(Отм., ДВ, бр. 7 от 24.01.2006 г. - в сила от 01.05.2006 г.)
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. мерките за предпазване, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по животните;
2. критериите за определяне на статут по отношение на спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ);
3. изискванията при предлагане на пазара и внос на животни, продукти от животински произход, ембриони и яйцеклетки;
4. методите за диагностика;
5. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките, методите и изискванията по т. 1, 2, 3 и 4.
Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:
1. козметични или медицински продукти, медицински средства или техни изходни материали, или междинни продукти;
2. продукти, които не са предназначени за човешка консумация, храни за животни и торове и техните изходни материали или междинни продукти;
3. продукти от животински произход, предназначени за изложби, панаири, учебни цели, научноизследователски дейности, специални изследвания или анализи, когато тези продукти не са предназначени за човешка консумация или храна за животни;
4. животни, използвани или предназначени за изследователски цели.
Глава втора
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПОНГИФОРМНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ ПО ГОВЕДАТА
1. резултат от анализ на риска, в който са определени всички възможни фактори за поява на СЕГ и тяхното развитие във времето;
2. образователна програма за ветеринарномедицински специалисти, животновъди и лица, които се занимават с транспортиране, търговия и клане на животни, за да съобщават за всички проявени случаи на нервни смущения от възрастни говеда;
3. задължително изследване на говедата, които показват клинични признаци на СЕГ, и съобщаването на тези случаи;
4. система за постоянен надзор и мониторинг, специално проучване на рисковете по чл. 4 и отчети за броя на извършените прегледи и резултатите от тях, които трябва да се съхраняват не по-малко от 7 години;
5. проведените изследвания на проби от мозъчни или други тъкани в одобрена от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) лаборатория съгласно система за непрекъснат надзор.
Чл. 4. За извършването на анализ на риска от Европейската комисия се предоставя информация относно наличието на следните фактори:
1. консумация от говеда на месокостни брашна или фуражи, в състава на които има протеин от преживни животни;
2. внос на месокостни брашна или фуражи със съдържание на протеин от преживни животни, които има опасност да са заразени с някоя от ТСЕ;
3. внос на животни или яйцеклетки и ембриони, които има опасност да са заразени с някоя от ТСЕ;
4. епизоотологичен статус за ТСЕ на страната или района;
5. степен на познаване на структурата на популацията от говеда, овце и кози в страната или района;
6. източници на отпадни продукти от животински произход, параметрите на процесите на обработката им и методите за производство на фуражи и други храни за животни.
Чл. 5.
(1) За определяне на статут за СЕГ на Република България или район от нея чрез поставяне в една от категориите, посочени в приложение № 1, НВМС подава заявление в Европейската комисия. Заявлението се придружава от информацията по обстоятелствата, посочени в чл. 3, и за потенциалните рискови фактори, посочени в чл. 4, и развитието на тези фактори във времето.
(2) При поискване от Европейската комисия на допълнителна информация за определяне или промяна в статута на страната или на определен район от нея НВМС предоставя информацията в определения от Европейската комисия срок.
Чл. 6. Генералният директор на НВМС незабавно уведомява Европейската комисия за всички епизоотологични доказателства или друга информация, които могат да доведат до промяна на статута по отношение на СЕГ, и за резултатите от проведените мониторингови програми.
Глава трета
МЕРКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ТСЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ
Раздел I
Система за мониторинг
Чл. 7.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя програма за мониторинг на СЕГ и скрейпи, която се утвърждава от министъра на земеделието и горите и е в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 2. Програмата за мониторинг включва изследване чрез използване на бързи тестове.
(2) Бързите тестове се извършват в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 3, т. 4.
Чл. 8. Всички официални проучвания и лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се документират съгласно приложение № 2, глава Б.
Раздел II
Предпазване от ТСЕ при хранене на животните
Чл. 10. Изискването по чл. 9 се прилага и за храни, произведени в страни или райони, поставени в категория V съгласно приложение № 1 и предназначени за:
1. изхранване на животни, отглеждани във ферми, с протеин от бозайници;
2. изхранване на бозайници с преработен протеин от бозайници; изискването не се прилага при изхранването на кучета и котки и при производството на храна за кучета и котки;
3. изхранване на преживни животни с преработени мазнини от преживни животни.
Чл. 11. Изискването по чл. 9 не се прилага за следните продукти, добити от здрави животни:
1. мляко и млечни продукти;
2. желатин от окосмени или неокосмени кожи;
3. хидролизирани протеини с молекулно тегло под 10 000 далтона, които са:
а) произведени от окосмени или неокосмени кожи от животни, заклани в кланица, на които е извършен предкланичен преглед от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), в резултат на който е установено, че са годни за клане;
б) произведени чрез производствен процес, който включва мерки за свеждане до минимум на заразяването на окосмените и неокосмените кожи, тяхната подготовка чрез третиране със солен разтвор (саламура), гасена вар и интензивно изплакване, последвани от излагането на материала на рН, по-голямо от 11, в продължение на повече от три часа при температура над 80°С, последвано от топлинна обработка при температура над 140°С в продължение на 30 минути при налягане 3 бара, или при еквивалентен производствен процес, одобрен от Европейската комисия; в) произведени в предприятия, които имат система за анализ на риска и контролните критични точки (НАССР);
4. дикалциев сулфат без съдържание на протеини или мазнини;
5. изсушена плазма и други кръвни продукти, с изключение на добитите от говеда, предназначени за изхранване на преживни животни.
Чл. 12. Органите на НВМС контролират спазването на изискванията по чл. 9, 10 и 11 и използваните методи за вземане на проби и анализ за проверка за наличие на протеини, добити от бозайници, в храните за преживни животни.
Раздел III
Специфичнорискови материали и изисквания за тяхното отстраняване и обезвреждане
(1) Специфичнорискови материали са следните тъкани от преживни животни, определени в зависимост от категорията на статута за СЕГ на страната, от която произхожда или пристига животното:
1. категории I и II-няма такива;
2. категории III и IV:
а) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък от говеда на възраст над 12 месеца и червата от диоденума до ректума на говеда от всички възрасти;
б) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянен резец, излязъл през венеца, и далака на овце и кози от всички възрасти;
3. категория V:
а) главата с изключение на езика, вкл. мозък, очи, тригеминални ганглии, сливици, тимус, далак и гръбначен мозък на говеда на възраст над 6 месеца и червата от диоденума до ректума от животни от всички възрасти;
б) гръбначният стълб, вкл. и дорзалните (гръбначни) коренни ганглии на говеда на възраст над 30 месеца;
в) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянно излязъл през венеца резец и далака на овце и кози от всички възрасти.
(2) Специфичнорисковите материали се отстраняват в одобрени от НВМС кланици под контрола на определено от НВМС лице. Гръбначният стълб може да се отстранява и в местата за продажба на потребителите.
(3) Когато специфичнорисковите материали не са отстранени от мъртви животни, цялото животно e специфичнорисков материал.
Чл. 14. Специфичнорисковите материали от кланиците се оцветяват с боя веднага след отстраняването им и се унищожават по един от следните начини:
1. изгаряне без предварителна преработка;
2. когато оцветяването с боя остава различимо след предварителната преработка, чрез:
а) изгаряне;
б) съвместно изгаряне;
в) заравяне, съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).
Чл. 15. Изискванията на чл. 13, ал. 2 не се прилагат, когато:
1. са налице условията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход;
2. животните са умрели или са убити с цел ликвидиране на заразна болест, чрез прилагане на метод, който изключва риск от предаване на ТСЕ, разрешен и контролиран от органите на НВМС, и са спазени изискванията на глава четвърта, раздели II и III.
Чл. 16. Клането на говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, се извършва след зашеметяване, при което не се прилага лацерация (разкъс ване) на тъкани от централната нервна система чрез продълговат, подобен на шиш предмет, въведен в черепната кухина, за категории II, III, IV или V.
Чл. 17. Използването на алтернативен тест за отстраняване на специфичнорискови материали се разрешава при спазване на следните условия:
1. тестовете се извършват в кланици и обхващат всички говеда, подлежащи на отстраняване на спицифичнорисков материал;
2. продукти от говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, не могат да напускат кланицата, преди органите на НВМС да са получили резултатите от тестовете на всички заклани потенциално заразени животни, ако има потвърждение за наличие на СЕГ в някое от тях;
3. когато алтернативен тест даде положителен резултат, всички материали от говеда, овце и кози, които са потенциално заразени в кланицата, да бъдат унищожени в съответствие с изискванията на чл. 14, освен ако всички части на тялото, вкл. и кожата на засегнатото животно, могат да бъдат определени и съхранявани отделно.
Чл. 18. Разпоредбите по чл. 14 и 15 не се прилагат за тъкани от животни, подложени на одобрен от Европейската комисия алтернативен тест, извършен при условията на чл. 17, когато резултатите от този тест са отрицателни.
Чл. 19. Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни проверки за установяване на правилното прилагане на изискванията по чл. 13 и 14 и осигурява условия за предотвратяване на заразяване от ТСЕ във:
1. кланици;
2. предприятия за преработка на отпадъци от животински произход или на съоръжения и места, одобрени в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход;
3. места за директна продажба на крайния потребител.
Чл. 20. Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на следните изисквания:
1. специфичнорисковият материал, използван за производство на посочените в чл. 2 продукти, се използва само за разрешените цели;
2. говеда, овце и кози, внесени от страна, поставена в по-висока категория по отношение на СЕГ, се поставят под официален надзор до тяхното клане или напускането им на страната или района.
Чл. 21. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на специфичнорискови материали или продукти, получени след преработка на такъв материал, в други страни за изгаряне при следните условия:
1. страната получател е разрешила доставянето му;
2. когато се изпраща за изгаряне или за гориво, материалът се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС. На контейнерите са поставени етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни-предназначен е за изгаряне или за гориво", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;
3. когато се изпраща за преработка, се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС. На контейнерите са поставени етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни-предназначен е за преработване", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит.
Раздел IV
Продукти от животински произход, които са получени или съдържат материали от преживни животни
1. механично обезкостено месо;
2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;
3. желатин, с изключение на произведения от кожи на преживни животни;
4. продукти, предназначени за човешка консумация и храна на животни, които са добити от преработени в екарисаж мазнини от преживни животни;
5. преработени мазнини от преживни животни, с изключение на произведените от:
а) обявена за годна за човешка консумация непрекъсната мастна тъкан;
б) суровини, които са преработени в съответствие със стандартите, посочени в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход.
Чл. 23. За производство на механично обезкостено месо не се допуска използването на кости от главата и гръбначен стълб от говеда, овце и кози с произход от страни от категории II, III, IV и V съгласно приложение № 1.
Чл. 24. Изискванията на чл. 22 и 23 не се прилагат за преживни животни, които са изследвани с алтернативни тестове, когато резултатите от тези тестове са отрицателни.
Раздел V
Образователни програми
Раздел VI
Предотвратяване на кръстосано заразяване между животните и продуктите от животински произход
(1) Животните и продуктите от животински произход по чл. 1, т. 3 и по чл. 2 се държат отделени едни от други по всяко време.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато животните или продуктите от животински произход по чл. 2 се отглеждат или произвеждат при най-малко същите условия на здравна защита по отношение на ТСЕ, които се прилагат за животни и продукти от животински произход по чл.1, т. 3.
Глава четвърта
КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ТСЕ
Раздел I
Уведомяване и обявяване на ТСЕ по животните
Чл. 27. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по животните подлежат на задължително регистриране и обявяване съгласно чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).
Чл. 28. Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия да бъде уведомявана незабавно за всеки случай на възникване на съмнение за ТСЕ по животните.
Чл. 29. Генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия за обявените случаи на ТСЕ и за всички други случаи на ТСЕ, различни от СЕГ.
Чл. 30. Националната ветеринарномедицинска служба незабавно предприема мерките, посочени в раздел II от тази глава, при съмнение за ТСЕ.
Раздел II
Мерки при съмнение за ТСЕ
Чл. 32. При съмнение за СЕГ на говедо от животновъден обект всички останали говеда от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.
Чл. 33. При съмнение за СЕГ на овца или коза от животновъден обект всички останали овце и кози от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.
Чл. 34. В случаите, когато за едно животно има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.
Чл. 35. Когато органите на НВМС не могат да изключат заразяване с някоя от ТСЕ, ако животното е живо, се умъртвява. Неговият мозък и всички други тъкани, определени от НВМС, се отстраняват и изпращат в лаборатория за изследване.
Чл. 36. Всички части от тялото на съмнително болното от ТСЕ животно, вкл. и кожата му, се съхраняват под контрола на ДВСК до получаване на отрицателна диагноза или се унищожават съгласно изискванията на чл. 14.
Раздел III
Мерки при потвърждаване на наличието на ТСЕ
(1) Когато официално се потвърди наличие на някоя от ТСЕ, възможно най-бързо се предприемат следните мерки:
1. всички части от тялото на животното се унищожават напълно в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III, с изключение на материала за лабораторни изследвания, който се съхранява за архив 7 години;
2. при говеда се извършва проучване за установяване на:
а) всички останали преживни животни от животновъдния обект, при които болестта е била потвърдена;
б) (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) полученото от заразени женски животни поколение, родено две години преди появата на първите клинични признаци на майката или две години след това;
в) всички животни от кохортата на животното, в което е потвърдена болестта;
г) възможния произход на болестта;
д) (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) други животни, намиращи се в животновъдния обект, в който болестта е била потвърдена, или други животновъдни обекти, в които животните е възможно да са заразени с ТСЕ, ако са консумирали храна от един и същ източник;
е) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или каквито и да са други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект;
3. (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при овце и кози се извършва проучване за установяване на:
а) всички преживни животни, различни от овце и кози, от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта;
б) техните родители, ако са идентифицирани, в случай че са женски животни, всички ембриони и яйцеклетки от тях, както и последното поколение на животното, в което е потвърдена болестта;
в) всички други овце и кози от животновъдния обект на животното, в което е потвърдена болестта;
г) възможния произход на болестта и в други животновъдни обекти, в които пребивават животни, ембриони и яйцеклетки, които биха могли да са заразени с ТСЕ или да са били изложени на същото хранене или източник на заразяване;
д) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект. (2) След проучването по ал. 1, т. 2 и 3 се предприемат следните мерки:
1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при потвърждаване на СЕГ при говеда - убиване и пълно унищожаване на всички говеда, установени от проучването по ал. 1, т. 2, букви "а", "б" и "в";
2. (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при потвърждение на ТСЕ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б" и "г", с изключение на:
а) кочовете, предназначени за разплод, които имат ARR/ARR прион протеин генотип;
б) женски животни, предназначени за разплод, които имат най-малко една алела ARR прион протеин генотип и нямат алела - VRQ;
в) овце, които имат най-малко една алела АRR генотип и са предназначени за клане;
3. (нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при потвърждение на СЕГ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, фуражи и материали, които могат да бъдат потенциално заразени, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б", "г", "д" и "е".
(3) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават: 1. всички говеда от животновъдния обект, в който болестта е потвърдена, съгласно ал. 1, т. 2, буква "а" в зависимост от епизоотичното проучване и възможностите за проследяване на движението на животните от заразения животновъден обект;
2. животните от кохортата по ал. 1, т. 2, буква "в" до края на тeхния продуктивен живот, при условие че:
а) животните са бици, които са непрекъснато отглеждани за добив на семенен материал в център за изкуствено осеменяване;
б) след като бъдат убити, труповете на животните ще бъдат напълно унищожени.
(4) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) В случаите по ал. 2, т. 2, когато в заразения животновъден обект се установи, че животните, при които е потвърдена ТСЕ, произхождат от друг животновъден обект, НВМС в зависимост от епизоотичното проучване може да разпореди да не се убиват и унищожават всички животни в заразения животновъден обект, а само тези животни, които са носители на заразния причинител.
(5) (Нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При потвърждаване на ТСЕ при овце и кози, които са ползвали обща паша с други стада, НВМС в зависимост от епизоотичното проучване може да разпореди мерките по ал. 2, т. 2 да се приложат само за едно от стадата.
(6) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При прилагане на мерките по ал. 2 се спазват изискванията, посочени в чл. 14 и 15.
(7) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да приложи мерки, различни от посочените в ал. 1 и 2, които да осигуряват същото ниво на защита, ако те са одобрени от Европейската комисия.
Чл. 37а. (Нов, ДВ@, бр. 49 от 2004 г.)
(1) В животновъден обект, в който са предприети мерките по чл. 37, ал. 2, т. 2, могат да бъдат въведени само:
1. кочове, които имат само ARR/ARR генотип;
2. женски овце, които имат най-малко една алела с ARR генотип и нямат алела с VRQ генотип;
3. кози, ако са изпълнени следните условия:
а) в животновъдния обект има само овце с ARR/ARR генотип;
б) преди въвеждането на козите всички помещения в животновъдния обект са механично почистени и дезинфекцирани;
в) в животновъдния обект е въведена интензивна мониторингова програма за ТСЕ, при която се изследват всички заклани и умрели кози на възраст над 18 месеца;
4. семенен материал и ембриони за заплождане на овцете, ако:
а) семенният материал е добит от кочове с ARR/ARR генотип;
б) ембрионите имат най-малко една алела с генотип ARR и нямат алела с VRQ генотип.
(2) По изключение от изискванията по ал. 1, т. 2 НВМС може да разреши в животновъдния обект да бъдат въведени половозрели женски овце, предназначени за разплод, с неизяснен генотип.
(3) Придвижването на животни от животновъдния обект по ал. 1 се извършва по следния начин:
1. овце с генотип ARR/ARR - без ограничение;
2. овце, които имат най-малко една алела ARR генотип - може да се извършва, когато са предназначени за клане и човешка консумация или за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;
3. половозрели женски овце, които имат най-малко една алела ARR и нито една алела с VRQ, могат да бъдат придвижвани до животновъден обект, в който са наложени мерките по чл. 37, ал. 2, т. 2;
4. овце, които имат други генотипове - само за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба.
(4) Изискванията по ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3 се изпълняват в животновъдния обект в продължение на три години от датата, на която:
1. всички животни, които се намират в него, са с ARR/ARR генотип;
2. няма останали никакви овце или кози за отглеждане;
3. е започнала да се прилага интензивна програма за мониторинг - в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в";
4. всички кочове за разплод са от генотип ARR/ARR и всички половозрели женски овце за разплод имат поне една алела ARR и нито една алела VRQ, при условие че през този период всички предназначени за клане или умрели във фермата животни над 18 месеца се изследват за ТСЕ и резултатът от изследванията е отрицателен.
(5) Когато честотата от животни с генотип ARR/ARR е много малка в породата или животновъдния обект или когато трябва да се избегне близко родствено съешаване, НВМС може да реши:
1. да забави ликвидирането на животните съгласно изискванията на чл. 37, ал. 2, т. 2 - за срок 3 години;
2. да разреши въвеждане в животновъдния обект на животни, които не отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, при условие че нямат алела с VRQ генотип.
(6) В случаите по ал. 2 и 5 НВМС незабавно информира Европейската комисия.
Чл. 38. В случаите, когато едно животно е болно от ТСЕ и има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.
Чл. 39. За осигуряване на незабавно проследяване и откриване на засегнатите животни и продукти от животински произход до прилагане на мерките, посочени в чл. 37, НВМС контролира: 1. животновъдният обект, в който се е намирало заразеното животно; 2. всички придвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получените от тях продукти, насочени от или към обекта по т. 1.
Чл. 40. Собствениците, чиито животни и продукти от животински произход са унищожени на основание чл. 40 ЗВД, се обезщетяват по реда на чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм. бр. 4 от 2001 г.).
Чл. 41. Генералният директор на НВМС информира веднъж в годината Европейската комисия за всяка обявена и регистрирана ТСЕ, различна от СЕГ.
Раздел IV
Оперативен план
Глава пета
ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА И ВНОС НА ЖИВОТНИ, ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ЕМБРИОНИ И ЯЙЦЕКЛЕТКИ
Раздел I
Внос на животни
Чл. 43. При внос на говеда от страни или райони от категория I съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговарят на условията на основание, на което е направена тази категоризация.
Чл. 44. При внос на говеда от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и тази забрана се прилага ефективно;
2. предназначените за внос говеда са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход и гарантира, че не са поколение от съмнително болни от СЕГ животни.
Чл. 45. При внос на говеда от страна или район, поставени в категория III и IV съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. предназначените за внос говеда от страна или район от категория III отговарят на едно от следните изисквания:
а) идентифицирани са чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни;
б) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;
в) родени са след датата на влизане в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
3. предназначените за внос говеда от страна или район от категория IV са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;
б) родени са след датата на влизане в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.
Чл. 46. При внос на говеда от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на селскостопански животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. заразените говеда се убиват и унищожават напълно; изискването се отнася и за:
а) последното поколение на заразени женски животни, родено в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;
б) всички говеда от кохортата;
3. предназначените за внос животни:
а) са родени след влизането в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната ефективно се прилага;
б) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход, както и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ животни;
в) са родени, отгледани и останали в стада, в които не е имало потвърден случай на СЕГ или не е имало през последните 7 години и в които се отглеждат само говеда, родени в този животновъден обект или идват от стадо със същия здравен статус по отношение на СЕГ.
Чл. 47. Когато едно животно е придвижено от една страна или район в друга страна или район, поставени в друга категория по отношение на СЕГ, то се поставя в по-високата категория на страните или районите, в които е пребивавало за повече от 24 часа, освен ако бъдат предоставени гаранции, удостоверяващи, че това животно не е било хранено с животински храни или фуражи, произведени в страната или района, класирани в по-висока категория.
Раздел II
Предлагане на пазара и внос на продукти от животински произход
1. семенен материал, ембриони и яйцеклетки;
2. сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене, мляко за производството на млечни продукти по смисъла на Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 1 от 2001 г.);
3. дикалциев фосфат-без остатъчни количества от протеин или мазнини;
4. окосмени или неокосмени кожи;
5. желатин, получен от кожите по т. 4;
6. колаген, получен от кожите по т. 4.
Чл. 49. Внос на продукти от животински произход от страни от категория II, III, IV или V съгласно приложение № 1 се разрешава, ако са добити от здрави говеда, овце или кози, които не са били подлагани на лацерация (разкъсване) на централната нервна система или убити чрез инжектиране с газ в черепната кухина.
Чл. 50. Не се разрешава внос и предлагане на пазара на продукти от животински произход, които съдържат материали, получени от говеда с произход от страна или район от категория V съгласно приложение № 1, освен ако е спазено едно от следните изисквания:
1. животните са родени след датата на ефективно влизане в сила и прилагане на забраната за ползването за храна на преживни животни, в състава на която има протеин от бозайници;
2. животни, родени, отгледани и пребивавали в стада, за които е доказано, че са свободни от СЕГ през последните 7 години.
Чл. 51. При внос на прясно обезкостено или необезкостено месо и на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.
Чл. 52. При внос на прясно обезкостено или необезкостено месо и продукти от говежди произход от страна или район от категория III и IV съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;
2. предназначените за внос прясно месо или продукти от говежди произход не съдържат или не са добити от специфичнорисков материал и не са механично добити от кости на главата или гръбначния стълб.
Чл. 53.
(1) Не се разрешава внос на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, с изключение на:
1. прясно месо;
2. мляно месо;
3. месни заготовки;
4. месни продукти;
5. храни за домашни любимци, предназначени за месоядни.
(2) При внос на продуктите по ал. 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. са изпълнени изискванията по чл. 49;
2. не съдържат или не са добити от продукти, посочени в чл. 22, т. 1-4, или от специфично-рискови материали;
3. съществува действаща система, чрез която могат да бъдат проследени обратно до предприятието, в което са добити;
4. говедата, от които произхождат, са били идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход;
5. говедата, от които произхождат, не са поколение на съмнително или болно от СЕГ женско животно и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) родени са след датата, от която ефективно е влязла в сила забраната за хранене на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници;
б) са родени, отгледани и останали в стада, в които няма потвърден случай на СЕГ през последните най-малко 7 години;
6. забранено е храненето на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
7. засегнатите говеда се унищожават:
а) женските и тяхното последно поколение в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;
б) всички говеда от същата кохорта, ако те са все още живи, в страната или района.
Чл. 54. Вносът от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на продуктите, посочени в чл. 53, ал. 1, се осъществява в съответствие с изискванията на чл. 50, но не се допуска в случаите, когато са добити от следните продукти или материали от преживни животни:
1. механично добито месо;
2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;
3. желатин, освен ако не е получен от окосмени или неокосмени кожи;
4. термично преработени мазнини и произведени от тях продукти, освен ако не са произведени от непрекъсната адипозна тъкан, която е обявена за годна за човешка консумация, или от суровини, преработени в продукти, които не са предназначени за човешка консумация.
Чл. 55. Не се разрешава вносът от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на храни за животни, отглеждани във ферми, които съдържат протеин от бозайници, или храни, предназначени за бозайници, с изключение на храни за кучета и котки, които да съдържат протеин от бозайници.
Чл. 56.
(1) При внос на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория 1 съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговарят на условията на приложение № 1, на основание на което е направена тази категоризация.
(2) При внос на продукти от животински произход от страни или райони, които не са от категория I, към здравния ветеринарен сертификат се представя декларация, подписана от съответната ветеринарна служба на страната, в която тези продукти са произведени, която съдържа текста, посочен в приложение № 4.
Раздел III
Внос на говежди ембриони и яйцеклетки
Чл. 58. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория III съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;
2. са получени от женски животни, които:
а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, болни от СЕГ;
б) не са поколение на женски животни, за които има съмнения или потвърждение на СЕГ;
в) не са били обект на съмнения за наличие на СЕГ по време на добиване на ембрионите.
Чл. 59. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория IV съгласно приложение № 1, се представя ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. са получени от женски животни, които:
а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, съмнително болни от СЕГ;
б) не са засегнати от СЕГ; в) не са били съмненително болни от СЕГ животни по време на добиване на ембрионите;
3. женските животни по т. 2 отговарят и на едно от следните изисквания :
а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;
б) са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е регистриран случай на СЕГ през последните най-малко 7 години.
Чл. 60. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. засегнатите говеда, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след клиничното начало на болестта, са убити и напълно унищожени, ако са били живи, в съответната страна или район;
3. са получени от женски животни, които:
а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност да се проследят обратно до техните майки и до стадото на произход, и не са поколение на женски животни, които са болни или съмнително болни от СЕГ;
б) не са засегнати от СЕГ;
4. женските животни по т. 3 отговарят и на едно от следните изисквания:
а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;
б) не са били хранени с протеин от бозайници, родени са, отгледани и оставени в стада, в които не е бил потвърден случай на СЕГ през последните 7 години, и включват само родени в същата ферма говеда или такива, идващи от стадо със същия здравен статус.
Раздел IV
Внос на овце и кози
1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който никога не е констатиран случай на скрейпи;
2. произхождат от животновъден обект, в който няма констатиран случай на скрейпи през последните шест месеца - за овце с ARR/ARR генотип.
Чл. 61а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При внос на овце и кози, предназначени за разплод, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:
1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който най-малко през последните три години:
а) се извършват редовни официални ветеринарни проверки;
б) всички животни са идентифицирани;
в) няма констатиран случай на скрейпи;
г) се извършва изследване за болестта скрейпи на всички възрастни женски животни, предназначени за бракуване;
д) женски животни се допускат само ако идват от животновъден обект, който отговаря на изисквания по букви "а" - "г";
2. са животни с ARR/ARR генотип.
Глава шеста
РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ, ПРОБИ, ТЕСТОВЕ И КОНТРОЛ
Раздел I
Референтни лаборатории
Чл. 62. Диагностиката на ТСЕ се извършва в специализирана лаборатория, определена от министъра на земеделието и горите.
Чл. 63.
(1) Национална референтна лаборатория за ТСЕ се одобрява от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него лице.
(2) Лабораторията по ал. 1:
1. разполага със средства, оборудване и квалифициран персонал, които могат да показват по всяко време, когато болестта се открие за първи път, типа и щама на причинителя на ТСЕ, както и да потвърдят резултатите, получени от регионалните диагностични лаборатории; когато лабораторията не може да идентифицира типа на щама на агент-причинителя, е длъжна да определи и приложи процедура, която гарантира, че идентифицирането на щама ще бъде изпратено към референтната лаборатория на ЕО, която е посочена в приложение № 3;
2. проверява и установява адекватността на диагностичните методи, използвани в лабораториите по чл. 62;
3. отговаря за координирането на диагностичните стандарти и методи, прилагани в лабораториите по чл. 62; за тази цел националната референтна лаборатория:
а) осигурява и доставя диагностични реагенти на лабораториите по чл. 64;
б) контролира качеството на всички диагностични реагенти, използвани в лабораториите по чл. 62;
в) периодично организира провеждането на сравнителни тестове;
г) съхранява изолати на агент-причинители на болестта или съответни тъкани, съдържащи такива агент-причинители и получени от потвърдени в страните членки случаи на болестта;
д) осигурява потвърждаване на резултатите, получени в лабораториите по чл. 62;
4. сътрудничи си с референтна лаборатория на ЕО.
Раздел II
Проби, тестове и контрол
Глава седма
ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПЕЦИФИЧНО РИСКОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, МЕХАНИЧНО ДОБИТО МЕСО И НАЧИНИТЕ НА КЛАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ
(Изм. на загл., ДВ, бр. 49 от 2004 г.)
Глава VII се прилага до 01.07.2005 г.
(1) Отстраняват се и се унищожават като специфичнорискови материали:
1. черепът, с изключение на мандибулата, вкл. мозъкът и очите, гръбначният стълб, с изключение на прешлените на опашката, напречните израстъци на лумбалните и торакалните прешлени и крилата на сакрума, но вкл. дорзалните коренни ганглии и гръбначният мозък от говеда на възраст над 12 месеца; сливиците, червата от дуоденума до ректума и мезентериумът от говеда от всички възрасти;
2. черепът, вкл. мозъкът и очите, сливиците и гръбначният мозък от овце и кози на възраст над 12 месеца, които имат един постоянно израсъл резец, пробил венеца; далакът и илеумът от овце и кози от всички възрасти.
(2) Европейската комисия по предложение на НВМС може да разреши използването на гръбначен стълб и дорзалните коренни ганглии от говеда, ако те са:
1. родени, непрекъснато отглеждани и заклани в страна от категория II или III;
2. родени след датата на влизане в сила на забрана за изхранване на преживни с протеин от бозайници в страна със случай от СЕГ при местните говеда или страна, за която е установено, че случаи от СЕГ са възможни.
(3) В случаите по ал. 2 трябва да се изследват с одобрен бърз тест всички говеда над 30-месечна възраст, които:
1. са умрели в животновъдния обект или по време на транспортиране и които не са заклани за човешка консумация, с изкл. на тези умрели животни, които се намират в отдалечени райони с ниска популация на животни, където случаите от СЕГ са малко вероятни;
2. са предназначени за човешка консумация.
(4) Специфично рисковите материали по ал. 1 се отстраняват във:
1. кланици;
2. транжорни - в случаите, когато се касае за гръбначен стълб от говеда.
Чл. 65а. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Език от говеда от всички възрасти, предназначен за консумация от хора или животни, се добива в кланица чрез напречен клюновиден разрез, направен до езичните израстъци на подезичната кост.
Чл. 65б. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2004 г.)
(1) Месо от глави на говеда на възраст над 12 месеца трябва да е добито в кланица, в която е въведена система за контрол, одобрена от НВМС.
(2) Системата за контрол по ал. 1 се въвежда с цел да се предотврати контаминиране на месото с тъкани от централната нервна система и трябва да съдържа следните изисквания:
1. добивът на месо от глави на говеда да се извършва в специално определено място, отделено чрез преграда от другите части на кланицата;
2. преди добива на месо, когато главите се свалят от конвейера или куките, дупката на челото от зашеметяването с пистолета и отворът на форамен магнум да са запечатани с трайна непропусклива запушалка; отворът на форамен магнум се запечатва веднага след взимане на пробата - когато тя се взима от мозъчния ствол;
3. да има въведена специфична инструкция в кланицата за предпазване от контаминиране на месото при отделянето от главата и в частност в случаите, когато запечатването по т. 2 е унищожено или очите са увредени по време на добива на месото;
4. да има план за взимане и изпращане на проби за лабораторни изследвания за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който да се установи правилното прилагане на мерките за намаляване на контаминацията.
(3) Не се допуска добивът на месо от глави на говеда, при които очите са напълно или частично увредени непосредствено преди, по време или след клането или имат други увреждания, които могат да контаминират главата с тъкани от централната нервна система.
(4) По изключение се допуска отклонение от изискванията по ал. 1 - 3 при условие, че в кланицата има: 1. алтернативна контролна система за намаляване до минимум контаминацията на добитото месо с тъкани от централната нервна система;
2. план за взимане и изпращане на проби по ал. 2, т. 4.
(5) Разпоредбите по ал. 1 - 4 не се прилагат при добив на език от говеда от всички възрасти или на месо от бузи, когато се отстраняват директно на конвейера или куките.
Чл. 65в. (Нов, ДВ, бр. 49 от 2004 г.)
(1) По изключение може да се допусне отклонение от изискванията по чл. 65, ал. 4 и чл. 65б, ал. 1 - 3 за отстраняване на специфично рисковите материали, когато:
1. отстраняването на гръбначен мозък от овце и кози се извършва в специално одобрена транжорна;
2. добивът на месо от глави на говеда се извършва в специално одобрени транжорни, в които е въведена система за контрол, одобрена от НВМС.
(2) Главите от говеда, които се транспортират до транжорните по ал. 1, т. 2, трябва да отговарят на следните условия:
1. да бъдат окачени на многоетажни решетки по време на съхранение и транспортиране до транжорната;
2. дупката на челото от зашеметяването с пистолета и отворът на форамен магнум да са запечатани с трайна непропусклива запушалка незабавно след като главите се свалят от конвейера или куката; отворът на форамен магнум е запечатан незабавно след взимане на пробата - когато пробата се взема от мозъчния ствол;
3. в кланицата, от която се транспортират, има план за взимане и изпращане на проби в лаборатория за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който да се потвърди, че предприетите мерки в кланицата за намаляване до минимум контаминацията на добитото месо се изпълняват.
(3) Системата за контрол по ал. 1, т. 2 се въвежда с цел да се предотврати контаминиране на месото с тъкани от централната нервна система и трябва да съдържа следните изисквания:
1. всички глави преминават следкланичен преглед, за да се установи дали имат признаци на контаминация или увреждане на очите или дали са правилно запечатани преди добива на месо от тях;
2. да има въведена специфична инструкция в кланицата за предпазване от контаминиране на месото при отделянето от главата и в частност в случаите, когато запушалката е унищожена или очите са увредени по време на добива на месото;
3. да има план за взимане и изпращане на проби за лабораторни изследвания за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който да се установи правилното прилагане на мерките за намаляване на контаминацията.
(4) Не се допуска транспортирането и добивът на месо от глави на говеда, когато:
1. главите не са запечатани според изискванията по ал. 2, т. 2; или
2. очите са напълно или частично увредени непосредствено преди, по време или след клането; или
3. главите имат други увреждания, които могат да доведат до контаминиране на месото от тях с тъкани от централната нервна система.
Чл. 66. Не се разрешава внос на специфично-рискови материали или преработени материали, получени от тях, освен когато са предназначени за изгаряне по реда на чл. 14, т. 1 и 2, букви "а" и "б".
Чл. 67. Не се разрешава:
1. (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) използването на костите от говеда, овце и кози за получаване на механично добито месо;
2. зашеметяването да се извършва посредством вкарване в черепната кухина на продълговат предмет с формата на шиш при говеда, овце и кози, чието месо е предназначено за човешка консумация.
Чл. 68.
(1) Изискванията на ал. 2 се спазват при внос на следните продукти от животински произход:
1. прясно месо съгласно Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.);
2. мляно месо и месни заготовки;
3. месни продукти и други продукти от животински произход съгласно Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);
4. екарисажна мазнина;
5. желатин;
6. храни за домашни любимци;
7. преработен животински протеин;
8. кости и продукти от кости;
9. суров материал, предназначен за производство на храна за животни;
10. говежди черва;
11. специфичнорисковите материали по чл. 64.
(2) При внос на продуктите по ал. 1, които съдържат материали от говеда, овце и кози, ветеринарните сертификати се придружават от декларация, подписана от държавната ветеринарномедицинска служба на страната на произход, която съдържа текста, посочен в приложение № 5.
(3) (Изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат при внос от следните страни: Аржентина, Австралия, Ботсвана, Бразилия, Чили, Ел Салвадор, Исландия, Намибия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Никарагуа, Панама, Парагвай, Сингапур, Свазиленд, Уругвай, Вануату.
Чл. 69. Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол в кланици и предприятия за преработване на отпадъци от животински произход, в местата за продажба на потребители, обектите за загробване и други съоръжения за съхранение и изгаряне на отпадъци от животински произход за спазване разпоредбите в тази глава.
Чл. 70.
(1) Специфичнорисковите материали се отстраняват и съхраняват до предаването им за унищожаване отделно от другите отпадъци от животински произход, които не са предназначени за унищожаване.
(2) При унищожаване на специфичнорисковите материали по ал. 1 се спазват изискванията на чл. 14, 15 и 21.
Чл. 71.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на глави или трупове, които съдържат специфичнорискови материали, за други страни, след като страната получател се е съгласила да получи материала и е одобрила специфичните условия, на които трябва да отговаря това транспортиране.
(2) Трупове, половинки или четвъртинки от тях, които не съдържат специфичнорискови материали, освен гръбначен стълб и дорзален коренен ганглий, могат да бъдат изпращани в други страни без предварително съгласие на страната получател.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:1. "Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ)" са всички ТСЕ по животните, с изключение на онези, проявяващи се при хората.
2. "Предлагане на пазара" е всяко действие, целта на което е да се продават животни или продукти от животински произход по смисъла на тази наредба или каквато и да било друга форма на предлагане срещу заплащане или безплатно за дадена страна или лице.
3. "Изходни материали" са суровини или продукти от животински произход, от които или с помощта на които се произвеждат продукти, посочени в чл. 2, т. 1 и 2.
4. "Категория" е едно от нивата на класификация, посочено в приложение № 1.
5. "Специфичнорискови материали" са тъканите, посочени в приложение № 1; не се включват продукти, които съдържат или са получени от тези тъкани.
6. "Съмнително болно от ТСЕ животно" е живо, заклано или умряло животно, което показва или е показвало нервни или поведенчески отклонения или смущения или прогресивно влошаващо се общо състояние, свързано с изменения на централната нервна система, и за което информацията, събрана въз основа на клиничен преглед, реакция на лечение, следсмъртен преглед или предсмъртен или следсмъртен лабораторен анализ, не позволява установяването на алтернативна диагноза. Спонгиформните енцефалопатии по говедата (СЕГ) се подозират при говеда, показали положителен резултат от специфичния за СЕГ бърз тест.
7. "Вземане на проби" е вземането на проби от животни или продукти от животински произход, които осигуряват статистически правилно и точно представяне за целите на установяване на диагноза за болест, родова взаимовръзка, за здравен надзор или за мониторинг на отсъствието на микробиологични агенти или конкретни материали в продукти от животински произход.
8. "Торове" са вещества, които съдържат продукти от животински произход и се използват върху почва за подсилване растежа на растения.
9. "Бързи тестове" са методите за анализ, посочени в приложение № 3, т. 4, резултатите от които стават известни в рамките на 24 часа.
10. "Алтернативен тест" е тестът, посочен в чл. 17, който се използва като алтернатива за отстраняване на специфичните рискови материали.
11. "Непрекъсната мастна тъкан" е външна или вътрешна телесна мазнина, отстранена по време на клане или разфасовка на месото, и по-конкретно прясна мазнина от сърцето, булото, бъбреците и мезентериума на говеда, както и мазнина, добита от помещенията, в които се извършва такава разфасовка.
12. "Кохорта" е група от говеда, за които е налице едно от следните условия:
а) родени са в едно и също стадо със заразеното говедо, разглеждано в рамките на 12 месеца, предшестващи или последващи това раждане;
б) са били отглеждани заедно със заразеното животно по време от първата година на своя живот и които има вероятност да са консумирали същата храна за животни като тази, консумирана от засегнатото животно през първата година от живота му.
13. "Местен случай на СЕГ" е случай на СЕГ при говедо, за който няма ясни доказателства, че се дължи на инфекция от внесено животно, ембрион или яйцеклетка.
14. "Мляно месо" е месо, което е преминало през месомелачка с безконечен винт.
15. "Изгаряне без предварителна преработка" е унищожаване чрез директно изгаряне.
16. "Съвместно изгаряне" е изгаряне на специфичнорискови материали в промишлени пещи след преработка в екарисаж.
17. "Оперативен план" е план за спешни действия при възникване на заразна болест при животните.
18. "Програма за мониторинг" е продължително действаща програма за изследване, целта на която е ранното откриване на промени в степента на разпространение на дадена болест.
19. "Програма за надзор" е продължително наблюдение на една популация, което цели ранното откриване и ограничаване или ликвидиране на дадено заболяване.
20. "Скрейпи" е дегенеративно развиваща се, с фатален ефект, болест на централната нервна система на овце и кози.
21. (Нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) "Контаминация" е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и да причини заразяване на животни.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.§ 3. (Изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Разпоредбите на глава седма се прилагат до 1.VII.2005 г.
Приложение № 1
към чл. 5
Категории при определяне на статут за СЕГ
А. Категория I:
Страна или район, свободни от СЕГ Страна или район се поставят в категория I, ако е извършен анализ на риска в съответствие с чл. 4 и този анализ е показал, че през съответния период от време са били взети мерки за предотвратяване на всеки един от рисковете и е изпълнено едно от следните изисквания:
1. не е обявен случай на СЕГ и е изпълнено едно от следните условия:
а) в продължение на последните 7 години са били спазвани критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4;
б) посоченият в чл. 3, т. 3 критерий е бил спазван в продължение на последните 7 години и е показано, че през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са били използвани за храна на преживни животни;
2. когато е установено, че всички случаи на СЕГ са в резултат от внос на говеда или говежди ембриони или яйцеклетки, заразените говеда са напълно унищожени и ако те са женски, е унищожено и тяхното поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта им, ако последните са били живи в страната или района и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) в продължение на не по-малко 7 години са били спазвани критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4;
б) посочения в чл. 3, т. 3 критерий е бил спазван в продължение на последните 7 години и е показано, че през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни;
3. когато последният местен случай на СЕГ е съобщен преди повече от 7 години, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4 критерии са били спазвани в продължение на последните 7 години, както и е забранено храненето на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, като тази забрана се е прилагала ефективно през последните 8 години.
Категория II:
Страна или район, временно свободни от СЕГ, където не е съобщен нито един местен случай на СЕГ Страна или район се поставят в категория II, ако извършеният анализ на риска по чл. 4 е показал, че през съответния период от време са били взети подходящи мерки за предотвратяване на всеки един от посочените рискове и е изпълнено едно от следните изисквания:
1. не е имало случай на СЕГ и:
а) критериите, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4, са били спазвани, но това спазване не е обхващало последните 7 години;
б) през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни, но посоченият в чл. 3, т. 3 критерий не е бил спазван през последните 7 години;
2. когато е установено, че всички случаи на СЕГ са в резултат от внос на говеда или говежди ембриони или яйцеклетки, заразените говеда са напълно унищожени и ако те са женски, е унищожено и тяхното поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта им, ако последните са били живи, в страната или района и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) критериите, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4, не са били спазвани през последните 7 години;
б) през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни, но посоченият в чл. 3, т. 3 критерий не е бил спазвани през последните 7 години.
Категория III:
Страна или район, временно свободни от СЕГ, където е съобщен най-малко един местен случай на СЕГ Страна или район се поставят в категория III, ако извършеният анализ на риска по чл. 4 е показал, че през съответния период от време са били взети подходящи мерки за предотвратяване на всеки един от посочените рискове и е изпълнено едно от следните условия:
1. последният местен случай е бил преди повече от 7 години и посочените критерии в чл. 3, т. 2, 3 и 4 са спазени и ефективно се прилага забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, но не е спазено едно от следните изисквания:
а) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, не са спазвани през последните 7 години;
б) забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не е прилагана ефективно през последните 8 години;
2. когато последният местен случай от СЕГ е бил преди по-малко от 7 години, съотношението на поява на случай на СЕГ, изчислено на базата на местните случаи, е било под един случай на един милион, изчислено върху популацията от говеда на възраст над 24 месеца за последните четири последователни дванадесетмесечни периода; ако популацията на говеда на възраст над 24 месеца в страната или района е по-малка от 1 000 000 животни, съотношението се изчислява върху един случай на реалния брой на популацията, при условие, че:
а) забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, е била ефективно прилагана през последните 8 години;
б) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, са били спазвани през последните 7 години;
в) всички заразени животни, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта, и всички говеда от кохортата са били напълно унищожени, ако те са били все още живи, в страната или района. Като облекчение или изключение от изискванията на буква "в" и за целите на това класифициране може да се вземе под внимание и съществуването на други мерки, предлагащи еквивалентно ниво на защита по отношение на убиването на изложените на риск животни.
Категория IV:
Страна или район с ниска степен на поява на случаи на СЕГ Страна или район се поставят в категория IV, ако е изпълнено едно от следните условия:
1. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям или равен на един местен случай на един милион и по-малък от 100 случая на един милион от популацията от говеда над 24-месечна възраст;
2. спазени са критериите, посочени чл. 3, и коефициентът на поява на случаите на СЕГ, изчислен, както е посочено в т. 1, е бил по-малък от един местен случай на един милион за срок, по-малък от четири последователни 12-месечни периода и заразените говеда, ако са женски и тяхното последно по време поколение, родено в рамките на две години преди или след клиничното начало или поява на болестта, и всички говеда от кохортата са били напълно унищожени, ако те са били все още живи, в страната или района са убити и унищожени. За принадлежащи към категория IV страни трябва да бъдат разглеждани страни или райони, за които коефициентът на поява на СЕГ, изчислен за последните 12 месеца, е по-малък от един местен случай на един милион за поголовието от говеда над 24-месечна възраст за страната или района, но за който има проведен по посочения в чл. 4 анализ на риска, който е показал, че не е спазен поне един от критериите, позволяващ конкретна страна или район да бъдат поставени в категория II или III.
Категория V:
Страна или район с висока степен на поява на случаи от СЕГ Страна или район се поставят в категория V, ако е изпълнено едно от следните условия:
1. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям от 100 случая на милион от поголовието от говеда на възраст над 24 месеца;
2. изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям или равен на един случай и по-малък от 100 случая на милион от популацията от говеда над 24 месеца, но поне един от посочените в чл. 3 критерии не е спазен.
Приложение № 2
към чл. 7
(Изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.)
Система за мониторинг
Глава АI. Мониторинг при говеда
1. Мониторингът на говеда се извършва съгласно лабораторните методи, посочени в приложение № 4, т. 3.1, буква "б".
2. Мониторинг при говеда, предназначени за клане и човешка консумация:
2.1. всички говеда на възраст над 24 месеца, предназначени за неотложно клане, се изследват за наличие на СЕГ;
2.2. всички говеда на възраст над 30 месеца, предназначени за редовно клане и човешка консумация, се изследват за наличие на СЕГ;
2.3. всички говеда на възраст над 24 месеца, при които е констатирано, че са болни при извършване на предкланичния преглед съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 6 от 2003 г.), да са изследвани за СЕГ, с изключение на животни без клинични признаци на заболяване, които са убити за целите на ликвидиране на заразна болест;
2.4. всички говеда на възраст над 30 месеца, които се колят в рамките на ликвидиране на болест и са преминали предкланичен преглед съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 - 3 от Наредба № 7 за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо, при който не са установени клинични признаци на заразна болест.
3. Мониторинг на говеда, които не са заклани за човешка консумация:
3.1. говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, да са изследвани за СЕГ;
3.2. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши по изключение изискването по т. 3.1 да не се прилага за отдалечени райони с ниска популация, в които не е организирано събирането на умрели животни;
3.3. в случаите по т. 3.2 НВМС информира Европейската комисия и представя списък на районите, в които се прилага изключението; изключението не трябва да обхваща повече от 10% от популацията на говеда в Република България.
4. Мониторинг на други животни В допълнение към изследванията, посочени в т. 2 и 3, могат да се изследват говеда, внесени в страната от страни с "местни" случаи на спонгиформна енцефалопатия, или говеда, за които се предполага, че са консумирали фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, или са поколение на заразени от СЕГ женски животни.
5. Мерки, които се предприемат след изследването:
5.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за СЕГ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от изследването;
5.2. изискването по т. 5.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от закланото говедо да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от изследването;
5.3. цялата част от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата, трябва да бъдат под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с "бърз тест", освен ако не е унищожено съгласно чл. 13 и 14;
5.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от "бързия тест", вкл. и кожата, трябва да бъдат унищожени съгласно чл. 13 и 14, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III;
5.5. когато едно животно е заклано за човешка консумация и е получен положителен резултат от "бързия тест", то и трупът на животното, което го е предшествало, и труповете на две животни, последвали го при клането, трябва да бъдат унищожени съгласно т. 5.4;
5.6. изискването по т. 5.5 не е задължително, когато в кланицата има система за предпазване от кръстосано заразяване.
II. Мониторинг на овце и кози
1. Мониторингът при овце и кози се извършва чрез лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 4.1, 4.2 и 4.3.
2. Мониторинг на овце, заклани за човешка консумация Когато популацията от полово зрели и заплождани овце надвишава 750 000, се изследва минимална годишна проба от 10 000 овце, заклани за човешка консумация. Животните трябва да са на възраст над 18 месеца или да имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.
3. Мониторинг при овце и кози, които не са заклани за човешка консумация Овце и кози, които са над 18-месечна възраст или имат повече от два резеца, пробили венеца, и които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, се изследват в съответствие с размера на пробата, посочен в таблиците. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да въведе система за проверка, с която да се гарантира, че се взимат проби от всички животни.
|
Брой на полово зрелите и заплождани женски овце в страната членка |
Минимален брой на проби от умрели овце |
| > 750 000 | 10 000 |
| 100 000 - 750 000 | 1500 |
| 40 000 - 100 000 | 500 |
| < 40 000 | 100 |
|
Брой на раждалите и запложданите кози |
Минимален брой на пробата от умрели овце |
| > 750 000 | 5000 |
| 250 000 - 750 000 | 1500 |
| 40 000 - 250 000 | 500 |
| < 40 000 | 100 |
4. Мониторинг при заразени стада Овце и кози над 12 месеца, които имат постоянно израсъл резец, пробил венеца, и са убити за целите на ликвидиране на заразяване от ТСЕ, се изследват на базата на селекция на случайни проби съгласно броя им, посочен в таблицата:
|
Брой убити животни над 12 месеца |
Минимум брой проби за изследване (1) |
| 70 или по-малко | всички животни |
| 80 | 68 |
| 90 | 73 |
| 100 | 78 |
| 120 | 86 |
| 140 | 92 |
| 160 | 97 |
| 180 | 101 |
| 200 | 105 |
| 250 | 112 |
| 300 | 117 |
| 350 | 121 |
| 400 | 124 |
| 450 | 127 |
| 500 или повече | 150 |
5. Мониторинг на други животни В допълнение към мониторинговата програма, посочена в т. 2, 3 и 4, може да се извърши изследване на:
5.1. животни, използвани за добив на мляко;
5.2. произхождащи от страни с местни случаи от ТСЕ;
5.3. които са консумирали потенциално заразени храни;
5.4. родени от майки, заразени с ТСЕ.
6. Мерки, които се предприемат след изследването:
6.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за ТСЕ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от бързия тест;
6.2. изискването по т. 6.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от закланото животно да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от бързия тест;
6.3. цялата част от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата са под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с "бърз тест", освен ако не е унищожено съгласно чл. 14 и 15;
6.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от "бързия тест", вкл. и кожата, се унищожават съгласно чл. 14 и 15, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III.
7. Определяне на генотипа:
7.1. Прион протеиновият генотип се определя при всеки положителен случай за ТСЕ в овце. Във всеки случай, когато е определен устойчив генотип (овце, които имат и в двете алели закодирани - аланин при кодон 136, арганин и при двете алели на кодон 154 и 171), незабавно се информира Европейската комисия. Ако има възможност, се извършва типизиране на щама, а ако не може да се извърши типизиране, стадото се подлага на разширена мониторингова програма за ТСЕ с цел да се открият други случаи и да се типизира щамът.
7.2. Освен животните, чийто генотип е определен съгласно разпоредбите на т. 7.1, се определя и прион протеиновият генотип на проба от овце. Поради това, че Република България има популация от възрастни овце над 750 000, тази проба трябва да се състои от най-малко 600 животни. Пробите могат да се вземат от животни, заклани за човешка консумация, от животни, умрели във фермата, или от живи животни. Пробата трябва да бъде представителна за цялата популация овце.
8. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да е извършила програма за надзор на генотипа на всяка местна порода овце или порода, която представлява значителна част от популацията на овце в страната. Програмата за надзор се извършва на основание на определението по т. 8 и съгласно параметрите в т. 10.
9. Алелите се определят по отношение на аминокиселините, които са кодирани при кодон 136, 154 и 171 на прион протеиновия ген.
9.1. Всяка алела се означава с трибуквен код, който е посочен в таблицата:
| АЛЕЛИ | КОДИРАНА АМИНОКИСЕЛИНА НА ПОЗИЦИЯ | ||
| 136 | 154 | 171 | |
| ARR | ALANINE | ARGININE | ARGININE |
| AHQ | ALANINE | HISTADINE | GLUTAMINE |
| ARH | ALANINE | ARGININE | HISTIDINЕ |
| ARQ | ALANINE | ARGININE | GLUTAMINE |
| VRQ | VALINE | ARGININE | GLUTAMINE |
9.2. Генотипът се определя като комбинация на двете алели. Когато не е възможно да се направи разлика между ARQ и ARH алелите, се използва събирателно условие за описване на тези две алели. 10. Стадо с високо селекционно качество е:
10.1. стадо, което е съставено от чистопородни овце и кози; или
10.2. всяко стадо от овце, което е определено като особено важно за търговските цели или за развъждане на чистопородни овце и което е включено в този надзор; кочовете, използвани за изкуствено осеменяване в същото стадо, трябва да са включени в програмата, но не се изисква в програмата да бъдат включени кочове, чието поколение се използва за търговски цели.
11. Параметри за надзор на овчите стада с високи селекционни качества съгласно изискванията на програмата:
11.1. пробите трябва да се извършват в стада с високи селекционни качества;
11.2. изследват се най-малко 50 броя проби от всяка отглеждана порода;
11.3. вземат се проби от всички породи, които се отглеждат на територията на страната;
11.4. когато пробите по т. 11.2 и 11.3 показват, че в дадена порода няма животни, при които двете алели са ARR/ARR, породата подлежи на по-задълбочено изследване.
Глава Б
I. Информация, която се представя от НВМС в доклад до Европейската комисия
1. Брой на животните от възприемчивите видове, поставени под ограничения поради съмнение за наличие на ТСЕ.
2. Брой на животните по т. 1, изследвани лабораторно, и резултат от това изследване.
3. Брой на стадата, където има подозрителни случаи при овце и кози.
4. Оценката за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел I, т. 3.
5. Брой на говедата от всяка субпопулация съгласно глава А, раздел I, т. 2, 3 и 4, изследвани за СЕГ, и резултат от изследването.
6. Оценка на субпопулацията, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 2 и 3, от които се подбират проби за изследване.
7. Брой на овцете и козите и изследваните стада за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел II, т. от 2 до 4, метод на изследване и резултат от изследването.
8. Брой, възрастово разпределение и географско разположение на животните, болни от СЕГ и скрейпи, страна на произход, ако произхождат от друга страна, година и ако е възможно, месец на раждане на животните, болни от СЕГ.
9. Животни, различни от говеда, овце и кози, за които е потвърдено, че са болни от ТСЕ. 10. Извършената програма за надзор на генотипа по глава А, раздел II, т. 7.
II. Представяне на информацията на Европейската комисия
Информацията пред Европейската комисия се представя под формата на таблица, която съдържа най-малко информацията от раздел I.
III. Документация и архив
1. Националната ветеринарномедицинска служба съхранява 7 години документацията и архивите със:
1.1. броя и вида на животните, поставени под ограничение за придвижване;
1.2. броя и резултатите от клиничните и епизоотологичните изследвания;
1.3. броя и резултатите от лабораторните изследвания;
1.4. броя, идентичността и произхода на животните, изследвани в рамките на мониторинговите програми, съгласно глава А;
1.5. генотипа на прионовия протеин при овце, болни от ТСЕ;
1.6. възрастта и клиничните симптоми на всяко изследвано животно при изследване на хронично слабеещи овце и кози.
2. Лабораторните изследвания, лабораторните книги, парафиновите блокчета и снимките от изследванията по метода Western blots се съхраняват 7 години.
Приложение № 3
към чл. 7, ал. 2
(Изм. и доп., ДВ, бр. 49 от 2004 г.)
Вземане на проби и лабораторно изследване и референтна лаборатория на ЕО
1. Вземане на проби Всички проби, предназначени за изследване за наличие на ТСЕ, се събират, като се използват методите и протоколите, определени в последното издание на Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини, издадено от Международното бюро по епизоотиите (МБЕ) (наричано оттук нататък "ръководството"). Когато няма условия за прилагане на такива методи и протоколи, пробите се събират по начин, подходящ за правилното прилагане на тестовете. Пробите трябва да бъдат правилно маркирани до степен, уточняваща идентификацията на животното, от което те са били взети и което подлежи на изследване.2. Лаборатории Всички лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се осъществяват само в лаборатории, одобрени за тази цел.
3. Методи и протоколи
3.1. Лабораторни изследвания за наличие на СЕГ в говеда:
а) Съмнителни случаи за ТСЕ (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Тъкани от говеда, изпратени за лабораторни изследвания съгласно чл. 31, трябва да бъдат обект на хистопатологичен преглед, извършен по начина, описан в последното издание на ръководството, освен в случаите, когато съответният тъканен материал е автолизиран. Когато резултатът от хистопатологичния преглед не позволява да се даде заключение или е отрицателен, или когато материалът е автолизиран, тъканите трябва да се подложат на изследване по един от следните диагностични методи: имунохистохимия, имуноблоттинг или демонстриране на характерните фибрили чрез електронна микроскопия. Ако резултатът от едно от посочените изследвания е положителен, съответното животно трябва да бъде разглеждано като положителен случай на СЕГ.
б) Мониторинг за СЕГ Тъкани от говеда, изпратени за лабораторни изследвания съгласно изискванията в приложение № 1, глава А, раздел I, трябва да бъдат изследвани чрез бърз тест. Когато резултатът от бързия тест не позволява да се даде заключение или е положителен, тъканите трябва незабавно да се подложат на потвърждаващo изследване, което да се проведе в официално определена за целта лаборатория. Това потвърждаващо изследване трябва да започне с хистопатологично изследване на ствола на главния мозък (brain stem) по начин, определен в последното издание на ръководството, освен ако материалът е автолизиран или неподходящ за такова изследване. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен, или когато материалът е автолизиран, тъканите се подлагат на изследване чрез един от останалите диагностични методи, посочени в буква "а". Едно животно е болно от СЕГ, ако резултатът от бързия тест е положителен или не позволява сигурно заключение, при положение че е налице едно от следните изисквания: резултатът от последващото хистопатологично изследване е положителен; резултатът от друг посочен в буква "а" диагностичен метод е положителен.
3.2. Лабораторни изследвания за наличие на скрейпи в овце и кози:
а) Съмнителни случаи (изм., ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Тъкани от овце и кози, изпратени за лабораторни изследвания съгласно чл. 30, са обект на хистопатологично изследване, извършено по начин, определен в последното издание на ръководството, освен в случаите, когато тъканният материал е автолизиран. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен, или когато материалът е автолизиран, тъканите се подлагат на изследване чрез имунохистохимия или имуноблоттинг по начин, посочен в ръководството. Ако резултатът от едно от посочените изследвания е положителен, съответното животно се приема за болно от скрейпи.
б) Мониторинг на овце и кози Тъкани от овце и кози, изпратени за лабораторни изследвания съгласно изискванията на приложение № 1, глава А, раздел II, се изследват чрез бърз тест. Когато резултатът от провеждането на бърз тест не позволява да се даде заключение или е положителен, стволът на главния мозък незабавно се изпраща в одобрена лаборатория, където се провежда потвърждаващо изследване чрез имунохистохимия или имуноблоттинг по буква "а". Едно животно е болно от скрейпи, ако резултатът от това потвърждаващо изследване е положителен. Лабораторни изследвания за наличие на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, различни от тези, посочени в раздели 3.1 и 3.2, се извършват с цел потвърждаване наличието на ТСЕ в съмнително болни от такъв вид болест случаи и включват най-малко хистопатологично изследване на мозъчна тъкан. Националната ветеринарномедицинска служба може да изисква провеждането и на други лабораторни тестове, като имунохистохимия, имуноблоттинг, демонстриране чрез електронен микроскоп на характерни фибрили или някои други методи, разработени за откриване на свързаната с такива заболявания форма на прионния протеин. Ако първоначалното хистопатологично изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателно, независимо кой от тези два случая е налице, се извършва още едно лабораторно изследване. В случай че болестта се установява за първи път, се провеждат най-малко три различни изследвания. Когато се подозира наличие на СЕГ в животински видове, различни от говеда, и когато това е възможно, задължително се представят проби за щамово типизиране.
4. Бързи тестове За провеждане на изследване с бързи тестове се използват следните методи:
4.1. имуноблоттинг тест, основаващ се на западната блоттинг процедура за откриване на протеазо-резистентен фрагмент PrPRes (Prionics Check Test);
4.2. химиолуминесцентна ЕЛАЙЗА тест, включващ екстракционна процедура и ЕЛАЙЗА техника, с използване на разширен химиолуминесцентен реагент (Enfer test);
4.3. сандвич имуноанализ за PrPRes, извършван след денатуриращи и концентриращи стъпки (Bio-Rad Platelia Test).
4.4. (нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) микроямки, основавайки се на имуноанализ (ELISA), която открива протеазо-резистентен фрагмент PrPRes с моноклонални антитела (Prionics Check LIA test);
4.5. (нова, ДВ, бр. 49 от 2004 г.) автоматично потвърждение - в зависимост от имунния анализ, сравнявайки реактивността на откритите антитела на протеазо-чувствителните и протеазо-резистентните форми на PrPSe (някои фракции на PrPSe са равностойни на PrPRes) и на PrPC (InPro-CDI-5test).
5. Алтернативни тестове-предстои да бъдат определени.
6. Референтна лаборатория на ЕО:
The Veterinary Laboratories Agency Woodham Lane New Haw Addlestone Surrey KT15 3NB United Kingdom
Приложение № 4
към чл. 56
Текст на декларацията, придружаваща сертификата
Този продукт от животински произход не съдържа и не е получен от механично добито месо, получено от кости на главата или гръбначния стълб на говеда или специфичнорисков материал, определен съгласно приложение № 1 от Наредбата за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Животните не са заклани след зашеметяване чрез инжектиран в черепната кухина газ или убити мигновено чрез същия метод или заклани чрез лацерация, извършена чрез зашеметяване на централната нервна система посредством вкарване в черепната кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш.
Приложение № 5
към чл. 68, ал. 2
Текст на декларацията, придружаваща сертификата
Този продукт от животински произход не съдържа и не е получен от механично добито месо от кости на говеда, овце и кози или специфичнорисков материал, посочен в чл.64 от Наредбата за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии. Животните не са заклани след зашеметяване с инжектиран в черепната кухина газ или убити по същия метод или заклани чрез лацерация, извършена след зашеметяване на централната нервна система посредством вкарване в тяхната черепна кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш. Труповете, половинките и четвъртинките от тях може да съдържат гръбначен стълб при внос.
