Чл. 1.
(1) Наредбата има за задача да уреди основните въпроси, свързани с предпазване на телевизионното и радиоприемане от радиосмущения.
(2) Под "телевизионни и радиосмущения" се разбират странични въздействия на нежелателни електромагнитни процеси, проявяващи се като напрежения, токове и електромагнитни излъчвания, създавани от електро- и радиоустройства.
(3) Източници на радиосмущения са тези електро- и радиоустройства или комплекс от такива устройства, при работата на които възникват телевизионни и радиосмущения.

Чл. 2.
(1) Смущението се счита отстранено, когато на входа на смущаваното приемно устройство полезното и смущаващото напрежение са най-малко в следните съотношения:
1. за обикновено радиоразпръскване и диспечерски служби с амплитудна модулация - 40 дб (100 пъти);
2. за обикновено радиоразпръскване и диспечерски служби с честотна модулация - 28 дб (25 пъти);
3. за радиотелеграфни служби и фототелеграфия - 34 дб (50 пъти);
4. за телевизионно приемане - 45 дб (180 пъти).
(2) За смущения, влизащи чрез захранващата мрежа, съотношението между полезното и смущаващото напрежение на изхода на смущаващото приемно устройство трябва да е най-малко 40 дб (100 пъти).

Чл. 3. На контрол за защита на радио- и телевизионните приемания от радиосмущения и обезсмутяване подлежат:
1. високочестотни съоръжения и инсталации, които не се използуват за съобщителни нужди и чието техническо предназначение се състои в произвеждане или използуване на електрически високочестотни устройства с промишлено и медицинско предназначение;
2. съоръжения за пренасяне на съобщения, които излъчват неизползуваеми високочестотни електромагнитни трептения;
3. всички електроуреди и съоръжения, които не са предназначени за пренасяне на съобщения и произвеждат вторично действуващи електрически високочестотни колебания. Към тях се отнасят:
а) източници, захранвани от електрическата мрежа; електроустройства с прекъсващи контакти и терморегулатори; устройства с електродвигатели за включване към електромрежи; устройства с електродвигатели и прекъсващи контакти; луминисцентни лампи; електроустройства с високоволтов разряд; битови и комунални електромрежи; електротранспорт - електрифициран жп. транспорт и градски електротранспорт;
б) източници, невключени към електрическата мрежа; електрооборудването на устройства с двигатели с вътрешно горене; устройства с микроелектродвигатели.

Чл. 4. Обезсмутяването се извършва до степен съгласно действуващите български държавни стандарти.

Чл. 5. Когато при работата на изброените в чл. 3 уреди и съоръжения се получават радиосмущения в приемните устройства, притежателят на източника на радиосмущения извършва обезсмутяването за своя сметка.

Чл. 6. Взетите мерки и допълнително поставените обезсмутителни елементи не трябва да увреждат правилното функциониране на подложеното на обезсмутяване съоръжение.

Глава втора
ПРОИЗВОДСТВО И ВНОС НА ЕЛЕКТРОСЪОРЪЖЕНИЯ

Чл. 7. Производителите на уреди и съоръжения, предизвикващи радио- и телевизионни смущения, са длъжни да вземат мерките, предвидени с нормативни и други актове за обезсмутяването им.

Чл. 8. Всички новопроизвеждани уреди и съоръжения се подлагат от Министерството на информацията и съобщенията или определено от него предприятие на техническо измерване по отношение на създаваните от тях радиосмущения, за което се съставя протокол. Измерването се извършва на място и време, посочени от Министерството на информацията и съобщенията, срещу заплащане.

Чл. 9. Пренасянето на уреда или съоръжението, които ще се измерват, се извършва за сметка и риск на производителя.

Чл. 10. Ако измерването на уреда или съоръжението става при производителя, допълнителните разходи са за негова сметка.

Чл. 11. При искане на разрешително от съответните компетентни органи за ново производство на посочените в чл. 3 съоръжения заедно с другата документация се представя и измерителен протокол съгласно чл. 8 за спазване на българските държавни стандарти за допустимите стойности на промишлените радиосмущения.

Чл. 12. Производителят е длъжен да отбелязва на табелките на обезсмутените съоръжения и уреди разрешителния знак за обезсмутяване или да поставя в тяхна непосредствена близост такъв траен знак.

Чл. 13. Органите на Министерството на информацията и съобщенията правят периодични контролни проверки за спазване на изискванията за обезсмутяване при производството на съоръжения и уреди, посочени в чл. 3.

Чл. 14. Министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и организациите са длъжни да заявяват, а Министерството на външната търговия, съответно вносните предприятия, да внасят уреди и съоръжения, отговарящи на българските държавни стандарти за допустимите стойности на промишлените смущения.

Чл. 15. Устройства за обезсмутяване могат да бъдат внасяни или произвеждани в страната само след съгласуване с Министерството на информацията и съобщенията.

Глава трета
ОТСТРАНЯВАНЕ НА СМУЩЕНИЯ, ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ УРЕДБИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Чл. 16. Посочените в чл. 3 уреди и съоръжения, когато не са снабдени с разрешителния знак за обезсмутяване, преди пускането им в експлоатация се обявяват от притежателя им в съответната противосмутителна служба при Министерството на информацията и съобщенията за необходимостта от обезсмутяване. След техническо измерване съгласно чл. 8 и издаване на измерителен протокол съоръженията се пускат в експлоатация след спазване изискванията в протокола.

Чл. 17. При евентуални промени в електрическите инсталации на уредите и съоръженията в чл. 3 се прилагат изискванията на чл. 8 и 9.

Чл. 18.
(1) Органите на Министерството на информацията и съобщенията издирват източниците на радиосмущенията и дават предписание за срока на тяхното обезсмутяване, като контролират посочените източници до окончателната констатация за пълно обезсмутяване.
(2) Обект на издирване са източниците на радиосмущения от ново местно производство, от внос или такива, които са констатирани като вече намиращи се в експлоатация съоръжения и уреди.

Чл. 19. Издирването на източници на радиосмущения се извършва от органите на Министерството на информацията и съобщенията:
1. по искане на редовни абонати на изправни в техническо отношение радиосъоръжения и лица, които имат право да използуват средства за радиовръзки;
2. по искане на граждани, учреждения, организации, предприятия и др., които притежават технически изправни радио-телевизионни приемни устройства или други съоръжения, на които източниците на смущения пречат на нормалната им работа;
3. по инициатива на органите на Министерството на информацията и съобщенията.

Чл. 20. Отстраняването на промишлените радиосмущения може да се извършва и от противосмутителните служби при Министерството на информацията и съобщенията срещу заплащане.

Чл. 21. За притежател на източник на радиосмущение, който не се съобразява с нормативните актове за радиосмущенията, се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за съобщенията (чл. 61, ал. 4 и 5, чл. 62 и & 1 от допълнителните разпоредби) - за първо нарушение глоба до 300 лв., за повторно нарушение глоба от 200 до 500 лв.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл.3 и 41 от Закона за съобщенията.