Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат здравните изисквания към:
1. центровете за изкуствено осеменяване, в които се получава сперма от говежди и биволски бици;
2. животните донори;
3. спермата от говежди и биволски бици;
4. спермата от говежди и биволски бици при обмена й между Република България и държавите - членки на Европейската общност (ЕО);
5. спермата от говежди и биволски бици при внасяне от трети страни.

Раздел II
Изисквания към центровете за изкуствено осеменяване

Чл. 2. Центровете за изкуствено осеменяване:
1. получават разрешение по реда на чл.33, ал. 1 от Закона за животновъдството;
2. се поставят под контрола на официален ветеринарен лекар;
3. разполагат с помещения:
а) за отглеждане на животните, от които се получава сперма;
б) за изолиране на болни животни, отделено от помещенията по буква "а";
в) за получаване на сперма, включително отделно помещение за почистване, дезинфекциране и стерилизиране на инструментите, съдовете и инвентара;
г) за обработка на спермата, което може да не е разположено на същия терен;
д) за съхраняване на спермата, което може да не е разположено на същия терен;
4. построени и изолирани по начин, който не допуска контакт с животни извън центъра;
5. помещенията им се проектират и построяват по начин, който позволява лесно да се почистват и дезинфекцират;
6. се проектират така, че помещенията за отглеждане на животни, помещенията за обработка на сперма и тези за съхранение на сперма са физически отделени помежду си.

Чл. 3.
(1) В центровете за изкуствено осеменяване по чл. 2:
1. се отглеждат животни от вида, от който получават сперма; когато е необходимо да се отглеждат и други видове животни, се осигуряват условия те да не носят риск за здравето на тези, от които се получава сперма, и да отговарят на изискванията, поставени от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за центъра;
2. ветеринарният лекар, който ги обслужва, води дневник за всички отглеждани животни и отбелязва следните данни:
а) идентификационен номер, дата на раждане, порода;
б) здравословно състояние, лечебни и профилактични третирания и ваксинации;
3. влизането на външни лица се допуска след разрешение от ветеринарния лекар по т. 2 при спазване правилата за вътрешния ред в обекта;
4. работещите са запознати със:
а) изискванията за хигиената и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести;
б) работата в стерилни условия;
в) методите на получаване, обработване и съхранение на сперма;
5. спермата се получава, обработва и съхранява само в предназначените за целта помещения;
6. инструментите, които влизат в контакт със спермата и животните, са за еднократна употреба или се почистват, дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба;
7. продукти от животински произход, добавки и разредители, които се използват при обработката на спермата, са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните, или преди употреба са обработени по начин, който предотвратява подобен риск;
8. съдовете за съхранение и транспортиране на сперма се дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба;
9. криогенната среда не се използва преди това за други продукти от животински произход.
(2) В регистрираните по чл. 17, т. 1 и 2 центрове се обработва и съхранява само сперма, получена в такъв център, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма.
(3) Сперма, която не е получена в регистриран център, може да се обработва в регистриран център, ако:
1. е получена от животни, отговарящи на изискванията по чл. 5;
2. обработването й се извършва с отделен комплект инструменти, различни от тези, с които се обработва спермата, предназначена за обмен между Р България и държавите - членки на ЕО.
(4) Спермата по ал. 3 не е обект на обмен между Р България и държавите - членки на ЕО, и е идентифицирана по начин, различен от този, по който се идентифицира спермата, която е обект на обмен.
(5) Всяко количество сперма независимо дали е разделено на отделни дози или не се идентифицира във водената документация по начин, чрез който може да се установят:
1. датата на получаване;
2. породата и идентификационният номер на животното;
3. името и регистрационният номер на центъра за изкуствено осеменяване, в който е получена;
4. серологичният статус на животното донор по отношение на инфекциозния ринотрахеит и инфекциозния пустулозен вулвовагинит.
(6) В центровете по ал. 1 могат да се съхраняват дълбоко замразени ембриони, ако:
1. имат разрешение от официалния ветеринарен лекар, контролиращ центъра;
2. ембрионите отговарят на изискванията на наредбата за здравните изисквания към ембриони от говеда и биволи при обмена им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни, по чл.54 и чл.56, ал. 2 ЗВД;
3. ембрионите се съхраняват в съдове, различни от тези, в които се съхранява сперма.
(7) Центровете по ал. 1 се инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за проверка на спазване на изискванията на тази наредба.

Раздел III
Изисквания за приемане на животни в центровете за изкуствено осеменяване

Чл. 4.
(1) В центровете по чл. 2 се допускат животни, които отговарят на следните изисквания:
1. преминали са период на карантина в продължение най-малко 30 дни в карантинно помещение, одобрено от органите на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), където има други животни със същия здравен статус;
2. преди постъпването си в карантинното помещение по т. 1 животните идват от стадо/ферма, официално свободно от:
а) туберкулоза и бруцелоза съгласно Наредбата за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Р България и държавите - членки на ЕО, и за определяне на здравния статут на регионите и обектите, от които произхождат, издадена от министъра на земеделието и горите по чл.54 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
б) ензоотична левкоза по говедата, съгласно наредбата по буква "а" или са родени от майки, които са изследвани и са показали отрицателен резултат в агар гел имунодифузионния тест, извършен в съответствие с изискванията на наредбата, след отстраняване на животните от техните майки; ако това изискване не е спазено, спермата не се допуска за обмен, докато донорът не достигне възраст две години и не се изследва съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3.

Чл. 5.
(1) За допускане в центровете 30 дни преди карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните следва да са реагирали отрицателно на следните изследвания:
1. интрадермално (вкожно) изследване за туберкулоза съгласно изискванията на наредбата по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а";
2. серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по т. 1, показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT);
3. серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата съгласно изискванията на наредбата по т. 1;
4. серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест за инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата;
5. тест за изолиране на вируса в клетъчни култури и установяване на вирусния антиген в тях чрез имунофлуоресцентен или имунопероксидазен тест за вирусна диария по говедата.
(2) Регионалната ветеринарномедицинска служба може да разреши изследванията по ал. 1 да се проведат в карантинното помещение, като началото на 30-дневната карантина започва да тече след получаване на отрицателни резултати от тях.

Чл. 6.
(1) По време на карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните се изследват:
1. чрез серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а", показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT);
2. серологично изследване чрез имунофлуоресцентен тест или микробиологично изследване (културален) тест за инфекция с кампилобактерии на смивки от препуциума или от съответната изкуствена вагина, а женските животни се изследват чрез аглутинационен тест на вагинална слуз;
3. микроскопско и микробиологично (културално) за трихомоноза на проби от вагинални и препуциални смивки, при който женските животни се изследват чрез извършване на аглутинационен тест на проби от вагинална слуз;
4. чрез серум неутрализационен тест за инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата.
(2) Когато при изследванията по ал. 1 някое животно реагира положително, то се настанява в изолатора на карантинното помещение. При групова карантина останалите животни се приемат в центъра след възстановяване на здравословния им статус.

Чл. 7. Всички лабораторни изследвания се извършват в оторизирани лаборатории.

Чл. 8. Животните се допускат в центъра за изкуствено осеменяване с разрешение от ветеринарния лекар на центъра. Всяко влизане и излизане на животни се документира.

Чл. 9.
(1) Животните, допуснати за приемане в центъра, следва да идват директно от карантинните помещения по чл. 4, ал. 1, т. 1 и да не показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането.
(2) В деня на изпращане на животните за центъра карантинното помещение отговаря на следните изисквания:
1. да се намира в центъра на район с радиус 10 km, в който не е имало шап най-малко 30 дни;
2. най-малко 3 месеца да е било свободно от шап и бруцелоза;
3. най-малко 30 дни е било свободно от задължително обявяваните болести по говедата, посочени в наредбата по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а".

Чл. 10.
(1) Когато са изпълнени изискванията по чл. 9 и през последните 12 месеца са извършени лабораторните изследвания по чл. 11, животните могат да бъдат прехвърлени от един център в друг център, който е със същия здравен статус, без да са преминали карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1, ако:
1. не са имали контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус;
2. транспортните средства, с които се превозват, са почистени и дезинфекцирани преди транспортирането.
(2) Когато животните идват от център, намиращ се в друга държава членка, се спазват изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1.

Раздел IV
Изисквания към животните в центровете за изкуствено осеменяване

Чл. 11.
(1) Животните в центровете по чл. 17, т. 1 и 2 най-малко веднъж годишно преминават задължителни изследвания за:
1. туберкулоза съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 1, т. 1 - чрез интрадермално (вкожно) изследване;
2. бруцелоза - чрез серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 1, т. 1, показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT);
3. ензоотична левкоза по говедата - чрез скрининг тест;
4. инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата - чрез серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест, като:
а) животни, които преди това са показали положителен резултат на един от двата серологични теста, не се изследват повторно;
б) ваксинация срещу това заболяване се извършва на серонегативни животни еднократно с жива ваксина, приложена интраназално, или двукратно с инактивирана ваксина през интервал не по-малко от 3 седмици и не повече от 4 седмици, приложена парентерално; след това ваксинацията се извършва през интервал не повече от 6 месеца;
5. за инфекция с кампилобактерии - серологично изследване чрез имунофлуоресцентен тест или микробиологично изследване (културален тест) на смивки от препуциума или от съответната изкуствена вагина, а женските животни се изследват чрез аглутинационен тест на вагинална слуз.
(2) Животни, които не се използват за получаване на сперма, могат да не преминават изследването по ал. 1, т. 5, но при възобновяване получаването на сперма от тях задължително преминават това изследване.
(3) Всички изследвания се извършват в оторизирани лаборатории.
(4) Ако резултатът на някое от лабораторните изследвания по ал. 1 се окаже положителен, животното се изолира, а спермата, получена от него след последния отрицателен резултат, не се допуска за обмен. Спермата, получена от останалите животни в центъра, се допуска за обмен след възстановяване на здравния статус на центъра.

Раздел V
Изисквания към спермата

Чл. 12.
(1) За изкуствено осеменяване се използва сперма, получена от животни, които:
1. не показват клинични признаци на заболяване в деня на получаване;
2. не са ваксинирани срещу шап 12 месеца преди получаването на спермата или
3. са ваксинирани срещу шап 12 месеца преди получаване на спермата, като 5 % от всяко получено количество, разпределено в най-малко 5 пайети, е изследвано с тест за изолиране на вируса на шапа с отрицателен резултат;
4. не са ваксинирани против шап през последните 30 дни преди получаване на спермата;
5. са били в регистриран център най-малко 30 дни преди получаването на спермата, когато се отнася за свежа сперма;
6. не са използвани за естествено осеменяване;
7. са били в центрове, свободни от шап, най-малко 3 месеца преди получаването и 30 дни след получаването й; центровете са разположени в центъра на район, в който в радиус 10 km през последните 30 дни не е регистриран случай на шап;
8. са били в центрове, които през периода, започващ 30 дни преди получаването и свършващ 30 дни след получаването на сперма, до датата на изпращането й са свободни от задължителните за обявяване болести, посочени в наредбата по чл. 5, ал. 1, т. 1.

Чл. 13.
(1) Към спермата след окончателното й разреждане или към разредителя може да се добави комбинация от антибиотици с ефикасно действие срещу кампилобактерии, лептоспири и микоплазми. При замразена сперма антибиотиците се добавят преди замразяването. Ефектът на комбинацията трябва да бъде равностоен на ефекта от следните разтвори:
1. стрептомицин - не по-малко от 500 UI на 1 ml;
2. пеницилин - не по-малко от 500 UI на 1 ml;
3. линкомицин - не по-малко от 150 mg на 1 ml;
4. спектиномицин - не по-малко от 300 mg на 1 ml.
(2) Непосредствено след добавянето на антибиотиците спермата се поставя при температура не по-малка от 5 °С за не по-малко от 45 min.

Чл. 14. Спермата, предназначена за обмен между Р България и държавите - членки на ЕО, отговаря на следните изисквания:
1. най-малко 30 дни преди изпращането й се съхранява съгласно изискванията по чл. 2 и 3, когато спермата е замразена;
2. се транспортира в съдове, почистени, дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба, запечатани и номерирани преди изпращането им от одобрените складови помещения.

Раздел VI
Обмен на сперма от говежди и биволски бици между Република България и държавите - членки на Европейската общност

Чл. 15. Обмен на сперма от говежди и биволски бици между Р България и държавите - членки на ЕО, се допуска от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), ако е:
1. получена и обработена в център за изкуствено осеменяване съгласно раздел II;
2. обработена, съхранявана в център по т. 1, който отговаря на изискванията по тази наредба и е под контрола на официален ветеринарен лекар;
3. от животни, чието здравословно състояние отговаря на изискванията на раздел III.

Чл. 16.
(1) Всяка пратка сперма се придружава от издаден от официален ветеринарен лекар на държавата членка на произход здравен сертификат, който:
1. е изготвен на един лист хартия в съответствие с образеца по приложението;
2. е съставен най-малко на езика на държавата членка на произход и на български език;
3. придружава в оригинал пратката до нейното местоназначение;
4. е предназначен за един получател.
(2) Обмен на сперма от говежди и биволски бици не се допуска от НВМС, ако спермата не отговаря на изискванията по чл. 17.
(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, НВМС:
1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й;
2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.
(4) Когато спермата не е допусната за обмен на територията на Р България поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 17, или е доказано, че е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми по реда на ал. 3, и ако страната изпращач в рамките на 30 дни за дълбоко замразена и незабавно за свежа сперма не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на получателя.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява изпращача, получателя или техен представител за взетите решения по ал. 4.

Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба допуска за обмен сперма от говежди и биволски бици, ваксинирани срещу шап, ако:
1. разплодниците са ваксинирани срещу шап 12 месеца преди получаване на спермата;
2. пет процента от всеки получен и разреден еякулат сперма от животните по т. 1 е поставен в не по-малко от 5 пайети и е изследван в лаборатория на държавата членка получател или в посочена от нея лаборатория за изолиране на шапния вирус, като резултатът от изследването е отрицателен.

Раздел VII
Изисквания при внасяне

Чл. 18.
(1) Внасянето на сперма от говежди и биволски бици се допуска, когато:
1. тя произхожда от трети страни, включени в списъка на Европейската комисия (ЕК) по видове животни и биологични продукти;
2. е получена, обработена и съхранявана в център, одобрен от компетентните власти на страната на произход и включен в списъка, изготвен от ЕК;
3. е получена от животни, които непосредствено преди получаването й са били на територията на страната на произход, включена в списъка по т. 1 в продължение най-малко на 6 месеца;
4. се придружава от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход, който:
а) е изготвен на един лист хартия в съответствие с образец на ЕО;
б) е съставен най-малко на български език и на един от официалните езици на държавата членка на влизане в границите на ЕО;
в) придружава в оригинал пратката до нейното местоназначение;
г) е предназначен за един получател;
5. се придружава от зоотехнически сертификат.
(2) Списъците по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват на сайта на Министерството на земеделието и горите и на НВМС.
(3) Внасянето на сперма от трети страни, включени в списъка по ал. 1, т. 1, не се допуска, ако се установи, че спермата не отговаря на изискванията на наредбата, като се вземат предвид:
1. здравният статут на района, в който се намира центърът, особено по отношение на болестите от списък А на Световната организация за здравеопазване на животните;
2. здравният статут на центъра, в който е получена, обработена и съхранявана спермата;
3. здравословното състояние на животното донор и резултатите от лабораторните изследвания, на които е подложено;
4. резултатите от лабораторните изследвания, на които е подложена спермата;
5. здравният статут на центъра по отношение на туберкулоза и бруцелоза по говедата, определен съгласно изискванията на Наредбата за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Р България и държавите членки и за определяне на здравния статут на регионите и обектите, от които произхождат.

Раздел VIII
Мерки за безопасност и контрол

Чл. 19. При внасяне всяка пратка сперма подлежи на ветеринарни проверки при спазване изискванията на наредбата по чл.188, ал. 2 ЗВД.

Чл. 20. При обмен между Р България и държавите - членки на ЕО, се спазват мерките за безопасност, посочени в наредбата по чл.70 ЗВД.

Чл. 21.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва поискано съдействие при извършване на проверки от експерти на ЕК в Р България за спазване на изискванията на наредбата.
(2) След уведомяване от ЕК за резултатите от проверките по ал. 1 НВМС предприема необходимите мерки.

Допълнителни разпоредби

§ 1. Националната ветеринарномедицинска служба изпраща на държавите членки и на ЕК списък на центровете за изкуствено осеменяване и техните регистрационни номера, както и информация за промени в него.

§ 2. По смисъла на тази наредба:
1. "Сперма" е количеството биологична течност, отделено при еякулация.
2. "Център за изкуствено осеменяване" е официално признато и контролирано предприятие, разположено на територията на една държава, в което се произвежда и съхранява сперма за изкуствено осеменяване.
3. "Пратка" е количеството сперма, за което се съставя един сертификат.
4. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар - служител на компетентната власт на държава членка или на трета страна.
5. "Ветеринарен лекар на центъра" е ветеринарният лекар, който отговаря за ежедневното спазване в центъра на изискванията по тази наредба за получаване и съхранение на спермата.
6. "Страна на произход" е държава членка или трета страна, в която е получена спермата и от която се изпраща за държава членка.
7. "Получаване" е количеството сперма, взето от донор по всяко време.
8. "Криогенна среда" е средата, в която се замразява спермата.
9. " Оторизирана лаборатория" е лаборатория, одобрена от генералния директор на НВМС за Р България.

Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл.54 и чл.56, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й.

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Приложение
към