Раздел I
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. условията и редът за прилагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите, предаващи се чрез храни, на всички етапи на:
а) отглеждането на животни;
б) добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход;
в) производството на фуражи;
2. мерките за профилактика и контрол на салмонелозите, които се прилагат с цел намаляване на рисковете от заразяване на хора и животни;
3. изискванията за изготвяне на програми за контрол на салмонелозите, одобряването им от Европейската комисия и тяхното прилагане от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и производителите на храни и фуражи при:
а) отглеждането на животните;
б) добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход и фуражи;
4. мерките за контрол на салмонелозите при обмена на животни, суровини и храни от животински произход и фуражи между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни.
Чл. 2. Изискванията по тази наредба не се прилагат:
1. при отглеждането на животни, от които се добиват продукти за лична консумация;
2. при директната доставка на малки количества суровини от животински произход до крайния консуматор или доставката и продажбата им при търговия на дребно;
3. (отм., ДВ, бр. 102 от 2006 г.).
а) здравеопазване на животните;
б) хранене на животните;
в) хигиена на храните;
г) заразни болести по хората;
д) безопасност на работното място;
е) генни технологии;
ж) трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.
Чл. 3.
(1) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването писмено уведомяват Европейската комисия, че компетентните органи за контрол на салмонелозите и техните причинители са Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и дирекция "Опазване и контрол на общественото здраве" в Министерството на здравеопазването.
(2) Компетентните органи по ал. 1 събират, анализират и ежеседмично публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите и на Министерството на здравеопазването данни за установяване на салмонелози.
(3) Генералният директор на НВМС със заповед определя ветеринарен лекар, който осъществява обмен на информация с Европейската комисия за контрола на салмонелозите.
(4) Компетентните органи по ал. 1 си сътрудничат при прилагане на изискванията по тази наредба.
(5) Компетентните органи си сътрудничат с други структури на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, с Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите, органите на местната администрация и компетентните органи на държавите членки по прилагане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите.
(6) Компетентните органи:
1. изготвят, изменят, допълват и прилагат програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите по приложение № 1;
2. събират и анализират данни за изпълнението на програмите по чл. 4, ал. 1 и данните от мониторинга по чл.3 от Наредбата за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, издадена на основание чл.125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
3. извършват проверки в помещенията за производство на храни от животински произход и на фуражи за спазване изискванията на тази наредба.
Чл. 4.
(1) По искане на Европейската комисия или по предложение на компетентните органи по чл. 3, ал. 1 до комисията могат да се прилагат специфични методи за контрол на салмонелозите и техните причинители на всички етапи на отглеждането на животните, добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход и фуражи.
(2) Компетентните органи разработват програми за прилагането на специфичните методи по ал. 1.
(3) Методите по ал. 1 не могат да се използват за субстанции и методи, за които има изисквания на Европейския съюз, свързани с хранене на животните, хранителни добавки и ветеринарномедицински продукти.
Раздел II
Национални програми за контрол на салмонелозите и техните причинители
Чл. 5.
(1) Компетентните органи по чл. 3, ал. 1 съвместно разработват и прилагат национални програми за контрол на салмонелозите и техните причинители по приложение № 1, които са задължителни за собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи.
(2) Програмите по ал. 1 се разработват въз основа на събраната от компетентните органи информация за териториалното разпространение на зоонозите и преценката за размера на финансовите средства, които ще заплащат собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи за прилагането им.
(3) Програмите по ал. 1 се прилагат най-малко 3 последователни години и съдържат:
1. мерките за контрол на салмонелозите и минималните изисквания за вземане на проби за лабораторно изследване по приложение № 2;
2. задълженията на компетентните органи по чл. 3, ал. 1, собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи;
3. мерките за ограничаване и ликвидиране на салмонелозите след тяхното установяване;
4. изискванията за изменението и допълнението им във връзка с разпространението на салмонелозите и техните причинители;
5. методите за вземане на проби от животни и яйца и методите за оценка на резултатите от лабораторното им изследване.
(4) Програмите по ал.1 се прилагат при:
1. производството на фуражи;
2. отглеждането на животни;
3. добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход.
(5) Националните програми по ал. 1 могат да бъдат изменяни:
1. по искане на Европейската комисия;
2. по предложение на компетентните органи по чл. 3, ал. 1, одобрено от Европейската комисия.
(6) Програмите по ал. 1 се предоставят от компетентните органи на Европейската комисия най късно до 1 юли на годината, предхождаща изпълнението им.
Чл. 6. Когато Европейската комисия поиска допълнителна информация за програмите за контрол на салмонелозите и техните причинители, компетентните органи по чл. 3, ал. 1 я предоставят до два месеца от получаване на искането.
Раздел III
Програми за контрол на салмонелозите и техните причинители, които се изпълняват от собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи
Чл. 7. Собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи:
1. (изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г.) могат да изготвят и изпълняват програми за контрол на салмонелозите и техните причинители на всички етапи от отглеждането на животните, добива, преработката, съхранението и пускането на пазара на суровини, храни от животински произход и фуражи;
2. могат да предложат на компетентните органи програмите по т.1 да бъдат включени в програмите по чл. 5, ал. 1;
3. (изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г.) информират компетентните органи за резултатите от изпълнението на програмите по т. 1.
Чл. 8. Компетентните органи:
1. (изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г.) одобряват програмите за контрол на салмонелозите и техните причинители, когато те съответстват на изискванията по приложение № 2;
2. (изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г.) съставят списъци на собствениците на животни, производителите на суровини и храни от животински произход и на фуражи, изпълняващи програмите по т. 1;
3. изпращат списъците по т. 2 на Европейската комисия при поискване.
Раздел IV
Контрол на салмонелозите и техните причинители при обмен на животни между Република България и държавите членки
Чл. 9. При обмен на разплодни птици от вида "Gallus gallus", кокошки носачки, бройлери, пуйки, прасета за клане и свине за разплод между Република България и държавите членки НВМС извършва лабораторни изследвания на животните за наличие за салмонелози и техните причинители.
Чл. 10. Официалният ветеринарен лекар вписва в здравния сертификат, който придружава животните по чл. 9, датата и резултатите от лабораторните изследвания.
Раздел V
Контрол на салмонелозите и техните причинители при внасяне на животни и птици от трети страни
Чл. 11. (В сила от 01.10.2006 г.)
(1) Внасянето на животни и птици по приложение № 1 от трети страни се допуска от НВМС, когато са изпълнени следните условия:
1. страните и предприятията, от които произхождат партидите, са посочени в списъци на Европейската комисия;
2. страните са представили пред Европейската комисия програма за контрол на салмонелозите и техните причинители , която е одобрена от комисията.
(2) Внасянето по ал. 1 се допуска от официалния ветеринарен лекар на граничния инспекционен ветеринарен пункт след извършване на проверките по чл.188, ал. 1, т. 1 - 3 ЗВД и вписване на решението за допускане в декларация за гранични ветеринарни проверки.
(3) Списъците по ал. 1, т. 1 се обнародват в "Държавен вестник" и се публикуват в интернет страницата на Министерството на земеделието и горите.
Чл. 12. (В сила от 01.10.2006 г.)
(1) Преди внасяне на животни и птици по приложение № 1 от трета страна НВМС може да изисква потвърждение от компетентния й орган, че са извършени лабораторни изследвания на всяка партида за наличие на салмонели.
(2) Потвърждението по ал. 1 се удостоверява чрез вписване на датата и резултатите от лабораторните изследвания в здравния сертификат, който придружава партидата.
Раздел VI
Лабораторен контрол на салмонелозите и техните причинители
Чл. 13.
(1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС определя със заповед национална референтна лаборатория за диагностика на салмонелозите и техните причинители по приложение № 1.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за наименованието и адреса на лабораторията по ал. 1.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба спазва указанията на Европейската комисия за координиране работата на лабораторията по ал. 2 с националните референтни лаборатории в държавите членки.
Чл. 14.
(1) Лабораториите, които могат да участват в изпълнението на националните програми по чл. 5, ал. 1, отговарят на следните изисквания:
1. прилагат системи за качество на лабораторните изследвания съгласно изискванията на стандарта EN/ISO;
2. участват в съвместни сравнителни изследвания, организирани от националната референтна лаборатория;
3. използват международно приети методи и стандарти или алтернативни на тях, посочени в Ръководството за стандарти и диагностични методи на Световната организация по здравеопазване на животните.
(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя лабораториите, които участват при изпълнението на програмите по чл. 5, ал. 1.
(3) В срок до две години от включването на нови салмонелози и техните причинители в приложение № 1 лабораториите по ал. 2 въвеждат и прилагат системите за качество по стандарта EN/ISO и по отношение на тях.
Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При поискване от Европейската комисия НВМС предоставя информация за изпълнението на националните програми по чл. 5, ал. 1 за изготвяне на доклад до Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.
Чл. 16. Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки за изпълнение изискванията по тази наредба.
Чл. 17.
(1) Ежегодно компетентните органи по чл. 3, ал. 1 извършват анализ за разпространението на салмонелните серотипове при хората и определят серотиповете, които имат значение за здравето им въз основа на критериите по приложение № 3.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информация на дирекция "Опазване и контрол на общественото здраве" в Министерството на здравеопазването и на Референтната лаборатория по чревни инфекции към националния център по заразни и паразитни болести по всички критерии, посочени в приложение № 3.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:1. "Салмонелози" са болести и/или инфекции, причинявани от микроорганизми от род "Салмонела".
2. "Стадо" е група от животни с еднакъв здравен статус, отглеждани в едно помещение, което може да бъде считано за епизоотична единица.
3. "Стадо птици" е всички птици с еднакъв здравен статус, отглеждани на открито в оградено място или в едно помещение, което може да се счита за епизоотична единица.
4. "Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии" са бавно протичащи инфекции при животните.
Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.125, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.).§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г., с изключение на чл. 11 и 12, които влизат в сила от 1 октомври 2006 г.
Приложение № 1
към чл. 3, ал. 6, т. 1
Схема за извършване на лабораторни изследвания по изпълнение на националните програми за контрол на салмонелозите и техните причинители по чл. 4, ал. 1 - салмонелни серотипове, имащи значение за здравето на хората и животните
|
Видове животни |
Етап от хранителната верига |
Начало на лабораторните изследвания |
| Стада разплодни птици от вида "Gallus gallus" | Отглеждане на животните | 1 януари 2007 г. |
| Кокошки носачки | Отглеждане на животните | 1 януари 2007 г. |
| Бройлери | Отглеждане на животните | 1 януари 2007 г. |
| Пуйки | Отглеждане на животните | 1 януари 2007 г |
| Прасета за клане | Клане | 1 януари 2007 г. |
| Свине за разплод | Отглеждане на животните | 1 януари 2008 г. |
Приложение № 2
към чл. 5, ал. 3, т. 1
Изисквания към националните програми за контрол на салмонелозите и техните причинители и за вземане на проби за лабораторно изследване
А. Общи изисквания към националните програми за контрол на салмонелозите и техните причинители
Програмата се изготвя въз основа на епизоотичната и епидемичната обстановка по отношение на съответната салмонелоза
I. Програмата:
1. посочва целта на извършвания контрол на съответната салмонелоза;
2. отговаря на минималните изисквания за вземане на проби за лабораторни изследвания;
3. където е приложимо, да отговаря на изискванията на букви " В" и "Д".
II. Програмата включва следната обща информация:
1. разпространение на салмонелозата и нейния причинител в страната по данни от мониторинга, извършван по чл.3 от Наредбата за мониторинг на зоонозите при профилактиката, ограничаването и ликвидирането им;
2. територията (административните единици), на която ще се прилага;
3. структурата на НВМС;
4. лабораториите по чл. 14, ал. 1;
5. използваните лабораторни методи;
6. схемите за извършване на официален контрол чрез вземане на проби от животни, трупове на животни, яйца и фуражи;
7. схемите за извършване на официален контрол по време на добив, преработка, съхранение и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;
8. мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите и техните причинители, предприети от компетентните органи по чл. 3, ал. 1;
9. нормативите актове за контрол на отглеждането на животни, от които се добиват продукти за собствена консумация, и за директната доставка на малки количества суровини и храни от животински произход до крайния консуматор или доставката и продажбата им при търговия на дребно;
10. размера на финансовите средства, осигурени от производителите на суровини и храни от животински произход и фуражи за изпълнението на националните програми за контрол на салмонелозите и техните причинители.
III. Информацията относно производителите на суровини и храни от животински произход и фуражи съдържа:
1. структура на птицевъдството и свиневъдството, структура на предприятията и организациите, които извършват добив, преработка, съхранение и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;
2. структура на предприятията и организациите за производство на фуражи;
3. ръководства за добри животновъдни практики, които включват:
а) хигиените изисквания към животновъдните обекти;
б) мерките за недопускане възникването на салмонелози, предаващи се чрез животни, фуражи, питейна вода, транспортни средства, гледачи на животни и други фактори и източници за тяхното предаване;
в) хигиенните изисквания при транспортиране на животни и птици от един до друг животновъден обект;
4. програма за извършване на редовни ветеринарни проверки в животновъдните обекти;
5. реда за регистрация на животновъдните обекти;
6. изискванията за водене на дневници в животновъдните обекти;
7. необходимите документи при транспортиране на животните, птиците и фуражите;
8. други мерки за гарантиране проследяемостта на животните, птиците и фуражите.
Б. Минимални изисквания при вземане на проби за лабораторни изследвания
1. След одобряването на програма по чл. 5, ал. 1 собствениците на животни и производителите на суровини и храни от животински произход и фуражи вземат проби за лабораторни изследвания на салмонелози и техните причинители всички салмонелни серотипове, имащи значение за здравето на хората по приложение № 1, като спазват минималните изисквания посочени в следната таблица:
|
Видове животни и технологични групи |
Етапи на производствения процес, по време на които се вземат пробите |
| Разплодни стада птици от вида Gallus gallus: | |
| разплодни стада птици на възраст до 22 седмици |
- еднодневни пилета - пилета на четириседмична възраст - две седмици преди пронасянето или преди преместването в сградата за носачки |
| разплодни стада птици на възраст над 22 седмици | - всяка втора седмица по време на продуктивния период |
| Кокошки носачки за стокови яйца : | |
| стокови носачки на възраст до 22 седмици |
- еднодневни пилета - ярки две седмици преди началото на носливостта или преместването в сграда за носачки |
| стокови носачки на възраст над 22 седмици | - на всеки 15 седмици по време на носливостта |
| Бройлери | - птици, преди клане (*) |
| Пуйки | - птици, преди клане (*) |
| Свине: | |
| - разплодни свине | - свине, предназначени за клане, или трупове в кланицата |
| - свине за клане | - свине, предназначени за клане, или трупове в кланицата |
2. Изискванията по т. 1 не трябва да нарушават изискванията на Европейския съюз, свързани с извършване на предкланичния преглед.
3. Резултатите от изследванията по т. 1 съдържат датата и мястото на вземане на пробата и идентификация на животновъдния обект.
4. При изследванията по т. 1 не се използват имунологични методи, когато в стадата птици и свине са прилагани ваксини, освен ако има информация, че тези ваксини не оказват влияние върху лабораторните методи на изследване.
В. Специфични изисквания по отношение на разплодните стада птици от вида Gallus gallus
1. Когато при лабораторните изследвания на проби по буква "Б", които се извършват по методи, одобрени от компетентните органи по чл. 3, ал. 1, се установи наличие на Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium, се предприемат мерки по т. 2 - 4.
2. Яйцата, които не са подходящи за инкубация, се унищожават или се използват за човешка консумация след третирането им по начин, който гарантира унищожаването на салмонелите.
3. Когато се установи, че разплодно стадо е заразено със Salmonella enteritidis или Salmonella typhimurium:
а) яйцата, които са неподходящи за инкубация, се унищожават или се използват за човешка консумация след третиране по начин, посочен в законодателството на Европейския съюз за хигиена на храните, който унищожава Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium;
б) възрастните птици: - се изколват и се използват за човешка консумация след третиране по начин, посочен в законодателството на Европейския съюз за хигиена на храните, който унищожава Salmonella enteritidis и Salmonella typhimurium; - се унищожават в съответствие с изискванията на Наредбата за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване, издадена на основание чл.66, ал. 2 ЗВД.
4. Произхождащите от заразеното разплодно стадо кокоши зародиши в процес на инкубация се унищожават.
Г. Специфични изисквания за стада стокови носачки
1. Яйца, които произхождат от стада стокови носачки, не се използват за директна човешка консумация, когато не са включени в програмите по чл. 5, ал. 1.
2. Яйцата, които произхождат от стада, за които има съмнение, че са заразени със салмонели, имащи значение за здравето на хората, се използват за човешка консумация след третиране по начин, който гарантира унищожаването на салмонелите.
3. Птиците от заразените стада се изколват при спазване изискванията на законодателството на Европейския съюз за хигиена на храните и се пускат на пазара при спазване на изискванията по буква "Д".
4. Птиците от заразените стада се унищожават в съответствие с изискванията на Наредбата за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване, когато се прецени, че не могат да бъдат използвани за човешка консумация.
Д. Специфични изисквания за прясно месо
1. От 1.I.2010 г. прясното месо от птици по приложение № 1 може да се пуска на пазара, при условие че отговаря на изискването да не е установено наличие на салмонели в 25 g от месото.
2. Изискването по т. 1 не се прилага за месо, което е предназначено за термична преработка за унищожаване на салмонелите съгласно изискванията на законодателството на Европейския съюз за хигиена на храните.
Приложение № 3
към чл. 17, ал. 1
Критерии за определяне на салмонелните серотипове, имащи значение за здравето на хората
Определянето на салмонелните серотипове, които имат значение за здравето на хората, се извършва по следните критерии:
1. честотата на изолиране на салмонелните серотипове;
2. данните от епидемиологичния и епизоотичния анализ за установяване източниците и механизмите за предаване на инфекцията и разпространението на салмонелните серотипове при отделните видове животни и във фуражите;
3. тенденциите за разпространение на отделните салмонелни серотипове при хора и животни;
4. установяването на салмонелни серотипове с повишена вирулентност и резистентност към лекарствени средства.
