Чл. 1. С тази наредба се определя добавката към трудовото възнаграждение на служителите от гражданската администрация в главното управление и в местата за лишаване от свобода.

Чл. 2. (1) Служителите от гражданската администрация по § 19, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) получават като добавка за работа в местата за лишаване от свобода възнаграждението за званието, което им е било присвоено към влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗИН (ДВ, бр. 73 от 1998 г.).
(2) Размерът на добавката за работа в местата за лишаване от свобода на служителите по ал. 1 се увеличава до размера на възнаграждението за следващото по-горно звание след прослужване на сроковете, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 3.
(1) Служителите от гражданската администрация по § 19, ал. 2 ЗИН, назначени на длъжности, които са били офицерски, получават добавка за работа в местата за лишаване от свобода, както следва:
1. I степен - 28 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода;
2. II степен - 30 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода;
3. III степен - 37 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода;
4. IV степен - 39 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода.
(2) Служителите от гражданската администрация по § 19, ал. 2 ЗИН, назначени на длъжности, които са били сержантски, получават добавки за работа в местата за лишаване от свобода, както следва:
1. I степен - 18 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода;
2. II степен - 20 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода; 3. III степен - 21 % от средната брутна работна заплата за военизирания състав на местата за лишаване от свобода.

Чл. 4.
(1) Добавка от I степен по чл. 3, ал. 1 се определя на новоназначени служители с трудов стаж извън местата за лишаване от свобода до 7 години.
(2) Добавка от II степен по чл. 3, ал. 1 се определя на новоназначени служители с трудов стаж извън местата за лишаване от свобода над 7 г. или в местата за лишаване от свобода 5 г. при условията на ал. 1.
(3) Добавка от III степен се определя на новоназначени служители на ръководни длъжности с трудов стаж извън местата за лишаване от свобода над 10 г. или в местата за лишаване от свобода 7 г. с добавка от II степен.
(4) Добавка от IV степен се определя на ръководни служители от местата за лишаване от свобода, прослужили 7 г. на длъжности с добавка от III степен.

Чл. 5.
(1) Добавка от I степен по чл. 3, ал. 2 се определя на новоназначени служители с трудов стаж извън местата за лишаване от свобода до 5 години.
(2) Добавка от II степен по чл. 3, ал. 2 се определя на новоназначени служители с трудов стаж извън местата за лишаване от свобода над 5 г. или в местата за лишаване от свобода 3 г. на длъжности с добавка от I степен.
(3) Добавка от III степен се определя на прослужилите 3 г. на длъжности с добавка от II степен.

Чл. 6. Служителите от административно-техническия и помощен персонал получават добавка за работа в местата за лишаване от свобода в размер 22 % от заплатата за длъжност.

Чл. 7. Пределната добавка за степен за различните длъжности се определя с щатните разписания на главното управление, затворите и поправителните домове.

Чл. 8.
(1) Първоначалната добавка за работа в местата за лишаване от свобода се определя със заповедта за назначаване.
(2) Увеличението на добавките по чл. 2 и 3 става със заповед на началника на Главното управление на местата за лишаване от свобода.
(3) За изключителни постижения в работата или за проявен героизъм добавката може да бъде увеличена до 2 г. предсрочно от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция.

Чл. 9.
(1) Офицерите и сержантите получават като добавка за работа в местата за лишаване от свобода възнаграждението за званието, което им е присвоено.
(2) Офицерските и сержантските длъжности в местата за лишаване от свобода, както и пределните звания на служителите, които ги изпълняват, се определят с щатните разписания на главното управление, затворите и поправителните домове.

Чл. 10.
(1) Нравствената, професионалната и психофизическата пригодност на служителите се оценява чрез атестиране.
(2) Атестирането се извършва най-малко веднъж на 5 години. Оценката се прави индивидуално, съобразно изискванията за съответните длъжности. Съставът на атестационните комисии се определя от началника на Главното управление на местата за лишаване от свобода.
(3) При отрицателна атестация със заповед на началника на Главното управление на местата за лишаване от свобода добавката за работа в местата за лишаване от свобода може да бъде намалена с една степен за срок една година, който не се счита за прослужено време за повишаване в по-горна степен.

Чл. 11.
(1) Физическата и психологическата пригодност на кандидатите за служители по § 19, ал. 2 ЗИН се установява по реда, предвиден за офицерите и сержантите от местата за лишаване от свобода.
(2) Новоназначените преминават през курс за начална подготовка. Продължителността и тематиката на обучение се определят от началника на Главното управление на местата за лишаване от свобода.
(3) Служителите, които не са успели да положат теоретико-практически изпит след завършване на курса за начална подготовка, се уволняват поради негодност да изпълняват служебните си задължения.

Чл. 12. На служителите по § 19, ал. 2 ЗИН се издават служебни карти по установен образец.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1.
(1) Добавката за работа в местата за лишаване от свобода на служителите по § 19, ал. 2 ЗИН се начислява от датата на назначаването.
(2) Степента на добавката на служителите по § 19, ал. 2, назначени до влизането в сила на тази наредба, се определя със заповед на заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция.

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.20а, ал. 3 и § 19 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г.).