Чл. 1. Експертизата на трайната нетрудоспособност е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност. Тя се извършва от трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) и Централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ТЕЛК и ЦТЕЛК са органи на Министерството на здравеопазването.

Чл. 3. Експертизата на трайната нетрудоспособност обхваща решаването на следните основни въпроси:
1. определяне вида и степента на загубената трудоспособност;
2. определяне срока на инвалидността;
3. определяне началната дата на настъпването на инвалидността (дата на инвалидизирането);
4. установяване причините на инвалидността;
5. (изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) даване препоръка за трудова рехабилитация;
6. (изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.; доп., бр. 7 от 1995 г.) посочване условията на труда, при които инвалидът не може и не трябва да работи, включително и при определяне група инвалидност по Списъка на трайни невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) (СТНПС), посочени в приложение № 1.

Чл. 4. (Изм. и доп., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването със заповед одобрява образци, по които се написват експертните решения на ТЕЛК и ЦТЕЛК, както и на производствената характеристика (бл. МЗ № 601/86 г.).

Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) По искане на ТЕЛК и ЦТЕЛК работодателят изготвя своевременно производствена характеристика, която предава на ръка на лицето, което ще бъде освидетелствано.
(2) Образецът на производствената характеристика се предоставя на работодателя от ТЕЛК (ЦТЕЛК) чрез лицето, което ще се освидетелства.

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Правилното съставяне, съхраняване и движение на медицинската документация се осъществяват от картотеките за медицинска експертни досиета (КМЕД).

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Данните от експертните решения на ТЕЛК и ЦТЕЛК се обработват електронно.

Чл. 7а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Трудово-експертните лекарски комисии са общи и специализирани. Те се създават към държавните здравни заведения със съгласието на министъра на здравеопазването. Той определя профила и броя на специалистите в тях по предложение на медицинските директори на съответните здравни заведения.
(2) (Доп., ДВ, бр. 7 от 1995 г.) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват и прекратяват от кметовете на съответните общини, а когато ТЕЛК е в здравно заведение към Министерството на здравеопазването - от министъра на здравеопазването.
(3) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват и прекратяват от медицинските директори по предложение на председателите на ТЕЛК при спазване изискванията на Кодекса на труда.
(4) В щата на ТЕЛК се включват най-малко 3 лекарски длъжности, от които една за председател, медицински секретари (машинописки) и социален работник. Броят на длъжностите се определя в зависимост от обема на работата на съответната ТЕЛК.
(5) В ТЕЛК могат да работят лекари с призната клинична специалност и с най-малко 10 години трудов стаж по съответния профил.

Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ И РАБОТА НА ТЕЛК

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В държавните здравни заведения се създават ТЕЛК при норматив за годишна натовареност, както следва:
1. общо ТЕЛК, в това число и за сърдечно-съдови, ортопедо-травматологични и хирургични заболявания - 2400 случая;
2. специализирана ТЕЛК за очни заболявания - 1800 случая;
3. специализирана ТЕЛК за психични заболявания - 1500 случая;
4. специализирана ТЕЛК за туберколоза и нетуберкулозни белодробни заболявания - 1600 случая.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В районите, които не отговарят на изискванията на средната годишна натовареност, с разрешение на министъра на здравеопазването могат да се създават ТЕЛК, без да се спазват изискванията по ал. 1.
(3) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Когато контингентът за освидетелстване надвишава норматива за съответната ТЕЛК, но не е достатъчен за разкриване на нова, се осигуряват съответен брой допълнителни щатни длъжности. До осигуряването на допълнителните длъжности в ТЕЛК могат да работят и специалисти по граждански договор.
(4) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 9. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 10.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) За изясняване на отделни случаи и конкретни въпроси, свързани с освидетелствуването на болните, ТЕЛК може да привлича в заседанията си други специалисти и длъжностни лица имащи отношение към разглеждания проблем.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) При снемане на анамнезата и при прегледа на освидетелстваните лица присъстват само лекари.
(3) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.

Чл. 11. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 12.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Медицинските директори осигуряват своевременно и цялостно амбулаторно или стационарно изследване на болните, работни помещения, инвентар, пособия и необходимия транспорт.
(2) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).
(2) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ТЕЛК има свой щемпел и кръгъл печат.

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Трудово-експертните лекарски комисии освидетелстват лица по повод на:
1. временна нетрудоспособност;
2. трайна нетрудоспособност;
3. други поводи, предвидени в нормативните актове.
(2) Трудово-експертната лекарска комисия освидетелства и преосвидетелства лицата в срок 30 дни от датата на постъпването на документите. При временна нетрудоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 10 дни.
(3) Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът по ал. 2 започва да тече от деня на тяхното представяне.

Чл. 14. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Председателят на ТЕЛК има следните задължения:
1. осигурява цялостното изследване и прегледа на болния от всички специалисти в комисията, колективното обсъждане на клиничните данни и данните от производствената характеристика;
2. контролира попълването на експертните решения;
3. връчва срещу подпис експертните решения на ТЕЛК, като изяснява на лицата решенията на комисията, постъпките, които трябва да направят за пенсионирането им, реда за обжалването на решенията на ТЕЛК и др.;
4. инструктира работодателите при поискване относно попълването на производствената характеристика;
5. работи в сътрудничество със съответното районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО);
6. организира проверки в здравните заведения по качеството на експертизата на временната нетрудоспособност и работата на ЛКК по подготовката на медицинските документи за ТЕЛК, уведомява ръководствата на здравните заведения за констатираните пропуски и грешки и предлага мерки за отстраняването им;
7. съвместно с експертите по трудово-лекарска експертиза към регионалните центрове за здравна информация (РЦЗИ, КМЕД, РУСО (СУСО) и общините предлага и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от региона по проблемите на трудово-лекарската експертиза;
8. предлага и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите в ТЕЛК;
9. отговаря пред кмета на общината за цялостната работа на ТЕЛК.
(2) Лекарите в ТЕЛК:
1. извършват задълбочен преглед, назначават необходимите допълнителни изследвания и консултации със специалистите извън ТЕЛК с оглед най-правилна преценка на трудоспособността на освидетелстваните лица;
2. участват в проверки в здравните заведения по организацията и качеството на трудово-лекарската експертиза;
3. осъществяват методична помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ТЕЛК;
4. изучават условията и особеностите на професионалния труд в района;
5. изучават влиянието на труда върху здравното състояние на работещите лица с намалена трудоспособност;
6. при покана от страна на ръководствата на предприятията участват в комисиите за определяне на работните места за трудоустроени.
(3) Трудово-експертната лекарска комисия може да ползва консултативна помощ от други специалисти: социални работници, медицински психолози, физиолози на труда и др.

Чл. 15а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Лекарите, работещи в ТЕЛК, не могат да водят амбулатория и легла в стационара, да дават дежурства и да участват в различни видове комисии в рамките на работното време, предвидено за основната им длъжност, както и да участват като председатели и членове на ЛКК
. (2) Лекарите от ТЕЛК отработват един полуден седмично в стационара с оглед поддържане нивото на квалификацията си.

Чл. 16. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършва от ТЕЛК по район на местожителство, което се доказва с паспорт. Изключения се допускат:
1. когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение в друг район и не е в състояние да се яви в ТЕЛК по района на местожителството си;
2. когато лицето пребивава повече от 6 месеца в друг район.
(2) Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, болнично или друго заведение). Това обстоятелство се удостоверява с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар.
(3) Освидетелстването по повод обжалвани болнични листове става от ТЕЛК по района на здравното заведение, издало болничните листове.

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Болните, изпратени от ТЕЛК за амбулаторно или стационарно изследване и уточняване, се обслужват безотказно, с предимство и безплатно от всички държавни здравни заведения в страната.

Чл. 19. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Здравните заведения предоставят на ТЕЛК необходимата документация, доказваща здравословното състояние на освидетелстваните лица.
(2) Производствена характеристика се изисква от всички работещи, които се освидетелстват и преосвидетелстват по повод трайна нетрудоспособност. Не се изисква производствена характеристика при освидетелстване по искане на застрахователните компании и при преосвидетелстване на заварени пенсионери с процент загубена трудоспособност, независимо че работят.
(3) При освидетелстване и преосвидетелстване по повод временна нетрудоспособност и други поводи производствена характеристика се изисква само по преценка на ТЕЛК (ЦТЕЛК).

Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) След вземане на решение ТЕЛК връща в КМЕД медицинското експертно досие на освидетелствания заедно с три броя решения - за досието, за работодателя (ако лицето работи) и за РУСО (СУСО).
(2) Медицинската документация на лица, които, редовно призовани, не са се явили за освидетелстване от ТЕЛК, се съхранява в КМЕД.
(3) Картотеката на медицинските експертни досиета (КМЕД) уведомява писмено РУСО (СУСО) за неявилите се пенсионери, редовно призовани с обратна разписка, за преосвидетелстване.

Чл. 21. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Решенията на ТЕЛК могат да се обжалват пред ЦТЕЛК в 14-дневен срок чрез картотеките на медицинските експертни досиета. По отношение на освидетелстваните този срок започва да тече от датата на връчването на експертното решение, по отношение на контролните органи по трудово-лекарска експертиза - от постановяването му, а по отношение на териториалните органи по социално осигуряване, работодателят и други заинтересувани органи - от датата на узнаването му. В случаите, когато жалбата е подадена чрез друг орган, тя се изпраща до съответната КМЕД, като срокът за обжалване се приема за спазен.
(2) Районното (Столичното) управление по социално осигуряване, Главното управление по социално осигуряване, районната (Столичната) комисия по социално осигуряване и Централната комисия по социално осигуряване могат да изпращат пенсионните преписки на ЦТЕЛК при условие, че има решение на ТЕЛК. Те могат да искат ЦТЕЛК да се произнесе по правилността на решенията на ТЕЛК, както и да изясни свое решение. В тези случаи ЦТЕЛК уведомява заинтересуваните лица, за да представят допълнителна медицинска или друга документация, ако имат такава.
(3) Експертите по трудово-лекарска експертиза към КМЕД, а там, където няма такива - към РЦЗИ, проверяват всички експертни решения и обжалват незаконосъобразните по реда на ал. 1. На обжалваните решения поставят параф "за ЦТЕЛК", а на останалите - "да", дата и подпис.
(4) Техническите грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и ЦТЕЛК се отстраняват с ново решение.

Чл. 22. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Глава трета.
ОРГАНИЗАЦИЯ И РАБОТА НА ЦТЕЛК

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Централната трудово-експертна лекарска комисия е здравно заведение на централно подчинение на Министерството на здравеопазването. ЦТЕЛК е юридическо лице на бюджетна издръжка.
(2) Централната трудово-експертна лекарска комисия осъществява диагностично-експертни, профилактични и контролно-методични функции по проблемите на трудово-лекарската експертиза.
(3) Дейността на ЦТЕЛК се ръководи от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) В структурата на ЦТЕЛК има специализирани лекарски състави и административно-стопански сектор.
(2) Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава.
(3) В специализираните състави на ЦТЕЛК работят лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.
(4) Председателите на специализираните състави се назначават от министъра на здравеопазването.
(5) Лекарите, членове на ЦТЕЛК, отработват един полуден седмично в институтските болници към Висшия медицински институт - София, за поддържане на квалификацията си.

Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Специализираните състави на ЦТЕЛК имат следните задължения:
1. (доп., бр. 47 от 1999 г.) разглеждат и решават обжалваните решения на ТЕЛК и на диагностичните комисии за потвърждаване на професионалните заболявания;
2. (доп., бр. 47 от 1999 г.) оказват методична помощ и контрол по организацията на работата и качеството на експертната дейност на ТЕЛК и на диагностичните комисии за потвърждаване на професионалните заболявания;
3. участват в разработването на критериите за оценка на временната и трайната нетрудоспособност;
4. провеждат производствена практика по трудово-лекарската експертиза на работещите в ТЕЛК;
5. освидетелстват на място лица, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ЦТЕЛК;
6. участват в комплексни проверки по трудово-лекарската експертиза в страната.

Чл. 26. Председателите на съставите на ЦТЕЛК имат следните задължения:
1. планират, организират и ръководят цялостната дейност на състава;
2. осигуряват клинико-експертното изясняване на отделните случаи и колективното им обсъждане и решаване от състава;
3. организират и провеждат мероприятия за повишаване на трудово-експертната квалификация на лекарите от състава;
4. организират проучването от състава на характера и особеностите на труда в различните професии чрез посещения на предприятия.

Чл. 27.
(1) (Доп., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ЦТЕЛК задължително се произнася по оценката на трудоспособността, срока на инвалидността, датата на инвалидизирането, причинната връзка, медицинската и трудовата рехабилитация при всяко обжалвано решение на ТЕЛК.
(2) (Доп., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ЦТЕЛК може да събира допълнителни данни за заболяването и трудоспособността на лицата, както и да иска мнение на лечебни заведения и научноизследователски институти. Лицата, насочени от ЦТЕЛК за амбулаторно или стационарно изследване и уточняване, се обслужват безотказно, с предимство и безплатно от държавните здравни заведения.
(3) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ЦТЕЛК може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и върне за ново освидетелствуване на лицето с указание за допуснатите грешки и пропуски или да го отмени и даде ново.
(4) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Централната трудово-експертна лекарска комисия е длъжна да вземе решение в срок 30 дни от датата на получаването на необходимите документи. При временна нетрудоспособност, която продължава, срокът е 10 дни. В случаите, когато се провеждат допълнителни амбулаторни или стационарни изследвания или се изискват допълнителни документи, срокът започва да тече от датата на получаването им.
(5) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Спорните в клинико-експертно отношение случаи се обсъждат от експертен съвет в ЦТЕЛК, в който участват председателите на специализираните състави. В заседанията на експертния съвет могат да участват като консултанти националните референти и водещи специалисти от профила на разглежданите случаи.

Чл. 28. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 29. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Централната трудово-експертна лекарска комисия може да се произнася само въз основа на медицинската и друга документация, когато заинтересуваните лица, редовно призовани, не се явяват.

Чл. 29а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Решенията на ЦТЕЛК са окончателни.

Чл. 30. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Централната трудово-експертна лекарска комисия изпраща по един екземпляр от своето решение на лицето и на Националния център по здравна информация и три броя на КМЕД заедно с медицинското експертно досие.

Глава четвърта.
ОРГАНИЗАЦИЯ И РАБОТА НА КАРТОТЕКАТА ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКСПЕРТНИ ДОСИЕТА
(Загл. изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)

Чл. 31. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В градовете, в които са разкрити районни управления "Социално осигуряване", и в гр. София се организира картотека за медицинските експертни досиета КМЕД.

Чл. 31а. (Нов, ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Картотеките на медицинските експертни досиета се създават към държавните здравни заведения в състава, на които са общите ТЕЛК.
(2) В щата на КМЕД се предвиждат длъжности за експерти по трудово-лекарска експертиза и технически изпълнители съобразно броя на ТЕЛК в района и обема на тяхната дейност.
(3) В КМЕД могат да работят лекари с призната клинична специалност или специалност по социална медицина.

Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В КМЕД се съхраняват:
1. медицинските експертни досиета на инвалидите, подредени по единен граждански номер (ЕГН);
2. медицинската документация на лицата, на които при освидетелстването не им е определена група инвалидност.

Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) За всяко лице, което ще се освидетелства за първи път от ТЕЛК, се попълва картон (приложение № 2).

Чл. 34. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Лицата подават молба в КМЕД за:
1. освидетелстване;
2. редовно преосвидетелстване, когато служебно повикано, лицето не се е явило в ТЕЛК;
3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срокът на инвалидизирането, трудовата препоръка или причинната връзка;
4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние;
5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативните актове.
(2) Явяването за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия става след служебно повикване.
(3) Лицата по ал. 1 с молбата представят в КМЕД и медицинска документация, доказваща тяхното здравословно състояние, а тези, които се явяват за освидетелстване - и протокол от ЛКК.
(4) Когато в КМЕД се получи молба, протокол на ЛКК или друга медицинска документация, се проверява има ли медицинско досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея.
(5) Експертите по трудово-лекарска експертиза изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицето на съответната ТЕЛК.

Чл. 35.
(1) Медицинските експертни досиета се образуват и съхраняват в картотеката по постоянното местожителство на лицата.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Медицинското досие се образува след получаването на експертното решение на ТЕЛК с придружаващата го медицинска и друга документация.
(3) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 36.
(1) Медицинското експертно досие съдържа:
1. медицински протокол на ЛКК;
2. резултати от направените изследвания;
3. експертно решение на ТЕЛК;
4. (зал., ДВ, бр. 83 от 1994 г.);
4. (предишна т. 5, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) експертно решение на ЦТЕЛК (само за случаите, които са обжалвани);
6. (зал., ДВ, бр. 83 от 1994 г.);
7. производствена характеристика, когато тя е изискана.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Освен задължителните документи по ал. 1 в медицинските експертни досиета се съхраняват още и допълнително изискани от ТЕЛК документи (преписи от историята на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински протоколи и др.).

Чл. 37. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 38.
(1) Когато лицето е освидетелствувано от ТЕЛК по местоживеене или местолечение, медицинската документация се изпраща на картотеката по местожителство за съхраняване или образуване на медицинско експертно досие.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Когато лицето подлежи на освидетелствуване или преосвидетелствуване от специализирана ТЕЛК или от ТЕЛК в друг район, картотеката изпраща медицинското експертно досие или медицинската документация на съответната ТЕЛК.
(3) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В случаите, когато лицето е било освидетелствувано от ТЕЛК в друг район за продължаване на отпуска по болест и са изминали повече от 2 месеца от срока на разрешения отпуск и лицето не се е явило на ново освидетелствуване, цялата му медицинска документация се изпраща от картотеката по месторабота на картотеката по местожителство.

Чл. 39. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Медицинските експертни досиета, съответно медицинската документация, се изпращат в ЦТЕЛК не по-късно от следващия ден от подаване на жалбата.

Чл. 41.
(1) Когато ЦТЕЛК е отменила решението на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелствуване или преосвидетелствуване на лицето, медицинското експертно досие, съответно медицинската документация, се извършва от картотеката в двудневен срок на съответната ТЕЛК.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Картотеката по местожителство изпраща в Районното (Столичното) управление "Социално осигуряване" първия екземпляр от окончателното решение, с което се определя група инвалидност. Експертното решение на ТЕЛК се изпраща не по-рано от петнадесетия ден след изтичане на срока за обжалване, а на ЦТЕЛК - на следващия ден след получаването му.

Чл. 42. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Медицинските експертни досиета, съответно медицинската документация, се представят за служебно ползуване при поискване от Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи и подразделенията им.

Чл. 44.
(1) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).
(2) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).
(1) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 83 от 1994 г.; изм., бр. 7 от 1995 г.) Медицинските експертни досиета и азбучният картон на лицата, на които е определена група инвалидност, се съхраняват в картотеката за срок 40 години от последното решение на ТЕЛК (ЦТЕЛК).
(2) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Медицинската документация на лицата, на които не е определена група инвалидност, се съхраняват в картотеката за срок от пет години.
(3) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 83 от 1994 г.; изм., бр. 7 от 1995 г.) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 комисия, назначена по чл. 11 от Закона за Държавния архивен фонд (ДВ, бр. 54 от 1974 г.), извършва подбор и определя за постоянно запазване медицинските експертни досиета и азбучните картони, които имат научно-историческа стойност.
(4) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 83 от 1994 г.; изм., бр. 7 от 1995 г.) Документите, определени за постоянно запазване, съгласно ал. 3 се описват и предават на съхранение в съответния държавен архив, а останалите се предават за вторични суровини.
(5) (Предишна ал. 7, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Медицинските експертни досиета на починалите пенсионери по инвалидност се изпращат на наследниците, а ако няма, се унищожават. (6) (Предишна ал. 8, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В азбучния картон се вписва къде и кога са предадени за съхранение медицинската документация или медицинското експертно досие.

Чл. 45. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Глава пета.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГРУПИТЕ ИНВАЛИДНОСТ

Чл. 46.
(1) Степента на загубената трудоспособност се определя от медицински и социални фактори, по-важни от които са: характерът и протичането на заболяването, функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло, професионалната подготовка и изискванията, които професията предявява към организма.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Не се определя група инвалидност само въз основа на заболяването, без да се отчитат характерът и условията на труда и конкретната професия.
(3) Не се определя група инвалидност на лица с леки компенсирани заболявания, при които няма значителни функционални нарушения, работата в професията им не е противоположна и те са трудоспособни за нея. Не може да се определя група инвалидност и при заболявания, които довеждат до временна нетрудоспособност.

Чл. 47. Видът и степента на загубената трудоспособност се определят въз основа на данните от:
1. подробна клинико-експертна анамнеза. Анамнезата трябва да съдържа и експертна насоченост, като се изясни какво е работил болният при заболяването, как се е справял с тази работа, какво е отношението му към труда, може ли да се включи в някакъв труд след заболяването и пр.;
2. комплексно обективно изследване, даващо представа за функционалното състояние на организма като цяло;
3. производствена характеристика, изясняваща характера и особеностите на професионалния труд, изпълнението на производствените норми или служебните задачи;
4. данни от личната амбулаторна карта и други медицински документи, даващи представа за динамиката на заболяването.

Чл. 48. Видът и степента на загубената трудоспособност могат да се определят по документи, без преглед на лицето в следните случаи:
1. когато при сключени спогодби с други страни е установен такъв ред;
2. (изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) при посмъртно освидетелстване и предсрочно преосвидетелстване за влошено състояние, когато лицето е подало молба в КМЕД приживе или е подлежало на редовно преосвидетелстване за получаване на пенсия;
3. (нова, ДВ, бр. 83 от 1994 г.) когато лицето, редовно призовано, откаже да се яви за освидетелстване, с изключение на случаите, при които по здравословни причини не може да ръководи постъпките си и да отговаря за тях.

Чл. 49.
(1) Когато групата инвалидност е определена на основание § 55 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) и заболяването, придобито слез започване на трудовата дейност, се подобри, а трудоспособността за работата, към която лицето се е приспособило се възстанови, не се определя група инвалидност във връзка с искане на пенсия.
(2) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 50. (Изм. и доп., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Когато поради различни заболявания се следва лична пенсия за злополука, за инвалидност поради общо заболяване или гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия, в експертното решение се записва група инвалидност поотделно за всеки вид пенсия, както и група инвалидност по съвкупност на всички заболявания.

Чл. 51. Критерии за оценката на трудоспособността при определяне на групите инвалидност са еднакви независимо от повода за освидетелствуване.

Раздел I.
Първа група инвалидност

Чл. 52.
(1) Първа група инвалидност се определя на лица, които поради здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за какъвто и да било труд. Тук се включват две категории болни: 1. с тежки хронични заболявания, при които има налице тежки функционални нарушения на най-важните органи или системи на организма, непозволяващи на болния да извършва и най-леката работа дори и при специално създадени индивидуални условия;
2. когато естеството на заболяването е такова, че и най-лекият труд е противопоказен и на болния се налагат пълна почивка и избягване на каквито и да било физически и психични напрежения. В тези случаи, макар да съществува известна възможност за извършване на някаква работа, тя не може да бъде използувана.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г., бр. 47 от 1999 г.) Първа група инвалидност се определя и на лица с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания - по списък (приложение № 1). В тези случаи някои от инвалидите могат да бъдат приспособени към труд при специално създадени за тях условия.

Чл. 53.
(1) При определяне на първа група инвалидност ТЕЛК трябва да се произнесе дали инвалидът постоянно се нуждае от чужда помощ. В тези случаи чужда помощ се определя на инвалиди, които се нуждаят от всекидневни систематични грижи, помощ или надзор независимо от това, къде и от кого се осъществяват. Под всекидневни систематични грижи и помощ на инвалиди от първа група инвалидност следва да се разбират постоянната грижа за битово обслужване, набавяне и приготвяне на храна, хранене, извършване на личния тоалет, обличане, както и придружаване на слепите и оказване постоянна помощ на инвалида от първа група в евентуално упражнявана трудова дейност. Постоянна чужда помощ под формата на надзор следва да се определя на психично болни, които не могат да контролират действията си.
(2) Когато лицето се нуждае от чужда помощ, ТЕЛК вписва в т. 15 на експертното решение: "Първа група инвалидност с чужда помощ", а когато не се нуждае: "Първа група инвалидност без чужда помощ".

Раздел II.
Втора група инвалидност

Чл. 54.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Втора група инвалидност се определя на лица, които поради здравословното си състояние са загубили трудоспособността си както за своята професия, така и за каквато и да било друга, но могат да бъдат приспособени за труд при подходящи за здравословното им състояние условия.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г., бр. 47 от 1999 г.) Втора група инвалидност се определя и на лица с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания - по списъка по чл. 52, ал. 2. Някои от тези инвалиди могат да бъдат приспособени към професионален или друг труд при специално създадени за тях условия.

Раздел III.
Трета група инвалидност

Чл. 55. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Трета група инвалидност се определя на лица, които поради здравословното си състояние са променили или трябва да променят професията си с друга, с по-ниска квалификация, или пък са променили или трябва да променят условията на труд в същата професия.

Чл. 56.
(1) Трудоспособността се преценява по отношение на професията, при която са настъпили трайни функционални нарушения, довели до нейната пълна или частична загуба.
(2) (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).
(3) При военноинвалидните пенсии трудоспособността се преценява по отношение на професията на лицето преди военната служба, а при гражданскоинвалидните пенсии - по отношение на професията при пострадването.
(4) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Трудоспособността на лицата, упражняващи земеделски труд, които нямат специалност, се преценява по отношение на общ селскостопански труд.
(5) Оценката на трудоспособността на лицата, които нямат специалност или определена професия (общи работници, учащи се, домакини и др.), се извършва по отношение на обща физическа работа.
(6) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Трудоспособността на лицата, упражняващи самостоятелен занаят или свободна професия, се преценява с оглед годността им за работа в същата професия или занаят.
(7) Не се определя група инвалидност:
1. когато лицето притежава друга професия с равна или по-висока квалификация, за която е трудоспособно;
2. когато след обучение инвалидът е придобил професия или специалност с равна или по-висока квалификация от тази преди инвалидизирането.

Глава шеста.
ОПРЕДЕЛЯНЕ СРОКА НА ИНВАЛИДНОСТТА

Чл. 57. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Срокът на инвалидност при първа група инвалидност е до 3 години, а при втора и трета група инвалидност - 2 години, считано от първо число на месеца, през който е извършено освидетелстването (преосвидетелстването).
(2) Когато съществува реална възможност за по-бързо възстановяване на трудоспособността, по преценка на ТЕЛК (ЦТЕЛК) може да се определят и по-къси срокове, но не по-малко от 1 година.
(3) Когато групата се определя по Списъка на трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания, срокът на инвалидността е пожизнен.

Чл. 58. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Глава седма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ ДАТАТА НА ИНВАЛИДИЗИРАНЕТО

Чл. 59. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Дата на инвалидизиране се определя при освидетелстване по всички поводи, когато се определя група инвалидност.

Чл. 60. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.)
(1) Датата на инвалидизирането се определя въз основа на наличната медицинска документация, трудовия маршрут и здравословното състояние на лицето.
(2) Когато лицето е било във временна нетрудоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизирането се приема денят, от който е прекратено паричното обезщетение по болничните листове.
(3) Когато лицето поради заболяването си е преминало на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаването на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация, документите за трудов стаж и производствената характеристика на двете работни места - с по-ниската и по-високата квалификация.
(4) Когато лицето не е ползвало отпуск и не работи, датата на инвалидизирането се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване на протокола от ЛКК.
(5) Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизирането се определя датата на освидетелстването.
(6) Датата на инвалидизирането може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.

Чл. 61. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 62. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 63. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 64. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 65. Когато правото на наследствена пенсия е свързано с определяне датата на инвалидизирането на наследодателя, тази дата се определя по медицинската документация, ако тя дава представа за степента на загубената трудоспособност.

Чл. 66. Нова дата на инвалидизиране се определя:
1. на лицата по § 55, ал. 1 ППЗП - от датата, на която са станали нетрудоспособни за работата, към която са се приспособили;
2. на трудоустроените с група инвалидност без право на пенсия - от датата, от която са нетрудоспособни за работата, на която са били трудоустроени;
3. (изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) на лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на загубена трудоспособност, поискали друг вид пенсия, от датата, когато са станали напълно или частично нетрудоспособни за последната си работа;
4. на лицата, на които при преосвидетелствуване не е определена група инвалидност, както и на лицата, които след изтичане на срока, за който е определена групата инвалидност, не са се явили на преосвидетелствуване и по медицинската документация се установява, че са възстановили трудоспособността си, работили са като трудоспособни пълноценно, влошило се е състоянието им - от датата, на която са станали нетрудоспособни.

Чл. 67. Не се определя нова дата на инвалидизиране, когато:
1. лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на загубената си трудоспособност, бъдат преосвидетелствувани за вида пенсия, която им е отпусната;
2. личен пенсионер на изслужено време и старост поиска възобновяване на пожизнено отпусната, но прекратена лична пенсия по инвалидност;
3. пенсията по общо заболяване е била прекратена поради неявяване на пенсионера на преосвидетелствуване или поради възстановяване на трудоспособността на трудоспособността, но молбата за ново освидетелствуване е подадена в 5-годишния срок по § 116 ППЗП и лицето до подаване на молбата не е работило;
4. пенсията по общо заболяване е била прекратена поради неявяване на преосвидетелствуване, лицето е работило с по-ниска квалификация и трудоспособността не е възстановена, но молбата е подадена в 5-годишния срок по § 116 ППЗП;
5. е била определена група инвалидност, но пенсията не е била отпусната, и след известно време лицето подаде отново молба за преосвидетелствуване, но дотогава не е работило и е било непрекъснато в състояние на трайна загуба на трудоспособността.

Глава осма.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЧИННАТА ВРЪЗКА

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Решение за причинна връзка се взема при определяне на група инвалидност, при определяне процент загубена трудоспособност по искане на застрахователните компании и при усложнения, възникнали по време на временна нетрудоспособност по повод злополука или професионално заболяване.

Чл. 69.
(1) Не се признава причинна връзка, ако лицата при освидетелствуването не представят следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г., бр. 7 от 1995 г.) при трудови злополуки и гражданскоинвалидни пенсии за работниците, служителите и лицата, упражняващи земеделски труд - акт за трудова злополука или заместващо го решение на съда, а за свръхсрочнослужещите от МО, МВР и приравнените към тях - решение на ведомствената медицинска комисия, утвърдено от вишестоящата;
2. (изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.; изм., бр. 7 от 1995 г.) при професионални заболявания на работници, служители и лица, упражняващи земеделски труд - решение на диагностична комисия (ДК) или Централната диагностична комисия (ЦДК), а за свръхсрочно служещите от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и приравнените към тях - решение на ведомствената медицинска комисия;
3. при силикоза и силикотуберкулоза - документ на диагностичната комисия на съответния силикозен център;
4. при лъчевите увреждания - документ от диагностичната комисия при централния противолъчев диспансер.
(2) Лицата от редовия и сержантския състав на въоръжените сили и редовните трудоваци на срочна служба или мобилизирани от запаса, както и запасите, повикани на учебен, проверочен или практически сбор, независимо от званието им при искане на военноинвалидна пенсия представят медицинско свидетелство от ведомствена медицинска комисия, утвърдено от вишестояща медицинска комисия.
(3) Лицата по ал. 2, които направят искане за военноинвалидна пенсия след уволняването си, без да са били освидетелствувани от военна медицинска комисия, установяват обстоятелството, че са били на военна или трудова служба и че са пострадали по време на службата, с документ от съответното поделение или военна болница.
(4) При искане на военноинвалидна пенсия във връзка с пострадване при даване съдействие на въоръжените сили се представя удостоверение от командуването на частта, на която са съдействували. (5) При искане на наследствена военноинвалидна пенсия за лица по ал. 2 и 4, загинали или безследно изчезнали, се представя удостоверение от командуването на частта, на която са съдействували или в която са служили.

Чл. 70. Причинната връзка се определя от ТЕЛК (ЦТЕЛК), която се произнася обосновано доколко обстоятелствата на пострадването и условията на труда, описани в акта за трудова злополука или заместващото го съдебно решение, са причина за настъпилата инвалидност или смърт на осигурения.

Чл. 71.
(1) Причинна връзка следва да се признава не само за заболяването, резултат на непосредственото въздействие от злополуката, но също и за последствията или усложненията от тяхното действие.
(2) Причинна връзка се признава и по отношение на усложнение или смърт в резултат на лечебно-възстановителни мероприятия, провеждани във връзка със злополука.

Чл. 72.
(1) Към трудова злополука се приравняват и професионалните заболявания, посочени в Таблицата за професионалните заболявания (ДВ, бр. 61 от 1974 г.).
(2) ТЕЛК (ЦТЕЛК) взема решение за причинната връзка при професионалните заболявания.
(3) Не може да се признае причинна връзка и да се приеме за професионално такова заболяване, което не е включено в таблицата.
(4) Професиите, изброени в Таблицата за професионалните заболявания, имат примерен, ориентировъчен характер. Когато се освидетелствува лице със заболяване, чиято диагноза фигурира в таблицата, но в нея не е посочена професията, може да се приеме, че заболяването с професионално, ако лицето е работило при условията, посочени в графа 3 на таблицата.

Чл. 73. Причинна връзка се признава и при усложнения или последствия от професионални заболявания.

Чл. 74. Причинна връзка се признава и в случаите, когато професионалните заболявания имат прогресиращ характер и се проявяват и след прекратяване на работа с вредните професионални фактори.

Чл. 75. Причинна връзка при искане на гражданскоинвалидна пенсия се определя както при трудовите злополуки.

Чл. 76.
(1) При военноинвалидните пенсии ТЕЛК (ЦТЕЛК) взема решение дали инвалидността е резултат от пострадване или заболяване, получено пред време на военната служба.
(2) Решението на ведомствената медицинска комисия за времето на пострадването или заболяването е задължително за ТЕЛК (ЦТЕЛК).
(3) Когато в ТЕЛК (ЦТЕЛК) постъпят допълнителни доказателства, показващи друго време на пострадването или заболяването, различно от това, прието от ведомствената медицинска комисия, цялата документация се изпраща на вишестоящата ведомствена медицинска комисия.
(4) Ако лицето не е било освидетелствувано от ведомствената медицинска комисия, ТЕЛК (ЦТЕЛК) взема решение дали пострадването или заболяването е получено през време на военната служба и дали инвалидността е резултат от него.

Чл. 77.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ТЕЛК се произнася за причинна връзка при освидетелствуване на лица, изпратени от държавни и частни застрахователни институти и компании във връзка със сключена застраховка при спазване условията на застрахователния договор. За злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в срок до една година от датата на злополуката са причинили смърт или трайна загуба на трудоспособността, а именно: нещастни случаи, произлизащи от движещи се транспортни средства, при работа с машини, използуване на оръжие и инструменти или в резултат на взрив, срутване, обгаряне, нараняване, механичен удар, удар от мълния, действие на електрически ток, удавяне, задушаване, измръзване, злоумишлени действия от други лица, нападане от животни, ухапване от отровни насекоми и влечуги, отравяне от вредни продукти и вещества, приети отвън, и при спасяване на човешки живот или имущество.
(2) Не се считат за злополука случите, настъпили в резултат на:
1. професионални заболявания;
2. болести от каквото и да е естество, включително епилепсия и други припадъци, душевни болести, парализа, кръвоизливи, причинени от атеросклероза и високо кръвно налягане и др., освен случаите, когато в резултат на злополука по застраховката се породят такива болестни състояния и в резултат от тях настъпи смърт или трайна нетрудоспособност;
3. лечебни мерки, инжекции, операции, облъчвания и други действия, ако те не се налагат от злополуката, предвидена по застрахователния договор;
4. умишлено извършване или опит за извършване на престъпление от общ характер и умишлено самоубийство или опит за самоубийство.

Чл. 78.
(1) При преосвидетелствуване на пенсионерите по злополука, гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия, ако се констатира, че заболяванията, за които е била призната причинна връзка, не водят до инвалидност, а последната се обуславя от други заболявания, се взема ново решение по причинната връзка.
(2) Признава се причинна връзка и когато новите заболявания са резултат или последствие от заболяването, за което първоначално е била отпусната пенсията.

Глава девета.
ТРУДОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИНВАЛИДИТЕ
(Загл. изм., ДВ, бр. 7 от 1995 г.)

Чл. 79. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 80.
(1) Трудовата рехабилитация (трудова препоръка) е свързана непосредствено с мотивировката за определяне на групата инвалидност и има задача да съдействува за запазване или възстановяване на трудоспособността.
(2) ТЕЛК (ЦТЕЛК) е длъжна да се произнесе за трудовите възможности на инвалида винаги когато определя групата инвалидност.
(3) (Изм., ДВ, бр. 7 от 1989 г.; зал., бр. 7 от 1995 г.).

Чл. 81. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) В трудовата препоръка се посочват неподходящите условия на труд, при които инвалидът не може да работи.

Чл. 82.
(1) За осъществяване на решението за трудовата рехабилитация при инвалиди, заболяването на които изисква значително изменение на трудовите условия под формата на намален работен ден, се дава препоръка за половин работен ден.
(2) Когато в предприятието или учреждението има практическа възможност инвалидът да бъде настанен на работа повече от половин работен ден, може да се дава решение за трудова рехабилитация при намаление на работния ден с определен брой членове. При това, ако инвалидът може да работи повече от 3/4 от работното време, няма основание за определяне на група инвалидност.
(3) Не се дава препоръка за намален работен ден при насочване към надомна работа.

Чл. 83. (Отм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.).

Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) ТЕЛК (ЦТЕЛК) не се произнася по трудовата препоръка, когато освидетелства по повод социални придобивки и по искане на държавни и частни застрахователни институти и компании.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (Зал., ДВ, бр. 7 от 1995 г.).

§ 2. (Изм., ДВ, бр. 7 от 1995 г.) На заварени пенсионери, които се явяват за преосвидетелствуване след 1 юли 1975 г., се попълва картон и се образува медицинско експертно досие, което съдържа документите по чл. 36, ал. 1. Към досието трябва да има писмо-справка от районно управление "Социално осигуряване" с данни за вида и срока на пенсията, професията при инвалидизирането, датата на инвалидизирането и професионалния маршрут, както и цялата медицинска документация, извадена от пенсионните преписки.

§ 3. За лицата, които са подлежали на осигуряване по Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и могат до 31. ХII. 1980 г. да се пенсионират по условията на същия закон, ако това е по-благоприятно за тях, при професионално заболяване се представя заключение от диагностичната комисия на съответното лечебно заведение, без да се изисква акт за трудова злополука. При определяне на причинната връзка за трудова злополука на същите лица се вземат пред вид само травматичните увреждания и нещастните случаи, посочени в § 25 от Правилника за прилагане на отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (Изв., бр. 64 от 1961 г.).

§ 4. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве и е съгласувана с Министерството на труда и социалните грижи.

§ 5. Наредбата отменя Инструкция № 3931 за работа на ТЕЛК (Изв., бр. 90 от 1962 г.) и влиза в сила от 1 юли 1975 г.

Приложение № 1
(Изм., ДВ, бр. 83 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 7 от 1995 г.)

Списък на трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи), при които групата инвалидност се определя пожизнено съгласно чл. 46 от Закона за пенсиите
(Загл. доп., бр. 7 от 1995 г.)

Първа група инвалидност

1. Ампутация на двата горни крайника над нивото на карпо-метакарпалните стави.
2. Ампутация на горен крайник на различна височина и пълна дефинитивна парализа на долен крайник.
3. Анкилоза на двете лакътни стави в екстензия под ъгъл, по-малък от 30°, или във флексия под ъгъл, по-голям от 120°.
4. Ампутация на двете бедра.
5. Ампутация на двете подбедрици с анкилоза или рязко изразена контрактура на коленните стави.
6. Ампутация на бедро и ампутация на подбедрица на другия крак.
7. Анкилоза на двете тазобедрени стави.
8. Необратими дефекти и увреждания на двата горни крайника, довели до пълна загуба на манипулативната дейност.
9. Ампутация на бедро и пълна загуба на манипулативната дейност на един горен крайник.
10. Необратими дефекти и увреждания на долните крайници, довели до обездвижването им.
11. Необратими дефекти и увреждания на левите или десните крайници, довели до обездвижването им.
12. Необратими, тежко изразени говорни и други разстройства на висшите корови функции, интелектуално-мнестични нарушения и тазово-резервоарни нарушения с неврологичен произход.
13. Необратим, средно изразен двигателен дефицит на четирите крайника с неврологичен произход.
14. Дълбока деменция при органични мозъчни заболявания.
15. Олигофрения:
А. Дълбока олигофрения (идиотия);
В. Тежка олигофрения (тежка имбецилност).
16. Трайна и дълбока промяна на личността при шизофрения или епилепсия.
17. Терминална бъбречна недостатъчност на хрониохемодиализа.
18. Пълна или практическа дефинитивна слепота на двете очи или зрителна острота на по-добре виждащото око не повече от 0,04, при невъзможност за коригиране или концентрично стеснение на зрителното поле до 10°.
19. Карцином на ларинкса - след тотална ларингоектомия с метастази и рецидив.

Втора група инвалидност

20. (Изм., ДВ, бр. 7 от 1995 г.) Ампутация на горен крайник проксимално от средната трета на предмишницата.
21. Ампутация на бедрото на различни нива, включително дезартикулация на тазобедрената става.
22. Ампутация на подбедрицата, с нефункционален чукан поради анкилоза и контрактура на коляното с ъгъл, по-голям от 30°.
23. (Изм., ДВ, бр. 7 от 1995 г.) Анкилоза на двете коленни стави.
24. Контрактури на тазобедрените стави с начална стойност 45° и обем на флексия до 30°, измерени по метода на Томас, неподлежащи на оперативна корекция. 25. Двустранно ендопротезирани тазобедрени стави.
26. Дефинитивен анус претернатуралис, включително анус-уро-претер и дефинитивни коло-илео-уретеро стоми.
27. Траен, леко изразен двигателен дефицит на четирите крайника с неврологичен произход.
28. Траен, средно изразен двигателен дефицит на горните или долните, левите или десните крайници с неврологичен произход.
29. Необратими дефекти и увреждания на един крайник, довели до обездвижването му.
30. Траен, много тежък двигателен дефицит на двете ходила с неврологичен произход.
31. Необратими, средно изразени говорни и други разстройства на висшите корови функции, интелектуално-мнестични и тазово-резервоарни нарушения с неврологичен произход.
32. Дефинитивно намаление на зрителната острота в по-добре виждащото око от 0,04 до 0,09, с поносима корекция или концентрично стеснение на зрителното поле над 10° до 20°.
33. Карцином на ларинкса - състояние след ларингоектомия без метастази и рецидив.
34. Глухонемота (от 65 до 100 децибела) без възможност за протезиране.
35. Глухота с олигофрения.

Трета група инвалидност

36. Ампутация на четири пръста на едната ръка в проксималната (основна) фаланга без палеца или на три пръста, включително и палеца.
37. Дезартикулация на палеца и показалеца през метакарпо-фалангеалните стави на една ръка или на двата палеца. 38. Ампутация на три пръста на едната ръка заедно с част от метакарпалните кости.
39. (Доп., ДВ, бр. 7 от 1995 г.) Ампутации на пръстите на ръката, проведени не на определените нива, с нефункционални остатъци от съседните фаланги, не по-големи от 5 мм.
39а. (Нова, ДВ, бр. 7 от 1995 г.) Ампутация на горен крайник до проксималната трета на предмишницата.
40. Сколиози с над 30° отклонение от основната ос без дихателна недостатъчност, но с налична статична декомпенсация.
41. (Изм., ДВ, бр. 7 от 1995 г.) Анкилоза на две и повече несиметрични големи стави на крайниците.
42. Едностранно ендопротезирана тазобедрена става.
43. Анкилоза или рязко изразена контрактура на всички интерфалангеални и метакарпо-фалангеални стави на четири пръста на една ръка с изключение на палеца или на три пръста, включително и палеца.
44. Лъжлива става на раменната кост или на двете кости на предмишницата при общи и местни противопоказания за оперативно лечение.
45. Анкилоза или рязко изразена контрактура на лакътната става под ъгъл, по-малък от 30° или по-голям от 120°.
46. Дефинитивна флексия на предмишницата в крайна пронация или в крайна супинация.
47. Халтава раменна или лакътна става с абнормни пасивни движения и без активни движения.
48. Анкилоза на раменната става в аддукция повече от 10° или абдукция повече от 45° или ретропозиция повече от 15°.
49. Ампутация на един крак от метатарзалните кости до проксималната трета на подбедрицата при запазени възможности за протезиране.
50. Деформация на стъпалото в положение на принудителна флексия - дорзална 5° и повече или плантарна 30° и повече.
51. Лъжлива става на бедрената кост или тибията при общи и местни противопоказания за оперативно лечение.
52. Халтава тазобедрена става с абнормни пасивни движения и без активни движения.
53. Анкилоза или рязко изразена контрактура на тазобедрена става.
54. Анкилоза на колянна става във флексия под ъгъл, по-голям от 20°.
55. Едностранна тежка коксартроза, довела до трайна контрактура с ограничение на флексията в амплитуда до 30°, или двустранна тежка коксартроза, довела до трайна контрактура с ограничение на флексията в амплитуда 50°.
56. Дефекти на челюстите и твърдото небце, ако протезирането не осигурява дъвкане.
57. Скъсяване на долен крайник анатомично или функционално със 7 и повече сантиметра. 58. Чуждо тяло в мозъчното вещество с неврологичен дефицит.
59. Дефект на черепните кости със или без покритие на дефекта, установен рентгенологично, с неврологичен дефицит.
60. Траен тежък двигателен дефицит на китката (със засягане на трите нерва), изключващ я от възможност за манипулация.
61. Траен много тежък двигателен дефицит на ходилото или подбедрицата с остатъчни нищожни движения с неврологичен произход.
62. Значително изразена деформация на гръдния кош, довела до развитие на дихателна недостатъчност II степен.
63. Състояние след пулмонектомия.
64. Нанизъм - ръст под 130 см за мъже и под 120 см за жени.
65. Едностранна абулбия, атрофия или субатрофия на очната ябълка.
66. Дефинитивна пълна слепота или намаление на зрителната острота на едното око, ненадвишаваща 0,04, при невъзможност за коригиране или стеснение на зрителното поле до 7°.
67. Дефинитивна пълна или практическа глухота (слухова загуба на по-добре чуващото ухо под 60 децибела, с лош социален контакт при слухопротезиране).

Забележки:
1. При патологични изменения в организма, поддаващи се на възстановяване по пътя на оперативно или друг вид лечение, групата инвалидност се определя по общите принципи на трудово-лекарската експертиза.
2. Ако групата инвалидност е била определена пожизнено за заболяване по този списък и се повиши във връзка с присъединили се други заболявания или усложнения, групата инвалидност се определя срочно, ако прибавените заболявания или усложнения не фигурират в списъка.
3. Ако групата инвалидност е била определена пожизнено и се повиши поради наличност на ново заболяване, включено в този списък, срокът на инвалидността се определя пожизнено.
4. Под "нищожни движения" се разбира наличието на подвижност в границите от 5 до 8°.
5. Анкилозите се приемат за трайни и невъзвратими страдания само в случай, че има дефинитивна костна или фиброзна анкилоза.
6. При т. 12 и 31 група инвалидност се определя пожизнено не само при съчетание на всички изброени функционални нарушения, но и при съответна изразеност на което и да е от тях.

Приложение № 2
към чл. 33
(Ново, ДВ, бр. 83 от 1994 г.)

......................................... .......................................
(име, презиме и фамилия)
(дата на образуване на МЕД)
гр.(с.) .................................
(постоянно местожителство)
ул. № ...................................
(точен адрес по пост. местожителство и пощ.код) .........................................
(месторабота: предприятие, учреждение - окр., гр.(с.) ......................................... ......................................... (освидетелстван по повод)

Постъпили документи			Движение на документите
дата	място, от което са постъпили	наименование на документа	изпращат се		връщат се
			дата	за	дата	от
................................................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................................................. .................................................................................................................................................................................