До завършването на всички аварийно-спасителни операции на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат представители на средствата за масово осведомяване или всякакъв друг персонал, неучастващ в спасителните работи. При осигуряването на охраната на мястото на произшествието интересите на органите на печата се отчитат дотолкова, доколкото не пречат на аварийно-спасителните работи.

Раздел III
Обща тревога и местна аварийна готовност

Чл. 57. Органите, участващи в плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището, се уведомяват за състоянието на "обща тревога", когато стане известно, че ВС, приближаващо летището, е установило или има подозрение, че има такива неизправности, които могат да доведат до авиационно произшествие.

Чл. 58. При обявяване на "обща тревога" на летището органът за обслужване на въздушното движение:
1. дава указания на аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището да заемат предписаните в плана аварийни позиции до пистата, която се предполага, че ще бъде използвана, и съобщава по възможност следните сведения:
а) типа на ВС;
б) наличието и количеството на гориво на борда;
в) броя на пътниците, включвайки особени пътници: инвалиди, парализирани, слепи, глухи;
г) характера на неизправността(ите);
д) използваната писта;
е) времето за кацане;
ж) експлоатанта на ВС, ако това е необходимо;
з) наличието на всякакви опасни товари на борда, включително количеството и месторазположението им, ако това е известно;
2. извиква взаимодействащите териториални поделения на противопожарната охрана и други организации съгласно плана за мероприятията в случай на аварийна ситуация в летището, съобщавайки пункта на срещата и място за влизане в летището.

Чл. 59. Органите, участващи в плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището, се привеждат в състояние на "местна аварийна готовност", когато стане известно, че ВС, приближаващо летището, е установило или има подозрение, че има определена неизправност, която в обикновени условия не би попречила да бъде извършено безопасно кацане.

Чл. 60. При обявяване на "местна аварийна готовност" на летището органът за обслужване на въздушното движение (по молба на командира на полета или ако това е предвидено в местния план за действия) дава указания на аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището да заемат предписаните в плана аварийни позиции до пистата, която се предполага, че ще бъде използвана, и съобщава по възможност сведенията по чл. 41, ал. 2.

Чл. 61. Другите органи при ликвидиране на последствията от авиационно произшествие при обявяване на "обща тревога" или "местна аварийна готовност" извършват дейностите, определена в раздел II на тази глава.

Раздел IV
Аварийни ситуации на летището, несвързани с авиационно произшествие

Чл. 62.
(1) В случай на аварийни ситуации в летището, несвързани с авиационни произшествия, редът и характерът на действията при ликвидиране на последствията са аналогични на определените в раздел II на тази глава с отчитане на местните и конкретните условия и необходимостта и целесъобразността от участието на отделните служби.
(2) Летищната администрация осигурява планиране, организация и провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището (например за действия при пожари в терминалите, складовите стопанства за горивно-смазочни материали, хангарите, различните производствени зони).
(3) Летищната администрация осигурява възможност за бързо оказване на първа медицинска помощ за пътници, клиенти и работещи на летището при спиране на сърцето, болки в областта на корема, изгаряния, порезни рани, счупвания и други случаи в рамките на медицинското осигуряване на полетите.

Чл. 63.
(1) При провеждани незаконни актове срещу гражданската авиация действията се планират и провеждат съгласно нарочен план за действие при незаконни актове срещу гражданската авиация.
(2) Въздухоплавателно средство, намиращо се под заплаха от акт на диверсия или незаконно завладяване, трябва да бъде разположено на изолирана стоянка до нормализация на обстановката. Такива стоянки трябва да се намират на разстояние, не по-малко от 100 м от местата на стоянките на другите ВС, зданията и зоните за обществено ползване. В случай на възникване на необходимост от срочно евакуиране на пътници се допуска използването на бордови стълби и надувни съоръжения.
(3) Ако се наложи провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни действия вследствие на акт на незаконно действие, аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба действат съобразно обстановката или но реда по раздел II, или по плана по ал. 1.

Чл. 64.
(1) В случай на произшествие с ВС, превозващо опасни товари (взривни вещества, възпламеняващи се и невъзпламеняващи се газове под налягане, възпламеняващи и огнеопасни течности, възпламеняващи се твърди вещества, окисляващи материали, отровни вещества, радиоактивни материали, разяждащи вещества, етиологични агенти, раздразващи вещества и др.), експлоатантът на ВС е задължен във възможно най-кратък срок да осведоми за това администрацията на летището.
(2) За случаи на откриване на неизправни контейнери, които могат да причинят травми или да повредят здравето на пътниците или аварийно-спасителния персонал (особено на радиоактивни, етиологични и токсични материали), трябва да се предприемат специални мерки, които да се осигурят от летищната администрация с привличане на специално обучен персонал.
(3) При предположения за наличие на радиоактивни материали при условията на ал. 2 се спазват следните общи правила:
1. незабавно се осведомява най-близкият орган, занимаващ се с въпросите на атомната енергия, или най-близката военна база или орган на Гражданската отбрана, които да изпратят съгласно предварително съгласувания план група за радиологично разузнаване;
2. изолират се всички лица, които са могли да имат контакт с радиоактивните материали, до преглеждането им от лекар от групата за радиологично разузнаване;
3. предизвикващите подозрение материали се маркират и не се докосват до провеждането на дозиметричен контрол от съответния орган. Дрехите и инструментите, използвани на мястото на произшествието, се слагат отделно до проверката от аварийната група за радиологично разузнаване;
4. не се употребяват храна и питейна вода, които са могли да имат съприкосновение с материалите на мястото на произшествието;
5. на мястото на произшествието действа само екипиран в зависимост от конкретните изисквания персонал; всички други лица се намират извън мястото на произшествието;
6. всички болници незабавно се осведомяват за опасността от радиоактивно облъчване с цел вземането на мерки за оборудване на зони за дезактивация в болниците.
(4) При произшествия, свързани с етиологични и токсични материали, не се употребяват храни и питейна вода, които са могли да имат съприкосновение с тези материали. Незабавно се известяват органите на здравеопазването и ветеринарните органи.
(5) Лицата, получили увреждания или подложени на въздействието на опасните товари, се извеждат от мястото на произшествието и възможно най-бързо се транспортират в медицинско учреждение, предвидено в плана, за дезактивация.

Чл. 65.
(1) Планът за действие при аварийни ситуации предвижда и действия на аварийно-спасителните и противопожарните служби по време и след земетресение или крупно наводнение, довело до производствени аварии, заплашващи здравето и живота на хора, или ограничаващо експлоатацията на летището.
(2) В плановете се предвиждат специални мерки за свеждане до минимум на щетите и най-бързото възобновяване на полетите на ВС.
(3) За защита на зданията в случай на аварийна обстановка в плана за мероприятията се определят конкретни лица, събиращи и закрепващи предметите, които могат да паднат при земетресение.

Раздел V
Авариен оперативен център и подвижен команден пункт

Чл. 66.
(1) На всяко летище в случай на аварийна ситуация се организира стационарен авариен център, а за оперативно наблюдение и ръководство от страна на летищната администрация на аварийно-спасителните действия на мястото на авиационното произшествие (инцидент) - и подвижен команден пункт.
(2) Местоположението на аварийния оперативен център трябва да осигурява добър обзор на работната площ и изолираните стоянки на ВС.
(3) Аварийният оперативен център:
1. е стационарен;
2. оказва помощ на ръководителя на операциите на мястото на авиационното произшествие (инцидент), намиращ се в подвижния команден пункт;
3. е команден, координационен и свързочен пункт в случай на акт на незаконно завладяване на ВС и заплаха от прилагане на взривни устройства;
4. действа денонощно.
(4) Аварийният оперативен център се осигурява с оборудване за свръзка с органите, участващи в ликвидирането на последствията от аварийната ситуация, и подвижния команден пункт и се окомплектува с личен състав за водене на свръзката. Електронното оборудване и оборудването за свръзка за осигуряването на аварийния оперативен център се проверяват ежедневно.

Чл. 67.
(1) Подвижният команден пункт:
1. е подвижно високомобилно средство, което може да се развръща бързо в началото на аварийно-спасителните операции;
2. използва се като команден, координационен и свързочен пункт при авиационните произшествия (инциденти);
3. действа през цялото времетраене на авиационното произшествие (инцидент).
(2) В случай на аварийна ситуация на летище подвижният команден пункт е място за сбор на ръководителите на взаимодействащите органи за получаване и разпространяване на информация и вземане на решения по предприеманите аварийно-спасителни операции.
(3) Подвижният команден пункт е оборудван с отличителен знак от типа на флаг на квадрати, цветен конус, балон или въртящ се фенер. Той се осигурява с карти, схеми, оборудване за свръзка с всички органи, участващи в ликвидирането на последствията от аварийната ситуация, и се окомплектува с личен състав за водене на свръзката. Свързочното и електронното оборудване за осигуряване на подвижния команден пункт се проверяват периодически в зависимост от местните условия съгласно плана за мероприятията.
(4) При необходимост в зависимост от типа на аварийната ситуация в летището се организира помощен команден пункт. Помощният команден пункт се осигурява със свръзка с основния (главния) команден пункт.

Глава пета
ПЛАНИРАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЯ В СЛУЧАЙ НА АВАРИЙНА ОБСТАНОВКА НА ЛЕТИЩЕТО

Раздел I
Общи положения

Чл. 68.
(1) Експлоатацията на летище (летищна или вертолетна площадка) се разрешава по надлежния ред само ако има изготвен, координиран, договорно и ресурсно осигурен план за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището.
(2) Планът за мероприятия в случай на аварийна обстановка в летищата определя във формата на ръководство задълженията, необходимите действия и ролята на персонала и органите, вземащи участие в провеждането на аварийно-спасителни действия на летището.
(3) Планът трябва да осигурява координация на действията и мерките, предприемани от летищната администрация и служби и от взаимодействащите органи и организации, можещи да окажат помощ при възникване на аварийна ситуация.
(4) Планът трябва да осигурява:
1. последователен и ефективен преход от нормална дейност към аварийно-спасителни операции;
2. разпределението на задълженията на персонала, участващ в аварийно-спасителните операции, и другата дейност по време на аварийната ситуация;
3. разрешение от страна на ръководния състав за осъществяване на планираните дейности;
4. координиране на действията по ликвидиране на последствията от аварийната ситуация;
5. безопасно осъществяване на полетите на ВС или най-бързото им възобновяване.

Чл. 69.
(1) Планът за мероприятия и за реда на действие в случай на аварийна обстановка в летищата се изготвя от летищната администрация и предвижда:
1. определяне на задълженията на летищната администрация и други органи;
2. осигуряване на ефективни канали за свръзка и съответни средства за свръзка за осъществяване на стъпаловидна система на извикване, която включва списък от лица (органи), отговарящи за стъпаловидната информация, която свръзка, доколкото е възможно, трябва да се поддържа денонощно;
3. организиране на летището в случай на аварийна обстановка на стационарен авариен оперативен център и подвижен команден пункт;
4. осигуряване на помощта на териториалните поделения на противопожарната охрана, органите на МВР, медицинските служби, органите за Гражданска защита, държавни и други взаимодействащи органи;
5. определяне на функциите на службите за управление на въздушното движение в аварийна обстановка;
6. даване на указания за изпълнение на работите по ликвидация на последствията от авиационно произшествие (инцидент).
(2) В плана за мероприятията се определя и ролята, която би могло да има духовенството за оказването на морална поддръжка на пострадалите в авиационното произшествие и техните роднини.
(3) Примерна структура на плана мероприятия в случай на аварийна обстановка на летището е дадена в Приложение № 14.
(4) Планът за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летище задължително се подлага на критичен анализ и евентуално преразглеждане на реда за действие и взаимодействие в 7-дневен срок след провеждане на тренировка или фактическо произшествие (инцидент).

Раздел II
Тренировки в случай на аварийна обстановка на летището

Чл. 70.
(1) За тренировка на аварийно-спасителните органи и служби в аварийния план на летището задължително се предвиждат мероприятия по вдигане в готовност "по тревога" на целия персонал, способен да окаже помощ в операциите по ликвидиране на последствията от произшествието от аварийно-спасителните и противопожарните служби.
(2) Целта на тренировката в случай на аварийна ситуация на летището е осигуряването на достатъчна ефективност на:
1. разгръщането на задействания личен състав;
2. плановете за мероприятия и процедури в случай на аварийна обстановка на летището на различните органи и служби;
3. аварийното оборудване и свръзките;
4. взаимодействието между участващите лица и органи.

Чл. 71.
(1) По плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището не по-рядко от един път в годината се извършва пълномащабно учение за проверка на действията на всички средства, служби и съответни органи.
(2) След провеждане на учението по ал. 1 трябва да се извършва внимателен разбор с критичен анализ на резултатите.
(3) По плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището ежемесечно трябва да се провеждат специализирани учения с цел проверка и изясняване на възможностите както на аварийно-спасителната, обектната противопожарна служба и други органи, така и за проверка и изясняване на възможностите на отделни елементи на плана и системата за свръзка.
(4) Поне веднъж годишно трябва да се провеждат и щабни учения с участието на координационния комитет по изпълнение на плана мероприятия в случай на аварийна обстановка на летището, като тези учения трябва да се провеждат независимо от тези по ал. 1 и 3.

Чл. 72.
(1) При планиране на пълномащабни учения в случай на аварийна обстановка администрацията на летището осигурява поддръжката и участието на всички заинтересувани пълномощни органи на летището и близките райони съгласно общия план за мероприятията.
(2) Подготовката за пълномащабно учение трябва да започне поне 120 дни преди планираното учение. Примерен календарен план за подготовката на пълномащабно учение е даден в Приложение № 15.
(3) Летищната администрация трябва да определи група от наблюдатели, която да наблюдава и изготвя критичен анализ на целия ход на учението. Членовете на групата за наблюдение трябва да са добре запознати с дейностите по ликвидиране на последствията от произшествия с голям брой пострадали.

Глава шеста
ОТСТРАНЯВАНЕ НА ВС, ЗАГУБИЛИ СПОСОБНОСТ ДА СЕ ПРИДВИЖВАТ САМИ

Чл. 73.
(1) Администрацията на летището разработва и разполага със съгласуван и координиран между участниците план за отстраняване от летателното поле на ВС, загубили способност да се придвижват сами.
(2) Летищните власти определят координатор, отговорен за изпълнение на плана по ал. 1.

Чл. 74.
(1) Отговорността и контролът на операциите по изтегляне на ВС от летателното поле се поемат и носят от експлоатанта на това ВС.
(2) Когато експлоатантът в течение на повече от 2 часа след приключване на аварийно-спасителни действия или в течение на повече от 30 минути след установяване на невъзможността от самостоятелно придвижване на ВС не предприеме бързи действия за отстраняването на ВС, загубило способност да се придвижва само, администрацията на летището трябва да предприеме съответни мерки съгласно плана за освобождаване на летателното поле за провеждане на полети.

Чл. 75.
(1) Планът за отстраняване от летателното поле на ВС, загубили способност да се придвижват сами, трябва да:
1. осигурява бързо пристигане на необходимите технически средства и специалисти за провеждане на операциите по отстраняването;
2. включва само мерки, съгласувани с Държавната въздухоплавателна инспекция като орган по разследване на авиационни произшествия; 3. бъде изработен съвместно с превозвачите, експлоатиращи летището.
(2) Планът за отстраняване от летателното поле на ВС, загубили способност да се придвижват сами, включва допълнително:
1. списък на оборудването (с информация за разположението му, сроковете за достигане до летището) и персонала, с които може да се разполага при провеждане на операции по отстраняването;
2. информация за пътищата за достъп до всяка част на летището с отчитане на ограниченията от далекопроводи и други препятствия;
3. карти с мрежа от координати за използване по време на операциите;
4. средствата за осигуряване на безопасността на операциите;
5. мерките за бързо получаване на комплекти ремонтно-възстановително оборудване, разположено на други летища;
6. данни, предоставени от производителя относно отстраняването на съответните типове ВС, които обикновено се обслужват на летището;
7. информация за наличната работна сила за прокарване на пътища и изпълнение на други помощни работи;
8. планове и разчети за източване на горивото;
9. мерки за осигуряване на специално работно облекло за участниците;
10. мерки за бързо пристигане на лицата по разследване на произшествието.

Чл. 76. Летищната администрация трябва да разполага на летището с оборудване с общо предназначение за отстраняване от летателното поле на ВС, загубило способност да се придвижва само, съгласно Приложение № 16.

Глава седма
ПЕРСОНАЛ

Чл. 77.
(1) Персоналът, участващ в аварийно-спасителната защита на летището, се класифицира, както следва:
1. професионален - персоналът, чиято основна професия и задължения са свързани с аварийно-спасителни и противопожарни действия;
2. помощен - персоналът, който допълва по пътя на съвместяването на професии професионалния състав и действа в негова помощ.
(2) Професионалният и помощният персонал е:
1. основен - персоналът, необходим за изпълнение на аварийно-спасителните и противопожарните действия;
2. резервен - персоналът, необходим за резервиране на основния персонал.
(3) На щатния състав на аварийно-спасителните и противопожарните служби могат да бъдат дадени и други функции и задачи, при положение че тяхното изпълняване не се явява пречка за оперативното разгръщане на силите и средствата в аварийна обстановка или ограничава техните функции по провеждането на задължителната подготовка, тренировка, инспектиране или техническо обслужване.

Чл. 78. Необходимият професионален и помощен аварийно-спасителен персонал, включително резервният, се определят на базата на следните критерии:
1. противопожарните и транспортните средства се окомплектуват с личен състав така, че по времето на местопребиваването на мястото на авиационното произшествие (инцидента) да се осигури оптимално използване на противопожарните средства и подаване на основни и допълнителни пожарогасителни вещества с максималната проектирана производителност;
2. за спасяване на хората трябва да се осигури допълнителен персонал извън състава на персонала по т. 1. Част от този персонал трябва да е професионален, а допълващата част - помощен.

Чл. 79.
(1) В органите и службите за аварийно-спасително осигуряване на полетите в летищата се избират и назначават физически здрави, решителни, инициативни и издръжливи на продължителни пределни натоварвания лица, способни разумно да оценят мащабите на аварийната ситуация и имащи обща, специална по предназначение подготовка и практически опит в осигуряването на ефективно използване на аварийно-спасителните средства.
(2) Учебната подготовка на персонала на аварийно-спасителните и противопожарните служби включва:
1. основна подготовка, свързана със съдържанието и използването на оборудването;
2. оперативна подготовка, включваща въпроси по развръщането на персонала и оборудването при осигуряването на условия за началото на аварийно-спасителната операция и погасяването на пожара.
(3) Основната и оперативната подготовка на персонала на аварийно-спасителните и противопожарните органи и служби включват занятия по минимална тематика съгласно Приложение № 18.

Чл. 80.
(1) Целият личен състав, който извършва аварийно-спасителни работи, и работниците на летището, които осъществяват контакт с пътниците, трябва да са преминали подготовка по оказване на първа медицинска помощ, възстановяване на работата на сърцето и белите дробове и за оказване на помощ при травми от изгаряне.
(2) По време на всяка смяна на аварийно-спасителната и обектната противопожарна служба на летището в течение на цялата смяна трябва да има поне двама души, работещи през цялата смяна, които да имат медицинска подготовка на равнището, определено от местната медицинска служба.

Чл. 81.
(1) Персоналът, обхванат в плана за аварийно-спасителните мероприятия, трябва да бъде лицензиран от ДВИ.
(2) Лицензирането се извършва ежегодно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Аварийно-спасителна служба" е орган на летищната администрация, отговарящ за осигуряване и осъществяване на аварийно-спасителните операции на летището.
2. "Авариен оперативен център" е определена зона от летището, която се използва за осигуряване и координация на операциите при аварийна обстановка на летището.
3. "Аварийна ситуация" е ситуация, налагаща провеждането на аварийно-спасителни и/или противопожарни действия.
4. "Авиационен инцидент" е събитие, различно от авиационното произшествие и свързано с използването на ВС, което влияе или може да повлияе върху безопасността на експлоатацията му.
5. "Авиационното произшествие" е събитие, свързано с експлоатацията на ВС, което се случва между момента, когато което и да е лице се качи на борда на ВС с намерение да извърши полет, и момента, когато всички такива лица слязат от ВС, и по време на което:
а) лице получава телесна повреда със смъртен изход или сериозна телесна повреда в резултат на: присъствието му на борда на ВС; директно съприкосновение с която и да е част на ВС - вкл. с части, отделили се от ВС; непосредствено или опосредствено въздействие на газовата струя на реактивния двигател, освен когато телесните повреди са от естествени причини, самостоятелно нанесени или нанесени от други лица, или когато телесните повреди са нанесени на лице без право на превоз, умишлено проникнало и укрило се извън зоните на ВС, където нормално е открит достъпът на екипажа и предвидените за полет лица;
б) въздухоплавателното средство получава повреда или настъпва разрушаване на конструкцията му.
6. "Инцидент с опасни товари" е събитие, което не е злополука с опасни товари, отнасящо се до или свързано с превозването на опасни товари по въздуха, случило се не задължително на борда на ВС, в резултат на което лице получава телесна повреда, нанася се повреда на имущество, възниква пожар, повреда, изсипване, изтичане на течност или радиация или друго явление, свидетелстващо, че целостта на опаковката не е съхранена. Всяко събитие, свързано с превозването на опасни товари, което създава сериозна заплаха за ВС или намиращите се на борда му хора, също се счита, че представлява инцидент с опасни товари.
7. "Осигуряване" по смисъла на тази наредба означава, че летищната администрация разполага със съответните технически средства, оборудване, материали и персонал независимо от пътя на осигуряване (собствена наличност, наети под наем или друга форма на осигуряване).
8. "Време за разгръщане" е времето от първото извикване на аварийно-спасителната и противопожарната служба до момента на използване на пяна от първото развърнато транспортно средство с разход на пяна, равен поне на половината от нормативния разход на пяна за съответната категория летище.
9. "Администрация на летището" е ръководството на летището.
10. "Външен периметър" е зоната извън границите на вътрешния периметър, предназначена за предоставяне на незабавна оперативна помощ при аварийни обстоятелства, достъпът до която е забранен за външни лица.
11. "Вътрешен периметър" е зоната, достъпът до която е забранен с цел осигуряване безопасността на аварийно-спасителните работи (в т.ч. незабавното преминаване на аварийно-спасителния персонал и транспортните средства) и за осигуряване на ефективно управление, комуникация и координация.
12. "Експлоатант на въздухоплавателното средство" е лице, организация или предприятие, занимаващо се с експлоатация на ВС или предлагащо услугите си в тази област.
13. "Зона за съсредоточаване" е предварително определена стратегически разположена зона, където при аварийни обстоятелства могат да се намират помощният персонал, транспортните средства и друго оборудване.
14. "Инцидент" е всяко събитие, освен авиационно произшествие, свързано с използване на ВС, което влияе или може да повлияе върху безопасността на експлоатацията.
15. "Команден пункт" е място, където се информират за обстановката органите, пристигащи за ръководство на отделните видове работи.
16. "Местна аварийна готовност" е състояние на органите, включени в плана от мероприятия за случай на аварийни обстоятелства на летището, при което е станало известно, че приближаващото се към летището ВС е установило или има подозрение, че има определена неизправност, която не би попречила в обикновени условия да се извърши безопасно кацане.
17. "Обща тревога" е състояние на органите, включени в плана от мероприятия в случай на аварийни обстоятелства на летището, при което е станало известно, че ВС, приближаващо се към летището, е установило или има подозрение, че има такива неизправности, които могат да доведат до авиационно произшествие.
18. "Обслужване на въздушното движение" е общ термин, означаващ в съответните случаи полетно информационно обслужване, службата за аварийно оповестяване, консултативното обслужване на въздушния трафик, управлението на въздушния трафик, районното диспечерско обслужване, диспечерското обслужване на подхода или диспечерското обслужване на летище.
19. "План-мероприятия в случай на аварийни обстоятелства на летището" е план, определящ реда за координация на действията на различни летищни служби и други органи от околните на летището райони, които биха могли да окажат помощ в случай на аварийни обстоятелства на летището или в околността му.
20. "Пълномащабни учения в случай на аварийни обстоятелства" е разгръщане и използване на всички ресурси, които ще бъдат налични и ще бъдат задействани при реални аварийни обстоятелства.
21. "Разследване" е процес, който се провежда с цел предотвратяване на авиационни произшествия, който процес включва събиране и анализ на информация, подготовка на заключения, вкл. установяване на причината (причините), и ако е необходимо, изработване на препоръки за осигуряване на безопасността.
22. "Ръководител на мястото на произшествието" е лице, назначено да ръководи цялата аварийно-спасителна операция.
23. "Сортиране" е сортиране и класификация на пострадалите с цел определяне реда за оказване на помощ и транспортиране.
24. "Специализирани учения в случай на аварийни обстоятелства" са учения, когато един или няколко специализирани органи обработват в пълен обем действията или тренират по своята специалност.
25. "Служба" е термин за означаване на орган или лице, осъществяващо съответни функции във връзка с аварийно-спасителното осигуряване на полетите.
26. "Тренировка" е изпробване на плана и анализ на резултатите с цел повишаване ефективността му.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 153 във връзка с чл. 141 от Закона за гражданското въздухоплаване.

§ 3.
(1) Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от управление "Гражданска авиация" в Министерството на транспорта чрез ДВИ.
(2) Управление "Гражданска авиация" в Министерството на транспорта подготвя и предлага на министъра на транспорта промени по наредбата в съответствие със съответните промени в международните стандарти и препоръчваната практика на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), отразени в списъка на документите по Приложение № 18.

§ 4. В 6-месечен срок от обнародването на наредбата в "Държавен вестник" собствениците на летища, летищни и вертолетни площадки, от които се провеждат полети на ВС, трябва да приведат съответната система за аварийно-спасително осигуряване на полетите в съответствие с изискванията на наредбата.

§ 5. В срока по § 3 управление "Гражданска авиация" да утвърди Ръководство за аварийно-спасително осигуряване на полетите, подготвено от летищната администрация за конкретното летище.

Приложение 1
към чл. 1, ал. 3

Основни типове авиационни инциденти

1. Отказ на двигател. Откази на повече от един двигател на едно и също ВС, а също откази, които не се ограничават с двигател, с изключение на повреда на лопатките на компресора и лопатковия венец на турбината.
2. Пожари. Пожари по време на полет, включително запалване надвигател, които са се разпространили и извън пределите на двигателя.
3. Събития, свързани с безопасното прелитане над препятствия и наднамиращата се отдолу местност. Произшествия, които са довеждали до опасност от сблъскване или до фактическо сблъскване със земята, или с препятствия.
4. Влошаване на устойчивостта и управляемостта по време на полет.Събития, които са предизвикали трудности при управлението на ВС, например откази на системите на ВС, метеорологични явления, излизане извън границите на утвърдената област от режими на полет.
5. Инциденти при излитане и кацане. Такива събития, като недолитане допистата за излитане и кацане (ПИК), излизане зад края, или извън страничните граници на ПИК, кацане с прибран колесник.
6. Инциденти при рулиране и на земята. Такива събития, като излизанена ВС извън носещата повърхност на перона или пътеките за рулиране, сблъсквания между ВС и ВС или между ВС и подвижно или неподвижно препятствие.
7. Загуба на работоспособност от летателния екипаж. Неспособността накойто и да е член на летателния екипаж, чието присъствие в кабината е необходимо, да изпълнява определените му задължения вследствие на влошаване на здравословното му състояние.
8. Разхерметизация. Разхерметизация, довела до аварийно снижение.
9. Опасно сближаване и други инциденти, свързани с въздушното движение.Опасни сближавания и други опасни инциденти, свързани с въздушното движение, вкл. погрешни процедури или откази на оборудване.

Приложение № 2
към чл. 22, т. 1 и чл. 24, ал. 2

Определяне на категорията на летището от гледна точка на противопожарната и аварийно-спасителната защита

1. По таблица № 1 се оценява категорията според дължината на тялото на ВС с най-дълго тяло, обикновено използващо даденото летище.
2. Ако максималната широчина на тялото на ВС, отразена в колонка 3 натаблица № 1, е по-голяма от максималната широчина на тялото на ВС, съответстващо на определената по т. 1 категория, категорията на аварийно-спасителна защита на летището се определя с единица по-висока от определената по т. 1.
3. Тогава, когато количеството движения на ВС от най-висока категория втечение на най-натоварени три поредни месеца в годината е по-малко от 700 и когато регистрираните операции са за самолети, имащи големи различия в размерите, то:
а) до 31 януари 1999 г. категорията на аварийно-спасителна защита налетището може да бъде намалена най-много с две степени;
б) от 1 януари 2000 година категорията на аварийно-спасителна защита налетището може да бъде намалена най-много с една степен;
в) от 1 януари 2005 година категорията на аварийно-спасителна защита налетището трябва да съответства на тази, определена по т. 2.

Таблица № 1

Категория на аварийно-спасителна защита на летището

Категория на летището	Обща дължина на самолета (м)	Максимална широчина на тялото на самолета (м)
1	0 < L < 9	2
2	9 " L 12	2
3	12 " L < 18	З
4	18 " L < 24	4
5	24 " L < 28	4
6	28 " L < 39	5
7	39 " L < 49	5
8	49 " L < 61	7
9	61 " L < 76	7
10	76 " L < 90	8

Приложение № 3
към чл. 25, ал. 1

Зависимост на категорията на вертолетната площадка от габаритната дължина на вертолета

Категория на аварийно- спасителна защита на вертодрома (вертолетната площадка)	Габаритна дължина на вертолета L (м), вкл. опашната греда и носещия винт
Н1	L < 15
Н2	15 " L < 24
НЗ	24 " L < 35

Приложение № 4
към чл. 26, ал. 1
Таблица № 3

Минимално количество аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства за летище

Категория на летището	Аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства
1	1
2	1
3	1
4	1
5	2
6	2
7	2
8	3
9	3
10	3

Таблица № 4

Минимални характеристики на аварийно-спасителните и противопожарни транспортни средства

Характеристики	Аварийно-спасително и противопожарно транспортно средство с вместимост до 4500 л	Аварийно-спасително и противопожарно транспортно средство с вместимост над 4500 л
Хидромонитор	за категории 1 и 2 не е задължителен за категории 3 - 10 е необходимо наличието	наличието е необходимо
Конструктивна особеност	способност да осигурява подаване с висока интензивност	способност да осигурява подаване с висока интензивност
Диапазон	съответствува на самолета с най-дълго тяло	съответствува на самолета с най-дълго тяло
Противопожарни шлангове	наличието е необходимо	наличието е необходимо
Струйници под дъното	наличието е задължително	наличието е задължително
Лафетно оръдие	наличието не е задължително	наличието не е задължително
Ускорение	80 км/ч за 25 сек при нормална работна температура	80 км/ч за 40 сек при нормална работна температура
Максимална скорост	поне 105 км/ч	поне 100 км/ч
Пълноприводна система	да	необходима е
Автоматична или полуавтоматична скоростна кутия	да	наличието е необходимо
Конфигурация с единични задни колела	предпочитана за категории 1 и 2 и необходима за категории 3 - 9	необходима е
Минимален ъгъл на подхождане и оттегляне	300	300
Минимален ъгъл на наклона (в неподвижно състояние)	300	280

Приложение № 5
Таблица № 5

Минимално количество пожарогасителни вещества за получаване на пяна, образуваща воден филм, или флуоропротеинова пяна

Категория на летището	Протеинова пяна (характеристики тип "А")		Пяна, образуваща воден филтър, или флуоропротеинова пяна (характеристики тип "В")		Помощни вещества
Категория на летището	вода (л)	разход на разтвора на пяна (л/мин)	вода (л)	разход на разтвора на пяна (л/мин)	сухи прахообразни вещества (кг)	халогени (кг)	въглероден двуокис (кг)
1	350	350	230	230	45	45	90
2	1000	800	670	550	90	90	180
3	1800	1300	1200	900	135	135	270
4	3600	2600	2400	1800	135	135	270
5	8100	4500	5400	3000	180	180	360
6	11800	6000	7900	4000	225	225	450
7	18200	7900	12100	5300	225	225	450
8	27300	10800	18200	7200	450	450	900
9	36400	13500	24300	9000	450	450	900
10	48200	16600	32300	11200	450	450	900

Приложение № 6
към чл. 29, ал. З
Таблица № 6

Еквивалентни количества за замяна на водата с помощни вещества

Количество вещество	Еквивалентно количество вода за производство на пяна
1 кг сухи химикали или халоген, или 2 кг въглероден двуокис	1 л вода за производството на протеинова пяна, отговаряща на характеристиките за тип "А"
1 кг сухи химикали или халоген, или 2 кг въглероден двуокис	0,66 л вода за производството на флуоропротеинова пяна или пяна, образуваща воден филтър, отговаряща на характеристиките за тип "В"

Забележка. Количеството на водата, необходимо за образуване на пяна, еопределено на основа нормата за разхода за образуване на пяна и съставлява 8,2 л/мин/кв.м за пяна, отговаряща на характеристиките за равнище "А", и 5,5 л/мин/кв.м за пяна, отговаряща на характеристиките за равнище "В".

Приложение № 7
към чл. 27, ал. 6
Таблица № 7

Норми за разход на вода и протеинова пяна за покриване на пистата с пяна (а)

Характеристики	Отказ на носов колесник	Кацане с прибран колесник
		витлови ВС с 2 двигателя	реактивни ВС с 2 - 3 двигателя	4-двигателни витлови и реактивни ВС
		витлови ВС с 2 двигателя	реактивни ВС с 2 - 3 двигателя	витлови	реактивни
Широчина на ивицата, покрита с пяна	8 м	12 м	12 м	23 м (заб. 2)	23 м (заб. 3)
Дължина на ивицата, покрита с пяна	450 м	600 м	750 м	750 м	900 м
Площ на ПИК, покрита с пяна	3600 м2	7200 м2	9000 м2	17250 м2	20700 м2
Норма за разход на вода	14400 л	28800 л	36000 л	69000 л	82800 л
Норма за разход на протеинова пяна	вж. забележки 4 и 5
З%	432 л	864 л	1080 л	2070 л	2484 л
6%	864 л	1728 л	2160 л	4140 л	4968 л

Забележки:
1. Тези цифри са основани на използването на вода при минимален разход4 л/кв.м. Приблизителният еквивалент на дебелината на пенната възглавница е 5 см за коефициент на разширяване 12 и 3,8 см за коефициент на разширяване 8.
2. Широчината на ивицата, покрита с пяна, е достатъчна, за да покриеразстоянието между външните двигатели на повечето 4-двигателни витлови самолети.
3. Широчината на ивицата, покрита с пяна, е достатъчна, за да покриеразстоянието между външните двигатели на повечето 4-двигателни реактивни самолети.
4. Ако системата за дозиране на пяната, която се използва, е настроеназа работа с разтвори, чиято концентрация е повече от 3 и 6%, количеството пенна течност трябва да бъде съответно увеличено.
5. Поради различия в работата на различните дозиращи устройства,неточната дозировка на течния пенен концентрат и различните характеристики на местните водоснабдителни източници по правило е целесъобразно да се увеличи количеството на течен концентрат до равнище, което превишава теоретичните норми за разход, заменяйки 6-процентния течен концентрат с 10-процентен и 3-процентния с 5-процентен.

Приложение № 8
към чл. 31, т. 2
Таблица № 8

Изчисляване на размерите на теоретическите критически зони

Обща дължина на тялото на ВС (м)	Размери на теоретическата критическа зона (м 2)
L < 12 m	А=L х (12 m + W)
12 m < L < 18 m	А=L х (14 m + W)
18 m < L < 24 m	А=L х (17 m + W)
24 m < L	А=L х (30 m + W)

където L е общата дължина на тялото на ВС; W - широчината на тялото на ВС (м).

Приложение № 9
към чл. 31, т. З
Таблица № 9

Определяне на необходимото количество вода

Категория на летището	Q2 в проценти от Q1
1	0
2	27
3	30
4	58
5	75
6	100
7	129
8	152
9	170
10

Приложение № 10
към чл. 32, ал. 1
Таблица № 10

Минимални необходими количества противопожарни вещества за вертолетни площадки, разположени на равнището на повърхността

Категория на защита	Пяна, отговаряща на характеристиките за равнище "В"		Допълнителни вещества
Категория на защита	вода (л)	разход на разтвора на пяна в минута (л/мин)	сухи химически вещества (кг)	халогени (кг)	въглероден двуокис (кг)
Н1	500	250	23	23	45
Н2	1000	500	45	45	90
НЗ	1600	800	90	90	180

Таблица № 11

Минимални необходими количества пожарогасителни вещества за вертолетни площадки върху покрив

Категория на защита	Пяна, отговаряща на характеристиките за равнище "В"		Допълнителни вещества
Категория на защита	вода (л)	разход на разтвора на пяна в минута(л/мин)	сухи химически вещества (кг)	халогени (кг)	въглероден двуокис (кг)
Н1	2500	250	45	45	90
Н2	5000	500	45	45	90
НЗ	8000	800	45	45	90

Приложение № 11
към чл. 34, ал. 1
Таблица № 12

Минимален комплект аварийно-спасително оборудване на аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства в летищата

Оборудване	Категория на защита на летището
Оборудване	1 - 2	3 - 5	6 - 7	8 - 9
1. Раздвижен ключ	1	1	1	1
2. Брадва голяма аварийна незаклинваща се	-	1	1	1
3. Брадва малка аварийна незаклинваща се	1	2	4	4
4. Болт с резба 61 см	1	1	1	1
5. Лост с лапа за захващане 95 см	1	1	1	1
6. Лост с лапа за захващане 165 см	-	-	1	1
7. Длето за студена обработка 3,5 см	-	1	1	1
8. Джобно фенерче	2	3	4	8
9. Чукче 1,8 кг	-	1	1	1
10. Прът с метална кука за захващане	1	1	1	1
11. Ножовка или трион за метал със запасни листове	1	1	1	1
12. Огнеупорно одеяло	1	1	1	1
13. Сгъваема стълба (дължината зависи от типа обслужвани ВС)	-	1	2	2 или З
14. Въже с дебелина 5 см - 15 м	1	1	-	-
15. Въже с дебелина 5 см - 30 м	-	-	1	1
16. Клещи със страничен режещ ръб	1	1	1	1
17. Клещи плоски закръглени	1	1	1	1
18. Комплект отвертки	1	1	1	1
19. Ножици за рязане на ламарина	1	1	1	1
20. Клинове 15 см	-	-	1	1
21. Клинове 10 см	1	1	-	-
22. Пневматичен (електрически) трион или длето със запасна бутилка, длето и спирачно-възвратна пружина	1	1	1	2
23. Инструмент за прерязване на проводници	1	2	3	4
24. Ръкавици огнеупорни	2	3	4	8
25. Кислороден апарат и балони с кислород	-	2	3	4
26. Резервни балони с въздух	-	2	3	4
27. Пневмо- и хидроинструмент	-	1	1	1
28. Аптечка за първа медицинска помощ	1	1	1	1

Приложение № 12
към чл. 34, ал. 2
Таблица № 13

Минимален комплект аварийно-спасително оборудване на аварийно-спасителните и противопожарните транспортни средства на вертолетните площадки

Оборудване	Категория на защита на площадката
Оборудване	Н1	Н2
1. Брадва голяма аварийна незаклинваща се	-	1
2. Брадва малка аварийна незаклинваща се	1	1
3. Трион 60 см	1	1
4. Лост с лапа за захващане 105 см	1	1
5. Прът с метална кука за захващане	1	1
6. Ножовка или трион за метал с 6 запасни листа	1	1
7. Огнеупорно одеяло	1	1
8. Сгъваема стълба (дължината зависи от типа обслужвани ВС)	-	1
9. Въже с дебелина 5 см - 15 м	1	1
10. Клещи със страничен режещ ръб	1	1
11. Отвертка голяма обикновена	1	1
12. Комплект отвертки	1	1
13. Ножове в плъзгащи се ножници (ако не се раздават на членовете на аварийните групи)	1	2
14. Пневматично длето със запасна бутилка с въздух	-	1
15. Ръкавици огнеупорни (ако не се раздават на членовете на аварийните групи)	2	3
16. Аптечка за първа медицинска помощ	1	1

Приложение № 13
към чл. 39, ал. 4

Номенклатура на медицинското оборудване и необходимото количество като процент от броя на пострадалите по таблица № 14

1. Носилки, приспособени към най-използваните автомобили за бърза помощ - 100%.
2. Дюшеци за обездвижване при травми на гръбначния стълб - 10%.
3. Гърбодържатели, използвани при травми на гръбначния стълб - 10%.
4. Шини обикновени или надуваеми за счупвания от различен тип - 50%.
5. Комплекти за първа медицинска помощ, всеки от които съдържа: 10таблички за идентификация, тампони за спиране на кръвотечение, гумени маркучи, респираторни тръбички, ножици, бинтове - 50%.
6. Комплекти за реанимация, съдържащи материал за интубация, вливания инасищане с кислород в полеви условия - 20%.
7. Апаратура за електрокардиографиране и електрокардиоскопия - 2 или 3 бр.
8. Кислородно оборудване и прибори за изкуствено дишане - 2 или 3 бр.
9. Устройства за изсмукване - 2 или 3 бр.
10. Съвременна система за поддържане на живота при сърдечни пристъпи - 1 комплект.
11. Полиетиленови чували за загиналите 75 - 100%.

Таблица № 14

Очаквано максимално количество пострадали при авиационно произшествие на летището

Лица, намиращи се на борда на ВС	Количество пострадали	20% от пострадалите - незабавна помощ, ред I	30% от пострадалите - помощ след определено време, ред II	50% от пострадалите - незначителна помощ, ред III
500	125	25	38	62
450	112	22	34	56
400	100	20	30	50
350	87	17	26	44
300	75	15	23	37
250	62	12	19	31
200	50	10	15	25
150	38	8	11	19
100	25	5	8	12
50	12	21	4	6

Приложение № 14
към чл. 69, ал. 3

Примерно съдържание на плана мероприятия за случай на аварийна обстановка на летището

Раздел 1.
Номера на аварийните телефони
1. служби от управление на въздушното движение;
2. противопожарни служби;
3. аварийно-спасителни служби;
4. полиция;
5. служби за сигурност и защита;
6. медицински служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари - служебни (домашни);
7. експлоатанти на ВС;
8. упълномощени държавни органи;
9. органи на Гражданска защита;
10. други взаимодействащи органи съгласно плана.
Раздел 2.
Авиационно произшествие на летището
1. действие на службите за управление на въздушното движение (летищендиспечерски пункт или летищната служба за полетна информация);
2. действия на аварийно-спасителните служби;
3. действия на противопожарните служби;
4. действия на полицията и органите за безопасност;
5. действия на летищната администрация:
а) машини за съпровождане;
б) техническо обслужване;
6. действия на медицинските служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари;
7. действия на експлоатанта на даденото ВС;
8. действия на аварийния оперативен център и подвижния команден пункт;
9. действия на упълномощените държавни органи;
10. свързочна мрежа (авариен оперативен център и подвижен команденпункт);
11. действия на органите, привличани за участие в съответствие съссъгласувания план за взаимопомощ в аварийна обстановка;
12. действия на транспортните органи (наземен, морски и въздушентранспорт);
13. действия на сътрудника (сътрудниците) на службата за информация наобществеността;
14. действия на обектните противопожарни служби в случай на пожар в зданията;
15. действия на всички други органи.
Раздел 3.
Авиационно произшествие извън територията на летището
1. действия на службите за управление на въздушното движение (налетищния диспечерски пункт или на летищната служба за информация на полетите);
2. действия на аварийно-спасителните служби;
3. действия на противопожарните служби;
4. действия на местните противопожарни команди;
5. действия на полицията и службите за безопасност;
6. действия на администрацията на летището;
7. действия на медицинските служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари;
8. действия на органите, привлечени за участие в съответствие съссъгласувания план за взаимопомощ в аварийна ситуация;
9. действия на експлоатанта на даденото ВС;
10. действия на аварийния оперативен център и подвижния команден пункт;
11. действия на упълномощените държавни органи;
12. свързочна мрежа (авариен оперативен център и подвижен команденпункт);
13. действия на транспортните органи (наземен, морски и въздушентранспорт);
14. действия на сътрудника за информация на обществеността.
Раздел 4.
Неизправност на ВС по време на полет
1. действия на службите за управление на въздушното движение (налетищния диспечерски пункт или на летищната служба за информация на полетите);
2. действия на аварийно-спасителните служби;
3. действия на обектната противопожарна служба на летището;
4. действия на полицията и службите за безопасност;
5. действия на администрацията на летището;
6. действия на медицинските служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари;
7. действия на експлоатанта на даденото ВС;
8. действия на аварийния оперативен център и подвижния команден пункт;
9. действия на всички други взаимодействащи органи съгласно плана.
Раздел 5.
Пожари в сградите
1. действия на службите за управление на въздушното движение (на летищния диспечерски пункт или на летищната служба за информация на полетите);
2. действия на аварийно-спасителните служби;
3. действие на противопожарните служби;
4. действия на полицията и службите за безопасност;
5. действия на администрацията на летището;
6. евакуация от сградите;
7. действия на медицинските служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари;
8. действия на аварийния оперативен център и подвижния команден пункт;
9. действия на сътрудника на службата за информация на обществеността;
10. действия на всички други взаимодействащи органи.
Раздел 6.
Терористичен акт, включващ заплаха за използване на взривни устройства (на самолет или в здание)
1. действия на службите за управление на въздушното движение (на летищния диспечерски пункт или на летищната служба за информация на полетите);
2. действия на аварийния оперативен център и подвижния команден пункт;
3. действия на полицията и службите за сигур
ност и защита;
4. действия на администрацията на летището;
5. действия на аварийно-спасителните служби;
6. действия на противопожарните служби;
7. действия на медицинските служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари;
8. действия на експлоатанта на даденото ВС;
9. действия на упълномощените държавни органи;
10. изолиране мястото на разполагане на ВС;
11. евакуация;
12. обискиране;
13. обработка и опознаване на багажа и товарите на борда на самолета;
14. отстраняване и обезвреждане на предполагаемото взривно устройство;
15. действия на сътрудниците на службата за информация наобществеността;
16. действия на всички други взаимодействуващи органи.
Раздел 7.
Незаконно завземане на самолета
1. действия на службите за управление на въздушното движение (на летищния диспечерски пункт или на летищната служба за информация на полетите);
2. действия на аварийно-спасителните служби;
3. действия на противопожарните служби;
4. действия на полицията и службите за сигурност и защита;
5. действия на администрацията на летището;
6. действия на медицинските служби:
а) болници;
б) бърза помощ;
в) лекари;
7. действия на експлоатанта на даденото ВС;
8. действия на упълномощените държавни органи;
9. действия на аварийния оперативен център и подвижния команден пункт;
10. изолиране мястото на разполагане на ВС;
11. действия на сътрудниците на службата за информация на обществеността;
12. действия на всички други взаимодействащи органи.
Раздел 8.
Инцидент на летището При инцидент на летището е възможно да се наложи предприемането навсякакви или всички действия по раздел 2. Авиационно произшествие на летището. От администрацията на летището следва да се вземат под внимание и такива инциденти, като разлято гориво на стоянка и в зоната за съхраняване на горивото; наличност на опасни товари в зоната за обработване на товари; разрушаване на съоръжения; сблъсквания на наземен транспорт с ВС и т.н.
Раздел 9.
Отговорни лица - ролята им на местопроизшествието Списъкът трябва да включва следните лица (в зависимост от местните условия той може да бъде разширен):
На летището:
1. началник на обектната противопожарна служба на летището;
2. ръководител на аварийно-спасителната служба на летището;
3. ръководител на пожарогасенето от териториалната противопожарна служба;
4. администрация на летището;
5. главен сътрудник на полицията;
6. координатор от службата за сигурност и защита;
7. координатор по медицинските въпроси.
Извън територията на летището:
1. началник на териториалната противопожарна охрана или ръководител на пожарогасенето;
2. упълномощен държавен орган;
3. главен сътрудник на полицията и на службата за безопасност;
4. ръководител на операцията по местопроизшествие (ако такъв е предвиден с предварително съгласувания план за взаимопомощ в аварийна ситуация).

Приложение № 15
към чл. 72, ал. 2

Примерен график и контролен списък на мероприятията за провеждане на пълномащабна тренировка

Д - 120 дни	Организационно съвещание на ръководния състав на участващите в ученията органи, представяне на целите, формулиране на сценария, поставяне на задачите, назначаване на координатори на плана на мероприятията в случай на аварийна обстановка.
Д - 90 дни	Първи доклад за хода на подготвителните работи.
Д - 70 дни	Първо съвещание на всички участващи в ученията органи (представители на отделните комитети).
Д - 60 дни	Окончателно е избрано мястото или зоната за съсредоточаване при големомащабните учения. Работата по сценария е окончателно приключила.
Д - 50 дни	Започнала е подготовка на групата, отговаряща за реквизита. Второ съвещание на представителите на отделните комитети. Отговорникът за реквизита може да бъде избран измежду представителите на болниците, аварийно-спасителните и противопожарните служби, органите на гражданската отбрана, военните и др.
Д - 40 дни	Приключила е работата по осигуряване на транспортни средства, прехрана, носачи и доброволци.
Д - 30 дни	Трето съвещание на представителите на отделните комитети. Провежда се предварителна проверка на средствата за връзка "под напрежение".
Д - 21 дни	Четвърто съвещание на представителите на отделните комитети. Приключила е подготовката на групата гримьори и подбраните доброволци в ролята на пострадали.
Д - 14 дни	Заключително съвещание и инструктаж на всички участници, включително и групата за критически анализ;
Д - 7 дни	Заключително съвещание на ръководния състав с цел разпределяне на задълженията.
Д - 0 дни	Учение. Д + 1 - 7 дни Анализиране на ученията, с цел всички участници да могат да се запознаят с отчетите на наблюдателите.
Д + ЗО дни	Съвещание на ръководния състав за изучаване на писмените критически забележки, представени от наблюдателите и участниците, и за уточняване на процедурите с цел отстраняване на грешките и недостатъците, забелязани по време на ученията.

Приложение № 16
към чл. 76

Количество	Описание на оборудването
5000 кг	чували с пясък за баласт, максималната маса на един чувал не може да бъде по-голяма от 25 кг
10	шперплат на листа за подлагане, размер 6 х 1250 х 2500 мм
50	шперплат на листа за подлагане и укрепване на терена, размер 20 или 25 х 1250 х 2500 мм стоманени плоскости за укрепване на терена
12	размери: 13 х 1000 х 1000 мм
12	13 х 1000 х 2000 мм дървен материал за изработване на временна дървена опора, 15-елементна, която се използва съвместно с две надуваеми възглавници от по 40 т всяка и пет надуваеми възглавници от по 25 т
325	размери: 100 х 240 х 2500 мм
130	100 х 240 х 3500 мм дървен материал за изработване на временна дървена опора, 11-елементна, която се използва съвместно с шест надуваеми възглавници от по 25 т всяка
350	размери: 100 х 240 х 2500 мм
150	100 х 240 х 3500 мм
200	стоманени скоби (пирони) за сглобяване на плочи за усилване на терена: например бетонни или стоманени плочи за изграждане на пет пътеки с минимална ширина 3 м и дължина на всяка от 50 до 100 м
10 куб.м	чакъл или едър пясък
10 куб.м.	бетон, бързовтвърдяващ се
1	водна помпа с автономно задвижване
5	анкерно закрепване (запъващи тежести) с тегло 9 - 13,5 т (или натоварени с пясък товарни автомобили)
1	кран с товароподемност до 10 т, радиус на действие 6 м, височина на куката над земята - 8 - 10 м, предназначен за сваляне двигатели на ВС
2	кран с минимална товароподемност до 30 т, подемна височина - 20 м, с кабина за краниста, предназначен за повдигане на носовата или опашната част на ВС многоколесни с голяма товароподемност автомобили без страници на каросерията за преместване на ВС без колесник. Броят им зависи от масата на ВС (например за В 747 = 175 т)
4	комплект стоманени въжета с диаметър минимум 25 мм, имащи примка и удебеление на съответните краища с дължина 30 - 50 м (връзките се осигуряват от собственика на ВС)
300 м	въже с диаметър 25 мм
300 м	въже с диаметър 50 мм
2	лебедка с полиспаст с теглително усилие 50 т
2	изтеглящи съоръжения, всяко с минимално теглително усилие по 10 т (например трактори, влекачи, танкове и т.н.)
120 куб. м	резервоари за отточено гориво. Посоченият обем е максимален (за В 747)
1	моторгенератор за захранване на прожектори с мощност 10 кВА
10	прожектори с кабели и стойки
-	оборудване за връзка - между летището и базов лагер - връзка с града
3	мегафони с усилвател или аналогично оборудване
1	физическа карта на района с обозначение на подземните съоръжения
1	подвижна работилница на ремарке или палатка, съоръжена за склад и можеща да послужи за укритие
1	стоманен прът, покрит с медна сплав за заземяване с дължина 3 м, съоръжен с 30 м кабел и скоба
1 комплект	средства за заграждане - знаци "Опасна зона - минаването забранено", "Да не се пуши"
1	земекопачна техника, например булдозер (тежък)
1	земекопачна техника, например булдозер (лек)
1	мотор - компресор за задвижване на инструменти (налягане 690 кПА, производителност 38 л/сек
1	циркуляр (пневматически)
1	комплект приспособление за рязане на болтове, ножици за листов материал
1 комплект	ръчни инструменти (кирки, лопати, чукове, триони и т.н.)
2	леки подвижни стълби с дължина 6 м
2	леки подвижни стълби с дължина 9 м

Приложение № 17
към чл. 79, ал. 3

Минимален обхват на тематиката за подготовка на персонала на аварийно-спасителните и противопожарните служби в летищата

1. Пожар и неговото гасене. Обща представа за причините, предизвикващи пожари, факторите, способстващи тяхното разпространяване, и принципите за гасене на огъня. Приложение на охлаждащи вещества и използване на материали за покриване или действия, изключващи достъпа на въздух. Теория и практически прийоми за приложение.
2. Типове използвани огнегасящи вещества. Преимущества и недостатъцина химическите вещества за гасене на пожари. Теория и практически прийоми на приложение.
3. Използване на оборудването. Устройство, теория и практическиприйоми за използване на оборудването.
4. Техническо поддържане и обслужване на оборудването. Теория ипрактически прийоми на техническа експлоатация на оборудването.
5. Топография на мястото на разположение на летището и неговите близкиоколности. Работна площ, редовни и запасни маршрути до всеки пункт на работната площ, карти с координатна мрежа на летището и окръжаващите го райони. Използване на оборудването за насочване (когато има такова). Използуване на помощта на диспечерската служба.
6. Запознаване с ВС, обикновено използващи летището. Разположение иправила за използване на обикновените и аварийните изходи, отваряне и затваряне на основните врати и аварийните изходи. Схеми за разполагане на седалките и пътеките в салона. Тип на използваното гориво и разположение на горивните резервоари. Разположение на акумулаторите. Части и зони на корпуса, които се прорязват за целите на аварийно проникване и използване при рязането на триони с механично задвижване. Местоположение на бордовите портативни пожарогасители и тяхното предназначение.
7. Първа медицинска помощ. Възстановяване на работата на сърцето и белите дробове.
8. Търсене и спасяване. Правила за търсене в затворено пространствовътре във ВС. Правила за систематично търсене в зоната, намираща се в непосредствена близост до мястото на авиационното произшествие и покрай трасето на следване на ВС. Използване на различни видове специални или приспособени лостове. Механизми за отваряне и затваряне на различните врати и люкове.
9. Правила за безопасна работа. . . .
Оперативната подготовка (практиката) на персонала нааварийно-спасителните и противопожарните органи и служби включват занятия по:
1. Действия при тревога. Оповестяване. Обличане на специалното облекло.
2. Пристигане и излизане на мястото на произшествието.
3. Разместване на оборудването. Правила за разполагане нааварийно-спасителното и противопожарното оборудване. Концентрация и деконцентрация на вниманието и тренировка на наблюдението в случай на аварийна ситуация за избягване на възможността аварийно-спасителните операции да попречат на самоинициативни евакуации на пътниците от борда на ВС, търпящо бедствие. Защита на маршрута за евакуация. Целесъобразност от използването на различните методи за нанасяне на пяната. Избор на оптимална схема на разполагане на средствата.
4. Евакуация на пострадали. Търсене в задимено ВС.
5. Сортиране на пострадалите и оказване на първа медицинска помощ.
6. Правила за безопасна работа.

Приложение № 18
към § З, ал. 2

Списък на документите на ИКАО и други документи, имащи отношение към аварийно-спасителното осигуряване на полетите в летищата

1. Международни стандарти и препоръчвана практика. Летища. Приложение № 14 към Конвенцията за международна гражданска авиация. Том I. Проектиране и експлоатация на летища.
2. Международни стандарти и препоръчвана практика. Летища. Приложение № 14 към Конвенцията за международна гражданска авиация. Том II. Вертолетни площадки.
3. Doc 9137-AN/898, Част 1. Ръководство за летищните служби. Част 1.Спасяване и борба с пожара.
4. Doc 9137-AN/898, Част 1. Ръководство за летищните служби. Част 5.Отстраняване на въздухоплавателни средства, загубили способност да се движат сами.
5. Dос 9137-AN/898, Част 1. Ръководство за летищните служби. Част 7.Планиране на мероприятия за случай на аварийна обстановка в летището.
6. Doc 9137-AN/898, Част 1. Ръководство за летищните служби. Част 8.Експлоатационни служби на летището.
7. Doc 9481. Инструкция за реда на действие при аварийна обстановка вслучай на инциденти, свързани с опасни товари на въздухоплавателните средства.
8. Doc 9284. Технически инструкции за безопасен превоз на опаснитовари по въздуха.
9. Правилник по безопасността на труда в гражданската авиация (В-05-04-01), София 1991.