Чл.1. С тази наредба се определя процедурата за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата и за архивиране на документацията за тях.
Чл.2. Недвижимо културно-историческо наследство по смисъла на тази наредба е съвкупността от автентични материални свидетелства за човешко съществуване и дейност, които принадлежат неразделно към средата, в която или за която са създадени, както и трайно принадлежащите им движими ценности.
Чл.3.
(1) Процедурата за обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата включва:
1. идентифициране;
2. деклариране;
3. заключителна комплексна оценка;
4. утвърждаване, обнародване и регистриране.
(2) Предложенията за обявяване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се подготвят от Националния институт за паметниците на културата (НИПК).
(3) Обявяването на недвижими паметници на културата се извършва системно - по ежегодни териториални програми.
(4) Обявяването на недвижими паметници на културата може да се извършва и инцидентно - при възникнали неотложни обстоятелства.
Чл.4.
(1) Програмите по чл.3, ал.2 се подготвят от НИПК. Техният обхват и съдържание се утвърждават от министъра на културата. Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с тяхното изпълнение, се осигуряват целево в бюджета на НИПК.
(2) Разходите за командировки, материали и информационно обезпечаване, свързани с инцидентното обявяване на недвижими паметници на културата по предложения на общини, се финансират от съответните общински бюджети.
Чл.5. С обявяване на обектите от недвижимото културно-историческо наследство за паметници на културата се определят видът и категорията им и се регламентира режимът за тяхното опазване.

Глава втора
ВИДОВЕ И КАТЕГОРИИ ОБЕКТИ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И РЕЖИМИ ЗА ОПАЗВАНЕТО ИМ

Чл.6.
(1) Видът на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определя в зависимост от:
1. принадлежността им към определен исторически период;
2. пространствената им структура и териториалния им обхват;
3. научната и културната област, към която те се отнасят;
4. местоположението им.
(2) Според принадлежността им към определен исторически период обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. праисторически;
2. антични;
3. средновековни;
4. възрожденски;
5. от Новото време.
(3) Според пространствената им структура и териториалния им обхват обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. единични обекти;
2. групови обекти:
а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно-историческо наследство, чиито елементи се намират в определени пространствени, естетически и смислови взаимоотношения помежду си и с прилежащата им среда;
б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи принадлежат на една функционална общност;
в) историческо селище - цялостно урбанизирано образувание, което, независимо дали се е развивало постепенно във времето или е планово създадено, е наситено с културно-исторически свидетелства от една или няколко епохи;
г) историческа зона - обособима структура от селищна, извънселищна територия или част от акватория, наситена със свидетелства за културата или историята на една или няколко исторически епохи.
(4) Според научната и културната област, към която се отнасят, обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. (изм.,ДВ,бр.20 от 2001 г.) археологически - материални следи на човешка дейност от минали епохи, съществуващи в руинно състояние над земята и/или в земните пластове - на сушата и във водните басейни на територията на страната;
2. исторически - структури, паметни знаци и места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
3. архитектурно-строителни - самостоятелни сгради и инженерни съоръжения или съчетания от тях, които имат значение за развитието на архитектурно-строителното изкуство и наука;
4. художествени - произведения на изящните, монументалните и приложните изкуства като неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
5. на урбанизма и културния пейзаж - пространствено обособими структури от селищна или извънселищна територия, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на градоустройствената наука, взаимодействието на човека с природната среда, притежаващи структурообразуваща или поддържаща роля за развитието на населено място или извънселищна територия;
6. на парковото и градинското изкуство - териториално или пространствено обособени структури, разпознаваеми по устойчивата им композиция и от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
7. етнографски - свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи, вярвания, представляващи неразделни елементи от пространствената среда, на която принадлежат, и значими от гледна точка на етнологията;
8. производствено-технически и индустриалнотехнологични - самостоятелни сгради или комплекси от сгради и инженерни съоръжения с прилежащото им техническо оборудване, които имат значение за развитието на техническата култура и индустриалните технологии.
(5) Според местоположението им спрямо селищни структури обектите на недвижимото културно-историческо наследство са:
1. в населено място;
2. в извъннаселено място.
Чл.7. Според културно-историческата им стойност обектите на недвижимото културно-историческо наследство се степенуват във:
1. категория "световно значение" - обекти с общочовешка стойност според критериите, утвърдени от международната конвенция за защита на световното наследство;
2. категория "национално значение" - обекти с изключителна стойност за българската история и култура;
3. категория "местно значение" - обекти, свързани с местна история и култура;
4. категория "ансамблово значение" - обекти с относително ниска индивидуална културно-историческа стойност, които поддържат пространствената характеристика на груповия паметник, към който принадлежат;
5. категория "за сведение" - обекти с ниска индивидуална културно-историческа стойност, които са носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.
Чл.8. Режимите за опазване на обектите на недвижимото културно-историческо наследство са комплекс от правила и норми, които включват:
1. териториален обхват:
а) граници на обекта и на неговите съставни елементи - ако са идентифицирани такива;
б) граници на охранителната му зона - ако е определена такава;
2. предписания за опазване на обекта и неговата среда.
Чл.9.
(1) Специален режим за опазване - резерват, може да се определя за групови обекти на недвижимото културно-историческо наследство или части от тях, които имат категория "национално значение".
(2) Правилата и нормите на този режим осигуряват най-висока степен на опазване.

Глава трета
ПРОЦЕДУРА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ОБЕКТИТЕ ОТ НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО ЗА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

Раздел I
Идентифициране

Чл.10.
(1) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство, на техните елементи и на прилежащата им среда е системен процес, чрез който те се издирват, локализират и описват.
(2) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се извършва от НИПК - самостоятелно или във взаимодействие с други физически и юридически лица.
(3) Идентифициране на обекти на недвижимото културно-историческо наследство може да се извърши системно или при провеждане на селскостопански, благоустройствени, строителни и други дейности.
Чл.11. Идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се осъществява чрез:
1. системни теренни обхождания, проучвания и сондажи;
2. целеви - тематични, научни експедиции;
3. аеро- и подводни проучвания;
4. други научноизследователски, недеструктивни методи и средства.
Чл.12. Резултатите от идентифицирането на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се отразяват в идентификационна карта, чиито информационни и документационни стандарти се създават от НИПК.

Раздел II
Деклариране

Чл.13.
(1) Идентифицираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се декларират от НИПК след предварителна оценка на културно-историческата им стойност и обществена значимост.
(2) Декларираните обекти се поставят под временна закрила като недвижими паметници на културата до окончателното доказване на тяхната културно-историческа стойност и обществена значимост.
(3) С акта на деклариране на обектите на недвижимото културно-историческо наследство се определят:
1. предварителната им видова характеристика;
2. предварителната им категория;
3. временният режим за тяхното опазване.
(4) Временният режим на декларираните обекти е задължителен за всички физически и юридически лица.
(5) Предложения за деклариране на обекти на недвижимото културно-историческо наследство пред НИПК могат да правят всички заинтересувани лица.
Чл.14.
(1) Декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се вписват в декларационни списъци, които се утвърждават от директора на НИПК.
(2) Копия от списъците на декларираните обекти се изпращат на общините, районите и кметствата, на чиято територия се намират декларираните обекти.
(3) Националният институт за паметниците на културата издава удостоверения на заинтересуваните лица при необходимост.
(4) Общините, районите и кметствата са задължени да нанесат декларираните обекти в данъчните регистри и кадастъра на населеното място и да уведомят всички заинтересувани лица по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.
Чл.15.
(1) Заинтересуваните лица могат да направят възражение срещу извършения декларационен акт чрез НИПК до министъра на културата в двуседмичен срок от получаване на уведомлението.
(2) Министърът на културата се произнася по възражението в двуседмичен срок от получаването му.

Раздел III
Заключителна комплексна оценка

Чл.16. Декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство подлежат на заключителна комплексна оценка за придобиване статут на паметник на културата по смисъла на чл.12 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Чл.17.
(1) Заключителната комплексна оценка доказва културно-историческата стойност и обществена значимост на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство.
(2) Заключителната комплексна оценка се извършва от НИПК след изучаване и документиране на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство въз основа на системата от утвърдени критерии за:
1. автентичност и степен на съхраненост;
2. научна и художествена стойност;
3. взаимодействие със средата;
4. взаимодействие с обществото.
Чл.18.
(1) Изучаването и документирането на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство включват:
1. проучване на място - чрез набиране от място на допълнителна и възможно най-пълна информация за обектите и прилежащата им среда;
2. проучване на данни за обектите от архивни писмени, графични, фотографски и други документални източници;
3. осъществяване на специализирано заснемане.
(2) Изучаването и документирането на декларираните археологически обекти на недвижимото културно-историческо наследство се извършва в съответствие с Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (ДВ,бр.12 от 1997 г.).
(3) Информационното съдържание и документационните стандарти за изучаване и документиране на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се създават от НИПК.
Чл.19. Въз основа на резултатите от заключителната комплексна оценка НИПК определя окончателната видова характеристика и категория на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, както и режимите за тяхното опазване и ги предлага за утвърждаване от органите по чл.4 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Чл.20.
(1) Ако от извършената заключителна комплексна оценка се установи, че декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство не отговарят на системата от критерии за придобиване статут на паметник на културата, временният режим за тяхното опазване по смисъла на чл.13, ал.3, т.3 се отменя.
(2) Отмяната се осъществява от НИПК, който писмено уведомява за това общините, районите и кметствата, на чиято територия се намират декларираните обекти и ги отписва от декларационните списъци.
(3) Общините, районите и кметствата са задължени да уведомят заинтересуваните лица по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс и да нанесат поправката в кадастъра.
(4) Заинтересуваните лица могат да направят възражение срещу отписването от декларационните списъци чрез НИПК до министъра на културата. Министърът на културата се произнася по възражението в двуседмичен срок от получаването му.

Глава четвърта
УТВЪРЖДАВАНЕ, ОБНАРОДВАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ

Чл.21. Списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите, се утвърждават от:
1. Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО - за паметниците на културата от световно значение, чрез Националната комисия на ЮНЕСКО по предложение на министъра на културата;
2. Министерския съвет - за паметниците на културата с режим "резерват" по предложение на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството;
3. министъра на културата - за всички останали категории паметници.
Чл.22.
(1) Списъците на паметниците на културата, утвърдени по реда на чл.21, се обнародват в "Държавен вестник".
(2) До обнародване на утвърдените списъци в "Държавен вестник" НИПК при необходимост издава временно удостоверение на заинтересуваните лица.
Чл.23. Обнародваните в "Държавен вестник" паметници на културата се регистрират в Националния регистър на недвижимите паметници на културата.
Чл.24. Националният институт за паметниците на културата издава удостоверения за регистрираните паметници на културата.
Чл.25. Паметниците на културата се отписват и прекатегоризират по реда на тяхното утвърждаване. Отписването и прекатегоризирането се обнародват в "Държавен вестник".

Глава пета
НАЦИОНАЛЕН НАУЧНО-ДОКУМЕНТАЛЕН АРХИВ

Чл.26.
(1) Националният научно-документален архив при НИПК осъществява провежданата от Главно управление на архивите при Министерския съвет държавна политика при формирането на националния архивен фонд за недвижимото културно-историческо наследство и неговото опазване.
(2) Устройството и дейността на Националния научно-документален архив се определят с правилник, издаден от директора на НИПК и съгласуван с директора на Централния държавен архив.
Чл.27.
(1) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа документи за обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България, както и за обекти, свързани с българската история и култура извън нейната територия.
(2) Националният архивен фонд на Националния научно-документален архив съдържа:
1. оригинала на Националния регистър на недвижимите паметници на културата;
2. оригиналите на списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство;
3. оригиналите на досиетата на декларираните обекти и регистрираните паметници на културата;
4. нормативни документи в областта на опазването на недвижимото културно-историческо наследство и ратифицираните от Република България международни документи в тази област;
5. научни разработки и други документи, свързани с обектите на недвижимото културно-историческо наследство и опазването на недвижимите паметници на културата - научно мотивирани предложения, научни теми, директивни планове-концепции, опорни планове и териториалноустройствени схеми, копия от действащи застроителни и регулационни планове, архивни планове и кадастри, фототека, видеотека и др.
(3) Досиетата на недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство се образуват от всички документи, включително и тези, обект на авторско право, които се събират и създават за тях в процеса на обявяването, популяризирането и опазването им.
Чл.28.
(1) Екземпляр от създадената извън НИПК документация за недвижими паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство, свързана с техния статут или намеса по тях, задължително се предава безвъзмездно в Националния научно-документален архив за неговото попълване.
(2) Неизпълнението на разпорежданията по ал.1 се наказва по Закона за държавния архивен фонд и Правилника за прилагане на Закона за държавния архивен фонд.
Чл.29.
(1) Специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата създават и попълват местен архив за недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство и организират неговото ползване съгласно правилник, приет от общинския съвет на съответната община, Държавния архив по места и съгласуван с НИПК.
(2) Националният научно-документален архив при НИПК оказва съдействие и методическо ръководство на специализираните органи по опазването на недвижимите паметници на културата към общините, районите и кметствата при изпълнение на дейностите, посочени в ал.1.
Чл.30. Националният научно-документален архив създава и поддържа компютеризирана информационна система за недвижимите паметници на културата и обектите на недвижимото културно-историческо наследство в Република България и за тези, свързани с българската история и култура извън нейната територия.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Тази наредба отменя Наредба No 5 на Комитета за култура за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата (обн.,ДВ,бр.6 от 1979 г.; доп.,бр.51 от 1988 г.).
§ 2. Наредбата се издава на основание § 2, ал.2 от Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, одобрен с Постановление No 93 от 1976 г. на Министерския съвет (обн.,ДВ,бр.102 от 1976 г.;изм.,бр.47 от 1978 г.,бр.73 от 1979 г., бр.16,45 и 95 от 1991 г.).